Телешко със сини сливи

 

        Месо, готвено със сини сливи не е новост у дома, макар че като го хапваме не всеки има в чинията си сливи :) Най-любимо е заешкото с карамелизиран лук и сини сливи. Този път за разнообразие реших да е със сушени сини сливи. Защото тези сливи са  страхотни и си заслужават едно хубаво, червено месо. Във ФБ често споделям за КоренЯк-Фермерския ни пазар в Стара Загора, който за година и половина ,откакто съществува, набра популярност - и изложители, и потребители. Там намерих и хубавите сушени сини сливи на Биоградини Алваново, които1. са като сушените сливи на мама Ванче без да са напоени в захарен сироп  и 2. хората от  Биоградини Алваново освен сушени сливи, произвеждат и  етерични масла от костилките, козметика, пестил, няколко вида мармалад - печен, класически и с парченца млечен орех. 

       Карамелизиран лук и преди съм писала, че си приготвям по-голямо количество и почти винаги   имам по кутия замразен в камерата. Количеството, което давам долу е за една манджа :) но може да си направите повече и замразите за още едно готвене. 

 

Продукти за 5 порции: 

~1,2 кг  телешко месо 

10-на бр сушени сини сливи 

2-3 бр моркови 

350-400 пасирани комати от консерва (ако са редки, 600г)

60-70 мл олио /или мазнина за готвене

1 равна с.л. сол (или по-малко, зависи от вкуса на доматите) 

1 ч.л. захар 

3-4 с.л. брашно 

1 ч.л. червен пипер 

2-3 дафинови листа 

2-3 щипки мащерка 

1-2 щипки риган 

за карамелизирания лук:
~ 450 г лук
~40 млвино
2 с.л. оцет
2 с.л. масло и 1с.л. олио
щипка сол
2 равни с.л. захар
щипка риган

Приготвяне:
* Започвам от карамелизирания лук  нарязва се на полумесци, посолява и претрива с ръка.
* Слага се заедно с маслото и олиото в тиган или тенджера на котлона, и се задушава на слаб котлон, под капак, докато се изпари водата, която си е пуснал лукът при осоляването.
* Когато остане на мазнина се прибавя оцета; виното на два пъти и отново задушава, докато отново остане пак на мазнина. Подправя се със захарта, солта и ригана и когато леееко се зачерви/ е готов.
* Месото се нарязва на едри късове - ок 4-5 см.
* Мазнината се загрява в тиган.
* Късовете месо се овалват в брашното, изтупват от излишното и запечатват в мазнината за по минута.
* Изваждат се в приготвената тава, или голямгювеч за печене.
* Пасираните домати се смесват с всички подправки и 1 л. вода и наливат в тавата при месото.
* Прибавят се нарязаните на едри парчета моркови, сините сливи и карамелизирания лук.
* Тавата се покрива с намачкан и мокър лист хартия за печене, а отгоре плътно с лист алуминиево фолио.
* Поставя се във фурната и пече - първо 30 мин на 200*, после 2.5 часа на 150*.
* За това време моето телешко е готово  но ако сте случили на възрастно такова, завийте отново с фолиото и връщайте във фурната за още час. Много често телешкото на нашия пазар е такова.
* Ако сосът е останал по-рядък по време на готвенето, размийте още лъжица брашно с малко вода и разпределете в тавата.

Глазирани бейби моркови

 

       Глазирани бейби моркови с масло и портокал. Невероятно добра комбинация се получи и следва една много лесна рецепта. Трябват ви само бейби моркови, или млади такива, портокал, масло, мед и копър. 

       Днес   с Жул решихме да идем рано-рано на Фермерския ни пазар, който за щастие се разработи много добре за времето, откакто го има. Стоките са много разнообразни - имаме няколко вида сирена, сушени сливи и продукти от сливи, чипс от райска ябълка, колбаси и меса, зеленчуци, сокове и вино, тахани, мед, трахана, микрозелении, кафе и  доста нехранителни продукти. Тук има малко снимки от днес, но някой ден трябва да снимам всички и споделя и тук.  Малко забравям да снимам напоследък :) не става инфлуенсър от мен. 

