30 май 2024 г.

Телешко със сини сливи

 

        Месо, готвено със сини сливи не е новост у дома, макар че като го хапваме не всеки има в чинията си сливи :) Най-любимо е заешкото с карамелизиран лук и сини сливи. Този път за разнообразие реших да е със сушени сини сливи. Защото тези сливи са  страхотни и си заслужават едно хубаво, червено месо. Във ФБ често споделям за КоренЯк-Фермерския ни пазар в Стара Загора, който за година и половина ,откакто съществува, набра популярност - и изложители, и потребители. Там намерих и хубавите сушени сини сливи на Биоградини Алваново, които1. са като сушените сливи на мама Ванче без да са напоени в захарен сироп  и 2. хората от  Биоградини Алваново освен сушени сливи, произвеждат и  етерични масла от костилките, козметика, пестил, няколко вида мармалад - печен, класически и с парченца млечен орех. 
       Карамелизиран лук и преди съм писала, че си приготвям по-голямо количество и почти винаги   имам по кутия замразен в камерата. Количеството, което давам долу е за една манджа :) но може да си направите повече и замразите за още едно готвене. 

 
Продукти за 5 порции: 
~1,2 кг  телешко месо 
10-на бр сушени сини сливи 
2-3 бр моркови 
350-400 пасирани комати от консерва (ако са редки, 600г)
60-70 мл олио /или мазнина за готвене
1 равна с.л. сол (или по-малко, зависи от вкуса на доматите) 
1 ч.л. захар 
3-4 с.л. брашно 
1 ч.л. червен пипер 
2-3 дафинови листа 
2-3 щипки мащерка 
1-2 щипки риган 

за карамелизирания лук:
~ 450 г лук
~40 млвино
2 с.л. оцет
2 с.л. масло и 1с.л. олио
щипка сол
2 равни с.л. захар
щипка риган
Приготвяне:
* Започвам от карамелизирания лук :) нарязва се на полумесци, посолява и претрива с ръка.
* Слага се заедно с маслото и олиото в тиган или тенджера на котлона, и се задушава на слаб котлон, под капак, докато се изпари водата, която си е пуснал лукът при осоляването.
* Когато остане на мазнина се прибавя оцета; виното на два пъти и отново задушава, докато отново остане пак на мазнина. Подправя се със захарта, солта и ригана и когато леееко се зачерви/ е готов.
* Месото се нарязва на едри късове - ок 4-5 см.
* Мазнината се загрява в тиган.
* Късовете месо се овалват в брашното, изтупват от излишното и запечатват в мазнината за по минута.
* Изваждат се в приготвената тава, или голямгювеч за печене.
* Пасираните домати се смесват с всички подправки и 1 л. вода и наливат в тавата при месото.
* Прибавят се нарязаните на едри парчета моркови, сините сливи и карамелизирания лук.
* Тавата се покрива с намачкан и мокър лист хартия за печене, а отгоре плътно с лист алуминиево фолио.
* Поставя се във фурната и пече - първо 30 мин на 200*, после 2.5 часа на 150*.
* За това време моето телешко е готово :) но ако сте случили на възрастно такова, завийте отново с фолиото и връщайте във фурната за още час. Много често телешкото на нашия пазар е такова.
* Ако сосът е останал по-рядък по време на готвенето, размийте още лъжица брашно с малко вода и разпределете в тавата.


19 май 2024 г.

Глазирани бейби моркови

 

       Глазирани бейби моркови с масло и портокал. Невероятно добра комбинация се получи и следва една много лесна рецепта. Трябват ви само бейби моркови, или млади такива, портокал, масло, мед и копър. 

       Днес   с Жул решихме да идем рано-рано на Фермерския ни пазар, който за щастие се разработи много добре за времето, откакто го има. Стоките са много разнообразни - имаме няколко вида сирена, сушени сливи и продукти от сливи, чипс от райска ябълка, колбаси и меса, зеленчуци, сокове и вино, тахани, мед, трахана, микрозелении, кафе и  доста нехранителни продукти. Тук има малко снимки от днес, но някой ден трябва да снимам всички и споделя и тук.  Малко забравям да снимам напоследък :) не става инфлуенсър от мен. 

