Голямата Берта

     Кръстница  на това подобие на пица го даде г-жа Елиана Драгомирова (я колко официално). 
Хронологията на събитията от първия екземпляр е следната: Около Коледа правих доста сладки; няколко пъти - Студентски пурички.  Които всеки път излизат 2 тави плюс/минус някоя и друга бройка. И тъй като ми писна да пека тави със сладки, остатъка от топче тесто едната вечер  го реших на тарталета да направя. Е, малко големичка се получи, заради което Ели веднага и сложи това име.
     Девойчето Жул пък много хареса пръхкавото тесто на "пицата", в следствие на което от зимата насам веднъж на десетдевка си правим.  И тъй като още нямаме хубава домашна мас,  правя с масло. При всички случаи  резултата е добър - тънък маслен блат и богата плънка.

   


Продукти: (1 голяма тава на фурната +....)
100 гр. разтопена мас/масло 
100 мл.  олио
130 гр. кисело мляко
1/2 ч л сода за хляб, угасена в млякото
1 ч.л. захар
1 с.л. сол

брашно около 500 гр. 

За гарниране:
сирена  - видове по желание......
колбас/шунка/луканка...... 
гъби (бланширани, или мариновани)
доматено пюре или гъст доматен сос за намазване 
риган, чубрица, босилек

Приготвяне: 

* Брашното се сипва в голяма купа; прави се кладенче в средата, в което се поставят всички продукти. 
* Омесва се - с не много месене -- до меко  тесто, което не лепне по ръцете .
* Прибира се за 30-50 мин. в хладилник.
* Точи се правоъгълна кора с дебелина около 5-6  мм, колкото тавата на фурната, или на индивидуални малки пици/тарталети. 
* Намазват се с  доматения сос/пюре, гарнира се с другите продукти (от всичко и по много :) и се пече в предварително загрята на 220* фурна до зачервяване.

Това е. Излишно е сигурно, но пак да кажа, че тестото може да бъде разделено в малки форми за тарталети, гарнирано и изпечено в тях. 

Яйчена салата с маринована целина

Като тук целината не е добре позната ни целина (кервиз), а е  селъри -  чуждо име за тази чужда подправка, разновидност на целината.  Продават се основно стеблата и, с тук-там някое листо по нея и няма натъртващия аромат  на целината. Много са крехки, а след мариноването - аромата стана лек и приятен. 

Тази салата вече три  седмици  не ми дава покой - откакто я видях тук . Затова пък вчера я правих два пъти, тъй като дозата от 4 яйца направо си беше ню-ню - като ги нарязах, разбърках  и се стопиха :)  излязоха две такива  купички.
В рецептата по линка има лук - аз сложих чесън. Защото повече го обичам :) Добавих и ябълка. Не мисля, че сбърках, но ако на някой му е интересно - може да види и оригинала там. 

Най-лошото на първата партида беше, че целината трябваше да престои поне час в хладилник, за да се маринова.  Съвсем предвидливо напълних второ бурканче, с идеята  да отлежава в хладилника, тъй като дамата от оригиналната рецепта пише, че може да издържи до седмица в хладилника и се съчетава добре с картофена и рибна салати. До тук гарантирам само за зелева салата - но тук си е ясно, че целината много си върви на зелева салата. Е, тук маринована, но това са подробности. Ще пробвам утре на  картофена.



Ами това са продуктите :) нагледно. 
Млечното е разбърканата майонеза с цеденото мляко и копър; а онова с медния цвят  си е мед. Лимоните са жълти; не лайм, но тъй като са био с установен произход, нечия ръчичка ги е откъснала малко рано от дървото (но все пак благодаря за тях).
Ама обяснение, нали?
Горчицата обаче е онази домашната, която правих ударно преди 2-3 месеца - миналата  седмица намерих това самотно бурканче в кутията на хладилника - отлежала; станала още по-хубави и изгубила  лютивината си. Страхотна е!  Сега трябва да направя нова и да прибирам там някъде; дано успея да я с крия от себе си.