      И се прибрахме днес много доволни :-) . Този път предвидливо отидохме с колата им, че на предния пазар накичихме на бебе Ники количката, естествено и в ръцете ни едва се прибрахме. Ама то е защото си казвахме, че нямаме да пазарим кой знае какво. Сега съжалявам, че не си поръчах повече от дребните морковчета, но ще търся и при нас на пазара - тези глазирани моркови ще се получат с всякакви млади, след 2 дни ще кажа, че пак имам заявка  

 

Продукти:
~600г бейби, или млади моркови
сок на 1 портокал
2 сл. масло
няколко стръка копър
1 издута  с.л. мед
1-2 щипки сол

Приготвяне:
* Морковите се измиват добре и почистват с абразивната част на кухненска гъба от власинките. Няма нужда да се белят, защото нямат кора, а абразивната част на гъбата събаря мустачките, които си имат. И друг път съм писала - много е удобно да си имате гъба за зеленчуци, може да си миете  картофи, моркови, и плодовете.
*Поставят се в тенджера заедно с 600-700 мл вода и сол и варят 5-6 мин от момента на завирането. Не трябва да се варят дълго, защото са нежни и ще се разпаднат.
* Отцеждат се от водата и прехвърлят в тиган. Прибавя се сока от портокала и меда.
* Готвят се около 4-5 мин, докато течността се изпари и започнат да лепнат.
* Прибавя се маслото, поръсва се ситно нарязания копър, завъртат се още 1-2 пъти в тигана и отстраняват от котлона.

Естествено, бяха чудесна гарнитура за едни пържени кюфтета (моите са малко по-различни, но пухкави и сочни). 

Мароканска супа Харира

 

       Много често казвам, че обичаме всякакви  супи и чорби . Преди почти две седмици опитвах тази супа навсякъде, където се хранехме из Мароко, Естествено, навсякъде беше различна, но този вариант, без месо ми хареса най-много и вчера  се хванах да си я направя :) Може и сама да си я ям (ще се чуе довечера), но съм доволна от резултата. Харира е национална мароканска супа, разпространена и в други държави от северна Африка. Гъста, кремообразна супа от нахут, леща, ориз, паста, домати и много подправки, някъде с месо (агнешко, или телешко), другаде постна. Лещата може да бъде каквато имате - ядох и с черна, и с червена, и с кафява.

 Между другото, на повечето места, където сядахме да се храним, като комплимент от заведението, докато си чакаме поръчката носеха хляб (страхотни питки имат) и купичка с яхния от леща, или маслини. И още една вметка да направя, за хората, които се канят да посетят Мароко - храната не е скъпа. Най-скъпият ни обяд в лъскав :) и много красив ресторант беше 15 евро за двамата, като включваше пуешки шишове с няколко гарнитури, безалкохолни напитки и голяма бутилка вода. Разликата с по-малки  и обикновени заведения беше малка, а основното много добро -  тажин с пиле, или риба. Най-скъпа беше бирата - от 5 до 8 евро (малка, голяма няма), която не навсякъде  предлагаха, а на места беше само безалкохолна. За сравнение миналата пролет в Йордания цената на обяд за 1 човек беше 15 евро, без включени напитка и комплимент. 

Супата се вари  дълго, до разпадане :-) на варивата, или  грубо пасира накрая. Основните подправки са кориандър, магданоз, канела, джинджифил, куркума и кимион, но тъй като навсякъде беше различна на вкус, в моята има канела, магданоз, джинджифил, куркума и лъжичка рас-ал-ханут, който си донесох от там, но и тук съм срещала в он-лайн сайтове за подправки и на сергиите на Женския пазар в София. Ако се готви с месо, ситно нарязано, то се задушава в началото на приготвянето на супата. Това е супата ми от Мароко, в Казабланка, която най-много харесах.  

