В петък на гости - В Щъркелово гнездо

       Сетихте се, нали? Щъркелово гнездо е блога на Илианка, а петъка - ден за гости или разпускане, както в последните години се очерта. И ето затова новата ми категория в блога  се превръща в петъчна (нищо, че днес ще бъде в късния петък).

Изключително много се радвам (слабо, слабо казано.....) да представя днешния си гост - Илиана  и нейния блог Щъркелово гнездо. Всъщност блога и едва ли има нужда от представяне, защото е добре познат на мнозина от четящите тук и по-голям брат на моя. А всъщност и една от двете причини аз да си направя  собствен, въпреки, че в Гответе с мен малко повече от петилетка си списвам тема   с любимите рецепти.

       Как да представя г-жа Илиана?  (това достатъчно респектиращо и сериозно ли е :))  Като сериозна дама с твърд характер... Може би. Когато се налага. И както съм се убедила - последователна, отговорна , много решителна млада дама, на която определението "перфекционист" в работата би заспало.  Но тук ще я представя от  другата и страна, а именно тази, която ни свърза  - общото хоби (където също е перфекционист). Което  ни срещна за първи път на живо на голямата форумска среща на Гответе с мен.   Първото, което ми направи впечатление у Илианка бе  нейното очарование и трепетно  вълнение от първа среща с напълно непознати хора, от различни градове, на различна възраст  и с различни професии. Абе един с един нямахме общо извън кулинарните страсти, споделени  в Гответе с мен. А второто, третото и всяко следващо  впечатление бяха и са, че тя е емоционален, позитивен  и лъчезарен човек,  всеотдаен към семейството  и приятелите си. И човек, който обича домашно приготвената храна и не смята времето, прекарано в кухнята и около масата с любимите хора за изгубено. 

       Между другото, по нейна вина :)) джолана е един много уважаван и готвен материал в къщи  от който, преди да се познаваме аз готвех  само месото - ей така, за да не пълня фризера с арматура - обезкостявах и готвех. Голяма, груба грешка за едно домакинство. Но след като показа тази прекрасна рецепта за Джолан под фолио, не само домашните готвя цели, но и в магазина винаги се оглеждам за хубави, подкрепени с много месо джолани.

       Нейната страст в кухнята е тестото :)) Ил, отречи го, ако смееш Знам, че колкото и да е уморена е готова да се развихри с брашното по всяко време на деня и съм сигурна, че усещайки тестото между пръстите си се разтоварва и отпочива и след най-тежкия ден. Защото влага цялата си душа в това, което прави. И за хората, за които го прави. 

    Имам честта  да Ви  представя доказано вкусните, интересни и разнообразни рецепти на  Щъркелово гнездо и Илиана   и нейното първо гостуване :)) тук, при мен. 

      Мила Ил, сърдечно ти благодаря  за приетата покана, бързината, с която откликна  на молбата ми и най-вече за прекрасните рецепти, които определено ще обогатят блога ми! (за вкуса разчитам на твоята и на любимците ти преценка, защото никога до сега не си ме подвеждала! ) И аз се радвам, че те познавам, а ти съвсем не си права, че не мога да опитам от точно тези рецепти. Знаеш, че септември е съвсем близо :))  

  **************************************************

Да си на гости на Пепи... Това е голяма чест и отговорност. Да ви кажа честно, трудно ми е да напиша каквото и да било.

Може би да започна от началото. Преди малко повече от ... 5 години попаднах във форума на Гответе с мен. От там започна моята кулинарна история. Там беше и тя. Попаднах в плен на всичко, което тя правеше. Първите рецепти, които пробвах от този форум бяха предложени от нея. И до ден днешен често си крада идеи. Но вие знаете, щом четете тук, значи и с вас се случва същото.

Пепи е Човек с голямо сърце и Човек, от тези с главното Ч. Тези от вас, които са посещавали моя блог знаят вероятно, че не обичам много да говоря/пиша. Затова просто ще кажа:

Пепи, радвам се, че те познавам! Радвам се, че те има и че си сред приятелите ми!

Благодаря ти, че ме покани да ти гостувам! За мен тази покана наистина означава много. Само съжалявам, че няма да опиташ нещата, които приготвих за теб...

