Картофена супа и крем-супа от картофи

 

       Пожелахте да видите :) Никак не се шегувам с тази публикация. Пък и след млякото с ориз какво може да се очаква :) Обещала съм я на девойчето си, най-вече варианта крем супа. Да живеят безплатните минути, но понякога мамата има работа и не е удобно да диктува.  А картофената супа е жизненоважна - едно от малкото безместни, което се яде у нас. 

     В повечето случаи на шега я наричам - бледолика картофена супа. 
Основни съставки са вода, олио, картофи. В някои случаи с ориз; в други - с фиде (зависи кои ще са главните и консуматори), но при всички случаи със застройка (може частично, но има). Твърде малко са чорбите у нас, които ядем без застройка; а твърде често - олиото е заменено с масло. 
     Цяло щастие е, ако успея да вкарам малко моркови в нея.  Или пък чушка, много рядко - грах ( харесва ми да го има в супата).  Или поне лъжица от универсална зеленчукова подправка. 
Шепичка магданоз - преди сърбане на супата. И само в една паница :) Който не ме чете за пръв път - знае  в чия. 

Основни продукти за 5-6 порции: 
1 кг  картофи  (5-6 картофа)
2-3  моркова 
1.5л. вода /може да бульон - домашен и вода
1/2 пак. масло ( около 60г.) или 60-70 мл. олио, но с маслото супата ухае по-вкусна)
по желание кръгче от глава целина/кервиз
1 с.л. универсална зеленчукова подправка  
или в пролетно лятно време 1 зелена, 1 червена чушка 

2 топки/шепи фиде 
или една кафяна чаша ориз (от 70-80 мл) 

1 яйце и 3-4 с.л. кисело мляко за застройка 

Приготвяне: 
* Картофите, чушките, целината и морковите се обелват и нарязват на  дребни кубчета. 
* Измиват се под течаща вода в гевгир/цедка и поставят в кипналата вече вода. 
* Прибавя се маслото и подправката.  
* Вари се, докато омекнат  картофите; прибавя се фидето и  вари още 5 мин. (ако е ориз - прибавя се  10 мин. след картофите)
* Отмества се от котлона. 

* Яйцето и млякото за застройката се разбъркват добре;  към тях се прибавят  няколко черпака от  горещия бульон на супата и бърка, за да не се пресече - докато се уеднаквят температурите.
* Когато и застройката се загрее достатъчно, се връща обратно в супата.
* Ей тук накрая може да се добави една  лъжица масло. Много хубаво ухае накрая с него. 

А който иска - може да си прибави щипка чубрица, или магданоз. Аз си прибавям чубрица, за половинът - магданоз. Останалите - чиста :) 

Прибавянето на разни зеленчуци, като чушки, грах, целина или пащърнак глави, тиквички (което пък превръща супата в зеленчукова, не само в картофена :))
Тези зеленчуци също се нарязват (е, без граха) на дребни кубчета и варят, заедно с картофите, докато всички те омекнат.

Картофена крем-супа

Приготвя се както по-горе до момента, в който всички зеленчуци са омекнали. С тази разлика,  че за крем-супата зеленчуците са нарязани на много едро - на две/ на три,  така да се каже.  Ако се готви с олио - то се прибавя при варенето на зеленчуците. 
Изважда се по-голяма част от  течността, пасират се зеленчуците  с малкото течност. Налива се по малко от отделения зеленчуков бульон  и прибавят  150-200мл течна готварска сметана и маслото (ако се приготвя с масло), или прясно мляко с още една пълна лъжица масло.  При връщане на течността наливайте малко по малко, докато стане гъста по ваш вкус.  Ако  остане част от зеленчуковия бульон - не го изхвърляйте - може да приберете в буркане в хладилника и прибавите към следваща "манджа" :)
При сервиране  обикновено слагам 2-3 лъжици кисело мляко или заквасена сметана, които придават приятен леееко кисел вкус на супата. Е, ако нямам лимон под ръка.  Ако ще я хапвате с хляб - желателно е да си приготвите крутони за нея. Иначе самата крем-супа си е достатъчно засищаща. 
Тук имам още картофена крем-супа, без фиде, без ориз, но пък с различи крутони 



