Печен фазан

     Всички поздрави и пожелания от предната публикация са предадени,  но на частта  за послушанието още ми е весело и обнадеждаващо; госпожицата се хили с непрекъснати подмятания за тихото съжителство на два козирога с една овца...упс Овен де. Три рогати под един покрив. Ама пък е весело,  някак си женската част не се виждаме да седим тихо и мирно и без право на отговор. 

     Аз обаче тая силни надежди израза  "много да МЕ слушаш" някак си да изчезне от поздравленията им по случаи моите си празници :))) И примерно те да ме чуят някой път, когато  ги помоля да дойдат да скубят някое пернато. Интересно, как единия точно тогава е със схванат гръб от училищната чанта, пък другия вече си бил заработил неговата част. С пернатите.  Брейй, добре, че не сме в ератата на Флинтстоун и не ми се налага за всяка вечеря да започвам с пера, копита, перушини.....

    С този фазан обаче му хванах цаката на пернатото, но се надявам милите ми човеци скоро да не четат тук. 

     Една идея с месо от фазан още отлежава в главата ми, или по-скоро изчаква следващата събота :)  С което да сложа край на първа част Проект 10 - Ястия с дивеч.  Затова първия брой реших да го направя простичко - печен. И  тук-там лимон и портокал за аромат. 

     Изключително ароматно печено пиле, което ще се получи вкусно и ароматно и с бройлер от магазина и дори ще се спести времето за мариноване, което отделих на този красавец. 

Важно: 1бр. фазан е достатъчен за вечеря на трима души. Не повече.  Фазанът е по-голям от другите гарджета - яребици, гургулици, пъдпъдъци, но все пак не е добре охранен бройлер. 

Необходими са:

1 фазан (~ 1кг чисто тегло)

маринован за поне 12 часа в смес от: 200 мл прясно мляко,  200 мл вода и 200 мл бяло вино 

~80 гр. масло 

1 с.л. горчица

1 ч.л. естрагон 

1 равна ч.л. сол (или на вкус) 

1/2 ч.л. черен пипер

1 равна ч.л. чесън на прах 

1 лимон 

1 малък портокал

2-3 глави чесън 

няколко стръка мащерка 

по 150 мл бяло вино и пилешки бульон (ако няма истински, не кубче - вода)

Приготвяне: 

* Отлежалия в марината фазан се изважда и подсушава с мека кърпа или няколко пласта кухненска хартия. 

* Маслото се оставя на стайна температура да омекне, смесва се с горчицата и подправките и солта, сока на половината лимон и половината портокал. 

* С тази смес птицата се намазва. След това се обтрива с ръце около 2-3 минути, отвътре и отвън, за да поеме добре сока с подправките.

* Завързват се краката, за да не се отваря при печене и поставя по гърди в тава за печене.

* Поставят се почистените и цели глави чесън, останалия половин лимон - нарязан на кръгове; още 2-3 кръгчета от портокала; стръковете мащерка, наливат се течностите, запечатва  се тавата с два пласта фолио  и пече в загрята на 220* фурна - 10 мин, или  докато се чуе къкрене отвътре, след това намалява фурната и пече още  час и половина  170*. Тук зависи каква е възрастта на птицата - може да се развие и опита  дали  месото на гърдите се къса лесно. Ако е още жилаво - отново да се завие и запече още  под фолиото.  Аз обаче предпочетох да пека час и половина под фолио, за да не правя такива упражнения :))  и когато развих, месото беше омекнало.

* След развиване птицата се обръща вече по гръб и връща във фурната на 200-* - средна скара -  за 10 мин., за да се запече до зачервяване. 

Тъй като е добре завито пилето с фолио, половината от соса остава в края на печенето.
Сгъстих го с 1 ч.л. размито във вода  царевично нишесте.   Този сос е крайно недостатъчен, заради което се наложи  да направя сос Беарнез  и чеснов соев сос.  За последния - 4-5 фино счукани скилидки чесън, смесени с 50 мл. соев сос.  

И тъй като "на вкус и на цвет товарищи нет"  - на Мише повече му хареса със чесново-соевия сос, а на мен - с Беарнез-соса.

Сладък салам

     Малка пауза с дивечовите рецепти, този сладък салам заслужава изключително внимание.
Ефектен, лесен и вкусен десерт. И точно по наш вкус - мноооого шоколадов!

Много популярен напоследък в кулинарните блогове, а  за голяма част от по-зрелите (да не кажа възрастни) блогъри - спомен от детството. 

