Печени телешки бузи с бира

       Една наслада за небцето! Телешките бузи са си  крехко месо, което обикновено готвя на телешко варено. Този път го реших да е печено, заради другите два вида чорби, които днес сготвих - три щяха да са много :-). Най-лесно и бързо - с бира, в плик за печене, бавно и на ниски градуси. 

Продукти за 4 порции: 

~800-900г парче месо телешки бузи 

60-70г масло 

300мл светла бира 

смес за намазване: 

3 с.л. олио 

1 скилидка чесън 

2 щипки сол 

1-2  иглички розмарин 

щипка риган 

5-6 стръка магданоз 

2-3 листенца кервиз/целина 

Приготвяне: 

* Всички подправки се пасират до гладко. 

* Парчето месо се намазва със сместа и оставя в хладилник, покрито с фолио за свежо съхранение за ок 12ч. 

* Изважда се и прехвърля в плик за печене (по-умно е направо да си се постави в плика за печене и с него в хладилника :-) )

* Върху него се разпределя маслото; до него се налива бирата. 

* Пликът се завързва здраво. Когато пека в такива пликове, обикновено използвам два - един в друг. Случвало ми се някой да се пукне, затова се презастраховам. 

* Поставя се в загрята на 200* фурна  и пече ок 10-15 мин - докато се види, че бирата в плика е завряла. 

* Фурната се намалява на 150* и пече ок 2,5 часа. 

Дробчета с чили сос и куркума

 

       В блога имам много рецепти за дробчета ; май нямаме човек от семействата, който да не ги обича. А на мен ми се налага да ги ям по-често. Моите любими са заешки /  пилешки дробчета с лук на тиган  и дроб с чесън и лимон . И тава-джигер обичам, но майстори са им южните съседи (колкото и да гледах, разбрах, че тайната е  в много тънкото нарязване и пържене на маслена баня на много, много силен огън - това в апартаментски условия няма как да постигна) Затова и си хапвам, когато ходим там. Тези са онези :-)  с лук, само че задушени и за да останат по-сочни им добавих малко зеленчуци и  доматен сос. 

Продукти за 4 порции: 

~ 700г дробчета (пилешки, или заешки, времето за приготвяне и на двата вида е еднакво)

2 моркова 

2 зелени чушки 

5 с.л. доматен сос 

5 с.л. сладко кисел сос ( този го правя, но има подобен и по магазините - тайландски)

~300 г  домати от консерва,  отцедени от водата 

200 мл бяло вино 

1 ч.л. риган 

1 с.л. куркума на прах 

50 г масло 

брашно за овалване на дробчетата

за карамелизирания лук: 3 големи глави лук (ок 500г) , 50 мл бяло вино, 50 мл олио  3 с.л. оцет, 1 с.л. захар и щипка сол 

Тук лукът не го пържа. Нарязан на полумесеци го кипвам във вряща вода за 4-5 мин. После го отцеждам, изваждам в касерола/или малка тенджера и задушавам с всички продукти за него - под капак!, докато остане на мазнина. Веднага го измествам от котлона. 

Приготвяне: 

* Фурната се включва да загрява на 200*.

* На дъното на тавата се налива бялото вино, намачканите консервни домати, прибавят се доматения и сладко киселия сос, зеленчуците и лукът. 

* Дробчетата се  нарязват на по-дребни парчета ( 2 или 3 части), овалват  в брашното, изтупват  и нареждат върху продуктите в тавата. 

* Поръсват се с куркумата. 

* Тавата се покрива с фолио и пекат в загрятата фурна ок 20 мин. 

* Изваждат се, заливат се със соса от тавата,  разпределя се отгоре им маслото и отново връщат във фурната  за 5 мин. 

Всяка туршия е добре дошла гарнитура за тях. 

