Зелеви сарми с кълцано месо

Сарми  при мен много  най-вече в зелев лист. С лозов лист само аз ги харесвам, но  имам едни новини, че и младежът Н. ги е проял. Поздравления  на този, който е успял да го убеди! 
В повечето случаи ги правя с кайма (дори да е от месо с доказан произход, пак е смляно на кайма), но си е друга работа да са  с шарено свинско месо. И ориза и зелето понасят мазнината му. Пък и  като отделих листата на сармите, авджи се зарадва на нов вид "манджа" - ориз с месо, сервирано на топки в чинията. И евентуално листа за втора употреба 

Нищо ново под слънцето (което изненадващо липсва тези дни), но  ето им рецептата. 

Зелеви сарми с  кълцано месо 

листа от  кисела зелка  - всяко нарязано на 2-3 правоъгълни парчета, на които са отстранени твърдите жилки. Изобщо тия жили винаги ги отстранявам - и като готвя зелето, и за сарми. 

~600-700 г  шарено свинско месо - врат, гърди
~ 150-200 г ориз
2-3 с.л. доматено пюре 
1 с.л. подправки - смес от равни части  кимион, черен пипер, чубрица. 
2  с.л. универсална подправка
70-80 мл олио

Приготвяне: 
* Месото се нарязва/накълцва  - със сатърче било по-доброто според М. и разбърква  с подправките, измития ориз, доматеното  пюре и олиото.
* На всяко парче листо се поставя пълна лъжица от сместа и завива на стегнато руло, с прегънати двата странични края, за да не излиза плънката. 

В обикновена тенджера (или глинен гювеч за фурната): 
* На дъното на тенджера се поставят 3-4 цели зелеви листа, върху които подреждат готовите сарми; покриват се отгоре с чиния. 
* Пълни се не повече от 3-4 пръста до ръба и, налива се вода/зелев сок - равни части -  така, че да ги покрие.
* Включва се котлона и щом заврат се оставят да къкрят около 1,5ч. (а с гювеча във фурната - 2 часа.) 

Готвене в Crock-pot:

* Завитите зелеви сарми с кълцано месо се нареждат на два реда на тенджерата, без да се поставя нищо на дъното. 
* Наливат се равни количества вода/зелев сок -1,5 -2  към  1 част ориз, включва се уреда на І степен-режим “LOW” и наглася часовника за 8 часа. (щом изключи той продължава да подгрява храната, така че не е фатално, ако точно след 8 часа не се отвори тенджерата).
* Ако няма да правите млечен сос, сложете 1/1 части течност/ориз.  

Приготвянето  на млечен сос, ако се налага :) 

* Изцежда се сока (не повече от 500мл е) и  кипва  в тенджерка на котлона. 
* Разбива се 1 кофичка кисело мляко с  щипка сол  и 2 с.л. препечено брашно. 
* От врящия бульон с черпак се прехвърля при непрекъснато бъркане към млякото, докато сместа се удвои и температурите се уеднаквят, след което млечната смес се връща в тенджерата. 
* Прибавя се парченце масло. 

Мъфини с тъмно пиво Гуинет :)

Не Гуинет на крал Артур, а тази Гуинет-Нели. Откакто е показала влажния и сочен  Шоколадов  кекс с тъмно пиво  миналата година му се каня, но половинът все ме отказва с думите "Аз кекс не ям". Все едно пък само той ще го яде..... ама кой друг, ако не той да ми убие мерака. 
Този път обаче си бях купила тъмната бира (която иначе не се пие в къщи) и го реших :) във вид на мъфини.  Малки кексчета :) 

Много влажни и черни, пък и в прилично количество от 24 броя ми излязоха. И мммного, много ни харесаха 

Благодаря ти много, Нели! 

Ето и рецептата им - за 24 бр. мъфини. 

Продукти: 
150 г масло
2 ч.ч захар чашата е 240 мл)
4 яйца
220 мл. тъмна бира 
2 пълни ч.ч пресято брашно
4 с.л какао
1 бакпулвер (10 гр.)

Приготвяне: 

* Маслото и захарта се разбиват (тъй като не е кекс - с телена бъркалка). 
* Прибавят се яйцата и отново разбърква. 
* Следват:  бирата; разбърква се; прибавя се и брашното на 2-3 пъти, заедно с какаото и бакпулвера. 
*  Формата за мъфини се намаслява или в гнездата се поставят хартиени капсули. 
* Пълнят се 2/3 от височината им и пекат в предварително загрята на 180* фурна - около 25 мин. - пробват се с дървено шишче, или клечка за зъби, която трябва да излезе суха. 

