Ньоки ала Сорентина

        Някои приятели си чакат публикация за италианската ни екскурзия от септември, но колкото и да се чудех как, не успях да измисля начин да предам красотата на Амалфийския и Неаполитанския заливи; тъгата, която се прокрадва от всяка кътче на затрупаните от Везувий Помпей и Херкулан. Места, които трябва да се видят; не можеш да ги опишеш. Заради проливния дъжд ни останаха едни градини в Равело (към които все пак тръгнахме) , Археологическият музей (в който са голяма част от мозайките и фреските от къщите в Помпей ) и един замък около Неапол, заради които си струва човек да се върне. И заради самия Неапол, от който успяхме да видим съвсем малка част - главната катедрала "Св. Януарий" и ...... много мръсно е  в сравнение с боклуците и мръсотията по почти всички улици, по които минахме, нашите градове блестят от чистота. Снимките ми са тук, ако на някой е интересно - може да разгледа. Соренто  Помпей Херкулан (Еркулано) Неапол Амалфи и Позитано (които ще кача скоро)

(ето една бяла къща на скалите, почти като в книгата - със стъпала към морето. )

       Тези дни обаче ми попадна "Чакам те в Соренто" и докато я четях, че сетих, че мен никой не ме чака там (или поне Дж. Хайдли Чейс не ме е споменал), но пък мога да споделя една рецепта за Ньоки по Сорентински (Gnocchi alla Sorrentina) - ястие "примо", много известно в област Кампания. Между другото в Соренто ядох най-добрата паста Карбонара.

 

      Ньоки (Gnocchi) са популярен готварски продукт почти в цял свят. Имат значителни разлики както във формата, така и в съставките - едни са с яйца, други без картофи, но при всички случаи са малки парчета тесто с кръгла, леко "раирана" форма. Много бърз продукт за готвене - варят се за кратко във вода, а след това се подправят с различни сосове. Точно днес моите ньоки са купени, защото ми трябваше бърз обяд, но някой ден ще покажа и домашно приготвени  аз ги "раирам" на един гребен, тъй като нямам специален уред, но и едва ли ще си купя, защото ги правя твърде рядко. Тези картофено-тестени топчета си струва да се опитат, защото са уникално вкусни, сготвени в кремообразния сос от домати, босилек и запечени с моцарела и пармезан.

Продукти за 4 порции: 

500г ньоки 

700 мл консерва домати (или 400 г доматен сос за паста )***

2 с.л. доматено пюре 

2 скилидки чесън 

малка глава лук 

3 лъжици зехтин/олио 

1 с.л. захар (зависи от вида на доматите, преценя се на вкус)

1/4 ч.л. сол 

200-250 г моцарела 

70-80 г Пармеджано Реджано (или подобно сирене)

няколко листа босилек 

*** доматен сос от готовия ми ползвам, само, ако много бързам :) пък и прясно приготвения винаги е по-добър дори от домашната консерва. Това е моят съвет, ако имате възможност - пригответе си соса в момента, отнема 20-на мин. (моите днес са смени и замразени)

Приготвяне: 

* Чесънът и лукът се нарязват съвсем ситно. 

* В тенджерка, или касерола се загрява зехтина, прибавят се нарязаните лук и чесън и запържват за минута. 

* Прибавят се доматено пюре, разбърква, а след него и пасираните домати от консерва. 

* Оставя се да къкри тихо, докато сосът се сгъсти - остане наполовина. Тогава се подправя със сол и захар на вкус и оставя да къкри още 5мин.  Прехвърля се в тавата за печене. 

* Ньоките се сваряват в подсолена вода - сипват се, когато водата е добре завряла  и изчакват да се вдигнат на повърхността - тогава са готови. 

* Отцеждат се и се поставят в доматения сос. 

* Върху тях се поставя нарязаната на кубчета добре отцедена моцарела и разбъркват. 

* Поръсват се с нарязания босилек и настърган пармезан, върху тях се налива още струйка зехтин. 

 * Поставят се в средната част на фурната и пекат до зачервяване на сирената отгоре :)  според тавата, в която печете - ако позволява, сложете в загрята фурна на 200* за 10 мин, ако не - сложете във фурната, тогава включете и печете до коричка.  