По списък трябват: 
4 сварени яйца  
1 с.л. едрозърнеста горчица 
1 с.л. цедено мляко 
1 с.л. майонеза 
1 ч.л. нарязан пресен копър 
1 ябълка (кисела)
2 скилидки чесън 
черен пипер 
сол 

2 стъбла целина (тук избрах големите, външните, тъй като се бели) 
1 с.л. мед 
сока на 1 лимон 
същото количество вода 
сол 

Първо се маринова целината: 
* Стъблата ( селъри)  се белят (с ножа за зеленчуци) и нарязват на кубчета, колкото зарче за табла :) 
* Сока на лимона, меда, водата и щипка сол се поставят в бурканче с винтова капачка. 
* Затваря се и разклаща, докато меда и солта се разтворят в течностите. 
* Прибавят се нарязаните кубчета целина и прибира в хладилник за час. 

 Второ се сглобява салата: 
* Яйцата и ябълката се нарязват на кубчета в купа (колкото по-голяма - толкова по-лесно се обърква без да се мачкат яйцата). 
* Прибавят се последователно всички продукти и обърква. 
* Изваждат и отцеждат се 2 с.л. от целината, прибавят към салатата и отново разбърква. 

Това е :) Може на салата, може на филийка или сухар......Едва ли е нужно да обяснявам как да се хапва :) както му идва отвътре на човек. Важното е - вкусно да му е!   

Дива патица конфи

    Още с прилагателното "дива" е ясно, че не е класическо "Confit de canard" :)  тъй като не е с патешка  мас.
"Конфи" е метод на готвене на продукта в собствената му мазнина, която с патицата трябваше да бъде патешка, но едно, че тази птица е дива и няма никаква мазнина (с големина ок. 800 гр. е) и друго, че не ще тръгна да търся патешка мас в градските хипермаркети. Освен това шеф Валери Нешов даде зелена светлина на олиото, а на него може да му се вярва за доказано добрия  и вкусен резултат на рецептите.    
     И тъй като неделното готвене на дивеч стана с използване на жокер "Обади се на приятел",  тази рецепта за  Дива патица конфи  е от  майстор-готвач Валери  Нешов, а от мен  - изпълнението. Тук, на снимката е сготвена  в Крок-пота, който е много подходящ с нискотемпературния си режим. Но за да се покрие цялата патица (добре, че сложих зеленчуците за уплътняване на обема, но пък държах да  сготвя птицата  цяла) напълних с олио съда  почти горе.  Около 1.5 л.  Ясно е, че няма как да изхвърля толкова олио след едно готвене, затова  отново питах  за нея и отговора много ми хареса: "Мазнината след като се прецеди и се отдели колагена(месният сок които се отделя от месото при готвене) може да се ползва многократно".  Охладих, прецедих и използвах за втората патица, която вече сготвих във фурната, но срязана на две през гърдите, за да не и трябва толкова мазнина, тъй като втория път зеленчуци до нея нямаше.      
Приготвянето е бързо, бавно е готвенето и в Крок-пот и във фурната.Но пък си заслужава чакането.

 Продуктите:

дива патица
картофи, моркови, корени пащърнак, малка глава  целина
мащерка, чесън (голяма скилидка), едра сол
олио

Подготвяне на патицата: 
* Измитата  и подсушена патица се  набожда с остра :) вилица или игла по цялата кожа. Това спомага тя да се превърне в хрупкава коричка в края на готвенето. 
* Скилидката чесън се срязва на две и с нея обтрива кожата на птицата. 
* Поръсва се с мащерка.
* Заравя се в  едра сол ( тук  поставих плик в кутия с приблизителна. големина колкото патицата; поръсих сол в плика, поставих патицата; още сол така, че цялата да е зарита в солта и вързах плика стегнато) 
* Оставя се за час и половина - два в хладилник. 
* Изважда се от пакета, измива се от солта   и подсушава много добре. 

