Пурички с пюре от картофи и сирене

         Много често пиша, че не обичам да изхвърлям храна, нали :)  А понякога от "обери хладилник" и "рециклиране на стари манджи" се получават доста добри неща за хапване. Особено сега по празниците, все има нещо за дояждане.  У нас по Коледа след салатите едва намерихме място за малко от основното, а гарнитурата остана :)  Този път картофеното пюре беше приготвено от зетя, но някой ден ще споделя  как го правя аз пюрето, защото наистина е много вкусно :)  и пухкаво... и страшно го харесваме. Обикновено като ми остане пюре влагам в хляба, или в тези гювечета , или в тези кошнички с колбаси  Понякога слагам в банички, но не бях документирала :) На вкус се получава като пататник. Опитайте :) Пак идват празници, пак някъде ще остане картофено пюре.  Корите ми са триъгълни, турски, но като знам, че съм правила други пурички и с фини кори съм сигурна, че и с тях ще се получи - просто си слагате по 2 листа и ги нарязвате на големи триъгълници.  Нещо като цигара бюрек с различна плънка. 

      И последната публикация за тази година :) Ще я запомня като доста различна,  трудна, малко психираща, малко депресираща, страхлива, но и много щастлива, покрай младоженците ни  и удоволствието, което имам да прегръщам внуче.   Надявам се следващата да бъде много, много здрава и по-добра от тази, за да се радваме и имаме повече време за близките  си. Не пропускайте малките, щастливи моменти! Бъдете здрави! 

Продукти за 16 бр. пурички:  

16 триъгълни кори за баница 

250 г сирене 

16 с.л. картофено пюре (по 1 с.л. за баничка) (пюрето е от обикновени и сладки картофи в този случай, намачкано с масло, сол, мащерка  и прясно мляко и е сравнително гъсто, не рядко :) каквото се получава от пакетчета)

2 яйца 

1 голяма щипка джоджен 

олио за пържене 

Приготвяне: 

* Сиренето се намачква с яйцето и джоджена. 

* Смесва се и разбърква добре с картофеното пюре. 

* В основата на всяка кора/триъгълник се поставят по 2 лъжици от сместа - по 2см. в краищата се оставят без плънка. 

* Същите тези краища се прехвърлят върху плънката и кората завива напред, на пуричка. 

* Върхът на кората  се намазва с четка с вода, за да може да се залепи добре. 

* Когато всички пурички са готови, се започва пърженето им. 

* В тиган се загрява ок 1см. олио и когато е готово, пуричките се  поставят вътре - по 5-6, за да могат да се пържат добре. 

* Пържат се от всички страни до зачервяването им и изваждат на хартия, която е поставена на решетка - това и друг път съм го споменавала, че ако са извадени на хартия, която е поставена в чинията, пържените продукти се задушават и омекват отдолу.  А така остават хрупкави. 

Бисквитки с шоколад и рожково брашно

 

      Какво е Коледа без бисквитка :) тъмна, шоколада, прилягаща на студеното време с чаша кафе. И както всеки декември през последните години, в блога ще има нова рецепта за бисквитки.  Изключително лесни за приготвяне. 

      Правих ги в два варианта - единият е с рожково брашно и какао, другият е изцяло с какао. От това брашно имат много приятен карамелено-шоколадов аромат. За втория вид снимка ще допълня, но изглеждат почти като тези.  Снимките на тези са на един млад мъж от  pixelsbyduchev 

Продукти за около 50 бисквити: 

150г масло 

1 яйце 

120г захар (ако са с какао - захарта е 140г)

150 мл  сок от портокал 

1/2 ч.л. есенция портокал 

230г брашно 

100 г орехи - запечени и едро смлени 

50 г шоколадови капки 

60 г брашно от рожкови (или 20 г рожково брашно и 40 г какао) 

5 г бакпулвер (1/2 пакетче е)

5 г сода за хляб

Приготвяне: 

* Маслото се разтапя в тенджерка, или касерола, но внимателно, да не кипва.

* Отмества се от котлона , прибавя се захарта и се разбърква добре - достатъчно е с тел за разбиване. 

* Прибавя се яйцето; отново разбърква. 

