Диета - това звучи вкусно...... В петък

 Петък е, време за гости 

     Днес за разнообразие в дамската компания съм поканила да ми гостува един мъж.  Навсякъде се твърди и пише, че мъжете са по-добри кулинари от жените. Истината е, че кулинарни блогове и сайтове се нароиха много,  но една съвсем малка част от тях се списват от мъже. Сайтът на моя приятел освен, че е от първите кулинарни в БГ; със сигурност е първия, който е в помощ на диабетиците, е богат с почти 800 рецепти: класическия ястия, традиционни и празнични блюда, голямо разнообразие от вегетариански рецепти, постъпкови рецепти за начинаещи в кухнята (като долната рецепта) и едно огромно изобилие от десерти, в които захарта е заменена с подсладител и дава възможност и на диабетиците да имат своите десерти всеки ден на масата си. Всъщност във всички  рецепти захарта  е заменена с подсладител и се използват възможно повече бавни въглехидрати и ненаситени мазнини, за да могат всички, които обичат вкусната и ориентирано здравословна храна да се насладят на обяда, вечерята или десерта си.
     Досещате се, днес на гости ми е моя приятел Жоро Бордовски. Съвсем естествено и с него се "срещнахме" във форума на Гответе с мен, където ни събра (първо виртуално, после и на живо)   любовта ни към вкусната храна.  Както той казва: " Макар че е разпространено мнението "Човек яде за да живее,а не живее за да яде", храната е от всекидневните малки удоволствия, без които човек не може."  С което определя и двама ни като чревоугодници. Мдааа, не само ние, ами и близките ни.
      Кухните ни са колкото близки, толкова и различни. Той включва в почти във всяко солено ястие  един треволяк, познат под името "магданоз"  -  аз го прилагам само на Мише;  Той яде сладолед с кофите -  у нас се яде само от младежите; у тях обожават "Бобена снежанка" - у нас зелен фасул се яде веднъж годишно и само в гювеч... с джолан   ; ние  изяждаме над 10 чувала картофи на година - той компир да не види, че и не готви; ние обичаме мръвка да има в чинията - те обичат и безмесните ястия (но пък за гости винаги се съобразява с пържолите/пардон, с нас  ;  аз обичам да си хапвам миризливи сирена с плодове,  той обича попара. Оппа, попара и ние с младежа Н. обичаме. Декларирам ли обаче, че нещо си няма да  сготвя, защото не го харесват у дома - най-безцеремонно пък той декларира "Разбират им трътките" 

     Рецептите на Жоро може  да видите на сайта му "Диабетичната ми кухня"  във форума на Гответе с мен -  "Диабетичната кухня на Жоро"   или пък в книгата му "Моята диабетична кухня", която Жоро издаде преди ..... мисля че 3 години вече.  И най-важното: въпреки, че навсякъде  има прилагателното "диабетична" - неговата кухня е универсална и може да се използва от всички.  Класика  и най-вкусна от рецептите му за мен си остават Пържоли в зелев лист,  които отдавна съм показала и тук :)

   Имам  удоволствието да  ви представя Георги Бордовски, човекът, който стои зад сайта и книгата "Диабетичната ми кухня" и е безценен съветник по всички практични въпроси на  домашното готвене!

       Жоре, сърдечно ти благодаря  за оказаната чест!     Пожелавам ти една много хубава морска почивка!

*****************************************************

Да гостувам в кулинарния свят на Пепа? Какво гостуване ще е това, нашите кухни много си приличат, все едно съм си в къщи. Имаме малко разногласия по въпроса с магданоза и компирите, но това са дребни подробности. Едно нещо само винаги ме е учудвало - тя е като булдозер в кухнята, когато се налага, за един ден 17 манджи и половина. Явно дистанционното хранене на част от храненичетата ѝ се е отразило в тази посока.

 Аз не си падам баш по многословията, затова да пристъпим към една класическа и тривиална гозба, много българска и за всеки дом.

                                                 Пълнени тиквички

                                                     (6 порции)

Рецептата съм я публикувал някога (някъде). Днес реших да си поснимам, докато готвя и ще ви я представя като фото новела, стъпка по стъпка.

  Приготвят се  3 - 4 тиквички, около 1200 г като се измиват и се режат на шайби с 1 - 2 см по-тънки от височината на тавата, в която ще се приготвя ястието.

  С лъжичка се издълбава сърцевината на тиквените шайби, като им се оставя дъно.

  Нареждат се равномерно (почти) шайбите в тавата, като издълбаната сърцевина се оставя между тях.

  Така приготвената основа се поръсва със зеленчукова подправка (1 ч.л.) или се посолява. Оставя се настрани да си чака плънката.

