Крем-карамел

Сигурно има хора, които не обичат крем карамел. И у нас има един такъв, но пък за сметка но това  всички останали се разтапяме по него.  В ранна младежка възраст, когато мама правеше в алуминиевите купички ни даваше по 1 за десерт...... Ама не след дълго отидох на стаж и на обяд се хранехме в стола, в който тя работеше. И така  10 дни десерта ми все беше крем-карамел, докато единия ден мама не ме излови с 4-те жетона за точно този десерт   да чакам на гишето с таблата........ обаче пък  си отядох тогава. Само дето ми дръпна прочувствено конско колко лошо може да  ми стане от 4 крема след обилен обяд (порциите там бяха огромни, други такива не помня). 

    Последваха няколко години  с разумното му консумиране. Докато пък Мише не показа как в казармата са си правили крем-карамел в тиган, тъй като в първите съвместни години нямах купички за крем-карамел.  (Ники, ето ти начин да си направите, вместо да правя бурканчета за вас). 
     Вече го правя на око. Колкото яйца ми се откъснат от сърце :)) Стигала съм и до 11-12 на 1 литър мляко.  Но съм правила и с 6 яйца ни литър мляко. Всеки път е ужасно вкусно, всеки път си мисля  да прибавя течна сметана към млякото, но  всеки път го правя с класическите четири съставки - яйца, захар, прясно мляко, ванилия.  Дали ще се яде от купичките, или ще се обърне в чинийка - няма значение. Всякак е разтапящо удоволствие. Понякога има мехурчета (дупчици), но те се получават, ако  градусите на фурната са над 150*, или водата в тавата за водната баня завира. Не, че е фатално. Тези дупчици се запълват с оня карамелен сос пък.
     Най-важното при крем-карамела е да се пече на слаба фурна (до  160*) и да не се позволявана водата във водната баня да завира. Ако трябва - в момента, в който се видят мехурчетата от завирането -  прибавят се бучки лед. Както се вижда, аз го правя и в бурканчета :) но пък са много удобни за пренасяне.

Ето и основната рецепта.  И да, могат да бъдат променяни всички продукти.

Продукти: 
8-9 яйца
1 л. прясно мляко
250 гр. захар
2 бр. ванилия на прах (1 течна ампула или 1  шушулка истинска ванилия)
150 гр. захар за карамела

Приготвяне: 
* Яйцата се разбиват със захарта. Може с миксер, може с тел за разбиване на яйца. Но с миксера влиза повече въздух и предпочитам с телта да разбия.
* Към тях се прибавя на тънка струя   предварително свареното, топло до 37* прясно  мляко (това е положението, в което кутрето, потопено в млякото търпи топлината), ванилията и се бърка до разтваряне на захарта.
* Фурната се загрява до 150-160* . 
* Захарта за карамела  се сипва в касерола или малка тенджерка с дебело дъно и се разтопява до светлокафяв цвят, като постоянно се бърка. Тук от известно време правя следното: Поставям половината количество захар, а когато се разтопи - сипвам и останалата. Така нямам притеснения от изгарянето на карамела. 
* Веднага се отмества от котлона и се разпределя в предварително приготвените купички/шоли за крем карамел - по една лъжица на дъното. Оставя се да се охлади.
* Купичките се пълнят с млечната смес и  преместват в тава, с която се поставят в загрятата фурна (на ниво долу 2 от 4 на фурната). Тогава с бутилка или кана се пълни  тавата с вода - така, че тя да стигне поне до половината им.  Водата може и предварително да се налее в тавата и така да се прехвърли тя във фурната, но вече става тежка и вероятността да се поразлее е голяма. Затова процедирам така с наливането и.
*  Пече се на 150 градуса около час, като се следи водата в тавата да не закипи и при нужда се долива студена вода, или прибавят кубчета лед.  Проверява се дали е готов като се разклати някоя от купичките, но за това време  винаги е готов. И леко зачервен. 
* Оставя се да изстине  в топлата вода - това вече е най-дългото време. Около 3-4 часа, за да изстине топлата вода и карамела на дъното да може да се разтопи. 
* Преди сервиране, внимателно с помощта на тънко ножче се отделя крема от стените на  формичките и се обръща върху десертна чиния. Което упражнение съвсем рядко достигам да направя. Друго си е човек да загребе  с  лъжичката чак от дъното на крема и там да се покаже карамеленото сосче...............

