Пиле с ориз и спанак

     Прозаично, но вкусно. Спанакът е взаимозаменяем с лапад,  лобода и мечи лук (последния наполовина  на количество  спанак). Става еднакво добре с  цяло пиле (т.е. разфасовано, но с кокалите сготвено)  или бутчета, но така, обезкостено и нарязано на хапки само месото се готви по-бързо. И публикуването му днес ще е бързо като за неделя, преди вечеря. 

Продукти за 5-6 порции: 
1 кг. пилешко месо
ок. 250 гр. ориз  
2-3 стръка пресен лук или 1 малка глава кромид лук 
600-700 гр. пресен  спанак ( лапад, или друг листен зеленчук)  или пакет от 400-450 гр. замразен (но не пасиран, а нарязан) 
60-80 мл олио и сол на вкус 
10-на листа пресен джоджен или 2-3 щипки сух, стрит.

Приготвяне: 
* Пилешкото месо се нарязва на хапки, посолява и запържва в мазнината за 3-4 мин. (докато побелее само). 
* Прибавя се ситно нарязания лук, 30-40 мл. вода и оставя така под капак да се задушава. 
* Разбърква се от време на време и щом изври  водата се прибавя още малко - общо взето  на месото му трябват 20-30 мин. задушаване. 
* Прибавя се добре измития ориз; обърква се с месото.
* Прибавя се  почистения, измит и нарязан  спанак; обърква се, докато си смали обема и налива гореща вода  (или горещ пилешки бульон)  - в съотношение 1/4 части ориз/вода.  
* Оставя се тихо да къкри, докато ориза набъбне и поеме течността. 
* Накрая се прибавя и джоджена и тенджерата захлупва с капака, отстранява от котлона и оставя да си отпочине 10-на мин. 

***Да отбележа, че ако ще се готви във фурната, след задушаването на спанака с месото и ориза, всичко се прехвърля в тава, поръсва се и джоджена, но  прибавената гореща вода или бульон е 1/3 части.  
***Ако пилешкото не е само месо, а с кокал, по-добре е да се свари предварително месото, а ориза и спанака се задушат отделно и тогава прибави свареното месо с горещия бульон към него.

И да похапнем...... в петък, на гости.

     Днес е петък, нали   и аз отново имам гост, който се радвам, че познавам лично и  искам да представя.  Блогът на днешния ми гост е сравнително нов, на годинка, но изпъстрен с разнообразни рецепти като цветовете на дъгата - от супи и салати, до чудесни десерти и торти.  Надявам се да ви допадне и на вас така, както и на мен. От него лъха спокойствие, а рецептите са изпитани и  можете да им се доверите. Спокойствие ли казах? Да това е и думата, която първа асоциирам, когато видя Диана. Дъгичката, ( Rainbow, както за пръв път я срещнах   във форума на Гответе с мен. 
     А там нали се събираме все едни девойки, превърнали престоя си в кухнята в удоволствие и хоби (добре де. Понякога не е доброволно), Диди ме впечатли с нейната готовност винаги да изпробва нова рецепта, да експериментира  и не на последното място да импровизира - дори да следва нечия рецепта, тя влага частица от себе си. Тази, на която аз казвам "лично отношение към  готвенето". И когато чета новите публикации в блога и, мен ме обзема едно спокойно чувство и усещане,  все едно съм си в къщи - уютно и вкусно ми е.  А и няколко пъти на ден идва  време да похапнем.   Ако ви липсва идея или вдъхновение - погледнете в блога на Дианка и със сигурност ще си изберете какво да похапнете

     Дидка, благодаря ти, че откликна на поканата ми!  Благодаря ти, че подслаждаш блога ми  и много се радвам, че уважаваш  срещите ни тук  и имаме възможността да се виждаме!
 
    И тъй като днес е Димитровден,  честит ти празник,  ако празнуваш на този ден! 
Честит празник и на всички мои близки и приятели - строители! Да сте ми живи и здрави и много успешни в работата! 

