Алберобело. На планетата Земя сме, да :) още един бял град, но с къщички-кошери, като от детска приказка. На 15 мин от гарата стигаме началото на историческата част на града и започваме охкане, ахкане и въртене около оста си....Малки бели варосани къщички с конусовидни покриви започват да се нареждат от двете страни на улицата и всеки момент очаквам от някоя да излезе я Пиконико, я седемте джуджета.
Всъщност още докато пътувахме към Алберобело започнахме да виждаме първите трули - сухи каменни колиби с конусовиден покрив.
Селището се разпростира върху два хълма, разделени от речно корито.. В източната си част е съвременния град, а на запад са пръснати над две хиляди трули. В модерната част на града започваме от пиенето на прословутото късо, мноого силно италианско кафе и похапване на каноли.
Но канолите са временно решение за засищане на глада Да живее сандвичът :)
Всички трули са направени от варовик и камъни, без абсолютно никаква спойка. Първите са построени през 16 век със заселването на население, занимаващо се с обработка на земята.
Най-забележителната част от конструкцията на трули-те е техният покрив. Той е построен от два пласта. Вътрешният слой е направен от големи парчета варовик, а външният - от варовикови плочи, като неговата цел е да не пропуска вода. Стените на трули-те са дебели над един метър. В повечето случаи в трула-та има една по централна стая под всеки конус от покрива с допълнителни помещения подобни на ниши.
Градският музей Територио се намира в началото на историческата част. Той е направен от 10 трули, обединени в една. Тук може да се види (и чуе, стига да имате приятел да превежда :)) историята на създаването на трулите и как хората са живеели в тях в миналото. Тяхната примитивна форма създава впечатлението, че са древни, но всъщност най-старите датират от ХVІ в. Обявени са за национален паметник на Италия и ЮНЕСКО като част от световно историческо и културно наследство.
Според историята архитектурата на къщите :) се дължи на първия недобросъвестен данъкоплатец в Италия. Местен феодал решава да не плаща данъци на краля и раздава земи на селяните си само, ако си построят къщи по точно определен от него модел - от варовиковия камък без никакъв спойващ материал и вместо покрив - конус от камъни. Така те изобщо не били обявявани пред краля, защото в противен случай феодалът трябвало да му плаща данък жилища. Когато кралските данъчни тръгвали да събират налозите, трулите били бутани за часове и камъните разхвърляни - къщи нямало.
Така докато ги изучаваме отвън и отвътре :) в тихата част на стария град, попаднахме на вратата :) към отсрещния хълм и ...........
Не. Не сме в Дисниленд. Тук сме в Трулиленд.
Под главата чесън дланта ми е разтворена :) за сравнение.
Повечето от трулите са напълно обитаеми - в едни си живеят хората, други се предлагат като ваканционни къщи, хотелски стаи; някои като ресторанти, магазини и магазинчета :) ателиета, в които майстори дялат от камък сувенирни трули
Музеят на виното и Музеят на зехтина също се помещават в трули. Ама много магазинчета за вина и ликьори имат тези хора :)
И паста :) във формички на трули. Както и такава, сушена на слънце със странния сив цвят. Следващите дни ще я опитаме у нас (пп: опитахме я :) паста като паста, но с интересна форма) .
Сега обаче като допълнение към малките трули-къщички - малки кюфтенца. Облечени в пилешки кожи. По идея на Мими, същата жена, която ме замъкна в Италия. Тъй като двете заедно ходихме на мисия "пиле" (разбирайте да заредим фризерите с прясно пилешко) тя сподели и почерпи с такова кюфте. Вкусничко беше, но точно тогава идеята и закъсня, тъй като излишната кожа на моите пилета беше предадена за храна на куче-Рита-на-Мишо. Но после ги направих :) и вчера пак. От мен - листенце салвия. Ама разбира се, в града на салвията съм :)
Кюфтета в пилешка кожа
Точни продукти и рецепта няма. Това е идея да се използва кожата на пилето, а печените кюфтета да останат сочни. Кожата е от торса :) разбирайте гърдите и гърба на 3 пилета. Нарязана на парчета, колкото да увият едно кюфте, без да се натрупва два пласта кожа.
Така печеното кюфте остава сочно, а печена кожа на пиле оказва се ядат почти всички :)
Каймата е овкусена по вкус - моята е свинско и телешко, подправките са смес от кимион, черен пипер, риган. Малко настърган лук и нищо повече. Кожата е съвсем леко осолена и подправена с черен пипер.
Топче от каймата се поставя на кожата заедно с едно листенце салвия и краищата завиват, за да го обгърнат. Поставят се в тава за печене със събраните краища отдолу. Налива се малко вода - около 1 пръст и се пекат в загрята на 200* фурна за около 30 мин.
Повече снимки - тук
Следващия път - в най-белият град - Остуни. (LaCittàBianca).