Сладка баница на розички

 

       Отдавна не ми се беше случвало публикация да отлежава :) но пък сладката баница е тъкмо за студеното вече време и е редно да си я приготвите :) ако не постите.  Млечна баница е, нещо като крем карамел със запечени кори за баница. Сигурно много от Вас са хапвали такава.  Прави се бързо и лесно, само печенето е малко по-дълго :). Порциите видимо са 7,  ще дам и количеството млечно-яйчена смес за тях. Ако я правите в по-голяма тава, избройте си корите и смятайте пропорционално останалите продукти за заливката.  Важно е да не завивате стегнато корите, а да оставяте хлабаво, за да могат да се напоят (вярвайте ми, ако не са завити хлабаво изобщо не е сочна баницата, горчив опит...) Тавата е с размер d 26-27 см.

Продукти: 

7 бр. фини кори/листи за баница 

60 г масло 

500мл прясно мляко 

3 яйца 

160-170г захар 

2 ванилии 

Приготвяне: 

* Маслото се разтопява. 

* Всеки лист кора се намазва тънко с четка (слагате първо 2 с.л. разтопено масло по кората и тогава размазвате)

* Навива се по късата страна - съвсем хлабаво и готовият охлюв  поставя в тавата за печене, намазана с малко   масло. 

* Когато всички кори са завити, тавата се поставя  във фурната и пече на 170-180 до леко зачервяване - тази тава ми е стъклена и поставям в студена фурна, но когато е метална, поставям в загрята и се изпича по-бързо, затова не уточнявам времето. 

* Яйцата се разбиват със захарта и към тях прибавя затопленото мляко и ванилиите. 

* Запечените кори се заливат със сместа, оставя се за 5 мин. да поемат добре от млякото и тавата се  връща във фурната. 

* Пече се за още 15-20 мин . Млечната смес трябва да остане светла на цвят, да не се запича. 

* Тавата се изважда и сладката баница се поръсва с пудра захар. Ако не искате горните корички да са хрупкави, може да я покриете с кърпа за 10-15 мин. и тогава поръсвате със захарта. 

Супа от пилешки воденички

       Често съм споделяла, че у нас  почти няма ден, в който да нямаме супа. Колекцята ми супи е тук :) традиционни и не толкова, за ужас на авджи Стоев и крем супи. Супата от воденички е сред разнообразието, която си мислех, че съм публикувала, но явно не бях.  Готвя я като обикновената ни пилешка супа, с тази разлика, че ползвам готов пилешки бульон (правя си и имам във фризера),  тъй като самите воденички не пускат кой знае какъв вкус в бульона и ползвам само чаша от него. Но сварени добре са вкусни (за хората, които обичат карантия), а често към тях прибавям  да се варят и сърца - и двете изискват повече варене - докато вилицата, или ножа, забождани в тях, влизат лесно, без съпротивление.  Разнообразие на пилешката супа и супата от воденички е смесената :) всички, които получават като мен домашни птици знаят това, но дори да си купувате месото, може да купите равни части месо и воденички, плюс някакви кости/гръбнаци от пилета за бульона. 

Продукти за ~6 порции: 

~500-600г воденички 

1 средно голяма червена чушка

1 зелена чушка ( Сиврия най-често използвам)

2 моркова 

резен целина, или 1  малък стрък ***

       или вместо тези зеленчуци 2 с.л. универсална зеленчукова подправка , но ако използвате такава не слагате сол :) 

1 картоф (ок 200г)

парче  праз лук  - около 10 см. 

10-12 стръка магданоз 

80-90 мл олио  

500мл пилешки бульон

сол на вкус :)

2 топки фиде (или 1 и половина, ако не обичате гъста супа)

за застройката

1 яйце 

3 с.л. кисело мляко 

1 ч.л. препечено брашно, или натурално царевично нишесте 

***Целина си купувам на глави, почиствам и нарязвам на шайби. Замразявам и когато ми потрябва за готвене  вадя по 1 или 2. 

Приготвяне: 

* Воденичките се почистват много добре и измиват - този субпродукт не винаги е добре почистен от ципата и мазнината отвън и често по тях има останали и песъчинки. 

* Поставят се в тенджера с 2 л. вода и варят до омекването им (горе писах за пробата с вилица) 

* Отцеждат се и след като изстинат се нарязват съвсем ситно, а от този бульон се запазва 1 чаша. 

* През това време се подготвят зеленчуците - измитите и почистени чушки и  моркови се нарязват съвсем ситно заедно с парчето праз лук. (за по-мързеливо и по-наситен жълт цвят на супата често настъргвам морковите на ситно ренде)

* Слагат се в мазнината да се задушат (под капак) заедно с 2-3 лъжици вода - така зеленчукът не се пържи, а се задушава, за да може морковите да си пуснат цвета. 

* Когато останат на мазнина  се налива бульонът, бульонът от варенето на воденичките и още 0,5 л. вода. 

* Картофът се мие, бели, пак  мие :) , нарязва съвсем дребно и прибавя в супата, заедно с нарязаните през това време воденички. 

* Така се вари, докато омекнат картофите. 

