Печено пуешко месо с картофи

 

      Печеното пуешко месо с картофи е точно както печено пиле с картофи, но с  малко по-дълго време на печенето. Пуешкото месо е питателно и малко по-червено и стегнато от това на пилето. Особено на купеното. В последните години често зареждам пасищно пиле и пуешко месо през Хранкоп групата във ФБ и съм много доволна. Понякога ползвам само месото на бутчетата, а кокалите оставям за бульон и супа, но когато са по-малки (както тези), срязвам на две и пека с костта - получава се прилична порция за един човек. Другата разлика с печеното пиле с картофи е, че тук слагам под фолиото мокър лист хартия за печене, който допълнително задушава по-стегнатото пуешко месо и го прави крехко. 

Продуктите няма да уточнявам като количество, колкото хора ще го хапват :-) толкова порции предвиждайте. 

пуешко месо - нарязано на порции
картофи - обикновени и сладък картоф
малка глава лук
1 глава чесън, почистена, с обелени скилидки
подправки - често ползвам микс за брускети за печени картофи , но в общи линии е по щипка от: риган, мащерка, розмарин, сушени домати, босилек и по 1 ч.л. сладък и пушен червен пипер
сол
бяло вино (100мл)
вода (400мл)
масло и олио равни части (по 60 г/мл на тази голяма тава )

Чери доматите са опция, понякога слагам между картофите по няколко.

Приготвяне:
* Картофите се почистват и нарязват на едри пръчици и разстилат в тавата за печене.
* Поставят се нарязаните парчета пуешко месо.
* Лукът се почиства и нарязва съвсем ситно.
* Обърква се заедно с всички подправки и поръсва върху картофите и месото.
* Поставят се и скилидките чесън, маслото и налива олиото, виното и водата.
* Голям лист хартия за печене се намачква и намокря.
* Тавата се покрива с него, а отгоре плътно с лист алуминиево фолио.
* Пече се в загрята фурна - първо на 200* за ок 20 мин, след това час и половина на 160*.
* Моето пуешко е младо и за това време е готово, но ако печете по-стара птица  увеличете времето на 2,5ч.
* Тавата се изважда, развиват се фолиото и хартията и връща във фурната да се запече до зачервяване на 10-на мин .

Хлебчета от червена леща

          Тези хлебчета от червена леща са меки,  много вкусни и много добър заместител на хляба. Подходящи и за запичане за сандвичи, и за бургери, и за яхния да си затопиш с тях :-) Най-хубавото е, че се приготвят много бързо - единствената по-дълга част от "рецептата" е накисването на лещата - за 12ч. Моите са с хуск (фибри), защото имам, но първия път правих без тях и не сложих количеството вода. Резултатът пак беше добър. 

Продукти: 

200 г червена леща
20 г хуск
1/4 ч.л. сол
1 ч.л. бакпулвер (5г)
около 50 мл вода
3 ч.л. олио
1 малко яйце

семена за поръсване - тук черен и бял сусам

Приготвяне:
* Лещата се накисва в 1л. студена вода за 12 часа.
* Фурната се загрява на 180*.
* Отцежда сеи измива на течаща вода (в гевгир, или цедка).
* Блендира се и смесва с останалите продукти.

* Оформят се 8 леко сплескани приблизително еднакви питки, нареждат на хартия за печене в тавата и поръсват със семената.
* Пекат се в загрятата фурна до готовност  следващия път ще си засега времето, но пробата с дървено шишче за печене е най-сигурна, около 20 мин.

 

 

 

Салата Снежанка с кисели краставички

 

       Млечната салата на моето детство :-) Тогава краставици имаше през лятото. Сега толкова сме свикнали целогодишно да има, че и през зимата ги ядем, макар често да нямат вкус. Млечната салата с пресни краставици, или салата Снежанка съм споделила ей тук, отдавна (лелеее, сега се зачетох в тази публикация, какво хубаво лято беше) Моята много рядко е само с цедено кисело мляко в млечната смес - обикновено слагам или заквасена сметана, или крема сирене. Така правя и тази, с киселите краставички. Т.е онези мариновани корнишони в буркани. Понякога слагам орехи, но в тази с киселите краставички - много рядко. При другата салата Снежанка съм писала, че след като нарежа краставицата я посолявам и оставям малко да се отцеди водата - така не се разводнява млечната смес. Тези стерилизирани краставички ги срязвам на две по дължината и поставям на кухненска хартия, също да се отцедят за 10-15 мин. 

