Киви. Ябълка. Горчица.

Навън е студено, кивито  зелено. 
Горчицата сгрява, а ябълката огрява мрачния ден. 

Тюх! и с рима излезе. Но в общи линии това е общото между  плодовете и горчицата. Освен, че  следвайки плановете ми за експерименти  с домашна горчица,  включих ябълковия сок в приготвянето и. 
     Кивито пък е плод, който всички у нас (без мен)  много го харесват.  Много полезен, но да не досаждам пак с информация, може да прочетете в линка в думата. И трябва да  отдам заслуженото на него, макар че едно киви винаги може да бъде изядено на резенчета, или на плодова салата, или просто срязано на две и с лъжицата. Кой да си играе да го прави на сок. Тези дни обаче г-ца Стоева помъдрява и едва си отваря устата, в следствие на което се храни с крем-супи, сокчета и картофено пюре. От пликче, представете си, другото и било "много наситено". Гадно е това с мъдреца, но си има и добрата страна - говори по-малко    докато се храни.

     Момента с мъдреца е идеален за изпробване и на новия Philips Avance Juicer & Citrus Press  - до сега правихме сокове основно от твърди плодове, а кивито е мек. Както и в упътването пише, меките плодове трябва да се обработват на първа степен, за да може максимално да се извлече сока им.   Доволни сме от резултата: 

 от 4  плодчета  киви, около 500 гр. получения сок е 250 мл.  
Прекрасен зелен цвят!  Сока не е бистър, а плътен - истински фреш, със съвсееееем малко пяна.

   Juicer & Citrus Press си знае работата :))) добър добив. 

     След сока от киви, задължително следва и ябълков сок. Добива на сок  от ябълки е различен (в зависимост от плода - колко е сочен, какъв сорт е)- от килограм ябълки излиза около 600 мл. сок,  но при него винаги се образува пяна. Много практичното на каната   Juicer & Citrus Press  е, че има преграда на капака, който задържа пяната при наливането на сок от нея.  Тук добре се вижда  налятия вече сок и остатъка в каната зад него.

Част от сока е вложен в 

 Домашна горчица с ябълков сок 



     Кренвирши с горчица е класика, макар първите да не са това, което бяха. Но пак хапваме кренвирш с горчица, пийваме чаша ябълков  сок и сме възстановили баланса в храненето  
     Основата е горчицата с естрагон,  нещо в повече, нещо в по-малко и в крайна сметка се получи тази  горчица - сока от ябълки я подслажда достатъчно. 

Продукти: 
50гр. бял синап + 50 гр. черен синап 
80 мл. ябълков оцет
80 мл. сок от ябълки
сол (1/2каф. лъжичка, но е на вкус) 
1 с.л. естрагон (сух ми е) 
1 с.л. чесън на гранули
120 мл. олио 

Приготвяне: 
* Зърната синап  се накисват с оцета за 12ч. 
* Прибавя се прясно изцедения ябълков сок и престояват още ~ 6ч. 
* Прибавят се подправките и половината от олиото. 
* С пасатора се начукват (не може да се каже, че се разбиват; черния остава цял, белия се начуква, но и аз държах да ми е  едрозърнеста). 
* Прибавя се олиото на 3-4 части; пасира се до гладкост и до желаната гъстота. Ако е много гъсто, може да се прибави още малко ябълков сок или оцет - на вкус. Ей така горе си беше по мой вкус :)

Експериментите с горчица продължават.........

Горчица с естрагон

  Опитите с горчицата продължават; намерила съм и съмишленик в консумирането и.
Новото на тази горчица не е "огромната" разлика  от прибавянето на естрагон, а начина и на приготвяне - този път смлях предварително зърната синап (за по две-три секунди, колкото да не са цели, но пак да остане едра), прибавих останалите продукти накуп в блендера да се разбъркат. Е, сместа остана  сравнително рядка  - нещо като боза. Вярно, че като престоя 3-4 дни се сгъсти прилично, но като начин за приготвянето определено ще остане този с накисването на зърната, после пасатор и останалите продукти.  И тъй като тази е съвсем леко (приятно) люта, хряна също отпада :) поне за мен. 

