Хапки с левурда и сирене, или ГГЗ

 

Последното кой разбрал, разбрал, но в търсене тази така модерна тази пролет зеленийка имам лека мускулна треска. Като човек, необичащ особено баирите. Ама пък Гуинет е виновна, от седмица-две все показва нещо с левурда, но върха бяха едни банички с шунка и мечи лук. За тях утре повече.

Всъщност аз тръгнах за Гурково, но нали съм винаги пътник в един момент осъзнах, че извиваме по пътя, водещ към Бузлуджа. Половинът, съпричастен с моето търсене на мечи лук (което включва превоз до нелюбимия ни Кауфланд) спира на всяка втора-трета отбивка и започва едно обикаляне в търсене на тревата. След две такива разходки бяхме напълнили ръцете с теменужки, ей онова бялото горе цветче и много лапад.

И тъй като човекът обича горите, обяснява за тревичките, дърветата, животните, реката, която се чува някъде наблизо. И о дочувам думите глигани..следи...снощи... Аха да се изнеса на бегом обратно на пътя, все едно можех да го намеря сама.   Поемайки глътка кураж забивам коляно да снимам първите следи......ако знаех, колко повече ще бъдат нататък, нямаше да коленича в мократа трева, ама........ и в следващия момент до ушите ми отново достигат едни интересни думи като мечка, хралупа, леговище...... и уверение "Спокойно, мечката се е изнесла още като се разпищя на къпинака" . Не съм пищяла, само някакви звуци, когато опитвайки се да се откача от едните драки се навирах в други.......

Хралупата във върбата е толкова голяма, че ни побра и двамата, оставайки място за още един от нашия калибър.

Тук вече категорично заявих, че се връщам. Но го изчаках, докато смъкваше някакви огромни гъби от съседното дърво. Чаках си, оглеждах се..... и въобще не ме беше страх Внезапно виждайки на не повече от 10 метра от мен и дървото това

Мечка страх, мен не - за няма и пет минути обрах почти всички листа от огнището и този път на бегом се изнесох до пътя. (оставих пъпките и някое друго остаряло )

Нагоре вече нямаше нищо, тя и гората нямаше ни клонче, ни листенце зелено.

Само гъби,  ветрове   и едни сладури, надбягващи се с ветровете в калната гора.

Пак стана дълго. Да си покажа първата рецепта, която направих с най-младите и крехки листа от находката ми :)))  и да отивам да направя нова порция.

В Конкурса на Гответе с мен, за който писах преди известно време в петък младеж с ник boko пусна като поредна провокация хапки от мечи лук със сирене с кратичкото уверение, че "Това е простичка рецепта, но чудесно мезе за студена ракия." Станаха три ключови думи.

Рецепта няма смисъл да пиша, ред по-нагоре линка води към нея. Аз му благодаря  на boko :)

Това е идея, в която могат да се използват различни любими сирена, а дресинга, който аз правя (обикновено за зелени салати) е 80 мл. зехтин; 80 мл ябълков оцет; 1 каф. л. сол, 3 каф. л. захар, 1 с.л. счукани семена от синап. Всичко това в бурканче от пюре, разклаща се добре и в хладилника за когато потрябва. Приготвих хапките, залях с дресинга и оставих час да поемат.

Опитайте, ако имате под ръка листа от мечи лук. Много ароматно е и сиренето, поело аромата им.