Боб, боб, боб и бръмбари в главата

боб яхния с чушка и домати.

бобец само с чушки и морков 

     Преди две седмици попаднах на един от ония смешните статуси в социалното зло ФБ, които децата си  поставят  на стената и точно в техен стил  сега и аз си имам.  "Понякога взимам такива решения, че бръмбарите в главата ми стават прави и ми ръкопляскат..."  Неоспорим факт.  Моите бръмбари отдавна са там; крайно време беше да ми отдават заслуженото за невероятните идеи, които ме озаряват от време на време.
     Всъщност бръмбарите нямат нищо общо с рецептите днес освен, че заради поредната такава  бръмбарска намеса вместо да ги напиша, както съм обещала, аз разглеждам разни снимки на езера и баири.  Дано Оня Горе не се превива пак от смях....

     Тази публикация е за готвенето на бобените зърна. Бял боб, зелен боб (или фасул); леща (остана за следващия път) и боб черно оче, който се появи в последните години на пазара с това име, а аз си имам съвсем ранни детски спомени, че на село го отглеждат и готвят с  името "боб рогач" . Защо точно така - не знам, но и не мисля, че е толкова  важно защо.

боб Черно око

     
     Готвенето им е къде простичка, къде сложна работа, но понякога простичките неща  освен вкусни са и времеемки, а тайната на боба е в дългото и бавно готвене на слаб огън.Всяка тенджера под налягане тука забравете. Оправданията "няма време" и "цял ден на работа" са си ......оправдания. Така де, когато човек не иска  си намира причини.

зелен фасул- "френски", жълт и зелен плосък.
И трите вида без конци, но "френския" увира бързо и много нежен. Особено за салати.

     Белият боб (зрял боб, фасулът) е добре познат. Дали ситен, или едър, дали универсален или с надпис "салатен"  - все е боб. Дори оня, в пакетите с надпис  отпред "Смилянски" и отзад - произведен в Китай. Смилянския боб не е толкова много, че да се продава във всеки хранителен магазин.  Но това е друга тема.
     Ако купувате боб, може да имате предвид, че всеки един може да се сготви, само дето салатния (ако наистина е такъв) остава с по-цели зърна,  които се запазват по-твърди.  Има и съблечения боб на Крина, който в момента, в който се свари е вече кашнат и освен за пюре и бобени кюфтета, за манджа не става. И ако боба е продукция от близката година - увира  сравнително бързо. Но тъй като пазара е залят с видове боб - египетски, македонски, китайски, нашенски и не се знае още какъв, със сигурност има производство от преди две години. Зърната са третирани с препарати; не се измушичват.  Затова миенето и изкисването на боба в студена вода е задължително. А накисването спомага и за по-бързото увиране. За белия боб си имам хитринка, която по-долу ще споделя. 

                                                           боб яхния само с люта чушка
          И както всяка манджа, така и бобът се приготвя  "в колкото къщи - по толкова начина"; най-малкото с различната подправка. Някъде с домат, морков, чушка, другаде без тях; някъде с целина/кервиз като подправка и девесил, другаде с джоджен; някъде с чубрица и джоджен; другаде без подправки и бял; без червен пипер. Само тук, в един радиус на близките ми от 120 км, боба се  яде в десетина разновидности, а у нас - в поне 3. Ако броим и с мръвка някаква, или наденица - още три. 

     Разликата между боб-чорба и боб-яхния е само в количеството вода и количеството препечено брашно за сгъстяване. У нас, видимо се харесва с повечко боб. И видимо обичаме в едни и същи чинии да го ядем.  Това количество бобчета обаче, което виждате в една чиния, мама  го слага на 3. Хората просто обичат боба сготвен с малко зърна. 

