26 април 2017 г.

Дестинация северозапад

       Един от символите на северозапада. Белоградчишките скали. Заедно с пещера "Венеца" от няколко седмици често одумвани в  къщи. От мен, естествено, към авджи Стоев. Който така ме изненада  почивния петък преди Великден да тръгваме, че се наложи да събирам багаж за 5 мин.Буквално. Съчетавайки съвременната техника и старата пътна карта на България, докато пътувахме вмъкнах за посещение  и двете големи пещери в Северозапада - Магура и Леденика 
      Наред с феномена Белоградчишки скали, районът крие в недрата си и един друг чуден свят,  който малко хора  виждат, но е не  по-малко вълнуващ и красив. В този свят по-трудно се влиза и като че ли той ревностно пази прелестите си. Светът на пещерите. 
      Снимките ми естествено не са връх във фотографска област, но времето се стопли, идват още почивни дни и само давам идея как да изкарате два от тях в дивния, спокоен и наситен с пещери, манастири и зеленина северозапад. 
 
      Пещера Венеца - съкровище в земята на 140 млн. години. Научих за нея преди месец в гръцката пещера Алистрати. Още снимки, макар и лоши - в първите две думи горе :) Най-красивата пещера в България, която съм посетила. Без преувеличение.  Малка, но изключително наситена пещера - влиза се през тесен  вход с метални стълби, дължината е около 200м. за посетители с 5 зали,  в които може да се видят всички видове вторични калцитни образувания, които природата може да извае  - задължителните сталактити, сталагмити и сталактони, невероятните и нежни хеликтити, тук доста големи; дендрити, драперии,  разноцветни арагонитови кристали,  коралити и синтрови езера.  Посещението е задължително с каска, защото много от образованията висят над главите, а тунелите са ниски. Е, някои хора решаваме, че имаме достатъчно коса по главата и си спестяваме каската, защото тя пречи на въртенето около оста ми :)  
      Открита наскоро, през 1970 год. при взривни дейности от съседната кариера за  добиване на камък за печене на вар, но наскоро след това  затворена, заради вандалски набези. Една през 2015 год. е отворена отново за посетители.  Ако и екскурзоводката беше разказвала по време на обиколката, щеше да е една много интересна обиколка. Ама и аз явно много искам, сравнявайки я с гръцкия гид (който беше българка). Намира се до с. Орешец, отбивка от главния път от Монтана за Видин. В селото/гара Орешец има достатъчно табели и няма как да се объркате - щом дори ние не успяхме нито веднъж по време на тази обиколка :) За пещерата може да прочетете повече в интернет, но ви уверявам, че си струва да се види.  Тук може да видите клипче,  изработено от тв Видин. Не само аз, но и пещерняците я определят като най-красивата от българските пещери и не случайно носи името "Венеца". 
 
 
 
 
      Белоградчишките скали  - конгломерати, пясъчници и легенди. Шедьовър на природата на над 200 млн години, в който всеки камък си има име и история. Най-лесно разпознаваеми са Конникът,  Мадоната, Дервишът, кукувицата...... Първата легенда, която научаваш, докато обикаляш крепостта и камъните (тук може да отиде цял ден дори)  е легендата за Мадоната. Преди много векове сред скалите имало девически манастир, в който служела красивата монахиня Витиния. Мълвата за неземната й хубост се разнесла из цялата Римска империя. Един ден пред портите на манастира се появил римлянинът Антонио. Те се влюбили безумно, но естествено криели любовта си. След година детски плач огласил килиите на манастира и сестра Витиния била изправена пред строгия съд. Монахините решили да я прокълнат и изгонят заедно с детето. В това време откъм хълма се задал Антонио на белия си кон и умолявал да оставят любимата му. В този момент над скалите се извила буря, паднал гръм и манастирът се сринал, като всичко наоколо се вкаменило - Конникът, Монасите и Витиния, която се превърнала в Мадоната с детето на ръце. И тъй като денят преваля, може да си намерите стая за нощувка в къща за гости - има в самия град, но ние предпочетохме в близкото на 3км. село, пътят до което откриваше още невероятни гледки към скалите, а и няколко отбивки от главния път - по черни, но добри за лек автомобил пътища, ни дадоха възможност за добра обиколка около тях. Човешкото око е ненаситно :) 
 
