Боров мед .......

Но точно заглавие -  няма.  И думи не намирам, за да опиша красотата, която видях в Пирин. Много от познатите ни знаят, че преди две седмици се върнахме от половината път заради авария, но мястото, което бяхме избрали за кратка почивка ме примамваше с рекламата, че се намира на тихо и спокойно място с приказни гледки към три планини - Пирин, Рила и Родопи. 

И няма да правя умозаключения коя с какво е по-красива, защото знам, че всяка има своята си красота.  Макар че сега, по средата на есента от Родопи видяхме много повече, отколкото в средата на  лятото, когато ходихме до  пещерите Ягодинска и Дяволското гърло и с почуда гледахме накъде ли води онзи път, в скалите, над ждрелото......

И тъй като упоритостта се възнаграждава, докато разглеждахме  маршрутите на една от многото карти на Национален парк "Пирин"  в градчето, съдбата ни срещна с  възрастен човек, който спря при нас,  изчака ни да се споразумеем двамата кой път да хванем. Аз държах да ходим на Кременските езера, а Мише - на Поповото езеро. Все пак езерета в Пирин са над 180, предполагам, че ще са доста нагъсто из планината.
Само дъжд да не вали, какъвто в момента ни росеше. Тогава вече човека се представи.  Но първо обеща слънчево време :)) Бай Васил Шумаров; над 40 години работил като лесовъд в парка. И все още занимаващ се с разсаждане и отглеждане на видове дървета. Попари ми мечтата за Кременските езера заради натрупания горе сняг; обмениха опит за флората и медоносна такава с Мише, даде ни много ценни съвети кои пътеки да хващаме и да не влизаме в измамния клек вляво до езерото; какви билки да потърсим; за какво служат и най-важно - да си наберем млади шишарки за боров мед. Онзи горе, на първата снимка :) И непременно да пием чай при бай Слави, братовчед му. Горе, на малката частна хижа на Безбожкото езеро. 

С предварителна информация за работното време на лифта, кацваме на паркинга в приличния 9,05 ч. Че и пътуването в дългите 3,5 км. обещава да е половин час............ работното време е време, което винаги се нарушава, какво пък, че някой бързал.........Виждайки мокрите седалки с умиление се сещам за хората от лифта на Смолянските езера, които избърсаха седалките, преди да седнем.....Хайде сега капризи, но вадя резервните блуза и панталон от  торбата и спасявам положението. Поне времето е слънчево и няма да се налага да прибягваме до тях. 

Споменах ли, че  потърсих информация за лифта :))) Да, но не видях, че има междинна станция. За мое оправдание може и да е нямало инфо точно пък там, където погледнах. Но слизайки на тази станция  с Мише се спогледахме  умно, защото: 1. следващата не работеше; 2. нямаше човек в нея и 3 и най-важно - никъде не се виждаше ни езеро, ни хижа.
Няколко седалки след нас се появи човека-отговор на незададените ни въпроси и ни пусна по стръмното нагоре. 

Понякога си мисля, че щракайки с апарата пропускам много около себе си, но в други моменти се радвам, че го правя - както когато снимах бала на младежа Ники и чак се учудих защо не ревнах (ревла съм - и хубави и лоши емоции ме просълзяват); както в Дяволското гърло видях въпреки замъглените снимки каква е денивелацията едва, когато ги разглеждах и питах момчетата "Искате да кажете, че ние гледахме  от там ли?; или както тук, снимайки първите наченки на сняг пропуснах да забележа, че сме над високите борове.
А като цяло участъците под този лифт са  по-ниски, сравнен с онези на Смолянските езера, въпреки снега, който малко  омекотяваше гледката.

Безбожко  езеро - половината му повърхност с лед.  Да и се начуди човек на пъстървата как оцелява вътре.

 А там, където не е замръзнала водата, връх Безбог  се оглежда  в нея :))

Около езерото пътеката е утъпкана и недоумявах защо бай Славе ни даде тези щеки да си помагаме......Ха!  ама сигурно знае човека защо ни ги е дал :))) Той не беше първия човек за деня, който изказа съмнение, че с тези обувки ще стигнем до края на езерото :)) какво ти Попово...

И часове по-късно разбрах защо бай Васил ни е поръчал непременно да му се обадим.... като ме е  видял, че съм пишман турист (визирам само себе си, Мишо 2 от 7 дни е в горите -  тук не по-малко обрасли и страховити )

По някое време клека оредяваше; морените се увеличаваха...и след няколко пропадания на крака ми между морените разбрах защо сме с "тояжки".  А хижата оставаше все по-далеч.........

