9 октомври 2016 г.

До Проходна (Очите на Бога) и Съева дупка

Ей за тия гледки си струваше изтръпването на седалищните части от пътуване.
Есента е много подходящо време за посещение на пещери, тъй като разликата между температурата вън и в тях не е голяма.  Последната разходка за този сезон :) из БГ, надявам се. 



Пещера Проходна е най-дългият пещерен тунел в България с дължина 365 метра и височина на входовете 56 метра.Естествено осветена, тъй като в средната ѝ зала, вследствие от ерозията таванът е прояден от просмукващите се води и е образуван феномена „Окната“ или „Очите на Бога“ – разположени едно до друго, с еднаква бадемовидна форма, окната удивително приличат на огромни очи, които сякаш се взират в нас :)
или по-точно ние се взирахме нагоре в тях и снимахме ли, снимахме, докато някакъв "досадник" ни призоваваше да не стоим под отвора, да не ни падне камък на главите.  Наивник - никой не се отмести и продължихме да си снимаме. 

Разбрахме му идеята, но на излизане от пещерата - от другото "око" се спусна жена, а долу вече разбрахме, че така са избрали да отпразнуват сребърната си сватба. 
В пещерата са заснети сцени български и чуждестранни филми, сред които „Време разделно“, „Борис Първи – покръстването“, „Сирна неделя“.........
Проходна е една от най-известните пещери в карстовия район край с. Карлуково. Лесно достъпна, точно над нея минава пътят :) Т.е. както си карахме по пътя след Карлуково и изведнъж стрелка показа, че трябва рязко да завием надясно, под пътя :)
   Пещерата може да бъде разгледана за около час. Не трябва специална екипировка :) само удобни обувки. Състои се от два входа (малък и голям), свързани с помежду си от пътечка, която минава през цялата пещера. Вляво от малкия вход се намира Темната дупка – една от най-дългите пещери в България, която обаче не е отворена за посещения и е полускрита от растителност. В нея са открити следи от древни обитатели, а историята сочи, че е била обитавана от 4000-3000 г. пр. н.е. насам
Високите стени са благодат за катерачите - в този случай бяха румънци на изхода, на входа българи :)
Един от големите карстови райони в България – Карлуковският пролом В района има множество скални мостове, интересни скални образувания, пещери и скални манастири. Накъдето и да се въртиш - все скали, канари, дупки.... За едната дори спорихме, че има построена къща отгоре, но зоркото око на бинокъла ни показа, че скала върху скалата изглежда като къщурка :) И бонус - живописна гледка на Искърското дефиле.
До тук с пещерата Проходна.  В България са картотекирани на 5000  и един живот не би ми стигнал да обиколя дори тези,  за които сме чували.
Но поне опитваме да разгледаме :) Миналото лято кацнах :)  на  Деветашката пещера, която освен с огромните размери не ме впечатли особено. Дяволското гърло  :) огромна паст и страхопочитание към бучащата река. Красотата на Ягодинската пещера и  малката и "млада", но още по-красива пещера Снежанка трябва да се видят - и двете са благоустроени.



Отправяме се към пещера Съева дупка.  Подобно на Снежанка и тук входа е дупка :) по стълбите надолу. 
И занемяваш...............



Внимание! Снимките не могат да предадат и 1/20 част от красотата на това, което видях вътре.   Уникално красива със сталактити, сталагмити, сталактони, хеликтити и дендрити; синтрови езера и своите цветове — зелено, кафяво и бяло. Има защо да се нарича подземната перла на Стара планина - тази пещера остава в сърцето ми като най-красивата видяна. Най-големият сталактит в нея е с обиколка 60м.  Със своите стени и таван, покрити с каменна украса, пещерата създава усещането, че човек се намира в катедрала. 

Намерете време и отидете да я разгледате.  Намира се до с. Брестница, а до нея води добър асфалтиран път. 
Пещерата носи името на братя овчари Съе и Сею, които я открили случайно.
Дълга е само 205 метра, а 70 метра под земята в нея тече река. Отгоре, десетки метри над пещерата се намира паркинга за колите :) Смята се, че е на около 3 млн. години.
 

Състои от 5 зали Първата зала след входа е Купена, наречена така заради характено образувание с формата на купа сено. Втората зала е Срутището – образувала се е при голямо земетресение ррез 1893 год в този район на България и е обсипана с каменни блокове - откъснали се и паднали.   По тавана могат да се видят новообразувани малки формирования - но имайте предвид, че за около 100 години то расте с 1,5см.
Следващата зала са Хармана - където има много добра акустика – тук се провеждат концерти и са пяли известни нащи певци и много хорове.
Многобройните образувания наподобяват различни фигури.   Екскурзоводът ни посочва едно след друго причудливите форми и назовава имената им. Така с негова помощ виждаме Снежанка и седемте джуджета, главата на Ботев, Богородица с младенеца, фигура на лъв, щраусът, заровил главата - според него, а според нас жираф, проточил врат :) образът на Исус, макет на Белоградчишките скали........
Следващата зала е Космосът, заради сталактита с форма на ракета.

Белият замък е последната зала - наречена така заради един огромен сталактон във формата на замък.

На излизане от Концертната зала виждаме (до сега само сме чели за тях) уникалните природни образувания - хеликтити. Напомнят на корали и се получават от въздушното течение, което отнася водната капка, течаща от тавана настрани.  




2 коментара:

  1. Искам и аз!!! Пеп, удоволствие е да чета пътеписите ти и да разглеждам снимките. Много сте сладки и местата, които посещавате са ми много любими. Поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Живи и зд рави догодина, като си дойдете през отпуската, Кате :) Живота е пред теб, ще ги посетиш :)
      Пък аз понякога искам по ония земи, австрийските, дето ни ги показваш от време на време :)

      Изтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...