Супата в тази чиния горе пък е направена в бавноготвещия  Крок-пот. Не, че отнема много време варенето на картофите и морковите, но пък нищо не пречи да ги  оставим там да си  се сварят и да си гледаме другата работа, или свършим някоя навън, без да се притесняваме, че ще изкипи (защото аз много добре изкипявам и супите). 
Същите продукти,  вече с 1 л. вода - на 4 часа на І степен в Крок-пот.
Следва пасиране (тук извадих зеленчуците в друг съд), прибавям фиде (защото обичам), връщам в съда за още 30 мин. в   и е готова :) 

При готвенето на всички супи напомням, че и при варенето със зеленчуците, отгоре се образува пяна; не само като се вари месо. Мен тази пяна ме дразни :) и я обирам с решетъчна лъжица. 

Една хитринка да припомня, която съм споделила при пилешката супа 

Морковът (морковите) се настъргват на ситно ренде и запържват в олиото за 2-3 мин. Така супата придобива по-оранжев цвят :) 

Пържоли Зингара

 

Преди няколко години се подведох по интересното име на тези пържоли  в едно заведение и поръчах, но ги бяха направили прекалено сухи. Затова в къщи по памет (на продуктите) си направих импровизация;  харесахме (то няма и как да не харесаме при толкова месо накуп), а домочадието оцени подобаващо с бис още в следващите дни. После продължих да ги правя, но рядко - по повод и с гости, защото наистина месото тук е няколко вида, а обикновено  човек готви един вид месо. Е, при нас никога не е обикновено...
Не че съм дребна жена, но обичам стройната, висока кулинария   затова мога да вметна, че на купчинката с тези пържоли може да се добави и ред гъби. За разкош.  Нещо като тези пържоли под шуба, но още по-богати.  За пълен разкош. 

Продукти:

1-1,2 кг свински пържоли (точно тук е от котрафиле/рибица) 
100 мл бира
50 мл вино
100 мл вода
подправка за свинско месо - моята е за пържоли е: смес от равни  части кориандър, черен пипер, червен лют, майорана и риган; кимион - двойно на останалите подправки  - от тази смес 1 ч л
1 малка глава лук

3-4 с л олио за пържене
5-6 лъж. брашно за овалване

200гр пилешко месо без кост
200гр кайма
250гр моцарела/кашкавал

За пикантния сос:

~150 гр топено сирене (или 1 кутия с триъгълници) 
200 мл вода 
1 ч. л горчица
60-80 гр синьо сирене
1 к л черен пипер
1 яйце 
сока на половин лимон

1 с връх с. л. нишесте - натурално - царевично, без аромат и оцветители

Приготвяне:

* Пържолите се режат с дебелина около 1-1,5см. Не се начукват.
* Посоляват се на вкус, овалват в брашно и запържват в олиото от двете страни за по 30-40 сек. - да се запечата месото.
* Нареждат се в тава, поръсват с подправките, заливат се с течностите и поръснат със съвсем ситно нарязания лук. 
* Завиват се с фолио (или затваря плътно тавата с капак ) и пекат на фурна - докато се чуе, че завират вътре - на 250* (около 20 мин.), след това фурната се намалява на 160-170* и пече още 1,5 часа. 
* През това време пилешкото месо се нарязва на дребно и задушава или сварява. Накъсва/нарязва  се на ситно. 
* Развиват се  пържолите - трябва да са останали и с малко сос.
* Намазват се със съвсем тънък слой кайма, поръсват се с пилешкото месо и нарязаните парчета моцарела/кашкавал. Долива се още  малко вода, да не загорят в тавата :) 
* Запичат се още малко  - до почервеняване на кашкавала. 

