( след "Мусаката, скъпи Ники", дойде ред и на Сладко да ти е, ЖулЕ! Знам, че имаш афинитет към сладкишите)
Хайде, Жул, в четвъртък като се прибера да си ми заредила ето тези чашки.
Дозата е точно за 6 бройки, а ако не ти се вари тиква, можеш да я
замениш със сока на един портокал. Ако пък тях не сте унищожили с Мише.
Продукти (за 6 бр.) 1 пакет смлени или натрошени меки бисквити (150гр) - с чукалото за подправки, или с бурканчето за мелене на ядки 1 пакет крема сирене (125гр. и в никакъв случай на Вълчев!) 350 гр. цедено мляко (или заквасена сметана) 3 яйца 150 гр. тиква (печена, варена) или сока на 1 портокал (около 40мл е) 150 гр. пудра захар (или на вкус) 60 гр. меко масло 2 бр. ванилии или 1 ампула шепа орехови ядки и едро нарязан шоколад
Приготвяне: * Бисквитите, маслото и ядките се объркват с лъжица. * Разпределят се във
формичките и притискат леко с лъжица към дъното им - пласт до 2см.. * Крема сиренето, цеденото мляко, яйцата и захарта се разбъркват (или с големия тел за яйца, или с миксера на ниска скорост). * Прибавят се тиквата (може да се свари в малко вода, нарязана на кубчета за 10 мин. в микровълновата) или сока от портокал и отново разбива всичко до гладкост. Тук може да се прибави и кората на портокал. * Сместа се излива върху основата от бисквити. *
Пекат се по 2 чашки в микровълновата фурна, на 600W мощност за 3 мин.
За това време средата остава почти течна (леко тресяща се),но от
остатъчната топлина и докато изстинат крема се стяга. Така и с
останалите купички, но внимателно - не трябва да се позволи завирането
на крема вътре (ако започнат да се образуват мехурчета - изваждат се) * Охлаждат се до стайна температура и се прибират в
хладилник за 3 часа. * Гарниране: - може да се гарнират с пресни плодове; да се поръси с какао, или с настърган шоколад; - може да се направи желатинов слой с пасирани плодове или от компот, смесени с желатин. Тук, Жул
задачката с желатина е по-трудна само първия път. На тези 6 чашки
отива точно 300 мл. компот (от ягоди в случая, с плодовете). 1 ч.л.
желатин се поставя в 3 с.л. студен сок от компота за 10 мин. да
набъбне, после се загрява в микровълновата на 200W за 30 сек. Бърка се,
да се разтворят добре зрънцата желатин и се смесва с останалата част от
компота - пасиран. Сместа се изсипва върху крема. Така трябва да
престоят в хладилник долу-горе 3 часа, затова най-подходящия момент да
се направи желирания слой е след като се охладят кремовете до стайна
температура. Така и така ще стягат по три часа - нека да е наведнъж.
Декорацията около кремчетата с трохите от бисквити се прави лесно. Ако
ти дойдат повече натрошените бисквити (а те май са), събираш остатъка в
някоя дебелостенна чашка, поставяш на шкафа, който е над
микровълновата. И тъй като той е гъсто населен, вероятността да я
събориш до 3 минути е минимум 90%. Така вместо да се ядосваш - ти се успокояваш, че
нарочно си ги разпръснала. Хайде, успех и до четвъртък вечер
Любима неделна зимна чорба. Неделна - заради приличното количество чесън, с който се овкусява . Иначе поръсена с червен лют пипер и с лъжица-две от чесновия оцет не само бацилите бягат зимно време, ами и близките, които не ядат тази чорба ще напуснат дома за седмица . Този проблем у нас е решен, тъй като девойчето също обича тази чорба и подправя с оцета. Обикновено се прави от свински крачета и уши, но може да се сложи и глава, и опашка. Тези последните у нас трудно достигат до такива чорби, тъй като главата, заедно с останалия скелет :) на прасето заминават на студена пача ( саздърма). От която разбира се пак става чорба, но съвсем не такава "блага" както тази, от краката. А да не пропускаме и факта, че тази чорба е много богата на колаген - нужен на всеки организъм на 40 години :)
Необходими са: 3-4 броя свински крачета ( и 1-2 бр. уши, ако успеете да намерите, опашка, глава...)
