Мариновани свински ребра на скара

        Събота, слънчево, време само за кулинарен туризъм в гората :) иначе казано - пикник със скара. Ако е с жар - най- добре.  И тъй като ние след малко се отправяме някъде из горите (съвсем не само за пикник), споделям най-любимите свински ребърца на скара - мариновани 48ч. Според мен така стават най-крехки. Подправката е наша любима, но ако имате друга любима подправка за месо - може да я замените. Само течностите за марината и времето спазвайте :)  Купувам свински гърди с ребра, защото така има повече месо, отколкото на продаваните само ребра. По възможност ребрата да са къси, тъй като по-лесно се въртят и изпичат на скарата.

За около 1,5кг свински гърди с ребра  

3 с.л. олио 
3с.л. соев сос
3 с.л. сос от нар (ако нямате заменете с 1 с.л. мед и 1 с.л. оцет, но този продукт вече го има почти навсякъде в магазините)
2 с.л. горчица  (едрозърнеста е моята) 
1 равна с.л. сол 
5-6 скилидки чесън 
по 1 ч.л. червен пипер, черен пипер и кимион 

Приготвяне:

* Ребрата се измиват, подсушават добре и нарязват така, че на всяко ребърце да има месо - по възможност да бъдат и еднакво дебели, за да се изпичат заедно. 
* В купа се смесват всички продукти за марината - скилидките чесън са само обелени и грубо смачкани. 
* Поставят се нарязаните ребра и добре объркват  :) с ръце. Не знам дали съм споменавала, но ако  Ви е неприятно да пипате с ръце месото, ползвайте ръкавици. Във всички аптеки продават на бройка  силиконови ръкавици  за еднократна употреба. 
* Купата се покрива с фолио за свежо съхранение (или найлонов плик) и прибира в хладилник за 48 часа :) през които ребрата се разбъркват няколко пъти. 
* Скарата или барбекюто се загряват, намазняват (парче сланина върши добра работа) и ребрата се изпичат от двете страни - тук на електрическата скара в апартаментски условия  правя нещо, което авджи Стоев не прави  на барбекюто  - върху ребрата мятам лист алуминиево фолио, който ги и задушава, докато се пекат. 

Ако нямате скара под ръка, не забравяйте, че имам  добри рецепта и за фурна -   лепкави свински ребра  и крехки свински ребра с пепси кола

Качамак с пръжки

     

       Ястие от миналото, приготвяно преди десетилетия  от недоимък с царевично брашно; през последните години - модерно. Когато бяхме малки и аз съм го хапвала - баба редуваше тестените закуски :) само че тя го правеше от царевично брашно, а сега като са казали - от царевичен грис да е. Полента при италианците, мамалига при северните ни съседи, мухлама при южните...Този вариант с царевичния грис май повече го харесвам, защото пареното тесто от царевичното брашно още повече утежнява и без друго тежкото, блажно ястие :) Много питателно,   приготвя се бързо и не еза хора с висок холестерол. Обикновено го правя, когато нямам нищо готово да си нося за обяд на работа и го предпочитам пред мазните банички, или икономично намазани принцеси.  Ако ще правите качамак, или полента - търсете фин царевичен грис. Харесвам го в по-кашест :) вид, не да става за рязане, когато изстине. Но ако искате да е такъв, твърд - намалете водата с половин чаша. 

Продукти за 2 порцци: 
Ползвам мерителна кана :)  
75мл  фин царевичен грис и още 75 мл царевично брашно  - общо 150 мл. 
700 мл вода  (но в повечето случаи гледам да сложа 1/4 част бульон) 
щипка-две сол 
2 с.л. масло 

~ 300/400 г много шарено свинско месо (суров бекон)

1 с.л. червен пипер 

Приготвяне: 
* Месото се нарязва на ситни кубчета, с големина ок 1,5см., по възможност еднакви, за да се сготвят еднакво. 
* Посолява се и се запържва на средна степен на котлона. В повечето случаи добавям 1/2 ч.ч. вода, за да не е на сухо месото, докато започне да се отделя мазнината. 
* Пържи се, докато се зачерви, съдът се отмества от котлона и се прибавя червения пипер. (Ако има зелева чорба прибавям една чаша, изчаквам тя да изври и тогава червения пипер - стават по-крехки, тук е рецептата за пръжките. Тогава месото не се соли предварително )
* Водата (600мл) се кипва в тенджерка заедно с щипката сол. 
* В останалите 100мл вода се изсипват брашното и царевичния грис и разбъркват, докато брашното се разтвори. 
* Изсипва се във врялата вода при непрекъснато бъркане. Степента на котлона се намалява до слаба и продължава да се бърка - около 7-8 мин, докато сместа се сгъсти добре. 
* Прибавя се маслото, разбърква и разпределя в 2 чинии. 
* Отгоре се изсипват готовите пръжки и залива с по 2-3 лъжици от мазнината. 



