Лучено цвете

или по-скоро корал при мен се получи. 
Още когато Дианка показа лученото цвете в блога си  знаех, че това е нещо, което няма да отлагам със седмици, а ще направя веднага ( друг е въпроса кога показвам). Правих, дори 3 пъти за 10 дни. Лучени кръгчета обожавам, пържени луци също, често си правя, ама е доста пипкаво да се панират едно по едно кръгчетата (ония замразените, които продават, са с някакъв лучен прах и нямат много общо с истински панирани лучени кръгчета. 

(личи си, че си играх с техниката и съм поставила дата на снимките, но не мисля ,че това е толкова важно, та да моля приятел за помощ да ми я трие) 

Това е рецептата на Диани (където има и видео) 
.  Тя самата е писала, че подправките са въпрос на вкус, но тъй като знам, че някои хора следват стриктно рецептите, ето какво включва моята панировка и приготвяне (и не си играйте с една глава лук, 3 е щастливо число :) .

Необходими:

3 големи глави лук (поне колкото малки портокали)

3-4  яйца

150 мл. газирана вода

3 с.л. соев сос 

1 ч.ч. брашно

1 ч.ч. царевично брашно 

по ½ ч.ч. пшеничен грис  и галета (или 1 ч.ч. само галета)

1 бакпулвер (10гр.)

подправки: по една голяма щипка:  риган, мащерка, кимион, сол, червен и черен пипер.

олио за пържене  - много :) 

Приготвяне:

* На всяка глава лук се отрязва  върха, не корена и обелва. 

* Поставя се на дъска за рязане и с остър нож се нарязва кръстообразно, достигайки  около 1см. в основата (корена) - там трябва да остане цяла. 

* Завърта се на 90* главата и отново се прави същия кръстообразен разрез. Продължава нарязването, докато се получат  12  "листенца". 

* Готовите, срязани така глави лук се накисват в студена вода за 20-30 мин.  През това време люспите на лука се разделят с помощта на пръстите - за да се получат отворени венчелистчета (5-6-7 пласта люспи лук).

* Централната част на лука се издърпва или отрязва. Това на първото приготвяне на лука аз не го направих, разделих добре люспите на лука и те успяха да се изпържат. Но изпържения лук остана като корал, вместо да се отвори като цвете. Не мисля, че вкуса му пострада от това. 

* Изважда се от водата и оставя да се подсуши.

* Загрява се олиото за пържене в малка тенджера: олио за маслена баня (поне 6-7 см.) , но тъй като главите лук са големи и ако се пържат заедно ще трябва голяма тенджера и много олио, аз избрах малка, с диаметър 3-4 см. по-голям от най-голямата глава лук за паниране.

* В купа се разбиват яйцата, газираната вода и соевия сос.  

* Брашната и подправките (всички сухи смеси) се смесват в друга купа заедно с бакпулвера.

* Глава лук се поставя първо в купата с брашното, със срязаната част нагоре - поръсва се обилно, така, че да влезе между всички пластове, изважда се и изтупва от излишното. 

* Потапя се в разбитите яйца, отново се поставя в брашното и по същия начин се разделят листенцата на лука (с вилица вече, да не цапа) , за да попадне подправеното брашно и навътре.
* Внимателно, с решетъчна лъжица се поставя в горещото олио, със срязаната част надолу  и пържи  до златисто кафяво. (по някое време може да се обърне лука, но ако мазнината го покрива добре не е нужно).

* Изважда се на абсорбираща хартия да се отцеди. 

* Така и останалите глави лук. 

Много, ама страшно много си върви с млечно-чеснов сос - режеш си листенце, потапяш в млечния сос ииии благодаря ти, че го сподели, Диди!  

ПП: Същия лук, суров, срязан като цвете е добра украса за всяка салата. Пак накиснат в студена вода, за да може да се отвори добре и да му излезе лютивината. 

Блонди блокчета

     Странно  име, но само това ми дойде на ум, когато ги видях какъв цвят добиха.  Според идеята ми - трябваше да са още по-бели, но тия бисквити със сметана се оказаха с наситено бежов цвят. И ако не ме болеше петичката, щях да ходя на магазина за други бисквити, щото кой да види, че единия пакет, дето купува са капучино-бисквити.
     Получиха се наистина страхотни блокчета, доста сладки, макар без добавена захар, а кокоса, който сложих да сгъстя още сместа съвсем допадна на госпожицата, заради която ги направих и мислех да са и подарък за наближаващия ден рожден.  Ром кисело мляко държи ли, че и аз сладки за показване.  Мдааааа, трета поредна рецепта е сладка. 