10-на зърна черен пипер, сол
Приготвяне: * Крачетата се почистват и измиват основно (въпреки, че в повечето случаи се продават чисти, един преглед не е излишен). * Заливат се с около 3л. студена вода, включва се котлона.........и когато завират - се отпенват. * Прибавят се зърната черен пипер и сол (малко, защото половината вода ще изври), намалява се степента на котлона и затварят да се варят - докато месото се "разкапе" - крачетата се "разпукват" и като се побутне с лъжица месото - само пада от тях. * За това време време бульонът е станал достатъчно силен. * Изваждат се крачетата, охлаждат, обезкостяват; месната част се нарязва на ситно и връща в бульона. * Кипва се още веднъж. Тук по желание може да се прибави една лъжица брашно, размито с вода, не толкова да сгъсти чорбата, колкото да и "замътни" цвета. * При сервиране счуканият чесън с оцета са задължителни, а червения лют пипер - по желание.
***В много месарски магазини се продават крачета, а тук-там, особено в нашия край - и уши. Напоследък виждам и
едни малки глави - около 1.5-2кг. Краката искат варене поне 1
час и за да не кипят, ги поставям в голяма тенджера, с повече вода. Та
точно в нея се побира и една такава малка глава ( срязана на две ),
която се сварява за същото време, както краката. А когато всичко се
обезкости и чорбата е готова, разделям на две и половината от нея
(което си е 4-5 порции чорба) замразявам. После следва само претопляне. И
последно :) тъй като тези части са предимно кожа, сухожилия, щрущяли,
един малък джолан, сварен заедно с тях се отразява много добре на
чорбата - подсилва месната част, която е съвсем малко.
**** От тази студена пача ( саздърма) също правим топла пача-чорба. В този случай нарязвам от нея на кубчета и поставям във вряща подсолена вода или бульон - ако трябва, прибавям и малко олио.
....втора серия. Първия път пържих месото след като беше предварително сварено. Вярно, че става много крехко (и ароматно с тоя чесън), но пък ако сваря килограм глиганско месо ми идват доста други идеи за използването на готовото вече месо. А от известно време девойчето Жул припомня за това телешко със спанак по средиземноморски, но телешко филе в познатите ми месарници - няма. Е, месото на глигана и говеждото (къде ти тук теле) са сходни, а дългите размисли дали ще стане, или не са си чиста загуба на време - опита сам ще си покаже.
Съдейки по бързото изпразване на чиниите, кулинарния опит беше приет радушно - още повече бе предложенс любимата лютеничка като гарнитура. В стил Балкантурист, смесена с кромид лук, но според мен пърженето на месото е достатъчно, за да го утежнявам с пюрета от зеленчуци, съдържащи скорбяла и масло. Тук използвах за мариноване на месото отново сос СУКИАКИ (сос и марината за месо и зеленчуци), който е със сладникав вкус и най-много ми допадна за мариноването на меса и зеленчуци от продуктите на Кикоман точно заради тази сладка нотка.
И отново давам пропорциите за една порция по две причини: първо, лесно се умножават по ... колкото трябва; второ - един тиган с нормална големина от 28 см. диаметър побира точно две порции.
Продукти за 1 порция: ~ 250 гр. месо от глиган (най-крехкото месо е филето или врата, без сухожилия и почистено от ципи) малка шепа сушени гъби (манатарки в случая) 2 с.л. сос СУКИАКИ (или друг хубав соев сос) 2 с.л. зехтин черен пипер щипка сол Приготвяне: * Месото се нарязва по посока на мускулните влакна на тънки ленти: дълги ~4-5
см, широки приблизително 3см. Ето като това телешко, но на по-малки
* Поръсва се с черния пипер, залива се със СУКИАКИ соса и зехтина и разбърква. * Прибира се в хладилник за час. * Гъбите се накисват в малко топла вода.
* Месото се поставя в тиган - колкото по-широк, толкова по-добре. Разбърква се и пържи, докато остане на мазнина - около 4-5 мин, тъй като месото си пуска и собствения сок, който трябва да се изпари. * Гъбите се изваждат от водата и прибавят към месото. Всичко се запържва за още 2-3 мин., тъй като те също са поели течност, която се изпарява, докато се пържат. * Ако трябва се посолява и отстранява от котлона.