Това ястие го обожавам топло :) 

А тук е приготвено с шунка, бекон, сирена и маслини

и само качамак :) без нищо - който иска с маслини, който иска - със сирене. 

 

Опитно поле :) или Пепа аспержи ще яде

       Когато човек се зарича, Оня Горе сигурно се превива от смях. Случайно попаднах на тази публикация от преди няколко години, където в раздела "искрено и лично" съм обещала да не давам втори шанс на аспержи, броколи, авокадо, октопод.... Всичките тези без готвения карфиол и брюкселското зеле  ги ядем вече. Е, октопод няма как да отглеждам,  авокадото е ок.30см. високо, но броколи и аспержи  хапваме собствено производство.  И гъби не обичам, но отглеждаме (основно авджи Стоев ) гъби гладница успешно на дървени пънчета. Готов мицел може да си поръчате и в чували и да отглеждате в помещение, нашият е поръчан  в Троян. 

       Това е темата на публикацията днес. Пепини земеделски неволи. За по-малко познати и рядко отглеждани у нас зеленчуци. Краставици и домати почти всеки знае и може да отглежда, стига да има градина и желание. Моите редки :) зеленчукови видове са отглеждани и малко дистанционно, тъй като съм ги поверила на мама и тати да да наглеждат и поливат и  провеждаме консултациите по телефона.  Много държа да споделя точно този си, макар и малък опит, защото знам, че има достатъчно хора, които имат желание да си имат собствено еко- и био-производство Не че не могат да се купят  тук (от големите вериги), но дори не смея да предположа колко време е пътя на зеленчуците, как се берат и съхраняват, имайки лични наблюдения върху  износа на домати за необятния СССР преди 1990 год. 

       Не е трудно, получава се, както се вижда, само ви трябва градина и желание :) А щом аз мога, значи всеки може.  Сега  е и времето, в които се приготвя разсада за тях, или се засяват. И един непоискан съвет :) Имайте предвид, че при добри грижи, земята се отблагодарява. Не прекалявайте с количествата, защото някои зеленчуци няма как да се изядат пресни накуп. Някои, като пащърнака могат да се замразят, изсушат, консервират заедно с други подправки; броколите също могат да се замразят, макар да си губят свежия вкус така, но има такива като кейла, които няма как да съхраните  - този листен зеленчук е вкусен свеж и пресен. Да зарадвате приятели с подарък нетрадиционен зарзават :) също е добро решение. 
       Семена за почти всички видове вече има и тук в агроаптеките. Но и винаги може да си поръчате от чужбина - моите първи семена бяха изпратени от Ивето от Австрия. Естествено, тук няма такова разнообразие за тези зеленчуци, както в чужбина.  
       Качествата на зеленчуците няма да описвам надълго - в интернет може да намерите достатъчно информация. Естествено не всичкописано в интернет  е вярно, но предполагам всеки разумен човек ще отсее, сравни и намери вярната информация. И ако решите да отглеждате някой от тези зеленчуци, имайте предвид, че съм аматьор, любител, който се учи повече по метода "проба-грешка" и е добре да потърсите още информация от агроном. Ако ще го правите в промишлени количества - задължително е. 

Отглеждане на зелени аспержи  
За съветите за тях съм изключително благодарна на Маги Митова.   
Семената на аспержите се засяват през април-май. Или направо на лехи в земята, или в големи саксии. Поникват бавно, за около  4 до 6  седмици. Обичат влагата и се поливат редовно. Когато достигнат 10 см. височина се засаждат на постоянно място в земята - на бразди; дълбочина около 20 см. (корените им са дълги) , разстояние между отделните корени ~ 30 см и разстояние между редовете - ~40 см. (моите са на 2 реда, но имам приготвени и нови за разсад). Стеблата им напомнят на млад копър :), 

 поливат се цяло лято и до есента са добре вкоренени в земята. Окопават се няколко пъти, като всеки път растенията се загърлят. Поливат се редовно - обичат влагата. През ноември  стъблата се изрязват  2-3см. над пръстта и засипват със смесена слама с пръст и угорял оборски тор.  
Така презимуват.  Рано напролет през март отново се прекопават и още веднъж загърлят. Когато при мен започнаха да излизат тънки се наложи още веднъж да загърля и сложа още пръст върху тях и определено имаше ефект за дебелината  на следващите, които растат.  Сега, да споделя, че на доста места пише, че втората година реколтата не се прибира - появилите се свещи се отстраняват. Но виждате горе, че размера им е добър, младите аспержи са крехки и много вкусни - лично ги хапвам сурови :) Реално обещания за добра реколта се дава на третата година - живи и здрави, ще видим. За добре развито растение се смята "свещ" с тегло ~ 60г. Готови за рязане са след като порасне 8-10 см. над пръстта - разравя се мястото около "свещта" и с тънък нож се реже в основата - още толкова под  земята. 
    В началото на ХХ в. България е била най-големият производител на аспержи за Европа, но след 9 септември са обявени за буржоазна храна, заедно с артишока и производството им е спряно. Аспержите са богати на калций и  желязо, пречистват организма от токсините и предпазват от остеопороза.   
      Няколко мои предложения за ястия с аспержи.  Ако случите на много млади - не пропускайте да ги хапнете сурови със зелена салата. Напомням :) бланшират се за кратко време във вода с щипка сол и 2-3 лъжици лимонов сок. 

