Талиатели в доматен сос с патладжан и кайма

       Паста като паста, за която обикновено през зимата и пролетта използвам готов доматен сос, който съм си направила есента от хубавите слънчеви домати от градината на мама.  Сега обаче BILLA ме провокираха да опитам техните розови домати, които от преди предложението у нас вече опитвахме и много ни харесват. Още повече това, че в асортимента на търговската верига влиза българска продукция - розовите домати са производство   на Gimel -  ферма за отглеждане на биозеленчуци. 
       Имайки предвид базата за сравнение с доматите от градината на мама, мога да кажа, че тези са не по-малко вкусни - месести са, сочни и сладки. Избрах да приготвя с тях две рецепти - в едната - пълнени домати с печено сирене, където  доматите да останат в суров вид, а в другата - сготвени. Защото качеството на доматите си проличава най-добре, когато от тях се направи някакъв доматен сос - ако не се налага щипка захар за коригиране на киселиността на соса, значи са с перфектен вкус. 
      И ако се чудите дали да си купите пресни зеленчуци от Била, вместо от пазара - не се помайвайте - розовите домати са много, много вкусни и много по-добри от турско-гръцкия внос на пазара. 

Необходими продукти (където вместо талиатели/талятелле  може да си сварите всяка любима паста) 
(за 3 порции) 

~400 г кайма 
1 голям патладжан 
1 чушка 
2-3 с.л. олио/зехтин
250 г паста талиатели ( 9 рулца) 
~600 г домати  ( розови, от градините на BILLA са тези) 
шепа маслини без костилки 
2-3 ск.чесън
сол на вкус

риган, босилек и пармезан за поръсване по желание

Приготвяне: 
* Патладжанът се почиства (от дръжката и кората) и нарязва на дребни кубчета. Посолява се и се оставя за 30 мин. да с отцеди горчивината (по това време патладжаните са бедни на соланин, но все пак излиза малко черна вода).
* Тук е времето да поставим  на котлона тенджера с 2 л вода и щипка сол да кипне за пастата. Когато заври поставяме топчетата талиатели да се варят според указаното на пакета време (през това време пък соса е готов)
* Измива се патладжана, подсушава се и заедно със ситно нарязаната чушка и каймата се запържват за 5-6 мин  в мазнината.  Подбира се по-голям тиган, тъй като накрая пастата се прехвърля при готовия сос. 

* Доматите се настъргват на ситно ренде (може да се обелят и пасират).
* Прибавят се към задушената вече смес с каймата и оставя да се готви около 5-6 минути още на силен котлон - водата от соса се изпарява и той трябва да остане наполовина (рядък, не гъст сос) . Поръсва се с ригана и прибавят пасираните скилидки чесън и нарязаните маслини. Оставя се да къкри още 1-2 мин. 
* Сварената паста се изважда с подходяща вилица (има специални за паста) или решетъчна лъжица и прехвърля в тигана при соса. 
* Разбърква се внимателно за 1-2 мин да поеме пастата от соса и разпределя в чинии. 
* Поръсва се с пармезана (може и кашкавал) и листа босилек и сервира. (горещата паста поема много бързо от аромата на босилека и не е нужно листата да се режат). 

Сушен лук и Лучени крутони

       Най-подходящото време да си изсушим лук за зимата е сега. Топло е, ползваме основно бялата част за салати и готвене. И да знаете  не приемам предложения за съхраняването му във фризера. Вече съм се опитвала да запазя там нарязани и лук, и праз, но след няколко дни като отворя фризера отвътре ме лъхва миризма на лук, а нямам желание да вмирисвам основните продукти в него. Така че с лука във фризера съм приключила. 
       Сушен обаче видях миналата година, че някой показа, но беше края на лятото, а смисъл да купувам от пазара и суша - лично аз не виждам. Сега освен от градината на мама, пак купувам от пазара, но ползваме за салати бялата му част и зелената все изостава. За зимата пък съм показала идеята как да си отглеждаме  в къщи зелен лук. Идеята тук е да е сушен,  да се използва като подправка, а аз побързах да направя крутони с него, тъй като много обичам да ги хрупа по всяко време. Пък са и чудесно мезе за бира през лятото .  В следващите дни и едно парче месо ще покажа, което е подправено със  сухия лук и му прилегна много по-добре, отколкото пресния. 

Ето и  как да си изсушим лук - кратичко обяснение: 

* Подбират се листата - зелената част на лука или чесъна.
* Измиват се, подсушават се (може да ползвате и центрофугата за зеленчуци - един много полезен домакински уред за всички листни зеленчуци) 
* Нарязват се съвсем ситно и се разстилат - сравнително дебел пласт на хартия или вестник, покрит с тензух или марля. 
* Лукът е с по-нежни листа и съхне дори поставен в тава - за един  ден толкова се дехидратира, че  от пълна тава  след 48 часа остава  1/5 от количеството
*Оставя се да се суши на сенчесто и топло място и  за 4-5  дни е готов. 