И дааааааа. Сезона за глигани е закрит. Кой ловувал - ловувал. Който не - живи и здрави през октомври в новия сезон. Ловците, не забравяйте обаче да отидете следващите две седмици на отстрел за вреден дивеч!
Или пица с по-различен стайлинг :)) А пици у нас се ядат много. След като пица на охлювчета вече не ги впечатлява, време беше да разнообразя фасона на пиците . Преди седмица така оформена мернах някъде из страниците във ФБ , но нали не си правя труда да запиша - изгубих я. Както се вижда от снимката - степента на сложност е ниска, интересна е идеята на оформянето и, от която се възползвах. И отнема 10 минути повече време, отколкото за приготвянето на обикновена пица. И още един плюс - една част от пицата се превръща в "калцоне".
Пицата винаги я правя от едно мое любимо тесто, което открих преди много години с онези Кифлички калцоне, кифли с мармалад. Тестото е от прясно мляко, вода, мая, сол, захар, олио и брашно. Много лесно и простичко, универсално и честно казано не се трепя с месене - първо забърквам с големия тел за яйцата, после с лъжицата, докато се оформи на топка, която вече не лепне по ръцете. Накрая с тях само оформям на прилична топка, която оставям да втаса. За пицата - прясното мляко слагам 1/4 от цялото количество течност, или изобщо не слагам.
Ето тестото (за две пици): ~ 350 мл вода ( или вода и прясно мляко) 1/2 кубче жива мая - 20 гр. ~ 50 мл. олио по една ч.л. сол и захар около 500-600 гр. брашно
* Маята се разтваря в топлата вода заедно със захарта и солта и се оставя да шупне на топло за 10 минути. * Прибавя се олиото/зехтина и малко по малко брашното, докато се получи топка еластично и меко тесто, което да не лепне по ръцете. * Покрива се с кърпа и оставя за 30-40 мин. на топло да втаса (или прибира в намаслен плик, в хладилника, ако ще се ползва след 8-10 часа. Там пак втасва, но бавно. Когато потрябва се изважда, оставя за 30 мин. на стайна температура и тогава се използва). * Втасалото тесто се размесва и разточва на кора, с дебелина по желание. Тъй като у нас един обича по-пухкав блат, а друг тънък, като коричка, ако пицата е една - изтънявам едната половина на кората. Тук в случая се вижда по-дебелата част от блата. * При разточването на тестото използвам царевично брашно, тъй като от него коричката става по-хрупкава.
* Блатът за пицата се премества в тава за печене - поръсена с брашно, или застлана с хартия. Краищата му се повдигат по ръба на тавата. * Очертава се примерен кръг в средата на блата - трябва да остане външна окръжност широка поне 6-7 см. * Вътрешния кръг се нарязва на (примерно) 8 части - получават се триъгълници.
* Във външния кръг се разпределя плънката: - винаги намазвам блата тънко със смес от лютеница/доматено пюре и кетчуп; поръсвам риган и чубрица; тук плънката е шунка, прошуто, черни и зелени маслини, домати и зелена чушка. * Поръсва се обилно с кашкавал.
* Краищата на триъгълниците се прехвърлят назад, върху плънката. * Намазват се с олио (или прясно мляко, или жълтък) и поръсват със семена или подправки по желание.
* Печенето на пицата: И друг път съм писала - според мен, за дебелината на блата е важно печенето. Тъй като правя пицата от едно и също тесто, това ми е заключението :) Ако искам да остане тъничък - поставям в загрята на 250* фурна - така се пече максимално бързо и тестото не успява да бухне; ако искам да е пухкав и по-дебел - поставям пицата в студена фурна веднага след приготвянето и, включвам фурната на 220* и така пека до зачервяването и, през което време блата се надува максимално.