При мен спомена не от съвсем ранна възраст, а от първите трудови години, когато блендера и робота не бяха познати, а колежки разнасяха едни пакети с обикновени бисквити да начупват на ситни парченца в обедната почивка. Занятие, в което всяка колежка се включваше, щото не се знаеше дали след седмица няма тя да донесе няколко пакета бисквити.... Пък и следваше дегустация на продукта, смее ли някой да откаже при такава оферта?
     Тук е мястото да вмъкна, че тогава шоколади (кеф ти млечен, бял, черен, че и с различни проценти какао)  не се продаваха току-така. В повечето случаи беше "имаш познат магазинер - имаш хубава стока от магазина". Явно поради тази причина сладкия салам се правеше  с какао (поне според спомените ми и записките в тетрадка №3). И тъй като някой ден ще стана свекърва, да го доизмрънкам  както трябва - то какао ли беше? Едно с негърче, което е десетки години зад сегашното - ароматно, черно, плътно холандско какао, което ползвам от доста време. 

     От почти същите материали като на сладкия салам от много години правя тези шоколадови бонбони - любими на любимците и компания :))  но заради скучното търкаляне на поне 3 дузини от тях, напоследък ги разредих. Тези дни обаче Ели ме подсети за сладкия салам.
Който беше достойно оценен във и извън къщи, заради богатия шоколадов вкус :))

А най-хубавото на този "салам" е, че продуктите могат да варират - няма нужда от точното им спазване.

Продукти: 

3 пак. обикновени бисквити от по 130 гр. (или общо ~400гр. бисквити)

~200 гр. черен шоколад

~ 100 гр. масло 

~ 125 мл течна сметана (готварска)

1 пълна с.л. какао

4-5 с.л. захар (ако шоколада е млечен, а сметаната сладкарска - не трябва)

~150 гр. едро смлени ядки ( равни части орехи и лешник ползвах) 

~50гр. сушени плодове - мих, извадих едни останали от Коледа парченца  праскови и ананас.

1 с.л. есенция ром (вместо такава може 2 с.л. ром или коняк, но имам хубава есенция и докато не я свърша, няма да ползвам алкохола )

пудра захар за овалване по желание  

Приготвяне:

* Бисквитите се мелят на едро (или начупват. Ако нямате блендер или робот, или онази мелничка от старите, която е с бурканче, може да слагате бисквитите между два листа хартия и отгоре да ги "разточите" с бутилка - добрия стар начин ) 

* Сушените плодове се нарязват на ситно.
* Сметаната, заедно със захарта и  маслото се загряват, но не до кипване.
* Шоколада се начупва и прибавя към тях; бърка се, докато се разтопи. 

* Отмества се тенджерката от котлона и към сместа се прибавят начупените бисквити, ядки и сухи плодове; ванилията. Обърква се, докато се получи еднообразна шоколадова смес :)

* Оставя се да се охлади - в зависимост от температурата, времето е различно. Но обикновено 15 мин. са напълно достатъчни в хладилник.

* Приготвят се два листа свежо фолио и сместа разпределя  в средата им по равно. 

* С мокри ръце се оформя цилиндрично парче, завива се като бонбон - плътно; връзва се единия край и за да се избегне оставането на въздух в него се притиска и избутва хубаво сместа към вързаната част. Едва тогава се връзва (или усуква) и другия край на "салама". 
* С ръце - както при точене се оформя хубаво руло, което се прибира на студено за поне 12ч. 

* Ако ще се овалва в пудра захар: след като е престоял 15-20 мин. в хладилника, оформеното руло  се изважда и овалва в пудрата захар и отново завива и прибира в хладилника да "узрее" :)) А аз имам предложение следващия път да го овалям в какао.....

* Много важно е нарязването да се извършва с остър нож - тъпия мачка сместа 

От тези продукти излязоха две рула, с дебелина ~ 8 и дължина ~ 18 см. 

ЧРД, майне либен и Глиган в сметанов сос

 

Каква по-подходяща рецепта за рожден ден на  старшия канибал в къщи от глиганска :)) Но този път глигана е в по-различен сос; сметанов с горчица.

Неоспорим факт, след толкова проби с глиганското е, че трябва да бъде много добре задушено месото, но всеки път се оказва, че е с червено вино, лук и/или някакви зеленчуци.

Това със сметаната отдавна го замислях, ясно ми беше само, че трябва да сваря предварително месото. Пък какво ще се получи - не се знае; единствено ме успокояваше мисълта, че девойчето обича сметанови сосове.

Е, всички го харесахме. Сочно и крехко месо, с нежен бял сос. И предложение № 8 от Проект 10 ястия с дивеч.  И  може да се изпълни с телешко  месо, което също е достатъчно сухо.

Ако някой е обърнал внимание, повече ми рецепти са за 5 до 7-8 порции.

