Баница със сирене ( или с късмети, или Надупена баница :)

Баницата с готови кори е известна от времето, откакто готовите кори са пуснати на пазара, сигурно за улеснение на жените, макар че, така голяма част от тях не могат да точат. Защо пък и да точат, след като сега има изобилие от кори на родния пазар. Не само фини, а и къпани, дърпани, домашно точени..... видовете вече са двуцифрено число. Разлика в качеството винаги има, ама това е друга тема.

Аз съм от тия, дето могат да точат, но почти не го правя - първо поради липса на време, второ - щом ми е създадено удобство, защо да не се възползвам И аз съм човек, с нужда от почивка :)

     "Надупената" баница се появи преди няколко години - поне аз я научих малко, преди да открия нет-а. Много ми хареса, защото така баницата винаги остава пухкава. Само дето трябва да внимавам в коя тава я правя - ако е тефлонова или неръждаема - изсипва се, със сигурност на плота.
   

Продукти:

1 пакет кори Фамилия (500гр) (тавата е правоъгълна с р-ри ок 20/ 40см)

400-500гр. сирене (или 2/3 сирене, 1/3-извара)

5-6 яйца

3-4 л. кисело мляко

1 ч.л. сода за хляб

150 мл газирана вода

1 пак. масло (125гр)

Приготвяне:

* Дъното на тавата се намазва добре с масло.

* Поставят се по 3-4 кори, между тях се ръси сирене.

* Киселото мляко се разбърква със содата и на 2-3 пъти се намазват корите. Нарязва се - форми по желание.

* Разбъркват се яйцата с разтопеното масло, прибавя се газираната вода и се сипва сместа върху баницата - с лъжица, в нарезите, за да поеме и там.

* Разклаща се добре тавата и поставя да се пече на 180-190*.

* Когато е готова се изважда. И тъй като не искаме да е омекнала, а с хрупкава коричка, аз не я завивам, а оставям така да поизстине, преди да я нападнем - у нас задължително :) с айран.

До тук баницата е традиционна и достатъчно пухкава.

Но ако ще е "Надупена баница" следва:

* Веднага щом се извади се обръща тавата с баницата върху 4 чаши (купички) - в четирите края на тавата.

* Не се завива, само се оставя така да изстине. Не се пръска. Така остава бухнала, както е до момента на приключване на печенето. Няма опасност от падане на баницата, но е добре отдолу да се подложи нещо, защото се овлажнява плота/масата, над която е обърната тавата.

С готови кори е и баницата, която правя с късмети за Нова година.  Е, нея не я надупвам на купичките :) Напоследък вместо да завивам  късметите във фолио и поставям в баницата, завивам късметчетата и поставям на коктейлни клечки. А според желанието на любимците баницата бива видоизменяна от баница със сирене, до баница със сирене и спанак.  Но дряновото клонче вътре е задължително :)

Баница с кайма и патладжани

Малко встрани от класическата баница, но пък много, много вкусна!
Не мога да не спомена, че преди няколко седмици на едно гости в приятели бяхме посрещнати с нея ............ и на двамка ни със Стоев много, много ни хареса.

Продукти:
1 пакет фини кори за баница - 500гр.

500 гр. кайма
3 малки (2 средни) патладжани (около 500 гр. непочистени)
50-60 мл мазнина (олио, зехтин)
3-4 ск. чесън
1 морков, 1 глава лук (или 1 с.л. универсална подправка)
300 мл доматен сок (или 3 настъргани домата)
150 гр. пушено сирене
150 гр. кашкавал
1 ч.л. риган
сол на вкус

3-4 яйца
50 мл прясно мляко
щипка сол
150 гр кашкавал

масло за намазване на тавата - ок. 20 гр.


Приготвяне:
* Патладжаните се белят, нарязват на кубчета и поставят в пресолена вода, да си пуснат горчивия сок.
*Лука и моркова, ситно нарязани се задушават в мазнината и мъъъничко вода. (или пък лъжица от подправката с още малко лук и морков)
* Прибавя се измития и оцеден патладжан, половината доматен сок (настъргани домати) задушава се за 10-15 мин. до извирането на течността.
* Прибавя се и каймата, намачква с вилица (или ръчния пасатор от кухненския прибор) , запържва се 2-3 мин. и прибавят останалите домати и намачканите скилидки чесън.
* Задушават се всичко без капак на тенджерата, докато остане на мазнина, прибавя се ригана и отстранява от котлона; охлажда се.
* Тавата се намазва тънко с маслото.
* Поставят се 3-4 кори - краищата им се вдигат по сраниците на тавата.
***Тъй като колкото и да се изварява плънката, все остава малко течна част, тук аз наклоних тенджерата, отцедих я и намазах тези кори с нея, да не остават сухи.
* Поставят още 2-3 кори на дъното, следва ред плънка - плътно разстлана по корите.
* Следват нови 2-3 кори, след тях - пушеното сирене, нарязано на кубчета.
* Отново 2-3пласта кори, плънка, следва настърган кашкавал. Общо плънката отива на 2-3 пласта.
* Преди да се сложат последните 2-3 кори на баницата - онези, които висят над ръбовете на тавата се завиват навътре, поставят се последните кори и загъват към стените на тавата.
* Поставя се в загрята фурна и пече на 190-200*
* Когато се зачерви леко се изважда тавата, нарязва баницата и залива със сместа от яйца и прясно мляко със щипка сол.
* Разклаща се тавата, за да поеме заливката надолу, поръсва се с останалия 150 гр. настърган кашкавал и запича до зачервяване.
* Изважда се и изчаква да поизстине, преди да се хапва. Така остава хрупкава - така ни харесва на нас. Но ако трябва да омекне - след изваждане от фурната се завива с дебели кърпи и изчаква да почине 15-20 мин.

