Легендите разказват, че когато Бог решил да раздава земя на отделните народи, българинът работил на нивата и поради тази причина отишъл последен за своя дял. Но Господ бил раздал цялата земя. Замислил се какво да му даде - не му останало вече нищо. Тъй като българинът бил известен със своята пословична доброта, скромност и трудолюбие, Господ решил да му подари част от своята земя - късче от рая...На малката площ на България има толкова много история; разположени са безброй забележителности, а природата ни е красива и разнообразна какво ли няма - планински исполини, плодородни равнини, обсипани с рози долини и лазурно море...
Всички понякога имаме нужда да забравим грижи и просто да си починем сред природата.
В България има много тихи райски кътчета, на които можем да избягаме от шумния град поне за ден. Някои от тях са по-известни, а за други много хора даже и не знаят че съществуват. Е, морето е последното място, на което бих отишла доброволно (само при пълна наложителност), затова ще ви покажа няколко места, на които забягвахме тази пролет и лято - лесно достъпни, тихи райски местенца за ден-два покой сред зеленината и водата.
Няма да пиша точни упътвания как да стигнете до тях - в интернет има достатъчно информация, само ориентировъчно ще посоча времената, които ви трябват, за да разгледате всяка една от тях. Защото времето е индивидуално за всеки. Например до Райското пръскало бяхме подготвени за 5 часа в едната посока (това са си 19км) и тъй като тръгнахме към него в облачно време и очаквахме дъжд, вървяхме с идеята че ще стигнем до където можем.
Шегобийци явно и в планината не липсват :) На мястото, където започва най-големия баир :)
В крайна сметка до хижа Рай се качихме за 3 часа и 15 мин. при съвсем нормално темпо на ходене, а от нея до водопада - за още 30 мин.
Същото разстояние на връщане преминахме за 5 и половина часа :) , но поспахме по пейките, следобядвахме 2 пъти и знаехме, че имаме много време по светло да се върнем в Паниците.
Изходния пункт за х. Рай и Райското пръскало. Или Голям джендемски водопад Най-високият водопад на Балканския полуостров (124,5м) . Разположен е в Стара планина под връх Ботев, в северната част на резервата Джендема. .
На водопад е хубаво да се ходи рано напролет, когато е пълноводен, но въпреки, че водата беше много, вятърът се оказваше по-силен в моменти и част от водопада просто изчезваше :) прекъсваше
и се чудехме ние в кой момент ще ни настигнат облаците :)
или пък мечките :)
Горската аптечка, от чието зареждане останах много приятно изненадана :) А аз допринесох само с един блистер Беналгин :)
Като се тръгне по стръмния хълм след Паниците, който - изкопан от водата е останал почти по корени на дърветата - няма никакъв шанс да се изгубите. Както обикновено правим ние. Но този път се изгубихме преди отбивката за местността Паниците :) майстори сме и не се учудихме, когато хората до кошарите ни гледаха странно, та побързахме да се върнем. От там обаче пътя е много добре маркиран и трябва да си по-неорентиран и от мен, за да се изгубиш - маркировка има през 2-3 дървета, или по камъните на всеки 10-15 м.
Следваща дестинация - Кадемлийското пръскало.
Страшно красив водопад, пълноводен и тук видяхме, а същевременно много лесно достъпен. Намира се в Централен Балкан. Пътят до него тръгва от от село Тъжа - широк коларски път, който води и към хижите Триглав, Мандрата, Мазалат и Тъжа. По пътя спокойно се преминава с по-висока кола, не ниска, като нашия спален-икарус-за-лов-и-риболов.
Пътят пеша до водопада е около 4,5 часа нормално ходене, но пък около него има много приятни изненади
и награда :) още един водопад - Бабско пръскало. Съвсем на пътя.
Кадемлийския водопад също се намира непосредствено до пътя. Не само няма как да го подминеш, но и няма как да не го видиш, защото се показва още от завоя, на 50м. преди него. Височината на пада е 70м. , пълноводен, с ледено студена вода през май :)
А някои хора в локвата влизат само и само да го снимат в пълния му блясък 
Места за почивка около пътя има много. И дори за скара. Но по пътя за х. Тъжа
на около час път след водопада се намира х. Мандрата, до която има пейки с маси за отдих (ей там пред колите са)
както и навес с маса и огнище.
Следваща дестинация - Крушунските водопади. След инцидента миналото лято, част от каскадата сега е затворена. Месец, след като аз бях там. Считам се за късметлийка :)
Не се славят с такава височина като предните два, но пък са невероятно живописни и красиви с нефритено зелената вода.
Там ходене няма. Намират се съвсем до с. Крушуна, от където започва пътеката край реката и водопадите. Най-голямата в страната водна травертинова каскада с много прагове. Надявам се да укрепят пътеката към платото горе и отново да отворят целия маршрут.
Последна (за сега) водна дестинация - водопад Свети Дух, близо до с. Манастир (ударението е на първата буква "а" според местните. Най-високо разположеното на балканския полуостров село.
Пътеката е в много пресечена местност - разбирайте денивелацията нагоре/надолу и с много паднали дървета по нея (дано я почистят), но съвсем не трудна за извървяване.
А там, в Родопите, от с. Манастир по пътя за Рожен, по някакви програма масово се изграждат беседки за почивки - май на всеки километър ги има. И е едно прекрасно място за еднодневна почивка на 70 км. от Пловдив.
Така и така сме в това райско кътче, съвсем близо е връх Свобода. Пътят до горе е проходим, дори в сняг.
европейска работа - със стълби :)
До паметната плоча на Момчил войвода. Е, и един друг паметник има, но нито мисля, че мястото му е там, нито, че тук е мястото да коментирам защо е там.
И гледката от там на четвърт от Родопите.....
Какво повече му трябва на човек :) Освен букет кърпикожуси :)
надделяли над снега и една богата скара. Все пак сме в кулинарен блог. А месото, печено на тикла, е много вкусно. Повярвайте ми.
ПП: И хотнишкия водопад. Посетихме през лятото, представям си каква красота ще е през пролетта, когато е пълноводен. Първи поглед към водопада
Втори :) от горната площадка по пътеката над водопада
и през тунела по пътеката