  
Отглеждане на броколи.
Това беше зеленчукът, който върза почти всичките си глави по едно и също време и едва успяхме да го приберем във фризера, след като си отядохме на пресни, свежи броколи - ако остане на корена и времето е топло   - над 22*, много бързо прорастват и цъфтят. Сортовете броколи са много :) имах семена за жълти и лилави, които успешно изгубих от пренасяне град-село. Зелените (нормални, бих казала за нашия пазар) станаха много добри - на всяко коренче по глава, без пропуск, за разлика от броколи-романеско-то, което не върза нито една глава. Този вид цветно зеле е много вкусно и туршии, да знаете :) така че произведен  през есента, може да го включите в зимнината. 
Броколите могат да бъдат произведени от разсад, а може да се посея направо в почвата, през май, но тогава добивът ще бъде по-късен. При мен  са от разсад - семената се засяват през март/април в сандъчета, а в началото на май се изнася и  засажда на браздите :) знаете как се повдига  част от пръстта в редове, за да може да се поливат във вадите.  Дълбочината на корена трябва да е ок 30 см, разстоянието между редовете ок 45-50 см , а между отделните коренчета - до 40 см.  Обичат слънчево място. 

       Тук ще се върна на едновременното връзване на главите на зелето :) За да не се сллучва това, добре е семената (а след това и разсада) да се посява/засажда през 10-15 дни. Така за месец и половина ще бъдат засадени и в градината, но няма да вържат едновременно глави и да се налага да ги изяждате :) прибирате наведнъж. По време на отглеждането се знае - поливане, прекопаване, плевене. Торене не, защото са еко- и био- за собствени нужди. 
      Първите глави  се оформят след около 3 месеца - по същия начин, като карфиола. Главите са плътни, сбити и за да се запазят повече време отрязани (да си ги занесете в града, примерно) трябва да се отрежат с ~ 15см. от стеблото и завият добре във фолио за свежо съхранение (стреч). Дори и така не издържат в хладилник повече от 10 дни - започват да пожълтяват. Режат се в момент, в който са свежо зелени на цвят - ако не уловите този момент, след 3-4 дни започват да цъфтят и пожълтяват. С отрязването на главите броколи не приключва отглеждането им :)   на страничните леторасти също се образуват глави - по-малки, но също свежи и годни за ядене. 
       Освен за добив през есента, може да си отгледате и ранни - които ще станат късно напролет/или в ранно лято, преди да ехванала голямата жега, тъй като най-благоприятна температура за образуването на главите о ок 25*. В този случай разсада се приготвя рано, през февруари, на топло място и се изнася  да се засади в пръстта  най-късно в края на март (ако трябва в началото се завива с найлон на тунелчета). 
      Броколи са се отглеждали още в Римската империя. Най-ценното им вещество е сулфорафанът,  който предотвратява развитието на рак на стомаха и кожата; спира развитието на туморните клетки и като цяло се явява най-мощното антиканцерогенно вещество, познато на науката. 
      Тук са любимите рецепти с броколи на фамилията :)  Когато ги готвите, не забравяйте: Готвят се за кратко време, защото ако ги изтървете :) вони зле и никак не са  вкусни. Във водата, в която се бланшират розичките прибавяйте по 2-3 лъжици лимонов сок за запазване на свежия цвят. Веднага след бланширане заливайте със студена вода.  

Долу се вижда и затворения цикъл на производството при нас - зайковците също обичаха броколи, но вече не ги отглеждаме. 

Кейл 
Къдраво листно зеле. Този зеленчук не връзва глави,  вирее като троскот :) и когато върже първите дузина листа може да започне брането им от долната част на стъблото - нагоре продължава да  пуска нови листа. По магазините много рядко се намира този зеленчук, но в агроаптеките вече има няколко вида семена -   този е някакъв къдрав, който приятел донесе от Англия и стана висок около метър, но който не пази опаковките на семената си, така си тъне в незнание. Семената се засяват направо в пръстта на дълбочина ~ 2см. и разстояние ~ 20см. едно от друго. Листата виждате са доста накъдрени, но много крехки. Първите, готови за бране са след около 50 дни, а последните може да берете и в снега :)  студоустойчиво растение е.  
Рецепти  с кейл може да видите при Танита , като добавим и всякакви сармички с тях. 