Готвене в Крок-пот: на патица № 1.
     Тъй като мазнината за патицата трябваше да бъде загрята, за да запечата месото, аз включих самия уред  на II - high  да загрява. Вътрешната - керамична част на уреда поставих във фурната, заедно с олиото (на 150*  за 15 мин. ) - в моя случай - 1.5л, тъй като трябваше да покрие цялата птица. Нивото на мазнината трябва да бъде 3-4 мм. над  продуктите (патицата).
     През това време почистих и приготвих зеленчуците - едро нарязани картофи, моркови, целина и пащърнак.
     Извадих съда от фурната, поставих  в самото тяло на Крок-пота и последователно сложих патицата и нарязаните зеленчуци. (внимателно с преместването - съда е горещ и пълен с мазнина). Още 5-6 стръка мащерка, затворих с капака и оставих включен вече на І степен - HIGH за 6 часа (цяла нощ, така или иначе не се знае каква е възрастта на птицата). 
     След това извадих патицата (с помощта на две решетъчни лъжици) и зеленчуците и поставих на скарата от фурната, поставена на тавата на фурната.  Прехвърлих всичко в загрята на 180* фурна. Така, докато се отцежда от мазнината,  патицата получи и приятен загар и хрупкава коричка. 
     Печенето може да отнеме по-кратко или по-дълго време, но крайният резултат трябва да бъде месо, което лесно се отделя от кокала. Каквото и се получи - крехко месо, което се отделя съвсем лесно от кокала;  хрупкава и нежна кожа и топящи се в устата зеленчуци (признавам, че съвсем случайно на мен се паднаха почти всички парчета пащърнак и целина). Притесненията ми да не се получат мазни месо и зеленчуци не бяха никак основателни.

Готвене във фурната на патица № 2:
     Тук вече имайки опита колко мазнина трябва за готвенето "конфи" на една цяла, макар и дива патица, положих  птицата на дъска и за 2-3 секунди я срязах през гърдите на две части (през кончето с бялото месо, което на патицата е червено :))). Разтворих я на дъската и вместо да лежи на бутчетата си, тя легна вътрешната част на ребрата си.
Тава - според големината на отворената вече патица - колкото по-тясна, толкова по-добре. И по възможност по-висока, така че мазнината, която я покрива да бъде поне 1см. под ръба на тавата.
     Загрява се тавата заедно с мазнината  (на 150*  за 15 мин.  отново) и когато е готово патицата се поставя в нея и връща във фурната, която се намалява на 100*. Олиото отново трябва да я покрива 3-4 мм. (ако е по-малко на котлона може да се загрее олио и да се прибави; ако това в тавата е повече - може да се отнеме от него).  
     Тук печенето продължи 3 часа - пробвах месото с вилица - готово е,  когато се набожда с нея и  не се усеща съпротивление на месото; тя трябва да влиза много леко в него.
След това отново се изважда на скаричка, в тава и запича за 5 мин. в загрятата фурна. 
Поради напредналото време за вечеря, патица № 2 не бе удостоена с фотосесия. На вид е както тази, но без кореноплодните. 

      Това е. Много е дълго на писане и четене, но всъщност не е :))И ако някой се чуди защо в Крок-пот вместо направо във фурната - отговорът е ясен: Докато тя се готвеше вътре, аз се наспах :) шегувам се. Но дори и през деня да е, това са едни 6 часа време, през които човек може да си свърши доста друга работа. 

