31 юли 2012 г.

Да затворим лятото в буркани

 
Поредната серия от консервирането (от посочената връзка  да се изключат няколкото месни консерви) . Този път е време за краставиците, или по-точно -  корнишоните - пазара е залят с тях.  Затова банално :)) но отговорно, тъй като миналата зима ги правих малко на шега и през февруари се наложи да купуваме  кашон с буркани.... от който все още има няколко бройки. Трудна работа е да накараш хора, несвикнали с промишления вкус да харесат какво-да-е-серийно-производство.  Затова тази година от рано, повечко и като количество, и като асортимент. 



№1. Класическите   Стерилизирани корнишони

1 равна с. л. сол* (12гр.)
1 пълна с.л. захар* (15гр)
~ 70 мл * ( тук аз ползвам  домашен ябълков :)) ~ 9 градуса е.
2-3 резена лук (кромид)
5-6 зърна черен пипер
1 зърно бахар
1/2 ч.л. семена от синап/хардал  (бял или черен)
копър ( ако има цъфнал е за предпочитане) )


* Горните продукти се поставят  в бурканите. 
* Корнишоните се измиват и нареждат възможно най-плътно в бурканите. 
* Долива се вода до горния ръб, слез извивката на буркана и се и се затварят с капаците. 
! Тук се уверете, че всички са добре затворени.


* Продуктите са за 1 буркан, тип Омния, от 800мл.  Ако буркана е по-малък, от тези с винтови капаци - захарта, солта и оцета трябва да се намалят. Но тъй като тези буркани са с много различни обеми, не се наемам да кажа колко точно - там ги правя на око, според размера. Един  кг. дребни до средни корнишони  пълнят  2 буркана Омния.  Едри не харесваме, тъй като първо не уплътняват добре в буркана, и второ не са така крехки като дребните  корнишони.
* Приготвянето на продуктите става индивидуално, за всеки буркан. Поставят се всички подправки на дъното и едва тогава нареждат корнишоните. И едва, когато са готови, напълнени  бурканите и доляти с вода, се запечатват и стерилизират. Стерилизират се само 5 минути - времето се отчита  от момента на завиране на водата; изваждат се  веднага от съда и обръщат на капаците. (внимавайте със стерилизацията, ако се забавите, краставичките ще омекнат и няма да бъдат твърди и хрупкави).
* Супената лъжица не е от най-големите, тип малък черпак :); равната лъжица сол, на пръв поглед и опит се получава така: пълни се лъжицата и  с гърба на нож се отстранява излишната част, която е над метала  на лъжицата (ама го обясних, не знам колко се разбра, но ще го снимам довечера) ; лъжицата захар е с връх, но не препълнена, а леко заоблена над стените на лъжицата. Затова ги измерих в грамове. Захарта е малко повече като количество; това е по наш вкус, но в никакъв случай не сладнят. Ако предпочитате соления вкус да е по-осезаем - захарта е 1 ч.л.
* По същия начин и количеството оцет - преди години ги правихме, както много други домакинства сигурно - с оцет до резката на буркана (Омния-та имат такава резка долу.) И това количество е около 100 мл оцет. Но (пак на нас, но това е в се пак моя блог и нашия вкус :)) ни идваше кисело, затова и намалихме количеството на оцета. Или - ако нямам домашен под ръка, ползвам 6 градусов, ябълков, 80-90 мл.





Които до сега правех само нарязани, но тази година сложих и цели корнишони, които (първата партида) след  узряването (смяната на цвета им) вече прибрах на по-хладно. Изпробвани; гарантирано стават и за зимнина.





които заложих вчера, вече се вижда, че саламурата им е помътняла, а отгоре  под белия капак (обърната купичка) белия отблясък е филията хляб, завита в тензух. Гърлото на самия буркан също е покрит с парче тензух, вързано с гумено ластиче. И тъй като нямат никакви аспирини и консерванти в тях :)) нетърпеливо очакваме да минат 5 дни (Ирма, толкова съм казала), за да ги опитаме.

30 юли 2012 г.