Докато се запичат пържолите накрая, се приготвя соса:
* Настъргват се  сирената на едро ренде. 
* Поставят се в касерола/тиган, заедно с  водата, солта и черния пипер. 
* Соса се оставя да кипне и поври 5-6 мин.
* Яйцето се разбива с  заедно с горчицата, лимоновия сок, нишестето (тук ги поставям в едно бурканче с винт и разклащам добре за 10-на сек. Така всичко се разбива чудесно)  
* На тънка струя и с разбиване се прибавя от заврялата смес (на принципа на топлата застройка), докато температурите се уеднаквят (за да не се пресече яйцето).
*Когато е готова (затоплена)  яйчената смес  се  прибавя   в соса.
* Бърка се, докато се сгъсти (да се има предвид, че като изстине се сгъстява още). 

***Ако след печенето на месото е останал сос - прибавя се към този, преди сгъстяването му. 

Поставя се 3-4 лъжици  сос в чинията, пържолата (или две) отгоре и Добър апетит  на любителите на месо    

Сега да напиша и как ги направих  точно тези в  бавноготвещия Крок-пот. 

На дъното на уреда сложих течностите - по 50 мл вино, бира и вода.

Овалях пържолите в брашно и ги наредих плътно една до друга; мазнина не съм добавяла, контрафилето има малко по краищата, а и соса е богат на  мазнини. 

Поръсих с подправките и включих уреда на ІІ степен за 4 часа. 

На третия изминал час прибавих каймата, пилешкото месо и оставих още час. 

Накрая  наредих кашкавала отгоре и прехвърлих  керамичната част на уреда във фурната, да се запекат. Имаше малко сос, който прибавих  в соса със сирената. 

Мляко с ориз

    
Или детски спомен  жив :)  А в детската градина - два вида деца - такива, дето си ядат млякото с ориз и такива, дето не го ядат. 
С годините тези, които не са го яли в забавачката - пак остават с две възможностите  - или се научават да го ядат, или продължават да го пренебрегват. 
Е, аз бях от тези, които се научиха. Но друг мой любимец вече 23 години отказва да го опита дори.
Що ли не се откажа :) и аз да му го предлагам пък. 

Следва най великата рецепта, откакто съм започнала блогуването  



МЛЯКО С ОРИЗ 

Продукти: 
1 ч.ч. ориз 
4 ч.ч. прясно мляко (~ 1л.) 
2 ч.ч. вода 
1 ч.ч. захар 
1/3 пак.масло (около 40гр., или 2 с.л.) 
канела, ванилия 

Приготвяне: 
* Оризът се почиства и измива на течаща вода. 
* Млякото, заедно с водата се кипват. 
* Прибавя се измития ориз, намалява степента на котлона и се оставя да ври мирно и кротко (т.е. наблюдаваме млякото да не изкипи от тенджерата :) 
* Ако канелата е пръчка (кора) - тук е момента да се прибави - докато се вари ориза. 
* Когато ориза омекне, набъбне и е поел течността се прибавя захарта и ванилията. 
* Разбърква се; изключва се котлона, затваря се тенджерата с капак и оставя 10 мин. така да "почине". 
* Прибавя се маслото; разбърква, докато се стопи и млякото с ориз разпределя в купички или чашки. 
* Отгоре се поръсва с канелата на прах. 

Прясно зеле с домати.....мммм може и с ребърца

 

     Цяло лято не дойде ред да покажа ей това простичко прясно зеле с домати, но пък сега зелките са в стихията си на пазара (нищо, че домати вече ги няма :).  А когато се готви зеле - дали прясно, или кисело, ароматите, които се разнасят от тенджерата биха накарали и най-злоядия човек да опита от него (е, без Н.С., той и да се спъне в зелката ще я подмине, нищо, че вече има опит със залагането на кисело зеле в студентско общежитие) .
Вариантите са и постно, и месно, но начинът на готвене е един и същ. В този случай месото е глигански ребърца, но гарантирам, че се получава еднакво добре  и със свинско, и с телешко месо. Пиле с прясно зеле не ми харесва  -  там предпочитам класиката - кисело зеле с пиле. Капризи, ама блогът си е мой  и споделям какво се и какво не се харесва у нас. 

