Фетучини с нещо си

или Прясна паста с разни гарнитури. 

     Обединявам няколко снимки на фетучини с различни добавки в тази публикация.
Всяка по себе си обаче е вкусна :) и си струва да се опита. Фаворит ни остава тази първата, която е Куатро формаджи с екстри  четири сирена, разбира се, нали почти всички сирена са на почит у нас, но с екстрите - варено пушено филе, шунка,  или бекон.
     Малко отзад напред, но рецептата за приготвяне на самата паста е най-долу,  а първо - втората част от приготвянето. 

Фетучини със сирена и шунка/бекон 

Продукти (3 порции) : 

1 доза прясно приготвени фетучини (паста) 

300 гр. шунка, филе, или бекон 
400 гр. сирена ( топено сирене, кашкавал, пармезан, синьо сирене - хубаво е да са 1/1, но както може ) 
150  мл. течна готварска сметана 
2-3 с.л. магданозено песто (или половин връзка магданоз, скилидка чесън и 2-3 лъжици зехтин - пасирани заедно) - то е по желание :) 

!!! Пастата е прясна, затова оставям да я сваря последна за минута и половина- две, след като соса е готов. ли по-скоро водата за нея ври, а когато соса е готов - сваря пастата. 

Приготвяне: 
* Нарязаното филе, шунка или бекон се поставя  в сух тиган с незалепващо покритие и готви 2-3 мин., колкото да се загрее. 
* Прибавят се сметаната, синьото  и топеното сирене на малки парчета и бърка, докато те се разтопят. 
* Тук вече пастата се сварява - това количество паста - за 2 мин. в 3л. вряща вода, като в никакъв случай не се изсипва на куп във водата,  а с пръсти се поразделят лентичките (когато преди нарязване кората е поръсена с брашно, отделните ивици не се слепват, дори когато са събрани на купчинка и чакат готвенето си).
* Готовата паста се отцежда и прехвърля в широка купа, прибавя се сметановия сос, магданозената част - ако ще се прибавя и разбърква.
* Отгоре се настъргват кашкавала и пармезана. ( на мен така ми харесва, когато е отгоре, но човеците харесват, когато и те са объркани с пастата.) 

 Паста със сьомга 

Тази паста се оказа едно недоразумение, но девойчето искаше някаква паста, която да е съвсем къса :) и да не се влачи, приготвеното тесто го разточих на масата и  нарязах на малки правоъгълници с помощта на ножчето за рязане на тесто.  Естествено и времето за варене беше съвсем кратко - една минута. 



 Продукти (3 порции) : 
1 доза прясно приготвени фетучини (паста) 

300 гр. филе от сьомга или друго, по-мазно филе от риба
2-3 с.л. соев сос 
150  мл. течна готварска сметана 
сол и черен пипер на вкус 
100-150 гр. пармезан или твърд кашкавал 

Приготвяне: 

* Филето риба се нарязва на ситни кубчета, разбърква се със соевия сос и запържва до златисто в сух тиган с незалепващо покритие. 
* Прибавя се сметаната, посолява и поръсва с черния пипер. 
* Пастата се сварява в 3л. подсолена вода за 1 мин. (от момента на повторното кипване на водата с пастата) 
* Отцежда се и се изсипва при соса с рибата. Разбърква се. 
* След като се разпредели по чиниите се поръсва с настъргания пармезан/кашкавал. 

Приготвяне на пастата: 

Продукти за пастата:

3 големи яйца 

300гр. брашно (200 г брашно от твърда пшеница и 100гр. пълнозърнесто) 

1 супена лъжица зехтин.

Приготвяне: 

* Брашното се пресява, поставя се в купа и прави кладенче в средата му. 

* Чукват се яйцата,  с вилица се разбъркват до хомогенност и прибавя зехтина; малко по малко се взема и от брашното, докато се получи гъста каша. 

* Вече с пръсти се измесва тестото с останалото брашно, докато го поеме. Трябва да се получи гладко, еластично тесто, което се формя на топка, завива в свежо фолио (полиетиленов плик) и прибира за  най-малко 30 мин. в хладилник. 

* След това тестото се разделя на 3 еднакви топки; двете отново се завиват с фолиото, да не съхнат, докато се работи третата.
* Ако ще се реже на ръка - разточва се на набрашнена повърхност до желана дебелина и се реже на тънки, дълги ленти, които се оформят идеално, като се постави тънка дъска или точилката върху разточената кора и ножа се придържа към нея. 

* За машината за паста:  сплесква се топката  с ръка, за да може  да се прекара тестото през машината. Разточването  започва  от  най- широката позиция и с всяко следващо преминаване се намалява и степента, така че да се получи тънка и дълга кора.  Ако тестото лепне - поръсва се с брашно преди всяко преминаване през валяците на машината за паста. На моята машина степен 1 е за най-тънка кора. Прекарвам тестото до степен 2 ( почти най-тънкото е).
Преди да се нареже кората на ленти се поръсва обилно с брашно - ако е царевично, преди да се сложат да се варят, ако се поизтупат лентите паста - излишното пада от тях.