Продукти: 
50гр. бял синап + 50 гр. черен синап 
150 мл. ябълков оцет
1 пълна с.л. мед
сол (1/2каф. лъжичка, но е на вкус) 
1 каф. л. куркума (за цвят е)
2 с.л. естрагон (сух ми е, нямам пресен по това време) 
30 мл .бяло вино 
150 мл. олио 

Приготвяне: 
* Зърната синап се мелят в машинка за подправки - в случая не ситно смлени, а едро ) 
* Изсипват се всички продукти в блендер, прибавят се семената и всичко се разбива до хомогенна смес (да се поеме олиото) 
* Прехвърля се в кутия/буркан с капак и прибира в хладилника. 
* Времето на зреене тук е около седмица. 

Генерален извод  
Продуктите за горчица у нас ще останат тези, а метода на  приготвяне - като на тази с хрян. Т.е. синапа се накисва в оцета за 24ч., след това с останалите продукти и пасатора до гладка смес. 

Домашна горчица

     Сега остана и сапун да си правя, нали? Не, че не мога или не знам как или не съм правила :))  обаче както казва девойката Драгомирова - платно за гащите няма да тъка, отказвам.  Същата г-жа Драгомирова знае, че  поне от половин година съм се запенила да си правя домашна горчица и прерових руските сайтове, намерих си.... ама не направих. Наскоро обаче и във форума на бг-мама пуснаха специална тема за горчицата и тъй като там мамите са големи ентусиасти, веднага се включиха, направиха, разработиха деликатесни, люти, едрозърнести, с подправки или без, че дори и шоколадови.
     Аз обаче си направих люта :) дори малко прекалих с лютото и хряна. И тъй като вече я намалих от към  готов продукт, следващата, която ще направя ще бъде без хрян, но пък с чесън на прах. И по-малко количествено, че да не се чудя кой обича, за да му подаря. 
А между другото тук ще допълвам следващите  видове горчици, които направя. Защото следващия синап е купен. 
     Ако някой реши да си прави и не иска да е люта, може да замени черния синап с бял и да пропусне хряна.

Едрозърнеста люта горчица с хрян

50 г. черен синап 
30 г. бял (той е жълт) синап 
150 мл. ябълков оцет (9*)

200 мл олио (тук смесих олио и зехтин, но не запомних от кое колко. Т.е. това количество е мазнината)
сока на половин лимон (~ 20мл)
1 с.л. мед
1 с.л настърган хрян   
сол на вкус (1 равна ч.л.) 
50 мл вода

* Семената на синапа се накисват с оцета за 24ч. 
* С пасатора се начукват (не може да се каже, че се разбиват; черния остава цял, белия се начуква, но и аз държах да ми е  едрозърнеста). 
* Прибавя се олиото на 3-4 части; пасира се до гладкост. 
* Прибавя се меда, настъргания хрян, посолява се и отново пасира. 

     До тук сместа е много гъста. Като се обърне купата на пасатора  тя не се стича. И тъй като ще следва няколко дни зреене и набъбване още на семената, прибавих сока от лимона и водата, отново пасирах и прибрах в затворена купа  в хладилника да зрее. Най-вече да изчезва леката горчивина, която има  готовата прясна горчица.  Тя изчезна за 4 дни и стана перфектна за вкуса ми, малко люта, да, но като се яде с нещо друго (като онези раираните от снимката) или  пикантни крилца е приятно, не отровно люта. Изводи: За повече, или по-малко люто коригирането може да става с хрян или с лют червен пипер. Или без. 
     Другото, което ще направя следващия път е да смеля семената предварително, да пасирам всичко и да оставя  така да зрее. Няма да е новост, момичета от мамата вече са го правили това. Необходима е само електрическа мелница за подправки (каквато имам за щастие тук). За това - отчет следващата седмица  :))

Пилешко руло с пъстра плънка

       Януари е наситен с празници, а в празничните дни не трябва да губим времето си в кухнята. Пилешкото месо е подходящо за такива дни – готви се бързо, леко е, имайки предвид по-голямото количество храна, което хапваме в такива дни. Може да бъде както красиво поднесено печено пиле, така и по-финия вариант на пилешката пържола с гарнитура – пилешко руло. С него можеш да нагостиш повече хора, а с плънката можеш да импровизираш по свой вкус. Човек се храни първо с очите, затова е добре, когато сервираш парчетата руло, палитрата от цветове в чинията да привлича вниманието. Пилешкото руло е сочно, крехко, вкусно и с фина хрупкава кожа. Не се притеснявай да го приготвиш за своите гости – дори да си начинаещ в кухнята, ще ти споделя моите хитринки, за да ти помогна да изненадаш близките си хора. 

