Печени бейби петлета с ароматно масло

      Уточнявам, че това не са бебета-петлета, а са такава порода. Френска, отглеждани в естествена среда. Крехко и сочно птиче месо, което се готви общо за около 30 мин.  Рецептата може да се направи и с цяло, нормално по тегло пиле :) бройлер, като естествено времето за готвене се увеличи.  Тук долу горе се вижда големината на готовото цяло пиле на фона на шестинка лайм и малка глава чесън. 

Размерът на тези пилета е малък - по около 350- до 600 г в най-угоения вид; моите ги подбрах точно килограм за две :) имайте предвид, че половин петле стига да се нахрани един съвсем гладен човек. 

Необходими за 4 порции са: 

2бр. бейби петлета (или 1 нормално пиле цяло) 
120 г. ароматно лимоново масло***  
по 1 ч.л. сладък червен пипер, сол, къри, чесън на прах и щипка черен пипер 
по 1  портокал и лимон /лайм 
2-3 глави чесън 
50 мл бяло вино и 50 мл соев сос

Приготвяне: 
* Петлетата се почистват и подсушават.  
* Внимателно се отлепва кожата от месото  - долу, до кухината се започва и става много лесно.  
* С лъжица се пъха масло и разпределя под кожата - първо на гърдите, после и на гърба на пилетата. Подправят се със смесените подправки - отвътре и отвън.  В коремите се поставя по четвъртина лимон и половин портокал, обелен от корите. 

* Връзват се краката им и поставят в плик за печене, заедно с остатъците от лимона, виното, соевия сос и почистените глави чесън. 
* Оставят се така за час в хладилник да починат :)
* Фурната се загрява на 200* и плика с пилета, поставен в тава отива в сауната :) Ако нямате или не ползвате плик за печене, поставете пилетата в тава, освен виното налейте още толкова вода и затворете тавата с алуминиево фолио. 
* Пече се 10 мин на тази Т*, след това се намалява на 170* и пече още 20 мин. 
* Изваждат се, оставят да починат 7-8 мин. и сервират - по половинка в порция, както писах е съвсем достатъчно. 

Заедно с тях може да изпечете и картофи за гарнитура 


***(масло, подправено с чесън, лимон, магданоз, сол) Хубаво е да си направите няколко такива "саламчета и когато ви потрябвате - да си ползвате. Замразено издържа няколко месеца. 

     Това е и последната публикация за тази година.  Като всяка една си имаше своите трудни моменти, щастливи мигове, а времето, прекарано с любимите хора никога не стига :) Пожелавам в следващата година да имаме много повече време за себе си, за близките си, да  бъдем здрави и да не изпускаме птичето щастие, когато то кацне на рамото ни 

Коледно пънче и ЧРД на мен :)

      Побелях и помъдрявам днес 
      Първото е отдавна,  а за второто не се знае кога ще ми се случи.
      Но за този рожден ден избрах да направя вместо торта - коледно пънче. С един удар - два заека. Торта за днес за празника, коледно пънче и за утре, за Коледа. 


      Тук рецепта няма да има. Прави се от руло.  Всеки може да си направи любимото руло. Аз си направих блата за най-шоколадовата торта, който  е трошлив (малко се начупи вътре, но го замазах) и ужасно вкусен и сочен - любимия блат за торти, който правя за всеки повод, откакто Ири Купенска го публикува. Крема също е по желание, моят е шоколадов ганаш - любим на домочадието.  Отрязва се парче от рулото (1/4 от него) по диагонал, което се залепва странично на голямото парче руло.    Отгоре намазано с пак с ганаш и в моя случай - поръсено с кокосови стърготини, малко пудра захар и зрънца нар.  
      И ще разкажа историята за сладкото коледно пънче. Някой може и да не знае :) самата аз научих преди 3-4 години. 