     Продуктите са долу-горе като на сладкия салам.  Разликата освен във вкуса тук, е и в цветовете, повечко цветни захаросани плодове (луд на шаренко се радва) и в оформянето.  Но пък си имам любител на белия шоколад в къщи и този сладкиш направих специално  за нея. 
     Много бърз сладкиш. И така икономично го нарязах и разпределих в хартиените капсули, та чак се харесах   Най-малкото имаме си сладко за цялата седмица. Или поне така си мисля.

Продукти: 
1 пак. бели бисквити (Роден край 190гр.)
1 пак масло - 125 гр
50 мл течна сметана
30 мл ром
30 мл сок от портокал (или в тия мл. някаква течност - може и компот)
50 гр. бял шоколад
1 ч.ч. (240мл) сушени плодове - цветни, захаросани. Ананас, папая, кайсии, вишни, пъпеш - различни цветове, в стил "Луд на шаренко се радва"; но от по-меките,  не хербарии
1 ч.ч. ядки - орехи, белени бадем и фъстъци са моите 
100 гр. кокосови стърготини

и още: 
50 гр. масло
30 мл. олио
30 мл. течна сметана
150 гр. бял шоколад 

Приготвяне: 

* Бисквитите се мелят (или начупват) на едро. 
* Ядките се мелят или нарязват - също не много ситно.
* Захаросаните плодове се нарязват на ситни кубчета. 
* Прибавя се и кокоса и всичко се разбърква с лъжица, да се размеси.
* Маслото се разтопява заедно със сметаната, рома и сока; прибавя се начупения шоколад и изключва котлона - от топлината белия шоколад се разтопява бързо. 
* Сместа се изсипва към нарязаната суха част и обърква внимателно, да не станат бисквитите на каша. 
* Правоъгълна тава или форма  с размери ~ 14/24 см.  се застила с хартия за печене. 
* Сместа се изсипва върху хартията и разпределя на цялото дъно. 
* Отгоре се поставя още едно парче хартия за печене, притиска се цялата смес с ръка, да се разпредели. След това с чаша с равно дъно може да се изравни по-добре. 
* Прибира се в хладилник за 1.5 - 2 часа. 
* Разтопяват се белия шоколад (начупен на дребни парчета) , маслото, олиото и сметаната - белия шоколад е по-капризен за разтопяване и трябва да се прави внимателно. Най-добре на водна баня. Аз го правя в микровълновата фурна, на степен размразяване, като пускам по 1 минута време и разбърквам.
* Разбърква се, докато стане хомогенна сместа и изсипва върху бисквитената част. Отгоре се изравнява с шпатула и отново покрива с хартията за печене. Пак с ръка или шпатула може да се изглади отгоре сместа. 

* Отново се прибира в хладилник за 1.5-2ч. 
* Когато се извади от хладилника, хартията се отлепва много лесно от шоколада. 
* Нарязва се на форми по желание. Много лесно става, ако ножа се намокря с гореща вода преди всяко рязане - така не се намачкват плодовете и ядките, когато се реже. 
* Съхранява се на хладно място. 

Кодрит кадир или голямото отлагане

      Точно 6 и половина години го отлагах този сладкиш. Откакто  Мими го пусна в Гответе с мен. 
     И то защото не можех да си обясня как ще изплува отгоре тежката кексова смес. Докато седнах и не разчоплих сивото под перуката, което се сети, че кексовата смес при печене се изпълва с мехурчета от набухвателя, става лека и изплува. В общи линии  
     Подробности, кой го  интересуват химичните процеси по време на печене на сладкишите?  

     Подбраната от мен форма, според количеството продукти бе дълга кексова, коятореших да пека заедно с тава с мъфини във фурната. Тъй де, тока е скъп, спестява се и време и едно печене на фурната. Но явно заради това, че не беше в средата на фурната, сладкиша се наду  повече в единия край на формата, а когато отлежа и обърнах - кремовата част се пропука ей там, в средата. 
    Подробности.  Без друго го предложих нарязан.

