Конкильони с филе и патладжани

От ония големите раковини пак.  Но тъй като много харесваме  печената паста с патладжани, нямаше как да подмина първите патладжани от градината на мама и наличието на няколко пакета  паста конкильони в шкафа.

Продукти (4 порции): 

Половин пакет паста Конкильони (Conchiglioni) – около 250 г.

2 средни домата (или консерва домати ) ок. 500г.
1 голям  патладжан (ок. 400г)

1 чушка
5-6 скилидки чесън
сол на вкус (или 1 с.л. универсална зеленчукова подправка)
1 равна с.л. захар
60-70 мл  олио
две три щипки риган
~150г. пушено сирене

300 г. варено пушено .филе или шунка

250-300 г. кашкавал;

пармезан по желание

Приготвяне:
* Патладжанът се бели, реже се на ситни кубчета и поставя в солена вода, за да излезе горчивия сок (белите патладжани и кръглите светло лилави може да не се изкисват, тяхното съдържание на соланин е малко).

* Отцедения патладжан и ситно-нарязаната чушка се запържват в олиото, докато остане на мазнина.

* Прибавят се настърганите домати (или пасирани от консерва) и отново задушава, докато се изпари  водата на доматите.
* През това време пастата се поставя да свари  в 2 л. вода, според указанието на пакета – около 12-15 мин.  Отцежда се, но се оставя от водата около половин чаша.

* Сосът с патладжана се посолява, прибавят се захарта, риганът и пасираните скилидки чесън. Задушава се още 3-4 мин.

* Отстранява се от котлона и прибавят настърганото пушено сирене и нарязаното на ситни кубчета  филе.   

* В тавата за печене  се сипва отделената чаша вода от варенето на пастата. 

* Пълнят се охладените раковини с готова плънка – всяка събира по около 1 с.л. от нея и нареждат в тавата.

* Отгоре се настъргва кашкавалът и запича в предварително загрята фурна до зачервяването му.

* Преди сервиране може да се поръсят допълнително с пармезан.  

Портокалови мъфини с локум

Тези мъфини са  копие на портокаловите мъфини с мак, които много обичаме в къщи.
Но тъй като госпожицата не харесва мака като подправка - замених с парче локум  в тестото.
Можеше и без специална рецепта за тях, но пък  съм запазила снимките, защо да не ги покажа   А може и някой точно такива да търси. 

 

Продукти:

3/4  чаена чаша прясно мляко (180 мл. )
100 мл олио 

3/4 чаена чаша захар  (180гр)
2 яйца
настъргана кора на 1  портокал
1/3 чаена чаша портокалов сок (80 мл)
2  и  1/2 чаени чаши брашно (от по 240мл)
10 гр. бакпулвер (1 пакетче) 

локум ~ 300 гр. (1 пакет от дългите) - нарязан на кубчета със страна около 2см. 

щипка сол

Приготвяне:
* Фурната се загрява на 180*

* Разбъркват се яйцата със захарта, прибавя се последователно олиото, кората и сока на портокала, прясното мляко  и разбърква  с телена бъркалка при всяко прибавяне на продукт. 

 * Смесват се  брашното,  бакпулвера и солта.

* Прибавят се на 2-3 части към мократа смес и разбъркват внимателно.
* Форма за мъфини се зарежда с хартиени капсули, или намазват гнездата с четка и мазнина. 

* Пълнят се до половината  от  височината.  Поставя се парче локум ; отгоре може още малко от сместа, за да се напълни  2/3 от височината на гнездата.
* Пекат се в загрятата фурна около 25 мин, или  пробват  с клечка за зъби - която трябва да излезе суха.