  Вземат се 2 глави лук, обелват се, измиват се и се нарязват на ситно. Това е най-мазохистичната снимка в серията,обикновено по това време капят сълзи.

  Слагат се в тигана 5 с.л. олио и лука. Следва запържване.

  Добавят се 500 г кайма смес.

 Изсипва се и 1 к.ч.ориз. Започва се запържване с мачкане на каймата, да стане на дребни парченца, а не на едри буци. 

 Добавя се една к.ч. вода и плънката се задушава с разбъркване до поемане на водата. 

   Накрая се добавят подправките. Сухите са 1/2 ч.л. кимион, 1 ч.л. червен пипер, 1/4 ч.л. черен пипер и 1 ч.л. зеленчукова подправка.

  Пресните подправки са по 1/2 връзка копър и магданоз. Нарязват се на ситно.

  Ето я готовата плънка. Оставя се да се поохлади, за да не се опарим, няма нужда да изстива напълно.

  Разпределя се плънката в тиквените шайби. Ако остане се слага между шайбите.

  Време е за доматите. Един огромен или няколко по-малки, нарязват се на шайби по около 2 мм. Количеството е да покрие плътно цялата тава.

  Ето я покритата тава. Кеф, готвенето отива към края си.

  Налива се 400 мл вода.

  Тавата се мята във фурната да се пече на 200 градуса докато водата почти се редуцира (около 1 час).

  Това са продуктите за заливката - 3 препълнени лъжици с брашно, кофичка кисело мляко, 2 яйца, 1 ч.л. зеленчукова подправка.

  Всички продукти се слагат в купа, после се миксират и се залива печивото.

  Оставя се да се допече за около 20 минути, на същите градуси.

  Ето я готовата гозба,приятно златисто-кафяво изпечена отгоре.

  Порция в чинията, украсена по ваш вкус и желание, при мен беше с чери домати. 

 Време е за хапване.

**********************************************************************

ПП:  Жоре, умори ме с толкова снимки и да им спазвам поредността. За това време можех да сготвя едни 

Мариновани камби

   
     Асортимент на зимнините у нас - голям, но количества - малко. Не си падат в къщи по трушиите и маринованите и това е. Ако обаче не направя (както преди две години с пуканите чорбаджийски чушки се убиват да ги търсят.  Затова сега от всичко, което харесваме, но по малко.
     Камбите и чушките от цветната трушия. биват избутвани в края на чинията от любимците  Така обаче минават :) кога за гарнитура, кога за салата, но пък и ние обичаме трушиите сладко-кисели. 

     И тъй като камбите при нас са домашни, а те не винаги стават, случва се да ползваме и други чушки - капия, които обаче задължително трябва да са едри и месести. Със зелени (поне според мен) не са вкусни :))  Прибавянето на моркови, чесън и зелени подправки е на вкус - вижда се на снимките - едни са с магданоз,  други са с морков и целина, а някои - без зелени подправки, само със скилидка чесън.
От тази доза излизат около 15 бурканчета по 400 мл.

Необходими за една доза са: :
5 кг изчистени  камби*
150гр сол
400гр захар
600мл оцет
чесън и  моркови(по желание)
магданоз  или целина (кервиз)

Приготвяне:
* Изчистените камби се нарязват на парченца  - тези са долу горе 1.5 х 1.5см.
* Поръсват се със солта и захарта и се оставят да престоят около 6ч.
* Прибавя се оцета, объркват се и престояват още 6ч. 
* Изцеждат се от сока.
* Объркват се с нарязаните подправки и се пълнят в бурканите, като се притискат леко.  Зеленчука е вече омекнал, но при стерилизирането още ще се слегне.
* Допълват се до долната част на гърлото на буркана с отцедения сок (съвсем малко трябва)
* Затварят/запечатват  се бурканите и стерилизират 8- 10 мин. след завирането им. 

Ароматен малинов оцет

     Само идея да си ароматизираме оцета. 
     Тук е с малини, а в момента пазара е все още пълен с тях; правила съм и с ягоди, но ако са  горски ягоди оцета  прихваща :) аромата им; ако са тези от пазара - не се получава нищо друго, освен леко оцветяване в розово.  А с малините се получава и от замразен плод - оставят се да се размразят в оцета и тъй като сока им по-бързо се отделя тогава, достатъчни са 4-5 дни, преди да се продължи със захарта.
     През последните  десетина години правя такива оцети от домашния ни, ябълков оцет,  но се получава и с купен светъл оцет. Така полученият оцет е великолепна подправка за плодови и други салати.