Бавно печено свинско месо със сос от нар

     Подобно печено месо правя често и до преди година - обикновено  в плик за печене или добре завито с фолио. Там  то се запазва сочно, а соса, който си пуска, докато се готви маринованото предварително месо е и много вкусен завършек  към него. Е, може и подходяща гарнитура да му се измисли.  Най-често обаче правя гъбен сос.   Ако месото е бут или филе - парчето месо го шпиковам с чесънчета, парчета морков, или го правя с карамелизиран лук, тъй като самото то е по-сухо, освен това прибавям и малко мазнина, ако трябва; печения свински врат   - само овалян с подправки.  А преди 2-3 години открих тук соса от нар, който със сладко-киселия си вкус е чудесна марината за  всякакво месо - доказано с това печено свинско филе със сос от нар.
     Много линкове вмъкнах, но това са няколкото любими  ми рецепти за печене на месо, с които честно казано - много си се гордея. 
     Този път това месо е печено в крок-пота . А там месото винаги става сочно; този сос, на който много държа за финализиране на месото    също остава, не се изпарява; само го сгъстявам с лъжичка препечено брашно или царевично нишесте.
И обикновено или запечтвам месото преди да го поставя в уреда да се готви; или както в този случая - накрая поставям в загрята фурна ,където му трябват 10 мин. за тен и за сгъстяване на соса. 
     Затова и рецептата е точно за него, но както се вижда от горните линкове - месото може да се постави в плик за печене (аз се подсигурявам с два броя един в друг), или завито с фолио и изпечено във фурната -  20 мин. на 200*, след което още  1.5 - 2 часа на 140*-150*. Накрая  го развивам от фолиото, или прехвърлям от плика за печене в тавата - сгъстя соса с размитото нишесте или брашно и  пека още 5 мин.

Необходими са:
Парче свински врат (или друго цяло парче месо, без кост е) около 1.5-2кг.. 
3 с.л. сос от нар
3 с.л. терияки сос (той е вид соев сос )
2 с.л. от едрозърнеста горчица
1-2  с.л. подправки - смес от кимион, черен пипер, риган, мащерка,  чесън на прах/гранули  ( нищо, че точно в това няма)

1 с.л. препечено брашно или царевично нишесте 

Приготвяне: 
* Месото се поставя в найлонов плик, прибавят се всички други продукти. 
* Завързва се  и оставя да се маринова за  3-4 часа в хладилник, като от време на време пакета  се обръща, за да може да се "напои" добре с подправките. 
* Прехвърля се заедно с маринатата  в Крок-пот,  включва се на ІІ-high за 6 часа. (или на І- low  за 8 ч.)  и тъй като зависи колко е крехко месото, времето за печене може да бъде с час по-малко. 
* Препеченото брашно (нишестето) се размива с малко студена вода, прибавя към соса и керамичната част на уреда се прехвърля да се запече за 7-10 мин. в загрята на 180* фурна.

***Тъй като врата е сравнително тлъсто месо, ако се е отделила много мазнина при печенето на месото, соса е прехвърля в купа, поставя се в камерата на хладилник да замръзне, обира се част от мазнината (да остане малко все пак) и  тогава се връща към месото, загрява и сгъстява. 

Тук за месото ще предложа и  Конфитюр от червен лук .  Който пък мнооого добре си подхожда и към всякакви сирена (особено с едно козе :))) 
Карамелизиран лук правя много често и както съм писала - обикновено правя по едно голямо бурканче и така си имам в хладилника, когато ми  потрябва.  Разликата е малка, но съществена тук  има повече захар и оцет (балсамов). Затова, ако някой не харесва такъв сладникав лук, може да си направи само карамелизирания лук и да го прибави към месото по време на печене.