*** От тази доза излизат 20 бр. мъфина. На долната снимка   са смесени - с мак и локум, където върху парчето локум съм  поставила и лъжица от сместа и го скриват. Така се получават и мъфини изненада :)

Охлюви с чесън и зехтин

Най-бързата   рецепта за охлюви. Стига само да са почистени, сварени......   Докато все още има охлюви, че и на тях им "минава сезона". 
Отдавна правя охлюви с масло, но Мише няколко пъти намеква, че му били тежки с маслото. Е, няма де от него, а от количеството охлюви, но нищо. Сега - със зехтин. И много чесън. 

Продуктите са: 
почистени както трябва охлюви - около 2 чинии 
1 глава чесън
около 80 мл. зехтин 
сока на половин лимон (2 с.л.) 
черен пипер и връзка магданоз 

Приготвянето се изразява в следното
Запържване на почистеното  месо за 4-5 мин. в зехтина;
прибавя се  пасирания, или ситно нарязан чесън и запържва още 2 мин.;
прибавя се черния пипер, ситно нарязания магданоз; разбърква се и отстранява от котлона. 

Трябва ли да казвам, че бирата и чашите за бира трябва да са добре изстудени  
 
И тук се сещам за племеника ми, който преди месец ни погостува няколко дни. Сега се оказа, че в къщи не си оставя чашата от сока за миене, а я прибира в хладилника. На въпрос на майка си: "Защо прибираш използваната  чаша  в хладилника", човека отговорил:  "Леля държи чашите  в камерата, да са студени".

Тиквен цвят темпура

      В последните седмици съм твърдо решена да почистя тиквичките на мама от мъжките цветове. След първия опит с пълнени панирани тиквени цветове, само паниран цвят, без плънка,  влизаше в близките ми кулинарни опити   По възможност и хрупкав да бъде.

          Тогава се сетих за темпура-та.  Лек завой  към японската кухня :) от където идва понятието темпура. От традиционната японска кухня - зеленчуци, риба и морски дарове, техника за  паниране: в ледено студена панировка от оризово брашно, нишесте и вода и пържени на маслена баня. За съвсем кратко време. 
Колкото по-ледена е водата, толкова по-хрупкава е панировката. Преди време я пробвах със зеленчуци, но .... нещо не ми се получи. Мисля, че  и яйце бях сложила вътре. Или съм напълнила съда за пържене повече. И не се получи достатъчно хрупкава.  Вчера обаче попаднах  на този блог  , където има няколко задължителни правила при правенето на темпура. Едното е - ледено студена панировка; да има нишесте, независимо какво е брашното; да не се препълва съда, в който се пържи, защото температурата на мазнината пада; ......отцеждане от мазнината на хартия.. за което много пъти съм споменавала, че го правя на кухненска хартия, поставена на някаква решетка, за да може готовия продукт да диша и отдолу, вместо да се изпотява.
  

     А тъй като разбърках прилично количество панировка, нямаше как да не направя и любимите ни лучени кръгчета -  тук лукът е бял, воден, който е много крехък и не люти ни най-малко..
     И преди да напиша как ги направих цветовете, ще допълня, че винаги, когато ми остава панировка (а това е почти след всяко паниране) аз си я прибирам и следващата сутрин правя или питки-аламинутки-мързеливки (или както още там се казват - содени питки, едни от които са средиземноморските ми питки), или ако не е солена панировката - палачинки или пържени филии. Така де, мразя да изхвърлям. А се работи добре и бързо, когато ти е пълна купата за паниране.

Необходими освен тиквените цветове и лука, разделен на кръгчета са: 
равни части оризово   и пшенично брашно   плюс 1/3 част (от един вид брашно)царевично нишесте. 
ледено студена вода 
сол 

 

* Брашната, нишестето и солта се смесват и към тях се прибавя водата.  Освен, че е добре, да бъде ледено студена, купата с със сместа може да се постави в по-голяма, пълна с лед, за да поддържа ниската Т* на панировката. 
* Прибавя се вода и разбърква, докато се получи каша с гъстота като за палачинки.
* Потапят се цветовете (цепнати в страни и с отрязани тичинки) и лука в готовата панировка и се пържат за  около 2минути в маслена баня, загрята  180 до 200* (котлона не на мах, а на 3/4 от мощността.
* Изваждат се на кухненска, или абсорбираща хартия да се отцедят.
* По желание може да се приготви сос, но честно казано предпочетохме да си ги изхрупаме с нашенски домати :) от градината на мама. С босилек, чесън и овче сирене.