 

Печени сладки картофи и червено цвекло със сирене и песто

 

       Продължавам с предложенията за сладки картофи  (батати). Този картоф, с вкус повече на морков, или тиква, отколкото на картоф,  е   беден на въглехидрати и за доста хора безвкусен, но ние му "хванахме цаката" и хапваме със сирене, с песто, с печени домати. Освен, че е подходяща гарнитура за всяко месо е достатъчно хранителен и за основно хранене.  Този път е с добавка на червено цвекло, което освен на сок и салати, от време на време добавям, когато пека кореноплодни.  Разнообразие да има :-) 

Продукти за 3-4 порции: 

2бр. сладки картофи/батати
1 средна глава червено цвекло
2 с.л. подправка - смес от: сол, риган, мащерка, босилек, чесън на прах, едро смлян червен пипер и сушени чушки. Или ползвам подправки за брускети, от които винаги си примъквам по 2-3 пакета от Италия и ръся повече на яйца и картофи, отколкото на брускети. Когато свършат си правя смес от горните продукти. 
4-5 с.л олио/зехтин
сол, ако в подправката няма

3 с.л песто от босилек
~ 200г сирене (предпочитам да е с козе)
нарязани запечени ядки - белени бадеми, или индийско кашу и зърна нар

Приготвяне:
* Фурната се загрява на 200*
* Картофите/бататите се мият хубаво с гъба, или четка (защото невинаги ги беля) и нарязват на шайби с дебелина ок 1,5-2см.
* Червеното цвекло се измива, бели и нарязва на шайби с дебелина ок 1 см.
* Всички кръгчета зеленчуци се нареждат на хартия за печене в тава.
* Поръсват се с подправките, олиото и сол, ако трябва.
* Тавата се покрива плътно с лист алуминиево фолио и поставя във вече загрялата фурна.
* Пекат се 10-на мин така, после градусите се намаляват на 160 и пекат още 30-40 мин. Не добавям вода, защото фолиото ги задушава добре и за това време омекват не само сладките картофи (на които малко им трябва), но и червеното цвекло.
* Сиренето се нарязва на тънки плочки с големина приблизителна на резените картофи и цвекло.
* Нареждат се ветрилообразно (или както искате  ), като се редуват.
* Отгоре се покапват - повече или по-малко, по желание  с пестото и поръсват с ядките и зърната нар.
Вкусни са както топли, така и студени  по думи на Мише, който си събира 2дни от тях за обяд.

Още една идея за сладките картофи - напоследък,  когато правя картофена салата, слагам от двата вида - обикновени и батати. Първо обикновените, да се варят 10-на мин (на тях им трябва повече време), после прибавя и сладките картофи. Докато са топли нарязвам, поръсвам сол, зехтин, много сок от лимон, пресен лук и магданоз  мда... любимата ми подправка. Но тук я ям.

И още една ще споделя идната седмица и няма да досаждам повече с тези сладки картофи. И тъй като сме в ловен сезон, да напомня за тази много добра рецепта за глиган с батат и карамелизиран лук. 

Заешко месо с булгур

 

       Малко повече  рецепти с булгур и сладки картофи ще видите  в следващите месеци, но се налага да ограничаваме хапването на ориз и обикновените картофи. Брашното и захарта са ясни. За булгура имах леки притеснения, че Мише няма да хареса, но прояви разбиране и заяви, че ако не съм му казала, че е булгур, можело да мине за ориз. Ама не дай си боже пък разбере затова си казах. Оставям го по-сочен, не като ориза и трябва да Ви кажа, че резултатът е много вкусен. И сарми с булгур много обичам, но най-любимата "манджа" с булгур ми е и  дроб-сармата с агнешко и супата с агнешка карантия и булгур. Ей тук трябваше да са повече зелении, не така  икономично :-) но когато реших да го готвя се сетих, че половината листа от пакета вече бях ползвала за салата. 

Продукти за 4 порции: 

~900г заешко месо 

2,5 ч. ч. бульон   

1 ч.ч. едър булгур 

200г почистен спанак 

40 мл олио и 40 г масло 

3-4 стръка  зелен лук 

1 ч.л. червен пипер 

сол на вкус (1 равна ч.л.)

5-6 стръка (малки, не огромни), или голяма щипка сух  джоджен 

Приготвяне: 

* Месото се нарязва на дребни парчета и сварява в подсолена вода до готовност. Слагам го в 2 л  вода; когато заври намалявам степента на котлона и оставям да къкри тихо. Когато е готово, бульонът е обикновено наполовина и ми е достатъчен, но ако е по-малко - допълвам с гореща вода. Когато започне да завира обирам пяната и гледам да не останат парцалчета в бульона, но ако все пак пропусна - готовият бульон го прецеждам преди да ползвам. 