Маринована пържена бамя


       Май всяка година около в края на юли започвам зимнините и в частност с бамята, тъй като по това време на пазара излиза първата и за мен е най-крехка :) Тогава задължително правя  повече или по-малко Маринована бамя ,  в зависимост колко съм накупила и поне няколко пъти през лятото и Салата от печена бамя,  на която подбирам времето така да се случи,  че да бъде на скара. С въглища и жар :)) 
       Тази е подобна, но малко по-нездравословна - пържена е :). Но пък освен салата е и  чудесна лека  вечеря. Е, с парче сирене, разбира се.

Продуктите 
нямат точна мярка - зависи от това, с колко бамя  разполагате. В 1 буркан от 600 мл. се събират ~ 300 гр. бамя ( предполагам всички знаят, че най-вкусна е младата, с големина като кутре чушка на зеленчука) 

Приготвя се марината:  
отново за 1 буркан от 600 мл. - по 40-50 мл.  олио/зехтин и оцет.
по 3-4 стръка  копър и магданоз, 5-6 скилидки чесън,  1 ч.л. сол и 1 ч.л. мед.
При пърженето зеленчука омеква и се подрежда сравнително плътно в буркана.
а ситно нарязан лимон си сложих като "подправка", след като извадих от буркана.

* Бамята се пържи в  силно загрята  мазнина до  зачервяване от двете страни - на маслена баня, така става бързо и тя самата се пържи бързо, вместо да се напива с мазнината. 
* Изважда се в бурканчетата с поставените в тях подправки,  които се  затварят с капак и обръщат върху него, докато изстинат. 
Това е :smile1: 

27 юли 2012 г.

Първо, второ и десерт - Еликсир по три


       Днес е пилотното издание  :smile1:  на новата ми категория в блога "В петък на гости".  До тук гостувах в различни блогове и сайтове, представяйки техни рецепти, които са ме впечатлили, но съм ги приготвяла аз.  Реших, че е време  да си поканя  гости тук. Или по-скоро любителя кулинар  - аз, да заведе любителя на кулинарните блогове на гости на приятел, който ще ни представи своите рецепти и изпълнение.
       А знаете за гости човек се приготвя  с тристепенно меню. Поне. И посреща с питка.


            За първи гост в рубриката, много бързо реших кого да поканя, водена от следните (егоистични) подбуди:
1.
да се представи с ястие, далеч от  сочното свинско месо, което  в моят  блог преобладава, за да внесе свежест в ястията;
да се представи с десерт, тъй като в боя блог дефицита на десертите е изключително голям;
да има пита или погача, тъй като такива в моя блог почти няма............

2. известно е, че съм много контактна личност  :parting2: и  с голяма част  от пишещите в любимия ми форум на Гответе с мен и блогъри се познаваме лично.  С други имам огромно желание да се видим на живо и запознаем и се надявам с това гостуване да ускоря една такава среща  с днешния ми гост.

3. Гостът ми да е сродна душа и със същото хоби, което се подразбира, но и да бъде много позитивен човек, който се радва на живота, за разлика от моето сивогледство в някои делнични дни.

и  никой не  би отговорил  по-добре на тези критерии от Роси, позната в кулинарните блогове с нейния Кулинарен еликсир, а готварските форуми на Гответе с мен и бг-мама  като Еликсир.

Вижда се вече, че първият ми гост в блога е Кулинарния Еликсир -  Роси.
 
1. В публикациите си в блога Роси обикновено ни представя първо, второ и десерт  :smile1:
2. Роси е човекът, с когото се надявам в скоро време да се срещнем извън виртуалното пространство.
3. И тя като мен е превърнала пребиването в кухнята в удоволствие,  с което да радва близките си и вместо да го приема като неприятна и досадна част от след-работното време, тя се забавлява не само, докато  готви, но и докато аранжира, увековечава крайния продукт на снимка, поднася своите ястия и не на последно място сяда  в среднощните часове и пише публикации не просто "Продукти...., приготвяне", а влага и частица от себе си във всяка публикация.
      И  съвсем не на последно място, Роси е позитивен, непринуден, земен  и мил приятел, с когото мога и обичам да говоря (пиша в случая)  и на  теми, нямащи нищо общо с  кулинарните шедьоври, които готвим в ежедневието.  И имам чувството, че се познаваме от години и ме зарежда с изключително позитивната си  енергия, която струи от всеки неин пост, коментар или писмо. 
      А нейният блог е едно изключително  място, в което всеки, попаднал там, се чувства уютно. Начинът на поднасяне на ястията, много от тях и постъпково приготвени; аранжирането им  и подредбата на постовете и е нещо, на което се възхищавам всеки път; разнообразието от рецепти е огромно - както традиционни, така и за  експериментаторите в кухнята - всичко там е истински Еликсир за окото и душата и и  съвършено удоволствие за всички сетива. Тя е и човекът, който следи публикациите на приятелите си, не пропуска никога да остави топла и сърдечна дума в коментарите, като преди това е изчела цялата публикация  и е в час с всички събития и ситуации около публикациите и никога  не прави едното разписване от куртоазия. 
С огромно удоволствие Ви представям   Кулинарен еликсир с Роси -  Първо, второ и десерт,  насладете се! 

