Но точно заглавие - няма. И думи не намирам, за да опиша красотата, която видях в Пирин. Много от познатите ни знаят, че преди две седмици се върнахме от половината път заради авария, но мястото, което бяхме избрали за кратка почивка ме примамваше с рекламата, че се намира на тихо и спокойно място с приказни гледки към три планини - Пирин, Рила и Родопи.
И няма да правя умозаключения коя с какво е по-красива, защото знам, че всяка има своята си красота. Макар че сега, по средата на есента от Родопи видяхме много повече, отколкото в средата на лятото, когато ходихме до пещерите Ягодинска и Дяволското гърло и с почуда гледахме накъде ли води онзи път, в скалите, над ждрелото......
И тъй като упоритостта се възнаграждава, докато разглеждахме маршрутите на една от многото карти на Национален парк "Пирин" в градчето, съдбата ни срещна с възрастен човек, който спря при нас, изчака ни да се споразумеем двамата кой път да хванем. Аз държах да ходим на Кременските езера, а Мише - на Поповото езеро. Все пак езерета в Пирин са над 180, предполагам, че ще са доста нагъсто из планината.
Само дъжд да не вали, какъвто в момента ни росеше. Тогава вече човека се представи. Но първо обеща слънчево време :)) Бай Васил Шумаров; над 40 години работил като лесовъд в парка. И все още занимаващ се с разсаждане и отглеждане на видове дървета. Попари ми мечтата за Кременските езера заради натрупания горе сняг; обмениха опит за флората и медоносна такава с Мише, даде ни много ценни съвети кои пътеки да хващаме и да не влизаме в измамния клек вляво до езерото; какви билки да потърсим; за какво служат и най-важно - да си наберем млади шишарки за боров мед. Онзи горе, на първата снимка :) И непременно да пием чай при бай Слави, братовчед му. Горе, на малката частна хижа на Безбожкото езеро.
С предварителна информация за работното време на лифта, кацваме на паркинга в приличния 9,05 ч. Че и пътуването в дългите 3,5 км. обещава да е половин час............ работното време е време, което винаги се нарушава, какво пък, че някой бързал.........Виждайки мокрите седалки с умиление се сещам за хората от лифта на Смолянските езера, които избърсаха седалките, преди да седнем.....Хайде сега капризи, но вадя резервните блуза и панталон от торбата и спасявам положението. Поне времето е слънчево и няма да се налага да прибягваме до тях.
Споменах ли, че потърсих информация за лифта :))) Да, но не видях, че има междинна станция. За мое оправдание може и да е нямало инфо точно пък там, където погледнах. Но слизайки на тази станция с Мише се спогледахме умно, защото: 1. следващата не работеше; 2. нямаше човек в нея и 3 и най-важно - никъде не се виждаше ни езеро, ни хижа.
Няколко седалки след нас се появи човека-отговор на незададените ни въпроси и ни пусна по стръмното нагоре.
Понякога си мисля, че щракайки с апарата пропускам много около себе си, но в други моменти се радвам, че го правя - както когато снимах бала на младежа Ники и чак се учудих защо не ревнах (ревла съм 
- и хубави и лоши емоции ме просълзяват); както в Дяволското гърло видях въпреки замъглените снимки каква е денивелацията едва, когато ги разглеждах и питах момчетата "Искате да кажете, че ние гледахме от там ли?; или както тук, снимайки първите наченки на сняг пропуснах да забележа, че сме над високите борове.
А като цяло участъците под този лифт са по-ниски, сравнен с онези на Смолянските езера, въпреки снега, който малко омекотяваше гледката.
Безбожко езеро - половината му повърхност с лед. Да и се начуди човек на пъстървата как оцелява вътре.
А там, където не е замръзнала водата, връх Безбог се оглежда в нея :))
Около езерото пътеката е утъпкана и недоумявах защо бай Славе ни даде тези щеки да си помагаме......Ха! ама сигурно знае човека защо ни ги е дал :))) Той не беше първия човек за деня, който изказа съмнение, че с тези обувки ще стигнем до края на езерото :)) какво ти Попово...
И часове по-късно разбрах защо бай Васил ни е поръчал непременно да му се обадим.... като ме е видял, че съм пишман турист (визирам само себе си, Мишо 2 от 7 дни е в горите - тук не по-малко обрасли и страховити )
По някое време клека оредяваше; морените се увеличаваха...и след няколко пропадания на крака ми между морените разбрах защо сме с "тояжки". А хижата оставаше все по-далеч.........