* Спанакът се почиства, измива и бланшира за минутка във вряла вода. 

* Отцежда се и изстисква от водата (внимателно, че тя е вряла. )

* Лукът се почиства и нарязва на дребно. 

* Запържва се за минутка  в загретите масло и олио. 

* Прибавя се измитият булгур, червения пипер,  разбърква се, прибавят се свареното месо и  бульонът. 

* Десет минути след като закъкри се  прибавят нарязаният бланширан спанак и джодженът. 

* Готви се "на тих огън" :) т.е. да ври кротко докато булгурът омекне и поеме водата - този булгур е едър и му трябват 15-на мин, после затварям тенджерата, изключвам котлона и оставям така за още 30 мин. да са задуши. 

Печени батати с чери домати и крема сирене

 

       Сладките картофи (батати) отдавна навлязоха в моята кухня, а напоследък и зачестиха, заради опитите ни да ядем по-рядко и по-малко от обикновените картофи. Най-често ги правя печени, или пълнени, на пюре, на крем-супа,  дори пържени (много бързо се пържат) и въпреки, че на вкус оприличаваме малко на тиква :-) си ги харесваме. Само мусака не съм правила с тях, но заради Мише така или иначе рядко я готвя. 

       Тук са си просто печените ми картофи/батати , но в малко по-различна премяна - на всеки картоф му върви сирене, а на всяко сирене - домат :-)  печени чери домати, но може да бъдат и резени печен обикновен домат. Подправките са сухи;  сетих се да добавя песто от босилек едва когато им мина фотосесията и ги вечеряхме. От 1 сладък картоф - ок 5-600 г, излизат 6 хубави, почти еднакви, резена за печене. Останалите на пръчици и заедно с  обикновени картофи - в тавата, да се изпекат  за гарнитура (към една сьомгова пъстърва бяха).

Продукти: 

1 сладък картоф

подправки - моите се виждат, смес от: сол, риган, мащерка, босилек, чесън на прах, едро смлян червен пипер и сушени чушки  

2-3 лъжици олио/зехтин 

2 лъжици масло 

7-8 скилидки чесън 

за печените чери домати: 

10-12 бр чери домати  (не от най-дребните)

2-3 лъжици зехтин, 5-6 скилидки чесън, сол, риган, мащерка, или босилек

180 г крема сирене 

магданоз, или други зеленолистни :) 

Приготвяне: 

* Картофите/бататите се мият, белят и от тях отрязват шайби с дебелина ок 1,5-2см. 

* Поръсват се с подправките, олиото и  маслото; прибавят се обелените скилидки чесън и  100-120 мл вода и пекат в загрята фурна до омекване.  Когато се извади тавата с готовите картофи, върху тях се разпределя маслото. 

* В друга съдинка се пекат чери доматите: 

---Почистените чери домати се поставят в тавичка, заливат със струйка зехтин, 20-30мл вода,  посоляват и объркват с пасирани скилидки чесън и листа риган (или друга подправка). Пекат се до зачервяване, малко под средното ниво на фурната - поставени в студена фурна ок 50 мин, поставени в загрята фурна - ок 20 мин. на 200* 

---И двата зеленчука са готови за едно и също време :-) 

Следва плейтването 

Върху резен батат се разпределят 2-3 лъжици крема сирене, 1-2 печени чери домата, скилидка печен чесън и украсяват с нещо зелено :) Както винаги при мен магданоз задължително има, нищо, че не ми е любимата подправка. 

Аз ги харесах повече добре изстинали. Но пробвайте и топли, и студени :-) чудесни са и за вечеря, и за гарнитура, и за предястие. 