А аз, мила Роси, сърдечно ти благодаря  за   това, че откликна на поканата ми; че приготви не едно, а цели три вкусни предложения,  които виждам, са изключително съобразени с вкусовите предпочитания  на моето семейство!  newsm51


 ***************************************************************************

Какъв изкусен кулинар е Пепи съм убедена,че няма нужда да ви казвам,защото всички отдавна сте се убедили!
Какво необятно море от рецепти има  тук - също!
Абсолютно съм сигурна  ,че няма блогър,който да не е черпил вдъхновение от нейното кътче и,че всеки който е затърсил рецепта за нещо със сигурност е минал и от тук!
И има защо!
По същия начин и аз още,когато ме обхвана кулинарната муза за нещо по-различно от традиционните домашни гозби,много често надниквах тук,опитвах рецепти-все отлични,и все още продължавам да пълня очи при всяка нова публикация!
Онова,което винаги ме е впечатлявало в Пепи  е какъв колосален обем от ястия и десерти може да приготви за един ден,колко отдадена и предана е на семейните предпочитания и как всяка рецепта те грабва и е  лежерно представена с едно много приятно и свежо чувство за хумор.
Всяка покана да гостувам в нечий блог за мен е особен израз на уважение и внимание.
Пепи успя да ме изненада изключително приятно предоставяйки ми огромната чест да бъда неин първи гост и аз се чувствам невероятно щастлива и поласкана от подобен жест,в основата на който вярвам са нашите взаимни симпатии и близки,приятелски контакти!
Пепи,благодаря за доверието и за възможността първа да оставя своя скромен щрих в необятната кулинарна картина,която си създала с това твое местенце през годините,влагайки много труд,време,последователност и любов!

При цялото това разнообразие от рецепти се досещате,че избора ми не беше лесен.
Постарах се да се съобразя изцяло с вкуса и предпочитанията на Пепи и сие компания,за които знам,че ключовите думи са месо,сирена и шоколад.
И въпреки тази добре очертана изходна позиция прерових много щателно кулинарното пространство в търсене на нещо подходящо.Първоначално ми се искаше да избегна месната тема,защото тук тя е застъпена толкова богато,че едва ли можех да добавя нещо повече .
Но от всичко прегледано нищо постно или със сирене не успя да ме заинтригува достатъчно,да е като за Пепи тъй да се каже. :)
Затова сирената намериха място в питката.
Десерта категорично трябваше да е шоколадов,за да е по вкуса на "канибалите",но и плодов,защото знам,че Пепи обича плодови сладкиши.
За ястието съм почерпила идея от едно много фино блюдо,което консумирах  наскоро в хотела в Банско и много ми хареса като едно вкусно и леко предложение за лятото .
Само че в оригинал беше приготвено с филе от пъстърва ,но Пепи не си пада по нея,затова я замених с филетиран лаврак.Знам,че броколите няма да й допаднат,но те са повече за колорит в порцията. :)

Скъпа Пепи,надявам се да съм уцелила правилната комбинация и с това меню да съм се вписала максимално близо до вашия вкус и в тематиката на този блог,който за мен винаги е бил като една богата кулинарна енциклопедия!

