Пълнен далак

"Ужас" възкликна една дама при гледката на отчетения ПЪЛНЕН ДАЛАК.
Ама нали затова за всеки влак си има пътници :))

     Не е толкова страшен, явно е и съвсем ядлив, щом го продават в почти всички месарски магазини.  Не ми се е случвало да купувам, но нали често ги преглеждам нашите (по път са ми два, какво да се прави)  имам наблюдения.
      На свинската Коледа обикновено се задържам на мезетата. Пък  и човек за скарата трябва. Наред с другите мезета, далака е един от тези, който задължително се пече там. До скоро биваше само нацепен, поръсен с подправки и изпечен..... що ли ми трябваше да го предлагам с екстри. Сега - не само, че всеки път си играя да го пълня, ами и никой не зачита предпочитанието ми  - добре изпечен на скарата, натурален. Което потвърждава максимата, че кой каквото си направи........ трябва да си го сърба. 

     В горния случай поне съм си намерила доброволци дегустатори, които с удоволствие го хапват. Но вече няколко пъти авджи Стоев има нахалството да  ми носи и глигански. Надявам се никога да не прочете това, което следва, но първите два бързо ги запратих за храна на Рита, с констатацията, че миришат.
Миришат, друг път. Точно толкова, колкото мирише черен дроб и по-малко от бъбреци и т.н.. 

Мише обаче е много последователна личност и миналата седмица пак донесе.
Напълних, изпекох :))) опаковах и му го пратих обратно.  Да си го хапват със здраве!
Пък аз ще добавя още едно предложение към  частта 10 ястия с дивеч от проекта 10 ястия с....

Пълнен далак

Продукти за 1  далак (глиганския е ~ 40/60см.; колкото на питомно прасе, но телешкия е голям - също става за пълнене.) 

1  стрък праз(лук)

1 пълна ч.л. кимион 

1 равна ч.л. черен пипер 

1 равна ч.л. сол 

20-30 мл вино 

парче було или 2 с.л. олио*

Приготвяне: 

* Праз-лукът  се нарязва на ситно и смесва с всичко останало от продуктите

* Далакът се срязва на две половини - напречно

* С остър нож се прави процеп от срязана част към върха на парчетата така, че да се оформи джоб. Дори да е изтънен някъде не е проблем, тъй като ципата го държи здрав.

* Отворите на джоба се пълнят с нарязания праз - той е еластичен; сипват се  2-3 лъжички в отвора, стисне се "джоба" над тях - и сместа се отмества навътре към края на парчето далак. 

 * Когато са готови, съвсем леко се посоляват и отвън;  завиват се  в парчетата було* и пекат на скара  (или грил тиган в жилищно-блокови условия)   до пълното им зачервяване от трите страни. Може би не знаете, но далака, когато се напълни има три страни :)))

*  Булото е тази бялата мазна ципа, която в някои случаи се изважда цяла и ползва за правене на сарма-кебап,  или печене на ситно накълцано и завито в него месо, защото тя е почти прозрачна, но здрава - не пропуска нищо,  когато е сурова. Когато се изпече вече мазнината от нея се стопява и вкусът на завитото вътре каквото и да е - става невероятен. И къде е далака, къде е бонфилето, но заради булото ме спохождат едни мисли, благодарение на Ели-то Драгомирова, които нямат място в тази публикация. Само исках да споделя, че ако няма налично було, далака може да се намаже с олио и тогава да се изпече. А праза вътре си има мазнинка; няма да остане сух. 

Като бонус към далака напомням и за  рецептата на най-вкусно приготвения дроб - Дроб с чесън и лимон,  за който  мога да се жертвам и на мига да стана да изпека и по една пърленка - :)) от ония, мързеливите, в тостер-сандвича :))

Лека нощ, че пак е утре :)))