*******************************************************

Когато получих поканата от Пепи да гостувам в блога и, най-наред се стреснах, защото това е голяма чест за мен, но после ме обзе еуфория и много бързо реших какво да приготвя.

Пепи благодаря че ме покани, това е първото ми гостуване и много се радвам, че е при теб J. Отдавна се възхищавам на уменията ти да превърнеш и най-обикновеното ястие в шедьовър. Честичко надничам в твоето кулинарно кътче и си мой неизчерпаем източник на кулинарни идеи. Прегръщам те!

И тъй като не съм много по думите предлагам да преминем към рецептите. Приготвила съм ти страхотния хляб Бриош и едни ужасно вкусни и пухкави кексчета с рикота и кестенов пълнеж

Хляб Бриош

Продукти:
3 яйца + 1 за намазване
150мл. прясно мляко
20г прясна мая /1/2 кубче/
50 г захар
100 г меко масло
1 ч.л. сол
500 г брашно + още за доомесване  

Загрейте леко прясното мляко, трябва да е хладко, не горещо, добавете захарта и разтворете маята.
Отделно разбийте яйцата.
В подходяща тава пресейте брашното със солта. Направете кладенче в средата. Изсипете яйцата и млякото с маята. Бъркайте с лъжица, като постепенно придърпвате по малко брашно от страни. Омесете меко тесто. Тестото се получава много меко и приятно на пипане.
Нарежете маслото на малки кубчета. Разстелете тестото с ръце и разпределете една трета от количеството масло върху него. Нагънете тестото и месете до пълното разнасяне на маслото. Направете това още два пъти докато прибавите цялото количество масло. Посипете купа с брашно, поставете тестото в нея, покрийте го с домакинско фолио и кухненска кърпа и оставете на топло да втаса поне час и половина или докато удвои обема си.
Когато тестото е втасало премесете го върху набрашнена повърхност. Разделете го на четири топки.
Постелете с хартия за печене правоъгълна форма за кекс. Подредете в нея една до друга четирите топки тесто. Покрийте ги оставете на топло за 40 мин. да втасат за втори. Когато тестото е готово, намажете го с разбито яйце и печете в предварително загряла на 180 градуса фурна за час или до готовност.

 

Пухкави кексчета с рикота и сладко от кестени  

Продукти:
1 1/2ч.ч. пшенично брашно
1/2 ч.ч. царевично брашно
1 1/2 ч.л. бакпулвер
1/2 ч.л. сода бикарбонат




1/3 ч.л. сол
1ч.ч. захар
сока и настърганата кора на 1 лимон
1 ч.ч. сирене рикота
1/3 ч.ч. зехтин /студено пресован/
2 яйца
1 ч.л. ванилия

1/2 ч.ч. сладко пюре от кестени  

В купа смесете двата вида брашно, бакпулвера, содата и солта.
Разбийте с миксер добре сиренето рикота.
В друга купа смесете захарта и лимоновата кора и стрийте добре с пръсти, за да се отдели лимоновия аромат. Прибавете рикотата и разбийте добре с миксера. Добавете зехтина и продължавайте с разбиването. Добавете едно по едно яйцата, като следващото прибавяте, когато първото е напълно усвоено от сместа. Прибавете лимоновия сок и ванилията.
Смесете сухите и мокри съставки като разбърквате с помощта на силиконова или дървена шпатула.
Пригответе си форма за мъфини с хартиени капсулки. Изсипете в тях по 1 с.л. от сместа. Върху нея, в средата сложете 1ч.л. сладко пюре от кестени и покрийте с още 1 с.л от кексовата смес.
Печете малките кексчета в предварително загряла на 180 градуса фурна 30 мин. или до готовност.
 

