Пържени чушки с млечен сос

       Бъркоч, ама вкусен. Вкусен, ама бъркоч, би казал Мише. Изобщо нямам намерение да му ги предлагам, но такива чушки хапвахме преди няколко дни в Одрин с децата и много ги харесахме. Обещах да направя и ето :) след вечеря чакам отзиви  от тях. Подобни са на лютите чушки на Ася и Йоли, които се въртят от няколко години в интернет, но не са люти, а са  любима пържена Сиврия (от Жоро Бордовски се зарибих преди години и често ги правя без оглед на сезон) ;  млечният сос е цедено мляко - в Одрин млечния сос беше доста гъст. Според мен докарах вкусът от комшиите и нищо, че съвсем не е сезон на чушките :) предлагам да си направите.  А винаги може да добавите и малко люти. И  да планирате един топъл хляб, с хрупкава коричка   

Продукти: 

1 кг чушки Сиврия (или други тънки подобни, но точно сорта Сиврия са много вкусни :)

500 г. цедено кисело мляко 

5-6 скилидки чесън 

1 с.л. ситно нарязан копър 

сол

олио за пържене 

1 ч.л. червен пипер 

2-3 скилидки чесън още по  желание 

Приготвяне:
* Чушките се измиват и почистват от дръжките (срам ме е да пиша, но на тези тънките вадя семената с ножчето за ябълките) 

* Срязват се на две през дължината и подсушават (или първо срязват на две и от едната половина се вадят семената - еднакво лесно е, тъй като семето е малко и е в горната част на чушките). 

* През това време се подготвя млечният сос - цеденото мляко се посолява и разбърква с пасираните скилидки чесън и копъра :) 

* В тиган/тенджера  с капак се загрява олиото - около 1,5 см.. Чушките се пържат от двете страни, при затворен капак - когато се налага обръщане -  съдът с тях се отмества от котлона, изчаква минутка и тогава отваря. Иначе пръскат жестоко, ако ги пържите без капак. Изваждат се в купа и посоляват. 

* Върху тях се изсипва млякото и объркват. 
* Отделят се 3-4 лъжици олио от пърженето и отново загрява. Прибавя се червения пипер и с тази запръжка се заливат чушките.  Отгоре може да се поръсят с още ситно нарязан чесън. 
* Оставят се в хладилник да се оохладят :) 30 мин. са напълно достатъчни. 

ПП: Мише не коментира, че е бъркоч, но реши, че са яйца на очи в мляко. А чушките много се харесаха и на гостите ни, което  още повече ме радва :) че не само аз ги препоръчвам с две ръце. 

Обикновена солена туршия

          Докато все още има някакви зеленчуци на пазара :) да си покажа обикновената туршия.  А повечето от тези зеленчуци сега ги има целогодишно,  но кой яде туршия извън зимното време  Имах добрите намерения да пусна преди месец нашата рецепта за обикновената туршия, но реших да изчакам  готова. Ако сега си направите, след 3 седмици :) около Никулден, ще имате готова.   За разлика от другата ни цветна туршия, с оцет, захар, или мед, тази солената е леко пренебрегвана от младите ни хора.  Ние с авджи Стоев си я уважаваме, пък и тя е полезна с естествено ферментиралите си зеленчуци. Както и киселото зеле. Няма да се обяснявам защо, ако имате интерес - тук е обяснено много добре.  

       Зеленчуците винаги са по избор - според това каквито обичаме :) преди години основно бяха зелени  домати, чушки, моркови и тук-там карфиол. Сега чушките са в съвсем малко количество, прибавям корнишони, включила съм броколи и  романеско броколи , а когато е готова, добавям в бурканите/бидончета ~ 5л. (много удобни) и маринованата бамя - този зеленчук го има само през лятото и когато се правят туршиите - няма. Затова си правя няколко бурканчета през лятото и тук добавям.  Броколите, особено романеско броколите са много крехки в туршията, може да пробвате с тях.  Пропорции на зеленчуците няма - каквито обичате най-много, от тях слагате повече :) У нас карфиолът е преобладаващ. Ползвам  стъклените от 3л и пластмасови биночета от 5л. Големият бидон от 20 и 50л ни идва в повече :) пък и с по-малките  е по-лесно за съхранение. 
 