* Налива се портокаловия сок и есенцията и пак разбърква :) 

* Всички сухи съставки, ядките и шоколадовите капки се смесват и се прибавят към сместа на 2-3 пъти - след всяко прибавяне тя отново се разбърква :) 

* Получава се лепкава, мека каша, която се прибира в хладилника за час. 

* Фурната се загрява на 180* без вентилатор. 

* Тава за печене се покрива с хартия, или килимче за печене :) 

* От сместа се взема с лъжица - ако искате по-големи със супена, ако искате по-малки - с чаена. Но да са еднакви.  Аз ползвам лъжица от мерителните, защото е по-топчеста :) Ако Ви се играе, може да ги оформите на топчета. 

* Поставят се в загрятата вече фурна и пекат на 180* за около 10-12 мин - на пипане са меки, не трябва да изсъхват съвсем. 

Пълнени постни чушки

 

       И моят принос към постните ястия тази година.  Редовните читатели на блога знаят, че у нас не постим,  но пък хапваме постно и имам доста такива рецепти в блога.  Както харесвам (и младите хора ) постни сарми, така харесвам и постни чушки. За разлика от постните сарми с боб и ориз,   чушките ги  харесвам   да са с плънка от ориз, стафиди и гъби. Затова  днес публикацията е за двата вида :) а Вие може да ги пробвате по всяко време на годината, ако имате други планове за готвенето до Коледа. Пресните чушки не са съвсем сезонен продукт, но освен, че ги има по всички зеленчукови магазини от оранжериите, на село при мама до скоро имаше прибрани от градината на хладно място и онези с ориз са ми точно от тях. Леко поувяхнали, но след изпичането не си личи. Лукът и в двете рецепти е доста :) установила съм, че на постинет ястия колкото повече лук слагаш, по-вкусни стават. Гъбите в чушките с ориз са ми сушени, но може да ги направите с печурки, гарантирам, че пак са толкова вкусни, само ароматът от манатарките е в плюс :)  Ако Ви притеснява сладникавия вкус на стафидите - просто ги пропуснете, но у нас за трима от шест са много вкусни с тях и често готвя някакъв ориз със стафиди. 

Пълнени сушени чушки с боб 

Продукти: 

10 бр. сушени червени чушки (средни)

600г сварен боб  

2 моркова 

2 средни лук 

2 с.л. доматено пюре 

по 1 голяма щипка девесил и джоджен 

~100 мл олио  

сол на вкус, ако трябва - бобът ми е посолен в края на варенето, бобеното пюре също има сол и аз добавям само 1-2 щипки във водата в тавата преди печенето. 

Приготвяне: 

* В тенджера, или купа с капак се поставят сушените чушки и  заливат с 1 литър гореща вода.  Оставят се затворени в съда за около 30-40 мин. 

* Лукът се почиства и нарязва съвсем ситно. 

* Морковът също се почиства и настъргва на ситно ренде (не ме питайте, но предпочитам да напомням за беленето на зеленчуците, не че аз и по друго време не ги беля)

* Двата зеленчука се задушават в мазнината, докато лукът стане прозрачен и поомекнат (това означава в тенджера, или тиган под капак, с добавени 3-4 лъжици вода при мазнината)

* Прибавя се доматеното пюре, разбърква за минута и добавят свареният боб  и подправките. 

* Съдът се отмества от котлона и се изчаква 10-на мин. сместа леко да се охлади. 

* Омекналите вече чушки се пълнят със сместа и нареждат в тава за печене. 

* В тиганът от плънката се наливат 500мл вода, за да се оберат всички дребни парченца от нея :) и изсипват в тавата, при чушките.  Тук добавям и щипка-две сол. 

* Покриват се с фолио и пекат (може в загрята фурна, може и в студена) - първо на 200*, а когато се чуе, че ястието в тавата къкри - фурната се намалява на 160* и пекат за 40-45 мин. 

Пълнени чушки с ориз, гъби и стафиди (постни)

Продукти: 

10 бр. чушки (нормален размер, не огромни) 

10 с.л. ориз (тук ползвам бланширан)

1 шепа сушени гъби (манатарка), или 200г. печурка 

150 г стафиди 

2 моркова 

2 средни глави лук 

ок. 80 мл олио 

1 ч.л. черен пипер 

1 ч.л. джоджен 

10-на стръка магданоз

1 ч.л. сол (или на вкус)

Приготвяне: 

* Чушките се почистват от семената. 