Но има едни такива ястия, които заради времето на приготвяне  (макар и не под наблюдение) не си струват  готвенето за двама души. Затова пък много от тях се замразяват успешно - в кутии, на порции. А това, че големината на порцията може да бъде различна, е съвсем друг въпрос

Продукти за 5-6порции: 

~ 1.5 кг. месо от глиган

2 зърна бахар, 10-на зърна черен пипер, сол

2 моркова, връзка магданоз

~250 гр. гъби

50 гр. масло

250 мл. готварска сметана

2 пълни с.л. горчица

150 мл бяло вино

2 с.л. царевично нишесте (или препечено брашно)

сол (вече съвсем малко, колкото за сметаната)

Приготвяне: 

* Месото се нарязва на едри късове, поставя в студена вода и вари 10-15 мин. след  кипването.

* Изхвърля се водата, измива се мосото и отново се повтаря същата процедура.

* На третото кипване във водата (не повече от 1.5л.) се поставят бахара, черния пипер, солта, почистените и нарязани на едро моркови и връзката магданоз - вързана на дръжките, за да се извади лесно.

* След като заври, намалява се степента на котлона и оставя на тихо да къкри, докато месото омекне :)) на пипане (къса се лесно)

* Изваждат се морковите и връзката магданоз. Бульона трябва да е останал около 300-400 мл, ако е повече - редуцира се до това количество (увеличава се котлона да изври, след като се извади и месото)

* В тенджерата се загрява маслото, поставят се почистените и нарязани гъби, посоляват се и задушават с 1/3 от виното, докато се изпари водата от тях.  Прибавя се накъсаното на по-дребни хапки месо

* Сметаната, горчицата и виното се разбиват (тук аз мързеливо ги поставям в купата на пасатора) и със сместа залива месото и гъбите. Прибавя се и бульона, от който се отделя 50-60 мл.

* Оставя се да ври 15  мин, след което се прибавя размитото в отделения бульон нишесте (или препечено брашно), бърка се, докато клокне и отмества от котлона.

***Соса може да бъде повече, увеличавайки количеството на бульона.

И по случай  помъдряването  с една  година на Мише   да ви почерпя с едни набързо направени, но вкусни Баунти-блокчета по Йоли ( я нейните каква визия имат) .

Да ти е сладък живота, Мише и (поздрав в типично ваш с ЖулЕ стил) много да ме слушаш!    

Глиган с кореноплодни и сушени домати

Гръмкозвучащите кореноплодни всъщност са моркови, картофи, пащърнак. Готвени заедно винаги съм ги харесвала и разликата този път от предишни е, че тук задушеното го оставих почти само на мазнина и значително увеличих количеството на пащърнака. За това е виновен един възрастен човек от пазара, който всеки път си рекламира пащърнака така "Купете си пащърнак и няма да ви трябва агнешко за яхнията". 

 

Продукти за 5-6 порции:

1.2-1.5 кг.  месо от глиган 

5 средни картофа 

1 корен пащърнак (около 250гр) 

4-5 моркова 

една голяма шепа. сушени домати 

2 глави лук 

1 с.л. захар и 2 с.л. оцет (балсамов по възможност)

1 зърно бахар, сол на вкус

2 лъж. доматено пюре, черен пипер, 1 ч.л. червен пипер,1 ч.л. риган

~60-80 мл олио 

100 мл червено вино и 300 мл вода или бульон

гъби 

Приготвяне: 

* Месото се нарязва на големи късове, посолява се  и запържва в олиото от всички страни, колкото да се запечата. 

*Изважда се с решетъчна лъжица и прехвърля се в дълбока тава, в която ще се пече. 

* Морковите и пащърнака се почистват - остъргват или обелват и нарязват: морковът на кръгчета, пащърнакът - на  ситни кубчета, за да няма неудобни въпроси като "Какъв е този бял морков и от къде дойде".  Иначе спокойно може и той да се нареже на кубчета.

* Картофите се нарязват на едри резени и всичко се поставя в тавата.

* В същата мазнина се запържва нарязани на тънки ленти лук, посолен и претрит с ръце. 

* Когато се изпари водата от лука се прибавят оцета и захарта и бърка, докато се карамелизира. 

* Прибавя се и той в тавата при останалите продукти; прибавя се доматеното пюре, сушените домати и подправките, наливат се течностите.  

* Завива се плътно с фолио тавата така, че то да влезе под ръбчетата и, за да не излиза парата; поставя в загрята фурна и пече 15 мин. на 220*, след това намалява и пече 1.5 ч. на 170*.
Тук вече зависи колко е старо дивечовото месо и ако след развиването на фолиото то е още жилаво се завива и пече още 30-40 мин. 