    
     И след като реших, че ще го направя, избрах подходящия момент, да няма никой в къщи (тъй като сладкиша трябва да отлежи поне над 7-8 ч. в хладилник), но и прясно мляко нямаше. Затова ползвах  каквото имаше - т.е. подобие на прясно мляко от кутия. В знак на което кремовата част ми стана на шупли. Иначе съм на мнение, че крем-карамела го докарвам гладък. Но с мляко от кутия и друг ми се е случвало така.
     Подробности. Колкото повече шупли - толкова повече се пълни със сос сладкиша :)

Оригиналната рецепта на Мими може да видите и горе  и тук.

Ето и продуктите според формата ( 42/11/11см) ., в която направих аз  и моето изпълнение.

За карамела: 
6-7 с.л. захар
За крема: 
6 яйца
250 г захар
700 мл. прясно мляко
2 ванилии
За кекса:
1 яйце
100 г захар
110 мл прясно мляко
80мл. олио
100 гр. брашно
1/2ч.л. бакпулвер (5 гр)
1 с.л. какао

Приготвяне: 
Карамела:  приготвих отделно - карамелизирах захарта в съд с дебело дъно  и изсипах във формата за печене. 

Крема:  разбих яйцата със захарта  за 3-4 мин. и прибавих  прясното мляко; ванилиите.  Изсипах върху студения карамел.

Кекса:  Яйцето разбих със захарта; прибавих мазнината, прясното мляко, накрая  пресятото брашно с бакпулвера и какаото.  Кексовата част внимателно изсипах върху кремовата, по средата на формата; тя пада долу, но това не бива да притеснява, тъй като по време на печенето определено излиза отгоре. 
Формата сложих в по-голяма, в която налях  гореща вода.  Долу-горе 3см. да покрива от формата със сладкиша. Печене: -  в предварително загрята на 160* С фурна около 90 минути.  Оставих да изстине във фурната, след което прибрах формата в хладилник за една нощ и едва на следващия ден обърнах. 

     Да си кажа, въпреки, че сладкиша беше унищожен за два дни. Ами не е чудото на сладкишите, както се изписа в нета. Или поне мен не ме впечатли толкова. Преди години, когато оставаше козунак след Великден и нямаше такова разнообразие от сладкиши, правехме Крем карамел с козунак. Е, него повече го харесвам от този сладкиш.  А най-много си харесвам тази Шоколадова торта с круши, която също в дъното си е крем-карамелена торта. 
     Но познавам и двама млади човеци, които много ще му се зарадват - единия на какаовата част; другия - на карамеленета част. 

Днес е Благовещение. Честит празник на всички жени и майки! 

Кексът на Ленчето

Да обогатя малко кексовата категория, че много страда. Но и предния ден, като предложих последните останали парченца от този кекс на милото, той ги отказа, ала на последните два мъфина - не. Незнайно защо - мъфини-ядат-всякакви, но на кексовете се назлъндисват. А тъй като кексовете се правят с повечко разбиване с миксера и аз не се натискам да ги правя. Този обаче си заслужава бъркането до побеляване - не изсъхва, колкото и да стои. А  източника на рецептата е в заглавието :)

Продукти: 
4 яйца 
3 ч.ч. брашно (от по 240мл. са чашите) 
1 ч.ч. топло прясно мляко 
1 и 1/2 ч.ч. захар 
1/2 ч.ч. олио 
1 бакпулвер (10гр.) 
2 ванилии 
1 с.л. какао (хубаво да е, ако може холандско, черно, с висок %) 

Приготвяне: 
* Фурната се загрява на 180-190*.
* Яйцата се разбъркват със захарта, докато тя се разтопи; сместа побелее и си увеличи обема  почти два пъти. 
* Прибавят се прясното мляко и олиото и разбърква, вече с шпатула или лъжица, винмателно, да не спада сместа. 
* Брашното се смесва с бакпулвера и ванилията и пресява. 
* Прибавя се на 2-3 части  към яйчената смес и отново внимателно разбърква. 
* Отделя се 1 ч.ч. от сместа, в която се прибавя разтвореното в топла вода какао. Разбърква се. 
* Кексова форма, с d ок. 26-28 см., се намазва с олио и поръсва с брашно. Обръща се и изтупва от излишното. 
* Сипва се от бялата смес по цялата форма; след това в средата на бялата се изсипва почти всичката кафява смес. Изсипва се останалата бяла смес, като се налива в средата върху кафявата (така я избутва настрани). Обира се останалата от чашата кафява смес и се поставя най-отгоре тук-нам върху бялата. 
или просто  се редуват бялата и кафявата както дойде. 
* Пече се в зарятата фурна до суха клечка (най-любимата ми мярка време, но е факт... над 30 мин. при всички случаи).  Усеща се и на пипане с ръка.
* Оставя се да изстине във фурната за 10-15 мин., след което се изважда на скара да изстине, напудря и изчаква да изстине добре, преди да се нареже. 

