След кратки разходки тази година по нашенските камъняци, предложението на приятелката ми Мими да посетим изсечени в скалите къщи на над 9000 години; други построени на отвесна 25-метрова скала и Трулиленд ме грабна на мига. Веднага съгласих да ходим заедно, а малко по-късно разглеждайки какво има около Бари (мястото с летището и локацията ни) попаднах на La Città Bianca - Белият град Остуни. Мдааа, тези камъняци са в Италия - област Пулия, запазила автентичността си и съхраняваща видимо много добре историята и традициите си В вачалото на тока на ботуша.
Ще споделя и рецепта за една фокача с домати и маслини, която много се хареса на едно от момичетата и обещах да и напиша рецептата и покажа, тъй като фокачи правя долу-горе откакто открих интернета преди години :) Нещо подобно на нашите пърленки, но малко по-пухкави. Фокача ( Focaccia) е традиционнен италиански плосък хляб, с добавени към него лук, маслини, зехтин и подправки. Тук в компанията на различни сирена, които трепетно разнасях в ръчния багаж през митницата. Общо тегло само 3 кг.
Днес ще се разходим набързо из ПолинЯно а маре - градче, кацнало на ръба на 25-метрова отвесна скала
Хайде с мен :)
На ръба на скалите се намира старата част на града. Както се разхождаш из новата част, изведнъж се озоваваш пред Порта Векия (Старата порта - не е тази горе). И все едно прекрачваш през вратата на времето - лабиринтите от къщи, невероятно тесни улички и дворчета, които се вият, преплитат, пресичат и сякаш съществуват, за да те объркват. Само след 10 минути установих, че този град (както и другите всъщност) ще бъде осъществена мечта на авджи Стоев за обедна почивка през работния ден - над половината от магазинчета, кафитерии и джелатерии не работеха по средата на деня.
В миналото градчето е било важно - император Траян построява своя път Виа Траяна през първи век. От него до днес е оцелял един мост, коейто е малко по-встрани от историческия център на Полиняно а маре.
Незнайните примамливи улички ни отвеждат все до някоя тераса с чудна панорамна гледка към Адриатическо море, със своите скали за гмуркане и пещери за откриване.
В основата на скалата, на която е кацнало градчето се намира една от най-посещаваните морски пещери - Палацезе. Точно тук в момента се намира един от най-скъпите и изискани хотел-ресторанти Grotta Palazzese - необичаен, защото е изсечен в скала Забележителният ресторант предлага романтична атмосфера на свещи и неповторим изглед към Адриатическо море. Не че го посетихме, защото цената за обяд в него беше колкото екскурзията ни до Италия на човек :) но се просветихме :)
Смята се, че мястото е било обитавано още от неолита и че някога е било гръцка колония. Като първобитен ресторант пък пещерата се е използвала още през 1700 година, когато местната аристокрация се събирала там.
Прочутото италианско пране, което виси отвсякъде. Но този простир ме удиви и естествено го споделям :)
Паметникът на Доменико Модуньо, който е родом от градчето. Едва ли хората се сещат за името му, но за песента „Летя“ (Volare) мнозина от моето поколение са чували.
Повече снимки тук, ако Ви е интересно :)
Продукти за 2 броя с d ~ 26 см.:
500 г бяло брашно
3-4 с.л. зехтин
20 г жива мая (или 1
пакетче суха)
1 ч.л. захар
1-2 щипки сол
200 мл хладка вода и
50мл топло прясно мляко
2-3 домата***
маслини
6-7 с. л. зехтин
1 ч.л. сух босилек
(или риган, еднакво ми харесва)
няколко стръка пресен
Приготвяне:
* Маята се разбърква в
дълбока купа с 3 с.л. вода и захарта, покрива се и оставя на топло да шупне.
* Когато сместа си
удвои обема, към нея се прибавят брашното, солта и зехтина.
* Замесва се меко
тесто - малко лепнещо по ръцете, затова ги намасляваме и прибираме тестото на
топка в купата и оставяме на топло за час да втаса.
* Премесва се отново -
ползва се допълнителния зехтин за ръцете и се разделя на две топки.
* Всяка топка се
омазва добре със зехтин и разстила в намазнена тава по дъното - упорито :)
защото мазното тесто се събира.
* Отгоре се поръсва
със сухия босилек, нареждат се маслините и нарязаните домати
* Оставя се отново на
топло да втаса за още 30 мин - става дебела около сантиметър и се пече в
загрята до 220 градуса фурна около 15-20 мин - до зачервяване на краищата.
* Изважда се и още
топла поръсва с 2-3 лъжици зехтин и листата пресен босилек.
Разкошно място е Италия, за миг се пренесох. Пожелавам ти да се връщаш още много пъти там :)Разкошна фокача!
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти, Албенка, дано :)
ИзтриванеВ Пулия има още много за гледане, дано се върна някой ден там.
Пристрастява Италия, но ти знаеш вече :) фокачата също ;)
ОтговорИзтриванео, да :) Толкова, че обещах на приятелка да идем в Рим, където всъщност до скоро си мислех, че не искам да ходя.
ИзтриванеЕх,прекрасно пътуване :) Пожелавам продължение!
ОтговорИзтриванеЩе има, Ил :) Чакам с нетърпение денонощието да стане поне 26 часа, че да ми стига :)
Изтриване:) Пеп, тези дни и аз правих Фокача, само че моите разделени маслинки и доматки. Знаеш ли обаче кое ме подкокороса на италианска вълна в кухнята:))) твоите снимки от пътуването:) днес тук, утре там и обиколих мечтаните кътчета от Италия с теб. Ето сега в подробен разказ, за което ти благодаря. Обичам хората да споделят красоти и вкусотии, някак живота става още по-готин така. Поздрави!
ОтговорИзтриване:) Разсмя ме, Кате :) как съм те подкокоросала :) Хубавото на споделеното е, че някой ще види тези места и ще им се порадва на снимки, друг ще хареса и ще отиде :) а си ст рува, вярвай ми. Радвам се, че ти харесват на теб и ти пожелавам да идеш :) идното лято, може би?
ИзтриванеПрегръдкии на теб!
Ех, че хубаво продължение на тематичните екскурзии, Пепи,
ОтговорИзтриванемного красиво, вълнуващо и вдъхновяващо..., а фокачата - страхотна!
Поздрави за теб, благодаря за удоволствието и очаквам следващите дестинации!
Благодаря ти, Диди! Тези дни ще покажа и следващите градове, защото са извън големите, познати италиански дестинации :)
ИзтриванеПоздрави и хубава вечер на теб!
Брей, и там намери камъняци:))
ОтговорИзтриванеДругия път свиркай да дойда и аз:))
Страхотна разходка, ще чакам продължение.
Ама ти верно ли мислиш, че 26 часа ще стигат, ееех, и 48 да е пак ще му намерим да го запълним, Пеп:))