Страници

29 април 2016 г.

Козунак


      Аз приключих с козунаците за тази година, но който още не е избрал какъв козунак да приготви  :smile1:  Може да опита този -  Класически козунак с прясно мляко и повечко яйца. Същото тесто като на козуначените кифлички, което ползвах преди години, когато месех козунак на ръка  :smile1:  Сега е лесно и мързеливо  - в хлебопекарната.  Само оформянето няма как - на ръце ;D  но тъй като тестото  е мазно се оформя лесно. И печени във фурната, разбира се. 
      От тази доза, която ще напиша  излязоха  4 козунака  във форми с диаметър 20см и  един правоъгълен във форма 30/11 см. 



Продукти: 
6 яйца
300 мл. прясно мляко
300 г. захар
80 мл олио
80г масло
1 пак. прясна мая (40 г)
щипка сол
кората на 2 лимона - фино настъргана
~ 900 г брашно за меко тесто smile1   Меко тесто, като долната част на ухото ни, но еластично. Приятно за работа, за пипане.  

още малко брашно (~100г) за доомесване и още малко олио за намасляване на ръцете 

2 жълтъка, 2 лъжици олио, 2 лъжици прясно мляко за намазване;
стафиди, червени сушени боровинки, локум, сушени череши 
захар, сусам, мак  за поръсване

Приготвяне: 
* Месенето на козунаците започва отново :) от активиране на маята -  в дълбока купа 30-40 мл прясно мляко прясното мляко се затопля до около 37*, в него се разтваря маята, заедно с лъжица захар и 2 лъжици брашно и се  оставя да шупне - поне 3 пъти да увеличи обема си. Това се получава за 20-30 мин. в топлото време. 

* През това време яйцата и захарта се разбъркват  леко с вилица, прибавя се останалото прясно мляко  и настърганите лимонови кори. 
* Всичко това се поставя  в контейнера на хлебопекарната да се меси, или в направено кладенче от брашното в голям съд, където ще се меси.
* Прибавя се щипката сол,   шупналата с прясното мляко мая  и половината от брашното. 
* Машината се включва да меси на програма тесто - при моята (Горене) е програма 8, за час и половина. 
* 3-4 мин. след като започне да меси малко по малко се прибавя и останалото брашно и по 2-3 лъжици от разтопеното  масло  и олио, докато поеме всичко. Тестото трябва да се оформи на голяма, нелепнеща по стените на съда топка 
* Така оставяме машината да си извърти почти целия цикъл - към края, последните 10 мин. я изключвам и включвам още веднъж  да извърти цялата програма "тесто". 
* Следва най-важната част - втасването на сладкото тесто :)
* Може да се остави в хлебопекарната да втасва,  тъй като е  загряла докато го меси, но по-добрият начин е да се остави на много топла стайна Т*, или във фурната, включена  на 50*. Така направих и аз - завих контейнера с намаслено свежо фолио и сложих в загрятата фурна. Трябва да увеличи обема си поне два пъти и това се получава за около 50-60 мин.
* Тестото се изважда на масата и разделя на толкова парчета тесто, колкото  козунаците, които ще се правят според големината на формите  
* Формите за козунаците се намазват с масло, или застилат с хартия за печене.
* Всяка част тесто се разделя на още няколко части, зависи как ще се плете козунака - дали на плитка с три фитила, или повече, или ще прави на топчета. Въпрос на собствен поглед е оформянето, пак ще напомня за  показаното тук клипче от Роси за една питка и сега правя нещо подобно на кръглите, без много да им се притеснявам накъде да си заплета ръцете :) или фитилите - важното е, че се получава. Задължително е оформянето на фитилите да бъде с намаслени ръце.  Тук се поставя и плънката - т.е. стафидите, боровинките,   или локум - ако искате омесете с тестото, ако искате - разстелете като  кора тестото с пръсти , поръсете там и завийте на руло. Така и с всички фитили.С намаслени ръце, да напомня пак  
 :smile1:
* Когато всички бъдещи :) козунаци са готови се поставят във формите за печене, покриват се със свежо фолио, намаслено от долната страна (която е към тестото) и отново прибират във фурната, на 40* , да втасват -този път повече ~ 2,30ч. ги оставих, увеличиха си обема около 3-4 пъти.  Затова, когато ги поставяте във формите гледайте те да заемат 1/3 най-много до 1/2 от големината на формата. 
* След като видим, че са добре втасали,  изваждаме формите от фурната, за да ги намажем, а фурната включваме на 180* без вентилатор, или 160* с вентилатор  
* Намазват се с четка (или парче марля) с  жълтъка с прясно мляко и олио и поръсва по желание с някакви семена, или със захар. 
* Поставят се да се пекат в загрятата вече фурна - някъде в долната част на фурната, задължително под средната част. Пекат се за около 30 мин (зависи от големината им), но най-добрия опит е пробата с дървено шишче, което трябва да излезе сухо.  
* Когато се извадят от фурната задължително се освобождават от формата за печене и поставят на решетка, докато изстинат напълно. Желателно е и тогава да се хапват, но пък нали знаете колко вкусен е топлия, дъхав козунак  