 
 
 
 
      Пещера Магура.  Имахме късмета от същия ден да бъде отворена и залата с рисунките. Пещерата - в сравнение с Венеца е млада, на около 15  млн години,  е най-известна с откритите в една от големите и зали   рисунки, датиращи от епохите на  палеолит, неолит, енеолит и начало на раннобронзовата епоха. Изображенията са издълбани в скалата и нарисувани с прилепно гуано ( най-скъпия в момента тор).  Според историята пещерата (и многото пещери в района ) са образувани вследствие сблъсъка и  на Африка и Европа преди хилядолетия.  Рисунките са с разнообразна тематика и разкриват цялостния живот на предците ни от съответните епохи от 11 хилядолетия насам. Показват ловни, битови и еротични сцени, танцуващи жени, оръдия на труда, животни и растения, различни звездни картини. На голяма част  от тях изображенията на жените са по-големи от тези на мъжете, което е довело  учените до мнение, че това е било в ерата на матриархата. Матриархатът не е мит  :) . 
 
 
Видяхме и Слънчевият годишен календар от късния енеолит, който се слави с прецизна точност на записите.   Рисунките към него много образно разкриват регионалните празници, обичаи и емблематичните за онова време персонажи. Разработен е каталог на всички рисунки (1031 на брой и трябва да се четат от дясно на ляво), който ще позволи с абсолютна прецизност и научна точност те да бъдат сравнявани с други рисунки по света. Това създава голяма база за сравнение между символите и дава възможност за техния пълен анализ. Съвременните учени имат нов прочит на рисунките в пещерата Магура - според някои те не изобразяват примитивния бит на хората, а са символи. Това говори за записването на различни познания и дори философски концепции. Някой ден ще разберем кое от двете е вярното, а до тогава ще се наслаждаваме на тази огромна праисторическа библиотека, събрала знанието на живялите през онова време хора. И на безбройните пещерни забележителности в шестте зали, скрити под Рабишката могила, близо  с. Рабиша и над Рабишкото езеро. Изходът на пещерата е над езерото и тъй като до  паркинга, близо до входа е около 2км., има влакче, което извозва туристите, ако не им се върви. Но пък точно в този сезон удоволствието да се разходиш из хълма е голямо, защото толкова много люляци на едно място не бях видяла :) "Люлека ми замириса", както е казал дядо Вазов. 
 
 
 
 
 
      Пещера Леденика. Ледена епоха през април. Отиваме към подземното ледено  царство  във Врачанския балкан.  Пещерата е една от първите  благоустроени в България и сега до нея по  проект "Туризъм без сезони" са  направени, паркинг, площадка за игри, въжена пътека по дърветата, макети на някакви объркани приказни герои и баба Яга, голям и комфортен информационен център, в който може да разгледате и научите повече за пещерата (макар че екскурзовода тук не ни остави миг да скучаем с историята и разказите за пещерата, да ни показва и назовава различните образования),. Самият информационен център отдалеч се вижда, че е направен във формата на прилеп.  На входа  пред пещерата е направена имитация на снежна прясна с кацнала на нея мравка/или бръмбар с копач, което ми се видя малко кичозно, но това е само моето мнение :). То на мен почти всичко ми се видя кичозно, но гледката в пещерата компенсира това. 
 