    

Соломони, или пържоли за 10 минутки

Напоследък често споменавам за мамешкия форум, но там има няколко "девойки" ориентировъчно наборки, които са големи капацитети като идеи, опит и съвети. Една от тях е Лабрекс (това, както казва М. е партизанското име), която много обича да наглежда какво готвят  по руските форуми и открие ли нещо ново, непременно го опитва, преди да сподели с нас, останалите там. А тя има много открития,  които успешно са се настанили у нас в менюто, като яйца "Хармония в хаоса", мързеливите чебуреки, които са невероятна закуска и много други, да не изреждам.  Същият е случая с тези соломони, които тя показа, аз направих и се харесаха. До толкова, че за седмица ги правих три пъти. Но пък са много бързи, та дори на мен не ми втръснаха. Аз обаче ги правих все от свинско месо, но ще пробвам и с пилешко и телешко - при Лабрекс вече изпробвано и с тях.  Да се има предвид, че
месото може да се начука сутринта, прибере в хладилник, а вечерта - да се изпържи. Да, това е най-големия им недостатък, че са пържени, но пък е за толкова кратко, че въобще не се замислям и :)) ще ги правя пак. Вредното пържене компенсирам с хубаво, качествено месо  .
И преди да е станало утре :) ето  малката/голяма рецепта за тях. 

Необходими са: 
свинско крехко месо (пилешки, телешки пържоли)
соев сос
картофено или царевично нишесте (картофено пюре на прах)
олио за пърженето 

Приготвяне:
* Месото се нарязва на малки пържоли; начуква тънко - почти до прозрачно, като се внимава да не се разкъсат пържолите.
* Всяко парче се овалва  хубаво в нишестето, изтръсква се от излишното; потапя се в купа със соевия сос; отцежда се.
* Пържи се  в загрятата мазнина  буквално за по 2-3 минути от всяка страна. Не повече, за да не се препържат! 

Много крехки и сочни!  И като казвам десет-минутни, съвсем не преувеличавам. На снимката са с царевично нишесте; с картофеното  нишесте са по-жълти на цвят.

Експериментите с горчица продължават.........

Горчица с естрагон

  Опитите с горчицата продължават; намерила съм и съмишленик в консумирането и.
Новото на тази горчица не е "огромната" разлика  от прибавянето на естрагон, а начина и на приготвяне - този път смлях предварително зърната синап (за по две-три секунди, колкото да не са цели, но пак да остане едра), прибавих останалите продукти накуп в блендера да се разбъркат. Е, сместа остана  сравнително рядка  - нещо като боза. Вярно, че като престоя 3-4 дни се сгъсти прилично, но като начин за приготвянето определено ще остане този с накисването на зърната, после пасатор и останалите продукти.  И тъй като тази е съвсем леко (приятно) люта, хряна също отпада :) поне за мен. 

Продукти: 
50гр. бял синап + 50 гр. черен синап 
150 мл. ябълков оцет
1 пълна с.л. мед
сол (1/2каф. лъжичка, но е на вкус) 
1 каф. л. куркума (за цвят е)
2 с.л. естрагон (сух ми е, нямам пресен по това време) 
30 мл .бяло вино 
150 мл. олио 

Приготвяне: 
* Зърната синап се мелят в машинка за подправки - в случая не ситно смлени, а едро ) 
* Изсипват се всички продукти в блендер, прибавят се семената и всичко се разбива до хомогенна смес (да се поеме олиото) 
* Прехвърля се в кутия/буркан с капак и прибира в хладилника. 
* Времето на зреене тук е около седмица. 

Генерален извод  
Продуктите за горчица у нас ще останат тези, а метода на  приготвяне - като на тази с хрян. Т.е. синапа се накисва в оцета за 24ч., след това с останалите продукти и пасатора до гладка смес. 