 Това задушено глиганско месо може спокойно да се приготви в крок-пот уреда, с едно предварително кипване на месото за 15 мин.и 1/3 от количеството вино и вода. 

тук и вариант с гъби. Гъбата в случая е кладница, откакто имам избор ги харесвам тези гъби :) подбирам малки и нежни. 

Пържено глиганско месо с манатарки и чесън

С чесън, разбира се, с какво да е друго при тези хубави гъби :)  И както скоро споделих пред едни приятели - на земята могат да виреят само два вида гъби  - манатарка и пачи крак   

Това не е рецепта, това е начин да се разнообрази месото от дива свиня, което се опитвам от месец  поне  да пробутвам. Истината е, че търся нови вкусове, които да опитаме, тъй като задушеното в един момент омръзва. И за да не се притесни някой, че прекаляваме с месото, ще споделя искрено и лично, че днес ще се вечеря постно в къщи. И пак с пърленки :))  Тези мръвчоци заминаха още в неделя. А който има желание може да опита да приготви  свинско месо  с манатарки и чесън по същия начин. 

А картофената решетка си харесах при тази Ева  ден преди това и много ми допадна идеята да бъде на такава, вместо на "картофена слама" както го бях решила.
Мисля, че този е и по-добрия избор.
А това, че трябваше да сложа по-малко месо в порцията върху решетката е друг въпрос. Едва, когато се заех да направя сесия на чинията видях, че твърде малко се вижда от нея.  Ще има поправителен, явно.

Долния списък е съвсем ориентировъчен и неангажиращ откъм количества и пропорции.

Продукти за 3-4 порции:

~ 1,2  кг. месо от глиган

2 зърна бахар; 

200 мл червено вино; сухи целина, магданоз, девесил... подправки такива - по 1ч.л.

~ 30-40 г. сухи манатарки 

~ 60 гр. масло и 2 с.л. олио

1 глава чесън :))) 

черен пипер, сол 

За картофената  решетка:
2 големи настъргани картофа, 2 с.л. олио, сол

Приготвяне: 

* Виното и подправките се поставят в тенджера ,налива се около литър вода и кипва.
* Поставят се вътре парчетата месо и отмества от котлона. Оставя се да се маринова така за 6-8ч. 

* Изсипва се течността, измива се месото и се сварява до омекване в чиста, подсолена вода, само с двете зърна бахар. 

* Гъбите се накисват  в топла вода за 15 мин.

* Маслото и олиото се загряват в тиган; месото накъсва на дебели ивици и заедно с гъбите и тяхната вода (ароматна е, не я изхвърлям)  се прибавят към мазнината.
* Бърка се, докато остане само на мазнина и се прибавят пресованите скилидки чесън.
* Разбърква се още  2-3 мин. и разпределя върху приготвените вече картофени решетки.

За тяхното приготвяне ви копирам начина на Ева:

"Картофите се подсушават между кухненска хартия. Овкусяват се със сол евентуално, но може и без. Разстилат се на тънко. Запичат се на тиган с олиото. Разстилат се картофките в тиган, покриват се с пекарска хартия и се поставя тенджера отгоре за тежест за да не се накъдрят отначало. Тенджерата помага решетката да остане плоска. След това тенджерата се маха и се обръща решетката от другата страна. Вече няма нужда от тенджера. Ако са ви много влажни картофките, може да ги изсушите на слаб огън първо, и после да увеличите температурата и да печете до златисто."

Благодаря ти, Еве  

Печени пъдпъдъци "а'ла Ришельо"

 Редно е в Проект 10 - Ястия с дивеч  да има и едно пернато предложение. 
А какво по-добро оползотворяване на едни пъдпъдъци, които чакаха да им се разминат ядове, с които ме дариха; да стихне благословията  към цялата им перната рода, докато се опитвах да ги оскубя. Защото трябваше с най-добри чувства да ги готвя, че то ако човек не подходи мило и с обич към тенджерата - не може да очаква добри резултати. 

Ето, съвсем  нескромно ще се изтъкна, че може би затова ми се получават манджите, защото винаги ги готвя с мерак. Е,  как да започна да правя макарони (френски разбира се, не  макарони на фурна), като ще съм кълбо от нерви и стрес и  ще им го предам и на тях  пак си намерих оправдание за макароните.

Преди време, търсейки рецепта за дивеч, попаднах на интересното име  Пъдпъдъци "ала Ришельо", за което нямаше никакво обяснение. Не, че ми е нужно -  звучаха добре, не изискваха много работа (то след скубането им кое ли може да се нарече "работа"  и вчера им дойде реда. 