* Лукът и морковите се почистват и  нарязват/настъргват съвсем ситно. 

* Задушават се в олиото за 3-4 мин. и към тях прибавя измитият ориз и ситно начупените сушени гъби (или почистени и ситно нарязани  пресни гъби). 

* Всичко се пържи за 1-2 мин, прибавят се подправките и стафидите и съдът се отмества от котлона.  Тук се прибавя и ситно нарязания магданоз.

* Плънката се изчаква да се охлади 8-10 мин. и се пълни в подготвените чушки. 

* В тавата се наливат 600-700 мл вода, прибавя се голяма щипка сол (за чушките), завива се с лист фолио и пече във  фурната (може в загрята фурна, може и в студена) - първо на 200*, а когато се чуе, че ястието в тавата къкри - фурната се намалява на 160* и пекат за 40-45 мин. 

Баница със спанак и сирене

 
       Или както в гръцко я наричат спанакопита.  Не слагам това име като заглавие на публикацията, тъй като най-добрата спанакопита, която съм яла е в Гърция и с маслено тесто. Ако някой ден я докарам такава - ще споделя с това и име. Това е баница с фини кори, спанак, сирене и мАсло. С хрупкава коричка и мека вътрешност. Ако ми се доверявате :) ще я направите. Още мои рецепти за банички/питки със спанак и сирене има тук и тук и тук и тук .  По-лесно за приготвяне (заради вида на фините кори) е в правоъгълна тава, но това си решавате Вие. 

Продукти за тава с d ~ 32 см. 

12-14  листа. фини кори за баница 

~400 г листа от спанак 

зелената част на 10 стръка   лук  

1 с.л. джоджен /гьозум

10-на стръка магданоз 

2 с.л. олио и 2 с.л. масло 

250 г сирене (краве, бяло саламурено)

100 г масло  

1 яйце и 1 белтък 

за намазване и поръсване: 

1 жълтък 

2 с.л. прясно мляко

1 с.л. олио 

2 с.л. семена бял сусам 

Приготвяне: 

* Спанакът и зелената част на лука се измиват,  отцеждат, нарязват едро и задушават в олиото и двете лъжици масло, докато спанакът омекне и водата се изпари.  (ако имате центрофуга за зеленчуци е полезна, защото иначе изпаряването на водата отнема повече време при задушаването. )

* Прибавя се джодженът, ситно нарязания магданоз, разбърква се всичко и оставя да се охлади. 

* След около 10 мин. се  смесва с настърганото сирене, яйцето и белтъка. 

* Маслото се разтопява. 

* Фурната се включва да загрява на 180-190*

* Корите се разделят на две части. 

        Ще поясня за моите правоъгълни кори, в кръгла форма :) изрязах ги по диаметъра на тавата и остатъците  след ден-два ще се превърнат на банички-мъфини. Друг път ги накъсвам и слагам между корите, като не ползвам цял пакет кори (от 400г), а 10-12. Затова и горе писах, че най-лесно е да се приготви в правоъгълна тава. 

* Дъното на тавата се намазва тънко с масло (с четка)

* Поставят се две кори и отново намазват. И отново една кора и отново намазва, докато се наредят половината от корите. За да не става много дебело маслото (макар да  не вярвам някой да откаже повече масло на една баница), намазвам листа извън тавата, поставям друг отгоре и веднага го вдигам/отлепям втория - така и двете кори са намазани и нареждам в тавата. Дано го обясних добре :) 

* Плънката се разпределя равномерно в цялата тава. 

* Отгоре се нареждат останалите кори за баницата, като отново всеки лист се намаслява. 

* Нарязва се :) на триъгълници, на квадрати, ако е правоъгълна тавата......

* Най-отгоре се намазва с разбития жълтък с прясното мляко и олио и поръсва със сусама. 

* Пече се в долната част на  загрятата вече  фурна за около 20 мин - до зачервяването и отгоре. 

* Когато е готова (може да повдигнете крайче и да видите дали и  отдолу е готова) се изважда и по желание покрива с кърпа, да се задуши. 

Сол не съм слагала в плънката, защото сиренето ми е достатъчно. Може да прецените според него. 

