Пиле за Петровден

               Утре  е Петровден.  А на Петровден пиле се яде. Само веднъж на няколко години, ако се падне в сряда - риба. Но утре е петък. И леееееекинко по-рано, само няколко минути, ще се отчета с тази публикация за него. 

       Всъщност, това е края на Петровския пост, който обикновено се отбелязва с пиле. Не, не сте объркали блога. Моят е. И няма да говоря за Петрови пости, тъй като нито аз, нито някой от домочадието пости,  но пък ще покажа някои от любимите си ястия с пиле, които може да са идея на някого за празника утре. Именно  него ще празнуваме у нас вечерта, най-вероятно с това Пиле салтимбока горе на снимката.

       Традиционен за празника обаче е Петровски пилешки курбан.   Вкусна, ароматна чорба, с много прилично количество пиле вътре. Един брой :)

      Но тъй като е чорба,  ето още няколко предложения за пилешко месо, които са в топ 10 на любимите ни ястия с пиле.

       Уникално вкусното Пиле по ловджийски.

      Упадъчно вкусните Пилешки бутчета по гръцки (всъщност по този начин пека цяло пиле или всякакви пилешки части

      Леко тръпчивото и с интересен вкус от кока-кола Пиле с кока-кола

       Невероятната Гъбена фантазия с пилешки рулета

      Паприкованите пилешки крилца

 

       И още едни - Глазирани крилца в сладко-кисел сос

За любителите на пилешки филета - много сочното Пиле а*ла Галерия

и още едни пилешки хапки, които съвсем празнично могат да бъдат поднесени  като Кошнички с пикантни пилешки хапки и зеленчуци , които за съжаление са си останали с първата снимка. Но скоро ще поправя тази несправедливост :)) 

Султан кебап :)

Джинджифилови крилца 

Пиле жулиен 

Малко по-изисканото пилешко руло с пъстра плънка 

Чахохбили с пуешко месо 

или шишчета от пилешко месо 

А ето тук са всички предложения за Ястия с пиле, които съм приготвяла и документирала през последните  години - задължително поне по няколко пъти,  за да се убедим дали се струва да се предлага на всеослушание за изпробване.  Видимо от бройката на рецептите,  допускам, че в нашия дом сме пристрастени към пилешкото месо.

Честит празник утре на всички именици и на мен! Живи и здрави да сме!

Фетучини с морски дарове

 

       Тази снимка на  Фетучините с морски дарове  е поизостанала на десктопа. И тъй като   девойчето непрекъснато  ме кара да си прибирам снимките, реших преди да я прибера да взема да я покажа още веднъж. Най-вече тук, в блога.

       Пастата е домашна :))) Тази е още  втората ми проба и не съм много горда с  вида и, защото  следващия път отчетох, че трябва по-тънка да я разточвам. Т.е.  машинката да я разточи по-тънко.  Но тъй като вкуса компенсира, а аз така или иначе ще я правя точно тази още и още пъти, споделям с чиста съвест.

Фетучините са приготвени както тези, с бекон и магданозено песто.

Докато пастата почиваше, приготвих тези морски хапки в лют, сладко кисел сос , на които оставих соса малко по-рядък.

Готовите сварени фетучини извадих от водата и сложих в тигана, при задушените морепродукти, плюс едно  малко черпаче вода от варенето им.

Още 2 минути разбъркване и това е.

ОрехОва бисквитка за сладко и солено

       След като от десетина дни надувам главите на готвещите, снимащи и излагащи се дами в два форума с тази  орехова бисквитка, да взема да я покажа най-сетне. Че Роси и Ели  не спират да ме тормозят къде е, та къде. Как къде, свършила. Отдавна. Дори два пъти правих, но свършва за минути. Първия път не стигна и до гарниране ни на сладкиш, ни на сладолед. Камо ли пък до салата или предястие солената бисквита, с този чудесен аромат на пармезан и масло.
         Бисквитката (с орехите) я улових в кадър в един от епизодите на "Полуостровът на съкровищата", после мернах и при Ути, но и в двата случая майстор Валери Нешов  украсяваше десерта с готова такава.  Може и да ги има в някой от епизодите, но не съм случила на него да го видя. Съвсем естествено се възползвах от възможността да попитам за рецептата и  по време на мероприятието на здравословното готвене, организирано от него и Крок-пот.Точно навреме, за да видя как беше разбъркана от изучаващо кулинария девойче. 

