Страници

29 февруари 2012 г.

Пенне Ригате със сос от сирена


 където пастата Penne rigate  може да бъде всяка друга. Вярно, тук е във вид на тръбички, които имат вкусния  "навик" да  се пълнят със сос.
И ще хапваме паста - съвременното наименование на познатите ни  в миналото тестени изделия с бакалско име макарони. Сега макароните по-често се споменават за френските  макарони, които изискват много точно мерене и спазване на рецептата, което лично мен ме ужасява и поради тази причина закупеното бадемово брашно замина в други сладкиши....

Която прецизност е излишна при приготвянето на тази  простичка, но вкусна паста, овкусена  само със сирена. Които пък могат да бъдат по избор, тези посочените не са задължителни.  Дори аз, когато ги приготвих втория път сложих различни видове крема и  топено сирене.



Продукти за 4 порции: 
1 пакет Пенне Ригате ( 500 гр.)

250мл. готварска сметана (животинска; малка кутия)
150гр. сирене тип Фета
150гр. крема сирене
100гр. топено сирене
3-4 ск. чесън
2 с.л. зехтин
черен пипер 

кашкавал, пармезан, синьо сирене

Приготвяне:
***Тъй като пастата е готова за 7-8 мин,  а толкова трябва и на сиренето, най-добро е да се приготвят едновременно, на двата котлона. 
* Пастата (пенето :))  се сварява в тенджера с 3-4 л. подсолена вода, в която аз поставям и 2 с.л. олио или зехтин. Така знам, за да не се слепва, така правя.  Времето за варене е според указанието на пакета.
* Скилидките чесън се белят, смачкват с широката страна на ножа и нарязват.
* Поставят се в загрелия зехтин и запържват за минута - не трябва да покафеняват.
* Прибавят се сирената - начупени, нарязани на едро и едновременно запържват и намачкват в тигана - за 2-3 мин. Прибавя се сметаната и кипва за нови 3-4 мин, за да могат сирената добре да се разтопят и смесят в соса. 
* И тъй като през това  време пастата е готова, взема се от нейната вода  1 черпак (около 150 мл) и сипва при сирената, а останалата паста се отцежда. 
* Соса се сипва в тенджерата  при пастата, поръсва се с черен пипер, разбърква добре и разпределя в чинии. 
* Поръсва се с настъргания (предварително) кашкавал, пармезан, миризливото сирене и запича  до приятен лек тен под горните реотани  във  фурна (или на грил). 





А тези раковини тук са пълни с кайма. Също много бързи за приготвяни, вкусни и много ефектни. Особено впечатляващи тийнейджърите smile3503   Правя ги, откакто ги видях за пръв път при Йоли - с пилешко месо.  Достатъчно големи и събират всякаква плънка.
Нищо особено - каймата е задушена с чесън, доматен сос с чушка. И риган, тъй като босилека (освен лимоновия) е табу у нас.
А най-хубавото им е, че могат да бъдат приготвени предварително - сварени, измити със студена вода и прибрани в кутия, след като са внимателно разбъркани с малко олио, за да не слепват и да не съхнат.  А плънката - също приготвена предварително - дали кайма, или сирена; да се постави, когато ще се хапват, поръсят с кашкавал или залеят с някакъв готов сос и съвсем леко запекат.

28 февруари 2012 г.

Crock-Pot , супи и чорбички

     

     Навън отново вали сняг и какво по-вкусно има от топла супа в студеното време?
А супите са едни от най-любимите храни в къщи и никак няма да е пресилено ако кажа, че у нас винаги има супа.  Е,  в 99 % от винаги-то. Постни, месни, рибни, зеленчукови....... съвсем скоро със следващия Проект 10  ще вмъкна в списъка и любимата  картофена и зеленчуковата и крем-супата....
     Тези две супи ги правя ..... да не броя от колко години в къщи,  че ще мръкне и са едни от любимите ни. Супа топчета е класика,   а  Чорбата/супа от агнешки дреболии  в различното си съдържание на субпродукти се уважава от различните консуматори в къщи. Не знам каква е разликата между чорба и супа, но точно при тази за мен  разликата е в запръжката :)) Ако е със запръжка от червен пипер и масло се превръща в чорба; ако е само застроена си е супа. 
     Рецептите за горните супи са в линковете под името им;  тук идеята ми е да споделя  приготвянето им в slowcooker-а, именуван за кратко Крок-пот :))  Вярно е, че супите се готвят значително бързо, но пък готвени там, човек си позволява свободно време, през което не трябва да наднича и проверява час по час в тенджерата дали е сварено месото. Тъй като в случая с агнешката  супа - има сърце, бъбрек, месо... трябва си им повечко варене.
     А тази "тенджера" вече ми е един от любимите домашни уреди, които ме отменят често с готвенето. С тази разлика, че в рекламата им върви "Зареждате си вечерята сутринта и докато сте на работа тя готви", а  у нас обикновено тя работи докато спим ние :)) за да осигури обяда за другия ден. Все тая. Важното е, че ми е от голяма полза и както се чудех, когато се сдобих с нея къде да и намеря място за прибиране, така се отказах от прибиране и и намерих място отгоре на шкафа :)