Раковини с плънка. А плънка те събират много. Може би затова ги харесват у нас. Тук долу горе името е и самата рецепта :) Тези раковини, както ги наричаме си имат име - Конкильони (Conchiglioni), един от многобройните видове паста. И който за съжаление се среща само в няколко големи хипермаркета, които не са ми сред любимите. И за тези раковини и още 3-4 продукта трябва да се моля на любимия да ме води там. Убедена съм, че пазаря за рекордно късо време в хипермаркет - една песен време и съм обратно в колата. Раковини с кайма вече показвах; плънката винаги може да бъде различна - по вкус или според наличностите в хладилника - това често ми се случва, сигурна съм не само на мен - отварям хладилника и според наличностите решавам какви ще ги върша. Тук така се случи, че плънката е от кайма, с варени яйца. Признавам - пресолих каймата, докато задушавах, защото не опитах доматения сок (който се оказа доста солен) , а сложих и соев сос. Вариантите за обезсоляване бяха - сварени картофи, ориз или яйца. И за да избягна намеци за мусака и сарми, останаха яйцата. Дали се харесаха? Предполагам да, щом след два дни ги "извикаха" на бис :)
Продукти: половин пакет паста Конкильони (Conchiglioni) - големи раковини :) ~ 400г телешка кайма 1 ч.ч. доматен сок 1-2 големи скилидки чесън 2-3 с.л. олио/зехтин риган и черен пипер 1 ч.л. захар 50 мл. бяло вино 3 с.л. соев сос Лайт Kikoman - със зелената капачка е
4 сварени яйца ~ 200 г кашкавал пармезан пожелание ( в някои случаи слагам в плънката и гъби)
Приготвяне: * Пастата се сварява според указанието на опаковката - аз варя до омекване. * Изважда се с голяма решетка от врящата вода и прехвърля в тенджера със студена вода, за да не се слепва, докато чака плънката си. (или се изсипва в цедка и мие на течаща студена вода, но се запазва една чаша от водата, в която е варена) . * В тиган се загрява мазнината, прибавя се малко от доматения сок и каймата и намачква, докато се раздроби. * Когато остане на мазнина се прибавят останалия сок, виното, соевия сос Лайт, захарта. * Отново се задушава до изпаряване на течностите. * Прибавят се подправките, фино пасираните скилидки чесън и запържва 1-2 мин. * Тиганът се отстранява от котлона, а в сместа се прибавят настърганите яйца. Обърква се. * Раковините се пълнят с плънката и нареждат в тавичка за печене. Прибавя се от водата, в която е варена пастата - да има около пръст на дъното на тавата, когато тя вече е пълна с раковините. * Поръсват се обилно с настъргания кашкавал и пекат до зачервяване в загрята фурна на 200* (най-добре става с 50/50 кашкавал/моцарела, заради доброто и разтапяне) . Пармезана може да се поръси преди печене, или след печене.
Найс, а :) Ама ню-ню. Добре, че тук имаше допълнителено приготвен сос. За него - после.
Иначе първоначалната идея беше: Рибно филе, мариновано в сос Терияки. Един от сосовете на Кикоман, който с удоволствие дегустирам. Рибното филе ми е специална "селекция". Преди време Мише донесе толстолоб - две огромни риби, които по собствено желание почисти и филетира. Рядко срещано явление, няма как да не го отбележа. Тази риба е с дебели като пържоли филета, на които лесно извадих костите (за такава маса останалите кости в месото са съвсем малко).
Продуктите са за 1 порция, лесно е да се умножат по.... ~ 350 гр. филе (моето е разделено на три парчета. Тук - от толстолоб, но може да бъде всякакво) 1 с.л. сос Терияки на Кикоман(или домашно приготвен, някой ден ще стигна и до този опит) 1 ч.л. зехтин 1 голяма скилидка чесън черен/шарен пипер
Приготвяне: * В широка чиния се поставя рибното филе (или парчетата за една порция) . * Поливат се със сос Терияки, поръсва се с черен пипер, обръщат се, за да се намокрят и от двете страни със соса. Скилидката чесън се смачква и разпределя на филетата. * Върху тях се поставят следващите филета и процедира отново по същия начин. * Готовите филета се прибират в хладилник за поне 30 мин. * Загрява се грил тиган до средна температура. * Прибавя се зехтина (или олио) към филетата, овалват се хубаво. * Отстранява се чесъна, филетата се изваждат от маринатата и запичат в оребрения тиган за по около 3 мин. от двете страни. Обръщат се с дървена шпатула внимателно, за да не се разкъсат. * Сервират се със зелена салата и картофено пюре (или друга гарнитура по желание) Тук филето е нарязано на по-малки парчета - с големина на кибритена кутия. И с допълнителен сос уникално вкусен с тия хапки рибка, какво да го увъртам. Тези по-малки парчета се пекат за по-кратко време. За соса: 2 с.л. сос Терияки/Кикоман 1 с.л. мед 1 голяма скилидка чесън 2 с.л. бяло, десертно вино
Скилидката чесън се счуква, прибавят се всички други продукти в бурканче с капачка и раздрусва, докато меда се разтопи.