Мезето на авджи Стоев :)

Това да се счита като почерпка за оня юбилей за 700-те пуликации    , който мина с едни печени картофи. Истинска канибалска. Любимото мезе на Мише от ранна детска възраст. Когато се събрахме много се изненадах, защото не се суши - само се осолява, но после тати заключи философски - "то е като сланината, при която слагаме в качето по някоя мръвка" (тогава сланината се правеше в малко дървено качЕ). Долу-горе същото е, само дето това не е толкова "мокро" като онова при сланината. 
Суровото месо не е за притеснение, тъй като:
не е топлинно обработено, но е кулинарно обработено - солта го "готви" -  разгражда колагена (белтъка) в месото (не е кърваво; "изпича" се);  солта прониква в месото и убива разните бактерии, ако ги има - пържолите се режат дебели  ок. 1.5 см. 

Солено е; но е мезе все пак. Не се яде с лъжицата  както се опитват някои хора.
Чисто месце. От рибица. Дори име си няма милото, та ще си остане 

Сурово-солено месо 

Главния :) продукт е свинска рибица (контрафиле) - сухо и крехко месо без сухожилия.  Може и да става с друго месо, но не съм пробвала. И тъй като го правя с прясно месо, ще чакам следващото домашно :) 

Сол, черен пипер, кимион. 

Рибицата се нарязва на пържоли с дебелина ок. 1.5 см. ( чак с шублер не измервам, на око :)) 
Поръсва се обилно със сол (но не  чак до побеляване) от двете страни. 
Пържолите се нареждат в чиния, може и да се  застъпят, но да бъдат в единия край на чинията. Тя се поставя под наклон така, че месото да се отцежда в свободната и част. 
Така се оставя за 24 часа в хладилник. 
Обира се отцедената течност и пържолите отново посоляват (вече нормално, като за печене) от двете страни и оставят под наклон в хладилник за 24 часа. 
Това упражнение се  повтаря още веднъж - на третите 24 часа месото е спряло да пуска сокове и няма нищо за отцеждане. 
Поръсват се от двете страни още веднъж със сол и с подправките, нареждат се на един ред в чинията и отново в хладилника :) на студено за още 24 часа, през което време се обръщат 2-3 пъти. Така горния слой засъхва  малко. 


После си режем на дъската кубчета като зарчета и си казваме наздраве 


В свежо фолио или торбичка се съхранява спокойно до 10 дни (за повече не мога да кажа), но когато сме правили по-голямо количество (от половин рибица) прибирах във фризера, добре опаковани. Тъй като месото е добре осолено, когато се наложи да измисля бързо мезе изваждам и оставям 15 мин. на стайна Т* - готово е за хапване. 

и да се изфукам (най-после) с  новите си  солница и пиперница - подарък от приятел.
Мила Роси, сърдечно благодаря за  светлеещите мелнички.  Много приятна изненада беше! Голяма занимавка са, дори да не се налага посоляване, някои хора пак си ръсят   

Шоколадови сърца XXXXXXL

 

Дали ще се опием от любов, или от вино няма значение,  важното е да сме щастливи!
( преписана мисъл от ФБ, но правдива и ми хареса).

Честит да е празника! Кой-когото светия почита! Който иска лоза да зареже ; който иска сърце да подари 

Днес няма да правя прозрения; няма да се връщам в спомени; няма да държа речи :) Съвсем сърдечно ще споделя последните сърца, които правих за тази година (надявам се) и които може да си направите за празника точно за 10 мин. И за които са нужни шоколад, шоколад, ядки от лешници и стафиди. Формичката във вид на сърце е тематична, но шоколада може да се разлее и в правоъгълна форма и после начупи на парчета.

Идеята видях в неделя в "Свежата Анабел", която напълни една тавичка с шоколад. Е, при нея нямаше, но какво е шоколад без ароматен алкохол :) и вложих напоени в ром стафиди.




Необходими са
печени обелени лешници
шепа стафиди, накиснати в ром
бял и черен/кафяв шоколад
масло

Лешниците се белят много лесно веднага след изпичането - изсипват се в единия край на кърпа без власинки, покриват се с другия край и с дланта на ръката добре се претриват отгоре.
Когато отворите - 80% от тях ще бъдат добре обелени, а другите 20 % ги изяжте , докато опитвате рома. 