      И се прибрахме днес много доволни :-) . Този път предвидливо отидохме с колата им, че на предния пазар накичихме на бебе Ники количката, естествено и в ръцете ни едва се прибрахме. Ама то е защото си казвахме, че нямаме да пазарим кой знае какво. Сега съжалявам, че не си поръчах повече от дребните морковчета, но ще търся и при нас на пазара - тези глазирани моркови ще се получат с всякакви млади, след 2 дни ще кажа, че пак имам заявка  Grinning


 
Продукти:
~600г бейби, или млади моркови
сок на 1 портокал
2 сл. масло
няколко стръка копър
1 издута :) с.л. мед
1-2 щипки сол


Приготвяне:
* Морковите се измиват добре и почистват с абразивната част на кухненска гъба от власинките. Няма нужда да се белят, защото нямат кора, а абразивната част на гъбата събаря мустачките, които си имат. И друг път съм писала - много е удобно да си имате гъба за зеленчуци, може да си миете  картофи, моркови, и плодовете.
*Поставят се в тенджера заедно с 600-700 мл вода и сол и варят 5-6 мин от момента на завирането. Не трябва да се варят дълго, защото са нежни и ще се разпаднат.
* Отцеждат се от водата и прехвърлят в тиган. Прибавя се сока от портокала и меда.
* Готвят се около 4-5 мин, докато течността се изпари и започнат да лепнат.
* Прибавя се маслото, поръсва се ситно нарязания копър, завъртат се още 1-2 пъти в тигана и отстраняват от котлона.

Естествено, бяха чудесна гарнитура за едни пържени кюфтета (моите са малко по-различни, но пухкави и сочни). :kissing_heart:

11 май 2024 г.

Мароканска супа Харира

 


       Много често казвам, че обичаме всякакви  супи и чорби . Преди почти две седмици опитвах тази супа навсякъде, където се хранехме из Мароко, Естествено, навсякъде беше различна, но този вариант, без месо ми хареса най-много и вчера  се хванах да си я направя :) Може и сама да си я ям (ще се чуе довечера), но съм доволна от резултата. Харира е национална мароканска супа, разпространена и в други държави от северна Африка. Гъста, кремообразна супа от нахут, леща, ориз, паста, домати и много подправки, някъде с месо (агнешко, или телешко), другаде постна. Лещата може да бъде каквато имате - ядох и с черна, и с червена, и с кафява.
 Между другото, на повечето места, където сядахме да се храним, като комплимент от заведението, докато си чакаме поръчката носеха хляб (страхотни питки имат) и купичка с яхния от леща, или маслини. И още една вметка да направя, за хората, които се канят да посетят Мароко - храната не е скъпа. Най-скъпият ни обяд в лъскав :) и много красив ресторант беше 15 евро за двамата, като включваше пуешки шишове с няколко гарнитури, безалкохолни напитки и голяма бутилка вода. Разликата с по-малки  и обикновени заведения беше малка, а основното много добро -  тажин с пиле, или риба. Най-скъпа беше бирата - от 5 до 8 евро (малка, голяма няма), която не навсякъде  предлагаха, а на места беше само безалкохолна. За сравнение миналата пролет в Йордания цената на обяд за 1 човек беше 15 евро, без включени напитка и комплимент. 
Супата се вари  дълго, до разпадане :-) на варивата, или  грубо пасира накрая. Основните подправки са кориандър, магданоз, канела, джинджифил, куркума и кимион, но тъй като навсякъде беше различна на вкус, в моята има канела, магданоз, джинджифил, куркума и лъжичка рас-ал-ханут, който си донесох от там, но и тук съм срещала в он-лайн сайтове за подправки и на сергиите на Женския пазар в София. Ако се готви с месо, ситно нарязано, то се задушава в началото на приготвянето на супата. Това е супата ми от Мароко, в Казабланка, която най-много харесах.  
Продукти за 5-6 порции:  

400 г сварен нахут от буркан (или си накиснете и сварете)
400 г консерва гъсти домати
по 50 г кафява и червена леща
2 с.л. ориз
3 с.л. фиде (или малка топка)
1 средна глава червен лук
3-4 скилидки чесън
1 равна ч.л. куркума
резенче джинджифил -колкото монета от 50 ст, дебело 4-5 мм.
парче от пръчка канела
1 малък морков
1 равна ч.л. подправка ра’с ал-ханут
5-6 стръка магданоз, ситно нарязани
1 ч.л куркума
3-4 с.л. олио
1 с.л. масло
сол на вкус
500 мл бульон (имам си пилешки собствено производство :) )
лимон

