Зеленчуков тартар

или нашенска салата, подредена по друг начин. Който преди доста години видях в кукинга и от време на време се сещам да го "приложа" в къщи.

продуктите са съвсем ориентировъчни, в зависимост от големината на ринга, с който разполагаме и зеленчуците.
Разбира се, това не е точна рецепта, а само идея как да разнообразим поднасянето на салатата, която през  лятото присъства ежедневно на масата ни.

3-4 сурови чушки - по възможност различен цвят
3-4 средни узрели домата
2 средни краставици
150 гр. маслини без костилка
1 пакет моцарела от 125гр. или шепа бейби
2 малки глави лук

За дресинга:
20 мл ябълков оцет
20 мл. балсамов оцет (или само такъв)
1 ч.л. едро смлени зърна от синап
100 мл  зехтин
щипка сол
босилек или магзаноз, сол

Приготвяне:
* Доматите се обелват (най-лесно е да се поставят във вряща вода за 10-15 сек.-след това веднага в студена;  или с опакото на ножа да се минат по цялата
повърхност), срязват се на две - успоредно на дръжката, изваждат семките и отцеждат; белят се и краставиците  и нарязват  на  брюноаз, казано на кулинарен език. А казано на разбираем български - на  дребни кубчета - по 6-8 мм. 
* По същия начин се нарязват и чушките, половината количество моцарела, маслините и лука.
* Посоляват се съвсем леко и поставят в голяма цедка или гевгир на студено  място да се отцедят - за около 15 мин.
* Всички продукти за дресинга се поставят в малко бурканче с винтова капача, затваря се и разтръсква.
* Зеленчуците се слагат с лъжица в ринг - с диаметър около 10-12см., притиска се добре отгоре и  ринга се маха.
*  Украсява се с листенца  босилек (магданоз) , и  поръсва със ситно нарязани такива; декорира се с по още топчица или две бейби моцарела.
* Залива се с 3-4 лъж. от дресинга и веднага поднася.

***Доматите и краставиците може да не се белят. Женската част у нас ги предпочитаме небелени, че ни замирисват на "манджа",  но някои хора у нас - белени. Така че - това си остава въпрос на предпочитание, както и всички вложени продукти.
***Хубаво е да се направи малко преди сервирането, защото така, нарязани на дребни кубчета зеленчуците бързо губят свежестта си.
***Ако нямате ринг използвайте PVC бутилка от минерална вода, срязана по средата там, където е с еднакъв диаметър, или кутия от консерва, с отрязани капак и дъно.

Галет с мед и кайсии

Галет е френското наименование за печива в кръгли, но свободни форми, направени от маслено тесто.  Нещо като тарт, но без специална форма.  Сладки, или солени, плънката  винаги е поставена в центъра и леко покрита с краищата на тестото, оставяйки вътрешността да се запече открита.

Продукти за тестото: (за 2 бр. с d в готов вид ~ 20 см.)
125гр. масло
50гр. мед
280гр. брашно
1 жълтък
30 мл ледено студена вода

За плънката:    плънката е за един галет 
400 гр. кайсии
60 гр.  бадеми
и още 30 гр. бадеми, 20 гр. галета, 20 гр. кафява захар
50 гр. мед

За намазване:
1 жълтък
1 с.л. мед
1 с.л. прясно мляко

още малко брашно за точене

Приготвяне:

* Мекото масло се размачква  в купа с меда и  жълтъка,  сипва се по малко от брашното, докато стане на трохи
* Прибавя се ледено-студената вода и меси набързо, докато се събере на топка - отнема около 2-3 мин. (Масленото тесто може да се направи в блендер - студено масло и брашно, докато се получат маслените трохи, но аз или го настъргвам студено и смесвам с яйце/брашно, или го намачквам, както е меко с останалите продукти. До тук вкусът на тестото не е пострадал от този му начин на приготвяне).
* Разделя се на две еднакви части, всяка завива със свежо фолио и прибира в хладилник за 20-на мин.
* Първата част бадеми (може да бъде повече или по-малко количество от посоченото)  се мелят едро.
* Отделно  се мелят на ситно и заедно: галетата, кафявата захар и бадемите.
* Кайсиите се измиват, почистват и поставят в купа. Поръсват се със  ситно смляната смес със захар,  меда и разбъркват. Оставят се да "поемат" около 10 мин.
* Топката тесто се точи - сравнително тънко, около 5 мм. върху  хартия за печене, съвсем леко поръсена с брашно и се оформя кръг.  Ако тестото лепне - също се поръсва съвсем фино с брашното, или набрашнява самата точилка .
* В средата му се поръсват едросмлените бадеми, нареждат се кайсиите - малко да се застъпят, а ако на дъното е останала смес от меда с галета - се изсипва отгоре.  Трябва да остане  свободна ивица до края на окръжността - широка поне 3 - 4  см.  