     Между другото, напомням, че до 2-3 седмици най-късно трябва да се заложи бидона или кацата с кисело зеле, за да може в началото/средата на декември то да е готово. 

Първо - ето как готвя  ПОСТНО ПРЯСНО ЗЕЛЕ С ДОМАТИ 

Продукти (5-6 порции): 

1 зелка - ок. 1,5-2 кг.

4-5 средни домата (или една консерва ~ 800мл.) 

100-120 мл  олио  (зелето, както и оризът, носят на блажно)

1 с.л. червен пипер 

сол на вкус (1 равна с.л., но ако доматът е от консерва - лъжицата е чаена)

по желание: 7-8 стръка магданоз; 1-2 дребни моркова  сминдух (рогата мерудия)*

(готвенето е лесно и не-трудоемко, но ще попиша повечко за приготвянето, за да споделя няколкото начина на готвене на една и съща манджа) 

Приготвяне: 

* Зелката се почиства от горните листа и нарязва на ситно -  зависи от разбирането за ситно, но парченцата да са долу горе като малко кутре - тук може да си ползвате рендето Бьорнер. Изрязвам всички кочани и дебелите жилки на листата, тъй като дори на домашното зеле (кьосе) тази част не ми харесва в яденето, а пък за новите сортове, които се продават на пазара и са изключително дървени - това е задължително. 

* Поръсва се със солта и претрива (намачква) с ръце, за да омекне. 

в тенджера и на котлон:

* Прехвърля се в тенджера, прибавя се олиото, 1/2 ч.ч. вода и похлупва с капака. 

* Включва се, изчаква се да заври и намалява степента на котлона до толкова, че зелето вътре да ври тихо - на слаб котлон. Зависи от самото зеле, но за около 30 мин. то е поомекнало и водата се е изпарила (зелето също си пуска, затова половин чаша е достатъчна).

* Прибавят се настърганите на едро ренде (или ситно нарязани) домати (или консервата, добре намачкани, да не са огромни парчета), настъргания морков (не винаги слагам) , поръсва се с червения пипер  и отново задушава за още 30-40 мин, през което време  зелето трябва да е добре омекнало и останало само на мазнина, без течност. Но ако не е омекнало - прибавя се   още малко вода  и задушава, докато омекне. (ако доматите са от консерва течността е повече и напълно достатъчна за омекване на всякакво зеле). 

* 5-10 мин. преди да се отмести от котлона се прибавят сминдуха/мерудията и нарязания магданоз. 

***Тук ще вметна, че ако се случи консервата домат да е много водна към края на готвенето степента на котлона може да се увеличи, за да изври по-бързо. Друг вариант е да се прибави лъжица ориз, който ще обере излишната вода, аз през последните години често добавям ориз. 

в глинения гювеч (тава) и във фурната: 

* Зелето, мазнината, червения пипер и настърганите домати се поставят в гювеча; той се поставя в студена фурна, включва се на 200* и след около 30-40 мин, когато се чуе, че яденето вътре е завряло - градусите се намаляват на 150-160* и оставя да се готви за около 1,5-2ч.  Тук вода не се прибавя.  Ако е в тавата - тавата се покрива с алуминиево фолио. 

* Отваря се капака, да се поставят подправките; затваря се; фурната се изключва, а гювеча оставя вътре още 10-15 мин. 

в бавноготвещия Крок-пот: 

*Зелето, мазнината, червеният пипер се разбъркват в съда за готвене на слоу-кукъра. 

* Доматите са настъргват и поставят в сито, или цедка, да се отцеди голяма част от  водата им (Ако са домати от консерва -  дори ги разбърквам леко, за да изкарам голямата част  от водата им).
* Прибавят се при другите продукти, разбъркват отново.  

* Уредът се включва на  І степен за 7 часа, или на ІІ степен - за 6 часа.

* Отваря се капака;  поставят се  подправките; затваря се и оставя още 10-15 мин.

По желание накрая може да се прехвърли керамичния съд във фурната, за да се запече. 