        Рулото можеш да направиш от цяло пиле, но ще трябва да го обезкостиш. За целта отдели гърдите заедно с кожата на пилето, а останалата част използвай за фрикасе или супа. Обезкостяването не е толкова трудно, но ако не си уверен, че ще се справиш – купи си пържоли от бут с кожа. Градус са помислили и за начинаещите кулинари и можем да се възползваме от различните им продукти. Можеш да приготвиш рулото и от пилешко филе, но тогава ще трябва да го покриеш с фини резени бекон, за да не съхне. А кожата на пилето покрива цялото руло по време на печенето и запазва месото сочно. Сигурно обичаш и  хрупкавата печена кожа? Ако това не е така, изпечи рулото с нея, а после внимателно я отстрани. Така тя ще предпази месото от изсъхване във фурната.

      Ако избереш пържоли от бутче, приготви си повече – следвай максимата, че докато не остане, не стига. Продуктите в рецептата са за 8 порции (като за празник и гости) и е добре да имаш повече приготвено месо.

Пак напомням, че пилешкото месо не се мие. Подсуши го с кухненска хартия, внимателно отдели кожата и я запази. Застели голяма дъска с фолио за свежо съхранение. Постави месото на фолиото, а върху него сложи още един лист. Начукай внимателно пържолите – много е важно да се изтънят, но не до прозрачност, а да станат с еднаква дебелина. Така месото се изпича равномерно. При начукване на месото винаги поставяй 1-2 пласта фолио за свежо съхранение или найлонов плик върху него. Освен че няма да цапаш наоколо, фолиото ще предпази месото от грубите зъби на чукчето, което само ще го изтъни и няма да го накъса. 

Не се притеснявай, ако кожата не може да покрие добре цялото месо – важно е 2/3 от правоъгълника с пържоли да бъде покрит. Тук е моментът, в който трябва да обърнеш пържолите заедно, за да остане кожата отдолу. Ще го направиш много лесно, ако използваш още една дъска, с която да ги обърнеш. След обръщането трябва пак да ги подправиш със сол, пипер и горчица. Горчицата придава специфичен, приятен и лееееко тръпчив вкус на месото. Ако не обичаш горчица, пропусни тази стъпка. Не забравяй, че можеш да импровизираш и е хубаво да го правиш – така във всяка рецепта ще има твой почерк :) и със сигурност ще бъде по твой вкус. 

Сега трябва да поставиш плънката и да завиеш на руло. Когато приготвяш тази рецепта, е добре да започнеш от плънката – така няма да се налага да оставяш месото на стайна температура, докато я приготвяш, защото за нея ти трябват около 40 мин – подготвяне, рязане на продуктите и готвене. Когато поставяш плънката, имай предвид, че в единия край на оформения правоъгълник/квадрат не трябва да има плънка – докато завиваш рулото, тя запълва и тази част. Ако сложиш плънка и в края, тя ще излезе от месото.       

       Завиването  на месото на руло е най-сложната работа в цялата рецепта. За да го направиш по-лесно, повдигни фолиото с месото, като го хванеш от близката до теб страна и завиеш напред. Не забравяй да стягаш, докато завиваш. Така трябва да получиш един голям, завит бонбон - стегни фолиото в двата края на рулото, за да не се развива и го прибери в хладилник за час. Това са моментите, в които трябва да внимаваш най-много.

След като извадиш рулото от хладилника, постави го отново на дъската и развий фолиото, като го поставиш със съединената част нагоре. Тук можеш да захванеш с клечки за зъби, но така е доста пипкаво, затова просто си приготви дебели памучни конци и завържи месното руло – нарежи конците с дължина по 25 см и ги постави през 3-4 см по цялата дължина. Когато отново обърнеш рулото с помощта на фолиото, конците и съединената част ще са останали отдолу, а отгоре ще бъде гладката част с кожата. Внимателно хвани двата края на всяко парче конец и ги завържи отгоре, но не забравяй и малко да ги стегнеш.

Пилешкото месо се съчетава много добре с бяло вино по време на печене. Използвай хубаво вино - избери такова, каквото ще пиеш, докато се наслаждаваш на рулото. Хубавото месо се готви с хубаво вино. Ако от него ще похапват деца – не се притеснявай, алкохолът се изпарява по време на готвенето, но винаги можеш да го разредиш с малко вода. Преди или по време на печенето намажи рулото с масло. То ще придаде чудесен загар и аромат. Маслото се размазва лесно, ако е студено – така че го извади в последния момент от хладилника и постави парченца на няколко места върху рулото, които лесно ще размажеш по повърхността му с широк нож. В края на печенето, когато развиеш фолиото, ще трябва да намажеш още веднъж, за да остане аромата на масло в готовото руло – маслото никога не е в повече, но за да не прекалиш,  използвай само една лъжица. 