 * Повдигат се краищата с помощта на хартията и загъват навътре върху плодовете.  Тестото леко се притиска с ръце върху плънката, за да може да се задържи. 

* Разбъркват се млякото, жълтъка и меда и с четка  намазва  целия борд.
* Поставя да се пече в загрята фурна  на 180* за около 25 мин - до зачервяване.
* Тъй като е с тънко "дъно" най-лесно е галета да бъде прехвърлен с помощта на хартията в чиния за сервиране, вместо да се премества там с шпатула. 

Може да се изчака да изстине, преди да се нареже.  Може и горещ да се разчупи. Лично аз харесах повече топъл, с топка сладолед  

За соления Галет следващата седмица.  
При толкова (и такъв) мед редно бе първо да опитам сладкия вариант с плънка, отлежала в меда   
Тук е с кайсии, но вида на плода може да бъде всякакъв. 
Брашното ми е типово. 

Съветът на пчеларите: 

За женска хубост, финес и грация,
пийте кафето с мед от акация.

За юнашка смелост и мъжка сила,
яжте редовно мед от бодила!

Медальони от патладжани с телешко месо

известни у нас под името "Канибалски медальони с патладжани"  

С други думи - пълнени патладжани. Почти. И с телешко месо. От всички видове меса, които съм правила с патладжани (агнешко, свинско и пиле) телешкото е това, което най-ми харесва  - сякаш се допълват. 

Не, че в пълнежа телешкото месо не може да бъде заменено със свинско, но точно за тези медальони предпочитам да ги правя и хапваме с него. И не дядото на телето, а хубаво, истинско и крехко. Тъй като и количеството на месото в рецептата не е много, съвсем спокойно си купвам половин килограм хубаво крехко парче от рибицата му. 

Същите медальони си имат и не-канибалски вариант, който приготвям от време на време. В редки случаи. И преди да съм написала продуктите за оригинала, с няколко думи - какво слагам във постния вариант: задушени пресни чушки/пиперки са някъде :)) , изрязаната част от патладжана, обелени домати, морков. Когато тази смес се задуши прибавям  сирене, яйце и ситно нарязани 2-3 скилидки чесън. Пълнене и печене - по същия начин като долните. 

Продукти за 4-5 порции: (съвсем ориентировъчно, може повече или по-малко продукти, ако останат - изсипва се между патладжаните при печене; ако не стига - не се пълнят "с шапка" )

2 или 3 дебели патладжана, зависи от големината им 

за тези медальони ползвам от тези кръглите патладжани (в случая - мамино производство ) 

500-600гр. телешко месо без кост

2 домата

30-40 мл олио

50 мл вода; 50 мл червено вино

сол на вкус, черен пипер, щипка риган (или любима подправка за телешко месо)

За соса:

5-6 домата (или консерва домати от 600гр.) 

5-6 скилидки чесън

1 пълна ч.л. мед или захар

сол на вкус (малко) 

20-30 мл. олио

(още риган или ) босилек

100 гр. кашкавал 

40 гр. пармезан - опция

Приготвяне: 

* Патладжаните се почистват и режат на кръгове с дебелина 2-3 см.  Когато омекнат малко с чаша от тънко стъкло се изрязват кръг от вътрешността така, че да остане кръг с ширина 1,5-2см.

* Посоляват се и оставят да се отцедят (или поставят в тенджера с пресолена вода, пак им излиза соланина, ако го имат. Тези светлите обаче не горчат, дори да не се изкисват, не е фатално) 

* През това време се приготвя пълнежа им: Месото се нарязва на неголеми  кубчета - пр. 1 х 1 см., посолява и задушава в олиото, виното и водата, които се прибавят малко по малко, докато остане отново на  мазнина.  