Супа топчета 



Продукти:
 
За топчетата:
600 гр. кайма
2 с.л. ориз
по 1 каф.л. чубрица и черен пипер
1/2 ч.л. сол /ако каймата не е солена/ 
За супата:
1-2 моркова
2 с.л. от зеленчуковата ми подправка (подобни има сега по магазините, но сушени)  и парче пащърнак (имам си във фризера нарязан на ситно -  за супи и яхнии;супите добиват много по-хубав вкус него.
50-60 мл олио или зехтин
сол на вкус
1 каф. чаша ориз или 2 шепи фиде
4-5 с.л. кисело мляко
1-2 яйца
1 равна с.л. брашно ии царевично нишесте)
2-3 щипки чубрица, а магданоз по желание smile1 

Приготвяне
* В Crock-Pot -а  се поставя около 1,5 л. вода,  универсалната подправка, ситно нарязаните моркови, пащърнака  и солта.
* Каймата се омесва добре с подправките и измития ориз.
* Къса се по малко от каймата и парченцата  се  пускат в широка тава, на дъното на която е посипано  брашно (3-4 лъжици).
* Когато  тя се напълни  се разклаща, за да могат да се овалят късчетата кайма в брашното.
* Поставят се на дланта на ръката по 2-3 и със съвсем леко притискане завъртат дланите два три пъти. Готовите топчета се нареждат в друга тава, по възможност на не повече от 2 реда.
* Отделно се кипва в тенджерка около 500 мл. вода. и с нея се заливат приготвените топчета.
***Понякога за по-бързо късам топчетата, овалвам и направо ги пускам в подгряващата се вода, но тъй като тя завира бързо и едни топчета вече се варят, а другите чакат на кайма, предпочитам този вариант с двете тави. А заливайки с врящата вода топчетата се стягат и не се разваля формата им, ако се държи на нея. 
Друг трик е - с шепата се загребва кайма  и стиска в юмрук,  оставяйки каймата да започне да излиза от горната част на ръката. С малка лъжица се загребва показващата се кайма - получава се топче, което се пуска във врящият бульон.
* Разклаща се тавата, за да могат от горещината на бульона да стегнат, оставят за 3-4 мин.  и  всичко се изсипва в крок-пота – внимателно, тъй като тук топчетата оправдават името си  – много подскачат  и пръскат.
* Включва се Crock-Pot -а  на ІІ – „high“ за 4 часа.
* Когато изключи се отваря и прибавя измития ориз и включва за още час (ако супата ще е с фиде – за половин час)
* Приготвя се  застройката, като  се разбъркват яйцата с киселото мляко и  брашното.
* С черпак  се взема  по малко от горещия бульон и сипва в застройката при непрекъснато бъркане, за да могат температурите се уеднаквят ( и  не се пресича застройката при претопляне).
* Изсипва се застройката в Crock-Pot -а, разбърква се   и поръсва със стритата  чубрица.




Супа с агнешки дреболии

Продукти:
  • 500 гр. агнешки дреболии (1 комплект, но и зависи кои обичаме. Пр. у нас понякога се прави само от сърца, бъбреци и бял дроб; без шкембе и черва)
  • 300 гр. чисто агнешко месо без кост
  • олио и масло по 50гр.
  • 1-2 връзки пресен лук
  • 5-6 сушени червени домата (може и пресни, но само месестата им част )
  • по половин връзка джоджен/гьозум и магданоз
  • 2-3 с.л. зеленчукова подправка
  • 2 картофа
  • 100 гр  ориз
  • 1 с.л червен пипер – по желание, за допълнителна запръжка. Аз не винаги я правя.
  • 2 с.л. кисело мляко
  • 1 с.л. брашно
  • 1 яйце
  • сол на вкус, ако трябва
Приготвяне:
· Агнешките вътрешности (както са цели, не нарязани) се измиват добре  със студена вода,   поставят се в тенджера и кипват заедно с почистеното от ципите месо за 10 мин.
· В  Crock-Pot се наливат 2л. вода, прибавят се измитите след варенето  месо и субпродукти, зеленчуковата подправка, нарязаните на ситно картофи, лук и  домати, олиото. Ако подправката не е солена – прибавя се и сол. Включва се уреда на ІІ степен – „high“ за 6 часа.
· След като изминат месото и субпродуктите  се изваждат в друг съд, охлаждат се и нарязват на ситно. А в Crock-Pot се прибавя измития ориз, нарязаните на ситно джоджен и магданоз и включва отново за 1 час.
· Яйцето се разбива с брашното и  киселото мляко. Прави се застройка, като към тях се прибавя от врелия бульон по малко и непрекъснато бърка, докато температурите се уеднаквят, след което застройката и нарязаните на дребно месца се изсипват при супата. Разбърква се.
· Ако ще се прави запръжка с червения пипер -  в супата се слага половината количество олио. Другата половина от мазнината е масло, което се запържва в тиган, заедно с няколко трохи хляб, а когато те се зачервят  се прибавя и червения пипер. Запърженото масло се сипва веднага в супата и разбърква.
· Разбърква се и сервира гореща.
***Чорбата може да се приготвя целогодишно с шилешко или овче месо, добре почистено от лойта и ципите.