 

 

 Последно обръщане назад и острите върхове на Рила  - до сега сливащи се със синевата, се откроиха  :))) в близка среща с облаците. 

И първата гледка, която се откри пред нас, преодолявайки Безбожкия рид. Кременски рид и Сиврия.

С първата мисъл, че драпането в снега си е струвало. Защото малко под високото някой се беше отказал и стъпките в снега свършиха.

 

пак Сиврия и вече Джангал, между тях още няколко островърхи... красиви Пирински върхове; казват - от алпийски тип.   Не знам. Но са толкова много и все красиви, особено сега, тук там побелели от сняг, че ми се иска да мога да ида на всеки един от тях и погледна отгоре. Надолу, към някое от стотиците Пирински езера. 

.......... втората бърза мисъл, превърнала се в план за секунди : "Ей къде са езерата... Един баир до Поповото... връщаме се край реката под оня връх (в който по време на почивката познахме вр. Сиврия)  и отиваме на Кременските. Повече не ми трябва, само да ги видим.... "

Мдааа,  всички знаят, че когато човек си прави планове, Оня Горе се спуква от смях....

Ей тоз един баир се оказаха поне два (последните малки изобщо не ги броя), а пътеката от снежна  полека се превърна в кална, мочурлива или в най-добрия случай - камениста. Не случайно името на тази пътека между ез. Безбог и Поповото езеро  е наричана "Малката душевадка" :))) Късметлии сме, нали? Че не сме тръгнали през Голямата.....Но пък по обратния път се убедих, че ботите ми все още имат хубав грайфер.  
Я, Полежан :) разпознат едва след като се прибрахме тук и зарових по картите и снимките да разглеждам.

Кратка почивка  и изоставяне на излишните бутилки с вода и яке...... на връщане щях да си ги прибера.

Действие,  което повторих на другия ден и на друго място и заради което все още ми идва да си посипя главата с пепел, забравяйки апарата в джоба на якето не-успявайки да запечатам гледката от място, което "преодоляхме"  от второто ни пътуване там  през тази година. Поне изтръгнах обещание, че ще отидем още веднъж :))

последно "баирче"  през камънаците и отново Полежан.

и пак Джангала.  Застрашителен!

и ............... изненада :)) докато почивахме, изядохме  грижливо приготвените си от сутринта сандвичи, снимайки се кой на фона на калимявката (островчето в Поповото езеро), кой под този или онзи връх;  или опитвайки се да хвана ледените висулки, част от които се счупиха и с тътен паднаха надолу (на който звук бях готова да се закълна, че това са гръмотевици и да хукна обратно по пътеката)

 

......операторът на камерата :) запленен от  тези красиви гледки  забрави, че все пак би могъл  да снима и цялото езеро..... ей така, за спомен, отблизо :)))

Ама кой да си снима нагризания сандвич пък.........

Поне от две посоки  

Както и главния ми  фотомодел :)) на фона езерото и в далечината Джано.

и на фона на Джангал :))

Е, и аз бях там, и аз видях :)))

На връщане почивката е само  колкото да наберем поръчаните млади шишарки от бай Васил, които в северните склонове бяха колкото  нокът на кутре, а на южните - голяма част вече разтворени.

Поне не усетихме катеренето по камънаците....... Единствено смолата по дланите  :)))

Така е :))  Половинът върви по пътеката;  подвиква да не закъснявам.... Е нали някой трябва го снима, докато позира :)))

Оставяме и ние по камък на всяка  купчина (някъде вече камара) ,  покрай която минаваме :)) да има знак от нас планината...... Прибирам захвърлените дрехи от дърветата ........ но бутилката с вода оставих още при хижата. Спасява ни поточето с ледено-студена вода.... точно, каквато обичам и пия и през зимата.

Дежурния на лифта ни очакваше, пусна ни по нанадолнището, метна се и той с нас и ........ хайде към цивилизацията. Че горе слънцето се беше вече скрило и студа започна да щипе.

Ако на някой му е интересно, ето повече информация  за  Национален парк "Пирин"

На следващия ден нова цел... не една, а три. И все скални :))  Пътьом,  през селата, покрай които минаваме, между Пирин и Родопи, в непосредствена близост до скали и скални образувания.

Селищата не възникват на случайни места. Нито могилите.
Известно е, че още от древни времена хората, населявали нашите земи  -  траките и прабългарите  имат култ към към скални масиви.   А ние определено сме техни потомци, съмнение няма.