Борш с месо

       Преди почти две и половина години  се "срещнах"  в Петерхоф с традиционния за бившите съветски републики борш/борщ. В ресторанта, където го  опитах (опитах е точната дума, обикновено си изяждам всичко ) сервитьорката остана изненадана, че май само аз не си го изядох. Но и той си беше бистра и рядка червена вода, с малко червено цвекло, зеле и моркови вътре, дори без картофи и никаква мазнина. На въпроса "Вам не понравилсь?" отговорих честно "Нет, не понравился"  и си обещах един ден да пробвам да го сготвя в къщи.  Не знам Вие как го готвите борша, но при мен нужните съдове са поне 3 :) тенджери и касероли. 

 

      Следващият, който ядохме вече в Москва "подкрепи" това ми решение - не само бе по-гъст, но и с месо :) и прилично вкусен. Според Сталик Ханкишев, в енциклопедията определението за борщ е "Суп на мясном бульоне с капустой и свеклой". Ето защо не ми е харесал онзи, първия, в Петерхоф :) 
       С течение на времето го бях позабравила, а в един от редките пъти, когато се сещах за него и уведомявах авджи Стоев, че ще готвя, той ми отбиваше мерака, че тази супа трябва да се яде само на руска земя.... Тази есен ми дойде музата :) и от миналия месец го правя 3 пъти, харесва ми как се получава, още повече, че и Мише си го хапва. И за да е  по-вкусен, варя парчето месо с кокал, ползвам месо  колкото ми трябва според другите продукти, а бульонът го редуцирам, за да стане по-силен. Вкусен  Зеленчуците :) Ако ми дойдат в повече сварените зеленчуци (зависи от големината на зеленчуците и  колко ще изври водата - все пак няма да ядем манджа, а борш  ), просто изваждам 2-3-4 лъжици, отцеждам ги добре,  за да остане бульонът от тях в борша и.... тъй като често слагам в тестото за хляба сварени картофи, или моркови - пасирам тази смес и слагам в тестото. Но вие може да си я изхвърлите ...

Продукти за 5-6 порции: 

ок. 700-800г шарено свинско месо с кост  ( ок 1/2 от количеството да е месо)***

1 глава червено цвекло - ок 250г 

2 малки, до средни моркова :) 

2 средни картофа 

1 малка глава лук 

ок 70-80 мл олио 

3-4 скилидки чесън 

ок 200 г зеле (сърцевината е по-крехка)

2 с.л. доматено пюре 

1 лимон 

2-3 с.л. оцет 

10-на стръка магданоз (една шепа листа)

3-4 стръка копър

2 с.л. захар 

1 с.л. сол /на вкус 

1 ч.л. черен пипер 

2  малки дафинови листа

още 2 скилидки чесън, чаена лъжица захар  и сок от половин лимон

Заквасена сметана за сервиране 

***Ако искате бульонът да е хубав и силен, може да сложите 1,5-2кг. кокали с малко месо по тях. За супата трябват ок 300-400г чисто месо, но повечето  кокали ще го направят по-хубав. А кокалите и месото могат да бъдат свински, телешки, агнешки.... 

Приготвяне: 

* Месото се поставя да се вари в 2 л. студена вода. Когато започне да завира се отпенва, посолява и оставя да се вари на ниска степен на котлона,  в затворена с  капак тенджера, докато месото се свари. 

         През това време се подготвят зеленчуците:

* Цвеклото се бели и настъргва на средно ренде (може с ръкавици, че доста боядисва :) ) 

* Поставя се в малка тенджера, заливат се с оцета и  изцедения сок от лимона и поръсва със захарта. 

* Разбърква се и залива с малко вода - около 150 мл. 

* Цвеклото се задушава под капак, на ниска степен на котлона, докато   омекне - около 20 мин.  За това време водата/и отделеният от него сок не се изпаряват съвсем -  трябва да остане малко течност в съда. 

* Лукът и чесънът се нарязват и запържват за минутка в олиото в отделен съд/ тиган, касерола, или тенджерка. 

* Прибавя се настърганият морков и всичко запържва/задушава под капак за 5-6 мин. 

* Подправя се с черен пипер и малко сол (бульонът е солен, затова само щипка сол)

* Прибавя се доматеното пюре и заедно с останалите продукти се задушава още 5-6 мин. През това време  продуктите в тигана се разбъркват 2-3 пъти. 

       За сваряването на месото са необходими около 60 до 80 мин. Затова може да сложите месото да се вари, а след 30 мин. да започнете със зеленчуците, за да може когато е готово месото да са готови и зеленчуците. 