27 февруари 2012 г.

Кое е най-популярното ястие в България?

мезето, разбира се.     Няма българска трапеза без мезе, било с аперитив, било за виното. Ама пък каква звучна дума - мезе, а newsm53  Иначе биха могли да  се нарекат

Многоцветни яйчени кули. Но приемам и предложения за кръщаването им.


     И както в един виц се казва, трима канибали на самотен остров и бутилка ром.  Двама пият, с третия замезват. 
     Тъпа  шега посред нощ, но какво пък, името на блога не обещава нищо постно. 
     За разлика от долното мезе, което е изцяло безмесно. И  на което така или иначе не мога да му измисля име. Идеята я взех от една снимка при  Майстори готвачи,  но единия продукт не е  "одобрен" за ползване у нас (авокадото) а черния хайвер трудно се връзва на чаша ракия  (g) (g)  
 Вчера беше Сирни заговезни и на трапезата трябваше да има варени яйца, а аз разбира се се бях поунесла с броя на яйцата.....  които иначе са страхотно мезе (b) за ракия, поръсени с червен пипер и шарена сол.  Топеница с пармезан и зелении има много често готова, в хладилника, пастет от маслини се прави за 2 минути....... и така се роди горния кулинарно-колоритен шедьовър (дано следващия път имам наситено черни маслини).


Продукти: 
4 бр. сварени  яйца (внимателно, жълтъка да не посинява) 
~100 гр. пастет от маслини (4 с.л.)
~ 200 гр. (6 с.л.) топеница с пармезан*
сол 
ринг с d~ 6 см. **

Приготвяне: 
* На сварените яйца се разделят белтъците и жълтъците и настъргват в отделни купи. 
* Посоляват се и разбъркват внимателно, за да не се намачкат.
* Ринга се поставя в чинията и  в него се сипват 3 с.л. от зеления пастет със сирене(топеницата). Сместа се притиска с лъжицата.
* За следващ пласт се поставя жълтъка - половината от настъргания, притиска се отгоре. 
* Следва пласта от белтък; отново се притиска отгоре. Но не толкова, че да ги направи на каша (wait)  
* Най-отгоре се разпределя пастета от маслини. 
* Формата се издърпва нагоре с леко извиване напред-назад, за да могат да се отлепят пастетите. 
* Поръсва се с нарязан зелен лук (или друга зелена подправка по избор) и гарнира с препечена филийка. 
* А ако настърганите яйца са дошли в повече,  прибавяте им зелен   лук, лъжица горчица и  гарнирате и филията. 

* Вместо топеницата с пармезан - което си е пастет със зелени подправки - лук, чесън, магданоз, зехтин и точно този с орехови ядки, може да се сложи друг пастет със зелен цвят. 
**Трудно е човек да има ринг за всичко, а в този случай моя се оказа нисък и широк. Затова, както и друг път съм споменавала, често ползвам  PVC бутилки от вода: подбирам гладки, с еднакъв диаметър  на поне 6-7см. дължина и гладка, за да може да се изважда добре след направата на "кулата".

21 февруари 2012 г.

Рециклирани пържоли

или как да  накиприм топъл обеден Сандвич с пържола, наденица и гъби


Няма как да напиша рецепта за този сандвич, но е една чудесна идея за топъл такъв след печене на разни пържоли във фурната. Независимо колко са били сочни, когато са направени, останат ли за претопляне на следващия ден нещата са различни. Поизсъхват си.  Въпреки, че повечето пъти гледам да ги сложа в тава с карамелизиран лук, вино и гъби - положението си е долу-горе все такова. И питащи погледи от баща и дъщеря няма ли друго. А, с младежа няма такива проблеми, но неговия социален статус в момента е такъв, че дори отказа му да ходи на стол си е каприз.  Камо ли да се чуди на кутия, пълна с пържоли.

И тъй като наденица,  гъби и сирене са често срещани във всеки дом, а аз вече съм писала за моите ежедневни терзания "Какво ще обядваме утре", ето  така оползотворявам аз останалите пържоли, оставяйки само запичането непосредствено преди обяда.  Все някоя добра душа от колежките ще се съгласи да го запече на скаричката.  Мразя да изхвърлям храна:  недокосната, от тавата още, или защото изсъхва, или защото са само 1-2 парчета месо, крайно недостатъчни за една вечеря на всички; въпреки, че си отглеждаме и куче-на-Мишо.  Затова много често прибягвам до "рециклирането" на такива.