Когато е готов и се пипне лука -  листата са трошливи и сухи.  Съхранява се затворен в стъклен буркан. Аз обаче веднага смлях (с бившата кафемелачка - сега е ел.мелничка за подправки), вложих в намазката за едно печено бутче и напълних  една тава с крутони. 

ЛУЧЕНИ КРУТОНИ 
за 1 хляб  

5-6 лъжици сушен лук 
1-2  лъжици сушен чесън 
5-6 сл. олио/зехтин
1 ч.л. сол
щипка риган

* Сушеният лук се мели и смесва с олиото и солта. 
* Филиите хляб се намазват от двете страни и нарязват на пръчки, или на хапки. 
* Поръсват се съвсем леко с риган. 
* Поставят се на хартия за печене в тава и пекат в предварително загрята фурна на 200* за около 10  мин. на средна скара. 
* Оставят се да изстинат напълно, преди да се приберат в кутия (метална) за съхранение (ако останат).

***Много подходящо мезе за бира по време на филма, за хрупане по никое време или за "гарниране" на супа. 

Ето и другия вид, червени крутони.

Дип/пастет от маслини и топено сирене

      Обичам такива мазила, които освен за разядки преди вечеря със салата, много добре прилягат  и сутрин, на препечена филия за закуска. Защото закуската у нас заема важно място, признавала съм неведнъж.
      Преди 6-7 години маслините без костилки бяха кът и за да си направя пастет от маслини ползвах онази джаджа, която вади костилките на черешите. Маслините обаче са по-твърди от черешите и две такива заминаха геройски с отпадъците. Сега е лесно - маслини без костилки - поне 5 вида има в магазина. Само малко изкисване в чиста вода им трябва, да се обезсолят. 
      Следва толкова бързо приготвяне с няколко пулса на блендер/пасатор, или чопър, че времето за четене на рецептата е поне два пъти по-дълго от самото приготвяне :)

Продукти:

~300г обезсолени маслини без костилки
~100 г  топено сирене 
~3 с л зехтин
щипка черен пипер и риган по желание 
2 скилидки чесън - :) пак  по желание 

Приготвяне:

* Всички продукти се поставят в блендер/чопър и пасират до хомогенна смес. 
* Сместа се прехвърля в бурканче и съхранява до 2 седмици, ако е без чесъна. 

На гости :) с едно голямо парче Най-вкусно свинско печено

Вече  съм била гост в няколко блога и не мога да не  си призная, че всеки път  се чувствам поласкана. Но и притеснена, с какво аджеба ще гостувам. Всъщност може с всяка приготвена и нова за мен рецепта, ама си имам принципи  трябва да е мръвка. Ако гостувам с нещо постно, или сладкиш, значи са сбъркали поканения човек. Т.е. мен. 

И обикновеното забавям гостуването.

       Така се случи  и с поканата на Виолета. Този път имаше и други независещи от мен обстоятелства, заради които  минах през един апатичен-към-интернет-кулинарията период.

      Какво мога да кажа за Вили  – запознахме се виртуално  една вечер, докато се опитваше да си направи блог, покрай желанието да споделя с пространството своите изпробвани и вкусни рецепти. И продължи да го води  редовно своята  Кулинарна авантюра и да изпълва с апетитни снимки на ястията,  приготвени с любов за семейството и.  Млада и енергична дама,  с която споделяме една и съща страст – да превръщаме  престоя в кухнята във време за забавление, докато готвим, вместо досадно задължение. Така и така се налага да го правим  

      Стигнах до рецептата – една кулинарна импровизация  на Най-вкусния печен заек. Отдавна планувана, но чакаща реализация.  Много ми се искаше да знам дали друго  месо, изпечено с адската смес ще стане така сочно и вкусно, като оня много, много вкусен заек. Пробвах с малки парчета (големи пържоли), но подправките така идваха в повече, затова този път заложих на големи парчета свинско месо. И тъй като ще се пекат във фурната – задължително от бут, защото имат и малко мазнина. 

      Ами получи се   сега вече си имам и 

Най-вкусното печено голямо парче свинско месо (добре де, 2 парчета са)  
Благодаря за поканата и търпението, Вили!  

