4 август 2016 г.

Бърза плодова пита по "Живот от нулата"


      Преди известно време една дама от издателство "Егмонт"  се свърза  с мен и  предложи да ми изпрати подготвената за печат книга на Саша Мартен "Живот от нулата" - да прочета и споделя мнението си. Удостоили са ме с честта да има рецензия от мен на гърба на книгата, която предстои да отпечатат :)
     Леле  newsm03
     Сърдечно благодаря на издателството за възможността да се потопя в пътуването на Саша Мартен  в "Живот от нулата"!     
      Малко  трудно ми бе да  напиша ревю с няколко думи за нея, защото името е едната страна на книгата, а другата е  кулинарната :). В тази и част почувствах  авторката много близка, защото по начин, близък на нейния, с опитване на различни и нови вкусове се опитвах да накарам злоядия си син да яде. Той прояде, но  търсенето на нови рецепти и вкусове провокира у мен желанието да откривам нови вкусове, да опитвам нови продукти, които за щастие през последните години има на нашия пазар. 
      Кулинарните приключения, които блогърката Саша Мартин предприема в продължение на четири години с проекта 195 рецепти-195 държави-195 седмици споделя в блога си Global Table Adventure , а по-късно  описва и в  книгата си "Живот от нулата". Те и помагат да погледне назад и да се помири с миналото си - връща се  в детството, осъзнавайки, че когато получаваш малко, искаш повече. А после искаш повече.... Едва когато го загубиш осъзнаваш, че и малкото е било достатъчно.  Книгата, историите ни разкриват не само увлечението и към мисията да опита храната на народите, но и ни разкриват нейния собствен път към себеопознаването, опрощаването, любовта и щастието. Казват, че човек е щастлив, когато получи прошка. Но най-щастлив е този, който може да дава прошка. С тази кулинарна авантюра, приготвянето  на всяка рецепта; връщането в спомените, прошката към майка и, тя намира своя душевен мир и собствено щастие.
     Саша трогателно вплита опитването на вкусовете от  всяка страна (включително и България с рецепта за  ошаф) със спомените от  бурното си  детство, опитвайки се да подреди отношенията с майка си, рано изгубения брат, приемни семейства... и да оцени щастието  в това ,че доставя удовлетворение не само на себе си, осъществявайки проекта 195... без да излиза от кухнята си, но и това, че съпругът  и дъщеря и вече не възприемат храната като задължителната част от съществуването, а като приключение, удоволствие и малко щастие в забързаното ежедневие. А заедно с новите рецепти в книгата вплита и старите, носещи духа на детството, заедно с хронологията на откриването на собствения си душевен мир.
     Осъществянането на проекта 195 рецепти-195 държави-195 седмици  и дава сила да прости на майка си, да се сближи отново с нея. .  Увлекателно, искрено ни разказва за семейството и храната, която ни сближава. Та кой не би се радвал да види цялото си семейство около масата на вечеря? И да :) с пълна уста не се говори, но пък е удоволствие да споделиш как е преминал деня ти с най-близките си хора.  

      Блогът на Саша Мартин е вдъхновение на читателите му да опитват новите вкусове.  В книгата някои от тези  рецепти са преплетени с нейната история, себеопознаване и откриване на щастието и в малките неща. Впускаме се  в едно трогателно и вълнуващо кулинарно пътешествие - през годините в миналото, през кухните на всяка държава, което няма да ни остави равнодушни докрая. Тя ни въздейства и променя мирогледа не само към храненето, но и към откриване на личното спокойствие и щастие.   
      При първото ми  отваряне на книгата  попаднах на рецепта за пица с канела. Оказа се, че тази рецепта е ранен спомен за детството и.  Преди да започна да чета книгата още няколко пъти отварях  на произволна страница - е, все на пицата с канела попадах. Déjà-vu е, казах си и бях решила нея да приготвя.  Познавайки вкусовете на фамилията за пица и за сладкиши все пак оставих осъществяването на идеята за друг път и реших да приготвя бързата плодова пита по рецепта на майката на Саша. Нямаше как да не се хареса този сладкиш с ронливо маслено тесто, ухание на праскови и канела. А и наистина е много бърза за приготвяне. В книгата е с праскови, но аз избрах да направя с нектарини - те са по-любимия ми вариант на този плод.  Приготвих с любимото си маслено тесто за пай ( в моето има едно яйце, а в рецептата на Саша няма),  захарта ми е кафява и повече, но това са подробности  :) важното е, че благодарение на нея се насладихме на този невероятен сладкиш.