  *****************************************************************
Сметанова погача с чедър,камамбер и гауда


Продукти:
за тестото:
100 мл. топла вода
20 гр. жива мая
200 гр. квасена сметана
1 ч.л. захар
1 с.л. сол
4 с.л. зехтин
420 гр. брашно


 за пълнежа:
чедър,камамбер и гауда  /или други сирена по избор /
босилек,риган и мащерка / или други билки по избор /

за намазване отгоре - жълтък + 1 ч.л. олио + 2-3 капки прясно мляко
за поръсване  - семенца мак или сусам,ленено семе,ким


Приготвяне:

Разтворете маята в топлата вода.Добавете сметаната,разбъркайте.Добавете и другите продукти и половината от брашното и започнете да замесвате тестото.Добавяйте постепенно останалото брашно,докато получите не лепнещо,но меко като за козунак тесто.
Оставете го настрана да почива,покрито с кърпа да не съхне.
През това време нарежете подправките на ситно и сирената на кубчета.
Подгответе си тавичка.Аз ползвах с диаметър ф 26 ,напръскана със спрей за печене.
Разделете тестото на две части.
Първата половина разплескайте на дъното на тавичката,като се постараете да изтеглите една част от тестото настрани като малък борд.
Разпределете кубчетата сирена,поръсете подправки.
Разплескайте другата половина тесто и с него покрийте отгоре плънката.Притиснете по края да се слепят двата пласта тесто.
Покрийте тавичката със свежо фолио или кърпа и оставете на топло да втаса до удвояване на обема.
Намажете с жълтъка и поръсете семена.
Печете на 170 гр. до суха клечка,при мен на функция долен реотан с вентилатор .

 
 
Питката стана душичка-пръхкава,мекичка,ароматна и богато гарнирана.

****************************************************************
Филе от лаврак  със сос Холандез и крутони от сьомга



Продукти за 4 порции:

4 филета от лаврак / или друга риба,например пъстърва /
1 малко котлетче от сьомга / не е задължително /
подправка за риба,млян пипер меланж,сол
3-4 с.л. топено масло

700 гр. моркови,сол,2 с.л. топено масло,млян пипер меланж
за гарниране :
броколи или брюкселско зеле,аспержи,грах,спанак / по желание /
за соса Холандез :
2 жълтъка
1 ч.л. лимонов сок
сол и млян пипер меланж
2 с.л. бяло вино
4 с.л. топено масло


Приготвяне:
Нарежете сьомгата на кубчета,овкусете я с млян пипер и подправка за риба.По същия начин овкусете рибните филета .
В тенджерка нарежете морковите и ги сложете да се сварят в подсолена вода.
В друга малка тенджерка бланширайте броколите в подсолена вода,и когато омекнат веднага ги прецедете и облейте със студена вода.Овкусете ги с капки лимонов сок и 1 лъжица топено масло.


В подходяща купа сложете жълтъците и използвайте тенджерката с варящите се моркови за водна баня.Бийте жълтъците непрекъснато над водната баня,те много бързо ще си сменят цвета и ще избледнеят.Добавете сол,млян пипер,топеното масло и лимонов сок и продължете да разбивате .Разредете соса с бяло вино до желаната гъстота.
В тиган сложете топено масло и изпържете рибните филета,отцедете ги на салфетка.Накрая джъзнете за кратко крутоните от сьомга.
Когато се сварят морковите  ги отцедете,пасирайте и овкусете с млян пипер и масло.


Сервирайте рибните филета положени върху канапе от пюре от моркови,поръсете няколко крутончета сьомга,полейте сос холандез и гарнирайте с броколи.
Вместо броколи за зелената нотка в порцията могат да ви послужат сотиран грах,брюкселско зеле,задушен спанак с масло или аспержи.

*****************************************************************
Шоколадов тарт Татен с кайсии



Снимката на тази рецепта бе една от първите от шоколадовата книга,която много ме впечатли.
Кайсиите изпъкваха невероятно красиво на фона на шоколадовата основа.
Понеже не бях правила до сега този всеизвестен десерт,се поразрових в кулинарното пространство и забелязах,че в почти всички клипчета и рецепти,особено чуждоезични,той се прави с многолистно тесто.
В българските блогове често присъства направен и с маслено тесто.
В Златната книга е предвидено в рецептата да се приготви домашно многослойно шоколадово тесто,което аз лично не бих се захванала да правя,защото не ми се точи,сгъва,прибира за охлаждане и изважда N пъти,а и предвидените близо 400 гр. масло за сладкиш с  диаметър 26 см. ме хвърлят моментално в лек потрес и още по-категоричен отказ от тази процедура.