* Нарязаните ленти тесто се поставят на изправена дъска за рязане, да подсъхнат, или на хартия за печене за около 10 мин. 

Еко - био и най-вкусната Доматена супа :)

която естествено е с домати от градината на мама. Не, че сега е най-подходящото време да се готвят супи, но пък е точния момент за точно тази доматена супа. Аз и брат ми сме хората, които  обират и консервират тия чудесни плодове (или зеленчуци ) и се стараем да обогатяваме асортимента в градината. Жълтите домати а-ха да ги забрани тати, но се споразумяхме да отглеждат поне 5-6 корена (за разлика от чери-тата, за които отсече "и кокошките не могат да се нахранят с тях" и ги изкорени). 
И круши-доматите развъдиха в прилично количество, но най-сладки остават големите розови и червени домати. Ето този розов хубавец влезе в кухнята на брат ми 

а този долу, като бъбрек, който дланта ми не събра е червен, с приличните 4 салати /пардон 1240 гр. и освен него, още десетки бройки над килограм се паднаха на мен. Де да можех да измеря онези първите,  които мама оставя за семе и са си .....огромни просто. 
Както и да е, всички са вкусни - сладки, сочни  и миришещи на домат. Ей на това му казвам аз био-, еко и здравословно.

Да се върна на доматената супа.
Тя, както и най-вкусната доматената манджа са "внесени" у  нас (т.е. в мамини, но и то си ми е у нас )  от мама в периода, в който започна работа в кухнята на стола на Геоложки.. . Ей това беше стола, в който съм хапвала най-вкусните готвени ястия от всички посетени до сега заведения за обществено хранене.
Навсякъде пиша и казвам, че баба готвеше много вкусно, но точно тези двете доматени - в най-вкусния си вид, са от мама. И привързаността ми към супите съвсем не е от периода "срещата със Мише", а доста   назад в годините - откакто се помня, все имаше супа. Със застройка, задължително, такива ги обичаме. С изключение на тази доматената. А да, застройката също мама ме научи да правя - докато още ври супата, без да се притеснявам от пресичане и коагулиралия белтък. С изключения на магданозената супа, където умишлено яйцето го пресичам.

Вариантите на доматената супа са според желанието да се "затрудним" в приготвянето и'. 
Обикновено е достатъчно лукът да се запържи, да се прибавят настърганите домати, сол, вода и .... да се сварят зеленчуците. След което малко ориз, или фиде, застройка по желание. Подправката пак по желание - чубрица,  магданоз, риган или босилек - тези пресни - кога-както се случи и каквото има от тези, в тази последователност. Сега, аз босилек си имам хубав лимонов, та с него правя от известно време, освен щипката чубрица.
Най-важното е, доматите да са хубави, слънчеви, както се казва - месести и меки, не твърди, сорт "пазарски", които изкарват по месец на  масите на пазара дори в жежките месеци.  Е, тогава супата няма този вкус :)
Хубавото е, че сега по пазарите има много добри домати.



В някои  случи може да се пасира, друг път да се остави така, за да се усещат парченцата домати. "Моята" обаче е пасирана не до гладкост.  Пасирам заради картофа  - да уплътни соса. Лукът обаче е единствения продукт, който "изхвърлих" от мамината супа и замених  с чесън.  Ама накрая, заедно с фидето. 
И въпреки, че супата е кулинарен обект чиито точно мерки са строго забранени, сега е момента, в който мога аз пък да ги напиша - точно този "обект" беше сготвен вчера и тъй като рано сутринта нямах друга наложаща дейност, върших тази работа прецизно . Само дето забравих да покажа крутоните и киселото мляко, с които похапвам тази вкусна доматена супа. 

Продукти за ~ 5 порции: 
~ 1 кг.. домати(2-3 средни)
2 средни картофа (~200гр.)
2 моркова 
1 чушка (пиперка) 
60-70 мл.олио 
2 ск. чесън
сол на вкус
щипка захар 
щипка чубрица
босилек, риган или магданоз - пресни
пълна шепа (много точна мярка ) фиде

Приготвяне: 
* Морковите и картофите се настъргват, чушката нарязва на ситно. 
* Запържват се за 1-2 мин. в олиото (това със запържването на моркова го правя при почти всяка супа - така те и придават по-наситен жълтеникав цвят още преди застройката с яйце).
* Доматите се настъргват на едро ренде - няма смисъл от предварителното им белене, тъй като докато се настържат ципата им се е отделила.