Пържено свинско месо с туршия

     И почти  довърших туршиените чушки. За това  пържено месо ми се искаше да имам  и такива домати, но сама в мазето не слизам. Да не ме глътне някой. 

      С тази рецепта започвам (да видим и до къде ще я докарам) една поредица "С 5 продукта"; идея, която  замислих да започна тук още когато Юлка ми подари книгата с Вкусни ястия само с 5 съставки. Много хубава книга и си заслужава всеки дом  да я има в библиотеката. На някои като мен главния проблем е, че когато се приберат в къщи идеята за вечеря трябва да е оформена в главата и няма време за ровене в книги. И  затова ще отделя някои рецепти в тази категория - лесни за изпълнение, с малко продукти, а както казва Лидия Бастиянич (симпатичната доня Лидия от Фиеста ТВ) - "аз ще опитам вместо  вас" и  ще трябва да се доверите на вкуса ми, ако решите да ги изпробвате (естествено за едни любимци ще включа и в "Учим се да готвим")

Продукти за 3 порции: 
~800 г.  шарено свинско месо (без ципи и сухожилия ) 
~300- г. чушки от туршия
 1 глава чесън 
~80 мл. соев сос 
подправка за месо (черен пипер и  кимион) 

Приготвяне:
* Месото се нарязва на хапки (вижда се какви долу горе).
* Прибавя се соевия сос, разбърква се и оставя за 20-на мин. поеме. 
* В широк тиган (или тенджера) с капак се задушава на тих огън, докато остане на мазнина.  Докато се задушава, месото си пуска водата. 
* След това се запържва  за 2-3 мин.
* Прибавят се нарязаните на едро чушки. 
* Пържи се ,като се разбърква  често, докато отново остане на мазнина (и на чушките излезе водата).  И отново на слаб котлон, може и да се задушава под капак. 
* Накрая се прибавя пасирания или счукан чесън, пържи се още 1-2 мин. и отстранява от котлона. 
* Поръсва се с подправката.

Инспирирано от:  Пържените късчета свинско със сурова туршия на Петя. Много по-богата от към трушиената част.

Пълнени туршиени чушлЕта с млечен пастет

     След като есента затварях лятото в буркани :) сега е ред да да се ориентирам с отварянето им, докато  зеленчуците вътре са все още хрупкави.
     А такива чушлета (готови, напълнени, от верига хипермаркети) опитахме, но леееекинко пренебрегнахме  на един След-новогодишен празник, на който домакинята бе направила и  чудесна солена торта. Много ясно, кое повече уважихме :) , но още тогава реших да ги направя, пък и пълнежа е млечен - как да му устои човек. И преди седмица мернах последните два буркана с трушиени чушки, които са основно върхарки и събрани всякакви - и по-тънки чорбаджийски, и по-големи, но късички  "златни медали", "сиврия" и сие.
     Ето такива са ми туршиените чушлета. За пълненето обрах по-дебелите, а по-тънките  вложих при едно пържено свинско, което много добре ги понесе, но за него - следващия път. 

        Пълненето става изключително бързо. Никой да не си и помисля за лъжица. Шприца е най-подходящия инструмент  за тази цел.

Необходими освен туршиените някакви чушки  са:
1 пак. крема сирене (125 гр.) 
2 с.л. добре намачкано краве сирене
1 с.л. майонеза 
1 с.л. заквасена сметана 
2-3 скилидки чесън (счукани, или пасирани)
1 с.л. копър 

За приготвянето .... няма какво да се пише, освен, че всички продукти се смесват и с готовата смес се пълнят чушките. Ако са кисели или солени - изкисват се за един час в студена вода и отцеждат.
Готовите чушки се прибират в кутия и заливат със зехтин ,или олио :) стават едни такива блажнички :))) 

Плънката може да понесе всякакви видове сирене. Това е само една вкусна идея. 