       Тънка, хрупкава коричка с ядки, която може да украси всеки сладкиш, сладолед или какъвто и да е десерт. А майстор Ваня Петкова сподели,  че поръсена със сирене  и изпечена, бисквитата  може да се добави към салати, вместо крутони. А на мен думата "сирене" ми отваря апетита :)) И разбира се, още при първата направа половината тесто/т.е. каша направих и със сирене. С пармезан, че е твърдо, ароматно и се стърже лесно. По-нататък смятам и с други видове сирене да опитам.  А защо се казва бисквита ли? Е, това забравих да попитам. Освен, че е тънка, хрупкава и с масло, най-вероятно, защото тестото е такова, за бисквити :))

       След толкова толкова дълги (и излишни) обяснения ето рецептата им: 

Продуктите са:

равни количества белтък, масло, брашно. Щипка сол и щипка захар. 

Започва се от измерване на белтъка; колкото тежи той, толкова масло - меко, на стайна температура и брашно се отмерва и прибавя. 

За правоъгълната тава на фурната много подходяща доза е от 2 белтъка. Измерват се колко грама са; след тях брашното и маслото.  Аз обаче бях решила да правя сладка и солена бисквита, затова разбърках направо 4 белтъка със съответните количества брашно и масло. 

Приготвянето

е лесно, а разбъркването е с ръка :)) не че не може с  бъркалка, но от топлината на ръцете маслото се смесва и хомогенизира по-бързо с брашното и белтъка. 

       Така че: сместа се мачка с ръце, докато се получи гладна, хомогенна лепкава маса. Тук е момента да се  раздели на две части (ако ще се прави сладка и солена) и се  прибавят по щипка сол и захар (в сладката). Всъщност тя не е толкова сладка на вкус, но нали е за   гарниране на разни сладки неща. 

      Сместа се намазва тънко и  равномерно на силиконов килим (моя явно е дълбоко скрит, дори от мен) или хартия за печене.

      Сладката :)) се поръсва с едро смлени ядки, а солената  - с настъргано твърдо сирене (пармезан) 

       Пече се в предварително загрята на 180* (без вентилатор) фурна за около 7-8 мин, но се наблюдава по време на печене, защото кората е тънка и много бързо се пече.

       Тук вече след като изстинаха аз ги начупих, с идеята след опитването да ги прибера в метална кутия и ползвам, когато потрябва. Намирайки съмишленик в лицето на девойчето обаче първата партида не стигнаха до гарниране дори на сладолед.  Втората пак не стигна до прибиране :)) но пък имахме възможност да си украсим сладоледа. 

      И двата вида се гарнират  непосредствено преди поднасянето на десерта, салатата, или предястието, за да останат хрупкави.

     Докато се опитвах да напиша горното, се сетих, че тази орехОва бисквитка може да бъде поръсена и с разни семенца. Но за  тези опити ....... следващия път.

Лазаня с кашкавален сос

       Райска лазаня, както би се изразил Гарфийлд   А по-голям фен на лазанята от него, не "познавам", следователно -  прав е.
       Тази лазаня е много близка до лазаня "Болонезе", но по мое скромно мнение е  доста по-сочна и вкусна. Както вече се знае, имам машина за прясна паста, а щом я имам - значи я използвам :)) не за друго, а у нас дамската част обичаме паста. А щом е и с плънка от кайма - двойно.
       Преди няколко дни, когато замесих тестото за пастата, реших да потърся оригинална рецепта :) вместо да задуша кайма с доматен сос. Тогава Юлка ми подаде нейната  Лазаня с кашкавален сос, която обещаваше да е доста по-сочна.  Е, рецептата не съм я спазила на 100 %, но вярна на себе си вложих частица индивидуализъм  като добавих гъби и вино.  Важното е, че сосът е повечко, успя да напои корите ми (които следващия  път задължително ще направя не една, а две идеи по-тънки) и много, много ни хареса. 

       Тестото за корите е от 2 яйца с 200г. брашно, лъжичка зехтин. След като ги разточих, нарязах на правоъгълници, удобни за тавата, в която щях да пека,  наредих ги на хартия за печене и прибрах за 1 час. в хладилника.
През което време приготвих плънката и сосът.
Тук е описана домашната паста, която правя вече - това е "моята" рецепта.  При приготвяне с прясна паста - количеството прясно мляко е по-малко - 700 мл. вместо  1 л.  