Ароматни питки

     Или чеснови питки, възелчета, билкови..... както още да се нарекат все ще е вярно.
     Преди повече от 6 години бяха много популярни в Гответе с мен под името Вкусни питки от Карина.  На същата тази Карина със сайта.  Където тестото е съвсем обикновено, почти същото като ей това моето, което винаги правя за калцонета, пици и разни питки :)) разлика 1 лъжица мед има, но пък на нас с 2 лъжици това тесто сладни. Затова си предпочитам моето, в което дори понякога  количеството течност е 50/50 -+ вода/прясно мляко.  И което замесвам дори с лъжицата. 
     Всъщност стават с всякакво хубаво, любимо тесто - най-вкусното и интересно тук е намазването с ароматното олио в края на печенето на питките. 
     Ето и продуктите за моето любимо тесто, от което излизат ~ 18  питки:

250 мл.   вода и прясно мляко ( долу-горе 1/1, но никога не ги меря точно. Понякога вместо прясно мляко - 1 пакетче сухо мляко от 80гр. във водата) 
1/2 пак. жива мая (20 гр) или 1 пак. суха (7гр)
30-40 мл. олио 
1 ч.л. сол 
1 ч.л. захар
~ 500 гр. брашно.

За ароматното олио:
~ 80мл.олио
ситно нарязани  магданоз, босилек, риган и чесън на прах (или счукана скилидка чесън; или без  всякакъв чесън). Т.е. на вкус - може и: чубрица, мащерка, червен пипер


Приготвяне: 
* Водата и прясното мляко се затоплят (да може да се държи кутрето вътре, или иначе казано - до 36-37*). 
* Поставя се кубчето мая, захарта, 3-4 лъж. брашно и солта  в 1/3 от нея и разбъркват в купа. 
* Оставя се за 10-15 мин. покрита, на топло място, за да може маята да се активира. 
* Прибавят се останалата топла течност, олиото и на 2-3 пъти останалото брашно, обърква се хубаво всеки път, а накрая омесва с ръце - получава се топка меко, но еластично тесто, което не лепне по ръцете.  
* Намаслява се, оставя се в купата завито да втаса. 
* След като увеличи поне два пъти обема си, тестото се разделя на 18 топки ( 16  бр. е принципно по Карина, но може от 16 до 20 топчета  - съвършено еднакви чак не; не е от значение, че ще бъдат с леко различаваща се големина )
* Всяка топка се намаслява  леко и "разточва" с ръце на фитил, дълъг около 20 см.  Завързва се на възел. 
* Поставят се в намаслена тава (или на хартия за печене) на разстояние поне 3-4 см. една от друга. Покриват се и оставят да втасат, докато удвоят обема си. 
* Пекат се в предварително загрята на 220* фурна ( или на 200* с вентилатор) до зачервяване.
* Още горещи се намазват с ароматното олио.

Заек в гърне

     Днес гостувам ....там, където готвенето става страст ..... или направо  казано - на гости на Мариета в нейния блог "Когато готвенето стане страст".
    Ако сте попадали в блога и, знаете,  че няма начин да приготвяш такова разнообразие от изкушаващи рецепти, ако не влагаш капка страст. А Ети определено е човек, който влага страст във всяко нещо, което прави. Малко отклонение, но аз  наблюдавам с възхита и новата и страст - Канзаши, която е много по-завладяваща за окото със своя финес и изящество.
Както голяма част от  кулинарно-блоговите ми приятелства и това започна от мамешкия форум, където Ети  ме впечатли с огромна доза позитивност, която носи с всяка публикация и показва как едно ежедневно меню може да бъде представено с естетика и настроение. А когато пък започна да показва своите торти и питки, съвсем онемях :) познайте, тортите с покритие са мисия невъзможна за мен. Там  за пръв път видях и колко е искрена, споделяща любовта си към семейството - нещо, което в интернет-пространството и много блогове е тема-табу и не се зачеква. По-късно ме изненада много приятно с направата на "Когато готвенето става страст" - всеки може да усети живеца, който тя влага във всяка публикация. Където отбелязва празниците на  любимите си мъже, семейните тържества и споделя насладата  от кулинарната си страст.
      Кътчето и много бързо се превърна за мен в местенце,в което винаги влизам с интерес и знам,че  там  ще почерпя освен многобройни кулинарни идеи и огромна доза виртуални разходки из любими места и други такива, на които ми се иска да бъда. И се радвам, че мога да ги разгледам през нейните очи. 