Пащърнак. 
Този кореноплоден зеленчук също е като плевел - сее се  направо в почвата, на дълбочина 2-3 см. в земетя (всъщност всяко пакетче семена си има упътване на гърба с тази информация) на  разстояние 8-10 см. едно от друго. Пониква за около 3 седмици, през които му трябва влажна почва. Ако не го извадите през есента, може да остане да презимува в земята като морковите, но това е ако ще си изкарвате семена - на втората година  стъблото е цветоносно и прави семена. Може да се засее и по-гъсто, като морковите и когато излязат растенията - да се разредят. Когато стане време за изваждане и прибиране, имайте предвид, че коренопода е забит здраво и дълбоко в земята :) . Може да се съхранява в универсалната зеленчукова подправка, която правя; настърган и изсушен с други подправки; замразен - за печене с други кореноплодни през зимата, или заровен в пясък, като морковите. Всъщност този зеленчук е доста сходен с морковите и по вид, и по отлеждане. Без листата, разбира се :)

Батати. 
Този зеленчук ми се опира. Добива, който изкарвам е до 2 кг :) колкото да не е без нищо. Трябва му силна почва и много влага, които не мога да отвоювам с мама и тати :) Както мама сподели предната есен, когато ги вадех "Ако ги бях поливала по-често, можело е по-големи да станат". Но с дистанционното отглеждане - толкова. Почвата трябва да се подхрани с доста торове и да е рохка. Торени зеленчуци има и на магазина :) За любителското им производство се приготвя предварително разсад. Избират се здрави, едри батати (от магазина) . Рътенето им се извършва през февруари в топли парници, или в слънчева стая, близо до прозорец. В средата на март клубените се нареждат върху слой от 8-10 см пясък, без да се допират един до друг. Покриват се с още 2-3 пръста пясък и започва обилно поливане. Препоръчителна температура по време на рътенето е 20-30°С. След около 3 седмици се формират кълнове с нежни коренчета, които се отделят от грудката внимателно и се пикират на 5/5 см в леха, покрита с найлон. Окончателното засаждане в почвата е в средата на май - бататите са топлолюбиви - на разстояние 35-40см. едно от друго. Това е по книга, както съм си записала, но някой ден, когато градината епри мен, или аз при нея :) ще се заема по-сериозно с тях. Защото всички у нас харесваме сладкия вкус на батата Така изглежда корена, за разлика от другите картофи илАнският ми добив.

 

В момента  ми е поникнала салата Валериана в градски условия - разбирайте в голяма саксия на балкона и съм много доволна.  
Донесоха ми от Англия и семена за лилави моркови, сях ги на два пъти  и камък - нито едно семенце не поникна. 
       Приемам съвети за любителско отглеждане на горните зеленчуци :) 

Крем-супа от аспержи със сметана

       Нали вече си имам собствени добиви от аспержи, разширявам асортимента на "манджите" у нас с този зеленчук. Първите бяха слаби, но гледам, че все по-дебели  излизат следващите и им се радвам май повече, отколкото на всеки добиван от мен зеленчук до сега. Утре ще напиша повече за моите земеделски неволи, обещала съм. До сега съм правила само тази крем-супа от аспержи със сладък картоф - защото аспержите бяха купени и исках освен кадифена, супата да е и леко сладникава. Собственото производство обаче реших да пробвам   сурово :) и много ми харесва техния по-сладък вкус, отколкото на купените. Дори в зелена салата нарязвам сурови и много добре се вписват  в нея. Сега, не знам дали ще си имате домашни, за да опитате разликата между купените и младите, прясно откъснати от градината, но ви уверявам, че не се отглеждат трудно; имате ли някаква градинка - не се притеснявайте да засадите. На втората година плододават, а след третата обещават  растящите аспержи да бъдат като за реклама в  земеделско списание  

Продукти за 4 порции: 

400 г зелени аспержи 

1 картоф ~ 300г 

200 мл течна готварска сметана 

300 мл вода 

сол на вкус 

~ 60 г масло 

1 с.л. с връх препечено брашно 

яйца (пъдпъдъчи, но те за жалост не са собствен добив  ), люспи лют пипер за гарниране 

настърганото пекорино преди сервиране е чудесна добавка, но след като се настърже в топлата супа няма кой да  се суети да я снима   

Приготвяне: 

* Аспержите се  подрязват в основата  ~ 2см. бялата, твърда част. Ако са млади - не се белят; ако са по-големи - белят се в основата.  Нарязват се на парчета с големина 3-4 см.

* В тенджера се кипва водата с обеления и нарязан на едро картоф. 

* Вари се около 15 мин - до омекването на картофа. 

* Прибавят се нарязаните   аспержи, а 3-4 мин. след като отново заври супата с тях се налива сметаната.  Посолява се на вкус. 

* Оставя се да ври на  слаб огън за 10-на мин, като се разбърква от време на време. 

* Изваждат се няколко парчета от сварените аспержи - връхчета и се нарязват - аз ги върнах накрая в готовата супа  за да се вижда от какво е. 

* Тенджерата се отмества от котлона и оставя да се  охлади за 3-4 мин., след които се пасира.  Ако са по-стари аспержите, ще останат малко власинки (фибри) от аспержите. Може да прецедите. 