       И както винаги, когато правя лазаня не преценявам правилно големината на тавата. Обикновено я изкипявам във фурната, но този път предвидливо поставих  тавата с лазаня в голямата тава на фурната.  Видимо пак излезе (да ме търси), но този път стигна само до подложната тава. Вместо тава, отдолу може да подложите лист алуминиево фолио. 

Ако корите не са от прясно приготвена паста, а твърди - може да ги бланширате, но плънката и сосът са доста рядки на гъстота и корите омекват при готвене. За всеки случай погледнете какво пише на опаковката - трябва ли да се варят предварително, или не и ако да - по-добре ги бланширайте за кратко.

Продукти:
кори за лазаня

500 г кайма
200г гъби (печурка)
1 глава лук
5-6 с.л. олио
2-3 скилидки чесън
400 г консервирани домати
100 мл бяло вино
сол и черен пипер
1 ч.л. риган

За кашкаваления сос:50 гмасло
3 с.л. препечено брашно
1 л прясно мляко
200 г кашкавал тип Витоша
30-40г пармезан (по желание)
1 топка (125г) моцарела

Приготвяне:

* Каймата се запържва с нарязаните на дребно гъби, лук и пресован чесън.
* Прибавят се фино намачканите  консервирани домати.
* Задушава се 5-6 мин. и се прибавя виното
* Посолява се и подправя; оставя да къкри 5-6 мин. .
* Плънката се отмества от котлона и оставя да се охлади за 5-6 мин, през които се приготвя кашкаваленият сос.

* Маслото се разтопява, прибавя се брашното и разбърква. Тъй като аз ползвам препечено брашно, не го запържвам.
* При непрекъснато бъркане се налива прясното мляко.
* Прибавя се настърганият на едро (или нарязан) кашкавал. Бърка се, докато се разтопи.
 
* На дъното на правоъгълна тава за печене  ( ~30/40 см размери) се разпределя 1/3 част от плънката с каймата
* Отгоре се поставят ред кори за лазаня.
* Върху тях се разпределя друга 1/3 част от плънката и 1/3 от кашкаваления сос.
* Покрива се отново с кори за лазаня и отново се разпределя по 1/3 от плънката и соса.
* Следва третият ред кори за лазаня, върху който се залива останалата  третина кашкавален сос.
* Поръсва се по желание с настъргания пармезан и поставят нарязани парченца моцарела (или добре топящ се кашкавал). 

          Ако Ви притеснява да не се препекат (тавата Ви е в горната част на фурната), може да запечете лазанята без тях, а да ги поставите върху лазанята в края на печенето - така или иначе са готови за 7-8 мин.  Ако пък Ви притесняват корите (ако са готови, от сухите), дали ще се напоят - гледайте да  направите соса по-рядък - като гъста каша. В началото на печенето завивам тавата с фолио, да се задушат добре в соса, тогава отвивам и допичам. 
* Пече се в предварително загрята фурна на 200* за около 30 минути. (ако тавата за печене е от йенско стъкло се поставя в студена фурна, която се включва тогава и пече около 45 мин. )
* Изважда се, охлажда се 15-на мин и сервира. 

И моята индивидуална порция - когато правя за човеците, за тях е в тави, които могат да се пренесат лесно. Тъй като авджи Стоев не е фен на пастата, моята изглежда така (и този път формата поставена в метална чиния, за да не излиза лазанята да ме търси из фурната) Пък и е удобно да се носи на работа за обяд. 
  

Филе от риба в картофена коричка и рьощи със спанак

      Време е да продължа рибната тематика , а това рибно филе отлежава трети ден  в опит да споделя приготвянето му и тук. Не че е трудно или дълго,  но когато нещо не върви, няма как да го побутнеш дори. Имах много гаден край на седмицата. Не, не се оплаквам, че направих беля; шило в торба не седи, здраве да е. Ама се чудя как в една седмица емоциите ми бяха и на  мах нагоре  и някъде в дупката (искрено и лично). Като за начало попаднах в професионалната кухня на Метро Академия, което си е удоволствие за мен. Не само да видя професионална такава (защото в някои ресторанти това, което съм виждала няма нищо общо с професионалната), ами и заедно с група млади хора  на годините на моето девойче да наблюдаваме как работят майсторите - Валери Нешов, Веселина Славчева и Ваня.