     Сигурна съм, че е познат  и на голяма част от читателите на моя блог, но ако все още не сте попадали при нея - заповядайте на гости на  Мариета там, където готвенето става страст.   

      Заек в гърне,

 който  в момента, в който го извадих за готвене реших, че ще бъде темата на гостуването. При такова разнообразие от рецепти ми беше трудно какво да избера, но забелязах, че те също обичат заешко месо. А тъй като имах и зададена тема "месце"  - решението дойде за минутка. 

Ети, сърдечно благодаря за поканата и топлото, приятелско отношение!
Ти си един от малкото виртуални приятели, с които все още не се познаваме лично, но ще включа това си желание в списъка за Коледа и се надявам  на скорошна среща с теб! 


Заек в гърне 

Ето и приготвянето му: 

Продукти:
1 заек, нарязан на порции***

6 + 3 глави кромид лук
2-3 с.л. олио
1 с.л. захар, щипка сол
1/2 глава целина (около 150г**)
500 мл. доматен сок*
1 с.л. червен пипер

250 мл. червено вино
250 мл. вода
3-4 глави чесън
2 зърна бахар, 4 дафинови листа, сол
1 ч.л. подправка, смес от равни части: чубрица, босилек, риган, мащерка (такава подправка си правя и съхранявам в бурканче)

брашно, вода

Приготвяне:
* Заекът се нарязва на порции.
* Месото се подсушава (с мека кърпа или кухненска хартия) и овалва в брашно; изтупва се от излишното.
* Трите глави лук се почистват, нарязват на кръгове и нареждат на дъното на гърнето.
* Върху тях се подреждат парчетата месо, наливат се виното и водата, посолява на вкус.
* Глинения гювеч се затваря с капака поставя в студена фурна. Включва се да се пече на 220*, а след около 40 мин, когато се чуе къкрене отвътре - намалява на 150* и готви така 1 час.
* През това време се приготвя соса:
- Лукът се нарязва на полумесеци.
- Поставя се в тиган, заедно с олиото; посолява се и пържи, докато започне да се карамелизират захарите му (разбирайте да хваща кафяв тен).
- Прибавя се захарта, червения пипер, нарязаната на ситни кубчета глава целина, заливат се с доматения сок.
- Оставя се да ври 10-на мин. на тих огън (или слаб котлон :))

* Глинения гювеч се изважда от фурната; прибавя се лучения сос, наливат се още 250-300 мл вода в тигана, за да обере каквото е останало и също се сипва в гърнето.
* Прибавят се ( почистените от мустачките и горни люспи) цели глави чесън, дафиновите листа, зърната бахар и гърнето се връща във фурната за още час на 150*(след като заври). Времето може да бъде и по-малко - зависи от "възрастта" на заека.
* Изважда се отново съда от фурната, поръсват се подправките.
* Сосът не е много, но за да не остане "прозрачен" се сгъстява с малко брашно (2 с.л. ) размити в студена вода - прибавят се към ястието и внимателно разбърква. Затваря се с капака и оставя да почине 10-на мин.


*** Когато заекът е тлъст, няма нужда от повече мазнина, освен тази, за задушаването на лука.
** главата целина може да бъде заместена от няколко листа, прибавени в края на готвенето.
* Вместо доматен сок, може да се пасира консерва с домати, но сместа да се прецеди през цедка, или марля, за да задържи семките.