Тава, или правоъгълна форма се застила с хартия за печене. Или се ползва силиконова форма - след това готовите сърца много лесно се изваждат. 

Насипват се ядките - количество по преценка, но заедно с поставените стафиди да се получи нещо като рядка мозайка - не плътна, за да може шоколада да достига до дъното на формата. 

На водна баня едновременно се разтопяват в две купи и черния и белия шоколад, заедно с малко кубче масло - на шепа шоколад - масло, колкото монета от левче. 

Върху ядките и стафидите се насипват от двата вида шоколад на купчинки - тук трябва да се прецени: кога изсипания шоколад ще покрие целите лешниците. Тази дебелина на получения шоколад е достатъчна - около сантиметър. Пефректна!

Не се заравнява отгоре! Напротив, с дръжката на лъжица се правят няколко "хода" в шоколада,  за да се получат някакви шарки. Оставя се на студено място да се стегне за 20 мин.  :) и шоколадово сърце е готово да бъде споделено с любим човек :) 

Пица на сърце :)

Пица като пица, но сърдечна в тон с утрешните празници. Сърце за Валентин и добро мезе за виното на Трифон .  Съвсем с подръчни материали, не е необходима форма-сърце, за да се направи.  Само шаблон от лист хартия. 

Усуканата "връзка" по края се наложи, за да придържа плънката. Която този път е обратно наредена, за да се  виждат цветовете отгоре - ако се нареди по нормалния начин: шунка, маслини, домати и отгоре настърже кашкавал - ще се изгубят цветовете. Но когато видях колко кашкавал съм настъргала да сложа се  усетих, че ще изтече извън очертаното тесто. Първоначалната ми идея (която все пак ще осъществя тези дни) беше "връзката" да е от няколко пласта като пластовете на шарения венец  със солена плънка, но все пак действието се развиваше в 7 часа сутринта, за да се заигравам толкова, затова съкратих само до зеления пласт. 

Тестото за пицата може да бъде всяко, любимо за работа. Аз си държа на моето от кифличките, а тук дозата е следната, за 2 такива сърца, с дължина 40 см.  Точно това тесто е замесено вечерта и втасало в хладилника. Сутринта извадих оформих. 

~ 350 мл вода ( или вода и прясно млякоравни части) 

1/2 кубче жива мая - 20 гр. 

~ 50 мл. олио 

по една ч.л. сол и захар 

около 500-600 гр. брашно за меко, но еластично тесто и още малко за точенето 

за "връзката" - зелено песто (тук е босилек) и кашкавал (или ситно нарязани зелени подправки) 

за гарниране на пицата: 

шунка, кашкавал, маслини, доматен сос, риган, чубрица........... 

Приготвяне на пицата: 

* Маята се разтваря в топлата вода заедно със захарта и солта и се оставя да шупне на топло за 10 минути. 

* Прибавя се олиото/зехтина и малко по малко брашното, докато се получи топка еластично и  меко тесто, което да не лепне по ръцете. 

* Покрива се с кърпа и оставя за 30-40 мин. на топло да втаса (или прибира в намаслен плик, в хладилника, ако ще се ползва след  8-10 часа. Там пак втасва, но бавно. Когато потрябва се изважда, оставя за 30 мин. на стайна температура и тогава се използва). 

* Втасалото тесто се раделя на две топки, за две пици. 

Едната: 

* се разточва на кора, с дебелина по желание***. Моята кора е между 8 и 10 мм.  

* Изрязва се форма на сърце.  Премества се в тава (намаслена, или на хартия за печене) 

* Останалото тесто се омесва отново и разточва на дълга кора, дебела 4-5 мм. 

* Срязва  се по дължината на две равни части. Едната се намазва с пестото  и поръсва с настърган кашкавал. 

* Другата лента се поставя върху нея и притиска с ръка. Трябва да се получи с ширина около 2 см. 

***Тези ленти от 2 см., като се усучат се получават идеални по размер за поддържане на плънката и да не са натрапчиви, тъй като все пак са "пълни" само с кашкавал. Затова, ако са по-широки - се срязват още така, че да останат около 2см. широки. 

* Усукват се и се поставят плътно по ръба на изрязаното сърце. 