Палачинки, палачинки :)

Палачинки с мед; палачинки с пилешко месо;
палачинки с шоколад; палачинки със сирене някакво;
палачинки със сладко; палачинки с пушена риба и крема сирене;
палачинки с лимоново сладко .....

 
И изобщо - палачинки обичаме всякакви. Нежни и тънки, почти прозрачни; както мама ме е учила - когато я вдигнеш - да виждаш през нея. Е сега, не всеки път  следвам послушно заръката и, но в общи линии - такива ги правя.  Или поне първата половина от палачинките.
Но и дебелите, американски палачинки обичаме.  На тях девойчето е майстор, че не и се виси на котлона с часове. Защото за 5-6 човека стоическо висене пред печката да стоиш не е за всеки работа.  И да, пробвала съм онази голяма, печена палачинка, но не е нашата. Колкото и мързелива да е. 
Важно! употребата на два тигана едновременно свежда  времето за правене на палачинки наполовина! 

У нас през последните години ги правя повече с кисело мляко, отколкото с прясно.

Обикновено започвам от яйцата и киселото мляко, което разреждам с вода, а след това - всичко останало. От 3-4 яйца на 450 гр. кисело мляко до 1 яйце. В забележителни пристъпи на щедрост съм отпускала и 5-6, но личното ми мнение е че те, освен, че правят палачинките по-жълти, ги правят и по-жилави. Каквото ми е мнението и за такива, направени с прясното мляко.   В други, забележителни пристъпи на мързел пък не съм слизала до магазина и съм правила палачинките с 0 или 1 яйце. Пак се получават, но и на тях вкуса им страда. Е, при обилно намазване с шоколад или сладко не се усеща, но със солената гарнитура - да, усеща се липсата им. 

Никога не измервам брашното. Само вчера; когато го направих по изрична молба "да го запиша някъде". Ако пък си намеря старата тетрадка някъде, та на. Нали наесен правих едно голямо прочистване на жизненоважните-вещи-наредени-по-откритите части на шкафове и секция.... та освен нея сега търся и малкото бързоварче и 2 отвертки.

Ето какво слагам за около 20 бр. палачинки:

3 яйца

1 кофичка кисело мляко (450г) 

1 каф. л. сода за хляб; 

450 мл вода 

1 каф. л. сол 

1 ч.л. захар 

2 с.л. олио 

~450-500 г. брашно  - получената каша трябва да е като боза (защото все пак зависи каква е големината на яйцата и каква е гъстотата на киселото мляко) .  

ок. 50 мл. разтопено масло или олио за намазване

масло за намазване на готовите палачинки 

Приготвянето до печене :) е в 3 стъпки:

1. Яйца, сол, захар, олио: разбиват се с телта за разбиване на яйца. Миксерът е излишен.

2. Киселото мляко, разбито с водата: Прибавя се към яйчената смес.

3 и последно: Брашното и содата; разбива се добре и се оставя 10 мин. да почине сместа. 

Загрява се тиган с незалепващо покритие и (съвсем равномерно е с четка, или парче ябълка, забодено на вилица) се намазва  с  маслото или олиото. Ако е със залепващо покритие - тигана се намазва по-обилно.

Изсипва се черпаче от сместа, която трябва да е толкова рядка, че като се наклони тигана във всички посоки сместа да се разстели равномерно по дъното му.   Най-добрата степен за печенето на палачинките според мен е 75% от мощността на котлона - от 9 степени на 6 (примерно). 

За минутка са запечени отдолу и трябва да се обърнат - може с помощта на шпатула, а ако сте сръчни може и с тигана да ги метнете и да се обърнат. Но ако са съвсем тънки палачинките по-скоро ще се получи купчинка от палачинково тесто в тигана, вместо да ви се обърне палачинката, затова- на кой както му  е лесно.

Веднага след като се извади от тигана палачинката се намазва тънка с масло. 

Внимание: Изчакайте да станат готови поне 3 палачинки, преди да започнете да  ги опитвате.

Предложения разни:
Правила съм палачинки с: 

пасирана сварена тиква в сместа;

газирана вода или безалкохолно, поради липса на кисело мляко в момента; 

нишесте или пълнозърнесто брашно в допълнение на бялото;

ПП: а най-много харесвам течностите в сместа да бъдат равни части кисело мляко, прясно мляко и вода -  за тази доза по 280 мл от всичко.