26 април 2016 г.

Талиатели с бекон и сушени гъби

     

      Всеизвестно на всичките ни приятели е факта, че някой нов вкус, или продукт, когато се одобри в къщи  върви поне 2-3 седмици в менюто, докато ни поомръзне :) Както казват човеците ни - да си отядем. Така е и с червената прясна паста, която за пръв път правих миналата седмица за тези червени равиоли с боб. И тъй като правих равиоли и с месна плънка (за тях друг път, че стана много червено) част от пастата превърнах в любима вечеря на момичетата. Е, едното момиче изчопли и гъбите, но аромата на сушени гъби си остана в тях :)
     С бекон и песто вече съм показвала, гъбите са винаги добавки - зависи какви има в наличност, в повечето случаи - печурки. Обаче тази есен нали си изсуших доста кладница, та сега не се притеснявам, когато забравя да купя гъби. 

Ето и рецептата за  Талиатели  с бекон и гъби 

Пастата се приготвя както съм описала тук В случая е червено-оранжева, оцветена с печена червена чушка.  Това количество е за 4 порции паста 

След омесване, почиване и разточване на тестото - тук е разточено с машината на най-тънката степен, около 0,5мм, лентите тесто се минават през машинката за паста през отвора за фетучини (между тях и талиателите разликата е съвсем малка и може да си ги наречете както си искате, защото сте си в къщи :) У нас до скоро минаваха с името фетучини, но момичетата си ги покръстиха на талиатели) 

Нарязаната паста се оставя на купчинки да засъхне за около 30 мин. Едва ли точния израз е "да засъхне", но ....... това е положението. Върху памучна кърпа, върху хартия за печене, върху стреч фолио. Каквото и да си изберете - да бъде поръсено с брашно. 



За гарниране трябват:
~60-70 г сушени гъби 
~250г пушен бекон 
шепа листа босилек
скилидка-две чесън 
7-8 с.л. зехтин 

твърдо сирене за поръсване (пармезан, кефалотири.......)

Приготвяне на пастата :) премина на два етапа, тъй като се притеснявам да сложа толкова нежна прясна паста наведнъж да се вари :)  Някой ден... когато добия смелост ще го правя наведнъж :)

* Гъбите се заливат с ~ 100мл  гореща вода и съда, в който са се затваря за 5-10 мин. 
* Листата босилек се пасират със зехтина и скилидката чесън. 
* Гъбите се изваждат от водата и заедно с нарязания бекон се  поставят в голям, широк тиган, в който ще се съберат с талиателите. 
* Задушават се, докато останат на мазнината на бекона. 

*** В този момент тази смес се разделя на две - половината остава в тигана, половината изважда за следващите две порции.  

* Готовата направена паста (да се разбира половината) се поставя в ~ 2,5л. вряща подсолена вода. 
* Когато лентичките паста изплуват на повърхността :) се засичат 1.5 мин време и изваждат в тигана при гъбите и бекона. 
* Прибавят се 3-4 лъжици от пасирания със зехтин босилек и 3-4 лъжици от водата на сушените гъби. Разбъркват се за минута   в тигана и се отстраняват от котлона. 
* Разпределят се в две чинии, а отгоре им се настъргва сирене (не бяло саламурено :) а от другите, жълти сирена тип мнооооого твърд кашкавал да кажем).  У нас фотосесията премина без пармезана, който девойките си бяха настъргали  в чиня и чакаха с него на масата :)))) 
Аз лично го харесвам на люспи, но моята чиния рядко стига до фотосесия пък.