  

Домашна горчица

     Сега остана и сапун да си правя, нали? Не, че не мога или не знам как или не съм правила :))  обаче както казва девойката Драгомирова - платно за гащите няма да тъка, отказвам.  Същата г-жа Драгомирова знае, че  поне от половин година съм се запенила да си правя домашна горчица и прерових руските сайтове, намерих си.... ама не направих. Наскоро обаче и във форума на бг-мама пуснаха специална тема за горчицата и тъй като там мамите са големи ентусиасти, веднага се включиха, направиха, разработиха деликатесни, люти, едрозърнести, с подправки или без, че дори и шоколадови.
     Аз обаче си направих люта :) дори малко прекалих с лютото и хряна. И тъй като вече я намалих от към  готов продукт, следващата, която ще направя ще бъде без хрян, но пък с чесън на прах. И по-малко количествено, че да не се чудя кой обича, за да му подаря. 
А между другото тук ще допълвам следващите  видове горчици, които направя. Защото следващия синап е купен. 
     Ако някой реши да си прави и не иска да е люта, може да замени черния синап с бял и да пропусне хряна.

Едрозърнеста люта горчица с хрян

50 г. черен синап 
30 г. бял (той е жълт) синап 
150 мл. ябълков оцет (9*)

200 мл олио (тук смесих олио и зехтин, но не запомних от кое колко. Т.е. това количество е мазнината)
сока на половин лимон (~ 20мл)
1 с.л. мед
1 с.л настърган хрян   
сол на вкус (1 равна ч.л.) 
50 мл вода

* Семената на синапа се накисват с оцета за 24ч. 
* С пасатора се начукват (не може да се каже, че се разбиват; черния остава цял, белия се начуква, но и аз държах да ми е  едрозърнеста). 
* Прибавя се олиото на 3-4 части; пасира се до гладкост. 
* Прибавя се меда, настъргания хрян, посолява се и отново пасира. 

     До тук сместа е много гъста. Като се обърне купата на пасатора  тя не се стича. И тъй като ще следва няколко дни зреене и набъбване още на семената, прибавих сока от лимона и водата, отново пасирах и прибрах в затворена купа  в хладилника да зрее. Най-вече да изчезва леката горчивина, която има  готовата прясна горчица.  Тя изчезна за 4 дни и стана перфектна за вкуса ми, малко люта, да, но като се яде с нещо друго (като онези раираните от снимката) или  пикантни крилца е приятно, не отровно люта. Изводи: За повече, или по-малко люто коригирането може да става с хрян или с лют червен пипер. Или без. 
     Другото, което ще направя следващия път е да смеля семената предварително, да пасирам всичко и да оставя  така да зрее. Няма да е новост, момичета от мамата вече са го правили това. Необходима е само електрическа мелница за подправки (каквато имам за щастие тук). За това - отчет следващата седмица  :))

Пилешки дробчета с карамелизиран лук

     За тези изключително вкусни дробчета държа голяма благодарност на Весето, която ме подсети  с  печени дробчета на фурна, че от време на време правя тези Дробчета с карамелизиран лук и гъби ,   където карамелизирания лук ги прави по-сочни и ароматни.  А карамелизиран лук, както и преди съм споменавала, често имам в къщи готов, в бурканче в хладилника.
     Така че - нещо подобни, но по-бързи  и наистина по-вкусни  

много нефотогенични са, ей

Продукти:

~ 1 кг. дробчета (охладени)

150 мл бяло вино

сол и черен пипер

брашно

за карамелизирания лук: 

6-7 глави лук

~100мл червено вино + 50 мл. бяло вино

60  гр. масло (1/2 пакетче) и 1-2  с.л. олио 

сол на вкус  +  1 с.л. захар или мед, щипка риган

300 гр. кашкавал 

Приготвяне: 

* Дробчетата се почистват и срязват на две части 

* Заливат се с вряла вода с 1 с.л. оцет и оставят да постоят 2-3 мин. Отцеждат се в гевгир, поставят се на няколко пласта абсорбираща хартия да се отцедят.   След това се посоляват и поръсват с черен пипер; разбъркват се.

