Спирка: Трулиленд. И облечени кюфтенца :)

      Алберобело. На планетата Земя сме, да :) още един бял град, но с къщички-кошери, като от детска приказка. На 15 мин от гарата стигаме началото на историческата част на града  и започваме охкане, ахкане и въртене около оста си....Малки бели варосани къщички с конусовидни покриви започват да се нареждат от двете страни на улицата и всеки момент очаквам от някоя да излезе я Пиконико, я седемте джуджета. 

 
Всъщност още докато пътувахме към Алберобело започнахме да виждаме първите трули - сухи каменни колиби с конусовиден покрив.
 
Селището се разпростира върху два хълма, разделени от речно корито.. В източната си част е съвременния град, а на запад са пръснати над  две хиляди трули. В модерната част на града започваме от пиенето на прословутото късо,  мноого силно  италианско кафе и похапване  на каноли.   
 

Но канолите са временно решение за засищане на глада    Да живее сандвичът :) 

 

Всички трули са направени от варовик и  камъни,  без абсолютно никаква  спойка. Първите са построени през 16 век със заселването на население, занимаващо се с обработка на земята.

 

Най-забележителната част от конструкцията на трули-те е техният покрив. Той е  построен от два пласта. Вътрешният слой е направен от големи парчета варовик, а външният - от варовикови плочи, като неговата цел е да не пропуска вода. Стените на трули-те са   дебели  над един метър. В повечето случаи в трула-та има една по централна стая под всеки конус от покрива с допълнителни помещения подобни на ниши.

 
Градският музей Територио се намира в началото на историческата част. Той е направен от 10 трули, обединени в една. Тук може да се види (и чуе, стига да имате приятел да превежда :)) историята на създаването на трулите и как хората са живеели в тях в миналото. Тяхната примитивна форма създава впечатлението, че са древни, но всъщност най-старите датират от ХVІ в. Обявени са за национален паметник на Италия и ЮНЕСКО като част от световно историческо и културно наследство.   
 

 
 Според историята архитектурата на къщите :) се дължи на първия недобросъвестен данъкоплатец в Италия. Местен феодал решава да не плаща данъци на краля и  раздава земи на селяните си само, ако си построят къщи по точно определен от него модел -  от варовиковия камък без никакъв спойващ материал и вместо покрив -  конус от камъни.  Така те изобщо не били обявявани пред краля, защото в противен случай феодалът трябвало да му плаща данък жилища. Когато кралските данъчни   тръгвали да събират налозите, трулите били бутани за часове и камъните разхвърляни - къщи нямало.  
   
Така докато ги изучаваме отвън и отвътре :) в тихата част на стария град, попаднахме на вратата :) към отсрещния хълм и ........... 
   
Не. Не сме в Дисниленд. Тук сме в Трулиленд. 

     

 

 


Под главата чесън дланта ми е разтворена :) за сравнение. 

Повечето от  трулите са напълно обитаеми - в едни си живеят хората, други  се предлагат като ваканционни къщи, хотелски стаи; някои като ресторанти,  магазини и магазинчета :) ателиета, в които майстори дялат от камък сувенирни трули






 
 Музеят на виното и Музеят на зехтина също се помещават в трули.  Ама много магазинчета за вина и ликьори имат тези хора :)

И паста :) във формички на трули.  Както и такава, сушена на слънце със странния сив цвят. Следващите дни ще я опитаме у нас (пп: опитахме я :) паста като паста, но с интересна форма) .

Сега обаче като допълнение към малките трули-къщички - малки кюфтенца. Облечени в пилешки кожи. По идея на Мими,  същата жена, която ме замъкна в Италия.  Тъй като  двете заедно ходихме на мисия "пиле" (разбирайте да заредим фризерите с прясно пилешко) тя сподели и почерпи с такова кюфте. Вкусничко беше, но точно тогава идеята и закъсня, тъй като излишната кожа на моите пилета беше предадена за храна на куче-Рита-на-Мишо. Но после ги направих :) и вчера пак. От мен - листенце салвия. Ама разбира се, в града на салвията съм :) 

Кюфтета в пилешка кожа 

Точни продукти  и рецепта няма. Това е идея да се използва кожата на пилето, а печените кюфтета да останат сочни.  Кожата е от торса :) разбирайте гърдите и гърба на 3 пилета. Нарязана на парчета, колкото да увият едно  кюфте, без да се натрупва два пласта кожа.
Така печеното кюфте остава сочно, а печена кожа на пиле оказва се ядат почти всички :)

Каймата е овкусена по вкус - моята е свинско и телешко, подправките са смес от кимион, черен пипер, риган.  Малко настърган лук и нищо повече. Кожата е съвсем леко осолена  и подправена с черен пипер.
Топче от каймата се поставя на кожата заедно с едно  листенце салвия  и краищата завиват, за да го обгърнат. Поставят се в тава за печене  със събраните краища отдолу. Налива се малко вода - около 1 пръст и се пекат в загрята на 200* фурна за около 30 мин. 

Повече снимки - тук  
Следващия път - в най-белият град - Остуни.  (LaCittàBianca).