* Прибавят се към морковите и изваряват за  10-на мин. 
* Прибавят се солта и захарта (ако са по-кисели доматите и има нужда от убиване на киселината им) и налива водата - около 1.2 л.
* Оставя се да ври около 20-30 мин., докато омекнат зеленчуците. 
* Пасира се (по желание) - малко, колкото картофите да уплътнят соса, или до хомогенна смес - за крем-супа - въпрос на вкус и време е. Или изобщо не се пасира, а се остави така,  за да се усещат добре зеленчуците. 
* Прибавя се фидето и пасираните/ситно нарязани скилидки чесън и ври още 5-6 мин. 
* Докато е гореща се поръсва със щипката чубрица, а когато е поизстинала - със ситно нарязаните зелени подправки. 

При готвенето на всички супи напомням, че и при варенето със зеленчуците, отгоре се образува пяна; не само като се вари месо. Мен тази пяна ме дразни :) и я обирам с решетъчна лъжица. 

Еднакво вкусна е и топла, и студена. Вярвайте ми .

Сладоледен терин

 

Добре известно е, че у нас сладкиши се ядат едни и същи - влязат ли в любими, дори израза "до втръсване" не съществува. Остават си завинаги.   Както шоколадовия сладкиш на Роси , най-любимите мъфини с боровинки на Юлка, които са еднакво вкусни с всякакви плодове, или пък Блонди-блокчетата (с временна забрана заради жегите) и още 4-5 сладории. Е, у нас и със соленото сме така. Като тези рибни хапки в сладко-кисел сос, които правя напоследък три пъти за две седмици.
И съответно трудно се признава нещо ново и различно.  

Обаче от време на време ги шашвам    с нещо ново и пъстро (у нас май всички сме "луд на шаренко се радва")  и чак аз си харесвам резултата от първи поглед - както тази прекрасна торта за РД на ЖулЕто.

По сладолед не припадам.  За разлика от другите членове на фамилията. Въпреки, че цяла зима пия вода от хладилника и с лед, сладолед и да не видя, няма да се сетя. Преди години в една игра Дианка публикува този терин, после Марианка публикува друг сладоледен терин и тъй като скоро в "Искрено и лично" отговарях на въпроса  "Коя е рецептата, която отлагате" - ето, това е една от тези рецепти, които отлагам. Само по горната причина, че мога без сладолед .





А терин  харесвам всякакъв (най-вече солен) и на няколко вида се радваме  у нас.  За шаренкото вече споменах и много ми харесва играта на цветовете в ястията. Е, тук определено зеленото е малко, но  и киви не обичам (нищо общо с магданоза). И докато публикацията не се е превърнала в какво обичам и какво не обичам,  ето как се приготвя този изключително лесен десерт.

Формата е трапецовидна с размери ~  30/10/10 см.
За по-лесното обръщане и изваждане и  вместо да потапям формата  в гореща вода за секунди, дъното и стените покрих със свежо фолио (стреч) - така се обръща в подходяща чиния, отлепя се фолиото и ..... задължително остър, голям нож, потопен във вряла вода, за по-лесното рязане на сладоледения терин.

И последно плодовете могат да бъдат всякакви любими, сезонни. Ако са едри, както прасковите - нарязват се на дребни парченца. 
Аз го направих с готов, купен сладолед. Не, че не съм правила сладолед, но точно сега реших, че и аз съм човек и мога да се възползвам от  правото си да се улесня 
В пластовете могат  да се прибавят ядки разни, бисквити  и шоколад и да се подредят цветово по желание.

Сладоледен терин

Продукти: (форма 30/10/10 см.) 

1200 мл. бял ванилов  сладолед (на кутиите пише мярката освен гр. и мл. ) 
800 мл.  какаов сладолед 
малък пакет бишкоти ( 170 гр) 
3 праскови 
2 бр. киви 
250 гр. малини 

още: 
малини, праскови и бял шоколад за гарниране 

Между другото, плодовете могат да се пасират и объркат със сладоледа. Е, така няма да се усещат парченцата плод, но пък смесите ще станат хомогенни и едноцветни.

И сега сглобяването , защото "приготвяне" е прекалено силна дума в случая.

* Сладоледът се оставя на стайна температура да омекне. 
* На дъното на формата (покрита със свежо фолио) се натрошават половината бишкоти. 
* Изсипва се една трета от белия (примерно) сладолед и  на 3-4 места - по лъжица от кафявия. 
* Следва пласт малини...........
* Следва още пласт бял сладолед и нарязаното на дребни парченца киви. 
* Отново пласт сладолед.... 
* Следващия е  ситно нарязани, обелени праскови (моя дойде двоен )  и пак пласт бял сладолед.
 Ако сладоледа съвсем се е размекнал (което пък е подходящо за разните пластове)  -  се замразяват слой след слой (20 мин. след всеки пласт сладолед във фризера са достатъчни.) .
* И тук вече задължително формата  в камерата, защото смесите стават доста и плодовете  натежават и започват да пропадат надолу :).
* Следва останалия кафяв сладолед, върху който се натрошават останалата половина от бишкотите. 
* Завива се с краищата на свежото фолио и прибира в камера или фризер за поне 3 часа.  (тук трябва да сте сигурни ,че във фризера няма странична миризма на месо и зеленчуци) 
*  Поръсва се с настърган шоколад,  гарнира се с плодове и...... и в чинията с парченце тери - пак плодове   да ви е сладко, ако решите да си направите!