И тук се включва фурната на 220*  

* Вътрешността се намазва с доматен сос, или кетчуп; поръсва се с подправките и обилно с настърган кашкавал. 
* Следва подреждането отгоре - по края резенчета домати (големината на които зависи от големината на пицата), ред маслини, шунката...... Или каквото още иска човек да сложи - гъби или царевица, но моят Главен любимец не обича такива на пица, затова съм ги спестила тук. Най-"главното" е всеки ред да бъде във вид на сърце. 



* Поставя се в загрятата вече фурна, на средна скара и пече :) докато се изпече. Това вече всеки си знае до кога се пече. Да се зачерви. А "връзките" стават с нежна хрупкава коричка 

Това с едната половина от тестото. Другата половина може да се запази в хладилника. 

* За печенето на пицата ще напомня: всеки път го пиша   според мен,  за дебелината на блата е важно печенето.  Тъй като правя пицата от едно и също тесто, това ми е заключението :) 
Ако искам да остане  тъничък - поставям в загрята на 250* фурна - така се пече максимално бързо и не тестото не успява да бухне; ако искам да е пухкав и по-дебел - поставям пицата в студена фурна веднага след приготвянето и, включвам фурната на 220* и така пека до зачервяването и, през което време блата се надува максимално. 

***Другото, което искам да напомня е: Желателно е блатовете за пицата да не се точат с точилка, ада се раздърпат с ръка, или оформят, тъй като при точенето точилката изкарва всичкия въздух на тестото. Когато можете :)  лесно е - с длан върху длан, върху тестото, то се разстила. Но има и моменти, когато бързам - да готвя ли, да снимам ли :) пък и ме чакат :) и тогава пак си ползвам точилката. 

Гарнирани сърца от полента в доматен сос

Това ми е следващата сърдечна идея  . Тук дори две, заедно с чипса от бекон, с който реших да се заиграя :) при повторно зареждане на тавата, тъй като първата партида бе дегустирана с препечени филии и чаша вино (можело да сменя хартията за втората партида, но факт - хартията при мен е за двукратна употреба ). А основната идея ми беше освен гарнирането с бекон, да има и  чипс от бекон.  Лентите са тънки, извиват се по две във вид на сърце и се пекат в загрята на 220- фурна за 5-6 мин. Това е за тях. 

За полентата май всеки път пиша, че не е качамак - ще го кажа пак. Качамака е от царевично брашно и моите съвсем съзнателни спомен помнят нещо съвсем друго - по-скоро парено тесто от царевично брашно със сирене, пръжки, или масло, но не и този царевичен грис, на чиито пакети пише "за качамак". Качамак, ама друг път .
Както и да е, продуктите с царевичен грис  също не со лоши, особено ако са гарнирани с повечко сирене, бекон, гъби, маслини....  Доста пъти съм правила, а шишчетата с бекон, полента и сирене са ни любими. Пък и по-добре звучи "Сърца от полента". 

Необходими са: 

~150 г царевичен грис 

50 г  настърган пармезан/твърд кашкавал

1 с.л. масло 

~ по 250 мл  вода и пилешки бульон (или само  вода, но с бульона вкуса му по-добър)

по ~ 150 г :

варено пушен бекон (месо)

маслини без костилки 

гъби 

още  пармезан или твърд кашкавал за поръсване 

ленти бекон за чипса - по желание 

Готов доматен сос, или: 

консерва домати - 700 г

2-3 с.л. олио/зехтин,

сол и черен пипер на вкус, 1 с.л. захар 

2-3 ск. чесън

по една щипка чубрица, риган, босилек 

и по прашинка :) от стрити зърно бахар и зърно карамфил (те придават пикантен вкус на соса) 

Приготвяне:

* Приготвя се правоъгълна кутия с размери~ 20/12см. и застила със свежо фолио. Обиконено така изсипвам полентата, когато ще я режа на форми, но тук използвах  силиконови форми-сърца 6 бр. и кутия 10/15 см.  Размера може да е различен, ако е по-малък - сърцата ще станат по-дебели, затова давам ориентировъчни, сърцета са с дебелина 2 см.  

* Бульона и водата се кипват в малка тенджерка, прибавя се сол, ако трябва  и на тънка струя изсипва царевичния грис. 

* Бърка се енергично, докато се сгъсти и поеме водата - около 4-5 мин.

* Прибавят се маслото и сиренето, обърква, докато се разтопят в сместа. 

* Тя се изсипва се в приготвената кутия,  (пълнят се формичките наполовина) заравнява отгоре и охлажда (прибира в хладилник за 30 мин.) 