* Стъклени бутилки с широко гърло (или стъклени буркани) се напълват до половината със зрели малини, допълват се догоре с винен оцет и се оставят на топло, но не слънчево място.
* След 14-15 дни съдържанието им се прецежда и към всеки литър от бистрата течност се прибавят по 150 грама захар.
* Течността се загрява до кипване в емайлиран съд, отмества се от огъня/котлона, оставя се да се утаи, прецежда се още веднъж и след като поизстине, се налива  отново в стъклени бутилки, тапите на които се парафинират и или покриват с червен восък, ако ще се съхранява по-дълго време. Съхраняват се в прохладно помещение. 
* Ако се прави малко количество за текущи нужди :)) това не е необходимо. Оцета  издържа до 2 седмици на 20* (седмиците са две, защото количеството, което оставя незапечатано с парафин свършва за това време) 





Този оцет също е ароматизиран. Тук е с естрагон, но могат да се ползват билки по желание   - босилек, копър - зелени, разбира се. Тук захар няма добавена, правя напролет (аз само с естрагон) - в стъкления съд при оцета пускам поне 7-8 стръка естрагон.

Пилешки хапки с джинджифил и сладко-кисел сос

     Поредното сладко-кисело пиле, което ни харесва, много подобно на тези пилешки хапки в сладко кисел сос, но и различни. Предполагам заради наличния вътре корен джинджифил :), но тези пилешки хапки вървят и с "гарнитурата" си. Пък и както всеки път Стоев-младши  намеква "У нас два пъти едно и също пилешко не може да се получи".
     Крехки и сочни късчета пилешко месо, аромат на лимон от джинджифила.......който беше прилежно отстраняван от парченцата месо. Нищо де, следващия път на по-големи парчета, да не губят време любимците. 

Продукти за 4-5 порции:

1 кг. пилешко филе 

100 мл бяло вино 

50 мл. светъл соев сос

50 мл зехтин 

1 ч.л. захар 

щипка-две сол 

щипка мащерка 

50 мл олио 

3 средни моркова (тук количеството зеленчуци съвсем не препоръчително да се спазва) 

300 гр. гъби (печурка) 

400 гр. сварен грах

2 зелени чушки 

парче джинджифил (тези, които са на снимката - сложих топчестото - колкото топче за пин-понг и другите две малки) 

За сладко-киселия сос: 

400 мл вода 

3-4 с.л. олио

3 с.л. доматено пюре 

сока на половин лимон  (~30 мл)

50 мл. оцет 

1/2 ч.л. сол и 4 с.л. захар (солта и захарта накрая се коригират на вкус) 

Приготвяне: 

* Пилешкото месо се нарязва на ивици по желание (като палец са моите)

* Всички продукти при пилешкото месо  се разбъркват и хапките се заливат с получената марината. Оставят се в хладилника за около час. 

* Изваждат се от маринатата (всъщност от нея остава съвсем малко) и се изпържват в широк тиган (не трябва да е препълнен, за да  могат да се пържат хапките, а не слепват една за друга) 

* Прибавят се нарязаните  джинджифил моркови (идеята ми беше да са на пръчици, но по навик нарязах на кръгчета) и гъби; прибавя се останалата марината. 

* Задушават се, докато се изпари течността. 

* През това време се приготвя сладко-киселия сос.  В тенджерка се поставят всички продукти и с тел се разбъркват, докато пюрето се смеси  с останалите продукти. Оставя се да ври тихо, докато сместа се редуцира наполовина. 

* Към пилешкото месо се прибавят нарязаните гъби и грах. Пържи се, докато отново останат на мазнина. 

* Прибавя се готовия вече сладко-кисел сос и всичко задушава за още 7-8 мин.

Петъчно - Нещо.....за разхлаждане

     Петък е, време за гости   

     Днешната ми гостенка е една  дама, съчетала успешно три от най-важните неща в живота - семейството, професията и собственото си  хоби, чийто плод -  фотографиите са насладата за очите.  

     Първото впечатление, което ми направи са  именно тези пленителни  снимки, с последващи   увлекателни разкази. Много харесвам невероятно и чувство за хумор (за сметката на двете мили дечица, които отглежда)  и самоирония , а  не по-малко  -     разнообразните и вкусни рецепти, придружаващи почти всички снимки.

    Грешка..... Първото ми впечатление от лулу  беше надписа под аватара и в един мамешки форум .....  майка-психарка. И тъй като у нас ме бяха заклеймили с тази диагноза, много се успокоих, когато видях, че има и други.  И да ви призная, следващото ми впечатление от срещите на живо оправдаха представата ми за нея - много емоционален, лъчезарен и добър човек е това Лулуто, да знаете!  Кой друг би ме търпял да ми обяснява търпеливо за снимките как  да си зумвам :)) колажа, как да изчистя "случайно" изскочилото оразмеряване на снимка, или как да си сложа надписа, ползвайки само една програма, вместо три... или четири бяха?
     С времето открих при нея още една моя страст - обича да намесва домашните си любимци в публикациите, дори го прави невероятно успешно и да си призная обичам да гледам снимките на госпожиците - къде позиращи, къде случайно уловени,  особено онези на  малкото дяволче с искрици в очите, кроящо планове как да отрови деня на останалите. 

