Петъчно - Нещо.....за разхлаждане

     Петък е, време за гости   

     Днешната ми гостенка е една  дама, съчетала успешно три от най-важните неща в живота - семейството, професията и собственото си  хоби, чийто плод -  фотографиите са насладата за очите.  

     Първото впечатление, което ми направи са  именно тези пленителни  снимки, с последващи   увлекателни разкази. Много харесвам невероятно и чувство за хумор (за сметката на двете мили дечица, които отглежда)  и самоирония , а  не по-малко  -     разнообразните и вкусни рецепти, придружаващи почти всички снимки.

    Грешка..... Първото ми впечатление от лулу  беше надписа под аватара и в един мамешки форум .....  майка-психарка. И тъй като у нас ме бяха заклеймили с тази диагноза, много се успокоих, когато видях, че има и други.  И да ви призная, следващото ми впечатление от срещите на живо оправдаха представата ми за нея - много емоционален, лъчезарен и добър човек е това Лулуто, да знаете!  Кой друг би ме търпял да ми обяснява търпеливо за снимките как  да си зумвам :)) колажа, как да изчистя "случайно" изскочилото оразмеряване на снимка, или как да си сложа надписа, ползвайки само една програма, вместо три... или четири бяха?
     С времето открих при нея още една моя страст - обича да намесва домашните си любимци в публикациите, дори го прави невероятно успешно и да си призная обичам да гледам снимките на госпожиците - къде позиращи, къде случайно уловени,  особено онези на  малкото дяволче с искрици в очите, кроящо планове как да отрови деня на останалите. 

     Нещото..... Едва ли има човек, бродещ из българските блогове  страници, който  да не е попадал  на Something… Сещате се, нали  Ако случайно не сте попадали, ето, сега е момента.  За мен е удоволствие днес да ми гостува Човекът, който стои зад Something… и го зарежда  с интересни разкази,  снимки, рецепти  и купища-креативни-и-весели-идеи-за-всякакви поводи -  Румяна Босева ,  много по-известна като Lulu.

   

       Руми, сърдечно ти благодаря за приетата покана и решението  ти да подсладиш блога ми!

 *******************************************************************

    Всеки път, като застана срещу бял лист, вторачил се в мене от екрана на компютъра и изпадам в тих ужас. Когато трябва освен написаното да споделя и някаква рецепта, ситуацията става съвсем усложнена. Да, знам че имам кулинарен блог и това не би следвало да е проблем, но пишейки текстове за себе си, нещата имат съвсем друго измерение.

Всъщност точно  това бяха и първите ми мисли, когато получих покана от Пепи, да и гостувам в блога  (чест и удоволствие за мен). От друга страна сега е лято и аз изпадам в състояние на традиционна лятна безтегловност, породена от жегата. Нещо подобно на зимен сън, само че в друг сезон – гледаш основно да лежиш , по възможност да не мърдаш и ограничаваш храната до възможния минимум. Така поне щях да имам някакъв повод и стимул да подготвя нещо за похапване и да зарадвам наличната част от семейството, в лицето на Мъжа на Лулу, който е силно потърпевш от лятното ми пестене на енергия. Последва дълго чудене какво точно да приготвя, защото всички ние добре знаем, че блогът на Пепи не е случайно място и в морето от кулинарни изкушения не можеш да предложиш какво да е. За месо и дума не можеше да става. Аз не съм много месоядно и в редките случаи, когато приготвям нещо такова, не мога да стъпя и на малкия пръст на Пепи. Спрях се на десерт , който реших, че е много подходящ за сезона. 

     Познат ми е под две наименования. По популярното по българските заведения е Френска нуга.  По- използваното от мен е Семифредо, което е италианското му наименование. Очевидно е доста популярно и международно обичано сладоледено изкушение.

Неудобството на това,  да си направиш сладолед в домашни условия, без да си горд собственик на машина за сладолед, е досадното периодично разбъркване, което трябва да се случва през няколко часа.

При тази форма на сладолед също има разбъркване, но то е само в началото. И не казвам, че е най- лесната рецепта на света, но е един от най- любимите ми и си заслужава дребното усилие, което се влага в направата и.

Портокалово семифредо със зелени смокини и шафран

600 мл сладкарска сметана

150 гр захар

3 яйца

100 гр крокант (карамелизирани ядки) – моят е домашно производство

100 гр сладко от зелени смокини + още малко при сервиране

100 гр сладко от портокалови корички

кората на един портокал

Щипка шафран – внимавайте с количеството, доста е наситен като вкус

Ванилия

Белтъците се отделят от жълтъците. 

Жълтъците се слагат на водна баня, заедно с шафрана и настърганата кора от портокал и се бъркат, докато почнат леко да се загряват и сгъстяват. Принципно в повечето оригинални рецепти са сурови, но в днешно време знае ли човек колко е безопасно .

Сметаната се разбива на гъста пяна , заедно с половината от захарта. Ако ползвате подсладена сметана, надейте да добавяте допълнително захар.

Белтъците се разбиват на гъста пяна за около 2 минути. Добавя се останалата захар и продължава да се бърка до получаване на твърди връхчета.

Сметаната се смесва с белтъците и жълтъците и се разбърква внимателно с шпатула. Добавят се нарязаните на дребно смокини, портокалови корички и натрошения крокант.

Форма за кекс или по- дълбока тавичка се застила с фолио за свежо съхранение. Изсипвате се сместа за семифредото и съдът се покрива отгоре отново с фолио. Слага се в камерата за поне 12 часа.

Сервирате, като режете на дебели филии или сипвате в чаши. Отгоре поръсвате с парченца нарязани на дребно зелени смокини от сладкото 

Френски или италиански, произходът на десерта едва ли има съществено значение при изяждането му:)