    5-6 гъби са достатъчни (ако няма пресни ровим в шкаф или фризер -  дано има останало пакетче сухи или замразени) 
    Почистваме, нарязваме на филийки, задушаваме ги с малко сол, 1-2 лъжици зехтин или олио  и 3-4 с.л. бяло вино в тиган с капак, докато течността им се изпари. 
    Прибавяме нарязаната наденица на кръгчета (може и на кубчета, но е странен начин за рязане на наденица), 1-2 скилидки ситно нарязан чесън и запържваме за 1-2 мин. 
    Накрая прибавяме  изостаналите  1-2 пържоли и лука с тях,  още 2-3 лъжици вино, разбъркваме 3-4 пъти, прибавяме още щипка черен пипер и кимион и  махаме от котлона. 
    Разпределяме на предвидените за целта  филии, поставяме парче сирене отгоре и запичаме в парти-грил или загрята фурна на мах  градуси до  разтопяване на сиренето.
    Гарнираме с домат (дано не е гумен) или друг зеленчук,  сипваме си малка ! (обяд е все пак) чаша вино и си го хапваме. 

20 февруари 2012 г.

Странджанки, принцеси и айран

Странджанките са малко известни. Само в Бургаско. Кой знае дали защото Странджа е наблизо, или защото се носи шеговита легенда за странджанска девойка, която нахранила гладна армия, препичайки наличния сух хляб. 
Почти едни и същи продукти, в основата на които е каймата Wink
Моята първа среща беше със странджанките, в едно детство, когато две лета живях на тях в Бургас.
А малко по-късно, в павилиона за закуски на ямболски техникум се опитвах да си купя любимите филийки, сочейки с пръст..... като няма, защото лелката на лафката не отбираше от странджанки, а етикета "принцеси" слагаше когато и дойде музата. Та разбрахме се по някое време..... ама си трябваше време :)  докато и аз разбера, че странджанката вече е станала принцеса. При все, че беше същата филия, само с кайма, печена на скара.............не като сегашните принцеси.


Странджанката  е само с кайма с подправки и се  прави  на скара. От която прихваща очарователния и аромат. Ако и сложите и лъжица лютеница - удоволствието е двойно. Само да се сетите навреме ooooh!ooooh! 

И така за една доза странджанки за цялата фамилия (от 4 човека) трябват: 
~700г. кайма
малка бутилка газирана вода (250мл) 
1 равна ч.л. кимион 
1 равна ч.л. черен пипер
щипка чубрица 
сол на вкус 

Приготвянето е лесно, но пък каймата задължително трябва да отпочине след омесването. 
* Смесва се каймата с подправките, прибавя се половината от водата и се омесва добре. 
* На още 2-3 пъти се прибавя и останалото количество кайма, при което всеки път се омесва хубаво, докато поеме всичката вода. Най-лесно тази процедура става с бъркалките за тесто на миксера. Чисто и бързо. 
* Прибира се в завита купа в хладилника да отлежи за 8-10 часа (или една нощ), след което се намазват (обилно)  филиите  и пекат на предварително загрятата на макс. степен скара или грил тиган - поставени с каймата на реотаните.
* По желание могат да се запекат и от другата страна за малко. 
*** Истинските странджанки са от хляб, срязан по диагонал.    Моите днешни са от франзела,    срязана по диагонал    :innocent: :innocent:

------------------------------------------------------------------------------------------------

Принцесите

Включват  всякакви топли сандвичи, намазани с нещо си отгоре и изпечени в предварително загрята фурна или на парти грила. 
Нямах намерение да ги описвам, но много хора се оплакват, че им се събира каймата. Аз си реших проблема отдавна, прибавяйки по малко кашкавал в сместа. И вода. 


В общи линии:
 на 400 г. кайма, 
100 мл ледена вода 
1 яйце
100 г. настърган кашкавал
черен пипер, сол  и кимион - на вкус.

Всичко се омесва много добре и намазва на филиите, които се пекат под горните реотани на загрята фурна или в парти грил. 

А общото в нашия дом е, че и едните и другите ги закусваме с обилно количество айран :-)

16 февруари 2012 г.

Страта със сирене и пушено месо.


     Ако погледнем по нашенски - би могло да бъде баница или пица със стар хляб.
     Въпреки, че хляба ми съвсем не беше стар :) 
     Но пък добре известната баница със стар хляб е залята само с яйца и мляко.
Италианците имат точно наименование за това ястие, което търпи страаааашно много импровизации в приготвянето му.  Важното е хляб да има.  дано да има във всеки дом, че времето е трудно за много хора..
     Вече няколко пъти правя такава запеканка с ръжен хляб.....  Никога не се получава една и съща, но всички, които ме познават добре  знаят, че у нас два пъти една и съща манджа няма.  В този случай - закуска. Не се подвеждайте по чашката с червена течност - у дома сока от вишна е на много голяма почит.
     Затова ако някой реши да направи въпросната страта, моля да не се чувства длъжен да спазва точните пропорции. 
     Освен това тази я приготвих в crock pot  - според италианските (и рускоезични) рецепти за страта, преди да се изпече, хубаво е да престои напоена с млякото или бульона около 8-10 часа. Каква по-подходяща препоръка да я направя в бавноготвещия crock pot? Ако сте се сдобили с този уред, не се притеснявайте да го експлоатирате за всяко ястие, което се сетите - от 3 поне 2 ще се получат перфектни :))) 