Продуктите са: 

ок 500 г млечна смес - цедено кисело мляко 2/3 части и 1/3част заквасена сметана, или 400 г цедено мляко със 100г крема сирене. Тези пропорции са ориентировъчни.
250-300г стерилизирани краставички/корнишони
2-3 скилидки чесън
2 с.л. нарязан пресен копър, или 1/2 с.л. сух
3-4 с.л. олио
1-2 щипки сол

по желание за украсата - орехи, още копър и зехтин

Приготвяне:
* Краставичките се срязват на две по дължината и оставят на 2-3 пласта кухненска хартия да се отцедят.
* Млечните смеси се разбъркват добре с олиото, нарязания копър, фино счуканите скилидки чесън и сол на вкус.
* Краставичките се нарязват съвсем ситно и разбъркват в овкусената млечна смес.
* Сервира се охладена  с 1-2 лъжици зехтин, ситно нарязан копър, или запечени смлени орехови ядки.

Конкильони с кайма и патладжани в доматен сос

 

       Пак и отново от онези, големите раковини, наречени   Конкильони (Conchiglioni), един от многобройните видове паста. Много г  харесвам тези гигантски раковини/миди, защото се пълнят с голямата лъжица, а може би точно заради приличното количество плънка. Удобни за бърза вечеря след работа, защото плънката им може да се приготви от предния ден, а вечерта - само да се напълнят и запекат (заедно с варенето на пастата отнема около 30 мин. общо). Тук плънката е любима - патладжан и кайма, в любим доматен сос - този път е маринара , но друг път е универсалния ми доматен сос за пица и паста. 

Продукти за 6-7 порции: 

паста Конкильони (Conchiglioni) – около 40 черупки
500 г кайма
1 голям патладжан (ок. 400г)
1 средна глава лук
сол на вкус
60-70 мл олио
400г консервирани домати

щипка риган

консервирани домати - 500 г
1 буркан доматен сос (маринара) 400 г
3-4 скилидки чесън
1 равна супена лъжица захар
2-3 щипки риган

сол, ако трябва

~250 г. моцарела (или кашкавал)

Приготвяне: 

* Патладжанът се бели, реже се на ситни кубчета и поставя в солена вода, за да излезе горчивия сок.
* Отцедения патладжан и ситно нарязаната глава лук се запържват в олиото за минутка.
* Прибавя се каймата с половината от консервата домати и раздробява на трохи.
* Прибавя се останалата част от доматите и задушава под капак, докато се изпари водата им - каймата остане почти само на мазнина. За това време каймата и лукът са добре сготвени.
* Плънката за пастата се поръсва с щипка риган и отмества от котлона да се охлади за кратко.
* През това време пастата се вари в 2 л. подсолена вода, според указанието на пакета – около 12-15 мин. Отцежда се, но се оставя половин чаша вода от варенето и.
* Консервата домати се пасира грубо и смесва с доматения сос и тази отделена вода от пастата.
* Подправят се със сол, ако трябва (моите сосове са със сол и не слагам), захарта и щипка риган.
* Полученият доматен сос се сипва в тавата, в която ще се пекат раковините.

***Не слагайте наведнъж цялото количество доматен сос, сложете 2/3. Зависи от големината на тавата, но конкильоните не трябва да са покрити в соса, а да се виждат крайчетата им. Когато се наредят всички в тавата, може да добавите още сос. При печенето ще се редуцира малка част от него.

* Всяка черупка се пълни с плънка и нарежда в соса.
* Отгоре се поръсва с останалата щипка риган.
* Пече се в долната част на фурната, за около 20 мин. от момента на завирането, на 180 *.
* Тавата се изважда и поръсва с настърганата моцарела/кашкавал и връща във фурната за още 5-6 мин - докато сиренето се разтопи и леко запече.