* Свареното месо се изважда и накъсва/нарязва на ситно. 

* Зелето се нарязва съвсем ситно. 

* Картофите се белят, нарязват на дребни кубчета, измиват и заедно с нарязаното зеле се прибавят към врящия бульон.  Тук се прибавят и дафиновите листа. 

* Варят се до омекването им - ок. 15 мин. Бульонът трябва да е останал ок. 1,5л. 

* Прибавят се задушените зеленчуци от тигана - лук и моркови с доматеното пюре и разбърква; 

* Прибавя се и задушеното цвекло и  месото и оставя да къкри заедно за 4-5 мин. 

      Тук е моментът да прецените желаната гъстота на борша - ако бульонът е  изврял повече - прибавете вода; ако ви се вижда рядък - включете котлона на силна степен, за да изри малко вода, но не повече от 5-6 мин.  При мен обаче си се получава добре :) имайки предвид, че според украинците добрият борш е този, в който лъжицата стои права  те у нас и супите според Мише такива трябва да са. 

*  Прибавят се нарязаните на ситно копър и магданоз, а допълнителните скилидки чесън се счукват в хаванче, заедно с няколко листа магданоз, смесват се с последния лимонов сок - от половин лимон и захарта  и изсипват в борша. 

* Тенджерата се оставя затворена за поне още 2-3 часа :) според Серж Маркович -  да отлежи и да се омешат по-добре ароматите на зелечуците. 

* Сервира се с още малко поръсен магданоз по желание,но задължително с квасена сметана.  

Питка

 

Честит празник на всички, носещи името на Св. Николай!  Носете си името със здраве! 
Ние след малко ще се почерпим, но показвам каква пита направих за празника :) Основното ще е от  именика.

Тестото на питката е по рецептата за тази фокача  Другото се вижда как е наредено :) 

 

Сладка баница на розички

 

       Отдавна не ми се беше случвало публикация да отлежава :) но пък сладката баница е тъкмо за студеното вече време и е редно да си я приготвите :) ако не постите.  Млечна баница е, нещо като крем карамел със запечени кори за баница. Сигурно много от Вас са хапвали такава.  Прави се бързо и лесно, само печенето е малко по-дълго :). Порциите видимо са 7,  ще дам и количеството млечно-яйчена смес за тях. Ако я правите в по-голяма тава, избройте си корите и смятайте пропорционално останалите продукти за заливката.  Важно е да не завивате стегнато корите, а да оставяте хлабаво, за да могат да се напоят (вярвайте ми, ако не са завити хлабаво изобщо не е сочна баницата, горчив опит...) Тавата е с размер d 26-27 см.

Продукти: 

7 бр. фини кори/листи за баница 

60 г масло 

500мл прясно мляко 

3 яйца 

160-170г захар 

2 ванилии 

Приготвяне: 

* Маслото се разтопява. 

* Всеки лист кора се намазва тънко с четка (слагате първо 2 с.л. разтопено масло по кората и тогава размазвате)

* Навива се по късата страна - съвсем хлабаво и готовият охлюв  поставя в тавата за печене, намазана с малко   масло. 

* Когато всички кори са завити, тавата се поставя  във фурната и пече на 170-180 до леко зачервяване - тази тава ми е стъклена и поставям в студена фурна, но когато е метална, поставям в загрята и се изпича по-бързо, затова не уточнявам времето. 

* Яйцата се разбиват със захарта и към тях прибавя затопленото мляко и ванилиите. 

* Запечените кори се заливат със сместа, оставя се за 5 мин. да поемат добре от млякото и тавата се  връща във фурната. 

* Пече се за още 15-20 мин . Млечната смес трябва да остане светла на цвят, да не се запича. 

* Тавата се изважда и сладката баница се поръсва с пудра захар. Ако не искате горните корички да са хрупкави, може да я покриете с кърпа за 10-15 мин. и тогава поръсвате със захарта. 

