Панирано рибно филе на фурна

        Заглавието горе е съвсем леко подвеждащо, тъй като рибата, преди да се пече във фурната е запържена  за кратко -  не повече от минута, колкото да стегне панировката. Филето вътре остава съвсем сочно, не се изсушава, а самата панировка е от бира и брашно   подходяща за хора като авджи Стоев, които не смесват риба с млечни продукти и яйца.  Гарнитурата е класика - картофено пюре, или картофена салата, а най-подходящият и бърз сос е: равни части лимонов сок и  зехтин, пасирана скилидка чесън и щипка-две копър. Тук е със сос Ремулад, който моята особа уважава много за пиле и риба. Рибата може да се маринова за 12 часа, но може и за час - напълно достатъчно е деликатното рибно филе да се овкуси. За предпочитане е охладена риба, но ако няма и ползвате замразена - оставете да се размрази добре и попийте месото с кухненска хартия, за да се отцеди максимално от водата. 

Продукти за 4-5 порции: 
~ 1,2 кг охладено рибно филе (херинга е тук, но става с всяко бяло рибно филе) 

сок от 1 лимон
2 с.л. олио 
сол и черен пипер на вкус :)  

за панировката: 
150 мл бира 
150г брашно 
щипка сода за хляб - с 2 пръста :) 
3 с.л. соев сос 

5-6 с.л. олио 

Приготвяне: 
* Рибата се нарязва на порции - колко са по-дребни парчетата, толкова повече хрупкава коричка има. 
* Подправя се със сол и пипер на вкус; залива се със сока на лимона и олиото и прибира в хладилник за поне 1 час. 

* Брашното се смесва със содата за хляб. Прибавят се бирата и соевия сос и разбърква, докато се получи каша - почти като палачинкова смес е. 

* Фурната се включва на 200*.
* Лист хартия за печене се поставя в тавата  (широка, ползвам тавата на фурната).
* Олиото се загрява в тиган - на 2/3 от мощността на котлона. 
* Рибните филета се потапят в готовата за паниране смес, отцеждат и пържат в загрятата  мазнина - за по минута от двете страни, не повече - и веднага изваждат в приготвената с хартия тава. 
* Когато   всички филета са запържени и извадени, тавата се прехвърля във фурната (която трябва да е загряла на тези 200*) и пекат около 12-15 мин. 

Аспержи Мимоза

 Както пее Камен Воденичаров : 
Трябва да оставиш смело някаква следа че ти си тук,
че не си избягал, нали, не си избягал...
Не знам дали оставям в някого следа с писаниците в блога, но една отколешна, сбъдната мечта определено остави дълбока следа в мен :) Величието на Санкт Петербург и Москва за двама :) 

Всичко, което видяхме, надмина в пъти очакванията ни. А мястото, на което си пожелах да се върнем пак е Санкт Петербург. Пътепис, както се очаква - няма да има :) по две причини - първата е, че това не е място, което да опишеш. Монарсите са строили с много злато, диаманти, чужди архитекти и художници и собствени крепостни, за да покажат на света и своите гости тогава "Колко сме богати; колко сме велики....." Цялото това достолепие, успели да скрият и запазят в голяма част през Отечествената война не е нещо, което можеш да преразкажеш, да опишеш. Почти всичко е възстановено, за радост на туристите, дори Кехлибарената стая с нови кехлибари.... но е собствено. За разлика от един Рим, например, където има голяма част чужди експонати и история, пренасяни там още от времето на Римската империя. 
Това е огромен блясък, великолепие и невероятна красота, която пожелавам на всеки, който ги има в мечтите си, да ги види на живо. 

 
А втората, тривиална причина, че няма да пиша повече за тях е простичка :) Диамантена не, но златната ръка в Русия :) 5 дни преди пътуването. Битова злополука, така да се каже. И както трябва - дясната.

Та писането е трудно, готвенето за момента е изключено и ще споделя няколко стари, чакащи публикация рецепти. 
Аспержи Мимоза
Хората, чието хоби, или професия е кулинарията, знаят, че преди 9 семпември 1944г България е била голям производител и износител за Европа на аспержи и артишок. Но след този превратен за историята ни момент, новата власт я отрича, като храна на буржоазията и забранява отглеждането и.

Вече целогодишно може да намерите аспержи в големите хранителни магазини, но точно сега - май и юни е сезона им, а виждам и цената им в големите вериги е паднала в момента. Пък аз вече достатъчно се хвалих със собствен добив :)

Мимоза носят името салати, които са с приятния за окото пролетен жълт цвят от яйцето. Създадена през 70-те години на миналия век в СССР; облекчение за всеки готвач и домакиня, тъй като продуктите са леснодостъпни и присъстващи във всяко семейство, а крайният резултат - салата на слоеве, поръсена със ситно нарязани яйца гали окото. А както е известно - човек се храни първо с очите.

Аспержи Мимоза са импровизация на тази салата от известния майстор готвач Дейвид Лебовиц и съчетават пролетният зеленчук със свежия жълт цвят от яйцата.

Продукти за 2 порции:

~ 400г аспержи

1 с.л. каперси

2  с.л. ситно нарязан магданоз

3 сварени яйца

1 маааалка глава лук шалот (или воден)

Дресинг:

2с. л. оцет

4 с.л. зехтин

1 с. л. горчица (едрозърнеста)

1 сварен жълтък

1ч.л. ситно нарязан копър (пресен)

½ ч.л сол

1 ч.л. захар

 

 Приготвяне:

* Отчупват се грубите краища на всяка аспержа – хваща се в двата края и прегъва в основата – там, където сама се отчупва е точното място. Ако са стари и дебели се белят задължително. Моите са млади и не ги беля.

* Измиват се на течаща вода с връхчето надолу – така, ако има песъчинки, те ще изпадат лесно.

* В широка  тенджера се кипва вода – около 3-4см. с щипка сол и лъжица лимонов сок.

* Когато заври се поставят подготвените аспержи и варят 5 до 6 мин. През това време се подготвя купа с леденостудена вода, в която да се извадят веднага сварените аспержи. Така ще запазят свежо-зеления си цвят.

* Разпределят се в две чинии и поръсват със ситно нарязаните: яйца, каперси, лук и магданоз.

* Продуктите за дресинга могат да се разбъркат в малка купа, но по-лесно е да се ползва бурканче с винтова капачка – всичко се поставя в него, затваря се и разклаща енергично. 

* Залива се равномерно върху продуктите в двете чинии.

* Сервира се охладена.