Първата ни спирка е след  с. Филипово, по пътя за с. Осеново - пътя върти покрай скалния масив.  Редовитите скали (или Дормановите), чиято част е  скалното образувание Сватбата   -  скален масив дълъг около 2-3 км.  А пътя за с. Осеново криволичи все край тях. Творение на природата, следствие изветрянето на варовика.
А според легендата - някога една зла свекърва проклела сватбарите и те се превърнали в камък.  Заради нечистия поглед на свекъра към младоженката. Легенди :))

 и  красиви скали, където разглеждането и ходенето по камънаците е цяло удоволствие, щом няма сняг.  

 

Тук дори поминъка на хората е свързан с камъните

И през селцата, пак сме при Доспат, но от южната му част, отдолу, при  стената на язовира

Втората ни цел 

И ....................... видимо пак събличаме горните дрехи и накичваме близките дървета. Този път - с техниката в джоба, щото пътьом какво ще снимам на камънаците.....

 

Мога само да кажа, че гледката от там, горе, си струва всяка стъпка по стръмния баир (връх де, Св. Илия)  и едно обещание, че пак ще се върнем...... както се върнахме сега в Ягодина,  преминавайки през красотата на Буйновското ждрело. И видяхме много повече от красотата му, отколкото няколко месеца по-рано, през лятото, в проливния дъжд.  И пак се връщам на изречението, от малко по-горе, как селата в планината не случайно са създавани в близост до скални масиви, или простичко - сред тях.

Последна спирка, почти в тъмното  ( този ден май доста рано се стъмни, особено след разсклона "Забърдо-Чудни мостове")   на тези интересни скали, красива игра на природата с камъните. Според някои - пропаднала пещера  в следствие ерозионната дейност на пълноводната в миналото река; според други - пещерата е пропаднала при земетресение..... Както и да е, този скален феномен заслужава да бъде видян. 

"Производството" на боровото сладко не чака дълго, още на следващия ден заложих да го варя.

Борово сладко (или боров мед, игра на думи е) 

За една доза; добив -6 бурканчета от пюре по 200 мл. 

80 бр. млади шишарки (съвсем затворени. Боровите са зеленикави на цвят - правили сме такова сладко със свеки - както от връхчета, така и от млади, зелени шишарки (50бр.). Тези са от клек и са бледокафяви на цвят. Големината им е  между 2 и 3см.) 

2 л. вода 

1 кг. кафява захар  

1 равна ч.л. лимонтозу 

50 мл спирт 90* или ракия-първак

Приготвяне: 

* Шишарките се начукват със сатър (или нарязват на 2/3 части с остър нож) 

* Поставят се в студената вода и оставят 24 ч. да се накиснат. 

* Включват се и когато сместа заври, тенджерата се затваря с капак,  намалява се степента на котлона и оставя  да ври тихо около час.  

* Маха се капака, увеличава се котлона и оставя да ври, докато съдържанието остане 2/3. 

* След това се прецежда през тензух в друга тенджера с дебело дъно..
* Прибавя се захарта, разбърква се и оставя да ври (тихо) , докато започне да се сгъстява.
* През това време се образува пяна, която се обира на няколко пъти, а сгъстяването си личи по това, че  сместа започва да кипи и пени, но вече с хубава пяна, а не както първата, която се обира. 

* Тук се прилага пробата с капка от сока върху студена чиния - капната върху чинията, следва броене до 5-6, накланя се чинията и ако не тече - сладкото (желе, мед) е готово. Трябва да се внимава да не се превари, защото като изстине то доста се сгъстява. Може да се изключи котлона, да се почака да изстине и се провери каква гъстота е и ако трябва отново да се довари. 

* Когато се установи, че желаната гъстота е добра се прибавя и ломонтозуто и вари още 3-4 мин. 

* Горещо се налива в сухи и топли стъклени бурканчета и веднага се затварят. 

А спирта за какво е ли :)
Споменах някъде горе за смолата. Докато се варят, шишарките правят дебел и широк смолист обръч в тенджерата. Която няма почистване с гъба, тел, препарати.... Тук на помощ идва  ценен съвет от Мише, който се урежда за първото произведено бурканче за ловното поле и тъпчейки огромна 20кг-ва раница обяснява, как само със спирт мога да почистя смола. Позна, разбира се :))
А разликата между меда и сладкото от борови шишарки пчеларят М. ми  обясни още през лятото, на пътуването до Дяволското гърло, където на изхода бяха наредени бурканчета с .......всякакви-билкови-"медове", включително и такъв, от борови шишарки или връхчета. Боров мед :)))