 Свеки го готви бял  и честно казано - харесва ми. Само с лук и чушка, олио и сол. 

     Един пък мой любим младеж го приготвя със захар или с лют пипер, който "лют, лют, колко да е лют" се оказал отровно лют.

                Боб със свински крачета

Няколко правила за готвене на  перфектния боб  
* В началото задължително  се вари  без сол и подправки. Посолява се едва когато зърната са омекнали. 
* Лукът се поставя още след смяна на водата, но останалите зеленчуци - морков, домат, чушка (по желание)  се прибавят към края на времето за варене - всеки боб е различен, трудно е да се определи. Но трябва да поврат около 20 мин. с боба. 
* Олиото и червения пипер - или на запръжка в края, или със зеленчуците по-горе (ако не обичате запръжки)
* Съвсем в края на готвенето, след като се (ако се)  прибави брашно  за уплътняване на соса, се прибавят сухите или  зелените листни подправки и тенджерата/гърнето се похлупва с капак.

 боб яхния със суджук

 
Започвам. Ето основното, а кой как ще се възползва от рецептата е негово решение.  Количеството вода е важно - ако е яхния - по-малко вода; ако е чорба - двойно с водата. Зависи и от боба, колко набъбва при варенето, но противно но твърдението, че боба не се долива с вода  - аз го правя.  Ако трябва, доливам по малко гореща така, че да не спира къкренето. А в последно време боба го готвя в бавноготвещия крок-пот,  който е перфектната тендежера за  него - керамичен и бавноготвещ. Първо кипвам боба за 15 мин, да мога да му сменя водата и тогава поставям в Крок-пот. Тук вече заедно с всички продукти, с изключение на солта и подправките. Това количество, което посочвам е за 5-6-7 порции като на горните снимки (с изключение на тази със суджука - там е доста по-гъст) 

боб яхния. само с  джоджен.

Продукти:
500 гр.  бял боб
1-2 глава кромид лук
60-80 мл олио 
2 равни с.л. червен пипер
1 чушка, 1 морков, 1 домат или 2 с.л. доматено пюре/кетчуп  (по желание)
или 2 с.л.  универсална зеленчукова подправка, която се поставя към края, когато са омекнали бобените зърна  
джоджен (пресен или сух) , девесил 
сол (ако не се ползва онази универсална подправка), брашно 
(сода за хляб, 50 мл. ракия) 

боб-чорба  с универсалната подправка. И разни добавки на заден фон.

Приготвяне:
* Бобът се накисва  за 8-10 часа в студена вода. 
* Изплаква се и се поставя да се вари  в тенджера с 1 литър вода. 
* Когато кипне,  степента на котлона се намалява за тихо кипене, а във водата се поставя 1 ч.л. сода за хляб. Това :) ми е тайната съставка. От нея  водата става по-жълта, но и се отделят ония вещества в боба, които причиняват подуване на корема. Оставя се да ври със содата 10-15 мин.
* Измива се хубаво със студена вода (гевгира е много удобен за целта) и се поставя отново на котлона с тенджерата   (или се прехвърля  в глинено гърне и във фурната, или в Крок-пот-а, ако сте се сдобили с такъв). 
* Ако се готви в гърне или Крок-пот - сега се прибавят всички зеленчуци, нарязани на дребно (или зеленчуковата подправка), червения пипер  и олиото.  Прибавя се  1,5 л.  до 2л. вода и се оставя да се готви - във фурната  около 5ч. на 150* , а в крок-пот - 6ч. на ІІ  степен, или 8 часа на І степен. Накрая се прибавят подправките, солта, оставя се къкри още 10 мин. и се сгъстява с лъжица или две брашно.
* Ако е в тенджера на котлона - прибавят  се около  2-2.5л. вода, само ситно нарязания лук; включва се котлона и щом заври, отново се намалява котлона така, че боба да къкри под капак.   Тук до скоро слагах по 50-60 мл. ракия, но май не влияе на скоростта  му на увиране.
* Оставя се да ври  така тихо около час, след което се проверя и ако е хубав боба, зърната са вече поомекнали. Прибавят се ситно нарязаните зеленчуци (ако ще прибавят), червения пипер и олиото.  
* След още 15 мин. (или когато бобените зърна са съвсем омекнали и не хрупат) се прибавя солта, а след 5 мин - размитото с малко вода  брашно. 
* Прибавят се подправките - сухите стрити или зелените ситно нарязани, затваря се тенджерата с капак и оставя да ги поеме за 10-на мин. 

