С авджи Стоев обичаме да хапваме воденички - задушени, или пържени с лук, на яхния със зелении, с ориз или на супа. Нещо, на което младите хора не се научиха :) Но воденичките, както и сърцата изискват щателно чистене :) което в нормално работно време често ме отказва да ги купувам. В последните два месеца си наваксах :) Дори купувам, без идея какво ще ги правя, пък ги постя, сваря :) и тогава ги мисля. Един от начините е с много лук и на тиган. Довършването им де, така или иначе първо трябва да се сварят. Удобното е, че сварени могат да бъдат "в готовност" в хладилника. От бульона им ползвам съвсем малко, заради различния "аромат" - не е точно като пилешкия. Варя ги до омекване - тук ще обясня пак какво означава "до омекване" - като боднеш вилица в месото (респ. във воденичките) тя да влиза леко, да не среща съпротивление. Като в кашкавал да забодеш
Продукти за 3 порции:
~800г воденички
3 големи глави лук (~500г)
сол и черен пипер
3 лъжици олио и 2 лъжици масло
3 лъжици соев сос
Приготвяне:
* Лукът се почиства и нарязва на полумесци. Посолява се и оставя да престои така, докато се варят воденичките.
* А те се почиства много добре - от ципите и от мазнините по външната им част
* Измиват се и поставят в тенджера с 1л. студена вода да се варят. Прибавя се само щипка сол.
* Варят се до омекването им :) отцеждат се, а от бульона им се запазва само 100 мл.
* Лукът се измива, отцежда и поставя в тиган заедно с олиото и бульона от воденичките.
* Задушава се под капак, докато изцяло се изпари течността, а през това време се разбъркват 1-2 пъти.
* Прибавят се воденичките, маслото и соевия сос.
* Отново се задушават под капак, докато пак останат само на мазнина.
* Пържат се открити още 2 мин и поръсват с подправките.
Солта обикновено е достатъчно, защото и лукът е поел малко сол, воденичките също, а има и соев сос. Но ако трябва - посолете в края.