Бърза плодова пита с праскови


За кората:

150г. масло
щипка сол
1 ч.л. захар
1 яйце
1-2 лъж. ледена вода (ако трябва, за да се събере тестото на топка)
ок. 220-230 гр брашно



За плънката:

~ 1 кг нектарини/праскови

5 пълни с. л. кафява захар (зависи колко са сладки, аз така си прецених :) по рецепта на Саша са 2 лъжици)


1 с.л.  канела


За глазурата:

– 1 белтък, разбит с 1 супена лъжица вода

– 1 супена лъжица захар 

2с.л. кафява захар за поръсване (от мен)


Приготвяне: 
* Размекнатото масло се поставя в купа с брашното, яйцето, захарта, щипката сол и размачква, докато маслените трохи се съберат на тесто. Ако трябва - се прибавят 1-2 лъжици ледена вода. Дали трябва, или не - зависи от големината на яйцето и вида на маслото :) 
* Тестото се размесва добре и оформя във вид на   питка. 
* Завива се в свежо фолио/найлонов плик и поставя в хладилника за 30-на мин. 
* Фурната се загрява на 180*С без вентилатор.
* Нектарините/прасковите се  измиват :) почистват и нарязват на резенчета на  осминки. 
* Изсипват се в съда за печене с големина ~ ф 30 см.
* Поръсват се  със захарта и канелата. 
 

* Охладеното тесто се разточва на набрашнен плот/маса до дебелина около 7-8 мм - трябва да се получи кръг с диаметър около 2см. по-голям от диаметъра на формата за печене. 
* С кората се покриват плодовете, а краищата и се подпъхват под тях. 
* В тестото се пробиват няколко дупки, за да може да излиза парата и да не надува тестото (ако кората се накъса пък - не е проблем :) и не се пробиват дупки.)
* Кората се намазва с разбития белтък със захар и вода. 
* Поръсва се с останалата кафява захар. 
* Пече се около 40-45 мин. в загрятата вече фурна - до златиста коричка. 

Изважда се от фурната, изчаква да се охлади малко и тогава нарязва :)
По желание може да се сервира с топка сладолед, като всеки сладкиш, но на сладко-киселия вкус  на сладкиша на мен повече ми се прииска да бъде с лъжица заквасена сметана :) и страхотно ми се получи :) Сочни, печени ароматни праскови с хрупкава маслена коричка. Опитайте :) може пък да ви хареса.
А и книгата прочетете :) Тя със сигурност ще ви хареса.

Това парче долу пък е заигравка със захарта върху кората. След като беше готов, поръсих още малко кафява захар и с горелката я карамелизирах.

7 коментара:

  1. Страхотна си, Пеп! Леле, я! На един дъх прочетох всичко, а ти и почерпка си приготвила на финал! Книгата е обещаваща, обичам различните неща. Поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Приготвих, разбира се, Кате :) Утре пак ще правя. Някой не успя да я опита :)
      Хубава нова седмица на теб!

      Изтриване
  2. Страхотно изглежда и знам, че ще е супер вкусно!!!! Тези дни правих нещо много подобно, но по мързеливо (тестото не се точи) и рецептата беше с ябълки... С удоволствие ще опитам и този вариант!!!

    п.п. Пепи искам да ти кажа че картофеното ти пюре с кисели краставички ни обра точките преди няколко дни, когато опитах още една от рецептите ти със заешко. И заешкото стана чудно, но пюрето беше изненадващо вкусно, при все че нямах цял буркан кисели краставички!
    Благодаря ти за чудесните рецепти!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много се радвам, че сте харесали пюрето, Мария :) У нас то беше фаворит поне 2 години. И оценено от кулинар като теб, това си е признание :)
      Тази пита ще я правя утре пак. И изобщо нямам намерение да точа тестото, ще го оформям с ръка на питка - и върху плода :) Със сигурност ще се получи и така.
      Поздрави на теб!

      Изтриване
  3. Поздравления за рецензията и за публикацията.
    Вече спокойно ще очаквам и твоя собствена книга "Прана за канибалите и не само за тях".

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. "Храна", ама от Телето толкова

      Изтриване
    2. така де, с телефона и аз такива ги върша :)))
      Живи и здрави да се радваме на писаниците ни тук, за книга първо спорнос трябва да си намеря :)) Някое ловно стопанство, може би :)

      Изтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...