Плодов сладкиш

Още една рецепта от Танчето 
 

Но си заслужава да бъде показана и четена, защото освен, че е много вкусен и ароматен този сладкиш, е и невероятно лесен - бърка се за 2-3 мин., плодовете и ядките се нареждат за още 5-6. Е, печенето е малко повечко, но за компенсация пък може да се хапва още топъл-топъл.

Страхотен е!

Благодаря, Танче





  Продукти:

1 ч.ч. кисело мляко
1ч.л. сода бикарбонат
1ч.ч. захар
2ч.ч. брашно
7с.л. олио
кората на един лимон - настъргана
плодове по избор - сурови или замразени
ядки по избор

Приготвяне:

В купа смесваме продуктите последователно и бъркаме с вилица.
Изсипваме сместа в тавичка, предварително намаслена и набрашнена, или застлана с хартия за печене.

Върху тестото подреждаме нарязаните плодове и ядки.
Печем в предварително загрята фурна на  180 гр. за 45 мин.
Перфектната дебелина за мен се получава в тава с диаметър ~ 30 см.
Изваждаме и веднага  поръсваме с пудра захар.

Питки с песто, сирене и семена

Рядко имам време да правя хляб или питки в къщи, затова винаги използвам възможността когато правя пица, с част от тестото - което ми е универсално и любимо за работа, да направя и питки. А няма нищо по-хубаво от топла питка със сирене, тънка хрупкава коричка, пухкава отвътре и с аромат. На магданоз и чесън


Продукти:
Тестото е като на пицата, или любимите ни кифлички Калцоне
сирене
семена - сусам, ленено семе, маково семе, тиквено и слънчогледово семе /едро смлени,
по желание - т.е. на няколко питки аз сложих и малко "люта сол" - имам смляна едра сол с люспите на червени люти чушки - в един мой опит да си направя розова сол
магданозено песто (в някои случаи чесъна може да се изключи от пестото)
масло

*** От това тесто ако се правят само питки, ще излязат много.
Омесено и добре завито в намаслен полиетиленов плик (или свежо фолио) и прибрано в хладилник издържа 2-3 дни.
Преди да се използва обаче се изважда да "почине" на стайна температура за 30-40 мин.


Приготвяне:
* Тестото (след като е втасало) се разделя на малки топки -пр. колкото топка за тенис на корт.
* Всяка се сплесква между дланите (намаслени) или разточва на кръг - с големина по желание - аз ги правя дебели около 1см. и големи около 12-15см.
* В средата се поставя пълна лъжица от пестото, върху него прилично кубче сирене почти колкото кибритена кутия - може да се натроши - и краищата на питката се загъват върху него така, че да се получи бохча, която да се държи с петте пръста на едната ръка.

* В широка купа се налива вода - поне 2 см; семената се смесват в чиния.
* Хванатата с пръстите "бохча" се потапя във водата за секунда, след това - в чинията със семена, леко накланяйки, за да полепнат и отстрани семената и нареждат на разстояние на хартия за печене в тавата (или намаслена тава).
* Когато всички питки се наредят, покриват се с намаслено свежо фолио (полиетиленов плик) и оставят на топло да втасат 25-30 мин.
* Правят се нарези на питките - аз ги направих на кръст (като се пекат се отварят и сиренцето се запича много приятно).
* Пекат се в предварително загрята фурна на 200* за около 15 мин-20 мин. (до получаването на златист цвят)
* Изважда се тавата, поставя се по кубче (колкото голям зар) масло в средата на всяка питка и връща за още 1-2 мин. в изключената вече фурна.
*Сега вече ако искаме да са с хрупкава коричка ги изваждаме и покриваме с тънка кърпа, колкото да поизстинат малко.
Ако искаме да са меки и отвън - изваждаме, напръскваме съвсем леко с вода, покриваме с дебела кърпа (да се задушат добре) и оставяме да починат поне 20 мин.
На нас определено ни харесва повече първия вариант


ПП: Когато нямам време да чакам да втасват питките, поставям тавата в студена фурна, включвам на 200* и така пека. Докато фурната загрее, тестото си втасва.
Пълнежа е пак по желание - някои с песто, други - само със сирене

ПП на ПП :) 7 години по-пъсно. Тестото замесвам в плебопекарната, втасва там и тогава правя питки. 