* Прибавят се ситно нарязания магданоз и  едро начупеното фиде и вари още 3-4-5 мин (според указанието на пакета, но на Misko, което ползвам му трябва точно толкова - докато супата изстива, то набъбва още малко).

* През това време се приготвя застройката - яйцата се разбиват с млякото и брашното. 

* Супата се отмества от котлона и по черпак от нея се прибавя  към застройката, при непрекъснато разбъркване, докато сместа със застройката се утрои - или температурите се уеднаквят :) 
* Връща се в тенджерата със супата, отново с разбъркване. 

Ако обичате магданоза свеж, може да го прибавите след застройката :) но аз го слагам малко да се свари (заедно с фидето), защото не го обичам в свеж вид (както знаят висчки редовно четящи и ползващи рецептите ми ) 

При готвенето на всички супи напомням, че и при варенето със зеленчуците, отгоре се образува пяна; не само като се вари месо. Мен тази пяна ме дразни :) и я обирам с решетъчна лъжица. 

Печена сьомга с хрупкава коричка

 

       Хрупкавата коричка е от галета, семена и ароматна от подправките :)  Правя уточнението, че е хрупкава, докато е топла :) извадена веднага от фурната и сервирана. Хубавото е, че се приготвя едновременно с гарнитурата. По този начин се получават вкусни и други рибни филета - пъстърва, бяла риба, хек... Охладени, защото замразените са пълни с вода и повече време ще варят, отколкото запържват на тигана преди фурната. Филето е приготвено без кожата - нея я отделих и запекох отделно, за  да се получи хрупкава :)  така или иначе вече само аз хапвам рибната кожа....и в този ред, докато разпределя рибата в чиниите и снимам  кожата-чипс свърши.  Ако ще се приготвя с кожата, тя трябва да остане отдолу, а хрупкавата коричка да е върху самото месо. Зеленчуците за гарнитура може да се увеличат, намалят, или бъдат различни, според Вашия вкус. 

Продукти за 3 порции: 

За рибните филета:

3 филета от сьомга (по ок  220-250г)

2 с.л. соев сос, 2 с.л. сок от лимон  и 2 с.л. зехтин, щипка-две сол

3 ч.л. семена бял сусам 

1 ч.л. семена от мак 

3 ч.л. галета (или по-едро смлян сухар)

3 ч.л. настъргано твърдо сирене (пекорино, пармезан, грана падано. Ако ползвате трохи от сухар, които са по-едри от галетата, спокойно може да пропуснете сиренето, макар че аз не бих :) )

черен/шарен пипер 

7-8 стръка магданоз 

1 скилидка чесън 

2 с.л. песто от босилек 

За гарнитурата: 

2-3 средни картофа 

1 малък сладък картоф/батат 

1 морков 

по 1 ч.л. мащерка, риган

2-3 с.л. олио /зехтин

1 с.л. масло  

1 лимон 

1 малка консерва грах (ок 150г)

2 лъжици масло 

Приготвяне: 

* Филетата риба се подсушават :) и ако ще се готвят бе кожата - тя се отделя. 

* Поставят се в плик/или кутия и заливат със  соевия сос, лимоновия сок зехтина; прибавя се и  щипката сол. Солта трябва да се прецени на вкус колко да е, защото ако соевият сос е тъмен, той е  обикновено достатъчен, а в пестото също има сол.  

* Прибират се в хладилник за 30-40 мин. Ако планирате да я готвите за вечеря след работа, може да я овкусите и приберете в хладилника от предната вечер, или сутринта. 

* Фурната се загрява на 200*С. 

* Картофите и морковите се белят, нарязват на пръчици, кръгчета, или както Ви харесва и варят в подсолена вода за 4-5  мин. (поставят се във вряща вода, така тези минути са им достатъчни. Тук подробно съм писала за приготвянето на тези картофи) 

* През това време рибните филета се запечатват от двете страни на  загрят тиган за по 2 мин. (до леко зачервяване на месото и) - без допълнителна мазнина, само с маринатата от овкусяването .  

* Изваждат се и  нареждат  в тава,  застлана с хартия за печене. Колкото е по-голяма, толкова по-добре, за да не се струпват продуктите едни върху други. 

* В тавата се поставят   и бланшираните картофи и моркови, нарязания сладък картоф и кръгчета лимон.  Всички те се намазват с олио/зехтин с четка и поръсват със сол и подправките. 

* Ситно нарязаният магданоз и фино пасирана скилидка чесън се смесват с пестото от босилек и намазва върху рибните филета. 

* Семената се смесват с галетата и настърганото сирене (пекорино е моето) и поръсват обилно върху рибата.Всичко се поръсва с черния/шарен пипер. 

* Поставя се в загрятата вече фурна и пече за ок 12-15 мин,  до зачервяване на коричката отгоре. 

* Когато е готова и се извади тавата, картофите се събират на купчинка и смесват с лъжицата масло. 

* През това време се подготвя и задушеният грах - поставя се  с маслото в касерола  и задушава за 2-3 мин :) По желание може да се подправи с копър, но при рибата и картофите има достатъчно подправки и аз не го правя. 