 

Печени червени чушки в буркани

 

        Едва ли има семейство, в което не обичат печените червени чушки. Е, нашите не са от тях. Преди ерата на фризерите правехме по 20-на буркана, които до никъде не стигаха. Т.е. имаше само за зимата, за разумно ползване, не до нова реколта. Тогава и в магазините нямаше целогодишно зеленчуци. Преди 30-на години купихме първия фризер и естествено печените чушки вече слагахме там. Слагахме във фризер по всички чути/прочетени методи - с дръжки/без дръжки, необелени с люспите, бланширани, с аспирин.... И както за лютеницата минахме през поне 7-8 варианта, че да стигнем до нашия, така и с чушките :-) Почистени от семки, печени, обелени, отцедени  и в пакетчета във фризера. Неудобството след буркана е, че ако ти се дояде - трябва да чакаш да се размрази. Както с месото :) което трябва и да се сготви след размразяване, затова продължаване да правим буркани с месо. 

Това не е точно рецепта, но е нашия начин да подготвяне на чушките за в буркани. Защото сме имали години, когато са бомбирали и отивали на боклука. 

Чушките се измиват, почистват от дръжки и семници и пекат. Задачата за всички печени чушки тази година се падна на авджи Стоев. 

Следва белене. Ама много хубаво, не на чешмата, но с мокра ръка да се почистят всички черни останали парченца. 

Посоляват се - всяка поединично и нареждат  с отвора надолу ветрилообразно в тава, която е повдигната от единия край на нещо :-) дъска, трупче, чиния..... около 4-5 см.  Тавата не се пълни - оставя се свободна 1/3 от нея, където да се събира сока от чушките. Отвора на чушките е надолу, за да може се отцеждат в наклонената тава. 

Ние отцеждаме поне 6-8 (до 12 часа), като сокът, който отделят го събираме с чиста гъба и изхвърляме. 

Следва пълненето в буркани :) когато са прави се уплътняват по-добре. Между тях стръкове  магданоз  (може и нарязан, но така стръкчетата се отделят много лесно) , скилидки чесън и кръгчета моркови. 

Бурканите се затварят, запечатват с капачките  - гледам да са Омния, за да мога и след запечатването да мина ръба на капачката с гърба на ножа, да стегне силикона по-добре при стерилизирането. 

Поставят се в съд, който ще ги събере - на дъното или кърпа, или  някаква скаричка , Покриват се с 1см вода над капачката и включват да се стерилизират. Когато заврат,  засичаме 12-15 мин.  , веднага изваждаме от врялата вода и обръщаме на капачка, докато изстинат напълно. 

Скариди с узо на фурна

 

       Скариди обожавам приготвени всякак. И всички в къщи ги харесват. Най-големият ми зор е чистенето им. Ако има кой да ги чисти, бих приготвяла доста по-често. А много рядко ги приготвям с черупките. И малко като чичо Скрудж, но и тях използвам :-) ето в момента са в бульона с риба и подправки за поредната рибена чорба. Купувам пресни, небланширани. Друг е въпросът колко са пресни и незамразявани, но това за съжаление няма как да знам, освен ако не са от едно определено място в София. Приготвянето  е много по-бързо от почистването им :-) 

Продукти за 2 порции:
12-14 бр скариди
50 мл узо
50 сок от лимон
60 г масло
2-3 скилидки чесън
по 2 с.л. ситно нарязани магданоз и копър
1/2 ч.л. куркума
шепа чери домати

още 1 лъжица масло

Приготвяне:
* Скилидките чесън се пасират и смесват с куркумата, сока от лимон и нарязаните подправки.
* Почистените от черупки и вени скариди (с оставени опашки) се нареждат в съд за печене.
* Заливат се с узото и върху тях разпределя сместа от подправките и чери доматите.
* Съдът се поставя във фурната - зависи какъв е, ако позволява, в загрята фурна и пече 10-12 мин; ако не - поставя в студена фурна и когато се чуе/види, че продуктите вътре къкрят - се засичат 7-8 мин.
* Когато се извадят от фурната, върху тях се разпределя останалата лъжица масло.