* Прибавят се ситно нарязаните домати и отделените кръгове-вътрешност на патладжаните, черен пипер и  отново задушава, докато течността се изпари. Това упражнение общо отнема около 30-40 мин., през което месото, ако е хубаво се задушава  добре и омеква. Поръсва се с ригана.

* Доматите за соса се белят, пасират или настъргват. Смесват се със захарта, счуканите скилидки чесън, посоляват се.

* Кръговете  патладжан  се измиват и нареждат в тава, в която ще се пекат. Заливат се с половината от доматения сос; пълнят се с плънката; сипва се и втората половина доматен сос, олиото и тавата завива с фолио. 

* Пече се в загрята фурна на 200* около 1ч. 

* Развива се, поръсва се със зелената подправка; настърган кашкавал върху медальоните и половината пармезан.  Връща се във фурната за 5 мин. 

* Изважда се и още горещо поръсва с останалия пармезан.

* Към всеки медальон "куверта" включва и лъжица сос.  

Тук сеньора Лидия :))) винаги казва, че е щедра на пармезана и го ръси с отворена шепа, но това е, когато сте свикнали с неговия вкус. За някои от нас идва малко остър, цената му също не е за пренебрегване.  Преди години, когато не знаех за съществуването на толкова видове сирена си го хапвахме и без пармезан и не мога да кажа, че вкусът му е бил по-лош. 

Пукани, печени, мариновани...

какво друго, освен чушки. Зимата не сядаме на масата без чушлета - рибки, чорбаджийски, камбички или дори люти арнаутски. Сега пък е времето им да се приготвят :)

      Днес сутринта изненадах жената в едно магазинче за зеленчуци, търсейки чорбаджийски. Рано било. Е, и аз я изненадах казвайки, че още миналата седмица сме си набрали от село.  Гледа ни мама, не мога да се оплача.  Друг е въпроса, че  свършиха много бързо  - девойчето Жул решила, че и се хапват и си изпържила още в понеделник.

И както каза: "Изтървах олиото, стана малко блажно, но беше вкусно"   А за компенсация пропусна две следващи хранения.

Тези са няколкото ни любими  вида. Пържени -  като сиврия - за бърза консумация - видях от Жоро Бордовски  и достойно оцених; мариновани в буркан - които основно правим за зимнина; а подобно на тях и люти опукани чушлета, които също като чорбаджийските могат да се хапват или веднага, или да се затворят в буркани за зимнина. За която понякога си мисля, че ми отиват всички почивни дни през лятото, но това е друга тема. 

1. Мариновани пържени чорбаджийски чушки 

които могат да бъдат рибки, камбички или друг сорт.  Признавам си, че най-много ми харесва сиврия, така изпържена и маринована.  Точни пропорции няма. Според желанието за пържене (през лятото) и апетита   

* Чушките се измиват, подсушават. Дръжките им се отрязват късо - по желание. 

* Надупкват се със шишче или вилица по дължината на 3-4 места (това се прави да не пукат) 

* Пържат се във врящо олио - маслена баня, докато си сменят цвета. 

* Изваждат се в предварително приготвена марината от: оцет/олио (зехтин)  -  3/1 части, сол, захар, любими подправки - тук слагам дафинов лист, магданоз, целина, или копър.  А може и комбинирано. Ориентировъчно оцет, олио, сол, захар - 300 мл оцет, 100 мл олио/зехтин, 1 ч.л. сол и 1 или две ч.л. захар - зависи  дали искам в този случай да са сладникави. 

* Купата, в която се мариноват се покрива с капак/свежо фолио и прибира в хладилник; достатъчни са 30-40 мин.  и може да се хапват.   Ако свършат бързо и остане марината - може да се използва за още една партида. В това количество обикновено събирам около 400-500 гр. чушлета.

Да спомена ли, че със сирене много вървят   И няколко скилидки чесън в маринатата.

2. Пукани мариновани  чушки

Това ми е изпитаната рецептата през годините за пукани чушлета за зимнина - чорбаджийски, рибки и люти разни.
И тук точна рецепта няма, приготвям си бурканите, чушките, подправките и започвам. 