А това са първите ми кълнове. Моля, някой да ми каже в какво да ги "отглеждам" семената - в памук, марля, или пръст. За сега са на марля, но знам ли....
Или печено пиле, пържоли и наденица с картофи, но пък е прекалено дълго и пак трябва да търся някой да затваря вратата след заглавието. А "Мешано" си е точно на мястото :) И е едно от най-бързите, неангажиращи с непрекъснато наглеждане, но пък вкусни ястия за празници, или за повечко хора, когато ще се пекат различни месца, а трябва и гарнитура. И най-вече - подходяща голяма тава. Изпечено под фолио, всичко става много крехко и сочно. Печена наденица с картофи, печено пилешко с картофи, печено свинско с картофи. Всичко това в едно.
Такова печено често правя. Разликата е, че този път сложих настъргана портокалова кора с подправките върху пилето, които след изпичане нито се виждаха, нито усещаха, за да няма неудобни въпроси и смотолевени отговори. Иначе подправките за пилето са мащерка; за пържолите риган, в наденицата - кимион, но според моето скромно мнение те не се бият, а се съчетават добре. Другото ново този път на тази тава с печени меса е ЯКИТОРИ соса и марината за месо и зеленчуци - вместо с него, до сега правих глазурата на месото със соев сос и малко мед. И ако някой се чуди дали на всички се харесва? Не. Невъзможно е от 5 човека да се хареса и на петимата. Единия все ще е терсене и ще пита защо пържолите не са изпечени на скара с жар. Все едно мога да опъна скарата с въглища на остъклената тераса. Но това е друга тема.
Продуктите са: 1 цяло пиле 5-6 шарени пържоли (врат) около 500 гр. наденица (тънка тук) картофи 2-3 глави чесън 1 портокал 5 с.л. ЯКИТОРИ сос (или соев сос и бяло вино равни части с 1 с.л. мед) мащерка, кимион, риган, сол на вкус ако трябва, или 2 кубчета пилешки бульон
Приготвяне: * Портокалът се изкисва 3-4 пъти в гореща вода. * Кората му се настъргва и отделя, а сока изцежда. * Смесва се с ЯКИТОРИ соса. Отделят се 1-2 лъжици от сместа. * Пилето се нарязва. Заедно с пържолите с е поставят в плик, сипва се маринатата. Прибира се в хладилник за 7-8 часа. * Изваждат се и нареждат в тавата за печене. Прибавят се едро нарязаните картофи, почистените и срязани на две глави чесън. Тук е момента да се прибави сол или стритите бульони. * С останалата марината се намазват отново парчетата месо, пилешкото се поръсва с настърганата портокалова кора; поръсва се с мащерка.
* Свинското месо се поръсва с риган. Прибавят се надениците, които имат вътре кимион и с нищо не се поръсват :) * Наливат се 2 чаши вода. * Тавата се покрива добре с фолио. * Пече се във фурната - първо 30 мин на 200*, след това още час на 180*. * Развива се фолиото и запича до зачервяване още 10-15 мин.
Дозата е точно за 6 бройки, а ако не ти се вари тиква, можеш да я
замениш със сока на един портокал. Ако пък тях не сте унищожили с Мише.
Декорацията около кремчетата с трохите от бисквити се прави лесно. Ако
ти дойдат повече натрошените бисквити (а те май са), събираш остатъка в
някоя дебелостенна чашка, поставяш на шкафа, който е над
микровълновата. И тъй като той е гъсто населен, вероятността да я
събориш до 3 минути е минимум 90%. Така вместо да се ядосваш - ти се успокояваш, че
нарочно си ги разпръснала. 
, а назад по веригата и към Веси, където тя го е открила 
най-много ми допадна за мариноването на меса и зеленчуци от продуктите на Кикоман точно заради тази сладка нотка. 
. Преди седмица така оформена мернах някъде из страниците във ФБ , но нали не си правя труда да запиша - изгубих я. Както се вижда от снимката - степента на сложност е ниска, интересна е идеята на оформянето и, от която се възползвах. И отнема 10 минути повече време, отколкото за приготвянето на обикновена пица. И още един плюс - една част от пицата се превръща в "калцоне". 