Аз направих предварително кратко карамелизиране на плодовете /както видях в доста клипчета/,но сега го отчитам ненужно за кайсиите,защото те са достатъчно меки и ще се сготвят много бързо дори и само от процеса на печене.



Продукти:
за тестото:
140 гр. масло
3 с.л. бяла захар + 3 с.л. кафява захар Мусковадо
1 яйце
3 с.л. с връх какао
1 ч.л. бакпулвер
1/2 ч.л. канела
1 ч.л. тъмен ром
250 гр. брашно
1 п. ванилена захар

за карамела:
50 гр. масло
1/4 ч.ч. бяла + 1/4 ч.ч. кафява захар Мусковадо

 разполовени и почистени кайсии


Приготвяне:

В купа сложете всички съставки за тестото / маслото да е студено и нарязано на парчета / и замесете маслено тесто .Аз ползвах миксера с бъркалките за тесто.Когато се образуват маслени трохи ги съберете на топка и я завийте в свежо фолио.Приберете в хладилника за малко да стегне маслото.
В подходяща тава с не откопчаващи се стени и не залепващо покритие / може и тиган,чиято дръжка позволява поставяне във фурната / сложете маслото и загрейте на котлона да се разтопи.Поръсете равномерно със захарта и изчакайте тя да се карамелизира без да бъркате.
Подредете върху карамела кайсиите и ги покрийте с предварително разточената маслена кора.
Прехвърлете съда  в загрята на 180 гр. фурна и печете,докато бодната клечица в тестената кора излезе суха.
Извадете тавичката от фурната.
Изчакайте 2-3 минути да се охлади и обърнете сладкиша на поднос.



Както винаги тарт Татен се препоръчва да се сервира топъл.
Може би ако е приготвен с бутер тесто-да.
Лично на мен масленото тесто ми харесва охладено.



26 юли 2012 г.

Шоколадово-бананови мъфини



        Пак какаови мъфини у нас, но това е положението. Всеки приготвен у нас сладкиш без какао или шоколад се подарява или раздава и тъй като любимците не се впечатляват  такива  видове, последните не  намират място и в блога.  А тези шоколадово-бананови ги видях на страничката във ФБ на Перла, която пък от своя страна ги направила от блога на trampampulkanat. Когото посочвам като източник на рецептата.  Малко в стил "на девер ми Петко зълвин син", ама това е положението - както в старите тетрадки пишехме името на рецептата с името на колежката, от която сме научили, така и тук.



Продукти: (чаената чаша е с вместимост 240 мл)
3 много узрели банани***
1/2 чаена чаша олио 
2 яйца
1/2 чаша кафява захар /може и бяла
1 1/2 чаена чаша брашно
3 с.л.  какао на прах***
1 ч.л. сода (тук не пречи да се смени с бакпулвер)
 
Приготвяне:
* Фурната се загрява до 200° C и се подготвя мъфин-формата  (намасляват гнездата  или поставят хартиени капсули в тях).  
* Бананите се намачкват с вилица напюре. 
* Прибавят се яйцата и захарта; разбърква се.  
* Прибавя се олиото и отново се разбърква.
* На лист хартия се смесват  сухите съставки: брашното, какаото и содата
* Прибавят се към банановата смес на 2 части, като след всяка се разбърква хубаво, да се поеме сухата смес.
 
* Пълнят се гнездата на мъфините до 2/3 от обема им (много е лесно с лъжицата за сладолед) и пече в загрятата фурна  в продължение на ~20 минути, или до суха клечка.  
* Изважда се  тавата от фурната, а мъфините от гнездата -  на скара  се и оставят да се охладят. 



 ***Бананите по рецепта са три. Аз помолих един млад мъж да  ги намачка, докато се занимавах с нещо друго и после поех купата и продължих с яйцата. Едва след ден научих, че единия банан е дал фира някъде  по време на пюрирането им. Е, тези мъфини, които виждате горе са с 2 банана. 
***Какаото по рецепта е 3 чаени лъжици, но по най-горните какаови пристрастия  аз сложих 3 с.л. 

25 юли 2012 г.