 боб-чорба с ушЕ

***Ако по време на готвенето водата е извряла (случва се, ако се забрави да се намали котлона, или боба навира много) долива се на 2-3 пъти по малко топла вода така, че да не спира  къкренето. 
***Аз правя боба без запръжка.  Мисля, че достатъчно пържени храни ядем, затова когато може - избягвам запръжките в манджите. Запръжката се прави накрая, когато боба е сварен и посолен. Загрява се олиото в тиган/касерола, прибавят се 2-3 трохи хляб и щом започнат да се пържат - олиото е готово за червения пипер. Прибавя се и той, разбърква се и се изсипва в боба. А в тигана се връщат 1-2 черпака от бульона му, които да оберат мазнината от него и :)) пак в тенджерата. След тази операция вече се прибавя и размитото брашно, и подправките.


Между другото, бобът не е продукт само за боб-чорба и боб-яхния. Ето и Други предложения с бял боб - салати, пюре, кюфтета и основни ястия, сред които класиката Боб със зеле..

Зелен фасул яхния

Продукти:

около 800 гр. зелен фасул,
1 глава лук, 4-5 скилидки чесън

2-3 домата (или 300гр. домати консерва),
2 с.л.  универсална зеленчукова подправка
60-70 мл. олио

1 пълна с.л. червен пипер,  сол на вкус,
брашно  (количество не посочвам, обикновено размивам 2-3 лъж. брашно с вода и сипвам  по малко,  докато ми хареса гъстота на соса)
магданоз 

Приготвяне:
* Зеления фасул се измива,  резват  се опашчиците и нарязва на едри парчета. 
* Лука и скилидките чесън се нарязват на ситно,  доматите - на дребни кубчета или настъргани.
* В тенджера се загрява олиото, прибавя се лука и "запържва" за 1-2 мин. 
* Прибавя се чесъна, запържва още минута. 
* Прибавя се червения  пипер, разбърква се и веднага се "гаси" с доматите. 
* Прибавя се зеления фасул; налива се около литър вода и щом заври, намалява се степента на котлона и се готви, докато боба омекне - тук времето е различно, в зависимост от сорта на боба.
* Ако боба е консервиран, като този в буркана по-долу, ястието е готово за 15-20 мин. 
* Прибавя се размитото с вода брашно и щом се сгъсти соса, тенджерата се отмества от котлона и  поръсва се ситно нарязания магданоз.
Когато зеления фасул е наполовина готов, прибавете картофите, морковите и 

*** Някои хора обичат зеления фасул с копър. Това е въпрос на вкус. Нашия е с магданоз. Моя - с лъжица-две кисело мляко и още чесън.   
***Тази яхния също търпи добавки на месо :)) или поне на картофи. Но тогава вече вкуса е по-различен.

  

Ето и сготвен с месо.  Месото се запържва/задушава, заедно с лука, на големи, едри хапки.  След като се прибавят доматите, се налива малко вода и готви, докато месото почти омекне. Едва тогава се прибавя почистения зелен фасул и готви, докато и той омекне. 

Боб-чорба   "Черно око"

Този боб в къщи го наричат "бобо-леща" и честно казано не примират много по него, защото съм им обърквала представите за боб и леща. 
 

