Боза

     Без баничката  .  Само бозата.  

     Един продукт, напомнящ детството. На едно по-старо поколение, сега младото пие фреш, а за боза се сещат единствено, като я видят в някоя баничарница. 

     Започнах да си правя боза в къщи преди около20  години, когато тя беше изчезнала от търговската мрежа. По-точно почти нищо нямаше свободно в търговската мрежа, а боза - никаква.
    Тогава излових мама, че може да прави, с тази разлика, че тя си правеше квас, която беше катализатор за "вкисването" на брашнената каша и превръщането и в боза. Но правеше едно голямо количество квас, сушеше.... бавна работа ми се стори. Ала нали "мама знае всичко" тя ме светна, че мога да ползвам боза като закваска.

     Количеството, която аз правя  е с 4 л. вода. За повече или по-малко, ако се решите, че ви се пие домашна боза и правите - разделяте/умножавате :)) пропорционално.  Продуктите са в лъжици, но докато изстива  бозата - винаги може да се прибави малко захар, а  гъстотата да се коригира с малко вода , тъй като всяко брашно е с различна плътност. А препечено брашно съм писала, че почти винаги имам в къщи - ако потрябва - размивам още малко и добавям. Но тези количества долу са с бяло и типово брашно.

Продукти:

16 равни с.лъжици препечено до бледокафяво брашно (това ще го измеря в грамове някой ден). Ако има просо, което да се смели фино и смеси с брашното - една четвърт поне от него е добре.

20 с.л. захар (тук на вкус може да е повече или по-малко, но това е нашия)

4 литра вода

Приготвяне:

* Започва се с препичането на брашното - тук аз залагам една тава :))  и оставя да изстине много добре. Пресява се.

* Кипва се  водата със захарта. 

* Брашното се разбива на каша с вода (извън тези 4л.) и се сипва с енергично бъркане ( с тел ) във врящата вода.  Трябва да се получи консистенция на рядка каша - всички знаем как изглежда на гъстота бозата - имайки предвид, че при изстиване  тя ще се сгъсти още малко.

* Оставя се да изстине, като се бърка често, за  да не хваща коричка отгоре.

* След като е добре охладена  се прибавя 500 мл. готова боза - от предишно правене, или  купена или 1 ч.ч. квас (ако случайно отнякъде ви попадне) . 

* Налива се в бутилки, или големи буркани, затварят се и се оставя 4-5 дни на стайна температура (20*) да "вкисне" - всъщност не става кисела, а се превръща в боза. Това е времето, в което се превръща в приятна за пиене.... на нас. Не обичаме много резлива да е. Тогава вече се прибира в хладилник. През времето, когато втасва бозата бутилките или бурканите се разклащат.

ПП: Приготвяне на квас:

Брашно и вода, размесени на гъста каша и оставена няколко дни да вкисне - вкисването представлява зараждане на определени микроорганизми в сместа. Може да се сложи малко мая в сместа - пр. на 500 гр. брашно - 5-6 гр. жива мая, но и без мая става.  Оставя се в буркан - 7-8 дни на топло, като се бърка от време на време. През 1-2 дни се подхранва - забърква се  още вода и брашно (малко вече) и се прибавя към сместа в буркана. Кваста е готова, когато се появят мехурчета и има специфичен кисел мирис.
Така готовия квас може да се ползва  за боза или за хляб.
Брашното тук е хубаво да бъде ръжено и пшенично - равни части, но ако не е истинско ръжено брашно - по-добре само бяло да се ползва, защото другото - ментЕто, така или иначе е бяло с оцветители. 

Това е много количество, но мама го суши - разточено на кора, начупено на дребни парчета после като юфка  и прибира в памучна торба, на сухо.
На една доза с 4-5 л. боза се слага една шепа (женска :) квас.
Прясна - не знам колко, но се ориентирам към чаша от 100 гр.