      Коледния пън   е бил дърво, което в Западна Европа са слагали  в огъня на Рождество и запазвали обгорелия пън, за да ги предпазва от вещици. Подобно на нашия бъдник на  Бъдни вечер в нашите, български традиции. Според нашия ритуал най-младият мъж в семейството, облечен в най-хубавите си дрехи, отива в гората, за да отсече и донесе пън от дъбово или крушово дърво, който се слагал в огнището и трябвало да поддържа огъня цяла вечер. 
      Като десерт   коледното пънче  се появява в Европа преди около 130 години.  В края на 18-ти век, заради липса на лекарства и висока заболеваемост, Наполеон Бонапарт издава заповед всички семейства в Париж да затворят дупките в комините си през зимата, за да не настиват и да не се разболяват.Със запушени комини, хората не могли да запалят огън в огнищата си на Бъдни вечер. А това било древна традиция - семейството се събирало край огъня  в очакване на Рождество. Тогава френските сладкари проявили въображение и  създали сладкиш с форма и подобие на отсечено дърво (пън и клонче), наречено Bûche de Noël (Коледно пънче).
Така всички били доволни и семействата се събирали около  пънчето - сладък символ на домашното огнище и плодородие.  
 

Крем-супа от тиква

       Винаги, когато правя тиквеник ми остава тиква, която не си струва да пека. Обикновено правя тиквено-портокалов кисел, но този път, повлияна от  една много приятна австрийска семинар-вечеря, организирана от Котани,  превърнах остатъка от тиквата в тиквена крем супа.  Ще започна отдалеч, за да разкажа как се докарах до там, че не само да ми хареса тиквена крем супа, ами и да сготвя :) Но я предлагам съвсем сериозно в блога, защото   супата е  много вкусна и  подходяща за вегетарианци целогодишно. 

      Преди около месец  участвах в  конкурс, организиран по случай 135 години  Kotanyi, където на томболен принцип избраха петима печеливши, сред които и

моя милост с рецептата за Блъди мери скаридите с млечен сос. За мен беше удоволствие да си "получа" наградата -   участие кулинарен  семинар на тема "Австрийска вечеря", организирана  от Мария Лазарова - управител на KOTANYI за България, с гост Иван Звездев, двамата създатели на Блоговодител - Илиян и Иво , приятелското присъствие на сладката Бети , другите спечелили наградата - Ирина, Валя и Гери, домакин Димитър Шопов от Food Connection - много хубаво място за кулинарни курсове, да знаете, ако бях в София, бих се оглеждала по-честичко за датите и темите на курсовете там.

 

 

 

Снимките са ни предоставени от Ирина Хаджикирякова  - единия участник като нас, с приоритет - фотографията :) както си и личи. 

 

На дългата маса се разделихме на няколко екипа, всеки от които приготвяше по нещо -  ние с Бети и Звездев бяхме на рулото от бонфиле. Естествено, там, където се чувствах най-удобно с ножа  Тогава Иво се пошегува, но и ме провокира, че трябвало да работя не в групата с месото, а в тази  на тиквената супа, за да имам някакво предизвикателство. Ами ето 

Тиквена крем супа 

Продукти за 5-6 порции: 

~ 500 г почистена тиква 

едно парче праз лук - около  20 см

4-5 скилидки чесън

2 моркова 

1 малка червена чушка  (сладка, сорт капия примерно) 

парче целина и парче пащърнак 

сол и черен пипер на вкус 

1 ч.л. сладък червен пипер 

4 с.л. масло 

150 мл готварска сметана 

олио от тиквени семки, печени тиквени семки, мащерка за гарниране 

Приготвяне: 

* Почистените и нарязани на едри парчета тиква, чушка, моркови, целина, праз и пащърнак  и   се поставят в тенджера с 2л. студена вода. 

* Варят се на бавен огън (когато кипне се намалява степента на котлона) до омекване на всички зеленчуци. Чесънът се прибавя към края на варенето - на него му трябват не повече от 10 мин. 

* Тенджерата се отмества от котлона и оставя малко да се поохлади. Пасират се внимателно, тъй като рисковете да се опръскате с вряла супа при пасирането са големи  , а изгореното  много боли. 

* Посолява и подправя с черния пипер  на вкус;  прибавя се маслото и червения пипер; разбърква се.  Налива се и сметаната и се разбърква за последен път :) преди сервиране. 

* Разсипва се в купички и гарнира с тиквените семки, щипка мащерка и няколко капки тиквено олио. 