и ПРЯСНО ЗЕЛЕ С МЕСО 

На това количество зеле - месото може да бъде от 500 г. до 1,5 кг. въпрос на личен избор.  Месото - нарязано, винаги поставям в средата на зелето - пласт зеле, месо, отново зеле, независимо къде го готвя - в тенджера, гювеча, или крок-пота. 

И го готвя (естествено) по същия начин, по който готвя и постното зеле.
Само дето това с месото го предпочитам запечено накрая - ако е в тенджерата - прехвърлям в тава и запичам.
С крок-пота това не се налага - когато е готово, прехвърлям керамичния съд във фурната и запичам там. 

Това е :)  една люта чушка, или глава чесън, напълно завършват картинката. 

*Тази подправка освен за шарена сол, най-много приляга на всякакъв вид готвено зеле. 

Моцарела с магданоз в хрупкава коричка от прошуто

Учудени да няма, аз и магданоз сме в едно изречение. Но съм си признавала, че сготвен магданоз ям, като такъв в магданозената супа, агнешко и пиле магданозлия. Някой ден може и в салата да го проям   незнайно кога.
Тази рецепта видях в книгата на Петя Петрова - Щифлер "69 изпитани афродизиака". Не знам  дали е такъв (най-вероятно заради магданоза) , но тази разтопена моцарела в хрупкавата коричка от прошуто е невероятно вкусна, сочна и ароматна - за  основно или предястие, придружена от чаша бяло вино.  С ръка на сърцето ще призная, че ги приготвих сутринта  с мисълта за една прилична късна закуска..... Но виното не ми се вписа толкова рано преди работа. Затова ги приготвих, прибрах в хладилника и по-късно само изпържих.  

И тъй като рецептата е от книга за афродизиак :) моето лично участие в тази рецепта е добавката на пъдпъдъче яйце  нали са изключително богати на фосфор (по-скоро аз трябваше да употребя едни останали яйчица) 

Продукти за 4 порции (2, ако е за основно ястие): 

2 пакета  биволска моцарела по 125 гр.

8 тънки листа прошуто (не обикновена шунка! друг аромат придава шунката от зрял свински бут. Може еленски бут да се ползва, той има сходен начин на зреене и е с ивица мазнина в края) 

3 с.л. брашно 

2 белтъка 

1 голяма  ( огромна :)) връзка магданоз 

черен/шарен пипер 

4 пъдпъдъчи яйца

Приготвяне: 

* Почистеният от дръжките и измит магданоз се нарязва на много ситно и се разбърква с белтъка,  пипера и брашното. 

* Моцарелата се разрязва по ширина на две. 

* Парчетата шунка се разпределят по две,  като се поставят едно върху друго кръстовидно. 

* В средата им  се слага по 1 с. л. от магданозената смес, парче моцарела и  още  1 с. л. от плънката.

* Краищата на шунката се затварят плътно навътре и притискат, за да залепнат и придобият форма на малко пакетче (ако са поизсъхнали - тънки са и бързо съхнат, се намокрят с ръце). 

* По същия начин се приготвят и останалите пакетчета.

* Пържат се в малко мазнина, до зачервяване от двете страни - по около минута и половина- две. 

* В същия тиган се чукват и пържат и яйцата.  

* Поставят се върху готовите пакетчета с моцарела и сервират  със салата по избор ( при мен айсберг с чери домати, задушена с масло сладка царевица и всичко поръсено с пармезан. Глезотии  почивни дни са все пак:) 

Между другото би се получило добре и с хубав, добре топящ се и несолен кашкавал.
И така - едно чудесно предястие, с което може да се поглезите, или изненадате гости, като ги приготвите предварително и за 5 мин. изпържите, преди времето за поднасяне. 