Приготвяне:
* Измитата кафява леща се слага да се вари за 10 мин - това го правя защото задължително изхвърлям първата вода от варенето на лещата.
* Отцежда се и се слага в тенджера с 500 мл вода, заедно с отцедения и обелен от люспите нахут, моркова, нарязаната глава лук, консервата домати и всички подправки без куркумата и магданоза.
* Оставя се да къкри около 40 мин - през това време лукът и моркова са добре омекнали, нахутът разпадащ се :-) а лещата - сварена.
* Прибавя се бульонът, скилидките чесън, червената леща, оризът и олиото, а изважда кората канела и парчето джинджифил.
* Посолява се на вкус и оставя да къкри отново 20 мин.
* Прибавя се фидето, лъжичката куркума и нарязания магданоз, отново къкри 7-8 мин.
* Тук трябва да проверите как е гъстотата на супата - всичкото това варене го правя на ниска степен на котлона -колкото супата да къкри, а не да ври с ключ и течността не извира, но ако трябва - прибавяйте по малко гореща вода. Трябва да бъде гъста, но не и на пюре. 
* Когато е готова се пасира - както писах грубо, да се усещат парченцата варива и прибавя бучката масло.
* Сокът на половин лимон може да се изстиска в супата (някои бяха доста кисели от него), а може и да си изстискате направо в чинията/купата. Щипка лют пипер само ще подсили апетита Ви за тази прекрасна ... доматена супа с нахут :) .
 

       Най-вкусно беше в лагера в пустинята и градовете по пътя към нея - Уарзазат, Аит Бен Хаду - Пътят на Хилядата Казби. Опитахме фурми от столицата на фурмите - Ерфауд, донесохме естествено и тук; сдобих се с подправки :-) почти нелегално от Мише. По-прясно и вкусно масло не съм яла, откакто мама правеше домашно масло. Истинско месо, отядохме си на пилешко, агнешко, пуешко и телешко, а в Казабланка и риба и калмари. Невероятно сладки  и сочни ягоди, каквито тази година заради дъждовете няма и в градините на мамите ни. Зеленчуци с вкус на домат и краставици, не на пластмаса. Най-сладките пъпеши, каквито бяха на бостаните в село преди години.  Сбъднах мечтата си да видя синия Шефшауен и старата кожарска фабрика във Фес, заедно с медината - най-голямата пешеходна зона с над 9000 улички, някои от които широки колкото да мине странично човек. 
 

 
Преживяхме пустинна буря и ни валя дъжд пак там :-) Видях  прочутия площад Джамаа Ел Фна в Маракеш с неговите ексцентрични всевъзможни търговци, неговата медина :)   където шоуто никога не спира – разказвачи на приказки, дресьори на маймуни, змиеукротители и всякакъв вид артисти. А-ха да приближа  себеподобните кобри :-) и Мише ме задърпа далеч от тях, защото и техните укротители мятаха змии по вратовете на всеки, осмелил се да ги приближи. Както Жул се шегува " Можеше да снимаш кобрата и от самолет" :-) 
 
 Пътувахме из високия Атлас и пустинята по първостепенни пътища, каквито тук и на най-новите ни магистрали няма. Видяхме планини, които се залесяват. Е, онази трева не я видяхме :-) . Видяхме различните лица на Мароко. Защото те не са само две. Видяхме децата им да играят навън. И въпреки, че първият ден беше много труден за мен и започнах да правя сравнения с Йордания от миналата година, на следващия ден се взех в ръце :-) живнах и приех Мароко такова, каквото го видяхме. На камила пак не се качих :-) но се снимахме, имам напредък. Сбъдвайте мечти и пътувайте, образувайте спомени.  Вещите са само предмети, които ни заобикалят. 







Това е якето ми в стаята в лагера :) през покрива явно пропускаше фин пясък. Два дни след това още хрупахме пясък, но беше .... изключително преживяване! 


Бурята вече затихнала, но след нас. Онова отзад, дето прилича  мъгла 

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...