Давам пропорцията за компотен буркан - 0.780 или 0.800 л.; за по-малките буркани си разделям пропорционално на 2. Тук е малко пипкаво, защото никога не улучвам точно колко буркана ще отиват на приготвеното количество чушки, затова приготвя повече подправки, а оцета и олиото стоят под ръка, ако трябва друг буркан - зареждам набързо.  Но пък другите чушки, които са с аспирин, натриев бензоат или заварени никак не се харесват у дома.  

И пак ако  :)) са за зимнина, много е удобно в правенето да се включи  жокер "помощ от родител"  или в редки случаи съпруг -  единият се пече на огъня,  респ. пука чушлетата, другия ги нарежда и затваря в бурканчетата. Тук вече имам предвид количества над 5-6 кг., с които сам човек е трудно да се справи, а на котлона ще падне едно голямо пукане, пържене, мрънкане.....

Чушлетата (измити, подсушени и с отрязани дръжки - до шапката) се пукат от двете страни на ламарина на огън;  на плоча на огън; с горелка или на плоча на котлон, ако количеството е малко и се приготвя  или за бърза консумация, или малко по малко да се направят бурканчета за зимнина. Имам предвид плоча на нормален котлон, а не стъклокерамичен,  макар че аз успях да го изчистя и не остана петънце. Но повече експерименти на него не бих си правила. Когато се правят на огнище е трудно да се обръщат една по една,  затова се взема една по-широка решетка, с която се разбъркват, обръщат и изваждат чушките.

За 1 буркан (0.8л.) са необходими: 

1 равна с.л. сол 

1 с.л. с връх захар 

1 с.л. олио или зехтин

80 мл оцет

3-4 скилидки чесън, ако са големи - срязани на 2-3

5-6 зърна черен  пипер 

целина, магданоз - едро нарязани

Всичко това се поставя в бурканите. 

В съд се завира вода, която трябва да се поддържа много  гореща. 

Приготвя се място, на което ще се обръщат бурканите - старо одеало, или дебели кърпи и още една дебела завивка,  с която да се покриват отгоре и да ги държи повече време топли.

* С горещите, опукани чушки се пълнят приготвените буркани, доливат се до ръбчето с  вода, затваря се веднага буркана (ако е компотен минавам и ръбчето на капачката с гърба на ножа) и обръща  върху капачката.  Завива  се с покривката и оставя така на топло, докато изстинат - поне 8ч. 

Ако има време и възможност - между тях се поставя по още стръкче подправка и скилидки чесън.

Тук  ще добавя нещо, което аз го знам и правя, но се оказа, че трябва да го спомена :))) има възможност да се увеличи количеството оцет, ако обичаме по-киселичко, или намали захарта, ако не обичаме сладникави туршии.

3. Опукани люти чушлета
Тези долу са люти; тия същите, които се появяват в късна зима на пазара, заливат го през пролетта и предлагат до късна есен. И колкото по-твърди и с резки са горе, до дръжката, толкова по-отровно люти са. Много, ама много люти. Когато се опукат и мариноват, част от лютивината изчезва (еееййййй толкова  мъничка обаче).  Тях ги правя често и през лятото, но до скоро след опукване, мариновах както пържените  горе - зехтин, олио, магданоз и чесън. Наскоро в Черешката на тортата във вечерта си Вики от Мастило започна да ги приготвя и надзираващия ги шеф Иван Манчев коментира, как би ги направил със ситно нарязани кубчета домати. 

Това са: 

* опукани люти чушлета, прибрани в торбичка, за да се задушат и обелят по-лесно.  10 мин. са достатъчни. 

* През това време в купа се разбъркват оцет и зехтин - 2/1 части, малко сол, щипка захар.

* Поставят се вътре обелените чушки и оставят да се мариноват за 20-30 мин. 

* Изваждат се в чиния и обилно "завиват" със смес от: 

ситно нарязан обелен домат, много магданоз и ситно нарязан или пресован чесън.

  

На престрашилите се - да ви е сладко, пардон люто  

И пак ще се оплача, че времето през което писах тази публикация е равна на времето, през което бих опукала и прибрала в буркани около 5-6 кг. чушлета.   

Всички участващи чушки и чушлета на снимките са собствено производство.

И един поздрав за търпеливите да ме четат :))   от незабравимата Стефка Съботинова.