Марокански кускус

 

       Мароканският кускус е една вкусна гарнитура за всякакви печени, пържени и задушени меса. Прави се от обработена твърда пшеница и е много подходящ освен като гарнитура и за основно със зеленчуци, а най-голямото му предимство е, че се готви много бързо - залива се с врял бульон/вода, задушава и след 10 мин. буквално е готов - или да се овкуси и добави към салати ( за салата табуле той е оригиналното зърно, а не булгур всъщност)  или през това време да се задушат зеленчуци и смесят с него. Засищаща храна е и  за щастие не е от бързите въглехидрати :-)  

      Тези 2кг си донесох от Мароко, но вече писах, че  и тук може да си намерите. Първия път го приготвих само с вода и прибавих към познатата салата от домати и краставици, а  този път  го залях с бульон и  направих както хапвахме там - със стафиди, куркума, зеленчуци :) и гарнитура за печените пилешки бутчета със солени лимони. 

       Когато се готви с месо, в мароконската кухня  кускусът се готви в съд на месото, на парата, към края на готовността на мръвката, независимо каква е.  Често пиша, че обичам да си имам бульони под ръка - от свинско, пиле, дивеч, заешко... Дори когато нямам собствен добив, купувам кости от месарския магазин, запичам за кратко и после варя с разни зеленчуци, докато месото окапе от тях. Прецеждам и ползвам, или замразявам в малки бутилки, за да си имам готови при нужда. Точно тук бульонът ми е от зайци. 

Продукти: 

1 малък патладжан
1 малка тиквичка
2 моркова
6-7 дребни картофа
500 мл месен бульон
250 мл вода
1равна ч.л. куркума
1 зърно карамфил
щипка смлян кимион
щипка смляна канела
сол ако трябва, зависи дали и колко е солен бульонът

30-40 мл олио, или зехтин 

1 чаша от 250 мл марокански кускус
~50 г масло
свита шепичка  бели стафиди
2-3 лъжици нарязани печени бадеми (или други ядки) за поръсване

Приготвяне: 
* Зеленчуците се почистват, измиват и нарязват на едри парчета. 

* Поставят се да се варят в бульона и водата, заедно с подправките и мазнината. Когато заврат, степента на котлона се намалява. 

* След 7-8 мин. се изваждат тиквичките и патладжаните - на тях им трябва по-малко време, а картофите и морковите - след ок 15 мин. 

* Кускусът, маслото   и стафидите се поставят в широка купа. 

* Бульонът се прецежда и докато е горещ, с него се залива кускусът. Тези 750 мл, с които се варят зеленчуците, са се редуцирали, за заливането на кускуса трябват 500 мл ( 1/2 части кускус-течност). Купата се покрива плътно с лист фолио за свежо съхранение (стреч фолио) и оставя да престои 10 мин. 

* Развива се, разбърква и сервира - върху него се нареждат сварените зеленчуци. Може да разбъркате в кускуса, а може да наредите и парчета печено месо отгоре :-) . Но задължително за хрупкавост -  малко  препечени ядки. 

 

 

Печено пиле със солени лимони

 

И след  като направихме консервираните солени лимони, време е да сготвим с тях :-) Както писах и в публикацията им, може да се ползват нарязани на дребни парченца, а може и целите кори (почти само това остава след ферментацията им). Важното е да са добре измити от солта. Горещо препоръчвам това печено пилешко! Може да ползвате цяло пиле,  нарязано на парчета, а може и бутчета. Освен, че е печено със солените лимони, пилето подправих  и с една друга емблематична за Мароко  подправка -  рас ел ханут - смес от  джинджифил, кориандър , канела , черен пипер, куркума, индийско орехче, бахар и карамфил. Тя също може да се намери в България. В Мароко я хапвахме на риба, телешко, пиле и картофи. Ако не се прекали с нея (както в един от ресторантите там) е много приятна. Солените лимони придават леко тръпчив вкус и приятно лимонов аромат на месото. 

Продукти за 3 порции:

6 бр. пилешки бутчета
2 с.л. рас ел ханут
4 с.л. сос от нар
80-90 г масло
5-7 резена солени консервирани лимони
100 мл вода

Приготвяне:
* Месото се почиства и подсушава.
* Консервираните лимони се изстискват от солената саламура и измиват с вода.
* В плик за печене (поставен в тава) се поставя месото, поръсва с подправката и соса от нар и обтрива хубаво с ръка.
* Прибавят се парчетата лимон, пликът за печене затваря и месото прибира в хладилника за 6-8 часа. Няма сол, лимоните са достатъчни. 
* Изважда се, прибавят се водата, парчетата масло, пликът завързва и тавата поставя във фурната да се пече - първо 15 мин на 200*, после 60 мин. на 150*.