* На дъното на тавата за печене (преценете си така, че да се съберат на един ред) се налива виното. 

* Всяко парче от дробчетата се овалва в брашно и нареждат плътно в тавата. 

* Поставят се на средна скара, в предварително загрята на 200* фурна да се запекат, докато се изпари течността - около 20 мин.

 - Приготвя се карамелизирания лук ( ползвах предварително готов, 1 бурканче от 500 гр. ): 

* Лука се нарязва на полумесци, посолява се и претрива с ръка. 

* Слага се  заедно с маслото и олиото в  тиган или тенджера/касерола  (с капак) на котлона, и се задушава на слаб котлон, под капак, докато се изпари водата, която си е пуснал лука при осоляването. 

* Когато остане на мазнина, малко по малко се прибавя се от червеното вино, докато го поеме всичкото и остане пак на мазнина. Поръсват се захарта и ригана и когато лука е вече карамелизиран - съвсем леко покафенял, освободен от собствените си захари  с  помощта на вложената захар :)) се отстранява от котлона.

* През това време дробчетата са запечени. Тавата се изважда от фурната. Готовия лук се разпределя върху дробчетата. Бялото вино се сипва в съда, в който се е задушавал лука, оставя се на топлия котлон за 2-3 мин. (каквото има останало в касеролата, да го обере ) и се прибавя в тавата. 

* Поръсва се  с настъргания кашкавал и връща във фурната, но намалена  на 150* и пече до зачервяване на кашкавала.

Леща :) гореща

   След като наскоро разнищих  боба и неговите роднини, редно е и лещата да мине на дневен ред. Леща-чорба или леща-яхния? И тук положението  е същото, както при боб-чорба и боб-яхния: Разликата е в количеството вода  на  количеството леща, което се  готви. Там някъде се намира и "Леща по манастирски",  която се различава с прибавените подправки вътре - целина, морков, домат...... все продукти, които се срещат в моята универсална зеленчукова подправка
     Аз я готвя понякога с подправката, понякога - без. Много е трудно да се напише "рецепта" за лещата, тъй като дори у нас всеки път е мъничко, но различна. В общи линии според авджи Стоев звучи така "Слагаш леща, вода и олио  и бъркаш да не загори".  Там някъде, между бъркането, прибавям понякога  зеленчукова подправка, друг път само морков или доматен сок, но всеки път задължителните продукти са няколко: 

леща, чесън и вода
червен пипер, олио и сол 
И чубрица, разбира се. 

И да, сменям и водата след кипването. Не ме линчувайте - така ни харесва, така я готвя.
И не я обичам готвена с праз, вместо с лук. Така де, такъв съвет също не приемам :)  
И като гледам, подобно на бобените чинии; лещата  в едни и същи купички обичаме да я ядем.

В общи линии за 6-7 порции:
400 - 450  г леща 

1 глава чесън
1 глава кромид лук 
70-80 мл олио
1 с.л. червен пипер 
сол, брашно, чубрица

* евентуално: по 1 бр. малки чушка, домат и морков, парче целина или пащърнак или 2 с.л. от зеленчуковата подправка,  в който случай солта отпада като продукт, тъй като подправката е достатъчно солена. 


Приготвянето долу горе върви в този ред:
* Почистената леща се измива и поставя в тенджера с около 1,5 л  студена вода.
* Кипва се, оставя се да поври 5-7 мин. и се изсипва водата, а лещата - измива. Тук пак ползвам гевгира, който е много удобен за сменянето на водата на лещата с чиста и измиването и със студена вода. 
* Измитата леща отново се връща в тенджерата, залива се с 2л. вода, прибавя се ситно нарязания лук, почистените и обелени скилидки чесън, солта и евентуално  зеленчуковата подправка или нарязаните на ситно пресни зеленчуци. 
* Вари се на тих огън, като по време на варенето се прибавя червения пипер и олиото.  Лещата не е продукт като боба, който да иска продължително варене  и обикновено за 30-40 мин. хубавата леща е увряла. Но ако не е - вари се, докато омекнат зърната (изважда се пробва, нали, Жул :)) Там горе писах, че прибавям олиото и червения пипер. Това е, защото избягвам запръжките, където мога. А тук определено може. 
* Поръсва се със стритата чубрица, сгъстява се с 1-2 лъжици брашно, размити във вода, докато бульона получи желаната гъстота.
* Ако пък по време на варенето  лещата е набъбнала повече или водата извряла - може да се прибави гореща вода, за да не ядем задушена леща с вилица :))