Когато получих поканата за гостуване, бях много изненадана и първоначално помислих да откажа. Но как да откажеш точно на Пепи? Не става. После два дни не знаех какво да приготвя. „Нещо постно и от тесто”, каза тя. Добре, постно и от тесто да бъде.

Надявам се, че моите две предложения днес ще допаднат и на вас.

Сеченица

Видях тази рецепта на няколко места в нета и ужасно много ме привлече. Предполагам, че част от вас знаят за моята страст към тестото. Е, така се получи и сега. Щом я съзрях, веднага реших, че ще я направя. Малко ми се промениха плановете за гостуването на Пепи, но мисля, че тя ще го преживее :) Ще уточня, че не знам дали правилно съм си превела рецептата от сръбски и вероятно малко съм я променила. Но за мен важното е, че се получи много вкусно и успешно. Първоначално изпаднах в паника, защото не обичам рецепти за тесто, в които не е посочено количеството вода. И не правя такива. Но идеята за тази толкова ме заплени, че реших да опитам. И така. Пиша рецептата така, както съм я направила аз.

Продукти:

250 мл хладка вода

100 мл кисело мляко

4-5 ч.ч. брашно

½ кубче мая

3 ч.л. сол

60 г масло

8 с.л. заквасена сметана

около 350 г сирене

Млякото се смесва с водата и се разбърква хубаво. В брашното се натрошава маята (за първи път слагам прясна мая без да съм я разтворила във вода или мляко предварително) и се слага солта. Изсипва се водата с млякото и се меси средно твърдо тесто. Ама внимавайте да не го направите толкова твърдо, че да убиете някой... :D Тестото се разделя на 10 части, които се правят на топчета. Те се разточват с диаметър около една педя. Пет от така получените питки се мажат обилно с разтопено масло и се похлупват с останалите.

Тавата, в която ще се пече сеченицата се намазва с олио.  Пригответе си тава с диаметър от 25 до 28 см. Получените двойни питки се разточват на по-големи кори с размера на тавата, в която ще се пекат. Първата се слага  в тавата и се намазва с 2 с.л. заквасена сметана и се ръси обилно със сирене. Отгоре се слага следващата и отново се маже със сметана и ръси със сирене. И така до четвъртата кора. Последната се слага отгоре, реже се с остър нож на квадрати и се намазва с масло. Оставя се да втаса около 20-30 минути. Пече се в загрята на 170* фурна до златисто.

 *********************************************

Банички с картофи и леща  

Когато Пепи ме покани да гостувам тук, я попитах към какво да се насоча. Тя ми каза, че предпочита нещо постно. Отдавна исках да направя банички с картофи. И ето, че дойде и тяхното време.  Но изобщо нямах идея как точно. Първоначално мислех да ги правя с дърпани кори. После... срам! ме хвана мързела. Купих готови кори за баница. Вечерта преди да ги направя, нямах идея, че ще слагам леща вътре. Обаче като си ги представих преди да заспя... да, да, и такива неща си представям заспивайки... изведнъж отвътре изкочиха зрънца леща. Защо пък не? Леща с картофи. Комбинират се добре. И така, ето и рецептата:

Продукти:

10 листа кори за баница

около 350 г картофи

1 к.ч. леща

1 малка глава лук

4 с.л. настъргани домати

чубрица

черен пипер

чесън на прах

сол

масло за намазване на корите

олио за пържене и намазване на баничките

сусам, мак, ленено семе за поръсване

Приготвяне:

Картофите  и лещата се сваряват. Картофите се обелват и настъргват или намачкват. Лешата се отцежда от водата. Лукът се нарязва на ситно. Изпържва се добре в четири с.л. олио. Добавят се картофите и лещата. Сместта се пържи още 2-3 минути, като се бърка непрекъснато. Слагат се доматите и се готви още малко. Прибавят се подправките. Разбърква се добре.

Корите се разделят по две и се  разрязват на 4 ленти по дължина. Всяка лента се намазва с мало. В края на всяка кора се слага по една пълна лъжица от сместта. Завива се на триъгълна баничка. Поставят се в тава, застлана с хартия за печене, намазват се с олио и се поръсват със семена. Пекат се на 180* в загрята фурна до златисто.

За да е напълно постна рецептата, можете да замените маслото, с което се мажат корите с растителна мазнина.