24 април 2016 г.

Козунак със заквасена сметана


     Доживях и аз да напиша рецепта за козунак ;D Обещавам, че няма да пиша много, за да не е плашещо приготвянето му. Чудех се кога за последно съм правила домашни козунаци и се оказа, че е почти преди десетилетие Не че не ги обичаме. Мнооооого дори, но у нас никога не стига един домашен, че и два... а с три +++ ..... месенето става вече трудна работа. И когато някой ме е питал за рецепта за козунаци, винаги съм насочвала към апетитните Танитини козунаци, всяка година все по-добри и по-лъскави :) с хрупкави захарни корички отгоре. 
      Есента, когато купувахме машината за хляб с големите деца обещах, че ще направим и козунак :) Добре, че наближи Великден. Изпълних си обещанието, за два дни  правих два пъти, започвайки от известния и познат на повечето козунак със заквасена сметана на Ева Тонева. Подстрекателката Роси отдавна провокира освен с него и с много други разнообразни козунаци.
      Таня, Евчик, Роси, благодаря ви!  :-* 
      Козунак с прясно мляко съм правила, а и неотдавна правих козуначени кифлички, та съвсем обяснимо започнах да правя козунак със заквасена сметана. Обаче :) за мен в козунака трябва да има повече яйца и отпуснах още едно; захарта увеличих съвсем по вкус - просто опитвах тестото, докато ми харесва на вкус, защото го обичаме да ни е сладък. В крайна сметка се получиха пухкави, но и плътни, не въздушни като с прясното мляко козунаци, високо оценени от фамилията. А девойката, която освен риба не яде още 1234567890  вида продукти на тази земя :girl_crazy:  започна да копае и стафидите от този. Преди да види, че има цял друг, съвсем чист :) 


Козунак със заквасена сметана 

Продукти: 
4  средни яйца 
200г заквасена сметана 
240г захар 
1/2 кубче прясна мая - 21г 
130 мл прясно мляко 
40 г масло 
40 г свинска мас 
още около 80 г разтопено масло за намазняване на формите и ръцете 
корите на 1 лимон и 1 портокал 
1 ампула течна ванилия (или  каквато има...) 
щипка сол 
около 800г брашно и още около 60-70г  за доизмесване. Брашното е относителна величина тук, защото зависи много каква е гъстотата на сметаната и големината на яйцата. 

За намазване, гарниране и поръсване: 
1 жълтък с лъжица олио и лъжица прясно мляко 
захар, сусам, едра захар (щройзаат)............. 

стафиди, локум, сушени червени боровинки, шоколад......  



      На печива, които са ми "инфарктни" винаги хващам първо маята. Тъй като  ми се е случвало да не ми бухне сладкото тесто, предпочитам да съм сигурна в маята. А козуначеното тесто е сладко и втасва бавно. 

И месенето на козунаците започва от активиране на маята :) - прясното мляко се затопля до около 37*, в него се разтваря маята, заедно с лъжица захар и 2 лъжици брашно, в дълбока купа и се оставя да шупне - поне 3 пъти да увеличи обема си. Това се получава за 20-30 мин. в топлото време. 


През това време яйцата и захарта се разбъркват  леко с вилица, прибавя се заквасената сметана към тях, разбърква и всичко се сипва в контейнера на хлебопекарната :) Да, там месих тестото - gorenje с 2 бъркалки е, за 1,400 хляб. Разбира се може да се направи и на ръка, но ще трябва човек да се поизпоти повечко с хубавото омесване.  


