Петък е, време за гости
Днес за разнообразие в дамската компания съм поканила да ми гостува един мъж. Навсякъде се твърди и пише, че мъжете са по-добри кулинари от жените. Истината е, че кулинарни блогове и сайтове се нароиха много, но една съвсем малка част от тях се списват от мъже. Сайтът на моя приятел освен, че е от първите кулинарни в БГ; със сигурност е първия, който е в помощ на диабетиците, е богат с почти 800 рецепти: класическия ястия, традиционни и празнични блюда, голямо разнообразие от вегетариански рецепти, постъпкови рецепти за начинаещи в кухнята (като долната рецепта) и едно огромно изобилие от десерти, в които захарта е заменена с подсладител и дава възможност и на диабетиците да имат своите десерти всеки ден на масата си. Всъщност във всички рецепти захарта е заменена с подсладител и се използват възможно повече бавни въглехидрати и ненаситени мазнини, за да могат всички, които обичат вкусната и ориентирано здравословна храна да се насладят на обяда, вечерята или десерта си.
Досещате се, днес на гости ми е моя приятел Жоро Бордовски. Съвсем естествено и с него се "срещнахме" във форума на Гответе с мен, където ни събра (първо виртуално, после и на живо) любовта ни към вкусната храна. Както той казва: " Макар че е разпространено мнението "Човек яде за да живее,а не живее за да яде", храната е от всекидневните малки удоволствия, без които човек не може." С което определя и двама ни като чревоугодници. Мдааа, не само ние, ами и близките ни.
Кухните ни са колкото близки, толкова и различни. Той включва в почти във всяко солено ястие един треволяк, познат под името "магданоз" - аз го прилагам само на Мише; Той яде сладолед с кофите - у нас се яде само от младежите; у тях обожават "Бобена снежанка" - у нас зелен фасул се яде веднъж годишно и само в гювеч... с джолан ; ние изяждаме над 10 чувала картофи на година - той компир да не види, че и не готви; ние обичаме мръвка да има в чинията - те обичат и безмесните ястия (но пък за гости винаги се съобразява с пържолите/пардон, с нас ; аз обичам да си хапвам миризливи сирена с плодове, той обича попара. Оппа, попара и ние с младежа Н. обичаме. Декларирам ли обаче, че нещо си няма да сготвя, защото не го харесват у дома - най-безцеремонно пък той декларира "Разбират им трътките"
Рецептите на Жоро може да видите на сайта му "Диабетичната ми кухня" във форума на Гответе с мен - "Диабетичната кухня на Жоро" или пък в книгата му "Моята диабетична кухня", която Жоро издаде преди ..... мисля че 3 години вече. И най-важното: въпреки, че навсякъде има прилагателното "диабетична" - неговата кухня е универсална и може да се използва от всички. Класика и най-вкусна от рецептите му за мен си остават Пържоли в зелев лист, които отдавна съм показала и тук :)
Имам удоволствието да ви представя Георги Бордовски, човекът, който стои зад сайта и книгата "Диабетичната ми кухня" и е безценен съветник по всички практични въпроси на домашното готвене!
Жоре, сърдечно ти благодаря за оказаната чест! Пожелавам ти една много хубава морска почивка!
*****************************************************
Да гостувам в кулинарния свят на Пепа? Какво гостуване ще е това, нашите кухни много си приличат, все едно съм си в къщи. Имаме малко разногласия по въпроса с магданоза и компирите, но това са дребни подробности. Едно нещо само винаги ме е учудвало - тя е като булдозер в кухнята, когато се налага, за един ден 17 манджи и половина. Явно дистанционното хранене на част от храненичетата ѝ се е отразило в тази посока.
Аз не си падам баш по многословията, затова да пристъпим към една класическа и тривиална гозба, много българска и за всеки дом.
Пълнени тиквички
(6 порции)
Рецептата съм я публикувал някога (някъде). Днес реших да си поснимам, докато готвя и ще ви я представя като фото новела, стъпка по стъпка.
Приготвят се 3 - 4 тиквички, около 1200 г като се измиват и се режат на шайби с 1 - 2 см по-тънки от височината на тавата, в която ще се приготвя ястието.
С лъжичка се издълбава сърцевината на тиквените шайби, като им се оставя дъно.
Нареждат се равномерно (почти) шайбите в тавата, като издълбаната сърцевина се оставя между тях.
Така приготвената основа се поръсва със зеленчукова подправка (1 ч.л.) или се посолява. Оставя се настрани да си чака плънката.
Вземат се 2 глави лук, обелват се, измиват се и се нарязват на ситно. Това е най-мазохистичната снимка в серията,обикновено по това време капят сълзи.
Слагат се в тигана 5 с.л. олио и лука. Следва запържване.
Добавят се 500 г кайма смес.
Изсипва се и 1 к.ч.ориз. Започва се запържване с мачкане на каймата, да стане на дребни парченца, а не на едри буци.
Добавя се една к.ч. вода и плънката се задушава с разбъркване до поемане на водата.
Накрая се добавят подправките. Сухите са 1/2 ч.л. кимион, 1 ч.л. червен пипер, 1/4 ч.л. черен пипер и 1 ч.л. зеленчукова подправка.
Пресните подправки са по 1/2 връзка копър и магданоз. Нарязват се на ситно.
Ето я готовата плънка. Оставя се да се поохлади, за да не се опарим, няма нужда да изстива напълно.
Разпределя се плънката в тиквените шайби. Ако остане се слага между шайбите.
Време е за доматите. Един огромен или няколко по-малки, нарязват се на шайби по около 2 мм. Количеството е да покрие плътно цялата тава.
Ето я покритата тава. Кеф, готвенето отива към края си.
Налива се 400 мл вода.
Тавата се мята във фурната да се пече на 200 градуса докато водата почти се редуцира (около 1 час).
Това са продуктите за заливката - 3 препълнени лъжици с брашно, кофичка кисело мляко, 2 яйца, 1 ч.л. зеленчукова подправка.
Всички продукти се слагат в купа, после се миксират и се залива печивото.
Оставя се да се допече за около 20 минути, на същите градуси.
Ето я готовата гозба,приятно златисто-кафяво изпечена отгоре.
Порция в чинията, украсена по ваш вкус и желание, при мен беше с чери домати.
Време е за хапване.
**********************************************************************
ПП: Жоре, умори ме с толкова снимки и да им спазвам поредността. За това време можех да сготвя едни