Ето и рецептата от гостуването за най-вкусното печено свинско месце

Продукти (за 6-7 порции):

2 парчета свинско месо, по около 700-800г (или едно цяло над 1.5 кг )

за „замазката” (адската смес  ) 

50-60  мл соев сос

2 с.л.  зехтин/олио

2-3 фино пасирани  скилидки чесън

2 с.л.  червен пипер;

2 с.л. брашно

1 ч.л. черен пипер

1 ч.л. кимион

1 каф..л. сол (на вкус)

100 мл бяло вино

1 с.л. царевично нишесте 

Приготвяне:

* Месото се подсушава се с кухненска хартия или с  мека кърпа без власинки. 

* Смесват се всички съставки за „замазката” – получава се гъста каша.

* Парчета месо се намазват  с нея (по-лесно и чисто е с гърба на някоя лъжица).

* Готовите парчета се поставят едно до друго в плик за печене.

* Оставят се за ~ 30 мин.  в хладилник.  

* Фурната се загрява на 200*; в плика се  прибавя внимателно виното (да не отмива замазката) и се завързва.

*  * Тавата се поставя във фурната и пече на 200*, докато заври течността в плика – около 15 мин. , след което градусите се намаляват на 160* и пече около час и половина.

* След като се извади тавата, плика се срязва отгоре, внимателно се избутва месото и соса в тавата и връща във фурната за още 6-7 мин.
* Нишестето (или препечено брашно) се размива в малко вода и прибавя към соса, за да го уплътни.

* Тавата се връща във фурната за още 5 мин. на 250*.

***Месото може да се сервира с печени зеленчуци в плик,  пюре, или гъби.

При мен гарнитурата беше от задушени ливадни печурки с масло – покрай дъждовния сезон тази пролет си отядохме на такива гъби 

ПП: Ето и парче рибица, намазано със същата смес и изпечено в плик за печене  и с добавени няколко листенца салвия. 

Скумрия по созополски

или по-точно казано скумрията по созополски на Ели, но в крок-пот (слоукукъра).
споделям я тук, защото доста хора в БГ вече си готвят в бавноготвещите тенджери, а тази рибка там стана  невероятно вкусна, костите и се топяха в устата, а соса, с който  трябваше да залея рибата за съхранение  се оказа още по-вкусен и от нея и изчезна безследно, докато рибата изстиваше. 
И не стига, че  Ели сподели личната си рецепта  за тази изключително вкусна  скумрия по созополски, ами ме И посъветва (тъй като знае, че изхвърлих тенджерата си под налягане) да я приготвя в крок-пота. И се получи - рецепта по Ели и идея за крок-пот - пак на Ели. жива и здрава да ми е тази умна, прекрасна, работлива, сговорчива, търпелива, толератна дама! 

Ели е дала тук рецептата  за тенджера под налягане. 

Сега начина и времето за приготвяне в Крок пот (Crock-Pot) 

За едно зареждане в уреда, рибите са две, тежащи по около 400-500г . 
подправките са си: 
3-4 зърна бахар, една лъжица зърна черен пипер, 2-3 дафинови листа. 

оцет и олио по 120 мл. (равни части трябва да са принципно). 


* Почистените риби се нарязват на котлети с дебелина 3-4 см .
* Посоляват се на вкус (т.е. малко :))
* Подреждат се един до друг в керамичния съд на крок-пота.
* Прибавят се подправките и заливат със сместа от олио и оцет. Тази смес е малко над половината от височината на рибата. 
* Уреда се включва на ІІ степен за 9 часа (ако са по-малки рибите І степен).
* Оставя се да се охлади напълно и се прибира в стъклен буркан. Залива се с останалия сос 

И тъй като в търговската мрежа има над 10 вида скумрии - една по-тлъста, друга по-суха, след 6-7 час може да я наблюдавате. Ако рибата е едра и по-мазна, тя си се готви "в собствен сос", но ако не е останал сос,  може да долеете още малко равни части вода с оцет. Но съвсем малко вода, за да може да се изпари до края на готвенето. 
Когато костите на рибата трябва да са толкова меки, че да не се усещат, когато се яде. 

Ели казва, че може да се съхранява до седмица. Не знам, при нас свърши за два дни. 


***Тук ще пиша нещо, което рядко го споменавам, но в този случай е важно. 
Скумрията, която ползвам обикновено почти винаги е замразена. Когато се размрази напълно тя става много мека, костите и щръкват, поради което никога не я размразявам напълно - чистя я в полузамръзнал вид, пека/готвя я пак така. В този случай за готвенето в крок-пот това е важно, тъй като тя съдържа повече вода от всяка добре размразена риба. 

***Аз занесох от рибката при мамини и тъй като те я харесаха, съм и дала съвет да я готви в обикновена тенджера, на най-ниската степен на котлона за 3 часа, като сложи равни части оцет, вода  и олио толкова,  че да покрие рибата. Когато се изпари водата, да добавя пак и така, докато рибата е готова. За резултата обаче ще питам тези дни. 