Долните продукти са за тава с размери 17/30см. или крок-пот 5,7л

6-7 филии хляб 
100 гр. сирене 
100 гр. рикота (или хубава извара) 
150 гр. кашкавал 
200 гр. пушено месо (варено-пушено - бут, бекон, гърди, филе)
шепа маслини без костилки
150 мл прясно мляко 
100 мл пилешки бульон (или пак мляко, ако бульона не е истински домашен) 
3 яйца 
1 голям домат
 3 с.л. майонеза  (или олио)

Приготвяне: 
* Хляба се нарязва на хапки, поставя в тава  и изсушава! (не препича)  за 10-на мин. на 150*  във фурната.
* Охлаждат се. 
* Дъното на тавата (или крок-пот-а) се застила с хартия за печене (или намаслява) 
* Поставят  се хапките хляб, нарязаното на дребни кубчета месо, натрошеното сирене, рикота, нарязаните маслини; домата на кубчета и зеленчуковата подправка (ако нямате такава 1 морков и 1-2 сухи чушки ще свършат работа). Всичко се разбърква много добре. 

Тук разделям нещата за нормална фурна и крок-пот: 

За Крок-пот:
* Залива се със 100 мл от прясното мляко и бульона. 
* Включва се на режим І за 6 часа. 
* След тези 6 часа: яйцата, майонезата  и останалото 50 мл.прясно мляко се разбъркват и изсипват върху сместа. Поръсва се с настъргания кашкавал и контейнера на Крок-пот се премества в загрята на 190-200* фурна. до получаването на приятен загар отгоре.
За нормална фурна:
* Разбиват се яйцата, заедно с млякото, бульона и майонезата. 
* Тавата се завива със свежо фолио  и оставя за 7-8 часа в хладилник.
* Маха се фолиото, поръсва се с настърган кашкавал и пече  около 20-25 мин. (до зачервяване) в загрята на 190* фурна. 

И в двата случая се оставя да поизстине 15-20 мин., след което се изважда, заедно с хартията и пренася в голяма чиния за сервиране. От там - в малките индивидуални :)) 

14 февруари 2012 г.

Медальони от свинско бонфиле с картофено пюре и карамелизиран чесън


       Днешното предложение от мен е за тези  чудесни медальони от свинско бонфиле, а от вас - виното и любовта :)) Втория празник ще го пропусна по религиозни причини, тъй като не съм католик. Но  честит празник на празнуващите Св. Валентин, а чаша вино за Трифон Зарезан ще пием довечера, а тези, които имат лоза около себе си - и ще зарежат. 
       Бонфилето е много крехко и му трябва един час за мариноване и половин час за приготвяне. Най-големия му недостатък е, че от един брой бонфиле излизат 3 порции....



Продукти: 
1 бонфиле около 600/700 гр. 
1 малък портокал
1 лимон
10-на скилидки чесън
50-60 мл бяло вино 
2 с.л. масло и 2-3 с.л. зехтин или олио 
1 ч.л. черен или шарен пипер 
1 ч.л. кимион
сол на вкус

6-7 картофа 
2 с.л. масло
60-70 мл прясно мляко 
сол на вкус

Приготвяне: 
* Филето се нарязва напречно на дължината (на медальони, дебели по ~ пръст).
* Не се начукват, притискат се с длани към дъската само - това месо е твърде нежно, за да се начуква. 
* Кората на лимона и портокала се настъргва; сока се изцежда и смесва с виното. 
* Поръсват се с пипера, кимиона, посоляват и заливат с течността, без плодовите стърготини. 
* Завиват се със свежо фолио и оставят да престоят час. 


* Загряват се олиото и маслото и  поставят медальоните вътре, а между тях и скилидките чесън. 
* Запържват се, докато се изпари течността, обръщат се от другата страна и налива по малко от марината им. Обръщат се периодично, докато се изпари цялото количество течност.  Скилидките чесън се обръщат по-често и когато се види, че са готови, карамелизирани се изваждат.
* През това време се варят в подсолена вода обелените, нарязани на едро картофи до омекване. 
* Отцежда се водата и намачкват с вилицата, заедно с маслото и прясното мляко. 

 
* Когато е изпарена почти цялата течност от медальоните, върху тях се поставят плодовите стружки, обръщат се още 2-3 пъти да запържат и с тях и изваждат.
* Оставят се 2-3 лъж. мазнина в тигана, а другата отцежда.
* Поставя се грубо намачканото картофено пюре в тигана, заедно с карамелизираните скилидки чесън и запържват за 3-4 мин., размайчкайки пюрето и чесъна заедно. 
* Сервират се по няколко медальона в чиния, малко от пюрето и поръсва с черен/шарен пипер.