Шишчета от полента с бекон и сирене

 Вече съм констатирала, че полентата и качамака са две различни неща, получени от една и съща суровина - царевицата.  Поради немокаятлък да си направя  качамак, се задоволявам да направя полента, но в различни варианти, с добавки, визии...... та дано мине номера някой да я хареса.  
Терин с полента и сирене  се хареса в къщи. Половинката го предпочита за закуска необяснимо защо. Аз обаче продължавам да го правя и предлагам за гости, защото не е малък като големина. 

Тези шишчета се оказаха "забравени" на масата и неочаквано уважени и харесани от младежите, решили, че това е картофче със сирене, завито в бекон и запечено коя съм аз, та да им развалям илюзията. 

И ето идеята за шишчета от полента с бекон, която е наистина само една идея, защото вместо бекон  парчетата могат да се завият в прошуто  (направих няколко - в дъното е с прошуто, не че си личи особено. Лично аз повече харесах с бекона); а  сирената могат да бъдат всякакви.  

Полентата може да се направи по-голямо количество (1 чаша поне царевичен грис, не си струва по-малко да се цапа човек) и да се съхрани няколко дни в свежо фолио в хладилник, както направих, а се приготви на няколко, за да не омръзва, или като заготовка за очаквани гости.

Продукти:

1 ч.ч. царевичен грис

2 ч.ч. вода и 1 ч.ч. бульон (пилешки ползвах) 

сол на вкус (зависи от бульона) 

60-70 гр. масло 

няколко ленти бекон

различни видове сирене  (в различните кубчета завих синьо, овче и пушено сирене)

черен пипер, зехтин, зелени подправки по желание 

Приготвяне: 

* Приготвя се правоъгълна кутия с размери прибл.  22/10см. и застила със свежо фолио (полиетиленов плик)

* Водата се възвира, прибавя се солта и изсипва царевичния грис. 

* Бърка се енергично, докато се сгъсти и поеме водата - около 4-5 мин.

* Прибавя се маслото, обърква, докато се разтопи в сместа. 

* Изсипва се в приготвената кутия, заравнява отгоре и охлажда (прибира в хладилник за 30 мин.)

* Изважда се парчето полента заедно с фолиото и нарязва на кубчета - поне 3/3см. 

* Бекона се нарязва на дълги тесни ивици; сирената е нарязват на парценца - с големина, колкото парчетата полента, но по-тънки - ок. 5-6 мм. 

* На лента бекон се поставя  кубче полента, парче сирене и завива. 

* Нареждат се по 3-4 бройки на шишчета за печене. 

* Пекат се на сух тиган (плоча, или скара) до зачервяване от двете страни.

* Изваждат се в чиния, поръсват със зехтин, докато са горещи; малко черен пипер, зелени подправки и :)) гарнитура по желание. От  месец вече имаме  домати собствено производство и тъй като не можем още да си отядем на тях - предлагам ги по всяко време на деня. 

Уточнение: При готова направена полента, оформянето и печенето на шишчетата ми отне по-малко време, отколкото  да напиша този текст. 

Портокалови мъфини с маково семе

които за една седмица правя два пъти. Всъщност седмицата не е свършила

Рецептата показа Латинка,  но втория път замених маслото с олио и кексчетата се получиха по-нежни, пухкави - и вече без маслото - с по-изпъкнал портокалов аромат.

Латинка е девойка, за която понякога си мисля, че определено живее само на мъфини :)))  Има толкова много рецепти при нея, че ако започне човек да ги пробва всички, ще си докара........ отеснели панталонки. 

Продукти:

3/4  чаена чаша прясно мляко (180 мл. )
100 мл олио (масло е в нейната - 125гр.)
3/4 чаена чаша захар  (180гр)
2 яйца
настъргана кора на 1  портокал
1/3 чаена чаша портокалов сок (80 мл)
2  и  1/2 чаени чаши брашно (от по 240мл)
10 гр. бакпулвер (1 пакетче)

2 с.л. маково семе
щипка сол

Приготвяне:
* Фурната се загрява на 180*

* Разбъркват се яйцата със захарта, прибавя се последователно олиото, кората и сока на портокала, прясното мляко  и разбърква  с телена бъркалка при в сяко прибавяне на продукт. ( Мъфините ги бъркам само с телената бъркалка, миксера  вкарва прекалено много въздух в сместа)
* Смесват се  брашното,  бакпулвера и солта.