Мъфини с тиквички и сирене

Мъфини от  тиквички и друг път съм правила, но там използвам основно целулозната им част, докато тук са настъргани по-едро и се усещат. Важното е, че недоволни нямаше :) 

Продукти

1 и 1/2 ч.ч. брашно

1/2 ч.л. сол

1 и 1/2 ч.ч. настъргана тиквичка

1 бакпулвер и 1 каф.л. сода за хляб

80 мл.. олио

50 мл. прясно мляко

2  яйца

200 гр. натрошено сирене

100 гр. настърган кашкавал

1 ч.л.черен пипер 

семена за поръсване (сусам, мак) 

Приготвяне: 

* В купа се смесват брашното, солта, черния пипер и бакпулвера. 

* Прибавя се олиото, млякото, разбитите с вилица яйца и настърганата наедро ренде тиквичка. 

* Обърква се до еднородна смес. 

* Прибавя се сиренето и кашкавала и отново обърква, колкото да поеме сирената. 

* Форма за мъфини се намаслява (или зареждат гнездата с хартиени капсули). Пълня се 2/3 от височината на формите и отгоре поръсват със семената. 

* Пекат се в предварително загрята фурна на 190* С фурна за около 35 мин. (проба с клечка за зъби или дървено шишче, които трябва да излизат сухи от кексчето). 

* След като се извадят от фурната се оставят 8-10 мин. да изстинат във формата. 

***Количеството брашно е зависимо от влажността на тиквичките. 

Ако са много водни – ще трябва повече брашно, но и мъфините ще станат  ... по-брашняни. И тъй като тиквичките всеки път са различни, аз предпочитам леееееко да ги изстискам от водата им.

Свински гърди в сос от нар

Ето и тук рецептата за свинските гърди, с които гостувах в блога на Соня -Моето сладко хоби. 

Продукти: 

1,5 кг.свински гърди (подбирайте по-сухи, към тясната част, да не бъдат много мазни) 

2 с..л.- едрозърнеста горчица 

2 с.л. кетчуп 

2-3 с.л. соев сос

1 с.л. едро смлян кимион

1 ч.л. едро смлян черен пипер 

3 с.л. сос от нар ( лесно заменим от:  мед, меласа някаква – 1 с.л. с 2 с.л. балсамов оцет) 

100 мл. бира.

още щипка-две сол (на вкус, аз сложих една щипка) . 

1 с.л. царевично нишесте 

Приготвяне:

* Парчето гърди се срязва на 2 или 3 части, за да влезе лесно в плика за печене. 

* Всички продукти се поставят в малко бурканче с винтова капачка, разтръсква се и   маринатата е готова. (може и в купичка да се разбъркат, но с бурканчето е много по-лесно) 

* Изсипва се при гърдите и се вързва плика за печене. 

 * Прибира се в хладилник (в тавичка, или купа, за да не се спука плика от ребрата) и оставя така да се маринова за 3-4 часа, през които се обръща няколко пъти. 

* Прехвърля се във фурната (тук аз се презастраховам от спукване на плика и поставям в още един).

* Фурната се включва на 200* и когато ги достигне, се намалява на 160* и пече около 60-80 мин. 

* Изважда се, срязва се плика и гърдите, заедно със соса се прехвърлят в тава, в която се прибавя още 100 мл. гореща вода. 

* Връща се във фурната. Когато сосът отново заври, се прибавя 1 с.л. царевично нишесте, размито с малко студена вода; изключва се фурната и оставя тавата вътре за още 2-3 мин.

Картофите за гарнитурата са приготвени както тези, отново в плик за печене.

На гости :) на едно Сладко хоби

т.е. на Соня в нейния блог Моето сладко хоби. 

       

      Голяма част от пишещите в кулинарните страници познавате моята домакиня. Освен, че е в моята възрастова група, Соня е и от хранителната  ми такава. И си живее целогодишно в най-красивата планина,  която ми остана в сърцето като несбъдната мечта – колкото и да се опитвам, не ще мога да видя и 1/100 част от нея....ама това е друга тема.   Все пак се надявам да видя още от нея, както и на лична среща със Соня.    