Тъй като напоследък много активно използвам и slowcooker-а, или иначе казано бавно готвещата тенджера, приготвих ги и направих в нея .  Т.е. те се изпекоха в нея. 
Другия вариант на приготвянето им  е в глинения гювеч, който е аналог на задушаването и материала на самия  Crock-pot , или както е в самата рецепта - в дълбока тава, добре покрита с фолио или капак.

Продукти за 5 порции:
10 пъдпъдъка
10 хубави, широки, но тънки ленти . пушен бекон*,  (в големите магазини го режат както искате) + 2 резевни  
10 бр. средни  гъби
2 с.л. ориз**
50-60 мл олио
150 мл пилешки бульон
50 мл гъсто червено вино (тук аз разбирам таниново и сложих  таниново  Мерло)
1 ч.л. захар
4 средни глави воден лук (може и обикновен, но да се изкисне във вода, че е по-жилав)
1 каф. л. сол

сока на половин лимон, 1 ч.л. черен пипер, 1 каф.л. канела, 1/2 пак. масло (60гр.), сол

Приготвяне:
* Лука се нарязва на полумесци, поставя се в съд за печене (керамичен ползвах) посолява се и претрива с ръце, оставя се, докато се приготвят птичетата, за да си пусне сока.
* Смесват се размекнатото масло, солта, черния пипер, канелата  и сока на лимона.
* Почистените пъдпъдъци се намазват отвътре с тази смес (по 1 ч.л.)  Отвън леееко се посоляват.
* Гъбите се почистват, нарязват на ситно и задушават в олиото, заедно с  дреболиите на пернатите. Прибавя се измития ориз и отмества от котлона.
* В коремите на всяко се поставя по 1 с.л. от сместа.
* Всеки пъдпъдък се  увива плътно в парче бекон, като се има предвид, че края на лентата трябва да остане под гръбчето му. Ако трябва - ползваме помощ от кутията с клечки за зъби.
* Тук трябва да се запържат завитите птичета от двете страни и тогава пекат във фурната,  но аз предпочетох да не ги запържвам  и ги наредих "на гръб" върху лука.
* Налива се виното, с разтопената захар вътре, бульона ( или вода) и - печене в двата вида съдове:

***затваря се плътно капака на съда (2 листа фолио под капака са идеални за целта), включва се на 220* фурната за около 30 мин. и щом се чуе къкрене отвътре - намалява се на 170*. И така около 1,5 часа.  Изключва се фурната и оставя вътре  за още един час. По същия начин се процедира - с тавата - завива се със фолио и пече на слаба фурна.

***затваря се капака на Crock-pot- уреда,  включва се на режим І за 8 часа. За този начин на готвене пилешкия бульон е 70-80 мл, а виното - 30-40 мл.

* Поднасят се с пържени картофи, задушен ориз или конфитюр от сливи - по препоръка на авторката, но аз предпочетох да ги поднеса върху канапета   (в случая запечени, не запържени филийки) с лука и малко сос.


*тъй като не беше уточнен вида на бекон, купих и суров и пушен. С пушения станаха по-вкусни, но въпрос на избор.
**ориз няма в рецептата, сложих  толкова, че като  набъбне да спои плънката. 

ПП: Йоли, добро утро

Пълнен далак

"Ужас" възкликна една дама при гледката на отчетения ПЪЛНЕН ДАЛАК.
Ама нали затова за всеки влак си има пътници :))

     Не е толкова страшен, явно е и съвсем ядлив, щом го продават в почти всички месарски магазини.  Не ми се е случвало да купувам, но нали често ги преглеждам нашите (по път са ми два, какво да се прави)  имам наблюдения.
      На свинската Коледа обикновено се задържам на мезетата. Пък  и човек за скарата трябва. Наред с другите мезета, далака е един от тези, който задължително се пече там. До скоро биваше само нацепен, поръсен с подправки и изпечен..... що ли ми трябваше да го предлагам с екстри. Сега - не само, че всеки път си играя да го пълня, ами и никой не зачита предпочитанието ми  - добре изпечен на скарата, натурален. Което потвърждава максимата, че кой каквото си направи........ трябва да си го сърба. 

     В горния случай поне съм си намерила доброволци дегустатори, които с удоволствие го хапват. Но вече няколко пъти авджи Стоев има нахалството да  ми носи и глигански. Надявам се никога да не прочете това, което следва, но първите два бързо ги запратих за храна на Рита, с констатацията, че миришат.
Миришат, друг път. Точно толкова, колкото мирише черен дроб и по-малко от бъбреци и т.н.. 

Мише обаче е много последователна личност и миналата седмица пак донесе.
Напълних, изпекох :))) опаковах и му го пратих обратно.  Да си го хапват със здраве!
Пък аз ще добавя още едно предложение към  частта 10 ястия с дивеч от проекта 10 ястия с....

