30 юли 2015 г.
Ликьор Тути-Фрути
Любимата ми стара рецепта за ликьор, която научих още през ученическите години; правя всяка година и в повечето случаи заминава при мама, да си черпи зимата приятелките . Ами не е от най-тачените напитки в къщи тази, но пък огнената течност чудесно се вписва във всякакви сладкиши, а плодчетата влагам във всякакви бонбонки. Затова и продължавам да си го правя.
Ако не сте сигурни, че ще се изконсумира идната зима, вадете костилките и на малките плодове - вишни, череши, сливи.... Всички количества са на око, дребните плодове оставям цели, а едрите - режа на парченца. Всички са измити, почистени от дръжки и цели - здрави плодове.
Малко позакъснях с публикацията на тази огнена смес. Но все още има изостанали череши и вишни по пазара, ягоди, малини, праскови, кайсии, къпини, боровинки, сливи - са в разгара на сезона им. Иначе казано :) не е късно да заложите буркан.
Настоящата публикация да се счита и като позакъсняла почерпка за шестия рожден ден на блога ми - както му казвам: моето местенце за писане, снимане, плямпане и споделяне, който беше преди 5 дни. Надявам се да няма много разочаровани от рецептите хора :) но както се казва "на вкус и на цвет товарищи нет", а споделено от мен и моето домочадие - 5 човека обичаме яйцата по 6 различни начина :) Та всеки си знае домочадието и знае какво ще яде. Изборът е ваш . А аз благодаря за доверието, което оказвате и ме "допускате" на масата си.
Основните продукти за ликьор Тути-фрути са:
1 л. водка, или ракия без аромати - чиста
1 кг. захар
плодове - общо се събират около 3 кг, тъй като поставени в спирта те се свиват.
Приготвянето отнема около 30-45 дни, докато събираме всички плодове.
В стъклен, около 3 литров буркан се налива алкохола и прибавя захарта. Бърка се, докато се разтопи.
След това започва прибавянето на плодовете - каквито си наберете, или каквито си намерите по пазара - от всеки плод по около 300-400 г, (не че не може и по-малко, но с такива количества от 7-8 вида плод се пълни буркана).
Бурканът се съхранява на тъмно и не много горещо място.
Може да се консумира след като се съберат вътре 3-4 вида плод, но колкото е по-голямо разнообразието, толкова по-вкусен става и ликьора.
А с отлежаването става все по-хубав.
28 юли 2015 г.
Сладко-кисел сос от кайсии
В сезона на хубавите, сочни кайсии, едно не съвсем стандартно предложение за сладко-кисел сос от кайсии. Защо не, при положение, че вече няколко години си правя сладко-кисел сос от сини сливи и много се харесва на нас, младите у дома. Сладко от кайсии у нас е на почит, но основно за палачинки. Тук-там за чийзекйк. Но го правя винаги по един и същ начин, с гел-фикса 2/1 на д-р Йоткер. Това е едно от малкото сладка с фикса, което не избледнява, колкото и време да престои в бурканчето. Удобство за градски нужди :) където можеш да си правиш вечер след работа доза по доза. Е, като правим и от други плодове - по 2-3 дози стигат за зимата.
И мен не ме отмина вълната на подаръците от екипа на Dr. Oetker - изненадаха ме много приятно, като ми изпратиха кайсии и продукти за консервиране. А след като в началото на лятото при ревизия на мазето намерих 2 бурканчета сос от сини сливи, реших, че няма да правя такъв, а ще го сменя с кайсиев сос. Voilà, сосът е готов, заложен прилично количество и много подходящ за хрупкави пилешки хапки, но още повече (казаха младите човеци) - за панирани сиренца.
2 кг добре узрели кайсии
1 кг кафява захар (може и бяла, но кафявата придава по-нежен вкус винаги)
1л. вода
100 мл ябълков оцет
1 ч.л. канела
2 зърна карамфил
2-3 скилидки чесън
2 пакетчета Gelfix Extra Classic
1 пак лимонена киселина (10г)
Приготвяне:
* Кайсиите се измиват, почистват и разделени на две се слагат в съд за варене.
* Заливат се с водата, оцета, подправките и счуканите скилидки чесън.
* Вари се до пълно омекване на плода - около 20 минути и котлона се изключва.
* Сместа се пасира, както е в тенджерата.
* Прецежда се през не съвсем ситна цедка (колкото да задържи останалите цели подправки, люспи и парченца от чесъна)
* Сместа отново се кипва на котлона и прибавя захарта. Бърка се, докато се разтопи - около 2-3 мин.
* Прибавят се разтворените Гелфикс и лимонена киселина в малко вода - сместа се бърка непрекъснато. Щом кипне се засича 1 мин. време и отстранява от котлона. Не се сгъстява, като сладко, видимо малко се сгъстява, но като изстине - още малко :) и се получава сос - като много гъст нектар.
* Още горещ се разсипва в малки бурканчета, затварят се с капачките и се обръщат върху тях.
* Оставят се така, докато изстинат напълно.
23 юли 2015 г.
Рожен'2015. Българският събор
Публикация в снимки. След като седмица пълня ФБ профила си със снимки последно и тук и спирам да досаждам.
Няма как да се разкаже за събора на Рожен, човек трябва да го види:) и преживее. Изложба на занаятчии, изложение на животни..... и много, много гайди, песни и хора. Певци, прославили България с песните си като Валя Балканска и Румен Родопски, музиканти като Петър Янев, професионални танцьори като ансамбъл Чинари и стотици самодейни състави и певци от всички краища на България.
В очакване на 400- те гайдари
Животните спокойни, преди да ги е нападала тълпата зрители.
" булката" отива към сцената.
Много вкусно е това сирене. Ако го видите в търговската мрежа - купете си. Имат и биволско, но моят глас е за козето.
А концерта с родопски изпълнители беше уникален. Стотина хиляди души на поляните пяха и играха почти до зори под звука на гайди и кавали, пригласяйки на Валя Балканска, Румен Родопски, Савка Сариева, оркестър Рожен, Николай Славеев, Росица Пейчева....
Малко клипчета с изключително лошо, но пък ценно качество и още снимки може да видите тук
И аз бях там, и видях и преживях събора, и се снимах с големите таланти, съхраняващи и прославящи музиката и песните на Родопите .
А там някъде и ягодки набрах.
И тъй като блогът все пак е кулинарен , ще споделя една най-българска "рецепта" за печена сланинка :) Всеки мисли, че знае как се пече сланина. Дори аз, до скоро. Нацепваш, печеш от двете страни, не прекаляваш с количеството, което ядеш....... И не можеш да препиеш на вода остатъка от деня. Когато обаче Мише пече, не само същата сланина е по- крехка, но и съвсем не е солена.
Тайната му докато се пече, на всеки 2-3 мин парчетата сланина се потапят в купа със студена вода и пак се връщат на скарата.
Така поне 3-4 пъти, през които избиващата сол се отмива, а сланината се изпича много добре.
От мястото на събитието аз.
С уникален стайлинг -
ризка на карета, гащи на райета и тен на нослето :)
На кой му пука :) беше страхотно!
Абонамент за:
Публикации (Atom)