 Загрей предварително фурната. Така ще спестиш време и рулото ще започне да се готви по-бързо. Не печи на силни градуси – пилешкото месо е нежно и няма значение дали ще печеш на 160^о или на 250^о, защото времето за приготвяне ще бъде едно и също. Избирайки по-високи градуси, рискуваш да го изсушиш или прегориш.

         Когато  рулото е изпечено, не забравяй да го оставиш  10 мин да почине, завито във фолиото, преди да нарежеш – соковете на месото ще се разпределят равномерно по него. Пробвай дали е готово месото, като забодеш в него дървено шишче, за да пусне течност – ако тя е бистра, значи е готово. Ако има червеникав оттенък – не е допечено (което не е добре за пилешкото месо) и ще трябва да го върнеш обратно във фурната. Посоченото време за печене е достатъчно за пържоли с дебелина 1, 5 см. Извади готовото руло на дъска и винаги ползвай два прибора, за да го хванеш в двата края – така ще го нарежеш много по-лесно, вместо в тавата. При рязането непременно използвай остър нож и натискай – с колкото по-малко движения работиш, толкова по-равномерни ще бъдат парчетата месо.

За гарнитура използвай свежи зеленчуци – домати, зеле, чушки, моркови, цвекло. Освен че цветово ще разнообразят чинията, те си подхождат идеално с печеното месо.

Ето и рецептата за Пилешко руло с пъстра плънка 

Продукти за 8 порции:
4 до 6 броя пилешки пържоли от бутче с кожа Градус (~1,400кг месо)
3 с.л. масло
2 с.л. горчица
по 1 ч. л. сол и черен пипер
3 с.л. масло
100мл бяло вино и 100мл вода
2 с.л. едрозърнеста горчица (или каквато харесваш)
За плънката:
1 глава лук
2 зелени чушки
2 моркова
2 филии много сух хляб (не галета)
2 белтъка
250-300г кайма
2 с.л. олио
50 мл бяло вино
1 щипка сол

И още: дебели памучни конци за връзване

Приготвяне:

Почисти, обели и измий морковите и лука.

Заедно с чушките ги нарежи на дребни, приблизително еднакви кубчета.

Сложи в тенджера или тиган с капак олиото и зеленчуците.

Посоли и задуши, докато усетиш, че парченцата започват да лепнат по дъното.

Прибави каймата и намачкай, докато се раздроби на трохи. Подправи със сол.

Прибави виното и затвори съда с капак, остави да се готви 10 мин на средна степен на котлона.

Изрежи корите от филиите хляб и натроши на дребно средата при останалите продукти.

Разбъркай и веднага отмести от котлона.

Остави да се охлади 8-10 мин и прибави белтъците. Отново разбъркай, докато сместа ги усвои.

Постави на голяма дъска лист фолио за свежо съхранение, върху него – пилешките пържоли (на които си отстранил кожата предварително), върху тях – отново лист или два стреч-фолио.

Начукай месото внимателно – само трябва да изтъниш, за да е с еднаква дебелина. Внимавай да не го разкъсаш.

Развий горните пластове фолио и подреди пържолите така, че да са плътно една до друга.

Подправи със сол и пипер.

Покрий месото с кожата от пържолите и притисни добре с ръка. Посоли съвсем леко, защото месото вече е посолено.

Постави фолиото върху кожата, а върху него – още една дъска.

Хвани добре двете дъски и ги обърни така, че горната сега да остане отдолу, за да може кожата да остане отдолу.

Подправи със сол и пипер и тази страна на месото.

Намажи тънко с горчица.

Разпредели охладената плънка върху месото, като оставиш непокрити 3-4 см в единия край (далечния) на месото.

Повдигни краищата на месото от твоята страна заедно с фолиото и започни да навиваш на стегнато руло напред.

Докато навиваш, внимателно изтегляй фолиото, за да не остане завито в месото.

Когато го завиеш докрай, увий добре и стегнато във фолио и  усучи двата края като бонбон.

Прибери в хладилника за 1 час.

Включи фурната на 180^о и когато е почти загряла, извади  рулото от хладилника. 