* Сервирането е ясно :) както се вижда, или както Ви харесва, ако решите да си приготвите рибката така.  

Айвар

Айварът е вид студена разядка, която много наподобява на нашата лютеница. Само че без домати. Може да се хапва като салата, гарнитура, разядка, или просто намазан на филия. Думата „айвар“ е събирателна за студени разядки. При западните ни съседи има стотици рецепти и всеки етнос твърди, че тяхната рецепта е оригинална. Оригинал по сръбски, македонски, босненски.....Основните продукти са печени чушки, патладжани , олио, сол, оцет и захар. Македонците претендират (както за всичко), че техният е оригинален и се прави само от чушки и сложи ли се патладжан - става пинджур (но в пинджура има лук, моркови, домати... ) Скоро ни попадна и изгледахме техния ситком "Преспав", в който се самоиронизират с пословичните си претенции за исторически притежания, дори на финала включиха и цар Самуил (нали е починал там). Като знаем историята и докъде се е простирала Първата Българска държава на Симеон Велики те са си прави.

Връщам се на айвара и моят начин на приготвянето му, който много се хареса на големите деца (от малките все още чакам мнение) и със сигурност ще го правя пак. И наричаме така, въпреки че е с повече подправки Само че със сигурност няма да бъде във фурната, защото колкото и да е дълбока тавата, пръскането и цапането е прилично и не бих си го причинила при положение, че мога на село, на огън.

Приготвянето му е доста по-бързо и лесно от лютеницата, при която само меленето и изваряването на доматите отнема половината от времето за приготвяне. От това количество излязоха 14 бурканчета :) но в различни мерки - от 0,250до 0,520кг Така че ако решите да направите по тази рецепта, пригответе си повече бройки - пък колкото се напълнят :) , а ако обичате и люто, може да добавите и няколко (малко или повече) люти чушки.

Продукти:
5 кг печени червени чушки (теглото е в изпечен, обелен, без семената вид)

2 кг печен патладжан (печен, обелен)

300 мл олио 

150 мл оцет 

2 с.л.  сол ***

10 с.л. захар***

1 голяма връзка магданоз 

1 с.л. кимион 

1 с.л. сух босилек 

5-6 скилидки чесън 

*** Солта и захарта са на вкус. Затова опитваме към края и когато е готова - оставя  следа от лъжицата при разбъркавенто, добавяме още, ако трябва. Сол има при посоляването на патладжаните. Сладостта зависи от вида на чушките - колкото са по-червени и месести, толкова по-малко захар. Ако  по чушките има зелена част - не са толкова сладки. Затова може да  започнете с половината количество захар. Опитването става като се извади лъжица от сместа и остави да се охлади напълно. Защото топлият и вкус е подвеждащ :) 

Приготвяне: 

* Зеленчуците, както и горе писах,  са предварително изпечени. Чушките са без семена и обелени от люспите, отцедени за 12 часа (една нощ);  патладжаните  са обелени, почистени с нож от голямата част от семките, посолени и оставени на наклонена повърхност - повдигната в единия край тава да се отцедят за същото време.

* Смилат се на машина за мелене на месо :) 

* Поставят се в дълбока тава, на дъното на фурната и започва изваряването/пърженето и :) на 200*.  От височината на тавата трябва да останат ~ 3 см. свобдни , за да не кипи материалът във фурната. Ако имате кураж и голям котлон, цялото това изваряване може да го направите на котлоните. 

* Следва   разбъркване през 10 мин - няма опасност да загори, но така продуктите се смесват по-добре.  Общо взето  айварът се приготвя за около 2  часа от момента, в който заври сместа (появят се първите мехурчета в сместа)  Времето определено зависи от количеството вода в зеленчуците и степента на фурната/котлона . 

* След като  измине един час от завирането на почти-айварът в тавата :) , в тенджера  на котлона се кипват олиото, оцета,  половината сол и захар, ситно нарязания магданоз, пасираният чесън  и останалите подправки  ( получава се марината от тях) 

* Изсипва се при сместа във фурната на 2-3 пъти  и бърка, вече през 5 мин, докато сместа  поеме тази марината.  Това отнема още около 30 мин.  А след следващите 30 мин. при разбъркване на сместа лъжицата започва да оставя следа   пътечка, което означава, че нашият айвар е почти готов. 

* Изважда се по лъжица, оставя да се охлади и пробва - ако трябва се прибавят още сол и захар. Подготвят се и бурканчетата за пълнене - трябва да са затоплени, а това се получава, докато стоят  в задния край отгоре на печката по време на приготвянето на айвара.  

* Готовият айвар се насипва в загретите буркани, които се затварят веднага с капак и обръщат на него. Покриват се с няколко дебели кърпи и оставят така, докато напълно изстинат. 

Финалът :)  Когато айварът беше готов, извадих тавата от фурната, оставих за 10 мин. да се охлади и пуснах пасатора     за да скрие всичките парченца магданоз, но не пасирах съвсем до гадко.  След което я върнах във фурната за още 15 мин. и тогава напълних в бурканчета.