* В тиган, или касерола се загрява маслото. Онези отделени нарязани връхчета от аспержите се добавят при маслото, заедно с лъжицата брашно и запържват заедно за минута. Наливат се 3-4 черпака от топлия бульон и бърка енергично, за да се разтвори брашното. Налива се при готовата, пасирана супа.  

* Сервира се с варено яйце и поръсва с лют, или черен пипер по желание.

Рулца от тиквички с козе сирене

       Или "рулца от тиквички по Радневски", както ги нарича един млад мъж, който ни ги приготви първия път. Не, че не съм хапвала рулца от печени на скара тиквички, но плънката обикновено смесвах с крема-сирене, топено сирене, не знам какво сирене....  - каквото имам. Тук обаче, съвсем семпла от козе сирене и копър само - много ми хареса и няколко дни по-късно му върнах жеста ,като ги посрещнах с такива в къщи :) Вече е и топло, дългото въртене край котлона  става досадно, затова може да се възползвате от идеята и да ги приготвите както за предястие, така и за лека вечеря с голяма купа салата   това е само идея, да, може да ги напълните с каквито сирена искате и ще разберете каква е  Вашата любима плънка от сирена за тях.
Това е рецептата ми  за рулца от патладжани със сирена в доматен сос,  където рулцата от патладжани могат да се превърнат в рулца от  тиквички :) 

За това количество, което се вижда на снимката - чиния с d28 см са необходими: 

2бр. средни тиквички ~  600 г 

~ 2-3 с.л. олио 

щипка сух риган 

200г козе сирене 

5-6 стръка пресен копър

скилидка чесън 

Приготвяне: 

* Тиквичките си измиват, почистват от дръжките и опашките и нарязват на тънки ленти по дължината, без да се белят. 

* Посоляват се леко и оставят за 2ч. да "се изпотят" -  така излиза водата от тях и се пекат (или пържат, когато пържим тиквички) по-бързо. 

* Отцеждат се добре от пусната вода - която не е малко, 2 тиквички ми пуснаха над 100мл вода. 

* Пекат се на предварително загрята скара от двете страни до зачервяване - преди поставяне на скарата всяка лента тиквички се намазва с четка с олиото. 

* Сиренето се намачква заедно с фино пасираната скилидка чесън и ситно нарязания копър. 

* В единият край на лентата се поставя по чаена лъжица от сиренето и завива на рулце. Ако са дълги лентите се срязват на две и от една ленат имаме 2 рулца :) при мен почти всички са срязани на две. 

* Покрити с фолио за свежо сърханение (стреч) може да се съхраняват до 24ч. в хладилника, без опасност от омекване, или прекалено овлажняване заради сиренето. 

 

Козунак с кокосово мляко

       Малко преди Великден, показвам и този прекрасен козунак с кокосово мляко по рецептата на Зори,  защото е много вкусен, с аромат на кокос и ако все още се чудите какъв козунак да направите - имайте предвид и този :) Нищо не съм променяла по рецептата на Зори (няма и смисъл, толкова е добра), само дето намалих пропорционално продуктите съвсем малко, за да го  меся в хлебопекарната. Т.е. тя го меси :)  два цикъла на тесто, веднъж втасва, пак меси веднъж и тогава оформям, втасва и пека.   Ако имате по-голяма хлебопекарна от 1,4 кг , или ще месите на ръка - може  да ползвате точната рецепта на Зори. Този е от първата доза, която направих. Излязоха 3 малки с диаметър по 20 см., единствената ми корекция за втората доза (които готови не стигнаха до снимка)  беше да не се маже с жълтък :) а с цяло, разбито яйце с прясно мляко и да се пече във фурна, включена на долни реотани с вентилатор.

Продукти: 
~ 0,900 кг бяло брашно (ползвах за козунак и за баници, смесено на София мел) ***
3/4  кубче прясна мая от 42г. (т.е. 30г)
340 мл кокосово мляко 
3 яйца 
240г захар 
1/4 ч.л. кокосова есенция
60 мл олио 
60 г масло 

Пълнежът е различен, в различните пластове 
100г шоколад  (доза 1 е с млечен; доза 2 е с бял шоколад) 
200г сушени цветни плодове 
200г сушени кайсии

За намазване - 1 яйце с 1 лъжица прясно мляко и 1 лъжица олио 

За поръсване - захар; сусам; филирани бадеми; крокант 

Приготвяне: 
* Яйцата и захарта се разбиват за кратко, колкото да се стопят леко едрите и кристали. След първите 1-2 мин. разбиване се прибавя и половината консерва затоплено кокосово   мляко. Общото време за разбиване е около 5-6 мин. 
* Пресятото брашно се поставя в голяма купа, оформя се кладенче, в което се изсипва яйчената смес и останалото топло кокосово мляко, заедно с разтворената в него мая. Меси се, докато се оформи на топка тестото. Тестото не трябва да лепне. 
***Ако трябва, пригответе си още малко брашно, защото започва добавянето на мазнината и може да се наложи - зависи от големината на яйцата. Моите са средни L да кажем. 
* Разтопява се маслото и смесва с олиото.
* Продължава се с месенето на тестото, към което се прибавя малко по малко от мазнината и меси, докато я поема всеки път. Месете тестото като го избутвате с ръце напред и премятате обратно назад, към себе си - т.е. в една посока да става. Ако виждате, че става много лепкаво след мазнината, прибавете по още 2-3 лъжици брашно, но при мен за тази течност и яйца отидоха точно 900г брашно. 