      В блога й "Моето сладко хоби",в който днес съм гост, можете да откриете голямо разнообразие  от  почти всички раздели  на кулинарията. Еднакво апетитно представени са питки, сладкиши, напитки, десерти и основни. А голяма част  от десертите и сладкишите и са точно тези, които у дома ми липсват най-много – с много крем и плодове; сметана ... и всичките козунаци.
       Доста време се чудех с какво мога да и гостувам и вчера  в магазина едно много прилично парче от килограм и половина гърди ми закова погледа - рядко се случват такива хубави, изчистени от мазнини гърди (не, че в къщи няма да го дообработя, ама защо да давам пАри за  сланината).  Взех го, без никаква идея в момента какво ще го правя, решила, че от имане глава не боли. Е, мен ме заболя,  щото не си стоях на хладно вкъщи, а проверявах зареждането на магазините.
      И така, в момента,в който срязах парчето и извадих пудрите, пардон –подправките, се сетих,че  трябва да остана вярна на себе си (най-вече на слогана на блога)  и да гостувам точно с това  парче месо на Соня.  То пък взе, че стана много вкусно (на мен все ми е вкусно, но точно това едно девойче мноооого го хареса),  а и вложих последния си сос от нар, с който всяко печено месо е моя сбъдната мечта :)

Пък повода си заслужава определено – както да се хареса на потребителите  у дома, така и да хареса на виртуалната ми домакиня, тъй като тя неведнъж е показвала какви хубави мръвки може да пече.  

      

      Виртуалното ми  гостуване е със споменатите вече свински гърди в сос от нар и мъфини  с тиквички и сирене. Рецептите може да прочетете при Соня, или утре-вдругиден тук. 

 

Панакота с праскови. И искрено и лично.

Втори десерт без шоколад в близките три дни у нас направо си е за  записване ситуацията.
Обаче от две години се каня да правя това бързо кремче (в буквален превод - варена сметана) и най-сетне се реших - естествено, нали е без шоколад, пак имаше странни погледи ( като последния път на язовира, дето носих плодовия сладкиш на Танчето - с много плодове и ядки, а Н. отсече, че това било хляб с компот . Ама не може всеки десерт да се върти около четвърт кило шоколад. Или поне не трябва. 

Продукти за 6 порции:
250 гр пресни кайсии
1 с.л. захар
400 мл сметана 30%
2-3 с.л. мед*
5 гр желатин
пръчка ванилия

За гарниране:
4-5 пресни кайсии
пудра захар за поръсване
1-2 с.л. Амарето ликьор + запечени филирани бадеми - по желание **

Начин на приготвяне:
Измийте, нарежете на половина и почистете плодовете.
Поставете ги в огнеупорен съд, поръсете със захар.
Запечете ги до омекване за 5-10 минути под грила.
Махнете обвивката им и пасирайте до гладкост.
Загрейте сметаната, пръчката ванилия и меда до кипене.
Накиснете желатина в 2-3 с.л. студена вода.
Оставете да набъбне 10 минути.
Разтворете го на водна баня.
Прецедете сметаната и я прибавете към плодовото пюре.
Добавете желатина, разбъркайте и охладете.
Разпределете в десертни чаши.
Охладете за 2-3 часа в хладилника.
Гарнирайте с пресни плодове, поръсете с пудра захар и поднесете.

* Количеството захар/мед зависи от сладостта на плодовете и личния вкус. - See more at: http://www.evatoneva.com/index.php?option=com_content&view=article&id=579:apricot-panna-cotta&catid=13:desertiinapitki&Itemid=13#sthash.e2uUpFNt.dpuf

Продукти за 6 порции:
250 гр пресни кайсии
1 с.л. захар
400 мл сметана 30%
2-3 с.л. мед*
5 гр желатин
пръчка ванилия

За гарниране:
4-5 пресни кайсии
пудра захар за поръсване
1-2 с.л. Амарето ликьор + запечени филирани бадеми - по желание **

Начин на приготвяне:
Измийте, нарежете на половина и почистете плодовете.
Поставете ги в огнеупорен съд, поръсете със захар.
Запечете ги до омекване за 5-10 минути под грила.
Махнете обвивката им и пасирайте до гладкост.
Загрейте сметаната, пръчката ванилия и меда до кипене.
Накиснете желатина в 2-3 с.л. студена вода.
Оставете да набъбне 10 минути.
Разтворете го на водна баня.
Прецедете сметаната и я прибавете към плодовото пюре.
Добавете желатина, разбъркайте и охладете.
Разпределете в десертни чаши.
Охладете за 2-3 часа в хладилника.
Гарнирайте с пресни плодове, поръсете с пудра захар и поднесете.