Пълнен далак

Продукти за 1  далак (глиганския е ~ 40/60см.; колкото на питомно прасе, но телешкия е голям - също става за пълнене.) 

1  стрък праз(лук)

1 пълна ч.л. кимион 

1 равна ч.л. черен пипер 

1 равна ч.л. сол 

20-30 мл вино 

парче було или 2 с.л. олио*

Приготвяне: 

* Праз-лукът  се нарязва на ситно и смесва с всичко останало от продуктите

* Далакът се срязва на две половини - напречно

* С остър нож се прави процеп от срязана част към върха на парчетата така, че да се оформи джоб. Дори да е изтънен някъде не е проблем, тъй като ципата го държи здрав.

* Отворите на джоба се пълнят с нарязания праз - той е еластичен; сипват се  2-3 лъжички в отвора, стисне се "джоба" над тях - и сместа се отмества навътре към края на парчето далак. 

 * Когато са готови, съвсем леко се посоляват и отвън;  завиват се  в парчетата було* и пекат на скара  (или грил тиган в жилищно-блокови условия)   до пълното им зачервяване от трите страни. Може би не знаете, но далака, когато се напълни има три страни :)))

*  Булото е тази бялата мазна ципа, която в някои случаи се изважда цяла и ползва за правене на сарма-кебап,  или печене на ситно накълцано и завито в него месо, защото тя е почти прозрачна, но здрава - не пропуска нищо,  когато е сурова. Когато се изпече вече мазнината от нея се стопява и вкусът на завитото вътре каквото и да е - става невероятен. И къде е далака, къде е бонфилето, но заради булото ме спохождат едни мисли, благодарение на Ели-то Драгомирова, които нямат място в тази публикация. Само исках да споделя, че ако няма налично було, далака може да се намаже с олио и тогава да се изпече. А праза вътре си има мазнинка; няма да остане сух. 

Като бонус към далака напомням и за  рецептата на най-вкусно приготвения дроб - Дроб с чесън и лимон,  за който  мога да се жертвам и на мига да стана да изпека и по една пърленка - :)) от ония, мързеливите, в тостер-сандвича :))

Лека нощ, че пак е утре :))) 

Заек със спанак и ориз

     В случая  заекът е див. Но така сготвен - в тенджерата, харесваме ориз със спанак ( и  с месо най-различно). А понякога дори и у нас - без месо.

     В нея  остават по-сочни и ориза  и  месото - особено ако е от дивеч. Месото може да бъде всякакво - диво или питомно свинско; заешко, пилешко; телешко, агнешко; овче.... тъй като предварително се сварява, а после се обединява   с ориза и спанак (или лапад).  С единствената разлика, че ако е дивечово - месото се изкисва 24ч. в студена вода с оцет и подправки разни.

Както и да го въртя - месо със спанак и ориз е. Но малко по-различен от печен. И още едво предложение от  планираните 10 ястия с дивеч

     Пробвайте, може пък и да ви хареса така :)

Количества е трудно да се посочат, но това, което ще напиша по-долу - съвсем ориентировъчно, е за ~ 6 порции - производно от 1 див заек (от който е отделена част за супа). Месо - колкото толкова; спанак/лапад - също - пресен, или замразен; ориз - според броя на порциите, които ще трябва да се получат.  От свеки видях за пръв път и така правя..... ~ 25 години. И ми се получава. Та за порция на човек, ако месото ще е с ориз - 1 полуотворена (като мида) женска шепа. И когато отброя шепите :)) тогава го измервам с чаша или в купа и измивам.

1  заек - без ребрата, коремната част и вътрешностите (~ 1.2кг)

~ 600-700 гр. спанак/лапад  (пресен или а замразен)

~ 350 мл. чаша с ориз

~ 80-100 мл олио (за заека -  неговото месо е сухо, а ориза поема мазнина. Ако е с друго месо  - наполовина)

3-4 стръка пресен лук

10-на стръка пресен джоджен или 1 с.л. сух 

сол и черен пипер 

Приготвяне: 