Всичката тази дейност я извърши  хлебопекарната  - включвам на програма за тесто - 2 последователни цикъла: Меси, втасва за кратко, още веднъж меси и оставям вътре да втаса, докато напълни контейнера, или в загрята на 40 до 50* фурна.. Мазнината я прибавям още на първия цикъл на месенето. Тестото трябва да е покрито отгоре със свежо фолио, за да не съхне.
Когато се напълни контейнера (обикновено отнема повече от час) тестото се изважда на масата и се разделя :) на колкото козуначета ще правите, според формите си. Тук аз разделих на 3.
Всяка част още на 3. 
Формите се намазват с масло. Няма нужда от поставяне на хартия за печене, за да има по-хубава коричка козунака. Но ако се притеснявате, че ще залепне - слагайте. 
Всеки 3 части тесто за козунак се разстилат на масата на приблизително еднакви правоъгълници. Не ползвайте точилка, тя изкарва въздуха от тестото, а за козунака то трябва да си остава вътре - раздърпвайте с ръце. Ръцете при всички случаи намаслявайте леко с олио. 
В едната им дълга част се поставя плънката - както писах горе, смесих плънките - във всеки фитил различна - сушените кайсии, плодовите корички, или шоколад. Фитилите се завиват на рула, а после 3 рула се сплитат на плитка. Тя се поставя в намаслената форма. Формата се завива със свежо фолио и остава да втасва, докато тестото утрои обема си.  Тук е важно да сте преценили твърдостта на тестото - ако е меко, плетката ще се изгуби и готовия козунак след изпичане ще хлътне. Ако е твърдо тестото - няма да бухне достатъчно. Пипнете с палец и показалец  долната част на ушите си :) ей такова трябва да бъде тестото. 
Покритите със свежо фолио форми оставям да втасват във фурната - пак на 40-50*. 
Когато са втасали достатъчно ги изваждам, включвам фурната на  170* само на долен реотан с вентилатор. Втасалите козунаци намазвам с четка, с разбитото яйце с прясно мляко и олио. Поръсвам захар, сусам, крокан и/или филирани бадеми и връщам веднага във ф урната - за това време тя е загряла до не повече от 100*.  Поставям ги не най-долу във фурната, а на една скара по-горе. 
Време за печене не давам :) Това са печива, които след 15-20-та минута ги пазиш. Когато се зачервят, се проверяват с дървено шишче. Ако не са готови, се покриват с лист алуминиево фолио, да не прегарят отгоре. Когато дървеното шишче излиза сухо от козунака, значи той е готов.  (естествено, ако улучите шоколад няма да е сухо :) 
Изваждат се от фурната, оставят за  7-8 мин. във формите за печене, след което се изваждат на решетка, за да се охладят напълно. 

Сарми с листа от цвекло

       Сармички, по-скоро :) Много ми беше мерак за сарми с листа от червено цвекло - лошото е, че този мерак ми дойде през зимата, когато  няма листа. На пазара в Одрин се ококорих, като видях как продават връзки листа през 3-4 маси. Оказа се, че и тук мога да намеря, макар само на 2 маси на целия ни пазар. Но пък вече знам къде :) 

Продукти  за цели 3 порции :) 
2 връзки листа от червено цвекло 
300г обезкостено бяло пилешко месо 
2 моркова 
1 малък домат (150г) 
1 малка глава лук 
1 суха червена чушка (ситно  начупена)
5-6 стръка мащерка 
~80 мл олио 
1 чаша от 150 мл ориз 
1 равна ч.л. сол (или на вкус