Последно обръщане назад и острите върхове на Рила - до сега сливащи се със синевата, се откроиха :))) в близка среща с облаците.
И първата гледка, която се откри пред нас, преодолявайки Безбожкия рид. Кременски рид и Сиврия.
С първата мисъл, че драпането в снега си е струвало. Защото малко под високото някой се беше отказал и стъпките в снега свършиха.
пак Сиврия и вече Джангал, между тях още няколко островърхи... красиви Пирински върхове; казват - от алпийски тип. Не знам. Но са толкова много и все красиви, особено сега, тук там побелели от сняг, че ми се иска да мога да ида на всеки един от тях и погледна отгоре. Надолу, към някое от стотиците Пирински езера.
.......... втората бърза мисъл, превърнала се в план за секунди : "Ей къде са езерата... Един баир до Поповото... връщаме се край реката под оня връх (в който по време на почивката познахме вр. Сиврия) и отиваме на Кременските. Повече не ми трябва, само да ги видим.... "
Мдааа, всички знаят, че когато човек си прави планове, Оня Горе се спуква от смях....
Ей тоз един баир се оказаха поне два (последните малки изобщо не ги броя), а пътеката от снежна полека се превърна в кална, мочурлива или в най-добрия случай - камениста. Не случайно името на тази пътека между ез. Безбог и Поповото езеро е наричана "Малката душевадка" :))) Късметлии сме, нали? Че не сме тръгнали през Голямата.....Но пък по обратния път се убедих, че ботите ми все още имат хубав грайфер.
Я, Полежан :) разпознат едва след като се прибрахме тук и зарових по картите и снимките да разглеждам.
Кратка почивка и изоставяне на излишните бутилки с вода и яке...... на връщане щях да си ги прибера.
Действие, което повторих на другия ден и на друго място и заради което все още ми идва да си посипя главата с пепел, забравяйки апарата в джоба на якето не-успявайки да запечатам гледката от място, което "преодоляхме" от второто ни пътуване там през тази година. Поне изтръгнах обещание, че ще отидем още веднъж :))
последно "баирче" през камънаците и отново Полежан.
и пак Джангала. Застрашителен!
и ............... изненада :)) докато почивахме, изядохме грижливо приготвените си от сутринта сандвичи, снимайки се кой на фона на калимявката (островчето в Поповото езеро), кой под този или онзи връх; или опитвайки се да хвана ледените висулки, част от които се счупиха и с тътен паднаха надолу (на който звук бях готова да се закълна, че това са гръмотевици и да хукна обратно по пътеката)
......операторът на камерата :) запленен от тези красиви гледки забрави, че все пак би могъл да снима и цялото езеро..... ей така, за спомен, отблизо :)))
Ама кой да си снима нагризания сандвич пък.........
Поне от две посоки 
Както и главния ми фотомодел :)) на фона езерото и в далечината Джано.
и на фона на Джангал :))
Е, и аз бях там, и аз видях :)))
На връщане почивката е само колкото да наберем поръчаните млади шишарки от бай Васил, които в северните склонове бяха колкото нокът на кутре, а на южните - голяма част вече разтворени.
Поне не усетихме катеренето по камънаците....... Единствено смолата по дланите :)))
Така е :)) Половинът върви по пътеката; подвиква да не закъснявам.... Е нали някой трябва го снима, докато позира :)))
Оставяме и ние по камък на всяка купчина (някъде вече камара) , покрай която минаваме :)) да има знак от нас планината...... Прибирам захвърлените дрехи от дърветата ........ но бутилката с вода оставих още при хижата. Спасява ни поточето с ледено-студена вода.... точно, каквато обичам и пия и през зимата.
Дежурния на лифта ни очакваше, пусна ни по нанадолнището, метна се и той с нас и ........ хайде към цивилизацията. Че горе слънцето се беше вече скрило и студа започна да щипе.
На следващия ден нова цел... не една, а три. И все скални :)) Пътьом, през селата, покрай които минаваме, между Пирин и Родопи, в непосредствена близост до скали и скални образувания.
Селищата не възникват на случайни места. Нито могилите.
Известно е, че още от древни времена хората, населявали нашите земи - траките и прабългарите имат култ към към скални масиви. А ние определено сме техни потомци, съмнение няма.
Първата ни спирка е след с. Филипово, по пътя за с. Осеново - пътя върти покрай скалния масив. Редовитите скали (или Дормановите), чиято част е скалното образувание Сватбата - скален масив дълъг около 2-3 км. А пътя за с. Осеново криволичи все край тях. Творение на природата, следствие изветрянето на варовика.