Ето и рецептата за конфитюр от червен лук, който направих (приготвя се точно за 20 мин, а след третото правене рецепти ви не трябва  ): 

Продукти
~1 кг червен лук
3 с.л.олио
1 с.л.масло
сол на вкус
100 г  мед 
2 с.л. захар
80-100 мл ябълков  оцет
100 мл балсамов оцет
100 мл червено вино

Приготвяне: 

* Лука се нарязва полумесци и  задушава  в мазнината,  докато поомекне.
* Посолява се. * В отделен съд се карамелизира захарта; отдръпва се от котлона, прибавя меда, виното и двата вида оцет. 
* Връща се обратно на котлона и разбърква, докато се разтвори карамела и меда разтопи (по това време обикновено е кристализирал). * Тази течност се изсипва при лука и  вари на тих огън,  докато  се изпари течността, лукът се сгъсти и започне да се карамелизира.
* Прехвърля се в бурканче (бурканчета) и съхранява   до седмица гарантирам, за повече - не знам :)

Кисело зеле. От кацата до масата.

      Май няма какво много да се пише за киселото зеле.  Или поне според мен, защото го помня откакто се помня.  Една огромна каца, която преди да се напълни със зелки да втасват, първо приютява джибрите от гроздето. Които от своя страна трябва да  паднат на дъното, за да се свари ракията. Ей такива обвързани процеси, съвсем близки във времето. А най-общото е, че крайния резултат и от двата стига до масата. 

     Голяма част от българските домакинства си слагат зеле я в бидон, я в каца. В градски и блокови условия кацата е немислима, затова бидона я е изместил. И тъй като се налага едно претакане на саламурата на зелето, докато стане, в първите няколко години правихме или ползвахме от онова в каците, заложени при мамини. От няколко години за ужас на всички познати, правим зеле в бидон без претакане. Херметически затворен, процесите си се осъществяват вътре и най-късно в  средата на декември имаме добре втасало,  хрупкаво кисело зеле с бистър зелев сок. Сега не е момента да се залага кисело зеле, но пък сега прибирах останалото от него и се сетих, че наесен, когато се залага ( края на октомври  - началото на ноември) ще съм забравила или поне изгубила  фотосесията на зелката.

 

КИСЕЛО ЗЕЛЕ

Зелките се почистват от горните листа. 
Кочанът се срязва напречно на кръст.
Главите зеле се подреждат в бидона (кацата).  Сега тук да вметна, че някои зелки се срязват на две половинки, за да може да събере повече количество бидонът. Каците са огромни и там това не се налага.
Пропорцията сол/вода всеки си прави на вкус, но нашата е на 1л. вода - 30 гр. едра морска сол. Т.е. измерваме количеството вода, което ще събере бидона след пълненето му със зелето, изваждаме от водата и разтваряме в нея пресметнатото количество сол. Връщаме в бидона. 
На 100 л. бидон прибавяме и 7-8 парчета хрян, колкото показалец.

Затваряме плътно с капака и........ отваряме след  30-тия ден. Готово е. 
Чудна  салата  за бобец, печено месо, или с  ракия е нарязано, поръсено с червен пипер и олио ( е, някой със зехтин си ръси).

     Не хваща сага (бялата пелена отгоре), не се точи (лигави)  чорбата - гарантирано до месец май. 
     През февруари или март обаче  си изисквам последните зелки от бидона и ги прибирам във фризера (не за друго, ами защото ще си остана без кисело зеле за лятото - най-вече за бурания, която обичаме и през лятото и още 1-2 пъти сарми да завия.   Отделям горните листа, сгъвам; сърцевината нарязвам за готвене. И ако не  в кутии - поставям ги в поне 2 торбички - винаги ме притеснява поставянето на солени неща във фризера. Във фризера, защото зелките са 5-6. Когато са повече зелките,  това упражнение приключва със стерилизиране на бурканите - добре натъпкани, да излиза зелевия сок; заваряване за капачката - 5 до 10 мин. е достатъчно.