Продукти за 5-6 порции:  

400 г сварен нахут от буркан (или си накиснете и сварете)
400 г консерва гъсти домати
по 50 г кафява и червена леща
2 с.л. ориз
3 с.л. фиде (или малка топка)
1 средна глава червен лук
3-4 скилидки чесън
1 равна ч.л. куркума
резенче джинджифил -колкото монета от 50 ст, дебело 4-5 мм.
парче от пръчка канела
1 малък морков
1 равна ч.л. подправка ра’с ал-ханут
5-6 стръка магданоз, ситно нарязани

1 ч.л куркума
3-4 с.л. олио
1 с.л. масло
сол на вкус
500 мл бульон (имам си пилешки собствено производство  )
лимон

Приготвяне:

* Измитата кафява леща се слага да се вари за 10 мин - това го правя защото задължително изхвърлям първата вода от варенето на лещата.
* Отцежда се и се слага в тенджера с 500 мл вода, заедно с отцедения и обелен от люспите нахут, моркова, нарязаната глава лук, консервата домати и всички подправки без куркумата и магданоза.
* Оставя се да къкри около 40 мин - през това време лукът и моркова са добре омекнали, нахутът разпадащ се :-) а лещата - сварена.
* Прибавя се бульонът, скилидките чесън, червената леща, оризът и олиото, а изважда кората канела и парчето джинджифил.
* Посолява се на вкус и оставя да къкри отново 20 мин.
* Прибавя се фидето, лъжичката куркума и нарязания магданоз, отново къкри 7-8 мин.
* Тук трябва да проверите как е гъстотата на супата - всичкото това варене го правя на ниска степен на котлона -колкото супата да къкри, а не да ври с ключ и течността не извира, но ако трябва - прибавяйте по малко гореща вода. Трябва да бъде гъста, но не и на пюре. 
* Когато е готова се пасира - както писах грубо, да се усещат парченцата варива и прибавя бучката масло.
* Сокът на половин лимон може да се изстиска в супата (някои бяха доста кисели от него), а може и да си изстискате направо в чинията/купата. Щипка лют пипер само ще подсили апетита Ви за тази прекрасна ... доматена супа с нахут  . 

       Тук съм споделила още снимки от храната ни  в Мароко. А тук са всички, които успях да споделя от там. Имам да качвам още.. 

       Най-вкусно беше в лагера в пустинята и градовете по пътя към нея - Уарзазат, Аит Бен Хаду - Пътят на Хилядата Казби. Опитахме фурми от столицата на фурмите - Ерфауд, донесохме естествено и тук; сдобих се с подправки :-) почти нелегално от Мише. По-прясно и вкусно масло не съм яла, откакто мама правеше домашно масло. Истинско месо, отядохме си на пилешко, агнешко, пуешко и телешко, а в Казабланка и риба и калмари. Невероятно сладки  и сочни ягоди, каквито тази година заради дъждовете няма и в градините на мамите ни. Зеленчуци с вкус на домат и краставици, не на пластмаса. Най-сладките пъпеши, каквито бяха на бостаните в село преди години.  Сбъднах мечтата си да видя синия Шефшауен и старата кожарска фабрика във Фес, заедно с медината - най-голямата пешеходна зона с над 9000 улички, някои от които широки колкото да мине странично човек. 

 

 

Преживяхме пустинна буря и ни валя дъжд пак там :-) Видях  прочутия площад Джамаа Ел Фна в Маракеш с неговите ексцентрични всевъзможни търговци, неговата медина :)   където шоуто никога не спира – разказвачи на приказки, дресьори на маймуни, змиеукротители и всякакъв вид артисти. А-ха да приближа  себеподобните кобри :-) и Мише ме задърпа далеч от тях, защото и техните укротители мятаха змии по вратовете на всеки, осмелил се да ги приближи. Както Жул се шегува " Можеше да снимаш кобрата и от самолет" :-) 

 

 Пътувахме из високия Атлас и пустинята по първостепенни пътища, каквито тук и на най-новите ни магистрали няма. Видяхме планини, които се залесяват. Е, онази трева не я видяхме :-) . Видяхме различните лица на Мароко. Защото те не са само две. Видяхме децата им да играят навън. И въпреки, че първият ден беше много труден за мен и започнах да правя сравнения с Йордания от миналата година, на следващия ден се взех в ръце :-) живнах и приех Мароко такова, каквото го видяхме. На камила пак не се качих :-) но се снимахме, имам напредък. Сбъдвайте мечти и пътувайте, образувайте спомени.  Вещите са само предмети, които ни заобикалят. 

Това е якето ми в стаята в лагера :) през покрива явно пропускаше фин пясък. Два дни след това още хрупахме пясък, но беше .... изключително преживяване! 

Бурята вече затихнала, но след нас. Онова отзад, дето прилича  мъгла