Супа от пилешки воденички

       Често съм споделяла, че у нас  почти няма ден, в който да нямаме супа. Колекцята ми супи е тук :) традиционни и не толкова, за ужас на авджи Стоев и крем супи. Супата от воденички е сред разнообразието, която си мислех, че съм публикувала, но явно не бях.  Готвя я като обикновената ни пилешка супа, с тази разлика, че ползвам готов пилешки бульон (правя си и имам във фризера),  тъй като самите воденички не пускат кой знае какъв вкус в бульона и ползвам само чаша от него. Но сварени добре са вкусни (за хората, които обичат карантия), а често към тях прибавям  да се варят и сърца - и двете изискват повече варене - докато вилицата, или ножа, забождани в тях, влизат лесно, без съпротивление.  Разнообразие на пилешката супа и супата от воденички е смесената :) всички, които получават като мен домашни птици знаят това, но дори да си купувате месото, може да купите равни части месо и воденички, плюс някакви кости/гръбнаци от пилета за бульона. 

Продукти за ~6 порции: 

~500-600г воденички 

1 средно голяма червена чушка

1 зелена чушка ( Сиврия най-често използвам)

2 моркова 

резен целина, или 1  малък стрък ***

       или вместо тези зеленчуци 2 с.л. универсална зеленчукова подправка , но ако използвате такава не слагате сол :) 

1 картоф (ок 200г)

парче  праз лук  - около 10 см. 

10-12 стръка магданоз 

80-90 мл олио  

500мл пилешки бульон

сол на вкус :)

2 топки фиде (или 1 и половина, ако не обичате гъста супа)

за застройката

1 яйце 

3 с.л. кисело мляко 

1 ч.л. препечено брашно, или натурално царевично нишесте 

***Целина си купувам на глави, почиствам и нарязвам на шайби. Замразявам и когато ми потрябва за готвене  вадя по 1 или 2. 

Приготвяне: 

* Воденичките се почистват много добре и измиват - този субпродукт не винаги е добре почистен от ципата и мазнината отвън и често по тях има останали и песъчинки. 

* Поставят се в тенджера с 2 л. вода и варят до омекването им (горе писах за пробата с вилица) 

* Отцеждат се и след като изстинат се нарязват съвсем ситно, а от този бульон се запазва 1 чаша. 

* През това време се подготвят зеленчуците - измитите и почистени чушки и  моркови се нарязват съвсем ситно заедно с парчето праз лук. (за по-мързеливо и по-наситен жълт цвят на супата често настъргвам морковите на ситно ренде)

* Слагат се в мазнината да се задушат (под капак) заедно с 2-3 лъжици вода - така зеленчукът не се пържи, а се задушава, за да може морковите да си пуснат цвета. 

* Когато останат на мазнина  се налива бульонът, бульонът от варенето на воденичките и още 0,5 л. вода. 

* Картофът се мие, бели, пак  мие :) , нарязва съвсем дребно и прибавя в супата, заедно с нарязаните през това време воденички. 

* Така се вари, докато омекнат картофите. 

* Прибавят се ситно нарязания магданоз и  едро начупеното фиде и вари още 3-4-5 мин (според указанието на пакета, но на Misko, което ползвам му трябва точно толкова - докато супата изстива, то набъбва още малко).

* През това време се приготвя застройката - яйцата се разбиват с млякото и брашното. 

* Супата се отмества от котлона и по черпак от нея се прибавя  към застройката, при непрекъснато разбъркване, докато сместа със застройката се утрои - или температурите се уеднаквят :) 
* Връща се в тенджерата със супата, отново с разбъркване. 

Ако обичате магданоза свеж, може да го прибавите след застройката :) но аз го слагам малко да се свари (заедно с фидето), защото не го обичам в свеж вид (както знаят висчки редовно четящи и ползващи рецептите ми ) 

При готвенето на всички супи напомням, че и при варенето със зеленчуците, отгоре се образува пяна; не само като се вари месо. Мен тази пяна ме дразни :) и я обирам с решетъчна лъжица. 

Печена сьомга с хрупкава коричка

 

       Хрупкавата коричка е от галета, семена и ароматна от подправките :)  Правя уточнението, че е хрупкава, докато е топла :) извадена веднага от фурната и сервирана. Хубавото е, че се приготвя едновременно с гарнитурата. По този начин се получават вкусни и други рибни филета - пъстърва, бяла риба, хек... Охладени, защото замразените са пълни с вода и повече време ще варят, отколкото запържват на тигана преди фурната. Филето е приготвено без кожата - нея я отделих и запекох отделно, за  да се получи хрупкава :)  така или иначе вече само аз хапвам рибната кожа....и в този ред, докато разпределя рибата в чиниите и снимам  кожата-чипс свърши.  Ако ще се приготвя с кожата, тя трябва да остане отдолу, а хрупкавата коричка да е върху самото месо. Зеленчуците за гарнитура може да се увеличат, намалят, или бъдат различни, според Вашия вкус. 