* Пликът се срязва, месото се изважда и нарежда върху приготвения вече кускус със зеленчуци  за който ще напиша как приготвих в  отделна публикация тези дни.

 

Консервирани солени лимони

 

       По принцип, на солените лимони им трябват от 4 до 6 седмици, за да ферментират добре и се ползват в кулинарията.  После могат да отлежават до година. Не знам дали този буркан ще отлежи година, но  при мен така се случи, че ги оставих да ферментират почти 4 месеца. Но пък се получиха чудесни   Съвсем по нашенски манталитет ще обвиня  не само времето, което не  ми стига, но и доставчика на тажин, който ми го беше сложил неопакован в кашон и дойде счупен, естествено. Тажин  ще си купя, решила съм го, макар да имам друго глинено гърне, но като ходим към Троян, за да си нямам пак неприятни  изненади.  А снимки от Мароко може да видите тук  едни чудесни десетина дни, които започнаха трудно, но пък от втория ден нататък изживяването Мароко бе сбъдната мечта. 

 

 

 

      Не очаквайте, че ще  ядете консервираните лимони   като краставичките. Те се използват като подправка. Вкусът им не е толкова силно цитрусов, но затова пък са много солени и са чудесна подправка към мароканския кускус (не познатия наш на топчета), към пиле (което и кускуса аз вече приготвих и ще бъдат в блога малко по-късно), към телешко месо и риба. Използват се основно корите, добре измити от солта - всъщност от месестата част на лимона почти нищо не остава, затова, ако ще се ползва при мариноване на месо - може да се оставят целите парчета, но пак добре измити от солта. Използвах тази рецепта като основа, за да  направя моите. Трябва да се подбират сочни сортове, кръгли, с тънка кора. Намират се и при нас такива на пазара, точните сортове няма нужда да посочвам, едва ли имаме такива :-) И тъй като на био- не се доверявам, когато  ползвам цитруси, накисвам целите плодове в гореща, почти вряла вода със сода за хляб (това със содата го правя за почти всички купени през зимата зеленчуци). 

Необходими, освен лимоните са:

едра сол (моята е розова по случайност, нямах друга едра сол)
зърна черен/шарен пипер

и тъй като лимоните се слагат почти цели, хубаво е да си подберете широк буркан  моят е с вместимост 1,2 л.

* На дъното на буркана се поставят 2-3 лъжици сол.
* След като лимоните са били накиснати и кората изтъркана с четка, или абразивна гъба им се отрязват челото и дупето.
* Правят се разрези по дължината на лимоните, но не до край. Моите ги разделях на 6 части, но може ида се срежат на 4. Желателно е да се режат с много остър нож, за да не се мачкат и сокът им изтича. Той ще трябва за в буркана 
* В направените разрези се поставят отново по 2 лъжици сол; лимоните внимателно с пръсти се обхващат целите и поставят в приготвения буркан. Притискат се леко, така че да поизлезе малко от сока им. Поръсват се зърна  пипер. 
* Лимоните се нареждат плътно в буркана, а там, където остава място се поставят резени от лимоните, за да се уплътни пространството в буркана.
* Тъй като така, или иначе ще остане малко място, изстискват се още 1-2 лимона, за да се напълни буркана до ръбчето със сока им. Лимоните не трябва да бъдат добре покрити със сок. Отгоре може да се поставят още 1-2 лъжици сол.
* Бурканът/бурканите се затварят плътно и оставят на тъмно място за седмица, през което време се разклащат по 2-3 пъти на ден.
* Лимоните видимо започват да омекват и покафеняват. Това не бива да ви притеснява. Колкото повече лимоните престояват в буркана, толкова по-наситен аромат имат. И солен вкус  

Първият път ползвах корите за кускус, като ги нарязах, но  така ароматът ми дойде малко по-наситен. Следващия път измих лимоните и сложих целите кори, които после извадих, но за "готвенето" на кускуса са необходими 10 мин и така ароматът бе по-лек.