***Картофеното пюре така е грубо, но от чесъна и мазнината от медальоните е по-различно и ароматно от обикновеното.


12 февруари 2012 г.

Месеница



Или масленица, тутманикмазна пита, усукана пита.......... кой знае колко още имена има тази питка със сирене. А по Мишовски това е и онази "блага баница" дето трябва да се яде с "често мляко". 
Големи различия в приготвянето и няма, поне между двете мои села, с тази разлика, че в моя край се прави ей така завита, а свеки  я нарежда на пластове и нарязва на квадрати. Тук пък много често (а и по-лесно е) се корите се нареждат една върху друга, завиват се на руло, нарязват се на дебели парчета и поставят със срязаната част в намаслената тава - така се получават розички, или охлювчета (снимката е на сладка хапка) и доста по-лесно, отколкото да се усуква цялото тесто на една голяма кора.
И още една подробност - в миналото задължително се правеше с мас. Не знам до колко е  здравословно, но пък е много вкусна с нея. Сега я правя с равни количества масло и олио. Пак се получава. Но за мен маста е незаменима за някои тестени изделия - като тази месеница и курабиите. 


Продукти (за тава с d ~ 34см.)
250 мл прясно мляко
100 мл вода 
1/2 кубче мая (20 гр. или 1 пак суха мая от 7 гр.) 
1 ч.л. сол
1 ч.л. захар
1 ч.л. оцет
2-3 с.л. олио 
1 яйце и 1 белтък 
около 400 гр. сирене 
 80 г масло и 80 мл олио (най-много харесвам 100г масло със 100г свинска мас)
около 700 г. брашно (тук е точно определено "колкото поеме за меко тесто" - тъй като различните брашна са с различна плътност; на мен ми отива около 700 г за една такава месеница. Точно тук съм  ползвала типово и пълнозърнесто - видимо е и по цвета на питата.
И още малко брашно за месенето и оформянето
1 жълтък, 2-3 лъжици прясно мляко и 2 лъжици разтопено масло за намазване 

Приготвяне: 
* Маята се размива  в 50-60 мл топло  млякото, заедно със солта,   захарта и малко брашно - на гъста кашичка. 
* . Завива се купата със свежо фолио и кърпа и оставя на топло, докато шупне (и си удвои обема)
*  Прибавят се останалото топло мляко, оцета, яйцето и белтъка , олиото и постепенно брашното, докато се получи меко, но еластично тесто, което да не лепне по ръцете.
* Тестото се поставя в намаслена купа, завива с памучна кърпа без власинки и оставя на топло място да втасва,  докато удвои обема си. 
* Маслото се разтопява и смесва с олиото.  Или се разтопяват двата вида мазнини - мас и масло заедно. 
* Разделя на 5 топки, които се разточват на правоъгълни кори (не съвсем равномерни, не е задължително да са прецизни правоъгълници)
* Кората се  поставя встрани на  работния плот; намазва се обилно с мазнината и поръсва с натрошено сирене. Когато следваща е готова - върху нея, пак мазнинка, пак сирене...

* Така се процедира и с останалите кори до последната, която не се поръсва със сирене. 
* Хващат се всички кори  заедно от широката страна и се навиват на руло, което се и усуква и издърпва, за да стане с еднаква навсякъде дебелина (е, почти еднаква) .
* Поставя се, завивайки на голям охлюв в намаслената тава за печене.  Или върху хартия за печене, поставена в тавата. 


 ( или се нарязва завитото руло на парчета, които се нареждат в намаслена тава изправени като пънчета, както писах по-горе) .
* Месеницата се оставя да втаса за  около 40 - 60 мин, на топло място, завита със свежо фолио и дебела кърпа (да си удвои обема поне. Времето за втасване зависи от топлината в  стаята).
* Намазва отгоре с разбития жълтък с масло  и млякото и се пече на  ~ 200*  в предварително загрята фурна, докато хване златиста коричка (и отвътре разбира се е изпечено тестото) 
* По желание се поръсва с малко вода и покрива с дебели кърпи,  за да омекне кората, но аз само завивам с кърпите  - така остава леко хрупкава.

Бързата процедура, по която не оставям втори път да втасва е: Поставям в студена фурна  тавата с питката и включвам на 50* за около 15 мин. Изключвам фурната и оставям тавата вътре, така за около още 15 мин. е втасала добре и тогава намазвам. 


Ето и месеница, приготвена с бяло брашно 


6 февруари 2012 г.