* Заекът се нарязва на парчета за готвене и поставя да се изкисне за 24 ч. в студена вода с малко оцет и шепа подправки - магданоз, целина, джоджен, девесил...
* Измива се, поставя се в тенджера с чиста вода и се кипва. Отпенва се; посолява се и оставя да се вари, докато месото му омекне. Тук ще споделя, че преди години се чудех, когато мама ми обясняваше, че месото трябва да омекне що е то.... Ами то било, като  стиснеш месото, то да е като гъба между пръстите ти или ако те е страх от горещото (като мен) като дръпнеш с вилица - да се откъсне лесно парче месо.
* Следва прецеждане на бульона, измиване на месото, защото аз колкото и да се старая, все пропускам нещо при отпенването.
* В олиото се задушават едро нарязания  спанак/лапад и  ситно нарязания лук за 3-4 мин.  ; прибавя се измитият до прозрачна вода ориз и запържва още 3-4 мин. Ако спанакът е замразен - операцията се извършва обратно - първо ориза...
* Залива се с горещия бульон - задължително горещ; съотношение 1 част ориз - 4 части бульон, а ако той не е достатъчен - допълва се с вода.
* Когато ястието заври се прибавят отделените парчета месо, захлупва се с капака тенджерата и оставя кротко да къкри около 20 мин. - през които 2-3 пъти се разбърква. * Щом ориза набъбне (не развари) поръсват  се джоджена и черния пипер, отстранява се тенджерата от котлона и отново захлупва с капака. Оставя се така да почине за още 15 мин. , разбърква и:
Положението трябва да е следното: ястието да бъде като  мнооооого гъста яхния, но не туткал или ориз, който трябва да се реже. Почти всеки готвещ си познава ориза, който ползва и първо знае времето, за което той набъбва, второ знае колко вода му поема за печен в тавата. Е, тук е малко повече водата. 

Винен кебап

     Винения кебап е следващото предложение в Проект 10 рецепти с дивеч.  Готвих го няколко дни преди празниците, но тогава не стигнах до публикация, затова пък сега е удобен момент да го добавя към  десетте с дивеч. В настоящия случай кебапа е приготвен  с глиган, но тази типично зимна манджа е често готвена в къщи, с месо - каквото фризер покаже - свинско, телешко, заешко дори. Колкото по-крехко, толкова по-бързо месото омеква и "достига кулинарна готовност" :))
Това в кръга на шегата, но  истината е, че месото се задушава до тогава, докато омекне. Може час; може 3. 
     За мен   беше и изпитване  на  бавноготвещата тенджера  - как ще се получи  глиганското месо в нея. Е, получи се.  Страхотно. Бих могла да кажа, че резултата е един от най-вкусните с опитаните до сега ястия, приготвени в  Crocк-pot

     Количеството продукти, както за всяка манджа  е съвсем ориентировъчно -това, че ще посоча 200 гр. домати от консерва не означава, че не могат да бъдат  100. А може и без тях, защото кебапа има достатъчно киселина от виното; а някои хора (като едни мои близки)  не обичат да срещат домати из чинията си.

Продукти: 
~1.5  кг. месо ,  нарязано на едри хапки
~4-5 глави лук
200 мл ароматно червено вино (пелин ползвах :))
200 гр. домати от консерва - само зеленчука, без сока им.
1 равна с.л.. захар
5-6 с.л. олио
1 с.л. червен пипер
4-5  дафинови листа
2-3 зърна бахар, 10-на зърна черен пипер
сол на вкус
4-5 глави чесън 
1-2 с.л. брашно 


Приготвяне:
* Месото се нарязва на едри хапки и кипва  в тенджера с не повече от 1л. вода; 2 от дафиновите листа; зърната бахар и черен пипер - за 15 мин. (този път силно кипене, тъй като е дивеч. Тази процедура се спестява, ако месото е всякакво питомно. Просто тогава всичко се поставя в глинения гювеч, или тенджера с дебело дъно)
* През това време лука се нарязва на полумесеци, посолява и претрива с ръка (така се разделят отделните пластове)
* Чесъна  се почиства от връхните люспи и мустачета.
* Всички продукти се поставят  в контейнера на Crocк-pot-а, отгоре поставя отцеденото месо; залива се с 500-600 мл от прецедения бульон  месото (ако е в обикновена тенджера - повече, около литър бульон), затваря капака и включва на режим І  - “LOW” за 8ч. В случая месото беше крехко и младо; ако е от по-старо животно - може и на 9-10ч.
* Когато е готово се отваря и  прибавя брашното, размито с малко вода - соса трябва да се сгъсти съвсем малко.
* Ако се готви в тенджера или глинен гювеч - ястието се  кипва и щом заври - намалява степента на фурната (на 170* за 2ч.) или котлона - да къкри слабо.   За глинения съд -  всички знаят, че трябва да се постави в студена фурна и тогава тя да се включи :))
* Сервира се  със задушен ориз или картофено пюре.

Глиган салтимбока. Опит за реализация на идея.... или Проект 10 рецепти с..........

       ПП:   Горната снимка е от Фестивала на здравословното хранене, организиран от Крок-пот и майстор Валери Нешов . 
      Авторът и   Дарин Стойков от fkusno-тийския блог внимателно отдели няколко пържоли за фотосесия,  преди да се заеме с дегустацията им.