Вида му е на боб, но на вкус повече се доближава до лещата. (за която - следващия път). Готвя го единствено във вариант "чорба"; също като белия боб, но с по-малко количество зърна  - около 350-400 гр.  Зеленчуци - само лук и 1 с.л. от  зеленчуковата подправка най-много. Нищо повече. Времето му за готвене пък е близко до това на лещата - за 40-50 мин. е готов, както и подправката накрая - 1-2 щипки чубрица.

Шишчета от сьомга, скариди в лют сос и бисквитки. С шоколад, естествено

Веднъж и аз да имам първо, второ и трето, ако приемем скаридите за предястие.  И точно като такова си бяха. Е, ако не бяха леко пикантни, можеше и други да ги опитат.  
И сега ако някой си мисли, че текста ще продължи с "продукти" и "приготвяне", греши
Важното е да имате филе от сьомга (или сьомга, която да си филетирате сами), скариди, малко подправки. И добър приятел, който да ви побутне към тези вкусни бисквитки  с парченца шоколад
 

 

Шишчетата от сьомга: 

Филето от риба  нарязах на кубчета (~ 3см страна :))), поръсих със съвсем малко сол, 1-2 лъжици зехтин, 1-2 лъжици лимонов сок. Друг път съм ги омешвала направо с  магданозено песто, но тук в случая  филето е чисто.
Разбърках  и оставих за  20 мин.  в хладилник
Нанизах кубчетата риба на дървени шишчета и изпекох от двете страни на  сух тиган. Може да се изпекат  на скара или на грил тиган. Навсякъде стават еднакво вкусни.

Скаридите: 

Почистените скариди - охладени; от най-големите розови ( оставих им  само опашките)  мариновах  за 20-30 мин.  в същите продукти, както горе шишчетата :)  
Тук те трябваше да бъдат също нанизани на шишчета и изпечени, но  тъй като щеше да се получи тафталогия в чинията :) аз ги изсипах в сух тиган, заедно с марината, запържих от двете страни, а когато маринатата се изпари, прибавих 2 с.л. лют сос (на 6 скариди) и обърках  още минута с него . В случая соса беше мексикански  - Пири-пири. "Изсипах" върху  препечени филии черен хляб, които пък много добре попиха нищожния им  сос. 

 Бисквитки с шоколад и кокос.
 
Тези "курабийки с шоколад", както ги нарече милото, унищожавайки ги със завидна скорост,   направих по рецептата на Роси (благодаря ти отново, другарче мило!)  Нейните са малко по-сплескани,  а аз исках да ми бъдат по-кръгли, затова им прибавих още 2 лъжици брашно и 3 лъжици кокосови стърготини. На око, разбира се. Но се получиха точно такива, каквито се харесват в къщи. Топят се в устата, с парченца шоколад и аромат на масло и кокос. Трябва ли  още да ви убеждавам, че си струва да ги направите

Хубава и спорна нова седмица, а на приятелите-учители и на учениците - успешна  нова учебна година!  Най-вече на любимото ми  девойче, което трябва да прави и избор през тази последна година в училище

Питките на Пепи

ааа, не моите. Аз питки рядко правя, пък и се задоволявам  да бъдат само на топчета или от кифлички.

     Но днес е вече петък, а в петък  е време за гости  

     Съвпадение на имената с днешната ми гостенка. 
 

     Тя е съчетание от  талант, сръчност и невероятен ентусиазъм  до там,   че се явява на изпит  пред Занаятчийската камера и  получава свидетелство за ....... хлебар. Без да е учила за това.   Но това и е на сърце.  В питите си влага всичко от себе си -  вижда се по крайния резултат и оценките за тях не закъсняват - печели конкурса за обреден хляб в Карлово, а същата година представя Пловдив  и България на изложения в Гърция и Турция.   Кмета на Одрин е впечатлен от "питището", с приличното тегло от четири килограма... 

а жената, която го е омесила е само 10 пъти повече в килограми; невероятно, нали?

Забравих ли да кажа, че всеки ден ходи на работа?  Мдааа, така е. 
Затова продължавам да се чудя  дали и тя, като Нинка   няма няколко скрити часа в ръкава  извън двайсет и четирите на денонощието. 
 