Продукти за 3 порции: 

За рибните филета:

3 филета от сьомга (по ок  220-250г)

2 с.л. соев сос, 2 с.л. сок от лимон  и 2 с.л. зехтин, щипка-две сол

3 ч.л. семена бял сусам 

1 ч.л. семена от мак 

3 ч.л. галета (или по-едро смлян сухар)

3 ч.л. настъргано твърдо сирене (пекорино, пармезан, грана падано. Ако ползвате трохи от сухар, които са по-едри от галетата, спокойно може да пропуснете сиренето, макар че аз не бих :) )

черен/шарен пипер 

7-8 стръка магданоз 

1 скилидка чесън 

2 с.л. песто от босилек 

За гарнитурата: 

2-3 средни картофа 

1 малък сладък картоф/батат 

1 морков 

по 1 ч.л. мащерка, риган

2-3 с.л. олио /зехтин

1 с.л. масло  

1 лимон 

1 малка консерва грах (ок 150г)

2 лъжици масло 

Приготвяне: 

* Филетата риба се подсушават :) и ако ще се готвят бе кожата - тя се отделя. 

* Поставят се в плик/или кутия и заливат със  соевия сос, лимоновия сок зехтина; прибавя се и  щипката сол. Солта трябва да се прецени на вкус колко да е, защото ако соевият сос е тъмен, той е  обикновено достатъчен, а в пестото също има сол.  

* Прибират се в хладилник за 30-40 мин. Ако планирате да я готвите за вечеря след работа, може да я овкусите и приберете в хладилника от предната вечер, или сутринта. 

* Фурната се загрява на 200*С. 

* Картофите и морковите се белят, нарязват на пръчици, кръгчета, или както Ви харесва и варят в подсолена вода за 4-5  мин. (поставят се във вряща вода, така тези минути са им достатъчни. Тук подробно съм писала за приготвянето на тези картофи) 

* През това време рибните филета се запечатват от двете страни на  загрят тиган за по 2 мин. (до леко зачервяване на месото и) - без допълнителна мазнина, само с маринатата от овкусяването .  

* Изваждат се и  нареждат  в тава,  застлана с хартия за печене. Колкото е по-голяма, толкова по-добре, за да не се струпват продуктите едни върху други. 

* В тавата се поставят   и бланшираните картофи и моркови, нарязания сладък картоф и кръгчета лимон.  Всички те се намазват с олио/зехтин с четка и поръсват със сол и подправките. 

* Ситно нарязаният магданоз и фино пасирана скилидка чесън се смесват с пестото от босилек и намазва върху рибните филета. 

* Семената се смесват с галетата и настърганото сирене (пекорино е моето) и поръсват обилно върху рибата.Всичко се поръсва с черния/шарен пипер. 

* Поставя се в загрятата вече фурна и пече за ок 12-15 мин,  до зачервяване на коричката отгоре. 

* Когато е готова и се извади тавата, картофите се събират на купчинка и смесват с лъжицата масло. 

* През това време се подготвя и задушеният грах - поставя се  с маслото в касерола  и задушава за 2-3 мин :) По желание може да се подправи с копър, но при рибата и картофите има достатъчно подправки и аз не го правя. 

* Сервирането е ясно :) както се вижда, или както Ви харесва, ако решите да си приготвите рибката така.  

Айвар

Айварът е вид студена разядка, която много наподобява на нашата лютеница. Само че без домати. Може да се хапва като салата, гарнитура, разядка, или просто намазан на филия. Думата „айвар“ е събирателна за студени разядки. При западните ни съседи има стотици рецепти и всеки етнос твърди, че тяхната рецепта е оригинална. Оригинал по сръбски, македонски, босненски.....Основните продукти са печени чушки, патладжани , олио, сол, оцет и захар. Македонците претендират (както за всичко), че техният е оригинален и се прави само от чушки и сложи ли се патладжан - става пинджур (но в пинджура има лук, моркови, домати... ) Скоро ни попадна и изгледахме техния ситком "Преспав", в който се самоиронизират с пословичните си претенции за исторически притежания, дори на финала включиха и цар Самуил (нали е починал там). Като знаем историята и докъде се е простирала Първата Българска държава на Симеон Велики те са си прави.