Постави го на работния плот и развий така, че да остане със съединената част нагоре.

Нарежи конците с дължина около 25 см и постави на разстояние 3-4 см един от друг по цялата дължина, пряко на рулото.

Отново покрий с фолио, за да можеш да обърнеш по-лесно рулото с гладката част нагоре.

Издърпай краищата на конците и ги завържи  стегнато отгоре.

Завържи веднъж и надлъжно, за да се стегнат краищата.

С помощта на 2 прибора (шпатули, лопатки) прехвърли рулото в тавата за печене.

Разпредели двете лъжици масло върху кожата и  го размажи по цялата повърхност.

Налей в тавата виното и водата,  покрий я с алуминиево фолио и постави в загрятата фурна.

Печи около 50 мин

Извади тавата, развий фолиото и намажи рулото с останалата една лъжица масло – месото е топло и лесно се размазва, но можеш да разтопиш маслото и намажеш с четка.

Върни във фурната за още 10 мин

Извади отново тавата и покрий месото с фолио за 10 мин

Едва тогава прехвърли на дъска (отново си помогни с два прибора), срежи конците и ги издърпай.

Вземи най-острия си и широк нож и нарежи на парчета с дебелина ~2см

Сервирай с гарнитура по избор – препоръчвам ти моркови и чушки, заради приятния им сладникав и свеж вкус, заедно със сотирани картофи. 

Салата с пържени круши, синьо сирене и топъл меден дресинг

     След като ви подсказах колко полезни са соковете (не, че не знаете) и какво да правите с останалата, изстискана част от тях, тъй като все пак има останали полезни вещества из нея,  сега ще  продължа с използването на зеленчуци в суров вид . С  една салата,  нетрадиционна, затова пък много приятна с леко пикантен сос от балсамико, горчица и мед. А горчицата - домашна. Кой като мен да и се радва :)
Салата  мернах в едно предаване на  Лорейн Паскал - "По пантофи" и тъй като си падам по сладко-солените комбинации беше наложително да я пробвам. Пробваме, с Жул. Тя сиренето не харесва, но пък в такива случаи с нея винаги правим замяна я с ядки, я с някой деликатес от салатата. Тук трябваше да има и панчета, но кой да чака, че да търся.... като не запомних къде тук гледах да продават. Без нея е достатъчно вкусна. Но ако решите да си я направите  и намерите - опитайте с нея. 

Продукти за 2 салати: 
200  г. спанак (млад, с малки листа) 
3-4 листа къдрава маруля 
2 круши 
2 ч.л.  мед
шепа ядки (при мен белени бадеми, в оригинал - кедрови)
100 г. синьо сирене  (следващия път ще добавя и козе сирене)
30-40 г. масло и 1 с.л. зехтин
сол и черен пипер 

За дресинга: 
1 ч.л. горчица
1 ч.л. мед 
~ 30 гр. масло
2 с.л. балсамов оцет 
сол и щипка черен пипер 

Приготвяне: 
* Ядките се запичат на сух тиган, или в микровълнова фурна 
* В тиган се поставят маслото и зехтина.
* Щом маслото се разтопи,  прибавя се меда и  обелените и нарязани по дължина круши.  
 * Овкусява със сол и черен пипер. Крушите се "пържат" (по-скоро готвят" около 3-4 мин. - докато омекнат (зависи от сорта и зрелостта им) 
* Прибавя се  балсамовия оцет и оставя още минута на котлона. 
*  Изваждат се крушите, а сока им остава в тигана.
*  В купа се поставят  накъсаните (или едронарязани) листа маруля и  спанак; подреждат се крушите върху тях и поръсват с ядките (едро нарязаните бадеми) 
*  Съвсем леко се разбърква. Отгоре се начупва синьото сирене на парченца.
*  Приготвяне на дресинга: В тигана, при  останалия сос от крушите се прибавят продуктите - масло, мед, балсамов оцет и горчица. Овкусява се със  сол и черен пипер; разбърква и залива  салатата с готовия  топъл  дресинг.

Печен свински врат

Крехко, сочно, вкусно печено месо. И много ароматно.
И мързелива рецепта, изключително подходяща за празничните дни.