Продуктите са: 
карфиол, корнишони, зелени домати, чушки (каквито има - и на вид, и на цвят, но тънката сиврия е най-добра според мен), моркови,  броколи, романеско броколи 

листа кервиз/целина;  дюлеви, или лозови листа, коренчета хрян,  черен пипер и синап на зърна. Парчета червено цвекло правят туршията розова на цвят :) 

Зеленчуците се почистват и измиват. Карфиолът и броколите са накъсват на големи парчета; доматите и корнишоните  се надупчват с вилица. 

Нареждат се в буркан -   възможно по-плътно. Между зеленчуците се наместват листата (дюлеви, лозови, или кервиз), обелените парчета хрян (на буркан от 3л. са достатъчни 2 парчета-колкото показалец). Зърната синап и черен пипер могат да се пуснат направо в буркана, но за да не полепнат по зеленчуците аз ги слагам в парче марля и завързвам. Най-отгоре  се поставя 2-3 см. пласт от листа. 

Измерва се водата, която ще трябва за саламура - като се напълни съда с вода :) и изсипе обратно в друг съд. Прибавя се сол - на всеки литър вода - 40г морска сол. Разбърква се, докато солта се разтвори и налива в буркана при зеленчуците. Затваря се добре с капак (метален, или винтов, не и пластмасов)  и оставя така за две седмици. Не трябва претакане, или обръщане. В началото капакът се издува, заради образувалото се налягане вътре, но към края на втората седмица се отпуска. 

Ние си я хапваме нарязана и полята със струйка олио, или зехтин. 

Рибни филенца с корнфлейкс

Продукти: 
500г филе от треска, пъстърва, или друга бяла риба ( чисто тегло, не  замразена с още толкова лед) 
50 мл соев сос 
2 белтъка 
по 150 г натурален царевичен корнфлейкс и галета 
щипка -две сол 
подправка за риба ( ползвам смес от сухи девесил, копър връхчета, магданоз и черен пипер, но може да ползвате любими ваши подправки за риба, или в краен случай-готова смес :) 

олио за пържене 

Приготвяне: 
* Рибата се нарязва на тънки парчета - дебели не повече от 1 см, големината по желание, но е ясно, че когато са по-малки парчета,  приготвянето е по-лесно :) 
* Белтъците се разбиват с тел, или вилица на пяна. Към тях се прибавя соевият сос, подправките и парчетата риба. Разбърква се добре,  купата се покрива с фолио за свежо съхранение/или найлонов плик и прибира в хладилника за 1 час. 
* Олиото се загрява в тиган - около 1см. 
* Корнфлейкса се начуква грубо (тук ползвам бурканчето за мелене на ядки)  и смесва с галетата. 
* Всяко парче риба се изважда от маринатата, отцежда и овалва от двете с трани в сместа с корнфлейкс. 
* Изпържват се от двете страни до златисто и изваждат на кухненска хартия, за да се отцедят. А за да не  се овлажняват отдолу, кухненската хартия се поставя върху решетка,  вместо върху чиния. 

***Тук ще добавя ,че вместо да се овалва и пържи веднага, по-лесно е всички парчета да се овалят  сухата смес и нареждат на хартия за печене, или фолио за свежо съхранение. Когато са приготвени всички, тогава започва пърженето :) 

Тук панировката е фина и хрупкава. ако обичате по-дебела панировка, може след овалване с сухите подправки, да потапяте парчетата риба още веднъж в маринатата с белтъци и пак в сместа с галета.  Или да приготвите като тези панирани на фурна рибни филета. 

Ориз със спанак и заливка

         Спанак с ориз и месо, или без, често хапваме у дома. Ястие, на което никой не повдига носле :) и отказва. Наскоро   във Фейсбук страницата си споменах, , че когато видя  хубав, чист спанак,  купувам по-голямо количество - 2-3 кг, измивам, бланширам и си замразявам - много е удобно да си имам винаги под ръка, било за бързи вечери, било за банички, печен със сирена, крем-супа от спанак, или просто за гарнитура с масло.   Нещо като да имаш сварени картофи в хладилника - винаги можеш да забъркаш нещо за 20 мин. 
       Тук е момента да си дам непоисканото мнение за историята с татул в пакетите със спанак през последната седмица. Този плевел съвсем не вирее по това време на годината. Дори да вирее, той избуява доста по-бързо от дребния спанак и няма как да не се забележи. А за перфектно изглеждащите ниви на фермера няма какво да кажа. Малко са хората, на които   нивите изглеждат така. Ясно е, че някой подлива вода на човека, но риторичния ми въпрос е друг - тези хора, които са готвили спанака - как го измиват, или не го мият? Изсипани в леген/купа  листата  се разпръскват. На татула листата са доста изрязани, за разлика от гладките елипсовидни на спанака. Случвало ми се е да има дребни тревички, но те са видимо различни. 
       Връщам се на спанака ми с ориз и заливка :) Който всъщност си е набързо сготвен ориз, изсипан в тавата (или индивидуални форми, идеални  за пренасяне на обяд  на следващия ден) и запечен със заливка от яйца, кисело мляко и кашкавал. 