* Количеството захар/мед зависи от сладостта на плодовете и личния вкус. - See more at: http://www.evatoneva.com/index.php?option=com_content&view=article&id=579:apricot-panna-cotta&catid=13:desertiinapitki&Itemid=13#sthash.e2uUpFNt.dpuf

Продукти за 6 порции:
250 гр пресни кайсии
1 с.л. захар
400 мл сметана 30%
2-3 с.л. мед*
5 гр желатин
пръчка ванилия

За гарниране:
4-5 пресни кайсии
пудра захар за поръсване
1-2 с.л. Амарето ликьор + запечени филирани бадеми - по желание **

Начин на приготвяне:
Измийте, нарежете на половина и почистете плодовете.
Поставете ги в огнеупорен съд, поръсете със захар.
Запечете ги до омекване за 5-10 минути под грила.
Махнете обвивката им и пасирайте до гладкост.
Загрейте сметаната, пръчката ванилия и меда до кипене.
Накиснете желатина в 2-3 с.л. студена вода.
Оставете да набъбне 10 минути.
Разтворете го на водна баня.
Прецедете сметаната и я прибавете към плодовото пюре.
Добавете желатина, разбъркайте и охладете.
Разпределете в десертни чаши.
Охладете за 2-3 часа в хладилника.
Гарнирайте с пресни плодове, поръсете с пудра захар и поднесете.

* Количеството захар/мед зависи от сладостта на плодовете и личния вкус. - See more at: http://www.evatoneva.com/index.php?option=com_content&view=article&id=579:apricot-panna-cotta&catid=13:desertiinapitki&Itemid=13#sthash.FmQp8i6U.dpuf

Продукти за 9 бр. (малки, по ~ 150мл)  порции:
3 добре узрели праскови 

2-3 с.л.ром

2 с.л. мед

1 равна ч.л. желатин 

500 мл готварска животинска сметана

250 мл прясно мляко
5-6 с.л. захар***
1 и 1/2 пак. (15 гр)  желатин
1 шушулка  ванилия (или друга. Истинската ванилия има различен аромат, който у нас НЕ предпочитат пред химията в пакетче или течна)
Приготвяне:
* Прасковите се измиват, белят от кората и режат на кубчета.

* Прибавя се рома :) и поставят на котлон, на тих огън.

* Варят се около 3-4 мин, докато се изпари течността,  прибавя се меда, разбърква и отстранява от  котлона. 

* Желатина се накисва в  около 60-70 мл. студена вода; оставя се да набъбне за 10мин. и се разтваря на водна баня (или загрява в микровълновата, но внимателно, за да не прегрее)
* Прибавя се към прасковите, разбърква. 

* Плодовата смес се разпределя на дъното на  формички (силиконови,илизакрем-карамел).

* Прибират се в хладилник за 2часа, да се охладят.

* Загрява се сметаната, пръчката ванилия (срязана надве по дължината и с изстъргани семена) , захарта и прясното мляко  до кипене.
* Охлажда се. 

* Желатина се накисва в  2-3 с.л.. студена вода; оставя се да набъбне за 10мин. и се разтваря на водна баня.
* Прибавя се към млечната смес, разбърква и се разпределя върху плодовата смес във формичките (тя трябва да е много добре стегнала). 

* Охлаждат се в хладилник за 3-4часа, до пълното му стягане. 

*Преди сервиране  всяка форма се потапя във вряла  вода за 2-3 сек. и обръща в чиния.  Може да се гарнира с  плодове или  сладко от праскови. (или да се прокара остър нож между крема и формата и тогава да се обърне - така също се отделя лесно от формата)

***Крема може да се разпределете в десертни чаши и да се спести момента с обръщането :) .
*** Количеството захар/мед зависи от сладостта на плодовете и личния вкус.

 

И сега искрено и лично.

От известно време се завъртя една игра-предизвикателство из блоговете,  всеки пишещ да отговори на разни въпроси и разкрие малко повече за себе си.   Тип Лексикон от ученическите години. От времето на започването на блога една такава игра вече  премина, но сега има доста нови блогове и "лексикона" отново тръгна.
Тук ще обединя отговорите ( в синьо)  и въпросите на предизвикалите ме да отговарям :) но извинявайте, момичета, няма да отправям на свой ред предизвикателство. Ако някой има желание - да хваща въпросите от тук и да се включва :)  

 Първи бяха въпросите на Милена от "Вкусно ухание":

1.Какъв е нравът ти?

импулсивна, припряна, доверчива. В редки случаи - търпелива. 

2.Любим тип кухня?

всяка кухня,освен  азиатските ми харесва, но най-много- средиземноморската. 

3.Стих или роман?

роман 

4.Сезонът,който те кара да летиш?

зима 

5.Несбъдната мечта? 

мечтата е мечта, за  да се сбъдне и да последва нова... :) 
Да видя отблизо Кременските езера ми е мечтата сега.

6.Изпитвал(а) ли си гордост?От какво?

с децата си. 

7.Импровизация или дословност?

зависи къде - в кухнята - импровизация; при традиционни зимнини и Мише-рецепти) - дословност. ... 

8.Стил музика,който ти допада?

почти всяка музика мога да слушам, зависи от момента.   С изключение на хард-рок, хард-чалга, рап, хаус.

