Фокача с домати ....след бели пулийски камъняци :)

          След кратки   разходки тази година по нашенските камъняци, предложението на приятелката ми Мими да посетим  изсечени в скалите къщи на над 9000 години;  други построени на отвесна 25-метрова скала и Трулиленд  ме грабна на мига. Веднага съгласих да ходим заедно, а малко по-късно разглеждайки какво има около Бари (мястото с летището и локацията ни) попаднах на  La Città Bianca - Белият град Остуни.  Мдааа, тези камъняци са в Италия - област Пулия, запазила автентичността си и съхраняваща видимо много добре историята и традициите си   В вачалото на тока на ботуша.

     Ще споделя и рецепта за една фокача с домати и маслини, която много се хареса на едно от момичетата и обещах да и напиша рецептата и покажа, тъй като фокачи правя  долу-горе откакто открих интернета преди години :) Нещо подобно на нашите пърленки, но малко по-пухкави.  Фокача ( Focaccia) е традиционнен италиански плосък хляб, с добавени към него лук, маслини, зехтин и подправки. Тук в компанията на различни сирена, които трепетно разнасях в ръчния багаж през митницата. Общо тегло само 3 кг.

     Днес ще се разходим набързо из ПолинЯно а маре - градче, кацнало на ръба на 25-метрова отвесна скала 

Хайде с мен :) 

На ръба на скалите се намира старата част на града.  Както се разхождаш из новата част, изведнъж се озоваваш пред  Порта Векия (Старата порта - не е тази горе). И все едно прекрачваш през  вратата на времето -  лабиринтите от къщи, невероятно тесни улички  и дворчета, които се вият, преплитат, пресичат и сякаш съществуват, за да те объркват.  Само след 10 минути установих, че този град (както и другите всъщност) ще бъде осъществена мечта на авджи Стоев за обедна почивка през работния ден - над половината от магазинчета, кафитерии и джелатерии не работеха по средата на деня.  

В миналото градчето е било важно - император Траян построява своя път Виа Траяна през първи век. От него до днес е оцелял един мост, коейто е малко по-встрани от историческия център на Полиняно а маре.   

Незнайните примамливи улички  ни отвеждат все до някоя  тераса с чудна панорамна гледка към Адриатическо море, със своите скали за гмуркане и пещери за откриване. 

 В основата на скалата, на която е кацнало градчето се намира една от най-посещаваните морски пещери - Палацезе.  Точно тук в момента се намира един от най-скъпите и изискани  хотел-ресторанти  Grotta Palazzese -  необичаен, защото е изсечен в скала Забележителният ресторант предлага романтична атмосфера на свещи и неповторим изглед към Адриатическо море. Не че го посетихме, защото цената за обяд в него беше колкото екскурзията ни до Италия на човек :) но се просветихме :)

Смята се, че мястото е било обитавано още от неолита и че някога е било гръцка колония. Като първобитен ресторант пък пещерата се е използвала още през 1700 година, когато местната аристокрация се събирала там.

Прочутото италианско пране, което виси отвсякъде. Но този простир ме удиви и естествено го споделям :)  

Паметникът на Доменико Модуньо, който е родом от градчето. Едва ли хората се сещат за името му, но за песента „Летя“ (Volare) мнозина от моето поколение са чували.

Повече снимки  тук, ако Ви е интересно :) 

Огладняхте ли  след обикалянето :) 

 

Ето сега и рецептата за фокача с маслини и домати  

 Продукти за 2 броя с d ~ 26 см.:

500 г бяло брашно

3-4 с.л. зехтин

20 г жива мая (или 1 пакетче суха)

1 ч.л. захар

1-2 щипки сол

200 мл хладка вода и 50мл топло прясно мляко

2-3 домата***

маслини

6-7 с. л. зехтин

1 ч.л. сух босилек (или риган, еднакво ми харесва) 

няколко стръка пресен

Приготвяне:

* Маята се разбърква в дълбока купа с 3 с.л. вода и захарта, покрива се и оставя на топло да шупне.

* Когато сместа си удвои обема, към нея се прибавят брашното, солта и зехтина.

* Замесва се меко тесто - малко лепнещо по ръцете, затова ги намасляваме и прибираме тестото на топка в купата и оставяме на топло за час да втаса.

* Премесва се отново - ползва се допълнителния зехтин за ръцете и се разделя на две топки.

* Всяка топка се омазва добре със зехтин и разстила в намазнена тава по дъното - упорито :) защото мазното тесто се събира.

* Отгоре се поръсва със сухия босилек, нареждат се маслините и нарязаните домати

* Оставя се отново на топло да втаса за още 30 мин - става дебела около сантиметър и се пече в загрята до 220 градуса фурна около 15-20 мин - до зачервяване на краищата.

* Изважда се и още топла поръсва с 2-3 лъжици зехтин и листата пресен босилек. 

*** Ако доматите са много сочни -  се срязват на две - хоризонтално, през средата и поизстискват от сока и семената им. Иначе тестото се подводнява :) и под тях не се изпича добре. 

Скоро ще продължим към Трулиленд :)