 

Портокалови бисквитки с шоколад

       Тези бисквитки са от рецептите, на които се каня с години.... или ми харесат и после забравя. Всеки път обаче по Коледа се сещам за бисквитките на Ирина и нещо стане, та им се размине.  А съм първия човек, който е харесал и коментирал рецептата и преди 5 години :))
     Тази година обаче започнах голямото коледно сладкоправене точно от тях. И съжалих... че не съм ги направила предните 5 години.  Затова пък за седмица ги направих два пъти. Смених малка част от брашното с нишесте (натурално, царевично) иначе се знае, че в сладките рецепти на Ири няма какво да се пипа.. Като най-шоколадовата и торта, която е неизменно у нас за всеки празник. И тези дни ще бъде пак. 
     Тестото разделих наполовина и едната част направих с шоколадов дропс, другата със захаросани корички, тъй като първия път дропса ми беше само 100г. До днес :)  

Продукти за ~ 50 броя с големина на монета от 2лв. 
3 малки яйца 
100 г бяла и 100 г кафява захар 
200г меко масло
350г брашно
50 г царевично нишесте 
1/2 чаена лъжица сода бикарбонат
1/4 чаена лъжица бакпулвер
3 пълни с.л. фино настъргана кора от портокал
2 с.л. сок от портокал 
щипка сол

100г шоколадов чипс 
100г захаросани плодови корички 
 
Приготвяне: 
* Двете големи тави на фурната се застилат с хартия за печене (или 3 по-малки) 
* На голям лист хартия се смесват брашното, нишестето,  содата,  бакпулвера и солта.
* Маслото и двата вида захар се разбиват до побеляване - около 6-7 мин. 
* Добавят се едно по едно яйцата,  като се изчаква сместа да ги усвои напълно. Добавят се портокаловите кора и сок.
* Накрая се прибавя сместа с брашното - на 2-3 пъти и вече се разбърква с лъжица, докато поеме добре брашното. 

Тук разделих сместа на две и в едната сложих захаросаните корички, в другата шоколада и разбърках добре.  Всяка смес се завива добре в свежо фолио (или торбичка) и прибира за час в хладилника.  Може да направите само с корички, или само с шоколад - както си харесате. На нас ни харесват и двата вида и затова пак така ги направих и днес. 

* Фурната се загрява на 180* (без вентилатор, или 160 с вентилатор). 
* С чаена лъжичка се взема от сместа и оформя на топче - с големина на среден орех. 
* Нареждат се в тавата на разстояние 2.5-3 см. едно от друго, тъй като при печене се разливат.
* Пекат се в загрятата вече фурна за около 12 мин - до съвсеееем леко порозовяване.
Внимавайте да не ги препечете, да не станат твърди и сухи. Моите си жълтееха от домашните яйца и портокаловата кора още във вид на тесто :)  Готовите се изваждат на решетка до пълното им изстиване. 
 

Тиквеник бе :) тиквеник

Преди 6 години........

"......Това е любимата ми баница. Слабо казано. Обожавам тиквеник. С чаша кисело мляко мога да си хапвам както на закуска, така и на обяд, или  вечеря. И е хубаво, че други любители на тази вкусна баница у нас няма. Е, девойчето рядко хапва, но - твърде рядко. Ето го в съвсем простичкия му вид - тиква и канела, захар, кори, мазнина. Не обичам с галета, сироп..... Ако може и с ръчно точени кори да е :) 

      Ами ето, дойде ред и кори за тиквеник да точа  :) Не че денонощието ми е станало 26 часа, ама когато човек има желание... време се намира. Отдавна се канех да пробвам брашното на  София Мел за баница с идеята да правя дърпана със сирене :) Но тиквеникът продължава да ми е по-любим от баницата със сирене. И тъй като  от няколко дни младежът Н. се шегува с мен, че само тиквеник не съм му предложила  -  воала - тиквеник ли? - ето ти тиквеник. А и Коледа наближава, време е да изберем какъв тиквеник да направим за трапезата на Бъдни вечер.