 

След като е втасало зелето идва ред и на една от най-големите зимни български кулинарни  благинки -

СВИНСКО С КИСЕЛО ЗЕЛЕ 

 

     Страната ни е малка,  традициите, вкусовете и предпочитанията са много. В съвсем близки региони се готви по съвсем различен начин. Тук, край мен, в радиус на 80 км. на едно място се готви с много ориз и благо; на друго - кисело и без ориз; на трето само се запържва; на четвърто - с дафинов лист или с кимион. Класиката е със свинска мас, но явно ние ще си го ядем не-класически; с олио. На документацията  е сготвено със свинско и пилешко (това с тавата) , но така готвя киселото зеле и с патешко и  глиганско месо (и пак свински - джолан и краче). Друго месо  за зеле - не похабявам :) 

ПИЛЕ С КИСЕЛО ЗЕЛЕ

Точни мярки няма: Според количеството основен материал (зеле и месо); според съда. 
В основни  линии е това: 

Една кисела зелка (около 1,5 кг) - почистена от кочана и големите, твърди жили по листата, накълцана на ситно (за тези, които си нямат бидони - 2 буркана по 700-мл. кисело зеле)
около 1,5 кг.  месо ( свинско, пилешко.....но тъй като тази манджа е вкусна готвена с кокал,  слагам парче от ребра, или друг кокал, пакетирано с надпис "за зеле", което да има достатъчно месо и да е с кост)
ориз - около 1 чаша от 80 мл
червен пипер - 1,5 -2с.л. 
люта червена чушка  по желание
олио -ако не е тлъсто месото - около 100мл.  Ако е много шарено - може и без олио. 


Цяло съкровище за зелето е да си  имате цял джолан, или парчета   кожа там, около ставите, на която мамите казват "пищял".  В последно време слагам и клонка  сминдух,  (рогата мерудия), която му придава хубав аромат, а аз "открих Америка" с нея преди година, когато видях, че на село я отглеждат откакто се помня за шарената сол.
 



* В дълбока тенджера се поставя 2/3 от накълцаното зеле. 
* След това се нареждат парчетата месо; върху тях -  останалото зеле.
* Сипва се  зелева чорба да покрие първата част зеле и се включва котлона. Ако зелето е много кисело (има и такова) - смесват се равни части вода и зелева чорба.
* Когато заври се намалява степента на котлона /да ври на тихо/, притиска се няколко пъти зелето надолу. 
* Когато месото омекне (проба) се прибавя измития ориз, олиото и най-отгоре поръсва с червения пипер ( и люта чушка и подправката) . Ако трябва  се долива още вода, така че да е на 2/3 от височината на готвеното зеле (или на окомер, според прибавяното количество ориз) . Затваря се с капака и оставя да ври на тихо около 15 мин.
* Разбърква  се добре, затваря се отново тенджерата  и оставя да отпочине  5-10 мин.

До скоро ролята на тенджера играеше глинения гювеч - той е широк, дълбок и зелето се готви спокойно и бавно вътре. Над година вече, зелето го готвя в бавноготвещата тенджера Крок-пот, с  която освен, че още по-бавно се готви зелето, няма опасност от вмирисване на цялата къща. 

Ето и приготвяне на КИСЕЛО ЗЕЛЕ С МЕСО В КРОК-ПОТ

* Нарязаното зеле се разпределя  на дъното на  керамичния съд на Крок-Пот и около стените.

* В средата се поставя месото и върху него - още малко  зеле. Тук зелев сок се прибавя не-повече от 200мл., ако ще сеготви с ориз (ако е без ориз зелето - не се прибавя зелев сок, а самото зеле, след като се нареже - се изстисква). 

* Затваря се с капака и готви 5-6 часа на HIGH ( II степен, или 8ч. - І ). Времето може и да е по-малко, ако месото е "младо", но!  всеки си знае какво слага в тенджерата. 

* Отваря се капака, повдига се зелето по краищата на съда и там, отдолу се поставя на няколко места ориза; заравя :) се със зеле; прибавя се мазнината, поръсва се с червения пипер; затваря се отново капака  на уреда и готви още 1 час ( вече  може и на режим І ).