Приготвяне: 
* Лукът се почиства и нарязва съвсем ситно; морковът се почиства и настъргва на ситно ренде. 
* Месото се нарязва съвсем ситно - може и да го смелите, но е хубаво да се усещат парченцата месо, макар и съвсем дребни. 
* В мазнината се запържват месото, лука и морковите, докато месото побелее - бъркайте често, защото парченцата  ситно месо  се слепват (т.е. белтъка им  )  Пърженето е колкото да побелее месото, не повече. 
* Прибавя се измития ориз, разбърква се 2-3 пъти; прибавят се настъргания домат и сухата чушка - отново се  разбъркват се 2-3 пъти (това са 2-3 мин)  и налива 1 чаша от 150 мл вряла вода. 
* Оставя се да къкри, докато набъбне ориза.  Отмества се от котлона и оставя да поизстине. 
* Листата цвекло се отрязват от дръжките. Може да се бланшират за 1 мин във вряла вода, за да са лесни за завиване, но аз ги  завъртам за 2 мин на ниска степен в микровълновата, както правя с листата от лапад за шницели - така са омекнали, но не се налага да ги вадя от врялата вода и пипам горещи :) което за мен е трудно 
* Слага се по лъжичка от сместа и завиват по познатия ви начин :) на рулце, краищата на което за завити навътре. 
* Нареждат се  плътно една до друга в подходяща тава (тавичка) за печене, наливат се още 2 чаши от по 150 мл вода, завиват се с лист алуминиево фолио и пекат във фурната  на 180* за около 30 мин. от момента на завирането на водата им. 

Много вкусни с млечно-чеснов сос 

Идеи за боядисване на яйца

            Яйцето е един от символите на Великден и символизира живота и прераждането. Според легендата след чудотворното възкресение на Христос, Мария Магдалена отишла при римския император и се обърнала към него с думите: „Христос Воскресе”. Понеже по онова време било невъзможно да отидеш при такава важна особа с празни ръце, жената носила на император Тиберий яйце. Невярващият владетел отговорил, че ако това е самата истина, то яйцето в ръцете на Мария Магдалена трябва да стане червено. Веднага след изричането на тези думи яйцето се оцветило в яркия цвят. От тогава датира традицията яйцата да се боядисват, а първото винаги трябва да бъде червено. 

       От няколко години се каня да споделя как боядисвам аз яйцата. Техники има страшно много, моите са само  малка част от тях. И въпреки, че си имам любими начини, наближи ли Великден и аз, както много други  хора се замислям за нов  :) Тази година пробвах да боядисам с червено зеле по метода на Йоли и ми хареса как се получиха със суровото зеле.  

       По традиция яйцата се боядисват в четвъртък, или в събота. В динамичното време не всички успяват да боядисат първото (червеното) яйце по изгрев слънце, затова не се притеснявайте, ако ще ги боядисвате вечерта. Аз лично, като един кукумицин, който все се пада в четвъртъците на работа, пак ще стана в 5 и ще ги боядисам. Подготовката е много важна - масата се застила с найлон, после със стари покривки, чаршафи, кърпи, вестници, картони за яйца, марля, или тензух (че кой си пази днес чорапогащниците :) . Въоръжавате се с няколко чифта ръкавици от аптеката, съдове, които после ще може да измиете от боята :) - желателно е стъклени (буркани), или неръждаеми, които лесно се мият после,  а за боядисването с ориз и пластмасови кутийки - от майонеза, от салата, от крема-сирене... всякакви подобни с големина 1/2 от кофичката за кисело мляко. И да бъдат с капачета.  За боядисването с люспи от лук,чесън и хартия може да си помогнете по-рано, като ги нарежете съвсем ситно 1/1 см най-много.  Ножица, памук, ластици, или конци. Боядисването с ориз може да е с друг дребен зърнен продукт  - има пакети с 1/кг булгур в магазините, който е доста дребен и с него се получава идеално, вместо да  мелите ориза в блендер/чопър (трябва да е дребен). Може да се ползват и зърна лимец :) личен опит, тъй като ми носят, а не го ползвам. 

      Яйцата се измиват и сваряват (естествено). Преди варенето ги оставете на стайна температура поне 2 часа. На дъното на тенджерата поставете памучна кърпа и наредете плътно яйцата. Може да сложите лъжица сол (но не и оцет, който разяжда черупката). Включете котлона на средна степен и ги варете 7-8 мин. от момента на завирането. Водата не трябва да кипи силно. Почти винаги се случва да има спукано яйце, но така или иначе салати се ядат всеки ден, пък и аз имам много начини за уползотворяване на сварени яйца.  Тези дни ще ми се наложи да уползотворя и много сурови яйца, почти цяла кора ( бели при това), но това е друга тема. 

Боядисване на яйца с памук и кухненска хартия:  

(на горните снимки шарените.) 

Парче памук  се раздърпва малко - иначе слоят е доста дебел - да се получи   ок 6/10см. и се накапва с различни цветове бои - ползвам малка кафяна лъжица, за да не оливам с количествата :)  Топлото сварено яйце се поставя на памука и завива добре. Поставя се някъде по  покритата вече маса :) и оставя за 3-4 мин. През това време се завиват  останалите.  Когато са престояли достатъчно в памука се развиват,  а в самия памук може да се използва още веднъж за друго яйце - но да се има предвид, че цветовете стават малко по-избледнели. Получават се с прекрасни, преливащи цветове, всяко уникално със своя десен :)) 

Вместо памук може да се използва и кухненска хартия - тогава боите се накапват отвън, след като е завито яйцето, но цапането там е повече. 

