Саси ди Матера. Камъни, камъни, камъни....

 
Каменните къщи на Матера. Град в Южна Италия, с древната си част - Саси ди Матера, наследство от последния период на  каменната ера, според учениете на възраст около  9000 години.  Къщи, изсичани в скалите и пещерите, но с канализация още през неолита. На тесни улички се нагледахме в Италия, но тук докато вървиш по улицата виждаш, че всъщност си на покрива на къщата, покрай която си минал преди преди малко :) и надничаш от парапета в двора и. 
 
Старата част на града  представлява сложна мрежа от  улички,  стълбища, пещери, прозорци  всичко това на куп, като  огромна каменна скулптура  под откритото небе.
 
Меките варовити скали са позволявали лесно копаене, поради което градчето се е разраснало в каньона на малката река Гравина. В тях освен стотиците къщи са издълбани и построени и множество църки, от различни периоди - наброяват се повече  120 скални църкви.  А там горе   базиликата "Санта Мария де ла Бруна", строена през ХІІІ се вижда почти от всички краища на  каменния град и е естествен завършек на  разходката в това омагьосано място. Камъняци пак, както казват моите хора и приятелите, но нямат никаква идея колко въздействащо е това място - от време на време се усещаш, че устата ти е пресъхнала, защото пак си я забравил отворена :) 
 
 
Според холивудски режисьори мястото удивително прилича на древна Палестина, заради което градът е станал  снимачен обект на над 40 филма, сред които "Христос се спря в Еболи", "Евангелието на Матея", "Демон", "Цар Давид" и най-известния в последните години  филма на Мел Гибсън "Страстите Христови". От тогава е и засиленият туристически интерес към града. 
 
През XVIII-XIX в. обитателите на каменния град  са надхвърлили  многократно водните ресурси и капацитета на примитивната й канализация;  жилищата станали  неудобни за обитаване заради липсата на прозорци и вентилация  и Матера започнала да изглежда все по-невъзможен за живот град. През Втората световна война  там  е попаднала  сестрата на италианския писател Карло Леви и  виждайки мизерията го сравнила с Дантевия "Ад":  Написаната от нея статия скандализирала света, а Италия (правителството и, разбира се) решило   да се намеси и изтрие този "срам",  изселвайки принудително близо 20 000 обитатели на старинните къщи . Собствеността над пещерите симали право да запазят  само онези, които можели сами да си позволят закупуването на друг дом. Останалите трябвало да напуснат каменните  си жилища и да  се нанесат в новото строителство, предложено им от италианската република.  Това се е случило  през 50-те години на миналия век и Матера станала символ на нищетата и упадъка 
 
 

Градът  се обезлюдил за почти 40 години  -  до 1993 година, когато  е обявен от ЮНЕСКО за световно архитектурно наследство. Тогава  италианското правителство (вече) гордо се е намесило  със собствеността си :) и е започнало финансиране и реставриране на  този древен град, запазил в себе си историята на хилядолетия живот. Така онези каменни жилища, които е трябвало да бъдат разрушени и заличени от лика на земята, се превърнали в  нещо като мотор на местната икономика. 

 

Кинопродукциите, които започнали да прииждат  към Матера, създавали работа за местните жители, а каменните помещения  приютили стотици магазини, ресторанти, много хотели, дори спа центрове с басейни и музеи.  Външният вид на къщите изглежда тесен и малък, но вътре в скалата са издълбани по няколко стаи.  Много от едновремешните необитаеми жилища от издълбаните туфи  също се съживяват след реставрирането и избелването им.

 

 
 

А в съвременния град живота си тече :)
 


Още снимки за Матера тук (абсурдно е  да избера най-добрите :)))  Това беше последният, най-уникален град, който видяхме  през кратката ни екскурзия. В навечерието на Коледа си пожелавам да мога да го видя отново. Нощем. В този живот. 
И пак да мина през този  тунел на времето