       Това беше на Фестивала на здравословното готвене, организирано от Крок-пот и Валери Нешов, където  желаещите можеха да видят  как може да се сготви здравословно и вкусно - лично на мен частта с рибите и месата ми беше най-интересна :))  Но пък и плодово-зеленчуковата част също не беше за изпускане, особено  красотите, които майстора на карвинг-изкуството Веселина Славчева сътвори с ръцете си.

       Нежно и изискано, а? Стилно, семпло и елегантно поднесено в чинията,  не като моите натруфени. Е, майсторите са си майстори. Аз съм си аматьор :)) любител; някой ден може и да се  науча.
И тъй като се включих в забавната част да готвим заедно,  не мога да не покажа хубавите снимки, които Михаил Михайлов  направи на глиганското ми "салтимбока", което приготвих аз в slowcooker - а. 

        Повече за здравословното готвене с уредите на пара и Крок-пот може да прочетете тук, ако имате желание. Лично аз на пара  не ще готвя скоро, но за Крок-пот-а съм признала, че ми е най-големия помощник в кухнята. Всъщност единствения, който готви вместо мен.

       Да се върна на рибката. 

       От чисто любопитство купих  едни филета риба, чийто етикет  звучеше  така: "Обезледено филе от херинга".  Оказа се, че след размразяване на рибата от около 600 гр. имах не повече от 30 мл. вода.
      Малко по-късно през почивния ден за фон по тв вървеше Фиеста, а като по поръчка излъчиха и  епизод  от  "Полуостровът на съкровищата", където майстор Валери Нешов беше тръгнал да търси историята на смилянския боб. Истинския; не онзи, на чиито пакети пише "Произведено в Китай".

      Реших, че това ще бъде рибката, нарязах на парчета, посолих и започнах да правя картофените ленти...... първо от сурови картофи. След няколко минути имах продукция за половин тенджера картофена супа. После от леееко сварени картофи..... След още няколко минути имах продуктите за още половин тенджера картофена супа. В крайна сметка отново се върнах към суровите картофи, намерих 2-3 подходящо големи и с хубава цилиндрична форма  и получих една тава с ленти. Достатъчни за три филета риба :))) И още продукти за картофена супа :)) За да не ставам досадна на фамилията  с толкова супа, реших, че онази част, с полусварените картофи ще стане идеална за картофените рьощи със спанак, които пак  бях видяла в предаването. Е, не със спанак, но пък нали знаете, че наскоро прибрах едно добро количество мечи лук във фризера 

Необходими продукти за 3 порции: 

3 филета риба (~ 500-600 гр. чисто тегло. В оригинал рибата беше филета от лаврак, с кожа) 

3 големи картофа 

листа босилек (лимонов, разбира се :)), но в оригинал рецептата е с листа мента. Тук обаче съвсем отговорно декларирам, че бих я харесала повече рибата със салвия :)) царицата на билките, нали? малко е силна, но я харесваме и  смятам с нея да  направя следващия път.

сол, черен/шарен пипер, малко мазнина за пържене 

За 3 бр. рьощи (хрупкава картофена палачинка по швейцарски) : 

3 картофа 

300 г. спанак (но тези горните са с мечи лук) 

200 г. крема сирене

черен/шарен пипер, сол, 1-2 скилидки чесън, мазнина

Приготвяне: 

* Филетата риба се подсушават и нарязват на парчета.  Колкото по-малки, толкова по-лесно ще се завиват с картофените ленти. Моите бяха около 5/6 см.

* Поръсват се с черен пипер, сол.

* С белачката за картофи, като се върти по обиколката на зеленчука, се правят картофените ленти. Както вече писах, цяло щастие е, ако се получат от първи път.
* На всяко парче се поставя листо/две от подправката и се завива внимателно в картофената лента. Последните парчета -  вече не толкова внимателно. Ако се налага - завиват се в две ленти; ако някъде се отчупи парче от лентата - замаскира се положението, като се закрепя там някъде 

* Подготвят се всички парчета, защото пърженето е много за кратко.