Тирамису с лимончело

 

 

         Тирамису обичам всякакво   и в почти класически вариант със сос Забайон, и в лек вариант без яйца. Това обаче е лимоново. Когато ходя в Италия си примъквам по бутилка-две насам. Имам приятелка, чийто съпруг се сърди, когато се прибира без подарък. Мише  дори не очаква, но всеки път си поръчва Лимончело.  Ако някой ден го примамя да дойде в Италия, това ще е само 'щото все му разказвам за малките магазинчета, с открити дестилерии в Южна Италия, където го правят. 

       Това е едно доста бързо лимоново тирамису. В  крема  трябваше да има и лимонов крем , но през последния месец и покрай новия член в семейството ни няма много време за занимавки в кухнята, а повод да го направя без него ми даде и Джино Д'Акампо - моят нов фаворит тв шеф, чиято философия е, че добрата рецепта не трябва да съдържа много съставки, ако е от качествени продукт.  Този симпатичен младеж в едно от предаванията си за Южна Италия направи тирамисуто без крем и в чаши. Много харесвам десертите в чаши, защото са индивидуални, не се налага да се вади парче от тавата, а то да се клатушка :-)  а и лесно се носи за работа. Ако искате по-тежък крем - направете лимонов крем и го добавете към крема с маскарпоне. 

Продукти: (за 8 чаши, или тава с размери 24/20 см)
1 пакет бишкоти - 200г

500г маскарпоне
250г заквасена сметана
3 жълтъка
80 г пудра захар 

за сиропа:
80 г захар
1 лимон
120 мл лимончело

120 мл вода 

Приготвяне: 

* В касерола, или малка тенджерка се наливат водата, лимончелото и поставя захарта. 

* С ножче за цитруси се нарязва кората на лимона - получават се тънки, дълги стружки (може и на ренде, но са доста по-малки). 

* Кипва се на котлона за около 5-6 мин и отмества, оставя да се охлади напълно. 

* Захарта и жълтъците се разбиват с миксер, докато побелеят (около 10 мин)
* Купата се поставя в съд на водна баня, на средна степен на котлона и продължава да се разбърква (вече с тел за яйца, или друга бъркалка)  - за да не ни притесняват суровите жълтъци в сладкиша. Водата не трябва да ври силно, за да не получим бъркани яйца.  Бърка се, докато кремът се сгъсти и стане пухкав  - около 15 мин. Това е най-дългата част от приготвянето на  рецептата. 

 * В отделна купа се разбива с миксер, на най-ниска степен маскарпонето със заквасената сметаната. 

* Прибавя се по малко от разбитите жълтъци със захар и обърква с шпатула до пухкав крем. Вместо заквасена сметана, може да ползвате бита  сладкарска, но за мен със заквасената има по-свеж вкус. 

Вече в чаша, или във форма за сладкиша се нареждат последователно: 

тънък пласт от крема

ред бишкоти, натопени буквално за 3 сек. в сиропа с лимончело

отново крем 

и отново ред бишкоти. 

Ако съдът е по-дълбок, могат да се направят и 3 реда с бишкоти. Зависи колко дебело ще сложите крема и каква е големината на съда. Затова ми е най-лесно с чашите :) има още подготвени продукти - вадиш чаша и пълниш. 

 

Отгоре се украсява с отцедените лимонови стружки. Може да поръсите и със запечени филирани бадеми, но трябва да бъде непосредствено преди поднасянето на десерта, за да останат хрупкави фините люспи ядки.  А преди поднасяне, задължителни поне 4-5 часа в хладилник. 