Връщам се на айвара и моят начин на приготвянето му, който много се хареса на големите деца (от малките все още чакам мнение) и със сигурност ще го правя пак. И наричаме така, въпреки че е с повече подправки Само че със сигурност няма да бъде във фурната, защото колкото и да е дълбока тавата, пръскането и цапането е прилично и не бих си го причинила при положение, че мога на село, на огън.

Приготвянето му е доста по-бързо и лесно от лютеницата, при която само меленето и изваряването на доматите отнема половината от времето за приготвяне. От това количество излязоха 14 бурканчета :) но в различни мерки - от 0,250до 0,520кг Така че ако решите да направите по тази рецепта, пригответе си повече бройки - пък колкото се напълнят :) , а ако обичате и люто, може да добавите и няколко (малко или повече) люти чушки.

Продукти:
5 кг печени червени чушки (теглото е в изпечен, обелен, без семената вид)

2 кг печен патладжан (печен, обелен)

300 мл олио 

150 мл оцет 

2 с.л.  сол ***

10 с.л. захар***

1 голяма връзка магданоз 

1 с.л. кимион 

1 с.л. сух босилек 

5-6 скилидки чесън 

*** Солта и захарта са на вкус. Затова опитваме към края и когато е готова - оставя  следа от лъжицата при разбъркавенто, добавяме още, ако трябва. Сол има при посоляването на патладжаните. Сладостта зависи от вида на чушките - колкото са по-червени и месести, толкова по-малко захар. Ако  по чушките има зелена част - не са толкова сладки. Затова може да  започнете с половината количество захар. Опитването става като се извади лъжица от сместа и остави да се охлади напълно. Защото топлият и вкус е подвеждащ :) 

Приготвяне: 

* Зеленчуците, както и горе писах,  са предварително изпечени. Чушките са без семена и обелени от люспите, отцедени за 12 часа (една нощ);  патладжаните  са обелени, почистени с нож от голямата част от семките, посолени и оставени на наклонена повърхност - повдигната в единия край тава да се отцедят за същото време.

* Смилат се на машина за мелене на месо :) 

* Поставят се в дълбока тава, на дъното на фурната и започва изваряването/пърженето и :) на 200*.  От височината на тавата трябва да останат ~ 3 см. свобдни , за да не кипи материалът във фурната. Ако имате кураж и голям котлон, цялото това изваряване може да го направите на котлоните. 

* Следва   разбъркване през 10 мин - няма опасност да загори, но така продуктите се смесват по-добре.  Общо взето  айварът се приготвя за около 2  часа от момента, в който заври сместа (появят се първите мехурчета в сместа)  Времето определено зависи от количеството вода в зеленчуците и степента на фурната/котлона . 

* След като  измине един час от завирането на почти-айварът в тавата :) , в тенджера  на котлона се кипват олиото, оцета,  половината сол и захар, ситно нарязания магданоз, пасираният чесън  и останалите подправки  ( получава се марината от тях) 

* Изсипва се при сместа във фурната на 2-3 пъти  и бърка, вече през 5 мин, докато сместа  поеме тази марината.  Това отнема още около 30 мин.  А след следващите 30 мин. при разбъркване на сместа лъжицата започва да оставя следа   пътечка, което означава, че нашият айвар е почти готов. 

* Изважда се по лъжица, оставя да се охлади и пробва - ако трябва се прибавят още сол и захар. Подготвят се и бурканчетата за пълнене - трябва да са затоплени, а това се получава, докато стоят  в задния край отгоре на печката по време на приготвянето на айвара.  

* Готовият айвар се насипва в загретите буркани, които се затварят веднага с капак и обръщат на него. Покриват се с няколко дебели кърпи и оставят така, докато напълно изстинат. 

Финалът :)  Когато айварът беше готов, извадих тавата от фурната, оставих за 10 мин. да се охлади и пуснах пасатора     за да скрие всичките парченца магданоз, но не пасирах съвсем до гадко.  След което я върнах във фурната за още 15 мин. и тогава напълних в бурканчета.