А според легендата - някога една зла свекърва проклела сватбарите и те се превърнали в камък. Заради нечистия поглед на свекъра към младоженката. Легенди :))
и красиви скали, където разглеждането и ходенето по камънаците е цяло удоволствие, щом няма сняг.
Тук дори поминъка на хората е свързан с камъните
И през селцата, пак сме при Доспат, но от южната му част, отдолу, при стената на язовира
Втората ни цел
И ....................... видимо пак събличаме горните дрехи и накичваме близките дървета. Този път - с техниката в джоба, щото пътьом какво ще снимам на камънаците.....
Мога само да кажа, че гледката от там, горе, си струва всяка стъпка по стръмния баир (връх де, Св. Илия) и едно обещание, че пак ще се върнем...... както се върнахме сега в Ягодина, преминавайки през красотата на Буйновското ждрело. И видяхме много повече от красотата му, отколкото няколко месеца по-рано, през лятото, в проливния дъжд. И пак се връщам на изречението, от малко по-горе, как селата в планината не случайно са създавани в близост до скални масиви, или простичко - сред тях.
Последна спирка, почти в тъмното ( този ден май доста рано се стъмни, особено след разсклона "Забърдо-Чудни мостове") на тези интересни скали, красива игра на природата с камъните. Според някои - пропаднала пещера в следствие ерозионната дейност на пълноводната в миналото река; според други - пещерата е пропаднала при земетресение..... Както и да е, този скален феномен заслужава да бъде видян.
"Производството" на боровото сладко не чака дълго, още на следващия ден заложих да го варя.
За една доза; добив -6 бурканчета от пюре по 200 мл.
80 бр. млади шишарки (съвсем затворени. Боровите са зеленикави на цвят - правили сме такова сладко със свеки - както от връхчета, така и от млади, зелени шишарки (50бр.). Тези са от клек и са бледокафяви на цвят. Големината им е между 2 и 3см.)
2 л. вода
1 кг. кафява захар
1 равна ч.л. лимонтозу
50 мл спирт 90* или ракия-първак
Приготвяне:
* Шишарките се начукват със сатър (или нарязват на 2/3 части с остър нож)
* Поставят се в студената вода и оставят 24 ч. да се накиснат.
* Включват се и когато сместа заври, тенджерата се затваря с капак, намалява се степента на котлона и оставя да ври тихо около час.
* Маха се капака, увеличава се котлона и оставя да ври, докато съдържанието остане 2/3.
* След това се прецежда през тензух в друга тенджера с дебело дъно..
* Прибавя се захарта, разбърква се и оставя да ври (тихо) , докато започне да се сгъстява.
* През това време се образува пяна, която се обира на няколко пъти, а сгъстяването си личи по това, че сместа започва да кипи и пени, но вече с хубава пяна, а не както първата, която се обира.
* Тук се прилага пробата с капка от сока върху студена чиния - капната върху чинията, следва броене до 5-6, накланя се чинията и ако не тече - сладкото (желе, мед) е готово. Трябва да се внимава да не се превари, защото като изстине то доста се сгъстява. Може да се изключи котлона, да се почака да изстине и се провери каква гъстота е и ако трябва отново да се довари.
* Когато се установи, че желаната гъстота е добра се прибавя и ломонтозуто и вари още 3-4 мин.
* Горещо се налива в сухи и топли стъклени бурканчета и веднага се затварят.
А спирта за какво е ли :)
Споменах някъде горе за смолата. Докато се варят, шишарките правят дебел и широк смолист обръч в тенджерата. Която няма почистване с гъба, тел, препарати.... Тук на помощ идва ценен съвет от Мише, който се урежда за първото произведено бурканче за ловното поле и тъпчейки огромна 20кг-ва раница обяснява, как само със спирт мога да почистя смола. Позна, разбира се :))
А разликата между меда и сладкото от борови шишарки пчеларят М. ми обясни още през лятото, на пътуването до Дяволското гърло, където на изхода бяха наредени бурканчета с .......всякакви-билкови-"медове", включително и такъв, от борови шишарки или връхчета. Боров мед :)))
както дойде, аз на пръчици, за да се усещат; залива се с лимоновия сок, зехтина, прибавя се и зехтина/олиото от рибната консерва, обърква всичко и прибира в хладилник да престои 2 часа, преди сервирането и. 