 

Скарида в хрупкава коричка от тиквички

 

Има храни, които като опитам някъде и задължително после искам да споделя с домашните  не знам дали толкова те да ги опитат, или защото на мен много са харесали и искам да ги хапвам отново и отново.... Но пък с някои изваждам късмет - след Русия сготвих борш и авджи Стоев започна да го хапва и в къщи; След Йордания през миналата пролет прояде хумус в различните му вариации, които правя  и салата табуле. От Италия обаче едни сфолиатели ме мъчат и вече година и половина след Неапол не мога да се убедя да ги разточа в къщи. С тази рецепта случаят направо е бърз  има-няма 4 месеца след Флоренция/Болоня завих тези бомбички от тиквичка с пълнеж скарида и крема сирене. Ммммного добри ми се получиха, както каза и съвсем младия баща на внучето ни  Сочна скарида в хрупкава коричка от тиквички. Това е бомбичката от Болоня, на моята не сложих толкова пластове тиквичка, за да се усеща повече скаридата.

Продукти за 6 бр: 

6 броя скариди 

100 г крема сирене 

1 тиквичка около 400 г 

сол и черен пипер 

150г галета 

2 яйца 

олио за пържене

Приготвяне: 

* Тиквичката се нарязва на тънки, дълги ленти. 
* Посоляват се съвсем леко и  оставят за 30 мин. да им излезе водата - това го правя и когато правя хрупкави зеленчуци, няма нужда водата в тях да се пържи  Тези са и от оранжерии и съдържат много вода - от моята се отдели около 60-70 мл . 

* Подсушават се на кухненска хартия. 

* През това време се почистват скаридите - главите, вената, черупките им. Опашките им аз оставих, но може и да не се оставят. 

* Посоляват се и подправят с черен пипер ***

* 3 или 4 ленти тиквичка се нареждат накръст. Върху тях се поставя скаридата и до нея  пълна чаена лъжица крема сирене. 

* Краищата на тиквичките се прехвърлят върху тях и фиксират с клечки за зъби (макар да не са много нужни, тиквичките след осоляването са омекнали, добре прилепнали от панировката и не се отварят при пърженето. )

 

 

*** На снимките се вижда, че едните скариди съм поставила сурови, другите са бланширани. Топчиците със сурови скариди трябва да се пържат по ок 4 мин., за да може   скаридата вътре да се сготви. Ако сте сигурни в котлона си и мазнината за пържене -  , знаете, че мазнината не трябва да е вряща на макс, но не и просто гореща. При мен това пържене е на 3/4 от мощността на котлона. Другите са бланширани след почистването в малко вряща подсолена вода - за ок 2-3 мин, докато порозовеят. Така е сигурно, че  скаридата вътре ще бъде напълно сготвена, бомбичките се пържат общо за 2 мин, тъй като лентите тиквичка са омекнали и бързо са готови. Другият начин, за който си мисля, но не съм го правила е да загрея фурната на макс (при мен е 250* с вентилатор), да запържа за по минута топчиците и да прехвърля в тава, а след това за 5 мин на високите градуси във фурната. Сигурна съм, че  и така ще се получат вкусни и хрупкави, защото така съм правила и кюфтета, и шницели и панирана риба - с цел да избегна дългото пържене. 

Продължавам с панирането :-) 

* В една купичка се разбиват яйцата с щипка сол, в друга се поставя галетата. 

* Мазнината се загрява в дълбок и тесен съд - от една страна ще ползваме по-малко олио, от друга - дълбочината на олиото трябва да е  ок 4см, за да се пържат тиквените бомбички на маслена баня. 

* Когато мазнината е готова, приготвените топчици се потапят в разбитите яйца, после добре овалват в галетата, изтърсват от излишната и поставят в загрятото олио да се пържат. Малко по-горе вече писах - 4 мин, ако са със сурови скариди, 2 мин, ако са с бланширани скариди. Степента на котлона е 3/4 от мощността му. 

* Изваждат се на решетка, покрита с кухненска хартия - ако са в чиния, отдолу ще останат влажни и омекнат, а върху решетката си остават хрупкави и отдолу. 

* Сервират се със сос Айоли, или сладко-кисел сос.  Или с какъвто Ви харесва, ако решите да си ги направите. 

 

и малко Болоня :-) Много хора не знаят, но в Италия не само Пиза е наклонена кула. Ето две от Болоня, например. А Болонският университет е най-старият съществуващ университет.