Необходими са ни:
Парче свински врат - колкото по-голямо, толкова по-добре   1.5кг.
соев сос (или сос Уорчестър) и водка - по 50 мл.
3 с.л. любими подправки - моите са черен и цветни пипери, кимион, риган, чесън на прах или гранули
два пъти по: 1 с.л. горчица и 1 с. (ч.) л. мед
малко сол

10-на скилидки чесън по желание

100 мл бира и 100 мл вода/бульон

Приготвяме го така:
* Парчето месо се почиства от мазнините, колкото може.
* Оформя се на цилиндрично парче и с помощта на кухненски конец (или друг дебел, здрав) се усуква здраво през цялата дебелина на месото така, че да няма висящи тънки части месо от него (принципно има такива и ще стане доста рошаво) и да се получи "руло" с приблизително еднаква дебелина навсякъде.
* Соевият сос и водката се смесват и със спривцовка  :) се инжектира в месото  през 3-4 см. (всяко домакинство трябва да си има няколко големи спринцовки, с най-дебелата игла, за мариноване на разни меса - когато са големи парчета, инжектирането на маринатата вътре в месото спомага за  по-доброто му овкусяване. )  
* Отвън се намазва със смесените една част - горчица, мед и сол; завива се във фолио и забравя в хладилник за 12 часа.
* Освобождава се от фолиото и запечатва в сух !!! тиган от всички страни за по 1-2 мин., колкото да хване коричка.
* Намазва се с втората част мед и горчица и изважда на лист хартия за печене или фолио, посипано със сместа с подправките.
* Месото се овалва в подправките и прехвърля в тава за печене, заедно с бирата и водата.
* Тавата се опакова добре  с фолио за печене, поставя в студена фурна и пече:
на 250* - 30мин.
на 170* - ок. 70-80 мин.  
* Изключва се фурната, изважда тавата и оставя така 15 мин. да почине.....
* ....след което се нарязва с много остър нож. Преди доста години разбрах, че с тъпия нож можеш да се порежеш, но не и нарежеш нещо си както трябва. За месото особено е вярно с пълна сила този ми извод (открих топлата вода, нали ;-)

Гарнитурата е по избор - зеленчуково пюре, задушени зеленчуци или гъбен сос


***За нелюбителите на месо печено с мед, последния се изключва, но ако е общо 1 ч.л. изобщо не се усеща.
***Шпикованите скилидки чесън в месото са по желание.

Хот дог, американски хот дог и корн-дог.

преведено на български "Горещо, американско и царевично куче. "
Но не от улична количка. 

Дали не трябваше и тук да сложа Забранено до 16 Но двете публикации имат мнооого общо. Само дето първата води през тази с обиколка от една година време. 

Накратко обяснявам - преди 25-27 години в Стара Загора имаше един павилион - пред сегашната община за хот-дог. С винаги извита опашка.  Търпеливото ми чакане на първата среща беше увенчана с "бели ядове" - тъй като не ги продаваха опаковани, както сега,  а само в бяла хартия, някъде по средата на удоволствието да го ям (кренвиршите не бяха това, което са сега) видях червено петънце на бялата си риза. Не помня, но май не се почисти и с препарати.

Година след това Мише, който е добре известен с това, че на опашка с повече от двама човека не стои, заяви, че няма да чака на такава опашка, а ще ми направи скарата с шиш (за франзелата), само да му намеря еди-каква си стомана. И тъй като в тези години работех в завод, в който имаше такава стомана, две парчета и необходимите реотани отлежават ......е, няма четвърт век. Като се има предвид, че за един сандвич чаках 25 години, силно се надявам  догодина до това време да си имаме уред за хот-дог. От мен тенджерата за кренвиршите

Но тъй като човека е много грижовен за домакинството, за един 8 март ми подари масáт.  Да си точа ножовете :)))  Първо се чудех, кога ще го използвам, точно пък аз, но много скоро му намерих  второ приложение. За пробиване отвора на всеки хот дог........... Тук М.С. не е много съгласен с нагряването на масáта  , но го прие.

Така получаваме хот дог в домашни условия, без да чакаме някой да сглоби лелеяната  машинария. 

* Нарязват се франзелите с дължина, колкото наличните кренвирши, или отрязват капачетата на дългите питки от единия край. .
* Обелените кренвирши се поставят във вряща подсолена вода  в тенджера и кипват за 2-3 мин. 

* През това време на съседния котлон - включен на макс. е поставена металната част на масáта се приготвят кренвиршите:  той е достатъчно загрят за това време. 

* С върха му се пробожда франзелата или питката от срязаната част  - през цялата дължина - към крайчето. И едно-две завъртания вътре, за да "изпече" средата.  