Всеки знае как изглежда съдът след печене на нещо си в доматен сос :) не е от най-красивите гледки, но пък вкусът си заслужава. Сервират се и хапват топли :) 

 

Банички със сирене в оризови кори

 

       Тези банички с оризови кори ги видях при Габи и тъй като все имам пакет такива за пролетни рулца, веднага  завих  със сирене и закусихме с малкото ни момиченце. Крехки са, човек трудно би разбрал, че не са с фините кори за баница, но не бих казала, че повече няма да ползвам от другите :) още утре сутринта ще правя цигара-бюрек с нормалните одрински кори. Оценихме подобаващо, а ние сме хора, обичащи  баници  всякакви. Но за хора, които изключват глутена от менюто си са много, много добри. 

Продуктите са достатъчни за закуска на 3 човека :)  

1 пак оризови кори (12бр)

200г бяло саламурено сирене 

1 яйце

40г  разтопено масло 

за намазване: 

30 г разтопено масло 

2 лъжици прясно мляко  

сусам за поръсване

Приготвяне: 

Първо си пригответе широка чиния за намокряне на корите с d мааалко по-голям от самите тях.

* Фурната се включва на 180*.

* Сиренето се намачква и смесва с разтопеното масло и  яйцето. 

* Всяка кора се потапя за 15 сек. във водата, изважда и поставя на дъска/плот. 

* В единия край се поставя по 1 лъжица от плънката, разстила се. Двата странични краища се прехвърлят върху нея и кората завива на хлабаво руло, като сарми. 

* Поставя се в тава, покрита с хартия за печене.  Така се приготвят и останалите кори. Докато завивате едната, може да поставите другата кора във водата, да се намокри - трябва да станат еластични, нечупливи. 

* Когато всички са готови се намазват със смесеното масло и прясно мляко и поръсват със сусамовите семена. 

* Поставят се на средна с кара в загрятата вече фурна и пекат за 7-9 мин., до зачервяване. 

Салата от печени чушки с чесън

 

      Или есенно и върхарки пореден епизод.  Това е една от любимите ми есенно-зимни салати (често и за основна храна), когато слънчевите домати вече свършват. Ако количеството чушки е по-голямо, направо се ориентирам към 100-те чушки - мариновани, печени, във вкусна сладка марината. Нищо гурме, уау, или рецепта с пет вида техника на приготвяне, а простичка, с малко продукти и много вкусна. Сигурно във всяка къща се правят, но пробвайте моят начин, ако Вашият е по-различен. За авджи Стоев понякога копърът е заместен с магданоз.  Дори чушките да не са нарязани, гледам да ги залея с маринатата/сосът, докато са все още топли и да престоят поне 30 мин. преди да хапваме. 

       Ами това са продуктите 

~1кг червени чушки/пипер (може месести, или върхари, но не съвсем тънки)

сол - тук е на вкус, за мен е 1 равна ч.л.,   може да пробвате с половината и ако трябва - да  добавите още. 

1/2 ч.л. захар 

6-7 обелени скилидки  чесън

4 с.л. оцет 

7-8 с.л. олио 

1/2 връзка копър - без дръжките, само ситните листа

* Чушките се избушват :) изваждат се семниците с дръжките е първия етап от подготвянето им. Често обаче, ако са по-дребни си ги оставям с дръжките. 

* Измиват се и изпичат от двете страни - на скара, или на котлона върху еднократна алуминиева тавичка. Най-добрият избор за печене естествено е на жар, но в апартаментски условия се задоволяваме с предните. 

* Веднага след изпичането им се прибират в тенджера, или торбичка за 15 мин., за да могат да се обелят по-лесно.

* През това време се приготвя сосът за заливката им - чесънът се пасира, или счуква фино и в купичка се смесва със солта, захарта, ситно нарязаният копър, оцета и олиото. Разбърква се, докато се разтопи захарта. 

* Чушките се белят и нарязват (ако са с дръжките, тази операция естествено не се прави, защото всичките семки ще излязат в соса, а той е много вкусен  да се напои в него къшей хляб).

* Приготвената марината се залива върху чушките, разбърква се и съдът с тях се затваря и оставя да "отлежат" 30-на мин. - колкото да се овкусят от това ароматно сосче