      Пещерата е на около 2 млн. години. Доста млада в сравнение с горните две.  Името и идва от ледените сталактити, сталакмити и сталактони, които се образуват в първата зала, която  е най-студена. В момента беше около -2*, но зимата падала на -20*.   Открита още през турско робство от овчари, които по-късно са прибирали на хладно издоеното мляко. Тук каски не ни даваха, но пълзяхме през ниския проход "Плъзнята", за да видим и  потопим ръка в малкото синтрово езерце на желанията. 
 
Мише се изненада от спомените си за голямата  концертна зала :) на 52 години тя вече не му изглеждаше толкова голяма, каквата я е  имал в спомените си от 10 годишен. Дори да не му работи фантазията на човек, екскурзоводката показва и назовава всички фигури - Орел, глава на великан, слон, Дядо Коледа, Седмото небе, завесите, уникално бялата зала....Маршрута на пещерата е доста по-малък, сравнен с този  от Магурата - около 350 м. Не че може да видите, но да знаете, че там живее и едно малко бръмбарче, което не обича светлината - светломразеца :)  То е съвременник на динозаврите и е останало непроменено във вида, в който е било преди 150 милиона години. Извадено на светлина, умира за около 2 минути. Заради него и запазване целостта на образуванията в пещерите не разрешават снимането със светкавица. Не знам дали светлинното шоу, което правят вътре с разноцветните прожектори не рушат и пречат на прилепите, но се радвам, че не ни го причиниха - видяхме пещерата в естествения и вид. 
    
 
 
 
      На прибиране  по път ни е Черепишкия манастир. Малко се отклоняваме от главния път, но красотата на Искърското дефиле си заслужава.     
 
      Сгушен в подножието на величествени скали, манастирът е оцелявал и съграждан отново въпреки неколкократното опожаряване през турско робството. Смята се, че днешното си име храмът получава от белеещите се кости на загинали воини, останали след епична битка на цар Иван Шишман през 1396 г. Стръмните стълби след входа на манастира водят към костница, в която се пазят костите на последните Ботеви четници. Между църквата "Св. Георги" и сградата, в която спят монасите е постройката, в която е живял Вазов при посещенията си в манастира. Запазена и поддържана е терасата, на която е почивал. Това е имястото, където е писал "Една българка". Освен на него, манастирът е бил любимо място на Софроний Врачански и на Алеко Константинов.  Обичал е да се разхожда по алеята край реката и почива на пейките. "А хубав е наистина; Боже, колко е хубав този пусти Черепишки манастир! Извивките на шумящия Искър, притиснат от едната си страна със зелени и разцъфтели лесисти хълмове, препълнени със славеи; от другата страна притиснат от надвиснали разноцветни и разноформени гигантски скали, изпъстрени с пещери… (от пътеписа „В българска Швейцария“)."
  
  
 
 
 
Внимание! Ако ходите на пещера, не тръгвайте с чехли, неудобни обувки, къси панталони и ризки с къс ръкав :) На доста места от влагата е кално и хлъзгаво по пътеките, а температурата в някои пещери  е много по-ниска от околната навън. 

Жилетка и връхни дрехи обаче няма да са ви нужни, ако слезете 100км на юг от границата ни с Гърция до пещерата Алистрати, между Драма и Серес.  Там температурата целогодишно е 17*, има екскурзовод и на български език и ще занемеете от възхищение пред красотата, която се разкрива след отварянето на вторите врати. Сигурно така се е чувствал Али Баба, когато се е отворила пещерата. 
 