Рибно филе с маслено лимонов сос


       Време е да продължа една идея, а именно да довърша серията 10 рибни. Заради появилите се домашни патладжани се наложи временно да  изпратя  водните обитател в забвение. Но има една рибка, която  открих в сайта на Кевин (наречен от  Ели  - Аспарагуса, което свързваме с аспержи естествено, не с цвете).  и  тъй като много ми хареса  маслено-лимоновия  сос с нея,  линка към рецептата трайно отлежаваше в съобщенията ми (да, да, там си пазя разни неща, които са ме впечатлили) ...... има-няма три години. Е, вчера и дойде времето, а след дегустирането -  както за много харесвани, но дълго отлагани рецепти, мигом съжалих, защо толкова дълго я прехвърлях......
       Рибата е филе от тилапия.  Едно, което и преди съм споменавала и продават с надпис  обезледено,  но което наистина след размразяване остава почти същото количество, което е било  и в замразен вид. Т.е. под и над филето няма два пласта лед и не си е изгубила вкуса на риба някъде в ледените бани. Може да бъде всякакво филе, а ако не е много дебело, дори времето за приготвяне ще бъде същото. Е, в другия случай просто ще се увеличи с няколко минути. 



Продукти: 
3 броя  филета ~ 900гр. (или други бели рибни филета)
сол и черен пипер на вкус
1 супена лъжица зехтин
1 супена лъжица масло
150 мл  бяло сухо вино
150 мл пилешки бульон
сока на 1 лимон + още 1/2  лимон
2 супени лъжици каперси (или ситно нарязани 2 кисели краставички)
2 малки люти чушлета - по желание 
2 супени лъжици масло.
1 супена лъжица пресен копър

брашно   (то не е по рецептата, но тъй като оставих повече сос, за да е плътен, овалях парчетата риба в брашното. )

Приготвяне:  
* Филетата се подсушават, посоляват и поръсват с черен пипер.
* Оставят се да починат за 5-6 мин. 
* Маслото и зехтина се загряват в  тиган.
* Рибните филета се овалват в брашното и изтупват от излишното.  
* Запържва до златисто от двете страни - по ~ 2-3 минути от всяка страна и изважда в чиния. 
*  Налива се виното, деглазира се тигана ( 1-2 мин.  къкрене на виното) и прибавят:  пилешкия бульон, лимоновия сок, половината лимон и чушките, нарязани на кръгчета,  и оставя да къкри до редуциране на соса наполовина. 
Връщат се рибните филета в тигана, прибавят се каперсите и  маслото и задушава под капак за 4-5 мин. 
* Сервират се рибата, полята с 2-3 лъжици сос, няколко резена лимон и чушка и поръсва със ситно нарязания копър (който при Кевин е магданоз) 

23 юли 2012 г.

Сорбе от лофант с мед лимон


Съвсем кратка информация за  растението лофант (агастаче) от мен.  (Lophanthus Anisatus Benth) В моя случай лофанта е анасонов,  но има още и мексикански, тибетски, лимонов и ...общо мисля са  към 7-8 вида. Различни са цветовете и аромата им.  В Гугъл има много информация, достатъчно е да напишете името му. 
Лофанта е билка, споменавана като панацея  за всички болести. До колко е така не знам, ние отглеждаме една градинка :)) с него по съвсем други - медоносни причини :))  Освен за всяка болка-билка, лофанта е медоносно растение, което цъфти през цялото лято (3 месеца) и е многогодишно. Не на последно място, при него не се налагат много земеделски операции като копане и  оране,  а издържа и на засушаване. С изключение на няколкото чая, които Стоев си е направил от него, останалото количество от билката го приемаме във вид на мед. Тази година реших да правя разни шербети от него, които замразявам във формички за лед, тъй като не съм любител на чайовете,  а ледените ми близалки - вече с добавен лимон - се оказаха доста приятни в жегите.