Рагу от глиган

Рагу  - от френски  ragoût; възбужда апетита. ) — Ястие от малки късчета месо, риба, птици, дивеч, зеленчуци или гъби,  първо запържени и  после задушени, най-често с гъст сос. 
Някои национални разновидности на рагу-то са световно известни - рагу-фин, рагу Болонезе, рагу по цюрихски, фрикасе, дори бьоф страганоф; както и татарското азу; испанско косидо; грузинско чанахи, унгарски гулаш, ирландското рагу - стю........
Не може да мине и без  българска нишка  тук и веднага на преден план излиза яхнията - плътна, с доволно количество  месо и  зеленчуци. Но и дотам се прекъсва "родствената им връзка", тъй като ние българите правим яхнията  с  всякакво месо - с кост или без кост, без значение възрастта на животното (а в месарския магазин е и трудно разпознаваема). Истинското рагу се приготвя  само от младо и крехко месо - което го прави изключително нежно и сочно  ястие.  В това отношение някои хора като мен са облагодетелствани, но други могат да открият "своя" месарски магазин и да се разберат с месаря да им препоръчва хубаво месо. Е, не такива месарски магазини, които внасят и продават замразено месо, а такива, които имат собствени кланици.
 


Да премина към рецептата. Ако времето е лятно, или ранно есенно,  рагу-то звучи и изглежда така  - с пресни зеленчуци.  И в случая там е с агнешко месо, а в този случай  месото е глиган, а и  сготвено в бавно-готвещата тенджера  Crock-Pot,
Разлика от  приготвеното  тук и в гювеч няма, с малкото уточнение, че в глинения гювеч времето  за готвене е два пъти по-кратко и с малко повече добавена течност.  Важното е, да знаете, че месото е младо и крехко, пък нищо, че е прибрано преди известно време във фризер. За няколко месеца няма как да "остарее" там. 

Продукти: 
~ 1.5 кг. месо от глиган (или всяко друго, което имате) 
~ 500 г консервирани домати 
2 с.л. доматено пюре 
1 резен от глава целина 
1 с.л. универсална подправка, но истинска - има и сушени зеленчуци-подправка за ястия
сол на вкус  (според солеността на универсалната подправка)
50-60 мл олио 
~600 г картофи 
~ 150 мл  бяло  вино 
3 глави лук 
2-3 дафинови листа 
1 ч.л. червен пипер
5-6 скилидки чесън 

Приготвяне: 
* Месото се нарязва на хапки - не много големи и се изкисва за 2-3 часа в студена вода. 
Само да вметна, че ако е било във фризер, не се налага предварително мариноване на дивечовото месо, тъй като фризера върши същата работа за разграждане на мускулните тъкани, както мариноването на месото. 
* Отцежда се добре (изстисква се с ръце)  и запържва в мазнината, докато се изпари цялото количество вода.
* Посолява се, прибавя се дребно нарязания лук, целина, отцедените домати, без сока и задушава на тих огън под капак, докато отново остане на мазнина.  Прибавя се червения пипер и разбърква.
* Налива се виното, още толкова количество вода, отцедения доматен сок,  прибавя се доматеното пюре, универсалната подправка,  нарязаните на неголеми кубчета картофи, дафиновите листа.

В това рагу картофите са съвсем излишни.  Аз ги слагам заради младите хора, които  не обичат да ядат само месо, когато е "на манджа"

За готвене в глинения гювеч или в тава: Всичко се прехвърля в тава, прибавят се още ~ 200 мл вода  и задушава - първо на 200* за 30 мин. (докато се чуе къкрене отвътре), след това - 2ч. на 170* (до омекване на месото. Но ако наистина е младото- времето е достатъчно) Ако е в тавата - същата се завива се с фолио много плътно.

За готвене в Crock-pot: Изсипва се всичко в съда, включва на режим ІІ за 5 часа. 

Когато се разпределя в чиниите е хубаво да се поръси с магданоз или целина, но не по-малко вкусно става и ако се поръси всяка чиния с по 1-2 скилидки ситно нарязан чесън. 




и край на първа част от мухата Проект 10 Ястия с дивеч. 
Успешно завършен  с това вкусно рагу от дивечово месо.



4 февруари 2012 г.

Пълнени пържени филии

или Пълнени джобчета, или Мидички с колбас..... поне под 3-4 наименования се подвизават тези филии в къщи. Освен обикновените пържени филии. Вярно, че не са съвсем здравословни, но пък 1. Не се правят всеки ден и 2. никъде не пише, че това е блог за здравословно хранене :))


Необходими са: 
франзела или цял хляб, ненарязани; 
колбас - малотраен, и с шпеков става, но той самия става твърд при макар и бързото пържене 
кашкавал, топено сирене........ 
олио за пържене  ~ 300 мл 
и поне 6-7 яйца  (за една доза като огромната чиния отзад -  почти 1 хляб) 

Приготвянето става по следния начин:
* Хляба се срязва на две по дължината - така, че да се получат две "лодки", които се поставят да легнат на гърба си - ама как го обясних - със разрязаната част нагоре. 
* С остър нож се реже филия, но не до края - да остане около 1,5-2 см. свързани, реже се  втора  филия - вече до края.  Все едно отворена мида. Франзелата се нарязва на кръгчета - едното не до край, другото до край  и пак се получават мидичките. 