                                           оня в средата отзад, поръсен с едрата захар е с шоколад

Всичко това се поставя  в контейнера на хлебопекарната да се меси, или в направено кладенче от брашното в голям съд, където ще се меси.
Прибавя се щипката сол, настърганите цитрусови корички, ванилията, шупналата с прясното мляко мая  и половината от брашното. 
Машината се включва да меси на програма тесто - при моята е програма 8, за час и половина. 
3-4 мин. след като започне да меси малко по малко прибавям и от останалото брашно и по 2-3 лъжици от разтопените мас и масло, докато поеме всичко. Тестото трябва да се оформи на голяма, нелепнеща по стените на съда топка  и да не е нито много меко - нито много твърдо :) като за месеница, или тутманик, ако по-често ги правите и винаги сравняваме с мекотата на възглавничката на ухото. 
Така оставяме машината да си извърти почти целия цикъл - към края, последните 10 мин. я изключвам и включвам още веднъж  да извърти цялата програма "тесто". 
Следва най-важната част - втасването на сладкото тесто :)
Може да се остави в хлебопекарната да втасва,  тъй като е позагряла, докато го меси, но по-добрият начин е да се остави на много топла стайна Т*, или във фурната, включена  на 50*. Така направих и аз - завих контейнера с намаслено свежо фолио и сложих в загрятата фурна. Трябва да увеличи обема си поне два пъти и това се получава за около 50-60 мин.




Тестото се изважда на масата и разделя на толкова парчета тесто, колкото  козунаците, които ще се правят според големината на формите - Таня винаги е съветвала да не се правят големи козунаци, защото  докато се изпичат отвътре, отвън изгарят. Не че е проблем да се покрият с фолио, но малките козунаци са и по-кокетни. Това количество тесто е за два кръгли козунака  по 20-22см и един правоъгълен във форма 30/11 см.
Формите за печене се намазват с масло, или застилат с хартия за печене.
Всяка част тесто се разделя на още няколко части, зависи как ще се плете козунака - дали на плитка с три фитила, или повече, или ще прави на топчета. Въпрос на собствен поглед е оформянето, аз преди време ползвах показаното тук клипче от Роси за една питка и сега правя нещо подобно на кръглите, без много да им се притеснявам накъде да си заплета ръцете :) или фитилите - важното е, че се получава. Задължително е оформянето на фитилите да бъде с намаслени ръце.  Тук се поставя и плънката - т.е. стафидите, боровинките, парченцата шоколад, или локум - ако искате омесете с тестото, ако искате - разстелете като  кора тестото с пръсти , поръсете там и завийте на руло. Така и с всички фитили. С течния шоколад и мармалада трябва да се процедира внимателно - да се маже тънко, за да може да се изпича добре тестото отвътре, тъй като става доста влажно. 
Когато всички бъдещи :) козунаци са готови се поставят във формите за печене, покриват се със свежо фолио, намаслено от долната страна (която е към тестото) и отново прибират във фурната, на 50* , да втасват - отново ~ 1,30ч. време., но трябва да увеличат обема си поне два пъти. Затова, когато ги поставяте във формите гледайте те да не изпълват повече от половината им. Ако са повече - режете парченце и прехвърляйте във формичка за мъфини. Ще си имаме  козуначено мъфинче. 


Когато се надуят достатъчно нашите козунаци, изваждаме формите от фурната, за да ги намажем, а фурната включваме на 180* без вентилатор, или 160* с вентилатор - онзи с червените боровинки е печен с вентилатор и много ми харесва еднаквия му тен отгоре).
Намазват се с четка (или парче марля) с разбитото яйце с прясно мляко и олио и поръсва по желание с някакви семена, или със захар. 
Поставят се да се пекат в загрятата вече фурна - някъде в долната част на фурната, задължително под средната част. Пекат се за около 30 мин (зависи от големината им), но най-добрия опит е пробата с дървено шишче, което трябва да излезе сухо. Може и с почукване на възглавничките на пръстите по коричката да ги пробвате, но това се усеща след като изпечете поне 5 чувала брашно  :girl_haha:
Когато се извадят от фурната задължително се освобождават от формата за печене и поставят на решетка, докато изстинат напълно. Желателно е и тогава да се хапват, но пък нали знаете колко вкусен е топлия, дъхав козунак :yahoo:







23 април 2016 г.