9.Пътеводна звезда в твоя живот? 

Нямам такава звезда; нищо специално, което да следвам непреклонно.Винаги има пътечки, пътеки, шосета и магистрали.

10.Приятелството?

Приятелството е взаимоотношение, при което липсва егоизъм, егоцентризъм и всякакво желание за доминиране и господство над другия. Едно от най-важните качества е естествеността. Истинското приятелство се доказва през годините и през тях съм загубила доста, които съм имала за такива. За добро или за лошо. 

Следват въпросите на Роси - Кулинарен Елексир 

1. Какъв кулинар сте - педантичен ,подреден и последователен или когато готвите настава лек хаос,който разчиствате в последствие?А може да има и трети вариант,споделете!

Готвя всеки път различно. Когато ще готвя повече (над 7 неща за ден) -за пратка към Студентски град, или за гости - е по план - изваждам, приготвям почти всичко, което ще ми трябва, за да ми е под ръка - да не губя време. Не меря, не претеглям, само си подготвям и имам ясна представа какво ще готвя. Ако нямам тази организация, абсурд е да направя толкова ястия за ден, когато ще пътува младежа (тъй като е с час на тръгване и всичко трябва да е охладено вкутии), или ако чакаме гости, с които искам да седна и да се видим, вместо тогава да готвя.  И хаотично готвя - както вчера, когато щях да правя картофени кюфтета. Видях патладжана от предния ден, дето си взех - хайде с доматен сос. Извадих праскови за панакота -казах си - сега ще напълня с боровинки, а кедровите ядки - преместих кутията с тях и така влязоха. Босилека си търсих от 2 дни, къде съм прибрала торбата с измития - няма го. Намерих снощи, като прибирах чиниите, към 23.30 когато бяхме изпратили едните деца . Е, тогава направих пестото. Изобщо ако съм в къщи и с повече време -хаотично. Гоня ли срок (прибирамсе около 19,30 от работа) - гледам да си имам организация. Но чак педантично - не, в никакъв случай. Не държа на определен продукт или начин на приготвяне и бързо ги подменям. Вярно, че понякога вкуса ще страда, но и аз страдам от липсата на време :)  пък и не се знае кое ще е по-добро на вкус - даденото по рецепта, или моето. 

2. Планирате ли предварително какво ще сготвите или действате според момента,настроението,наличностите?

Предния отговор май изчерпва този въпрос :) - за гости и за студента - планирам. В делничните дни правя плахи опити, но не ми се получава  почти никога. Най-доброто ми планиране е да си приготвя (сваря) месо или продукти от предния ден или сутринта, а вечерта само довърша. Но точно тогава нещо непредвидено изникне и в 50 % от случаите има промяна във вечерята.

3. Какво питие харесвате ?

кафе, бира, розе.  И ледено студени напитки. 

4. С какво най-много обичате да си поглезите небцето,кое ви е много любимо ?

сьомга, гъши дроб, боровинки, шкембе-чорба сиренА всякакви с плодове ... Много неща обича, Роси, знаеш Когато нещо ми харесва - хапвам бавно,  за да усещам храната. Така дори сиренова каша може дами погали небцето.

5. Всички в дома ви ли харесвате еднакви неща или имате разногласия?Съобразявате ли се с тях и лишавате ли се от нещо само защото останалите не го обичат? 

В къщи ястията, които се ядат от всички ни,  са не повече от 20-на на брой. Когато се омъжих достатъчно се съобразявах с вкуса на милото, след това на злоядия Ники, та имаше години, когато се лишавах от най-обикновени неща като  сарми, пържен патладжан, агнешко, яйца на очи.... Сега имаме подобрение - те проядоха някои неща; техните любими човеци  споделят мои любими. А много често  единия ден приготвям любимо за едните, на следващия ден - за другите членове на фемилито и така вече нещата вкусово звучат добре. Но в последните 10 години дори за себе си съм склонна да приготвя нещо, което ми харесва.

6. Ограничавате ли се в избора на продукти или рецепта от здравословна гледна точка ? 

Не. Старая се да се ограничавам от към количествата нездравословни храни.

7. До колко сте фенове на еко и био  кулинарията?Има ли нещо,което преди сте приготвяли и обичали,но вече сте променили предпочитанията и възгледите си и не го консумирате?

Няма такова. И друг път съм казвала, но съм фен на  био и еко продуктите от градината на мамите, на хора от пазара, които знам, че произвеждат малко, защото е и за тях. Еко и био за мен са домашните продуктите. 

8. Кой продукт или няколко изобщо не присъстват в кошницата ви?

на които не бих дала втори (или трети дори) шанс по-скоро,   защото има много продукти, които не присъстват в кошницата ми (поради факта, че или не ги познавам като продукти,или не се намират тук в търговската мрежа). Категорично аспержи, броколи, брюкселско зеле,  октопод,  авокадо... все такива неща. Както и готвен карфиол, ако се брои.