* Прибавят се на 2-3 части към мократа смес и разбъркват внимателно.
* Форма за мъфини се зарежда с хартиени капсули, или намазват гнездата с четка и мазнина. 

* Пълнят се до 2/3 от  височината и пекат в загрятата фурна около 20 мин, или: пробатата с клечка за зъби да излезе суха.

*** От тази доза излязоха 18 мъфина (12 от тавата-форма за мъфини и още 6 индивидуални. ) За единичните бройки използвам обикновено силиконовите сърчица-форма за мъфини, силиконовите рози - горната снимка, или алуминиеви "кутийки" от пастет, в които поставям хартиените форми за мъфините. Тези от пастет са много подходящи, когато не се събере сместа в тавата за мъфини и трябват още 2-3 гнезда. В ранните години на кулинарния интернет :))) и когато нямаше толкова видове тази за мъфини, Джема ни каза този номер с тези алуминиеви формички от пастет. Те са и доста твърди и стават за многократна употреба. 

Печен заек

 

Продукти:

1 заек (около 1,5 кг)

марината:
150 мл бяло вино
100 мл соев сос
50-60 мл зехтин/олио
7-8 скилидки чесън

по 1 ч.л. мащерка, риган и черен пипер
по 2 с.л. червен пипер; брашно
по 1 ч.л. сол и лют червен пипер (на вкус)

200 мл бира
60 гр. масло

опция -   розмарин пресен. Не е аромат за всеки, много е силен.

Приготвяне:
* Заекът се нарязва на порционни парчета.
* С остър нож се правят дупчици, в които шпиковат  (нарязаните на 2 или 3) скилидки (на парче месо - по 2бр)
* Смесват се всички съставки за маринатата  и поставят парчетата заек вътре.
* Съдът се завива с фолио, прибира на студено и оставя се да престои 24ч.
* Всички подправки и брашното се смесват и всяко парче месо се овалва в тях. Оставят се за 30 мин. да ги поемат така.
* Нареждат се парчетата месо в тавата за печене, налива се бирата и марината (ако е много-не цялото количество,  зависи колко е голяма тавата, но месото трябва да бъде наполовина в течността.

* Завива се тавата с фолио и поставя да се пече - първо на 200*, докато заври, след което намалява на 170* и пече около 1,5-2ч. - зависи от възрастта :))  на заека
* Развива се фолиото - трябва да е останал малко  сос.
* Намазват се парчетата месо с маслото и връща да се запече във фурната до зачервяване - 200*, като през това време се месото се облива  2-3 пъти с лъжица   от соса. Готово е за около 15-20 мин.

Охлюви по бургундски

или Охлюви по френски. И двете имена са еднакво разпространени, както се оказва - едни и същи пълнени охлюви.

Това са си едни вкусни охлюви с чесън и масло, в малко по-различен вид :) след като са извадени и почистени от черупката, пак са върнати вътре :) Е,  магданоз също. Така си имаме охлюви по бургундски . Най-важното е да има по 2 "ядки" от охлювите във всяка черупка, че за една не си струва облизването

Пълнят се и поставят в чинията, върху едра сол, за да стоят стабилно с отвора нагоре.

И поднесени в платото със солта :)) особено ако намерите кой да го държи, докато е топло. Така на студено, както ги държи девойчето -  всеки може :))) 

Продуктите - малко и качествени :) 

почистени ядки от охлюви 

125 г меко масло
3-4 скилидки пресован чесън
връзка ситно нарязани магданоз  
сол (ситна и едра) 

Приготвянето също е бързо, когато са готови, почистени охлювите. Но тъй като тази процедура се прави 1-2-3 пъти годишно, когато има "лов за охлюви",  продължението по приготвянето им е лесно - вадиш по кутийка охлюви и черупки  от фризера..... 

Месото на охлювите се овкусява със сол.  
Скилидките чесън се пасират и смесват с маслото, малко сол и магданоза. 
Във всяка празна черупка от охлюв се поставят по две ядки от месото. 
Отворът се запечатва с  ароматното масло
Нареждат се в чиния, която е застлана с едра морска сол с отворите нагоре, както ще се пекат.  Така застават стабилно на солта. 
Пекат се за 10 мин. в загрята фурна под горен реотан. 