Постни зелеви сарми с боб и ориз



      Имало едно време.......едни хора в Златна Добруджа, които обработвали плодородните си земи и  отглеждали много зърно и боб, които достигали и отсам Балкана и ние, южняците, се радвахме на  вкусни и бързо увиращите зрели зърна фасул. После  живота се променил, предприемчиви търговци предпочитаха да ни продават китайски, египетски и какъв ли не по народност боб, много от който трябваше да губиш ден, да го свариш. Така родителите мили се принудиха да започнат да ни отглеждат и боб :) който беше като оня от Добруджата – благ и вкусен. И поне аз за известно време забравих да купувам боб.
      Имало обаче едни други  предприемчиви хора, които през последните години са заложили отново на златните Добруджански земи и възродили българското производство на зрял фасул. Тези  дни имах възможността да се убедя сама в качеството му – чисти хубави зърна, много, ама много бързо увиращи и  благи.



           Веднага сложих една чорба от него да се готви, но се сетих и за прибраните пакети зелеви листа във фризера, с които – така и така сме време на пости – мога да дам своя дан към постните рецепти за този сезон. Всъщност сега може да си ги приготвяте по всяко време, защото „предприемчивите” :) домакини са си прибрали зелеви листа във фризера, а за всички останали се продават буркани с листа във всеки супермаркет. 
      И да – да внимавате с варенето :)  След смяната на водата  зърната боб омекнаха точно за 40 минути. Горещо препоръчвам да опитате тази марка на Крина, ако все още не сте.


  
Постни сарми от кисело зеле с бял боб и ориз

Продукти:
250 г зрял фасул (тук е боб Имало едно време на Крина)
150 г ориз
2 парчета праз лук – по около педя :)
3  сушени червени чушки (сладки, люта – по желание)
2 моркова
листата от една кисела зелка (12-16 листа)
джоджен, сол
~100 мл олио
1 ч.ч. зелева чорба (ако нямате – щипка-две лимонтозу във водата)



Приготвяне:
* Бобът се залива със студена вода и оставя да се накисве за 10-12 ч.
* Сменя се водата, измива се боба, залива се с чиста студена вода и поставя на котлона да се вари. Когато започва да завира се появява пяната, която се обира с лъжица.
* Оставя се така да поври 15 мин., след които му се сменя водата  с чиста и отново поставя да се вари на котлона – когато заври степента на котлона се намалява на ниска, за да къкри тихо.
* Вари се около 35-40 мин. – до омекването му, опитайте зърната.
* Отцеждат се зърната боб, но се запазва 1 ч.ч. от водата, в която са варени.
* Смесват се с измития ориз, ситно нарязания праз, подправките, олиото, настърганите моркови и стритите с ръка сушени чушки – дори и да останат по-едри парченца, не е проблем, защото са много приятни да се усещат в сармите :)
* Зелевите листа се разрязват на 3 или 4 – завис от големината им.  Да не бъдат по-големи от нежна женска длан :)
* Поставя се по 1 препълнена супена лъжица от плънката и завива на стегнато вързопче.
* Нареждат се в тавата/или съда за печене, налива се зелевата чорба, 1 ч.ч. чиста вода  и отделената бобена вода.
* Тавата се „затваря” плътно с фолио и поставя във фурната – първо за 30 мин на 200*, след което градусите се намаляват на 160* и оставя така около час и половина да се сготвят  постните сарми с боб и ориз.



21 април 2016 г.

Равиоли с боб. Домашно приготвени и червени :)

     Страхотна паста! (че кой ако не аз, да  я похвали :girl_haha: ) Като един от главните и дегустатори. 
     Прясна паста си приготвям от доста време в къщи и съвсем отговорно казвам, че е много по-вкусна, деликатна и нежна от готовата, суха.  Е, с  някои   тежки сосове  малко се губи,  но пък винаги е удоволствие да похапваш прясна паста, особено ако си омазан до уши с брашно. Дори сега,  докато пиша тези равиоли с боб,  в хладилника отлежава нова партида червено тесто за равиоли, на които  плънката ще бъде месна. eat
      С разточването и съм облагодетелствана, тъй като си имам машина за паста, но количеството тесто, което се замесва за изхранването на едно семейство не е толкова  голямо и дори точенето на ръка не е много трудоемко. И да. Брашното за паста трябва да е от твърда пшеница - grano duro, но все не смея да направя паста само от него. Затова ползвам нормално брашно, смесено с брашно от твърдата пшеница 1/2 части. 