Тук  запарката не е много концентрирана,  тъй като е съобразена (пак) с моите вкусове. Ама все пак трябва и аз да го опитам, за да знам дали да препоръчвам или не :girl_haha: Но съм постигала доста  наситени, тъъъмно зелени цветове от оставянето на билката  дълго време в отварата.  Това е нещо, което може да се  "редактира" на вкус.  Този, светлия цвят, който се вижда горе е перфектния за мен, тъй като анасоновия аромат не е прекалено натрапчив. Затова и ще напиша времето,  за което направих запарката, а ако някой има, или се сдобие с билката и реши да си направи - може да коригира по свой вкус. Както и с подслаждането.  И както обикновено при мен става - това е само идея (при това съвсем не моя, а на Валери Нешов в една от сериите на Полуостровът на съкровищата).
ПП: Семена за билката вече се продават на много места тук в България. Ако има желаещи - мисля, че мога да уредя семе (като за отглеждане за билки, не за засаждане на градини :))) ) Преди 7-8 години  успяхме да намерим  и тибетски лофант, но като мейла и видяхме  цената, която човека иска за 100 гр.  с Мише се опулихме  :w00t::w00t: , та се задоволихме само с  анасоновия лофант. 


 За  1л. билков сироп, който после се превръща в сорбе, или кубчета лед са необходими:

800 мл вода
~150 гр. лофант
2 лимона
4 с.л мед*

Приготвяне: 
* Кипва се водата. Стръковете лофант се поставят, покрива се съда с капак и оставя да ври на слаб котлон около 5 мин. Изключва се и оставя така още 10 мин. (за наситено зелен цвят и аромат - ;D - 30 мин.)
* Прецежда се отварата и когато поизстине (под ~37*) се прибавят меда и сока на двата лимона. Бърка се, докато медът се разтвори. Прибавят се предварително настърганите лимонови кори (само жълтата част).

* Тук вече или се поставя сиропа  в машина за сладолед и се наслаждавате на готовото сорбе след двайсетина минути, или го сипвате  в дълбока купа, която се поставя във фризера.
* Разбърква се през  30-40 мин., докато започне да замръзва и лимоновите стружки се разпределят равномерно в целия продукт. Тогава вече се оставя да се замрази добре за 12 часа във фризер. 
* Тук отново има две възможности за поднасянето му:
- Или се оставя на стайна температура, малко да се поотпусне и гребе с лъжица за сладолед, 
- Или купата със замръзналия сироп се  изважда от фризера непосредствено преди консумация  и с  лъжица се изсъргва от заледения продукт - от вън на вътре (към другата ръка),  което става много лесно, заради съдържанието на захари. И се получават ей тези хубавите кристалчета. 

- Ледените близалки са лесни: Сиропа се налива във формички за лед и замразява.  Тук аз сложих още парченца ситно нарязан лимон.  Тези ледени кубчета у дома се използват и за разхлаждане на водата :)) 

* Количеството мед е в течно състояние. Ако са 4 с.л. кристализиран мед, теглото ще бъде повече от този, на пресния, течен мед, но дали течен, или пресен мед - отново е въпрос на вкус.

20 юли 2012 г.

Петък, постно, патладжани. Пак




Мдаааа, патладжана е един от любимите ми зеленчуци. Който можем да го ядем и в постен вариант, както се вижда. Рецептата за този ми даде приятелка преди седмица, като ме предупреди, че е много вкусен така приготвен. И се оказа права. До сега патладжан с доматен сос правех така,  но там се пържи, висенето пред котлона е мнооооого по-дълго,  а околните температури упорито стоят над 35*.  И преди да съм се впуснала в метеорологична прогноза, декларирам, че това е най-вкусния патладжан с доматен сос, който сме хапвали. И че следващия път ще извадя тавата от фурната веднага, когато е готово ястието, вместо да го забравя вътре..... и да търся сос под лупа :))

Продукти за ~ 4 порции: 
1 кг. патладжани 
5-6 с.л. олио 
сол, брашно 

~1.2 - 1.5 кг. домати 
малка глава лук***
голяма глава чесън :) 
сол  
2-3 с. л. олио 
1 с.л. захар 
риган***

Преди приготвянето да уточня  пак за патладжаните.  В публикацията за патладжан-кебапа писах, но пак :)  тези патладжани, които ползвам и се виждат на снимката са със съвсем ниско съдържание на соланин и съответно не са горчиви. Затова не посолявам, не отцеждам и дори след готвене те не нагарчат  ни най-малко. Светло лилавите са и с тънки ципи. Тях не ги беля. Черните понякога беля, но белите са с дебела  кора и винаги ги беля.  Затова долу пиша без посоляването и отцеждането на патладжаните, но ако решите да правите - вие си знаете патладжаните и действайте според тях. Ако трябва - посолете и отцедете за час, измийте и тогава оваляйте в брашното.