* Тъй като тези питки са почти кухи, горещината на метала  изпича меката част на хляба и прави достатъчно широк отвор, за да влезе кренвирша вътре.  Набързо се повтаря операцията с останалите питки; ако трябва - загрява се още веднъж. Ако тенджерата е голяма и дълбока, остарата  част на масата може да се постави вътре във врящата  вода - пак се нагрява достатъчно.

* Сипват се задължителните 2-3 лъжички лютеница, горчица по желание, пъха се 1 сварен кренвирш и, завива се долната част на питката с достатъчно плътна салфетка и ............ от там нататък май не трябва да пиша указания за употреба. Ако питката е изостанала и поизсъхнала, може да мине за 20-30 сек. през микровълновата. 

Продължавам със следващия:  Американски хот дог.

Поне така се продава тук. Надявам се да не е оригинален, колкото "руска"-та салата.  Но както и да е, вкусен е, малко по-различен от предния хот-дог и много по-лесен за "изпълнение". 

Кренвирш, изпечен на скарата или грил тиган се поставя в срязана по дължината питка върху подложени 1-2 лъжици лютеница. Поставят се в загрята скара с капак  ( тип тостер-сандвич), затваря се капака и, но не се притиска, за да не смачка питката, а само да я покрие и леко запече. 

Достатъчни са 2 мин-. и  е готов. 

Следва поръсване с кетчуп (правете си домашен :))) майонеза, или горчица и отново хващане с две ръце и наслаждаване на топлия сандвич.

Третото предложение е за Корн-дог
Когато го видях това предложение преди 6 години в "Гответе с мен" реших, че ще ми стане любима закуска. Така си е, само дето  фритюрника си го ползвам за пържени картофи, а тези, намушени на шишчета кренвирши ги пържа в касерола , достатъчно широка да събере 3 такива "шишчета" - на всяко шишче е мушнат половин кренвирш. Според ширината на съда се определя големината на "кученцата", а то може да бъде от кренвирш или от наденичка

Продукти за пастата ( за 6-7 кренвирша): 

2 яйца
100 мл  прясно  мляко
1/2 ч. л. сол

1 равна ч.л. сода за хляб
1 с. л. захар

2 с.л. царевично нишесте

2 с.л. царевично  брашно 

и обикновено брашно (типово или  бяло) за да стане сместа на гъста каша.

още 3-4 с.л. царевично брашно 

олио за маслена баня

 

Приготвянето е бързо: 

* Яйцата се разбиват, прибавя се прясното мляко, сол, захар и на 2-3 пъти брашното със содата и нишестето.

* Разбърква се много добре, за да няма бучици, а  гъстота да бъде като кексово  тесто.

* Оставя се да почине за 10 мин., през които кренвиршите  се приготвят (намушкват) на шишчета за печене, или на дървени клечки за сладолед.  Всички се овалват в онези отделени 3-4 с.л. царевично брашно, за да може да залепва пастата по тях.
* Приготвя се широка чиния, покрита с кухненска хартия, на която да се отцеждат. Тук може да се приготвят и сосовете - Беарнез, Кетчуп, майонеза, горчица..... и горните съвсем не са за закуска - студена чаша за бира.

* От пастата за паниране се сипва в дълбока чаша - подбира се такава, която да събере цялата дължина на парчето кренвирш потопено. 

* Отцежда се и се потапя внимателно във вряща мазнина (котлона да е загрят на 2/3 от мощността му).  Следва другото шишче.... другото... и наблюдаване на тези, които се пържат, защото не им трябва повече от  минута и половина, през което време се обръщат. 

* Изваждат се на хартията, за да се отцедят. 

* Следва бързо потапяне в любимия сос и ............ да ни е сладко :))

Печено свинско месо с гъбено-чеснов сос

      Преди време споделих как пека  цели парчета  свинско печено месо от бут  (с адската замазка) и твърдях, че е най-вкусното печено месо. Това този път определено го надмина   съдейки по охотата, с която авджи Стоев похапваше от това. Човек, който обикновено не харесва  такива печени големи парчета месо, тъй като били сухи. Разбирайте без сос. И не-печени на жар :) Разбира му тр....та, както казваше приятел.  Но пък и тук наблегнах на соса, който никога не стига у нас. И разбира се "впечатлих" милото с едно от имената на соса  - "грейви"  а другия път ще го разнообразя с "жу". Които всъщност са различните чуждоезикови наименования на соса от печеното месо, обогатен със зеленчуци, или бекон. Точно тук - сосът е приготвен с печен с месото чесън и гъби. За разнообразяване на обикновения гъбен сос, който приготвям към печените меса. Честна дума - така повече ни харесва.   Непременно си го направете, ако сте почитатели като нас на печените меса . 