      Идеята за оцветено в червена паста не е моя :) на служебния ми ръководител е, за което благодаря bouquet  Докато обсъждахме какво би подхождало на едно пюре от боб (за контраст) тя даде идеята да оцветя с печени червени чушки. Аз се бях сетила за варено червено цвекло, но то никога не ми е било вкусно. За шоколадова паста също мисля и ще направя някой ден :)
      


Равиоли с боб 

Продукти: 

За тестото: 
200 г брашно от твърда пшеница 
100 г  брашно - типово, пълнозърнесто, бяло 
1 яйце + 3 жълтъка 
печени червени чушки *** - пасираните чушки +яйцата и белтъка трябва да са количество от 200мл. 
щипка сол и 2 лъжици зехтин 

още около по 50/60 г брашно и грис от твърда пшеница - смесени за поръсване, точене....

От това тесто излязоха 6 порции равиоли, но и 1/3 от тестото остана. Т.е.   направих на талиатели, но е факт, че от него могат да излязат още 2 порции с равиоли) Пък и зависи колко големи са порциите де :) 

За пълнежа: 
~400 г добре сварен бял боб
~ 100 сушени домати в зехтин 

За гарниране: 
2 шепи листа босилек (1 кутия от магазините, все не запомням грамовете, записвам си да се поправя :) защото домашния ми вече е поникнал) 
3-4 скилидки чесън 
6 с л зехтин и 6 с л масло 

твърдо сирене за поръсване (пармезана е чудесен, но откакто намерих тук кефалотири и саганаки често го заменям) Е, вкусът може и да не е италиански :) ама то кое в рецептата пък е :)))) 



Приготвяне: 
* Яйцата се поставят в мерителна чаша :) Към тя се прибавят пасираните до гладкост чушки и така - имаме количество от 200 г общ продукт. 

***Чушките трябва да са добре отцедени и подсушени, за да не пуснат вода в тестото. И добре почистени от семките :) които все пак винаги се появяват от някъде в тестото :))))
* Прави се кладенче от брашното и гриста, в което се сипват яйцата с чушките, щипката сол и зехтина. 
* Забърква се тестото и се меси върху леко набрашнена повърхност. Ако трябва се прибавя мъничко от допълнителното брашно за измесване, ,докато се получи гладко и нелепнещо тесто.
* Опакова се в кухненско фолио и се оставя да почива поне половин час.
Тестото се разделя на три части. Едната започва да се разточва, а останалите две се завиват отново в свежото фолио. 



*** Ако се разточва на ръка - прави се на набрашнения плот (с онова допълнително брашно и грис). След всяко разточване на тестото, кората се завърта 90˚ и разточва отново. Малко по малко, не се изтънява наведнъж. Трябва да достигне дебелина под 1мм.
*** Ако ще се работи с (както в моя случай ) машина за паста, пак започваме от едното парче тесто :) сплескваме го леко на плота, поръсваме малко с брашното и започваме разточването през машината - първо през най-дебелия отвор. След като излезе, го сгъваме 2-3 пъти и отново прекарваме през отвора. Така 3-4-5-6  Grin пъти, за да се получи гладка кора тесто. Която постепенно започваме да изтъняваме, като пускаме листа тесто последователно през по-тънките отвори, докато се стигне желаната дебелина - в моя случай 2 (което е малко под 1мм).  Почти най-тънката. Следващата степен е най-тънката - около 0,5мм. Ако не ви е страх, може да пробвате и на най-тънката част. Аз със сигурност ще пробвам.
* За плънката - свареният боб се намачква и обърква с нарязаните на ситни кубчета сушени домати. В плънката попада и малко зехтин от тях, което е неизбежно, но и добра добавка за всяка "манджа" :)
* Върху едната част на окомер :) и според формичката, която имаме за изрязване се определя големината на равиолите и така се поставя по лъжичка - малка, или голяма - тук е чаена, от плънката.
* Около нея с четка съвсем фино се намазва с четка със зехтин, за да залепнат добре двата пласта тесто.
* Поставя се друга разточена кора отгоре. Притиска се плътно около плънката, за да излиза излишния въздух (дано успеете повече от мен:))
* Готовите равиоли се изрязват с формичката и поставят върху поръсена с брашно чиния и покриват с кърпа, за да не съхнат, докато се приготвят и останалите.
* Останалите парчета тесто ги събираме и започваме разточване пак по същия начин - от най-дебелата, към най-тънката част, като тук вече поръсването с брашно е съвсем минимално - тестото не лепне. И така докато се приготвят всичките бройки :) Които могат да бъдат съхранени в хладилника 2-3 часа, преди сервиране - т.е. да се сварят, гарнират и хапват. Обаче :) ако правите равиоли, подреждайте така плънката, че да не остава много от изрязаното тесто. Защото да се съберат изрезките и разточат още веднъж става, но за следващ път вече тестото е доста по-твърдо и се къса при разточването. Когато се изрязват кръгли така или иначе има изрезки, затова аз ги нарязах на тънки ленти с ножчето за пица, сложих на набрашнена кърпа да изсъхнат и на следващия ден ги сварих като тази Прясна паста