* Изключва се уреда; разбърква се зелето,  оставя се да почине  за 10-на минути, докато наредите масата.

Вкусно да ви е!

ПП: Известно време по-късно мога да кажа, че така сготвено, киселото зеле ни харесва повече - с добавено парче праз и подправки - кимион и копърр - семена. 

Гофрети със сирене и бекон

     Видях ги на този сайт , където снимките са почти достатъчни, за да запретне човек ръкави и да си направи. Много, ама много ми хареса идеята за солени гофрети, тъй като  в тях има всичко любимо :) яйца, сирене, бекон и масло. Пък и най-после да използвам за нещо плочите за гофрети,  тъй като тостера  у нас е използван основно за садвичи. И тук-там за пърленки.
     Това е другата рецепта, с която гостувах в блога на Лети - Кулинарно приключение.

Продукти: 

3/4 ч.ч. грубо царевично брашно/полента 

2  яйца 

3/4 ч.ч. брашно 

3 с.л. разтопено масло 

1/2 супена лъжица захар 

1ч.л. бакпулвер 

1/2 ч.л. сода за хляб 

1/2 ч. л. сол 

200 мл прясно мляко 

200 г варено-пушен бекон 

1/2 чаша овче/козе сирене (или друго, ако не обичате такива) 

1/2 ч.ч. пушен кашкавал 

Масло за намазване на плочата, 

масло и още сирене за сервиране 

И като цяло :) много масло. Едно пакетче от 125 г. е достатъчно 

Приготвяне:
* Беконът се нарязва на ситни кубчета; запържва в сух тиган и изважда на кухненска хартия, за да се отцеди от мазнината.
* В голяма купа се изсипва царевичното брашно/полента.
* Върху него се изсипва чаша (240 мл) вряла вода и се разбърква. Оставя се да набъбне за 15 минути, докато се охлади.
* През това време на хартия (или в друг съд)  смесват брашното, захарта, бакпулвера, сол и содата за хляб.
* В друга - вече голяма купа се се чукват яйцата, прибавя се маслото и разбъркват.
* Прибавя се прясното мляко, отново разбърква. Тук маслото може да остане малко на топчета, но това не е от значение.
* Прибавят се сухите съставки. Обърква се.  Прибавя се охладеното и накиснато царевично брашно. Обърква се.
* Накрая се прибавя бекона, настърганите сирена и отново разбърква. добавете варени бекон и настърганото сирене Чедър и се разбърква да се съчетаят.
* Гофретника се загрява.
* Плочите се намазват съвсем тънко с масло (с четката, или парче марля)
* Във всяка част на гофретника се поставя по 1/4 ч.ч. (60 мл) от сместа.
* Затваря се капака и пекат в продължение на 3-5 минути, докато краищата са леко хрупкави. (тази мярка 1/4 ч.ч. е за плочите на моя гофретник - две части с големина 10/10см. Тук трябва на място да се прецени колко поемат плочите, защото сместа вътре се надува и ако е в повече - излиза отвън и следва почистването на гофретника, вместо човек да си маже готова гофрета и хапва) 
* Между  отделните партиди на печене тестото се разбърква, тъй като царевичното брашно и бекона падат на дъното.
* Още топли се намазват с  масло и гарнират със  сирене. Според мен - по-вкусни са напълно изстинали, макар и омекнали тогава. 

Книжен кебап с глиган

Това е едната от рецептите, с които гостувах на Лети вчера. 

 Книжният кебап е  ястие от турската кухня и  би следвало да се приготви с агнешко месо, у нас обаче любители на агнешкото - единици. И ако чакам да събера  повече от двама желаещи за агнешката мръвка, това означава никога да не ядем  кебап в хартия. Затова Често го правя, но със свинско, с телешко или с глиган.
     Това са лично мои интерпретации с тези видове месо  за кебап в хартия и нямам  претенции за автентичността на рецептата. Но пък вкуса си струва - приготвените продукти, накрая задушени в хартията са наслада за всяка чаша червено вино/ упс, за всяка вечеря. 