През което време се приготвя чипса от бекон, "гарнитурата" и доматения сос: 

* Бекона и  гъбите  се нарязват на ситно. 

* В касерола или малка тенджера  се запържват, докато си сменят цвета - 2-3 минути, както се вижда гъбите ми са съвсем малки -  с такива предпочитам да готвя :)

* Прехвърлят се в чиния при  ситно нарязаните маслини и объркват.

* В същия съд/тенджерата се  изсипват грубо пасираните домати, прибавя се олиото/зехтина и фино счуканите скилидки чесън. 

* Включва се котлона на мах степен и се вари, докато соса се редуцира наполовина. 

* Прибавя  се захарта и подправките и се прехвърля в тава, в която ще се допича всичко. 

* Изваждат се сърдечните форми полента от силикона и нареждат в тавата (или се изрязват сърчица с форма за сладки) 

* Отгоре са гарнират с отделените гъби/бекон/маслини и поръсват с  пармезан/кашкавал. 

* Тавата се поставя в загрята на 200* фурна и пече 7-8 мин. 

Това е  общо време за приготвяне - около 40-45 минути, като се започне от полентата, за да може да стегне.  Сервирането е ясно. По желание. Но соса е малко (поне за нас) - утре повторение на соса с останалите царевични сърца :) 

Лека нощ да кажа 

Сърца, яйца ........

и до кудкудякане втори епизод.  Съвсем сериозно приключвам с яйцата, че ще получим белтъчно натряване. Ама и Мише не роптае срещу яйцата. Обещавам, че приключих, но ще покажа и тези две "сърдечни" идеи. 

Едната е простичка - варени яйца. Идеята се  завъртя преди време във ФБ в онези анонимни страници, които събират снимки, които са харесали - без източник, без рецепта. Е да, тук рецепта не трябва. Само яйца, парче картон, 2 ластичета и химикал/молив, или нещо такова. И свежо фолио/стреч, или торбичка, в което да се постави яйцето, тъй като всеки картон е бил в книжарница. Моя дори е корица на тетрадка, нямах търпение да търся картона.

Парчето картон трябва да е с дължина не по-малка от 15см. и ширина ок. 8-9см. За по-голяма точност - картона, сгънат на две по дължината трябва да е с височини колкото диаметъра на яйцето (ама и обяснение).
Яйцата се сваряват и се белят едно по едно, тъй като трябва да са горещи, за да се подложат на тази манипулация. 
Обелено се поставя бързо в плика (завива в стреч фолиото) и поставя хоризонтално в картона. Върху него се поставя  химикала (молив,четка за рисуване)  и веднага се стяга с ластиче последователно от двете страни. 

Така се оставя да престои около 5 мин. и тогава се развива. Готово е, хванало калъп на сърце - долната част на картона остава остра. Друг е въпроса жълтъкът в коя част на яйцето е бил разположен и чист късмет е  да се окаже по средата, когато се среже. С малко повече яйца се получава - 3 от 6 са точни, но с такава дълга фотосесия рискувах не помощ от съпруг във връзването на ластиците, а  смразяващ поглед докато задържам яйцата за салатата. 

Следват Яйца на сърца във филия - досега подвизаваща се закуска у нас като Яйца на очи във филии.  Е, тук има следи от някакъв колбас или пушено месо. В днешния случай филиите са големи, защото много харесваме и купувам един хляб от сравнително нова частна фурна, който е килограм и филиите са големи. Затова пък сърцата са две :) Едното е цяло, другото е разбъркано с малко намачкано сирене (и парченца шунка на дъното )

С  формичка за сърце (естествено   ) се изрязва средата на хляба. 

В тиган се загрява   парче масло  и поставя изрязаната филия. Внимателно се чуква яйцето, за да остане цяло, или се пълни с яйчената смес. 

Тигана се захлупва с капак, за да успее яйцето да се изпече и забули и отгоре, при което най-добре запазва формата на сърце. За около 3 мин. филиите със сърца са готови. 
И докато приготвяте другите, ако не си ги опазите, оставате без тях  за фотосесията.  Затова пък  другите филии са двойно запечени и лично на мен - по-любими (хрупкави). Но формата се вижда най-добре на сърцата, които са смес от яйце и сирене. 
Тук тигана не се покрива с капак, а след 2 мин. запичане/пържене, филиите се обръщат от другата страна, добавя още парче масло и запичат за още 2 мин.