Следва варенето и гарнирането им със сос Love 

Маслото и зехтина са по 1 с.л. за порция. Дали ще се приготви наведнъж, или на 2-3 пъти си е решение на този, който ги готви :) в случая на мен, затова и реших да ги приготвям по 2 порции наведнъж - пък и толкова събира тенджерата, която извадих за варенето, без да я препълвам, а и за да не спира  варенето, ако напълня с повече бройки.  Да напомня, че при варенето на прясната паста е добре водата да бъде 1л. на 100 г паста и щипка сол.  Времето за варене е около 3-4 мин,  но скоро гледах   руско клипче, при което дамата - известен руски шеф готвач сподели, че времето за варене на пастата се засича от момента на изплуването и на повърхността и е толкова, на колкото дебело е разточена :)) 1 мин. за най-фината паста, 2 - за следващата  и така...... В моят случай пастата е варена 2 мин., след като равиолите изплуваха на повърхността. 


* Босилекът се пасира със зехтина и щипка сол. 
* Скилидките чесън се нарязват ситно/или намачкват и прибавят към него. Разбърква се. 

* Готовите равиоли се пускат във врящата вода - в този случай 3л. вода, сол и 20-22 червени топчета :) равиоли с боб. 
* През това време в тиган се загряват 2 лъжици масло и 2 лъжици от сместа босилек/зехтин/чесън - за кратко, щом се види, че започва да цвърчи - сосът е готов. 
* Равиолите се изваждат и разпределят в две чинии,  поръсват със сиренето и заливат с по 2-3 лъжици от соса. 


       Важното при приготвянето на  равиолите е да залепват двата слоя тесто добре, за да не се разлепят при варенето.  Плънката  трябва да бъде добре сготвена предварително, защото с варенето на пастата няма как тя да успее да се сготви; да се сервират веднага след варенето им; ако се съхраняват в хладилник да бъдат покрити с кърпа, за да не съхнат. Мисля, че могат да бъдат и замразени, но само си мисля :) защото в магазините продават готови замразени.  Когато замразя и опитам собственото производство - ще си кажа.  За направата на равиоли се продават и формички - като тавата за мъфини, с такива мънички гнезда, в които приготвянето им изглежда още по-лесно.  Поставя се първия лист тесто, в дупчиците - плънката, отгоре - следващия пласт тесто. Изрязват се и воала :) готови са. Но и без такава формичка, мисля, че се справих.  За изрязването използвах формичките си за сладки - тук кръглите къдрави, които са няколко размера, но винаги може да се изрежат и с чаша. Или пък да се нарежат квадратни с ножче за пица, или къдраво ножче за тесто.  Възможности много :) само желание да има. 



Ами туй то :) Много писане за няколко чинии :) По-бързо бих я направила отново, отколкото да пиша, но  в дни като тези е добро занимание извън пиенето на всякакви-имуностимулиращи-кихащи-АБ-и-хомеопатични илачи за болни люде. 

16 април 2016 г.