Боядисване с люспи лук и хартия 

Тези яйца определено могат да се подготвят от предната вечер. Както вече писах - люспи лук -   жълт, бял и чесън се нарязват съвсем ситно, заедно с бял лист хартия (принтерна, да кажем). Поставят се в дълбока купа. Измитите  и мокри яйца се потапят в люспите и овалват. Поставят се в средата на  парче марля /тензух с размери ок 10/10см.  Краищата на марлята се вдигат нагоре и яйцето завързва стегнато в нея (или хваща здраво с гумена ластичка) 

Така завити се поставят в тенджера с вода и боя - аз слагам 2 капсули на 500мл. вода и 2 лъжици оцет. След завирането се варят 6-7 мин. Отново се варят на средна степен на котлона. изваждат се,  краищата се срязват, яйцето освобождава от всички налепени по него хартии и люспи. Вече ги правя само в зелена и в червена боя - със зелената боя (на горната снимка) най-много ги харесвам. На долната се виждат и в червена и в синя боя. Останалата след варенето им боя я използвам за боядисване на другите яйца  - едноцветни, или с памуци. 

Такива завързани яйца, с листенце, в тензух/дамски чорап/   правехме преди години - това беше разнообразието - избират се дребни листа, но с по-изрязани, ръбести форми :) магданоз, роза, кервиз/целина... Поставят се на яйцето, то се завива в тензуха /или  чорап, завързва и така се сварява. 

Боядисване на яйца с ориз (или друга ситна зърнена култура :) 

на първата снимка горе и на тези двете тук

За тях отново ползвам боя от капсулите, но разредена със съвсем малко вода - 1 капсула в 2 лъжици вода, за да е по-наситена. Много удобни са и другите бои - течните, на които им клъцвате само връхчето и накапвате от тях. 

Сварените яйца се подсушават и охлаждат за 5-6-на мин. 

Както вече писах - пластмасови купички, кутийки, или чашки с капаче.  Пълнят се до средата с ориз, или булгур (ако не е дребен, пуснете го за малко в блендера, но булгура е достатъчно дребен).  Върху него се накапват няколко капки от боята (половин лъжица) и се разбърква, за да се оцвети равномерно- тук внимателно, защото ориза/булгура трябва да се оцвети, но не и да плува в боя :) ако изтървете повече боя и виждате, че на дъното има течност - сложете още ориз. В ориза се поставя яйцето, кутийката се затваря и разтръсква енергинчно - но не толкова енергично, да не се изпочупят, защото белите яйца без друго са с тънка черупка. Преценете си силата :) и започнете от леко разтръскване, като увеличите. След 1-2 яйца вече сте хванали степента на силата :) Внимавайте с капачето - кутията да е добре затворена, защото пръснатия по земята ориз се събира лесно с прахосмукачка, но оцветява :) личен опит. 

Изважда се яйцето, почиства от зърната и е готово. Преди следващото капвате само 2-3 капки на ориза и ползвате отново. 

След като боядисате в една кутия с ориз, може да поставите яйцето в кутия с друга боя - стават много пъстри - на първата снимка е лилаво-зелено-червеното, а тук долу е ей това, дето съм го заградила с оранжев молив :) 

Последно - да кажа, че яйцата тук е най-добре да са бели. 

А тук са боядисвани с булгур, вместо с ориз - няма разлика, по-тъмното е от тъмните яйца. Наистина хубаво е за боядисване яйцата да са бели. 

Боядисани с червено зеле 
Парче червено зеле (около 1/2кг) се нарязва на едро и смила  фино в блендера, заедно с 3-4 лъжици вода (може на 2-3 пъти да смелите, ако е малък) 
На дъното на широка купа се поставя от смляното зеле, нареждат се сварените яйца и се покриват отново със зелето. Оставят се така да престоят - тези са престояли 30 мин, бих ги подържала още малко, но упражнението се случи сутринта преди работа и нямах повече време. Изваждат се и почистват със салфетка. Много е лесно, но пак е важно яйцата да са  бели. 

Декупаж със салфетки 

Тук съм аматьор отвсякъде :) но с мерак правя и по няколко такива яйца. Важното е да се сдобиете с хубави салфетки, с дребни цветя по тях. Лепят се с белтък; малко е пипкаво, покрай изрязването, но през това време може да си пуснете филм. Тук съм писала как ги правя  тези със салфетките. 

Яйца с кристали през последните 2-3 години не правя, тъй като винената киселина разяжда черупката и стават крехки. А кой не иска неговото яйце да е борак :) 

От опитите  си с естествени бои ще споделя: Боядисват се, макар и не в ярки цветове успешно с отвари от: 

 лук (жълт и лилав, за да се получи по-добро червено), 

в гранофурин (лекарството за мазане на афти) - за зелен цвят; 

в куркума - за жълт цвят; 

в семена от копър - за кафяв цвят 

в сварено червено цвекло - за розово-червен цвят. 

Надявам се да допълня публикацията