*Ако искате да бъде със запръжка - след като е готова лещата, загрявате в друг съд олиото. Пробвате с троха хляб и щом започне да се пърже - прибавяте червения пипер. Разбърквате веднъж и веднага наливате в тенджерата при лещата.  Вземате черпак от лещата, сипвате в тигана, разклащате да обере пипера и пак връщате в тенджерата.  Оставяте да ври 2-3 мин. и сгъстявате с брашно /ако се налага/ 

      И последно, но не на последно място:  готвене  в бавно готвещия крок-пот: 
* След кипване за 5 мин. и измиване на лещата, тя се поставя в керамичния съд на уреда, заедно с всички останали продукти, без чубрицата и брашното :)  Тук водата, с която се залива лещата е по-малко - около 1,2 л.
* Затваря се с капака и включва  на ІІ степен  за  4-4,5 часа, или на степен І за 6-7 часа (или зависи от лещата, ако не е готова - оставя се да се готви до омекването и). 
* Прибавя се чубрицата, размитото с вода брашно (само 1 лъжица) и тук предимството е, че може да се остави на подгряване още час-два или три, през които ще си остане наистина леща-гореща, която да сервираме на масата :))
Хубав и слънчев съботен ден!

Мъфини с мед и плодове

      Или по-точно казано:  Мъфини "недоразумението с Роси"
     Случаят е такъв:  видях мъфини с нектарини при Роси и нали в къщи мъфините са много уважавани поради това, че всяко си е в хартийка, реших да ги опитам. Да, ама Роси спестила мазнината,  за сметка на прясното мляко. Станаха ми малко сухи, но твърдо решена да ги направя отново след седмица пак ги забърках. Оказа се, че захарта мистериозно е свършила в кутиите, а в магазин не ми се слиза.  И тъй като мед си имаме доволно, претворих  мъфините с мед. Другото долу горе си е по рецептата и.
    

В крайна сметка рецептата на тези е следната: 

Продукти:
2 яйца
150 гр. мед
150 мл. прясно мляко  
80 мл. олио  
280 гр. брашно
50 гр.  кокосови стърготини
1 бакпулвер
1 ванилия, щипка сол
200 гр. нарязани сини сливи (не сухи, а пресни - топчести. Има ги почти целогодишно :)   + 1 с.л. кокос (брашно може)

орехи, кафява захар

Приготвяне: 

* Фурната се загрява на 180* без вентилатор; форма за мъфини се намаслява и зарежда с хартиени капсули-. 
* Яйцата и меда се разбиват; прибавят се последователно олиото и прясното мляко и сместа отново се разбива.
* Брашното се смесва с кокоса, ванилията, солта и бакпулвера. 
* Прибавят се към течната смес на 2-3 пъти и хубаво разбърква.
* Плодовете се нарязват на ситно, поръсват с кокоса (или брашно), объркват  и прибавят към тестото. 
* Гнездата за мъфини се пълнят със сместа - 2/3 от височината им и поръсват с едро-смлени орехи  или кафява заха 
* Пекат се в загрятата фурна до суха клечка (около 25 мин)
* Изваждат се и охлаждат на решетка. 


Снимката долу е на   мъфини  с нектарини и захар (вместо меда) по рецептата на Роси. Ако ви харесват, увеличете мазнината и брашното съответно.