 Оставих представянето на тази пещера за последно  днес :) По думите на голямата ни девойка, с която бяхме там, след като я видях, ще сравнявам следващите с нея и няма да ми харесват. Не е съвсем така, харесват ми, но наистина сравнявам. В ущърб на нашите, български.  Според NG  тя е сред 10-те най-красиви пещери на света.  Снимането вътре е забранено със, или без светкавица, глобата е ужасно солена :) и моите човеци ме предупредиха да не си и помислям да снимам. Не, че имаше време - пътеката за разходка в пещерата е дълга около километър (самата пещера е дълга 3км), висока на места 40 м. - с няколко тунела, които не са отворени за посетители. За своите 2 млн. години  цялата тази дължина, ширина и височина е изпълнена с огромни висящи снежнобели сталактити - някои от които колкото нашия 12-етажен блок :), червените сталагмити, безброй хеликтити - ония коралови образувания, тук мнооого и големи и няколко безброя :) дендрити и пещерни бисери. Накъдето и да се обърнеш - а то обръщането е едно непрекъснато въртене и леко придвижване напред - красотата на всички тези образувания  спира дъха ти. Този един час разходка в пещерата е крайно недостатъчен и само трезвия  ум на младите хора ме възпря да не се върна обратно в пещерата с влизащата мълчалива група възрастни английски туристи -вече не ми трябваше беседа, имах нужда да гледам това съвършенство на природата още и още......
 
 
 
Съвсем близо до пещерата се намира и каньона на р. Драматица, който също си заслужава да бъде видян. Поне отгоре :)  с лодка някой друг път. 
 
Снимките долу са от сайта на Пещера Алистрати Вижда се ориентировъчно  какъв е мащаба на образуванията, но за съжаление не предават и една десета част от истинската красота.  Там, в Алистрати, научих за нашата пещера Венеца от екскурзоводката ни.  
     
      В началото писах, че решихме и тръгнахме за Северозапада за 5 мин. Какво му трябва на човек - два ката дрехи, обувки, фотоапарат, телефон, пари и четки за зъби. Мдаааа. Може би и малко информация за пещерите в района, в който отива. Ей така си пропуснахме пещера Мишин камък, която също е благоустроена за туристи и се намира съвсем близ о до Белоградчик - в Чипровския дял на Стара планина. И тъй като съм оптимист, ще го приема като знак, че пак трябва да се върнем там :) в дивния ни северозапад..........

9 коментара:

  1. Пепи,
    много интересна е цялата публикация, снимките са страхотни.Ще посетя при първа възможност тази пещера " Венеца ".Много е красива.Но и всички други пещери и забележителности също.Благодаря за насладата и чудесното клипче.
    Поздрави !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. БЛагодаря, Ели, поздрави и на теб! Ако решиш да посетиш Венеца, съчетай с Мишин камък - гледах, че не е далеч и явно има какво да се разгледа и в нея.

      Изтриване
  2. Наистина дивно, прекрасни места и страхотни снимки -
    ще се върна да чета на спокойствие...
    Благодаря, Пепи, поздрави и хубаво утре или днес:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аз все още чета за тези пещери, Диди :) беше ми малко това, което научих там. Поздрави сърдечни и хубави почивни дни!

      Изтриване
  3. Много ми се искаше да споделиш тук повече за това ви пътешествие и ти благодаря, че го направи! Някои от местата са ми отдавнашна мечта. Като останем настрана други фактори, тази част на България е природно много красива. Чудесни снимки, много настроение. Поздрави, Пепи!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Тази част е поизоставена, Кате, има много пустеещи земи, къщи и почти цели села. Ако обаче някои умни глави помислят повечко да благоустроят природните забележителности, пещери, манастири, крепости... туризмът ще процъфти - дори планината там е различна. Е, само дано не правят други паркове като кичозния Леденика. Когато се приберете, намери два-три дни и го посетете.

      Изтриване
  4. Thank you so much for this very interesting read! I'm from Canada and would like to see thsese caves with the family. We have a Bulgarian background and it's very interesting for our child to learn more about the landscapes in Bulgaria.

    ОтговорИзтриване
  5. Наистина удивителна е природата на този позабравен край!Следващия път посетете и Лопушанския манастир, където преди три години бе открита зазидана в стената 320 годишна икона на Богородица и е изложена за поклонение.Забележителен е също и Клисурския манастир в този район, по пътя за Вършец .( който бе забележителен курорт в миналото, с уникални лечебни води и природа) Има много още какво да се види в този край на България...

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...