Продукти:

300мл . хладка вода
~ 440 г брашно ( София Мел за баница )
1 с.л. оцет
щипка  сол
2 с.л. олио 

6-7 с.л. олио 
20 г. краве масло
400г тиква 
150 г захар (или на вкус, много зависи тиквата колко е сладка) 
150 г орехи 
10 г канела 

~ 80 г царевично нишесте за  точенето (за баници предпочитам да поръсвам с него, вместо с брашно, но това не пречи да се ползва брашно, ако Вие го предпочитате) 

Приготвяне: 
* От първата част продукти - вода, брашно, сол, оцет и олио се замесва меко, еластично тесто, което се разделя на 3 топки. 
* Набрашняват се, завиват със свежо фолио  и оставят да починат 30-40 мин.  През което време си приготвяме плънката:
* Тиквата се настъргва на ситно ренде. Съвсееем леко се изстисква от водата - от излишната, отцедила се вода. Не трябва да остава суха. Влагата и ще се попие от корите, докато се пекат.   
* Смесва се със захарта, канелата, олиото  и едро смлените ядки. Не я задушавам. Не точа най-фините кори  и знам, че докато те се изпекат и тиквата в тях ще се задуши. 
* Работния плот/масата се поръсват с царевичното нишесте. 
* Всяка топка се разточва на кора - правоъгълна, или кръгла - по желание. Аз ги докарвам горе-долу кръгли, но изрязвам излишното по краищата и получавам правоъгълни  излишното събирам и когато приключа с плънката и напълня тавата от него правя 2-3 гюзлеми. 
* Върху кората се разстила плънката и разнася равномерно по цялата и повърхност  - съвсем тънък пласт. 
* Завива се рехаво  (не стегнато!)  на руло и  поставя в тавата, която е намазана с олио. Може да ги навиете на охлюв в кръгла тава, а може и прави рулата - в правоъгълната тава. 

 * Готовият нареден тиквеник се пече в загрята на 200* за около 30-40  мин - не на дъното на фурната, а едно ниво по-нагоре. Ако видите, че отгоре зачервява, а отдолу е още много мека, покрийте с фолио, докато се изпече и отдолу (лесно се проверява) Почти винаги я покривам, тъй като не изстисквам, или задушавам тиквата и и трябва време да се изпече и отдолу. 
* Когато се извади се намазва с маслото; завива с лист фолио и покрива с кърпа - да си почине след фурната  за около 15-20 мин. 

И като си отрежете парченце изчакайте да изстине - плънката е доста и  може да изгори езика (личен опит  

Грилован свински врат с карамелизиран лук и сушени домати

      Все си мисля, че съм изсготвила всички видове свински пържоли, но явно не е така. Днес ще предложа страхотни пържоли от свински врат, изключително ароматни, със съвсем леко сладко-кисел привкус -  от маринованите лукчета, сушените домати и карамелизирания лук. Допълнително подсилен с ябълков сайдер.  Месото от врата е обикновено най-сочното за печене, а тук, под фолиото, просто се топи в устата.
     Тази рецепта за   Грилован свински врат  с карамелизиран лук и сушени домати толкова ни хареса, че се очертава да присъства на трапезата ни за Коледа (според младите хора).
     Мариновани лукчета, карамелизиран лук и сушени домати са продукти, които обикновено сама си правя в къщи :) Този път обаче се доверих на Фамилекс, които са се погрижили да ни спестяват време и предложат  тези благинки за всяка кухня. Без друго ежедневието ни е достатъчно натоварено, а в сравнени с моите, произвеждани в къщи консерви, трябва да си призная, че консервираните продукти на Фамилекс са много добри.  

       Да не забравя и ориза басмати, който като всеки истински такъв е произведен в Пакистан, но предложен от Фамилекс в малки  опаковки e достатъчен за една вечеря за цялото семейство, или пък за две :) гарнитури. Всеки знае, че ароматните продукти, предлагани в големи разфасовки губят  част от аромата си след отваряне, затова много харесах практичните разфасовки на този ориз. Той е един от най-ароматните и почти не се нуждае от подправки. Може да усетите  аромата му още докато се готви :) много приятен, специфичен, наподобяващ този на пуканките.  Отглежда се основно в Пакистан и Индия и самото му наименование в превод от хинди означава точно това - ароматен. Особено благодатни за него са ястията с месо и сос – комбинацията между снежно белия басмати и топлата, плътна течност на соса от печено месо е просто божествена. 