(ПП 4 години по-късно: Авокадото ми хареса точно от третия опит. Вече цялото домочадие го хапва. Аспержи и броколи харесват дори младите хора, а аз успешно отгледах броколи, догодина живи и здрави чакам първата реколта от аспержи. Октопод влачих лАни от Гърция пък :v :v )

9. Коя е рецептата,която постоянно отлагате ?

Павлова преди седмица аха-да я захванаи пак се отказах. 

10. Следите ли често кулинарните блогове,пишете ли коментари или просто разглеждате?

Следя, понякога  минавам само с преглед на заглавието на рецепта и снимката, друг път чета по 2-3 пъти :) за съжаление рядко стигам до коментари . 

Въпросите на Руми от Румянтика вкухнята 

1. Кога, как и защо създадохте своя  блог?

Разглеждайки блога на Сладка хапка случайно натиснах горе - имаше "нов блог" или нещо такова и ми превъртя прозорец. Тъй като отдавна пишех в Гответе с мен и имах няколко теми, продължих създаването му. Нищо, че за 2-3 седмици не си помнех паролата, която вкарах тогава. Пренесох  голяма част от рецептите си от там, добавям други нови, които сега правя и гледам основно да е от полза на децата ми, тъй като единия има изключително вредния навик да звъни, когато не мога да говоря по телефон и пита... подробно. Затова и е включена категорията "Учим се да готвим" 

2. Какво приготвяте в кухнята с по-голямо желание сладкиши, манджички или тестени?

манджи  

3. Какво от всичко което приготвяте най-много радва вашето семейство?

месо :) и сирене. И всеки десерт с шоколад. 

4. Обичате ли да експериментирате с вкусове, съставки и подправки в ястията или стриктно се придържате към рецептата?

обичам да експериментирам, но гледам да не прекалявам.  Да съм сигурна,че поне един ще го яде. Без друго винаги ме гледат със съмнение, но се радвам, когато им хареса (както снощи печения заек, че ще бъде сух. Сух, ама друг път   

5. Има ли неща което не ядете? 

нормално, както всеки човек.  Горе изредих няколко при въпросите на Роси, освен тях -магданоз - нарязан в салата. Твърдо не 

6. От какво може да се разсмеете до сълзи и давате ли воля на чувствата си?

от мноооого неща; от рошавата глава на дъщеря ми дори. Давам воля на чувствата си. 

7. Какво може да ви натъжи, та дори и разплаче?

 Пак много неща - книга, филм, възрастен човек на улицата, в магазин,  най-често нечии постъпки. 

8. Какво предпочитате: книга, филм  или интернет?

филм.  

9. Къде и как предпочитате да възстановите силите си след уморителен ден?

 ето тук , но не мога.

Затова го правя или в близкия парк, или в къщи, на тишина. 

10. Ако трябва да останете на самотен остров какво бихте взели със себе си?

Не искам да оставам на самотен остров :)  бързо ми минава желанието за усамотение. 

И въпросите на Александрина от Приказки от шоколад

1. Как и защо започнахте да готвите? 
Първото съзнателно "готвене" - яйца на вестник, мамини бяха на екскурзия, баба се разболя и леля дойде да ни сготви. Но нещо не одобрихме с брат ми и си спомням, че баба ни казваше как  да намокрим първо вестник... Иначе - прозаично, но край баба се учех да готвя. Започнах още преди да дойда тук да работя и живея сама, защото ми харесваше.

2. Какво ви вдъхновява?
Може снимка, може продукт - нов и различен; подправка дори, може заради любим човек. Принципно малко ми трябва :) 



3. Обичате ли да експериментирате в кухнята?
да, когато обекта на приготвяне   позволява.  Например има неща, при които не спазиш ли точната рецепта -няма да стане.  Прозаични неща като ябълков оцет, сирене, трушията ми.

4. Сирена или месни продукти?
А може ли и двете :) Трудно ще ми бъде да избера между двете, но сигурно сирена.

5. Има ли нещо, което се притеснявате да приготвите? Какво е?
Макарони (не паста, а сладките). Притеснява ме точността до грам при тях и не се и опитвам да направя. 

6. Ако бяхте храна, щяхте да сте...
сирене   

7. Имате ли други хобита, освен готвенето?
обичам да ходя за риба :) 

8. Какво бихте предпочели - книга или филм?
филм, на книгите в последните години бързо заспивам. 

9. Най-красиво място, на което сте стъпвали, е...
пещера Снежанка и  "Орлово око" на вр. Свети Илия в Родопите. Гледката от там е уникална! 

10. Какво ви кара да се усмихвате?
Прекалено много неща. В момента ме усмихва снимката по-долу, на която племенника ми държи чинията с десерта :) като си спомня как странно ме погледна, когато помолих  :))