Маслени сладки "Гъбки"

Дали има някой над 30-те, който да не си спомня за тези сладки?    Между другото те, заедно с калиите, кошничките с маслен крем и прасковките бяха неизменна част от почерпката за всяка сватба, кръщене, абитуриентски бал или друго голямо семейно тържество. Сега има  кетъринг и хапки със синтетичен хайвер  . 
Ето ги любимите маслени гъбки.  Времето е променливо до студено; подходящо за сладки с мас. Почти винаги, когато правя масленките на мама, правя по няколко и от тях, но обикновено ги избягвам, заради непрекъснатото търсене на  "уред", с който да отбелязвам  пънчетата на гъбките. Преди години гъбките май ги правехме по-големи, защото ползвахме капачка от червило. Сега пак ползвам капачка от червило, но то е едно малокалибрено, по-малко от ония старите. И единственото, което съм променила от рецептата на мама е добавката на карамфилчетата на всяка гъбка. 

Този път обаче цялата доза е само за гъбки. От нея излизат малко :) около 35-40 гъбки, зависи от големината им. 
Рецептата е същата като на масленките.  

Продукти:
1 ч.ч. (240 мл)  размекната мас
1 яйце
150 гр. пудра захар
400-450 г брашно (приблизително)
3-4 ванилии

пудра захар за овалване или поръсване
какао, канела или нес кафе

зърна карамфил 

Приготвяне:  
* Яйцето, маста и захарта се разбиват с вилица. 
* Прибавят се към пресятото брашно с ванилията и се омесва набързо, колкото да се събере  на топка, за да не се размекне тестото прекалено много от топлината на ръцете. 
* Прибира се в хладилника за  един час. 
* Приготвя се тава, застлана с хартия за печене (или НЕНАМАСЛЕНА)
* От тестото се късат малки парчета с големина на орех. 
* Оформят се на топчета като се овалват между дланите. 
* Нареждат се на разстояние в тавата. 
* Капачка от червило, или друга подходяща (може и отрязана спринцовка) се потапя в какаото (или канелата, нескафето). 
* Прави се кръгъл не много дълбок отпечатък в центъра на всяко топче. Натиска се лекичко. В чентъра на отпечатъка се забожда по зърно карамфил. 
* Пекат се в предварително загрята фурна на 220°C,  за около 12-15 мин. до съвсем бледо зачервяване (почти бели да си останат, само отдолу да порозовеят. Моите подвеждат, защото са с типово брашно). 
* Може да проверите като побутнете сладките с пръст - местят се лесно. 
* Оставят се да изстинат за 5-6 мин, след което се овалват в пудра захар.
* Съхраняват се затворени в кутия, ако стигнат до нея :)  

Салата от краставици :) със сусам и джинджифил

         
       Сезонът на домашните краставици  ММММммного ги обичаме тези краставици, които излизат сега от домашните оранжерии - най-често сорт Сандра. Когато я срежеш  си мирише на краставица   Следва салата, овкусена със олио/зехтин, оцет и подправена обилно с пресен копър. И голямо парче сирене. За предпочитане - овче. 
       Но тази е една по-различна салата. Леко пикантна от джинджифила и черния пипер. Харесахме я не по-малко, отколкото класическата. Бях си я набелязала от една книжка за японска кухня, но все разминавах доставката на краставиците и джиндфила. В рецептата  пише смлян, но на смления ароматът не ми харесва, а настъргани корен е с много по-остър   и по-свеж аромат :) затова го промених.



Продукти: (долу-горе )
2 краставици 
парче джинджифил (2 см)

2 с.л. сусам
сол, черен пипер
1 ч.л. захар
2 с.л. оризов* оцет
3 с.л. зехтин

Приготвяне: 
* Краставиците се нарязват на тънки  ленти (с белачката за зеленчуци)
* Захарта, пиперът, зехтинът  и солта се поставят в малко бурканче с винт, прибавя се оцета. 
* Бурйанчето се затваря и разтръсква, докато захарта се разтопи. 
* В купа се поставят нарязаните краставици, прибавя се ситно настърганият джинджифил  и оцетната смес.
* Разбърква се, прибира се за час в хладилник и тогава се разпределя в чинии. 
* Поръсва се с черния пипер и семената от сусам. 

Парчето сирене е задължително отново 

* Оризовият оцет може да се замени с ябълков. Аз ползвах оризов, защото имам. 
**Естествено, краставицата може да не се нарязва така на ленти, а на кубчета, кръгчета, или както там ви се иска. Но така тъничките ленти се овкусяват по-добре.