Продукти за 4-5 порции: 
1 чаша от  250 мл ориз 
500г спанак - пресен, или замразен 
2 лъжици масло и 60 мл олио 
2-3 стръка пресен лук, или малка глава лук 
5-6 стръка пресен джоджен (или 1 ч.л. сух) 
бульон 500 мл (месен при мен е почти винаги) и  250 мл вода (ако няма бульон - само 750 мл вода) 
сол на вкус - ако бульонът не е солен 

2 яйца 
200 г гъсто кисело мляко 
300 г кашкавал 
1-2 щипки сол
1 равна с.л. брашно 

Приготвяне: 
* Оризът се измива на течаща вода (в цедка) докато спре да пуска бяла вода. Отцежда се. 
* Лукът се почиства и нарязва на дребно. 
* Заедно с ориза  се запържват в олиото, докато ориза стане стъклен - вижда се, как става прозрачен :) 
* Прибавя се измитият и нарязан спанак (ако е замразен се прибавя към края на готвенето на ориза), разбърква 1-2 минути и налива  предварително загретите до кипене бульон и вода (или само вода). 
* Посолява се на вкус (ако бульонът е безсолен, солта е 1 ч.л.) и оставя да къкри, докато ориза поеме водата - през това време се разбърква само 2-3 пъти. 

* Фурната се загрява на 220*.
* Когато е готов се отстранява от котлона, прибавят се маслото и джоджена. 
* Разбърква се и се прехвърля в тавата/формите за печене. 
* Яйцата се разбиват с киселото мляко; кашкавалът се настъргва и прибавя към млечната смес, заедно с брашното и щипката сол. 
 
* Оризът се залива със сместа.
* Тавата/формата  за печене се поставя във фурната - на средна с кара, или по-високо и  запича до зачервяване на заливката - когато фурната е загрята са необходими около 10 мин. 

Разядка с авокадо и синьо сирене

       Редовните читатели на блога знаят, че преди години авокадото беше пренебрегван плод у нас. Добре, че му дадох трети шанс и така се настани на масата, че почти винаги имам заредени бройки да омекват - най-често за салати. Много се радвам, че и останалите в къщи го  одобриха, защото е полезен плод. И тъй като в последните седмици у нас се изхранваме основно на салати и мезета, ще споделя тази  семпла и бърза разядка, приготвянето на която отнема минутка. Но пък е чудесна и бърза, засищаща закуска (на нас разядка не ни трябва принципно , но нали държим на закуската,  с една такава спокойно работим до обяд. 

Пропорцията 
за 1 бр авокадо от ~ 250 г ми е 60-70 г синьо сирене и 1 лъжица сок от лимон. Ако не е за закуска :) и 1 пасирана скилидка чесън. 
Приготвянето се състои в следното :) 
Авокадото се разполовява и му се отстранява костилката. 
Месото се изважда с лъжица и се намачква, заедно със сиренето и лимоновия сок. 
И според  мен  на разядката трябва  задължително черен хляб, или поне филия препечен.

     
       Редовните читатели на блога знаят, че често споменавам децата си. Голямото дете ме въведе в дебрите на интернет, направи ми първите регистрации (това обяснява и профилното ми име); пак той беше виновен да се заигравам и украсявам храната му, тъй като бе невероятно злояд - за разлика от сега (приятелите ни знаят, че сме стигали до болница с него, заради отказа му да яде дори любимите хляб и сирене); пак заради него висях  в кулинарните форуми среднощ, докато го чакам да се прибере; пак заради него направих категорията "Учим се да готвим", когато стана студент и отказа да се храни в стола. Същият този младеж и неговата любима ни зарадваха миналата неделя  с най-прекрасното сватбено тържество. Надявам се този празник обяснява редките и леки :)  публикации в блога напоследък, но за мен той е на последно място след всичките ми деца :) Благодарна и щастлива съм, че запазиха и съхраниха българския обичай на новото семейство със сватбата! 

   

Преди и след гражданското :) 

  

снимката на новото сем. Стоеви е на фото Узунови