Печено сирене с орехи и мед

Най-доброто мезе за чаша вино, рАкия, или бира  е сиренето :) Каквото и да е; както и да е приготвено.  Това с ядките не е моят фаворит, защото не сме в добри отношения с орехите :) но пък мъжете го харесват. За мен чистичко, само със сусам и мед. И обикновено го правя в трите разновидности, да има за всекиго по парченце любимо. Времето за подготовка за печене е не-повече от 10 мин. и още толкова за печене.
Често пиша за обезсоляване на сиренето и отцеждането му, тъй като почти винаги се отцежда саламура от него. Или пък когато се обезсолява бучката сирене. Поставям я на няколко пласта кухненска хартия в чиния и така за 24-36 часа, като го обръщам няколко пъти през това време и сменям хартията, тъй като тя се намокря.  Обезсоляването става много по-бързо, когато се нареже на дебели филии сиренето и залее с гореща вода - така за около 30-40 мин. е готово. Но после пак следва отцеждане на кухненска хартия - вместо да го чакам едно денонощие, леко  притискам парчетата сирене с още хартия и дланта си отгоре. 

За  Печено сирене с орехи и мед ни трябват: 

сирене, орехи, сусам и мед :) 

мащерка по желание, малко олио, фини кори за баница - 1-2 листа 

Един лист кора за баница се разделя на две. 

Получената половина се намокря съвсем леко с вода. 

По средата се поръсват едро  смлените орехи. 

Върху тях се поставя сиренето и  поръсва по желание с мащерката. 

Парчето сирене се загъва от четирите страни с корите и поставя на приготвената тава за печене - застлана с хартията. 
Намазва се съвсем леко с: лъжица олио, смесена с 2 лъжици мед и поръсва със семената сусам. 

Сиренето без кора за баница се поставя направо на хартията за печене, поръсва с ядките, сусама и меда.
Пече се в загрята на 180* за около 7-8 мин. - до зачервяване на кората, или ядките.

Изважда се в чиния и залива с мед, смесен с малко вода -  4/1 части. 

И задължително се хапва топло 

Агнешки котлети с розмарин

      Тази публикация с рецепта за агнешки котлетчета   е опровержение на тезата на авджи Стоев, че едно агнешко месо, ако престои 4 месеца във фризера ще стане шилешко :)  Съжалявам, но греши, пък аз не намирах време да ги приготвя и изпека на скарата, както ги бях решила още когато тате ни даде полагаемото  половин агне напролет. Отрязах целите ребърца с гръбнак и оставих да си чакат момента. Който дойде преди почти месец :) Крехки, сочни и  вкусни са така приготвени. И различни от свинските котлети, с които сме свикнали. При първа възможност отново ще ги приготвям така. Мариноват се около 24ч., пекат се за 30 мин. Вярно, при нас бяха изпечени на скара с жар, но и във фурната ще станат - за кратко време на висока Т* Количеството е според броя хора, които ще ги хапват, или според количеството, което сте си купили :) Тук бяха около 20бр., достатъчни за 4 порции. С гарнитура, разбира се. 

Продуктите са:
~ 20 бр. агнешки котлети - около 1,400кг 

3-4 скилидки чесън
5-6 лъжици зехтин 
2-3 стръка розмарин 
щипка кимион и няколко черен пипер 
сол

Приготвяне: 
* Месото се оформя на тънки котлети - ако не е нарязано, внимателно нарязвайте, да не се разкъсват. Ако са по-дебели, може да се начукат до дебелина 1-1,5см. 
* Скилидките чесън се счукват и смесват със зехтина, солта, кимиона и черния пипер. 
* С тази смес се намазват котлетите и прибират в купа, а между тях се поставят стръковете розмарин. 
* Купата се завива със свежо фолио /или капак и прибира в хладилника за едно денонощие. 
* Изваждат се и изпичат от двете страни до готовност на намазана с мазнина скара (парче сланина, или марля, напоена с олио). 
* Задължително се хапват топли :) 

Скрити райски кътчета....пак и отново.

Мдааа. Камъни и дървье, продължение..... 

Този път мегалити. Предстоят почивни дни, за които обещават времето да се оправи (ако съдя по времето навън - едва ли, но 'а дано)  Тези два мегалита, които ще покажа са долу-горе по средата на България и ако времето е сухо, може да се разходите до тях. Във влажно време ходенето по камъните не е препоръчително - особено на единия мегалит, който е високо плато, а пропастите са от всичките му страни.

Белинташ.  Трети успешен опит да го видим.  Последният обект  от триадата Белинташ-Караджов камък-Кръстова гора, към който два пъти тръгвахме и се отказвахме малко след Асеновград, вследствие диспут на тема "Камък като камък, локва като локва...."   Този мегалит го очаквах, говорех, чак досаждах с него на милото от поне три години.  Седмица преди откриване на глиганския лов, като за последно (или предпоследно), решаваме да отидем с приятели точно там. Готови сме за лов! И той  

и аз   Макар, че обичам да снимам, но не и да ме снимат, нямаше как да пропусна да си направя фотосесия на първата скала от платото на фона на сфинкса. Стражът. Пазителят на Белинташ; главата,  която със съвсееем малко въображение се вижда.