     Нещото..... Едва ли има човек, бродещ из българските блогове  страници, който  да не е попадал  на Something… Сещате се, нали  Ако случайно не сте попадали, ето, сега е момента.  За мен е удоволствие днес да ми гостува Човекът, който стои зад Something… и го зарежда  с интересни разкази,  снимки, рецепти  и купища-креативни-и-весели-идеи-за-всякакви поводи -  Румяна Босева ,  много по-известна като Lulu.

   

       Руми, сърдечно ти благодаря за приетата покана и решението  ти да подсладиш блога ми!

 *******************************************************************

    Всеки път, като застана срещу бял лист, вторачил се в мене от екрана на компютъра и изпадам в тих ужас. Когато трябва освен написаното да споделя и някаква рецепта, ситуацията става съвсем усложнена. Да, знам че имам кулинарен блог и това не би следвало да е проблем, но пишейки текстове за себе си, нещата имат съвсем друго измерение.

Всъщност точно  това бяха и първите ми мисли, когато получих покана от Пепи, да и гостувам в блога  (чест и удоволствие за мен). От друга страна сега е лято и аз изпадам в състояние на традиционна лятна безтегловност, породена от жегата. Нещо подобно на зимен сън, само че в друг сезон – гледаш основно да лежиш , по възможност да не мърдаш и ограничаваш храната до възможния минимум. Така поне щях да имам някакъв повод и стимул да подготвя нещо за похапване и да зарадвам наличната част от семейството, в лицето на Мъжа на Лулу, който е силно потърпевш от лятното ми пестене на енергия. Последва дълго чудене какво точно да приготвя, защото всички ние добре знаем, че блогът на Пепи не е случайно място и в морето от кулинарни изкушения не можеш да предложиш какво да е. За месо и дума не можеше да става. Аз не съм много месоядно и в редките случаи, когато приготвям нещо такова, не мога да стъпя и на малкия пръст на Пепи. Спрях се на десерт , който реших, че е много подходящ за сезона. 

     Познат ми е под две наименования. По популярното по българските заведения е Френска нуга.  По- използваното от мен е Семифредо, което е италианското му наименование. Очевидно е доста популярно и международно обичано сладоледено изкушение.

Неудобството на това,  да си направиш сладолед в домашни условия, без да си горд собственик на машина за сладолед, е досадното периодично разбъркване, което трябва да се случва през няколко часа.

При тази форма на сладолед също има разбъркване, но то е само в началото. И не казвам, че е най- лесната рецепта на света, но е един от най- любимите ми и си заслужава дребното усилие, което се влага в направата и.

Портокалово семифредо със зелени смокини и шафран

600 мл сладкарска сметана

150 гр захар

3 яйца

100 гр крокант (карамелизирани ядки) – моят е домашно производство

100 гр сладко от зелени смокини + още малко при сервиране

100 гр сладко от портокалови корички

кората на един портокал

Щипка шафран – внимавайте с количеството, доста е наситен като вкус

Ванилия

Белтъците се отделят от жълтъците. 

Жълтъците се слагат на водна баня, заедно с шафрана и настърганата кора от портокал и се бъркат, докато почнат леко да се загряват и сгъстяват. Принципно в повечето оригинални рецепти са сурови, но в днешно време знае ли човек колко е безопасно .

Сметаната се разбива на гъста пяна , заедно с половината от захарта. Ако ползвате подсладена сметана, надейте да добавяте допълнително захар.

Белтъците се разбиват на гъста пяна за около 2 минути. Добавя се останалата захар и продължава да се бърка до получаване на твърди връхчета.

Сметаната се смесва с белтъците и жълтъците и се разбърква внимателно с шпатула. Добавят се нарязаните на дребно смокини, портокалови корички и натрошения крокант.

Форма за кекс или по- дълбока тавичка се застила с фолио за свежо съхранение. Изсипвате се сместа за семифредото и съдът се покрива отгоре отново с фолио. Слага се в камерата за поне 12 часа.

Сервирате, като режете на дебели филии или сипвате в чаши. Отгоре поръсвате с парченца нарязани на дребно зелени смокини от сладкото 

Френски или италиански, произходът на десерта едва ли има съществено значение при изяждането му:)