Продукти за 6 порции: 

ок. 1,5 кг крехко месо без кост 

2-3 с.л. олио 

сол  ( малко :) 

1/2 глава целина или 1 корен пащърнак 

3-4 глави лук 

2 пресни домата, или шепа сушени домати 

2-3 картофа 

200 мл. червено вино 

сол и черен пипер на вкус 

1 с.л. захар 

100 гр. масло  (ако месото е свинско - маслото наполовина) 

1 ч.л. риган 

магданоз, люта чушка по желание 

хартия за печене 

Приготвяне: 
* Месото се нарязва на големи кубчета (3-4см.)
* Запържва се в олиото, колкото да се запечата и се залива с  вода - толкова, че да го покрие.
* Отпенва се, когато завира и му се прибавят солта, целината или пащърнака (тук е с пащърнак)
* Вари се до омекване на месото. Към края  може да се увеличи степента на котлона, за да се редуцира бульона и остане не-повече от чаша.
* През това време се приготвя лукът:
- Нарязва се на едри кръгове и задушава в маслото.
- Прибавя се виното и отново задушава, докато виното изври.
- Прибавя се захарта,  нарязаните на кръгчета моркови; едро-нарязаните картофи, поръсва се със сол и черен пипер и задушават за 5-6 мин. (слагам тук картофите, защото поемат от сладостта на лука)
* Приготвя се хартията - ако не е нарязана, отрязват се 6 бр квадрати с големина 50/50 см. приблизително.
* В средата им се разпределя месото, около него - картофите, лука и морковите. Прибавят се нарязаните пресни или сушени домати.
* По желание се прибавя и по една  люта чушка.
  ***Понякога прибавям и друга чушка в пакетите - сурова зелена, или червена, но точно този път съм забравила, че ще ми трябва.
* Хващат се краищата на хартия, повдигат нагоре и пакетите се връзват (с конец, ако нямате силиконови връзки за печене), или завиват на пакети.
* Пакетите в тава и пекат за 30-35 мин. в загрята на 180*  фурна.
* Може да се сервират с хартията и всеки да си го отвори, а може и по-мързеливо за дегустаторите - да се прехвърли месото в чиния и така сервира.

Кулинарно приключение :) с глиган и гофрети

  Днес съм на гости на едно местенце, където се чувствам уютно и комфортно. В това красиво, подредено, вкусно, направено с много любов и умение кулинарно пространство,  винаги намирам нещо за себе си - нов вкус, средиземноморски полъх или изпитана  традиционна  рецепта.  Снимките са топли, подканващи и апетитни, аранжирани с вещина и естетика.

Всъщност това са моите снимки от произведенията, с които и гостувам :) 

     Радвам се, че Интернет пространството (или по-скоро форума на Гответе с мен)  ми даде тази възможност - да се наслаждавам на   финеса, деликатността и таланта на  домакинята ми.  Стилните снимки и  изискания вкус  пленяват от пръв поглед, но са само прелюдия към приготвените с голяма любов ястия.
     Преди няколко месеца ролите бяха сменени - днешната ми домакиня бе мой гост, с едни чудесни предложения със Средиземноморски полъх.

     Късметлийка съм, че съм първия гост на Лети и няма да крия, че съм поласкана от този факт. Въпреки, че моята канибалска кухня основно е в стил "Бронтозавърско ребърце  а*ла Флинтстоун", веднага откликнах на поканата  на Лети. Е, ако три седмици време са веднага     
      Благодаря ти, мила Лети за търпението! Благодаря и за поканата и се надявам едната ми рецепта да е по лично твой вкус !

   Заповядайте в Кулинарно приключение при Лети, ако имате желание да видите рецептите за този Глиган - книжен кебап и Гофрети с  бекон и сирене, или утре по някое време пак тук