Панирани пълнени цветове от тиквички

      Ей това оранжевото, между сиреновата смес и панировката е цвета на тиквичката.
И преди да се зачуди някой защо аджеба унищожавам бъдещите тиквички, ще споделя, че това са цветове, които никога нямат да завържат зеленчук (ялови, така да се каже). 
     И аз не знаех, че има такива. Това е обаче рецепта с история. Дълга поне 3-4 години   през които всяка пролет обикалям корените с тиквички на мама в чудене как да  обера незабелязано цветовете и всеки път чувството ми на  отговорност към труда им надделяваше. Поредния бръмбар в главата но идеята е от тв предаване на  Дейвид Роко - много вкусни предложения има, едно от които е печената паста -  фаворит у нас.



     Малко преди края на тиквено-цветната история, аз съм застанала с нож до корените тиквички в поредните (трети за тази година) размисли за тази година - да режа, или да не режа нежните слънчеви цветове и да лиша пилетата на мама от тиквичките ( ние си ги отядохме отдавна).  Тук вече мама ме излови и разбирайки за моята дилема я реши с един замах -в зе ножа от мен и отряза един цвят,  показвайки ми, че в основата му няма тиквичка.
И така - оказа се, че някои цветове никога няма да завържат, а аз ако бях питала -  отдавна щях да съм ги пробвала тия панирани цветове.  Не че са кой знае каква благинка, но за мен е достатъчно сирене да има и им ставам верен поклонник.  Друг е въпроса, че трима любимци у дома все още не знаят какво е това, което ядоха снощи със сиренето вътре. 
   А преди да напиша как ги направих, да споделя, че някъде се продават цветове от тиквички, в тарелки, в хладилните витрини. Е, в кварталните магазини ги няма, но ако някой реши да ги пробва, може да се договори с човек от пазара, който да му достави няколко такива цвята.

Цветовете ми са 3 на брой. Оказаха се доста големи (дълги) и тъй като плънката е сирене, ги напълних колкото съберат :)

Плънката: 
100 гр. крема сирене 
100 гр. бяло саламурено сирене (следващия път и други сирена ще участват :)))) 
копър
2-3 скилидки чесън

за панировката:
3 яйца 
50-60 мл бира 
щипка сол и щипка сода за хляб
брашно

олио за пържене - маслена баня ( ~ 3 см.)

и тук някъде си изгубих снимката на напълнените, сурови цветове  
 

* Скилидките чесън се намачкват; копъра се нарязва на ситно и смесват с двата вида сирене.
* Обърква се добре. 
* Яйцата се разбиват, прибавя се бирата, солта и брашното със содата - тук без мярка брашното- сместа трябва да стане по-гъста от боза, почти кексова. 
* Цветовете се отварят - срязват се  по дължината с ножица, изрязват се тичинките и пълнят със с приготвената плънка. 
* Потапят се в панировката (трябва да се задържа много добре по цветовете) и се пържат в предварително загрятата мазнина (не на мах, за да не прегорят, а на 2/3 от мощността на котлона).
* Изваждат се на кухненска хартия да се отцедят - под нея в повечето случаи, както и сега поставям скаричка, за да не се задуши и овлажни панировката.  


 После се подбира най-хубавия домат, пак от градината на мама и се прави една хубава, голяма салата. А онези черита, от фотосесията   си ги похапваме като бонбони още докато подреждаме нарязаните пълнени цветове от тиквички в чиния. 

И тъй като панировка почти винаги остава (иначе не стига :) аз я ползвам или за някакви солени мъфини, или за палачинки.