Продукти за ~ 7-8 порции  Печено свинско месо 

2 цели парчета месо по около 800г  (едното ми е бут, другото е рибица, но  ще стане и с врат) 

3-4 с.л. олио 

3 ч.л. горчица 

3 с.л. кетчуп 

3 с.л. кисело мляко

3 ч.л сос/меласа от нар (вече се намира в много магазини) 

1 с.л. подправка за печено месо (при мен е черен пипер и кимион в равни части)

1 ч.л. сол 

100 мл червено вино 

50 мл соев сос 

100мл вода 

няколко стръка салвия 

5-6 цели глави чесън 

~200 г гъби

~60 г масло 

1 ч.л. нишесте 

~250 мл бульон или вода 

Приготвяне: 

* Запечатваме месото на тиган в мазнината от всички страни за по минута и половина-две.  Не трябва да остане сурово място. 

* Изваждаме  в тавата за печене, а тигана  отместваме встрани, защото по-късно ще ни трябва пак.

* В купа  смесваме  продуктите от втората част :) горчица, кетчуп..... сол. 

* С тази смес намазваме  парчетата месо  отгоре и встрани с тънък слой  и наливаме течностите в тавата. 

* Почистваме главите чесън  хубаво от мустачките,  а в края опашката :) се срязва - да се освободят връхчетата, защото после така лесно излизат опечените скилидки чесън. 

* Прибавяме ги  в тавата. 

* Тук е малко странно, но веднъж  гледах как Джейми Оливър покри месото с намокрена хартия за печене, за да го запази сочно, под фолиото. Направих точно така - с един лист хартия за печене, намокрен и изстискан с шепа  се покрива месото - краищата остават вътре в тавата, не я покриват. 

* Следват два пласта алуминиево фолио, с които  покриваме  плътно тавата и притискаме краищата му към ръбовете на тавата  така, че да се запечата - да не излиза парата по време на печене. 

* Поставяме я  във фурната (ако се сетите предварително да загреете ще е добре, аз забравих) и когато чуем, че вътре месото започне да се готви - намаляваме градусите на фурната на 140*. 

* И така оставяме тавата  вътре за около 3,5-4 часа. Много подходящ съд за готвене тук е бавноготвещия слоукукър, където и аз ще го готвя следващия път, но този път бързах :) и го изпекох във фурната. 

* След като измине това време изваждаме тавата,  развиваме месото и го прехвърляме  в голяма  затоплена чиния, в която ще се сервира после - керамичната тава си ползвах аз, която иначе ми е малка за готвене :)))) 

* Покриваме месото с плътно с фолиото от печенето.  Когато прехвърляте такова месо ползвайте лопатка,  щипки, или лъжица, за да го извадите, или местите, не го дупчете с вилица. На всяко печено месо са му нужди 10- мин. почивка, през които месото си поема обратно част от сока, пуснат по време на печене. 

Следва приготвяне на гъбено-чесновия сос 

* Връщаме на котлона тиганът от запечатването на месото и поставяме в него  нарязаните гъби. 

* Наливаме 20-30 мл. вода, посоляваме съвсем малко гъбите и ги задушаваме (под капак) , докато останат на мазнина - целта е да омекнат :)  Едва тогава наливаме 1ч.ч.  горещ бульон/вода, с която гъбите се варят, докато се изпари около 1/3 от течността. 

* През това време изстискваме две-три  от печените глави чесън в соса от печеното месо и ги размачкваме хубаво в него.  

* Прецеждаме през сито този сос, като претриваме с опакото на лъжица, за  да  остане фин, без парченца от чесъна. Нищо, че после гъбите ще бъдат на по-големи парченца :) 

* Прибавяме го към бульона с гъбите, изчакваме да заври, сгъстяваме соса с нишестето, размито в малко вода  и изключваме котлона.  

* Пускаме парчето масло в соса и го бъркаме, докато се разтопи. 

* С готовия сос заливаме печеното месо и покриваме с капак, за поне 10 мин. преди да го разрежем на филии и сервираме :) с по 3-4 лъжици от соса и.... това картофено пюре например.