Приготвяне: 
* Фурната се загрява на 220* 
* Патладжаните се нарязват на резени като диня - тънките на 4, дебелите (кръглите) на 6.
* Посоляват се  и оставят 2-3 мин, да се изпотят :) 
* Овалват се в брашно и подреждат плътно едно до друго (не се припокрива нищо тук!) в тава за печене с връхчетата нагоре.  Олиото е сложено предварително в тавата.
* Пекат се в загрятата фурна за около 15-20 мин. (зависи от фурната, разбира се), до зачервяване. 
* През това време се приготвя доматения сос: 
* Лукът се нарязва съвсем ситно и запържва за 1-2 мин. в олиото. 
* Прибавят се настърганите домати, солта и  захарта, разбърква се. 
* Ври около 10-15 мин. колкото соса да смени цвета си, прибавят се  счуканите/пасирани  скилидки чесън, ригана и оставя още 2-3 мин. да поври. 
* Изсипва се върху патладжаните, фурната се намалява на 180* и оставя да къкри още 20-30 мин, докато соса придобие желаната гъстота. 


 ***Приятелката, която ми каза рецептата за тези патладжани, каза, че задушава  2-3 глави лук и морков, но на мен моркова не ми допада и го изключих. А повечето лук щеше да доближи към имам-баялдъ. Освен това тя  го поръсва с магданоз, който, сигурно дори и глухите вече са чули, но не  ми е сред любимите подправки, а ригана ми се съчета перфектно на доматите и патладжана. 
Студено,  5-6 часа след приготвянето, ястието за нас беше много по-вкусно, отколкото прясно приготвено и топло. 
Всичко горепосочено обаче е въпрос на личен избор :)) и лично отношение към тези продукти и подправки :))




19 юли 2012 г.

Патешки дроб върху канапе от карамелизирани смокини и боровинков сос

и последния да затвори пак вратата. Защото рецептата почти се изчерпва със заглавието :))




Продуктите  - за една порция, според мен, но може и за две, зависи от......  са
2 филии по 2см. патешки дроб ( не от свободно ходеща патица, а от онзи специалния, угоен дроб) , сол, черен/шарен  пипер
1 чаена лъжица масло, 2 с.л. мед, 4 с.л. оцет и  2 бр. смокини  ХХL  :smile1:  

 
за боровинковия сос: 
100-120гр. боровинки 
30-40 мл. бяло (полусухо) вино, 2 с.л. мед

Приготвяне: 
* Дробът (замразен; отпуснат до толкова, до колкото да може да се реже) се реже на филии с дебелина 1.5-2 см.
* Пече се от двете страни за по две  минути на предварително загрят тиган. Изважда се в суха чиния и поръсва със сол и черен/шарен пипер. 

* Смокините се почистват и срязват на по 6 резена. Този модел на резени, защото са от дългите. Иначе - на дебели кръгове. Поставят се в загрятото масло в тиган и сотират  от двете страни, докато започнат да се карамелизират. 
* Прибавя се оцета  с разтворения в него мед. След минута смокините се обръщат от другата страна и се оставя количеството течност да се редуцира до 1/3.  Т.е. няма и 2 минути :)) 

* Виното се загрява, прибавят се боровинките и задушават, докато омекнат - около 2-3 мин., а течността през това време почти се е изпарила.
* Съдът се отмества от котлона, прибавя се меда, разбърква се.

       Следва аранжирането на предястието :).  Канапе от смокините; малко от карамеления сос.....върху тях парчетата дроб и отгоре залива с  2-3 лъжици от боровинковия сос. 
       И още нещо. Тъй като предпочетох  дробът да е топъл, аз го "готвих" по точно обратния ред на написването - затова и така съм ги разделила етапите с интервал. Първо боровинковия сос.  Той не изстива бързо.  Второ - карамелизираните смокини, които, след като бяха готови покрих с капака на тигана. И накрая дроба, който се приготвя за няма и 5 мин.

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...