      В руските ЖЖ някои момичета направиха, къде успешно, къде не..... На сайта на Гответе с мен  пък Юлка е направила  категория 10 рецепти от .... 

     И на мен  отдавна ми се върти в потъмнялата вече глава. Първо си мислех да направя извадка и да подбера любими.... но Нова година, нов акъл :)  днес реших, че ще бъдат нови. Поне в по-голямата си част, или докато не ........ запецна.

     По непонятни за мен причини веднага реших, че първите 10 ще бъдат постни. Май в последните седмици месото наистина ми дойде в повече. Помислих, помислих  но......явно първи януари не е най-подходящия ден за мислене. 
Не ми провървя с постната идея по две причини: първо бях сложила да правя Салтимбока с ...... глиганско  в Крок-пот-а и второ: чакаше ме известно количество глиганско за  почистване и прибиране във фризер.  Съвсем наложително е да  започна проекта с

10 рецепти с дивеч

И разбира се това не е класическа Салтимбока (с телешко месо, че тя и на Драго е със свинско гледам). Но щом има салвия, прошуто и добрия заместител на Марсала - бяло вино, подсилено с коняк,  поредната вариация на тема Салтимбока  с глиган се получи чудесна на вкус. Наскоро прибрах едно месо от рибица на глиган, етикетирано; точно за тази цел; отдавна девойчето искаше от "онези мръвки, дето са с парче лимонче в тях".  И тъй като първия ден от новата година скоро ще отмине  - предлагам

Вариация на тема Салтимбока  с глиган.

 Продукти за 3 порции: 

~700 гр. филе от глиган  (12 малки пържолки рибица) 

12 резена прошуто 

листа салвия 

60 гр. масло + 60 мл зехтин
40-50 мл бяло вино 

120 мл бяло, ароматно бяло вино и 30 мл коняк

60-70 мл  топла вода

сол, черен пипер, брашно

1 лимон

Приготвяне: 

* Пържолките се начукват между два пласта свежо фолио, но не се изтъняват много. Пържолките ги споменавам умалително, защото филето (това, което имам) не е голямо, като от  контрафилето, което се продава в магазините.  Една пържола е с големина на пакетче "Тайлол хот" (извинете, но такова имам пред себе си в момента :)))

* Посоляват се, подправят с черен пипер, поръсват се с малката част  от виното; 1-2 лъж. зехтин  и оставят в хладилник да престоят около час. 

*  След като се извадят всяко парче месо се покрива с резен прошуто, 1-2  листа салвия, поставя се отгоре 1/2  тънък резен лимон и забожда - като с игла за шиене - с клечка за зъби.

* Така приготвените парчета месо се овалват добре в брашно и запържват до бледо зачервяване (2 мин. )  в загрятите в широк тиган  масло и зехтин  с лимона надолу. 

* Обръщат се и запържват за толкова и от  другата страна.  

 

*** Изваждат се в тава, заливат с втората част на виното, коняка и водата, завиват се с фолио и пекат в загрята фурна първо на 220* за 10 мин; след това за 30 мин. на 180* . Задушаването се налага заради сравнително жилавото дивечово месо. Вярно, че е рибица, но и трябва и малко задушаване. 

*** Приготвяне в Crock-Pot : След като се поставят запържените пържоли в керамичния съд на уреда, налива  се виното, водата и коняка (количеството течност трябва да стига на половината от нивото на месото) затваря се капака  и включва на режим ІІ -"high " за 4ч.  С ръка на сърцето обаче си признавам, че отворих на 3.5 ч.  и изключих уреда. Месото беше достатъчно крехко, а от брашното - соса не е съвсем бистър.  Така че отчитам време за печене следващия път - 3.5ч. на ІІ степен.

ПП: По време на готвенето не е пострадало нито едно от горните четирикраки.


Много добре знам, че не във всеки дом има глиганско. Месото му е по-близко с телешко или говеждо, отколкото със свинско (по мое мнение) и всяка една рецепта от тук написаните за глиган може да бъде приготвена с телешко месо.  НО ! на първата снимка месото е  рибица от глиган, доставена от МЕТРО.

Дивечовото месо е сред месата с най-ниско съдържание на мазнини. То е  с най-високо съдържание на L-карнитин, който спомага за по-бързо топене на мазнините при спортуване.

Месото от дивите птици и животни поради особения им начин на хранене и живот е твърдо и жилаво. Те притежават силно развита мускулатура и почти никакви мазнини и ако месото не е съхранявано и приготвено по правилен начин, месото от дивеч е сухо.