* Готовите парчета  се запържват от двете страни за по 30-40 сек. в загрята мазнина.

* И тук, ако тиганът е с огнеупорна дръжка се премества  заедно с рибата в загрята на 200* фурна и пече около 15 мин. (до зачервяване на картофите). Но тъй като моите тигани са все с не-огнеупорни дръжки, прехвърлих рибата в тава, върху хартия за печене. Която от своя страна може да бъде заменена от малко мазнина в тавата.

Приготвяне на рьощите: 

* Картофите се варят до полуготовност. Т.е. трябва да остане достатъчно твърд, но не и суров.

* Спанакът се бланшира във вряща  вода ( с лъжичка сол и лъжичка захар в нея) за 1 мин. и веднага изважда в купа с ледено студена вода (за да си запази ярко-зеления цвят, за справка - шареното руло ) Отцежда се; изстисква от водата и нарязва на ситно, заедно със скилидката чесън. (тъй като тук е левурда, скилидката чесън е пропусната)

* Охладените картофи се настъргват на средно ренде, посоляват се.

* Загрява се тиган с незалепващо покритие, поставят се 3 ринга*** и се пълнят последователно с: картофи,  спанак, крема сирене и най-отгоре се завършва отново с пласт картофи. Всеки пласт се притиска добре. Когато се зачерви от едната страна, се обръща да се запържи и от другата. 

* Следва аранжиране - няколко парчета сочно рибно филе във фина, хрупкава коричка, рьощи, зелено листенце за цвят и няколко парчета лимон за вкус :)

*** За ринга. Съвсем нормално е във всеки дом да няма набор от различни рингове. Някъде назад съм писала, че за оформяне на разни предястия ползвам  срязани  PVC бутилки от минерална вода или сок, които са с гладка повърхност, за да може да се извадят лесно след приготвянето на изделието. Тук обаче тази имитация не върви да се нагрява, заради материала, а аз (и сигурно не само аз) имам само 1 ринг с диаметър 6-7 см. Така и не можах да убедя Мише, че ми трябват поне по 4 бройки от вид. 

Освен, че рьощите със спанака могат да се направят едно след друго (което ще бъде упражнение бавно),  може да се използват и еднократни форми за малки кексчета от алуминиево фолио - те са достатъчно здрави, за да издържат на топлинната обработка и притискането на продуктите, при оформянето им, докато са в тигана. За целта с тънък, остър нож или връх на ножица се изрязва дъното на алуминиевите формички. Това е  

***И ако все пак прекалите с оформянето на картофите, лентите и се чудите какво да правите с остатъците, ето печения чипс Ани на Жоро, който е много мързелив, но пък вкусен.

Картофеното пюре на баба

       Ей това пюре го бях  забравила и не бях правила над 20 години.  Баба ни го правеше много често;  направо на филия, че както на всички малчугани това ни беше основната храна. После дойде онова пухкавото, с прясно мляко и гладко; обогатено преди 3-4 години от Жул с кисели краставички. 

       Откакто обаче се сетих за това преди около 2 месеца и им го направих, друго не признават у нас. Дори снощи, за  рибата,  детето Жул  само предложи да обели и свари картофите за него и като се прибера от работа само да го довърша. А това не е често срещано явление. 

Продукти: 

~ 1 кг. картофи

~ 120-150  мл олио 

щипка чубрица 

чесън 

сол 

Приготвяне:

* Картофите се сваряват  цели, обелени до готовност (в подсолена вода)

* Почистените скилидки чесън се счукват или фино пасират. 

* Отцеждат се, но се оставя малко вода на дъното - около 100мл на това количество картофи; прибавя  се счукания чесън.

* Докато са още горещи  картофите се намачкват с  преса или чукало ( за чесън; от доброто старо дървено хаванче - за това  пюре  предпочитам  чукалото). Докато се мачкат се прибавя и олиото - на 3-4 пъти и продължава мачкането на картофите, докато стане пухкава сместа и поеме олиото. 

* Прибавя се щипка чубрица, обърква се добре и оставя да се охлади.

   Пюрето е грубо, но пухкаво. И много, много ароматно  .  За дневна употреба слагам 2-3 скилидки чесън, но за вечеря - може и една глава. Е, не от онзи огромния, отровно лют китайски. Чубрицата е малко - само леко загатната, без да е натрапчива.