       Спирам със суперлативите и предлагам рецептата, за да имате време преди празниците да опитате и да решите дали е и Вашата за Коледа, или Нова година:)

  Грилован свински врат  с карамелизиран лук и сушени домати 

 

Необходимите продукти за 5 порции са:

~ 1,5 кг свински врат

3-4 с.л. олио сол, черен пипер, малко стръкче розмарин (аз бих сложила салвия другия път)

2 бурканчета  Лукчета Голд  от по 280г (само мариновани са) 

1/2 консерва Карамелизиран лук  (т.е. ~ 180г)

1 бурканче сушени домати в олио с билки (280г) 

150мл ябълков сайдер

2-3 лъжици ароматно масло  (това е масло, предварително смесено с подправки - аз слагам чесън, сол, малко настъргана лимонова кора и лъжица пасиран магданоз)

3-4 лъжици брашно

за гарнитурата:  

150г ориз басмати 

1 бурканче консервирани гъби (~300г)

1 маааалка главичка лук

2 скилидки чесън 

1 малко парче корен джинджифил - около 2см.

2 лъжици масло и 3 лъжици олио 

сол 

голяма щипка сушени зеленчуци (морков, чушка, целина) 

(ориз Басмати, Лукчета голд, карамелизиран лук, сушени домати в олио с билки и консервирани гъби  тук са продукт на Фамилекс. Разбира се,  може да ползвате каквито имате под ръка - собствено производство, или с друга марка, но имате ли възможност, потърсете тези продукти и  опитайте, защото наистина са много добри) 

Приготвяне: 

* Оризът се измива  в цедка на чешмата  и накисва в чиста вода - два пъти повече от неговия обем.  Докато приготвяме пържолите, той ще се накисва.  

* Фурната се загрява на 200*С. 

* Маринованите лукчета се  отцеждат от маринатата  и изсипват в тавата за печене. Така на дъното на тавата те ще се карамелизират, докато се готвят и няма да  позволят на пържолите да залепнат на дъното.
* Парчето свински врат се нарязва на пържоли с дебелина ~ 1,5-2 см. (много лесно става, ако сложите предварително парчето месо в камерата за 40-50 мин) 

* Пържолите се овалват в брашното и изтупват от излишното.  Запържват се по 2 мин. в загрятата  в тиган мазнина. 

* Изваждат се и поставят в тавата, върху лукчетата.  Ще трябва да поемат миризмата, докато се пекат  върху тях :)   

* Пържолите се подпраявт със сол и пипер; намазват с маслото и върху тях  разпределят сушените домати и карамелизирания лук (които ще задушат пържолите отгоре и няма да им позволят да съхнат, докато се пекат).  

* Налива се сайдера, още толкова вода, прибавя се стръкчето розмарин, тавата се покрива плътно с фолио и поставя в загрятата вече фурна.  

* Пече се около 30 мин., развива се фолиото и запича за 3-4 мин. открито. Ако сосът не се е редуцирал, може да го сгъстите с лъжица натурално царевично нишесте, или препечено брашно, но  при мен се получи   по 3   лъжици сос за порция -  не бистър, а плътен, от брашното на пържолите.  

 Докато пържолите се готвят, приготвяме гарнитурата:   

* Оризът се отцежда от водата, която се запазва.
* Гъбите с е изстискват от водата им и нарязват на дребно.
* Лукът, скилидките чесън и парчето джинджифил се настъргват. 

* Заедно с олиото, маслото и ориза се запържват  за 2-3 мин. 

* Налива се вряла вода - 2 части вода (в която прибавяме  и тази от накисването на ориза) / 1 част ориз. Прибавя се и щипката сушени зеленчуци и посолява. 

* След като заври, степента на котлона се намалява и оставя да ври тихо, докато водата се изпари, а ориза се свари :)  - около 15 мин. 

* Сервираме по пържола, няколко лъжици от ориза, 2-3 лъжици лукчета и заливаме със соса.