* В процепа  се поставя кръгче колбас и парче  кашкавал,  или сирене;
* Яйцата се разбиват в широка купа с щипка сол и 2-3 лъжици прясно мляко. 
* Олиото се загрява - поне  1-1,5 см. за маслена баня, така, че едната от филийките да се покрие от мазнината, когато се пържи.  Макс. степен на котлона, трябва им бързо пържене в олиото, а не да се напояват с мазнината.
* Потапят се  готовите мидички в  разбитите  яйца и пържат от двете страни
* Изваждат се и отцеждат от мазнината на  кухненска хартия, поставена на решетка, за да не се овлажняват от долната страна  (най-удобна е голямата решетка, от фурната)


1 февруари 2012 г.

Сандвич...........Забранено до 16.

Колко либерално, а? Само до 16. 
иначе заглавието на днешната публикация трябваше да звучи нещо такова 
Виденията  на войника или сандвич с еротично звучене.
Така и така напоследък съм  изпортила  авджи Стоев отвсякъде, да взема го довърша с тази  публикация.  Този сандвич беше едно от нещата, с които ме подмами преди 25 години и 7 дни да заживеем заедно. Накратко - нанесе се при мен. Това му напомням понякога, ако намекне, че нещо е излъган в живота. Но всъщност сме зрели хора и ако някой си купи бисквити "Катеричка" едва ли ще очаква от пакета да излезе такава. С пълна тежест са тези думи и за долния сандвич. 
Ден след като се запознахме на мен ми трябваше точилка (да не мислят  младите, че се продаваха като сега във всеки втори магазин), той си предложи услугите, в замяна на което поиска "блага баница с често мляко". И ще се реваншира като ми  направи най-невероятния, най-богатия, най-вкусния и най засищащ 



Сандвич тип Момина пъпка
който като войник ги е спасявал от гладна смърт.  Ама точно така произнесен.  Е, аз доживях на годишнината (незаконна все още) да го опитам, за да разбера дали името или продукта се е явявал като спасител......
Той баница яде още следващата седмица, ама сандвича аз дочаках тези дни.
Истината е, че имах по-богати очаквания от вкуса на този сандвич, но Човекът ме отрезви с признанието, че ............... всъщност така си припичали хляба с маслото, докато някой нареже салам или кашкавала да си дояждат. А украсата е идея на зевзеци, неразкрили идеята на името на сандвича - дали е с еротичен привкус или със спомени за акне. Тфююю, дълбока тайна.... тя рецептата на торта Бароци в оригинал по-скоро ще намеря......... 
И  тъй като първата част на Проект 10 - Ястия с дивеч е съвсем в  края си, с този легендарен сандвич слагам началото на следващия - Сандвичи
С особено големи симпатии към топлите, пре-печените, пържени дори... студен сандвич може и да направя за някой от любимците, но благодаря, нито обичам, нито опитвам. Сигурно доста съм изяла като малка.

Рецептата  newsm53 в оригинал се изпълнява така за 1бр. сандвич: (горната снимка е жалка  моята имитация)

Продукти
Хляб, яйце, масло, колбас, сол и черен пипер.
Приготвяне:
Загрявате фурната на 200*
Отрязвате 2 филии хляб с дебелина по 1,5 см. 
Отрязвате още една филия с дебелина до 1см. 
Поставяте тънката отгоре и с лъжичка изчегъртвате (счупи ми се клавиатурата) средата и, колкото да има място за едно яйце  - но не до дъно, а оставяте тънка до прозрачност част от средата, която ще държи яйцето.
Поставяте двете по-дебели филии една върху другата и втората покривате с прилични количества масло. "Какво е сандвич без масло?" 


Върху него подреждате парчета колбас и завършвате с третата -  изрязаната филия. 
Чуквате в отвора яйцето и внимавате жълтъка да остане цял в средата.
Намазвате филията около него с масло, посипвате със ситно нарязани парченца колбас, едно в средата на жълтъка :) поръсвате с черен пипер, сол и пренасяте на решетката във фурната - тя трябва да бъде поставена някъде надолу,  за да не изгори (много) салама) 


Пече се до зачервяване на яйцето, което трябва да остане леко рохко.
Изважда се с лопатка от фурната, долната филия е с приличен тен, но тя е само подложка и се предлага най-близкия приятел на човека - в случая при нас - куче-Рита-на-Мишо-и-Тишо.

Ей го на, заснет на снега, отпреди да ме пипне грипа. Но сандвич, правен в полеви условия, отчасти и в снега през зимата заслужаваше да бъде увековечен на сняг. 


Тъй като у нас от около 9 години не сме казарма, реших да го подобря.
Сложих две дебели парчета салам (да е спорно за тези филии), резен кашкавал и резен сирене. И масло, колкото трябва. Поетапните снимки са си от моето вече изделие. Повече му се радвах :)
Идеята за излишната филия е  маслото да попие добре във втората, но тя да не се препича, а да остане сочна. Хитро. 


ПП: Ели, Кевин не е ходил в казарма!