Песто от магданоз

Нищо ново под слънцето , новото е, че правих за фризера, тъй като сега има изобилие от тази никак нелюбима ми подправка в зелен вид. Която така приготвена пък много, много обичам - на салати, на крутони, с препечен или топъл хляб, за печене на меса, само с брускети..... окапах се, а рано сутрин е

Продукти:
2 връзки магданоз
50 г. белени ядки (лешници, бадеми)
50 г. настърган пармезан
2-3 ск. чесън
100 мл зехтин
щипка сол (на вкус, ако е малко, досолява се, когато е готово)

Приготвяне:
* Магданозът се накъсва и поставя в блендера (или купа запасиране) всички останали продукти.
* Разбиват се до пълното им смилане. Ако е много гъсто - прибавя се още малко зехтин, но се внимава да не остане много рядко.
* Прибира се в хладилник да се охлади поне 30 мин. преди ползване.

* Така приготвено издържа около седмица свежо и вкусно.
* Понякога прескачам скилидката чесън, зависи за кого и за какво ще го използвам.
***За фризера - пасирам само магданоза със зехтин - наполовина количество. Прибирам в малки пластмасови бутилки или бурканчета и замразявам. Така магданоза не е съвсем фино разбит. Оставям да се размрази, прибавям ядките, пармезана, скилидка чесън и още толкова зехтин и пасирам отново, тогава се получава фино и гладко песто.


***Тази година за пръв път сложих като универсалната подправка - в бурканчета, с много сол, заляти с един пръст зехтин и затворени. Една приятелка каза, че издържа така в шкаф, но леко си променя цвета. Количеството сол при това съхранение ще се коригира от прибавените още зехтин и ядки.
***Същото направих и с босилек. 

Пиле с естрагон и сметанов сос

Пак е ред на пиле Едно много вкусно и ароматно пилешко печено месо. Естрагонът е много ароматна подправка, подходяща за пиле, риба и супи.


Продукти за 5-6 порции:
1 пиле от около 1,5-2 кг.
10-15 стръка естрагон (или 1 с.л. сухи листа)
1 пълна с.л. универсална зеленчукова подправка - или пресни зеленчуци от същите
100 г  маслини без костилки
150 мл бяло вино
60-80 мл олио
150 мл течна готварска сметана
50 мл прясно мляко
50 г синьо сирене
1 с.л. царевично нишесте или препечено брашно, ако е необходимо за сгъстяване на соса

Приготвяне:
* Пилето се нарязва на парчета, поставя се в купа, прибавя се лъжицата подправка и разбърква добре.
* Оставя се да престои в хладилник за час.
* Прехвърля се в широк тиган; изсипва се останалата подправка върху пилето, прибавят се нарязаните маслини и запържва до зачервяване от двете страни.


* Месото се изважда в тавата за печене , а в тигана налива виното; оставя се да клокне за 2-3 мин. и се налива  при пилето. 
* Стръковете естрагон се поставят между парчетата месо, тавата се завива с фолио и пече 1 ч. във фурната - първо 10 мин. на 220*, след това - на 180*.
***Не прибирайте тигана, пак ще потрябва
* Фолиото се развива от тавата; сосът се отцежда обратно в тигана, а тавата връща във фурната и запича още 10 мин. на 220*
* Сметаната, прясното мляко и натрошеното сирене се прилбавят към соса в тигана.
* Бърка се, докато се получи прилично гладък сос и оставя да поври тихо за 5-6 мин. Ако сосът е рядък (това зависи колко сос е останал при печенето на пилето), размива се нишестето или брашното с малко вода и сгъстява.
* Поставят се 2-3 лъжици от соса, а върху него нареждат няколко парчета месо.
* Ако не обичате бял сос, като някои хора в къщи, просто не го правете.


Опитайте, ще Ви хареса.

Лютивка

подобие на лютеницата, но люта, както се разбира. Често си купвам такава, че обичаме леко пикантния и вкус. Не, че има проблем да се сложат люти чушки в лютеницата, но тогава рискувам да си навлека гнева на девойчето поне за една зима Пък и на лютивката много зеленчуци не и трябват, стигат и едните чушки-видове и домати. Това, което давам е малка доза, направих няколко мънички бурканчета, но и тя както кетчупа може да се прави и през зимата с налични печени чушки и доматено пюре.