Ориз с куркума, яйца и заешко месо

   
    Иииии :smile1:  пак рецепта с ориз. Мисля си, че в минал живот съм била китайка. Или  родителите ми са били китайци.  Или поне децата ми са били китайци, защото годишно у нас се изяжда над чувал с ориз – месо с ориз, ориз със зеленчуци, сарми, пълнени чушки, супи, суши, оризови кюфтета,  десерти с ориз........Изобщо има ли ориз и месо и зеленчуци :smile1:   вечерята бързо се приготвя.


      За съжаление трябва да консумираме белите храни винаги  с едно на ум. Захар, брашно, както и мекия и с деликатен вкус бял ориз. Пухкав и бърз за приготвяне, но беден на хранителни вещества, тъй като кафявия му слой е отстранен. 
      Кафявият ориз е пълнозърнест, богат на витамини, минерали и баластни вещества. Външният му слой  съдържа фибри, а зародишът е богат на магнезий, калций, желязо, витамин Е и витамини от групата В. Но за съжаление се приготвя бавно и не е подходящ за всички познати ни ястия с  ориз, тъй като е по-твърд след готвенето. Използването му е предпочитано от хора, спазващи хранителни режими – диетични и диабетични.


      В  Крина  са поработили  по идеята  да готвим бързо ориза; да ни е вкусен; но в същото време да не е лишен и от цялата си част   минерали, намиращи се в малките оризови зрънца.  Създали са ни една перфектна  комбинация, която допринася запазване на здравето в семейството ни, като  в същото време да се храним с пухкав и вкусен ориз. Това е техния продукт  Ориз Баланс.


      При специалната му обработка се запазват голяма част от витамините и минералите, намиращи се в зародиша, а фибрите и ненаситените мастни киселини от повърхностния кафяв слой на зърното са оптимално съхранени.
     Ориз Баланс се сварява за същото време като белия. Подходящ  за всички  рецепти, в които се използва белия ориз, но една идея по-здравословен.    У нас оризът се яде в три цвята – бял, жълт и червен J Белия е натюр, червения е ориз с домати J а жълтия – с куркума. Тази подправка е уважавана у нас не толкова заради качествата си на  билка (има   благотворно въздействие за подобряване работата на жлъчката и черния дроб), колкото за разнообразяване на видовете готвен ориз. Затова и моето предложение  с ориз Баланс на Крина е




Продукти (за 2 порции):
160г ( чаша от 200мл) ориз (Баланс)
300 г заешко месо***
3 стръка пресен лук
скилидка чесън
1 ч.л.  куркума
100 мл пилешки бульон (домашен, но ако нямате - може  гореща вода, ако не ползвате кубче)
щипка сол
щипка едро смлян лют червен пипер
3-4 стръка пресен лук
магданоз
1 домат
2 сварени яйца
50-60 мл олио

***заешкото месо може да бъде пилешко, или крехко свинско. 



Приготвяне:

* Месото се нарязва на дребни хапки и посолява.
* Задушава се в половината от олиото и  3-4 лъжици вода, докато  остане на мазнина и се запечата от всички страни.  Изважда се в чиния.
* През това време измитият ориз се вари в 4 чаши вода – за около 15 мин, докато набъбне и омекне.
* Прецежда се от водата в цедка, под течаща студена вода на чешмата, докато се охлади съвсем.
* В тиганът от задушаването на месото се прибавя останалата мазнина, нарязаните на ситно скилидка чесън и бялата част на лука.
* Запържват се за минутка. 
* Прибавя се  ориза, горещия бульон, задушеното месо  и куркумата.
* Оставя се да поври кротко :smile1:  и тихо, докато ориза поеме бульона – около 3-4 мин. .
* Прибавя се  лютия пипер и нарязаните на дребни кубчета яйца. Разбърква се и се отстранява от котлона.
* Разпределя се в две чинии, в средата на които се оставя място за доматите – дребно нарязани кубчета (брюноаз :smile1:  ) само от месестата част на домата.  


      И тук идва разделението на вкусовете – едната чиния се поръсва с дребно нарязаната част на зеления лук, а другата – с магданоз  :sick:  Сещате се коя чиния е моята, нали :)