Могат да се замразят и така напълнени, готови за печени, в кутия.   И когато се сетим да ужасим някой гост :) вадим от готовите, запичаме и :) се усмихваме мило. 

По-долу  вече Охлювите по френски се превръщат в охлюви по български. Българинът, в частност българката, не се славят като търпеливи хора, а охлювите бяха голямо количество, за да ги напълня всички обратно.

Охлювите - в индивидуални малки купички, замазката върху тях и отново запечени. Ето така си струва чакането, събирането, охлаждането на виното или бирата :))

Дззззак

Първия верно направи "Дзак" като отворих кофата, но другите на дясната снимка имаха съвсем различни помисли. 

След двудневна диета в жълтата кофа деликатесите бяха надлежно почистени, варени, пак чистени, пак варени ......... и така около 4 дни, докато стигна до заветния продукт - около 500-600 гр. готови охлюви за готвене, паниране, обратно връщане в черупките. За последното бях сериозно попитана "Защо ги връщаш в черупките, нали вече ги извади" Тия мъже, нямат никакво въображение.  Пълнените със звучното име "по бургундски" след ден- два, а до панирани пак не стигнаха. Най -много няколко сандвича още да има.  С актуалното наименование  брускети.

Тук съм написала  как им провеждаме диетата.
Преди това ви трябва разбира се дъждовно време и ...... пуста градинка.

Днешното предложение е за Охлюви с ориз и бекон. 

В случая е с бекон и домат, но тези, които съм запомнила от дядо (там се научих да ги ям, но той пълнеше една голяма тава - богат улов е имал явно всеки път)  бяха само ориз (бял) и охлювите. И такива правя, но за тях друг път, този път тези, с екстрите - вино, домат и бекон. 

Продукти за 3 порции: 

около 250 гр. месо от охлюви + 150 мл бульон от последното им варене

ок. 250 мл. гореща вода

150 гр. пушен бекон 

ок. 120 гр. ориз 

2  (средни домата) 

100 мл бяло вино 

1 малка глава лук

60-70 мл олио/зехтин за готвене

черен пипер, сол, магданоз

опция: (която аз вложих) 1 ч.л. лютивка и малко пармезан.

Приготвяне:

* Ситно назярания лук се задушава в олиото с малко вода, докато остане на мазнина. 

* Прибавят се охлювите, виното и задушават, докато отново останат на мазнина. 

* Прибавя се измития и отцеден ориз, бърка се, докато се "изцъкли" - стане прозрачен. 

* Прибавят се настърганите домати, ( + лютивката), задушава се 2-3 мин. и прибавя горещата вода и бульона.

* Оставя се открито да къкри, докато набъбне ориза и поеме водата (количеството вода може да е повече или по-малко; зависи ориза, който ползвате какъв е. Пропорцията е 1/3 обикновено, но много "марки" ориз поемат и 1/2. Но не и толкова вода, че да се развари ориза.

* Когато ориза е омекнал, котлона се изключва, прибавя се нарязания наситни кубчета бекон, магданоза и затваря с капака на тенджерата. Оставя да се задуши  4-5 мин. 

* Следва запределяне в чинии, поръсване с малко пармезан (ако имате под ръка; аз поръсих, защото имах останало кубче, което никой не искаше да му настържа в салата).

***Ориза обаче никога не "стои" добре, когато е "разсипан в чинии". Както казва племеницата ми (като аргумент за това, че не яде маслини) "Чинке, човек се храни първо с очите си". Факт, който тя използва много хитро :)
Затова може да се използва ринг и да се оформи на кръгове с него. Рингове обаче не всеки в къщи има, но всеки има бутилки от минерална вода, които срязани в равната част изпълняват същата роля.

По-мързеливата версия на срязана бутилка е купичката. Това е най-лесното оформяне на всяка порция ориз - било за основно, или за гарнитура; разликата е в големината. Голяма - за основно; малка ( купичка за ядки или чаша за кафе) - за гарнитура. Намазват се от вътрешната страна с олио, пълни се с ориз и леееко притиска. Обръща се върху чинията. 

И естествено - малко ситно нарязан  магданоз за цвят