Продукти:
2 кг домати
3 кг. чушки
1 кг люти чушки
150 мл олио
2 с.л. захар, сол на вкус

Приготвяне:
* Чушките/Пипера де / се почистват от семената, пекат и белят от люспите. Мелят се на машинка с възможно най-малки дупки не решетката. 
* Доматите се белят и пасират (или мелят през машинка за домати, която ще им отдели люспите)
* Лютите чушки почистват от семената и месестата част пасира, заедно с доматите (или пак на машинка, смелени фино). Тук е момента да спомена, че лютивината може да се регулира със семките и онези жилки вътре в чушката, на които се държат семките. Те са всъщност най-лютото в тях. Аз махах семките, но тях оставих, доволно люта е, но съседката ми, която яде много, много люто и то като салата, каза, че "почти е люта"
* Поставят се в подходящ широк съд на котлона (или огнище) да се изваряват.
* Когато се извари и остане около една трета, започва да се прибавя олиото по малко, захарта и солта.
* А когато лъжицата започне да оставя следи в сместа, лютивката ни е готова.
* ПЪлни се в бурканчета, затварят и стерилизират за 10-15 мин.


От това количество аз напълних около 20 малки бурканчета (май са по 100 гр.), но това си зависи и от вида на доматите, гъстотата на готовия продукт.

Цветна туршия

Любима туршия. Салатка или гарнитура, най-вече към бобец и пържола


Продукти:
1 кг карфиол (цветно зеле)
5-6 бр. моркови
5-6 бр. корнишони
10-на скилидки чесън (или не)
30-на зърна черен пипер
15 зърна бахар
210мл оцет
3 с л едра сол
9 с л захар 
целина/кервиз
понякога малко копър - ситно нарязан
аспирин или натриев бензоат ако ще се съхранява в буркани за зимнина.

  

***Това са продуктите в общи линии. Туршията е хрупкава и леко сладникава, което може да се избегне като се намали захарта на 1 с л. Когато преди години опитахме тази рецепта беше и с камби, целина, зелени чушки, но тъй като у нас все ги отделят тези, просто вече не ги слагам.

Карфиолът се почиства и накъсва на розички.
Морковите режат на кръгчета, бели се чесъна.
Нареждат се в подходящ съд с капак.
Прибавят се подправките и се залива с вода колкото да покрие точно продуктите - не да плуват.
Притискат се отгоре с чиния или плочка.
Прибират се на студено, разбърква се веднъж на ден.
Готови са за консумация след 5-6 дни

**От горните продукти излиза 1 3-литров буркан, или 3-4 буркана по 800мл Зеленчуците се разпределят в тях, като количеството подправки се дели на 3: на 1 буркан: 1 с л едра сол 3 с л захар 70 мл оцет 10 зърна черен.пипер 5 зърна бахар 4-5-6 скилидки чесън. И евентуално 1 аспирин. Долива се вода до ръбчето. Бурканите се запечатват. Обръщат се 3-4 дни сутрин и вечер и са готови за прибиране.

Универсална зеленчукова подправка

Време и е. Вече има глави целина, пащърнака (българския) също сега излиза на пазара.

От няколко години я правя и както често я наричам, тя е "на всяка манджа мерудията". Особено зимата.

Правила съм и заварена такава, за капачка, с по-малко сол. Но аромата, който придава после на ястията не е същия.

Всички зеленчуци и подправки са ситно нарязани. Ако се смелят - ще се "изгубят" в яденето, както и ефектността им при ориз и други гарнитури.

магданоз, целина и копър - по 1 голяма връзка;
1 глава лук, половин (или един) стрък праз и 1 глава чесън;
4-5 средни моркова, 3-4 зелени чушки и 3-4 червени чушки;
1 глава целина и 2 пащърнак
сол - около 250-300гр.

Всичко се обърква добре със солта, пълнят приготвените бурканчета и притиска добре - отделя се сок, който същосе налива в тях.
Не се заваряват.
Солта ги държи до следващото лято без проблем.


Може да се прибави и дивесил и други зелении, или изключат такива, които не са любими.

Тук солта е много, но не слагам друга сол в яденето. Първоначално е важно да се хване "цаката" с количеството - ако се готви малко ядене - 3-4 порции, 1 супена лъжица, каквато слагам аз на тенджера е много. Трябва да се намали. Ако пък се готви в голяма тенджера (поне 3л., имам такива приятели), тогава е малко. Затова се започва по малко и с опит се достига нужното количество от нея, което трябва да се прибави.

Защото и количествата на подправките и зеленчуците е ориентировъчен - аз поне никога не меря солта, съвсем на око.

Подходяща и за фризер е. Стига да има място. Осолява се малко, колкото да не сбива съвсем продуктите. Така вече не посолява цялото ядене :)