 Сигурно изобщо няма да трябва въображение, ако се види отдолу, под южната му част в пропастта.

За мен -  разочарование от очакванията ми.  По предварителните ми бегли проучвания се намира около Асеновград през с. Червен по пътя за Кърджали. Там е равнина. Е, аз очаквах сред равнината да се извисяват скалите на Белинташ. Поне да бях прочела повече   оказа се, че се изкачихме на около 1200 м високо в Родопите. И след първоначалнто разочарование, че нищо не бях прочела и проучила като бял човек, при вида на гъстите гори Родопски и надвисващите тук там скали, изпитвах  детска радост при всяка указателна табела за Белинташ (които за щастие бяха достатъчно на често). С други думи - това, което видях не беше според очакванията ми, но пък надмина всичко, що си съм си представяла :) за Белинташ.  А от скалите на платото се открива невероятна гледка към тракийската низина.  

и насреща    към Караджов камък, от който през пролетта имах щастие да погледна насам пък. Обратна гледка 

Култово място, ползвано не само от древните траки, но и от общности, живели преди тях. (и далеч след тях....) 

  Едно от предположенията е, че точно на това място траките са осъществявали връзка със звездите и Космоса. Прави се и връзка между мястото и небесната карта. Доказателство за това твърдение е разположението на щерните , което имитира разположението на съзвездията Голяма и Малка мечка, Орион и Лъв, а Луната и Слънцето се отразяват в два от най-големите кладенци, но само в определено време. Двата кладенеца, на двете скали - и двете  с кръгла форма, но в единия им край имат  прав ъгъл и с улеи, в които се стича водата . 

Безброй малки  щерни, пълни със стотинки за късмет и  здраве. 

Почти всички на скалата ходят боси, за да прихванат добрата енергия от бялата скала. Или полягат на нея.  Който се уреди, ляга и в "леглото" - правоъгълна изкопана част в камъка. 

Респект пред смелостта на тези млада хора  Най-вече пред момичето. Бебето беше  на не повече от  4-5 месеца, спящо на гърдите на баща си  в раничката 

 Белинташ - тракийското светилище. Името не е случайно - то означава "бял, добър камък". Камък на познанието, на доброто,  на позитивната енергия.  Местността е едно от най-силните енергийни полета. Промените на времето не са успели да заличат щерните и скалните ямки, които учените определят като първата астрономическа карта, създадена от траките. Платото внушително се издига над околността и множество са вярванията, че точно към него са насочени погледите на извънземни същества, създали връзката си със земята още по времето на траките. Белинташ освен географска карта е бил и светилище на тракийския бог Сабазий – божеството на живия свят и на плодородието.

Третата скала от платото, трудно достъпна, заради отдалечеността на скалите една от друга - не можеш да пресегнеш с крак и да преминеш на нея    затова и пуста.
 И пак Караджов камък отсреща 

Съществува мит и за Потопа, свързан с  Белинташ. Смята се, че е приютил Ноевия ковчег и дори могат да се видят кръгли отвори, които приличат на халки, за връзване на въжета на кораб. 

 Всички са щастливи. 

А пътят за платото минава през хубава, сенчеста пътека, по средата на която природата ни дарява с  още една атрактивна  гледка - Дяволското дърво. Съвсем сухо долу, но със зелена корона    

И още една атракция от природата    Същия заклещен камък, но в умален размер, както при Караджов камък, какъвто "макет" видяхме и на "Глухите камъни"

Желано-преживяно, видяно     щастлива съм, че бях там. Обаче съм обещала и на приятелка  да я заведа    Лично аз с удоволствие пак бих отишла там.  Ето още снимки, защото съм сигурна, че не съм подбрала най-добрите за тук.  

А после, в равнината  вече наистина в равнината, на 7-8 км. източно от Асеновград, може да посетите Араповския манастир. 

Следващото предложение за мегалит :) 

 и съвсем близо до Казанлък - над Бузовград.   Врата на богинята Майка ( Бащин камък /Бубакая) е древно светилище от времето на късния енеолит и началото на бронзовата епоха. Повече за него може да прочетете в Уикипедията

Невероятният залез над долината на траките от него...........

Основното предназначение на съоръжението е това да поддържа календара на траките. Навярно мегалитът е използван от древните за измерване на продължителността на астрономическата година и на годишните сезони. Това било възможно, защото слънчевите лъчи при залез, в деня на Лятното слънцестоене 21 юни), минават точно през отвора, оформен от каменните блокове, и падат на отсрещната скала.

Ако пък случайно се окаже, че имате път около Смолян, не пропускайте да се отбиете до с. Чокманово и посетите фермата за щрауси на бай Димитър, където мъжкия 'убавец веднага ще ви изпълни танца си :) 

Поздрави от мен    и хубави почивни дни, пък аз отивам да допълня публикацията за водопадите с още един :)