Банички-мъфини

По-скоро мъфини, с кори за баница. За такива като мен, на които им се случва да им останат кори след правенето на   разни видове банички, или са начупени в пакета и не стават за завиване.    Много наподобяват и на солен кекс. Най--важното е, че са една вкусна идея :)
Останали начупени кори  обикновено  правя на една "рошава баница със сирене", където слагам пласт от натрошените кори, пласт сирене, яйца.... но така - в индивидуални форми изпечена, на мъфини е по-лесна да си  вземе човек за работа. Пък и повече хрупкава коричка се получава.
И толкова се харесаха у нас, че за следващата партида корите бяха от нов пакет, хубави и свежи, пресни и не натрошени  
Хронологията тук е обратна - горната снимка е от втората партида ( луд на шаренко се радва) , но пък  с разни добавки на сирена, различни от бяло саламурено сирене; чери доматче тук-там и пъдпъдъче яйчице за разкош :) или поне за окото. 

Основната "рецепта" е: 

1 пакет фини  кори за баница (350-400 гр.) 
4-5 яйца 
300-400 гр. бяло саламурено сирене  
70-80 мл. олио 
1 бакпулвер (10 гр.) 
2-3 с.л. брашно 
150 мл. прясно мляко или газирана вода 

масло за намазване на формите и галета за поръсване, ако са метални. 

Приготвяне: 
* Яйцата се разбиват с вилица, прибавя се олиото и прясното мляко (газирана вода).
* Прибавя се едро натрошеното сирене, брашното и бакпулвера и обърква. 
* Корите се поставят на дъска за рязане и режат напречно  през 1.5-2 см. 
* Всяко нарязано парче се взема с ръка и разтръсква - за да се развият и разделят корите. 
* Прибавят се към сместа с яйце и сирене и обърква внимателно, за да не стане на каша   
* Формите се намазват с масло - дори да са силиконови, маслото освен аромат прави на "баничките" и приятна хрупкава коричка. Ако са от фолио и силиконови - достатъчно е само намасляването им; ако са метални  - поръсват се и с галета, за да могат да се отлепят лесно. 
* Сипва се от сместа - до 2/3 от височината им. 
* Пекат се в предварително загрята на 200* фурна  за около 30 мин. (до зачервяването им).
* Изваждат се веднага от формите и се охлаждат на решетка (за да не се овлажнят, ако се оставят вътре във формата).  




Допълнително за "екстрите": 
топено сирене, кашкавал, моцарела, синьо сирене 
пармезан, чери или дребни домати, пъдпъдъчи яйца 

* Тези сирена се поставят заедно със сместа - лъжица от нея,  3-4 кубчета някое сирене, а най-отгоре - чери домат и в средата се прави дупчица, за да се задържи чукнатото яйце.  Пармезана може да се поръси в края на печенето им.  
* Сирената, които се разтопяват, могат да направят мъфини-баничките мокри :) т.е. теклави, както някои им казват.  Ако не харесвате такава текстура на  печива - пропуснете ги. 
* От тази доза излизат 12 бр. сравнително големи мъфини - в купички от крем-карамел. Изобщо не е нужно да спазвате точно пропорциите и количествата, най-важна е идеята и колко останали кори си имате :) 


Платото горе, на първата снимка, което може да побере един голям пълнен зайко, ми е подарък от блогърско другарче  с което най-после се запознахме на живо и ми беше изключително приятна срещата и времето, прекарано заедно.
Роси, благодаря ти мила, че реши да осъществиш срещата ни! А платото, знаеш, ще присъства често на масата у нас! 

Солени хапки.... разни

Петъчно, предпочивно, лично аз с нетърпение очаквам почивните дни този път. 

Намерих тези останали две снимки на хапки в черновите и да си ги покажа  зян да не стават. 
Не се притеснявам да смесвам риба и млечни продукти, но млечния пастет винаги може да се смени с картофено пюре - колкото да се задържи рибата на подложката. 

Подложката - е от чизи бисквити, смесени с масло и кашкавал (по рецепта на чизи-чийзкейка)

Млечния пастет - в случая е маскарпоне и заквасена сметана; няколко стръка копър и сол, а ето тук има още варианти на млечните пастети, които разбърквам.

Хубав и спорен петък!  Аз си чакам съботата