     При нас, българите,  на всеки голям празник  поставяме  пита на масата.
Според моята гостенка  "всичко е свързано в хляба: житото – това сме всички хора. Когато го смелиш, ставаме на брашно - на една общност. После тази общност се събира и какво слагаме – маята, за да може да втаса, да се надигне, да стане по-добре. После слагаме сол, защо я слагаме тая сол? „Солта на живота” – сълзите на живота, захарта – радостите на живота... и в крайна сметка, всичко това като се опече и като ти замирише на един дъхав хляб – трапезата ти е пълна. Миризмата на топъл хляб е най-хубавото и което свързваме с майчината ласка и безграничната любов".
     Изпълнена със силна вяра, борбеност,  много любов и богата фантазия,  тя се радва на всеки свой ден и е най-позитивния човек, когото познавам. 

      Представям ви днешния ми гост - Пепи Деликостова (за някои позната като Пепика); най-лъчезарният  и нежен :)  майстор на питки.   И ако все още  не сте попадали на  нейните обредни хлябове и празнични погачи можете да надникнете тук на страничката и, или да ги разгледате в албума и . Имате ли  повод или причина и ви трябва пита с истински продукти  - винаги ще се отзове и ще ви направи. Ако пък сте решили вие да направите в къщи - ще помогне със съвет. 

     Мила Пепи, сърдечно  благодаря,  че не ме отписа от приятелите си, когато ти отправих поканата за гостуване. За мен е истинско удоволствие, да споделя тук твоето изкуство да правиш питки  и много, много  се радвам, че те познавам!   (и ти пожелавам същия успех и целеустременост в новата ти страст - тортите!)

********************************************************

Пепи съм и аз - Пепи Деликостова - Пепика.
Когато получих поканата от Пепи да й гостувам в блога, изиграх танца на радостта, бях много щастлива и поласкана. Позитивен човек съм и положителните емоции ме изпълват с ентусиазъм и неизчерпаема енергия. Близките ми се шегуват, че нося по три дини под мишница и се надпреварвам с времето, като че ли за мен има друго измерение.

Как започнах с питките?! Няколко пъти получавам тежки удари и уроци от живота да намаля темпото, ама не - диване. В един такъв момент, изпълнен с чудеса,  направих първата си питка. Изпитах  вътрешно спокойствие, хармония, почуствах, че се изпълвам със живот. Това сложи началота на нов етап  и преобърна живота ми завинаги. 

Да измесиш хляб и да изпечеш една топла и дъхава пита, повярвайте нито един порфюм не може да замени този аромат. Не съм вярвала, че това ще е моето призвание, но сега вече съм убедена в това, както казват старите хора - "Неведоми са пътищата Божии". 

Представяла съм страната ни в чужбина, с което се гордея, че съм българка, печелила съм конкурси, но най- ме радва огънчето в очите на хората и виждаш, че го правят от сърце.

Предоставям и рецепта с голямо удоволствие за моята празнична погача. 

7 яйца
400 гр. кисело или прясно мляко
1с.л. сол
1с.л. захар
42 гр. мая
1,5 кг брашно
80 мл разтопено масло /отделно една малко пакетче за намазване/

 Всички продукти да са със стайна температура.
Разбъркваме леко яйцата с млякото, разтваряме си маята в малко водичка, захарта и я изсипваме при яйцата. Пресяваме задължително три пъти брашното, да влезе въздух в него и изсипваме яйчената смес, вътре в кладенчето от брашно. Замесваме тестото, като накрая прибавяме разтопеното масло и оставяме да втаса към половин час. След това премесваме и оформяме по желание, като мажем с останалото масло. Преди да я сложим във фурната я намазваме със жълтък и малко олио и капки прясно мляко. Печем в загрята фурна, докато дървено шишче боднато в питката, излезе сухо. Да ви е сладко.

Пепи, огромни благодарности за поканата, желая на всички много здраве, радост, щастие и само положителни емоции. Ваша Пепи!!!